Определение № 3886 от 30.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3886 гр. София, 30.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002102869 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Сандански, чрез адв. П. А., срещу решение № 393 от 03.04.2024 г., постановено по гр. д. № 2936/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 389/28.06.2023 г. по гр. д. № 1178/2020 г. по описа на ОС – Благоевград, с което общината е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на З. Ф. П. обезщетение в размер на 125 000 лв. за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина й А. Г. П., починал на 11.01.2015 г. след пропадане във водоем, находящ се в м. „Ушите“, общ. Сандански, както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение община Сандански е осъдена да заплати на З. Ф. П. допълнително обезщетение в размер на 25 000 лв. /сумата над 125 000 лв. до 150 000 лв./, ведно със законната лихва върху цялата присъдена сума от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Следва ли въззивният съд при обосновани във въззивната жалба оплаквания срещу съдържанието на доклада по чл. 146 от ГПК, или за това, че липсва произнасяне по своевременно направено доказателствено искане, без да е налице определение по чл. 157 от ГПК на първоинстанционния съд, да даде указания на страните да предприемат онези 1 процесуални действия, които не са предприети при първоинстанционното разглеждане на спора, свързани със събиране на доказателства, за които първата инстанция не е разпределила доказателствената тежест или за които не е указала, че не се сочат доказателства, както и да събере своевременно поисканото доказателство, по искането за събиране на което изобщо отсъства произнасяне? По този въпрос касаторът сочи противоречие с практиката на ВКС - решение № 346/19.02.2018г. по гр.д. № 619/2017г. на ВКС, IV г.о.; т. 2 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 66/14.06.2019г. по гр.д. № 2834/2018г. на ВКС, II г.о.; решение № 40/15.09.2014г. по т.д. № 1554/2013г. на ВКС, II т.о.; решение № 99/01.07.2014г. по т.д. № 2193/20137г. на ВКС, II г.о.; решение № 60173/15.02.2022г. по т.д. № 1724/2020г. на ВКС, I т.о. и решение № 87/27.06.2019 г. по гр.д. № 4808/2018 г. на ВКС, II г.о.

2. Следва ли въззивният съд служебно да назначи експертиза, когато даден факт е спорен, но за установяването му се изискват специални знания? Поддържа се противоречие с ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение № 346/19.02.2018г. по гр.д.

№619/2017г. на ВКС, IV г.о.

3. Може ли въззивният съд да основе изводите си въз основа на доказателства, които не са събрани от него, нито от административния съд по чл. 135, ал. 2 от АПК, пред който делото е било висящо, след като е върнато от горната инстанция поради нередовност на исковата молба и чието единствено процесуално действие е да прекрати производството пред себе си и да го изпрати по компетентност на общия съд? Сочи се противоречие с приетото в решение № 66/12.03.2015г. по гр.д. № 5839/2014г. на ВКС, IV г.о. и решение № 138/08.06.2011г. по гр.д. № 1056/2010г. на ВКС, II г.о., както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, или може да основе решението си, без да е сторил това, само въз основа на някои от доказателствата по делото или на части от тях и без да даде отговор на доводите на страните? Поддържа се противоречие с решение № 60287/09.12.2021г. по гр.д. № 85/2021г. на ВКС, IV г.о.; решение № 75/13.04.2021г. по гр.д.

№ 2206/2020г. на ВКС, IV г.о.; решение № 208/12.03.2021г. по гр.д. № 983/2020г. на ВКС, IV г.о.; решение № 22/09.03.2021г. по гр.д. № 1857/2020г. на ВКС, II г.о.; решение № 107/25.06.2019 г. по гр.д. № 2737/2018г. на ВКС, III г.о.; решение № 210/09.02.2018 г. по т.д.

№ 1115/2017г. на ВКС, I т.о. и др.

5. Може ли въззивният съд да приеме за доказан факт, за който ищецът не е ангажирал доказателства? Поддържа се противоречие с приетото в решение № 199/28.12.2017г. по гр.д.

