Решение № 2436 от 15.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2436 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100513542 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 11.07.2022 г. по гр.дело № 56127/21 г., СРС, ГО, 32 с-в е признал за установено на основание чл. 108 ЗС, по отношение на ответниците Столична община, ЕИК *******, гр. София, ул. „Московска“ № 33 и „Софийска вода” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес център Интерпред, бул. „******* I I I “ № *******, че ищецът М. „У.Б.“, местно поделение на Българската православна църкваБългарска патриаршия с код по Булстат *******, гр. София, район Витоша, кв. „Драгалевци“ е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по действащата КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-41/21.7.2011 г. на и.д. на АГКК, с изменение засягащо имота съгласно заповед за изменение на КККР № 18-98-06.1.2015г./6.1.2015г. на Началника на СГКК- гр. София, с площ 2 692 кв.м., с адрес гр. София, кв. „Драгалевци“, м. „М.а“, с трайно предназначениена територията: защитена, с начин на трайно ползване: за водопровод, с предишен идентификатор ***, стар № 057003, при съседи от всички страни ПИ с идентификатор *** и на изграденото в него индивидуално собствено на ищеца 1 водовземно съоръжение за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване каптаж „Паша бунар“, както на основание чл.54, ал.2 ЗКИР, че е налице ГРЕШКА, изразяваща се в нанасяне в кадастраланата карта на град София на описания недвижим имот с идентификатор № ***, означен с червена защрихована линия и номер 2097.552 в комоинираната скица към заключението по съдебно-техническата експертиза (лист 192 по делото). Осъдил е Столична община, ЕИК *******, гр. София, *** и „Софийска вода” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес център Интерпред, бул. ******* III №******* да предадат на М. „У.Б.“, местно поделение на Българската православна църква - Българска патриаршия с код по Булстат *******, гр.

София, район Витоша, кв. Драгалевци владението върху описаните имоти.

Осъдил е Столична община, ЕИК *******, гр. София, ул.“Московска“ № 33 и „Софийска вода” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

София, Бизнес център Интерпред, бул. „******* III“ № *******, да платят на М. „У.Б.“, местно поделение на Българската православна църква - Българска патриаршия с код по Булстат *******, гр. София, район Витоша, кв.

Драгалевци, сумата 3472,96лв. - разноски по делото.

Решението е обжалвано с две въззивни жалби:

С въззивна жалба вх. № 160359/01.08.2022 от ответника Столична община, ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул.“Московска“ № 33, представляван от кмета, чрез пълномощника юрисконсулт М.К.-М., със съдебен адрес: гр.София, кв. „Павлово“, ул.“******* с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че от доказателствата по делото и приетата СТЕ не се установява обстоятелства, доказващи правото на собственост върху процесния имот от ищеца М. „У.Б.“, кв. Драгалевци. Процесният имот представлява имот извън урбанизираната територия на кв. „Драгалевци“ и се намира в горска защитена територия, изграденият каптаж представлява водовземно съоръжение-резервоар за вода изикващ и сервитутна охранителна зона. Според СТЕ каптажите като водни съоръжения, задължително се отразяват в КК заедно с определената сервитутно охранителна зона. За този имот СО се легитимира като собственик по давностно владение въз основа на съставен и утвърден Акт за публично държавна собственост № 2203 от 2009 г./АПДС/ и последващо съставен с № 2288 от 2010 г., поради допусната техническа грешка в записа и описанието на имота по т. 3 от образеца на акта 2

, а именно: каптаж „Паша бунар , находящ се в землището на Драгалевци, м.

„М.а“( грешно изписано местонахождение в Бояна); Видно от вписаните данни в т. 8 от акта, в процесния имот е изграденото водовземно съоръжение и предоставено въз основа на сключен Договор за концесия № РД-56-2782 от 23.12.1999 г. на „Софийска вода“ ЕАД, като Каптажът „Паша бунар“ е включен в регистъра на активите на дружеството 2003 г. Видно и от цитираният чл. 10.3.1 изм. (ВДС) от Договора за концесия-концедентът е предал на Концесионера съществуващите публични активи посочени в анекс 2, за използване и експлоатация, във връзка с проекта. Съществуващите публични активи посочени в Списъка на активите са уточнени и подробно описани в Регистъра на активите изготвен от Концесионера и предаден на Концедента през м. октомври 2003 г. Предвди изложеното прави извод, че обектът представлява водовземно съоръжение, което видно от разпоредбата на чл. 10а от Закона за водите е на разпореждане и управление на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и на общинските съвети и кметовете на общини и в тази връзка съставеният от СО АПОС е правилен, основателен и законосъобразен. Той се оспорва от ищеца на база издадено Решение № 129 от 01.09.2000 г. на Поземлена комисия, район „Витоша“-СО, което според въззивника/ответник няма конститутивно действие по отношение на правото на собственост и няма характер и не носи белезите на индивидуален административен акт подлежащ на съдебен контрол. Счита, че изградените съоръжения от страна на държавата, в частност общините, попадащи в защитени зони с трайно ползване не могат да бъдат частна собственост, те са публично общинска собственост с определено специфично предназначение попадащи в пояс I на санитарно-охранителните зони на водовземните съоръжения и съоръженията за водоснабдяване на населените места в общините. Процесният имот се владее от СО по силата на АПОС № 2203 от 2009 г., имотът е актуван и представлява санитарно-охранителна зона/СОЗ/ - Пояс I, заедно с подземните съоръжения за питеино-битово водоснабдяване. Подземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, в т.ч. съществуващите водопроводи, каптажи са публична собственост по силата на закона съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл.19, ал.1, т.4, буква „а“ и т.5 от Закона за водите.

