Решение № 862 от 11.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. Бургас, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. И.

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20252100501558 по описа за 2025 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Община Бургас срещу Решение № 1406 от 13.06.2025 г. по гр. д. № 5979/2023 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която Община Бургас е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на К. А.

М. сумата от 3 000 лв. като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства в резултат от непозволено увреждане, настъпило на 26.11.2022 г. поради неизправност на шахта, находяща се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, на тротоарната площадка пред бл. 68, вх.8, ведно със законната лихва от 26.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно в обжалваната част.

Според страната направените от първоинстанционния съд изводи не кореспондират със събраните в хода на съдебното производство доказателства.

Първоинстанционният съд не бил обсъдил наведените с отговора на исковата молба възраженията относно недопустимостта на исковата молба. Поддържа се, че Община Бургас не е процесуално легитимирана да отговаря по иска.

Сочи се, че процесната шахта се намира извън уличната регулации и представлявала площадкова канализация. Съгласно чл. 24, ал. 10 от Закона за водите (ЗВ) канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадните води от имотите на потребителите до ревизионната канализационни шахта за 1 присъединяване към уличните канализационни мрежи, били частна собственост. Ето защо според въззивника площадковата канализация, която отвежда битовите отпадни води от сградната канализационни инсталация към колектора на водоснабдителното дружество, е частна собственост и се стопанисва от живущите в прилежащата сграда на бл. 68 в ж.к. „Славейков”.

Общината нямала ангажимент да поддържа в безопасен вид съоръжение, находящо се извън уличната регулация. Поддръжката на процесната шахта следвало да се осигурява от етажната собственост. Писмените доказателства по делото сочели, че процесната шахта е създавала неудобства и се е нуждаела от ремонт, включително поради спукана канализационна тръба. Община Бургас била уведомила „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за тази тръба, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.1, т. 2 от Наредба № 4от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползването на водоснабдителните и канализационни системи, задължение за поддръжка на подземните канализационни съоръжения имало именно това дружество. Извършената в тази връзка проверка от експлоатационното дружество и видео диагностика на място установили запушване при съществуващата площадкова канализационна инсталация и че причина за запушването й са битови отпадъци от домакинствата и наслоени в тръбите мазнини и инертни материали. Услугата по почистването и профилактика на съоръжението трябвало да се извърши от и с техника на водоснабдителното дружество за сметка на етажните собственици. Отговорността за качественото изпълнение на поддръжката, включително правилното и безопасно монтиране на капака на ревизионната шахта, били на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД. В жалбата се развиват съображения, че дори да се приеме, че капакът на ревизионната шахта представлява съоръжение на техническата инфраструктура и Община Бургас е негов собственик, то извършването на ремонта на съоръжението продължава да е задължение на експлоатационното дружество, от което произтичала и отговорността му за некачественото извършване на необходимите ремонти. За неправилен се сочи и изводът на съда за наличието на причинно-следствена връзка между вредата и деликта.

Неправилно съдът бил отхвърлил възражението за съпричиняване от страна на ищеца. Освен това жалбоподателят счита, че противно на приетото от съда, ищецът не е доказал по категоричен начин твърденията си за нанесените му вреди – преживян стрес, безпокойство, тревожност и неудобство в процеса на възстановяване. По делото не била установена психическа травма у ищеца, нямало данни да е взимал някакви лекарства, да е претърпял някакви оперативни манипулации и/или терапии, да е бил нетрудоспособен вследствие настъпилите увреждания. Неимуществените вреди били формулирани твърде общо и без конкретизация. Сочи се, че присъденото обезщетение от 3 000 лв. е прекомерно и с оглед характера на телесното увреждане – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с кратка продължителност на възстановителния процес при липсата на психични увреждания вследствие инцидента. Предвид горното въззивникът е на мнение, че присъденото обезщетение следва да бъде редуцирано до по-нисък размер, съответен на интензитета на неимуществените вреди от претърпените травми. Иска се в 2 обжалваната част решението да бъде обезсилено и производството – прекратено, евентуално да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло.

Претендират се деловодните разноски. Не се ангажират нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от К. А. М., чрез адв. В.

К. от Адвокатска колегия – Бургас, в който оплакванията се сочат за изцяло неоснователни. Според въззиваемия актът на районния съд е обоснован, като правилно е приложен материалният и процесуален закон. Страната намира, че съдът се е съобразил със събраните гласни доказателства, депозирани от лица без заинтересованост от изхода на спора, установяващи факта на падането на ищеца в находящата се на тротоарната площадка необезопасена шахта.

Според въззиваемия съдът е преценил и другите събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Изтъква се, че общинските пътища, в това число всички пречиствателни съоръжения и шахти, представляват публична общинска собственост съгласно чл. 8, ал. 3, вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитира се и чл. 11 от Закона за общинската собственост (ЗОС), според който имоти и вещи общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, както и чл. 31 ЗП, според който ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Ето защо в случая ремонтът и обезопасяването на шахтата на тротоарната площадка пред бл. 68 в ж.к. „Славейков“ и пътната настилка около нея били задължение на Община Бургас. За правилен се сочи и изводът на районния съд, че са налице основанията за ангажиране отговорността на ответната община по чл. 49 ЗЗД при доказаното бездействие на нейните органи и служебни лица. Изразява се съгласие и с извода на съда, че няма доказано съпричиняване на противоправния резултат чрез противоправно бездействие от страна на ответника или виновно поведение на лицата, на които общината е възложила поддържането на улиците и тротоарите в изправно състояние. Моли се съдът да потвърди решението в обжалваната част. Претендират се разноските. Не се ангажират нови доказателства.