№ 5549/2016г. на ВКС, III г.о.

6. Как следва да се определи степента на приноса на пострадалото лице спрямо вредоносния резултат – настъпилата смърт, и как степента на приноса на делинквента, на когото е възложена работата, когато поведението на пострадалия е в причинна връзка с вредата, без това поведение да прекъсва причинната връзка между вредата и поведението на изпълнителя на работата и когато я прекъсва? При определяне степента на приноса, следва ли поведението на делинквента да се съпостави с това на увредения като бъдат отчетени 2 тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат? Сочи се противоречие с решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о.; решение № 249/16.11.2016г. по гр.д. № 902/2016г. на ВКС, IV г.о. и решение № 148/07.03.2024 г. по гр.д. № 1933/2023г. на ВКС, III г.о.

От ответника по жалбата З. Ф. П., чрез адв. Е. Б., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

От ответника по жалбата Областна администрация – Благоевград, чрез А. В. – директор на дирекция „АПОФУС“, е депозиран писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба и се твърди че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

По предявения от З. Ф. П. е образувано адм. д. № 685/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград и с решение № 1170/07.06.2019 г. искът е уважен.

С решение № 8831/06.07.2020 г. по адм. д. № 11874/2019 г. Върховният административен съд е обезсилил решение № 1170/07.06.2019 г., постановено по адм. д. № 685/2018 г. на Административен съд – Благоевград поради нередовност на подадената искова молба и неяснота относно характера на предявения иск като такъв за непозволено увреждане по ЗЗД (подсъден на общите съдилища) или иск по ЗОДОВ (подсъден на административните съдилища). С определение № 1462/28.09.2020 г. по адм. д. № 588/2020 г. на Административен съд – Благоевград на основание чл. 135, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на ОС – Благоевград, където е образувано гр. д. № 1178/2020 г. В изпълнение на дадени указания ищцата З. Ф. П. е уточнила, че е предявила срещу Община Сандански, а при условията на евентуалност срещу Областна администрация – Благоевград, иск по чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, а в условията на евентуалност по чл. 50 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина и А. Г. П., починал на 11.01.2015 г. след пропадане във водоем, находящ се в местността „Ушите”, общ. Сандански.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на 11.01.2015 г. е настъпила смъртта на А. Г. П. (на 20 години), вследствие на пропадане върху воден обект, покрит с лед, находящ се в м. „Ушите“, община Сандански. Не е спорно, че смъртта е настъпила от удавяне и хидрошок. По спорния по делото въпрос относно собствеността върху водния обект съдът е приел, че от документите по образуваната преписка в ОДЗ – Благоевград се установява, че водоемът е изграден преди изготвянето на картата на землището на гр. Сандански по реда на ЗСПЗЗ и е отразен в нея като поземлен имот № ***, с начин на траино ползване водоем „Ушите“, с площ 9,692 дка., частна държавна собственост на МЗХ- ХМС. Същите данни за имот № ***, но с нов идентификатор 3