Изграденото съоръжение за преработка, пречистване на води за питейнобитово водоснабдяване определено като специфично попадащо в санитарно 3 охранителна зона, пояс I е вписано в Регистър на активите на Софийска вода 2003 г„ том 1, част 1, глава 2, т. 1.2 Каптажи, район „Витоша“-СО; В случая, процесния обект и процесния имот са собственост на Столична община,видно от акта за общинска собственост и предвид обстоятелството,че съоръжението е от обществено и национално значение, имащо пряко значение за трайното задоволяване на нуждите на населението и от друга страна е обект, определен като такъв със закон. Прави се извод, че съоръжението каптаж „Паша бунар“ като като елемент на техническата инфраструктура- водоснабдителна система или част, включваща мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване, обеззаразяване, съхранение и транспортиране на водите, чрез които се доставя вода за потребителите на територията на общината, е от съществено, обществено и национално значение осигуряващо защитата и здравето на населението. Същевременно изграденото съоръжение и процесния имот до започване на производството не са третирани като частна собственост, а винаги са се владяли и ползвали от държавата и в последствие от Столична община.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено процесното и да бъдат отхвърлени предявените искове.

По въззивна жалба вх. № 175135/22.08.2022 г. от ответника „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес център Интерпред, бул. „******* III“ № *******, чрез пълномощника юрисконсулт А.П. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че от доказателствата по делот се установява, че сочената като начална дата на възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд с Решение №129 и извършен въвод във владение, съгласно Протокол №129 от 01.09.2000г„ като добросъвестни собственици, представителите на М. „У.Б.“ са узнали, че в този имот се намира съоръжение на техническата инфраструктура-каптаж, което се поддържа и експлоатира от „Софийска вода“ АД и от него се черпи вода за захранване на М.а. В чл. 20 от ЗВСГЗГФ са уредени материалноправните предпоставки за издаване на заповед за изземване на горите и земите от горския фонд, върху които е възстановено правото на собственост. Така още през 2000 г., когато собствеността върху част от процесния имот е възстановена на М.а, ако представляващите М.а лица, са счели, че са налице всички предпоставки, при условията на кумулативност, а именно: 1) възстановено право на сооственост върху гори и 4 земи от горския фонд - по което обстоятелство няма спор между страните; 2) имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците или ползвателите - ползвател е „Софийска вода“ АД, обстоятелство, по което също няма спор между страните; и 3) да не е налице правно основание за това ползване, то те са разполагали с правната възможност да започнат процедура по чл. 20 и да поискат издаването на заповед за изземване на процесиите земи от компетентния орган. Очевидно представляващите М.а повече от 20 години не са счели, че са изпълнени тези предпоставки и не са предприели никакви действия в тази посока. Неправилно СРС е възприел, че изграденият каптаж „Паша бунар“ е съоръжение, изградено за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване единствено на Драгалевския М., по смисъла на §1, т.69 от ДР на Закона за водите. Съоръжението е такъв обект, който има обществено значение, съгласно дадената дефиниция в §1,т. 9, буква а) от Закона за здравето, а именно Обекти с обществено предназначение“ са:водоизточници и минерални водоизточници, водоснабдителни обекти и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване. А съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4 Закона за водите (ЗВ) водостопанските системи и съоръжения на територията на общината са публична общинска собственост. Същевременно, съгласно чл.

198о, ал. 1 ЗВ, законът установява монопол по отношение на стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, което се извършва от В и К оператори по реда на Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗВ определя като публична общинска собственост не само съоръженията, но и земите от пояс I на санитарно- охранителните зони на водовземните съоръжения и съоръженията за водоснабдяване на населените места в съответната община. Липсата на доказателства по делото за наличието на присъединяване на други потребители на ВиК услугите на „Софийска вода“ АД към съоръжението, не създава и не може да бъде предпоставка за промяна на статута на каптажа като обект с обществено предназначение“, публична общинска собственост. Освен това, процесният каптаж „Паша Бунар“ през годините е стопанисван и поддържан само и единствено от „Софийска вода“ АД, за което са представени множество доказателства по делото. В и К операторът е назначил служител на трудов договор, който обслужва каптаж „Паша Бунар“ на длъжност „Реагентчик5 хлорни съединения“. Ежедневно служителят приготвя разтвор на натриев хипохлорит (белина) за каптажа, изчислява дозировката на работния разтвор за хлориране за постигане на изисканите граници на остатъчния хлор в каптажа и извършва измервания. Доставянето на необходимите количества белина се осъществява от мобилна група „Запад“ до М.а, където се съхраняват необходимите препарати. Ежедневните количества, които са необходими за приготвяне на работния разтвор, варират от 2 до 5 л. на дени и зависят от качествата на водата. Средно за година се влагат около 220-260 лира. Тези доказателства изобщо не са обсъдени в обжалваното решение на първоинстанционния съд по делото и неправилно е възприето, че липсват доказателства за упражняването на фактическа власт и намерение за своене на съоръжението от страна на Столична община и “Софийска вода АД. Относно давността е посочено, че за придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза, законът е предвидил упражняване на владение върху него в период от десет години, като владението изисква кумулативно наличие на два елемента - упражняване на фактическа власт и намерение. Обективният елемент упражняване на фактическата власт върху вещта, включва извършване на фактически действия, които недвусмислено показват власт върху имота, която по съдържание е като на собственика. В първоинстанционното производство са събрани множество доказателства в тази посока - от момента на сключване на Договора за концесия до настоящия момент Столична община чрез „Софийска вода“ АД е владяла имота активът е вписан в Регистъра на активите на дружеството през 2003г., Разрешително за водоползване №101660 от 07.08.2006г., издадено от Директора на Басеинова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен е на „Софийска вода“ АД процедурата по регистрация пред РИОКОЗ е инициирана от