В настоящата инстанция страните поддържат жалбата, съответно отговора.

Третите лица помагачи на страната на ответника – ЗАЕД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД и „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, не са взели становище по жалбата.

Съдът намира подадената жалба и отговор за редовни и допустими, поради което няма пречка да бъдат разгледани по същество.

Относно валидността и допустимостта на решението:

Съдът намира, че първоинстанционното решение не е недопустимо поради липса на пасивна процесуална легитимация на Община Бургас, както твърди въззивникът. Процесуалната легитимация, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство, се определя само и единствено въз основа на фактическите и правни твърдения в 3 исковата молба и петитума на същата, тоест от заявеното от ищеца спорно материално право. То обуславя кои са надлежните страни по делото определя както процесуалната легитимация на ищеца (т.е. принадлежността на правото на иск, което право принадлежи на лицето, претендиращо да е носител на спорното материално право), така и процесуалната легитимация на ответника (която се определя от твърденията на ищеца досежно лицето, което оспорва или нарушава предявеното от ищеца за защита спорно материално право). Без значение при преценка процесуалната легитимация на страните и допустимостта на иска е какво е действителното правно положение: дали ищецът действително е носител на претендираното спорно материално право или не, дали ответникът действително нарушава предявеното за защита материално право на ищеца и т.н. За разлика от процесуалната легитимация на страните, която се определя от твърденията на ищеца и обуславя допустимостта на иска материалноправната легитимация определя кой е действителният носител на спорното материално право и кой на задължението и обуславя основателността на иска. Тоест, процесуално легитимирани страни в исковия процес са лицата, които претендират да притежават материалното право, засегнато от правния спор, а материално легитимирани са действителните носители на спорното материално право и на съответстващото му задължение. В случая ищецът твърди, че Община Бургас носи отговорност за претърпените от него вреди, поради което искът е допустим.

Съдът счита, че исковата молба е редовна – в нея достатъчно подробно е описано препятствието (шахтата), така че да бъде идентифицирано по безспорен начин.

В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба се твърди, че на 26.11.2022 г. около 10 – 10:30 ч. ищецът излязъл от дома си в бл. 14 в ж. к. „Славейков“ в гр. Бургас. Стъпил върху металния капак на шахта на тротоара пред блок 68, вх. 8, при което паднал в шахтата. При удара в ръба на шахтата усетил силен удар в задната част на тази и кръста. С големи усилия успял да се изправи, превивайки се от болка. Лекар му поставил диагнозата „травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб“. Ищецът бил хоспитализиран, извършени му били изследвания и хирургична интервенция. Изписали го на 02.12.202 г., като му издали болничен лист за 30 дни и му преписали медикаменти, които трябвало да приема в следващите три месеца. На 07.12.2022 г. посетил Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ – Бургас, където било установено счупване на трансверзалните израстъци на прешлени на гръбначния стълб, причинили затруднено движение на снагата за срок от 3-6 седмици при обичаен ход на заздравителния процес. Ищецът 4 твърди, че е изпитал силни болки и дискомфорт както непосредствено след травмата, така и по време на оздравителния процес. Счита, че Община Бургас е отговорна за причинените му вреди, тъй като не е обезопасила шахтата, която есе намира в общински терен. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.11.2022 г. до окончателното изплащане.

В отговора на исковата молба се излагат същите съображения като изложените във въззивната жалба и обобщени по-горе.

В обжалваното решение районният съд е приел, че искът е с правна квалификация чл. 49 ЗЗД. Посочил е, че шахтата, като част от канализационната мрежа на града, представлява съоръжение на техническата инфраструктура, което съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е собственост на общината, на територията на която се намира.

Освен това съдът е приел, че шахтата е пътно съоръжение по смисъла на § 1, т.

3 ЗП, а съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Цитиран е и чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), според който лицата, които стопанисват пътя, са длъжни да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да го отстраняват във възможно най-кратък срок. Съдът е посочил, че съгласно чл. 22, ал. 2 ЗВ частна общинска собственост са канализационните мрежи и съображения, отвеждащи отпадъчните води от общинските имоти до ревизионната канализационна шахта за присъединяване към уличните канализационни мрежи, а съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗВ публична общинска собственост са водностопанските системи и съоръжения на територията на общината, с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговските дружества. Според съда действително съществуването на водопроводните шахти е технически необходимо за осъществяването на дейността на ВиК дружеството, действащо на тази територия, като в тях се монтират както водомерите, така и спирателните кранове, които но собствеността на шахтата е на собственика на пътя, а не на ВиК дружеството, стопанисващо водопреносната мрежа. В решението е прието, че общината не е обезопасила процесната шахта чрез своите служители, поради което следва да се ангажира отговорността й по чл. 49 ЗЗД. Съдът е отхвърлил възражението, че ищецът е бил със затъмнени очила, поради което е съпричинил вредите. Изтъкнато е, че шахтата е била необезопасена, така че и без очила ищецът е нямало как да избегне опасността. Липсвали данни и за поведение на ищеца, с което да е задълбочил негативния ефект от травмата. Съдът е обсъдил събраните писмени и свидетелски показания и е достигнал до извод, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 3000 лв. Отхвърлил е иска за останалата част до пълния предявен размер от 5000 лв. Присъдил е законната лихва от датата на непозволеното увреждане.