***, са отразени в КККР за землището на [населено място], одобрени със Заповед No РД-1880/11.11.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, влязла в сила на 30.07.2010 г. Въз основа на заповед №РД09-448/22.05.2009 г. на Министъра на земеделието и храните, както и приложения към нея поименен списък, писмо с изх. № 2151/09.11.2016 г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Струма Места, извлечение за изравнителите на дружеството на територията на ХТР- Сандански, писмо от 15.11.2016 г. на заместникминистър на земеделието, писмо с изх. № АР-01- 3090/16.11.2016 г. на Изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД, както и от доклада на ръководителя на звено ХТР Сандански, е прието за установено, че водоемът не е включен в капитала или имуществото на „Напоителни системи“ ЕАД, с едноличен собственик на капитала – държавата чрез Министъра на земеделието и храните, като няма данни за каквото и да е участие на Министерството на земеделието и храните в изграждането и стопанисването на обекта, а и същият не е актуван като държавна собственост. Въззивният съд е посочил, че с акт № 2016/23.11.2017 г. имот с идентификатор № ***по КККР на [населено място] е актуван като публична общинска собственост. Според писмо на Директора на Дирекция „Западнобеломорски раион“ от 16.01.2023 г. за процесния воден обект не са издавани разрешително за водовземане от повърхностен воден обект по реда на Закона за водите и Наредба за ползване на повърхностните води, а след проверка в саита на АГКК и съгласно Заповед за одобрение КККР № РД-И 80/11/11/2009г. на Изпълнителния директор на АГКК е констатирано, че този воден обект е записан като общинска частна собственост. В извадка от КАИС на АГКК, основаваща се на Заповед за одобрение на КККР от 2009 г., както и в писмо на директора на Дирекция „Стопански деиности, инвестиции и хидромелиорации” към Министерство на Земеделието, процесният воден обект е посочен като общинска собственост.

Въззивният съд е посочил, че според заключението на съдебно- техническата експертиза процесният водоем е част от водостопанска система– напоителна система „Санданска Бистрица“. В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че водоемът е изравнител и е изграждан в Напоителна система „Санданска Бистрица“ преди около 50-60 години.

Според него водоемът фигурира в справката до кмета на община Сандански като „Изравнител Летището“ и е собственост на „Напоителни системи“ ЕАД, като водите до съоръжението „Изравнител Летището“ се осигуряват чрез разпределителен напоителен канал на „Напоителни системи“ ЕАД. Въпреки това вещото лице не е открило документация за издадено разрешително за ползване на водоема, но в поддържаната от БДЗБР специализирана карта по чл. 176, ал. 1 от Закона за водите обектът е с площ от 9 693 кв.м. и като собственик е посочена община Сандански.

Въз основа заключението на съдебно-счетоводната експертиза, е прието за установено, че процесният водоем не е бил включен в счетоводните сметки „Земи“, „Сгради“ или „Съоръжения в баланса на ДФ „Хидромелиоративни системи“ и на „Напоителни системи'“ ЕАД. При извършена през 1993 г. оценка на хидромелиоративния фонд и имущество, стопанисвани от ХТР „Хидромелиоративни системи“ – гр. Сандански, в описа на оценените дълготраини активи не фигурира водоем в м. „Ушите“ или изравнител „Летището“4 Сандански, собственост на държавна фирма „Хидромелиоративни системи“ – ХТР Сандански. Водоемът не фигурира и в инвентарните книги на дълготраините материални активи на „Напоителна системи“ ЕАД, клон Сандански към 31.12.2014 г., не е част и от напоителните системи, предоставени за стопанисване и експлоатация от „Напоителни системи“ ЕАД на Водно кооперативен съюз „Сандански Бистрица“ с договор от 31.03.1999 г. по приложения към него списък, като не е включен и в активите на предприятие за експлоатация „Хидромелиорации“ – Благоевград към 30.11.1990 г. и не е стопанисван от него. Посочено е, че водоемът е бил построен от ТКЗС – гр. Сандански, преминал е в активите на АПК – гр. Сандански, но Ликвидационният съвет на АПК не е предал водоема на „Напоителни системи Сандански“ ЕАД. Вещото лице не е открило официални документи за ползвателя на водоема към 08.12.2014 г. В достъпен в интернет „Регистър на язовирите на област Благоевград“, водоемът фигурира под № 95 като „Летището“ - гр. Сандански, собственост на „Напоителни системи“ ЕАД представляващ имот № ***, стопанисван от СН „Сандански Бистрица“, но този регистър не съдържа информация за конкретна дата на записванията в него и от кого е изготвен. При изслушването в открито съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че в инвентарните описи за дълготраините активи на „Напоителни системи“ ЕАД не фигура запис за водоема към 1992 г.