Решение № 84 от 07.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Велико Търново, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20254000500400 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 258/13.06.2025 год., постановено по гр. д. № 731/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд, поправено с Решение № 463/24.11.2025 год., постановено по гр. д.

№ 731/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд е осъдена, на основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, Община Левски, ЕИК 000413814, със седалище и адрес на управление: гр. Левски, обл. Плевен, бул. „България“ № 58, представлявана от Л. А. - кмет да заплати на Л. Г. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ ******** сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на долен ляв крайник при падане на 17.08.2024 г. в с. Българене, ул. „Гео Милев“, на тротоара пред дом № 15, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2024 г. (датата на увреждането) до окончателното й изплащане. Със същото решение е осъдена, на основание чл. 49 от ЗЗД вр чл. 45 от ЗЗД Община Левски, ЕИК 000413814, със седалище и адрес на управление: гр. Левски, обл. Плевен, бул. „България“ № 58, представлявана от Л. А. - кмет да заплати на Л. Г. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ ******** сумата 2 074.50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2024 г. (датата на увреждането) до окончателното й 1 изплащане, като за разликата до 2 228.09 лв. е отхвърлен искът, като неоснователен и недоказан. С решението, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА Община Левски, ЕИК 000413814, със седалище и адрес на управление: гр. Левски, обл. Плевен, бул. „България“ № 58, представлявана от Л. А. - кмет да заплати на адв. В. П. от АК - Плевен адвокатско възнаграждение в размер на 3 200 лв. за осъществена безплатна правна помощ на ищцата Л.

Г. В.. Осъдена е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Община Левски, ЕИК 000413814, със седалище и адрес на управление: гр. Левски, обл. Плевен, бул. „България“ № 58, представлявана от Л. А. - кмет да заплати в полза на Плевенски окръжен съд разноски по делото за възнаграждение за вещи лица в размер на 1 000 лв., както и ДТ в размер на 1 282.98 лв. Решението е постановено при участието на третото лице – помагач „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Плевен, ЕИК 824106518.

Постъпила е въззивна жалба от Община Левски, чрез адв. Б. Б. от АК – Плевен против Решение № 258/13.06.2025 год., постановено по гр. д. № 731/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в осъдителната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост и алтернативно – частично неправилно, поради същите съображения. Твърди се, че не се оспорват установените по делото фактически положения. Изкопът, в който е паднала ищцата, не бил направен от общината, а от „ВиК“ ЕООД, гр. Плевен при извършване на ремонтни дейности по водопроводната мрежа в с. Българене. Общината не е била уведомена от „ВиК“ за започването на тези строителни дейности и не е участвала в процеса по вземане на решения или контрол върху тях. Излага се, че в случая монополното право и стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията на територията на с.

Българене, Община Левски е предоставено по реда на чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) на „ВиК“ ЕООД, гр. Плевен. Твърденията са, че причинената на ищцата вреда е: от дейности, различни от тези по изграждането и поддръжката на пътната инфраструктура; от дейности, чието извършване по силата на закона и като права, и като задължения, е възложено на лице, различно от собственика на пътя и на ВиК мрежите и съоръженията; от дейности, в които собственикът на пътя и на ВиК мрежите не участва, на които не може да се противопостави и които като начин на организация и изпълнение не може да контролира.

Навеждат се доводи, че по делото са налице основания, че Община Левски няма каквато и да е вина за увреждането на ищцата; че липсва каквато и да е причинна връзка между поведението на Община Левски (респ. на служителите и администрацията й) и увреждането на ищцата; че липсват както фактически, така и правни основания за ангажиране на отговорността за вреди по отношение на Община Левски; че поради всичко това предявените срещу нея искове са неоснователни по основание и следва да бъдат отхвърлени изцяло. Излага се също, че на Община Левски няма как да й бъде вменено качеството на „възложител на работата“, от която е настъпило увреждането на ищцата и оттам - вина и отговорност за причинената и вреда. Твърди се, че Община Левски нито изрично е възлагала по друг начин, ред и основание извършването на строително-ремонтните дейности по 2 водопроводните съоръжения на улица „Гео Милев" в с. Българене, нито е участвала в процеса на вземане на решението за извършването им, нито е участвала в извършването им, нито по някакъв начин е съгласувала извършването им, нито е разрешавала строителството им по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗУТ, нито дори е била предварително уведомявана за извършването им, и тя няма как да бъде третирана като „възложител на работата“ по смисъла на чл. 49 от ЗЗД и да носи отговорност за причинената на ищцата вреда по този текст от закона. В заключение е направен извод, че фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, с които са уважени по основание процесиите претенции са необосновани, противоречащи на материалния закон и неправилни, което е основание за пълната отмяна на постановеното от него решение. Алтернативно на горните аргументи и искане, се счита, че атакуваното решение и за частично неправилно, поради необосновано и противоречащо на материалния закон завишаване на размера на присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Изтъква се, че ищцата страда от олигофрения и дебилност, което е пречило на възможността й да прецени правилно ситуацията и да реагира адекватно на пътя. Твърди се, че е налице груба небрежност от страна на ищцата, тъй като изкопът е бил в зона, която е позволявала безопасно преминаване на пешеходци.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, в който да се отхвърлят предявените искове или да се намали присъденото обезщетение, като несъответстващо на чл. 52 от ЗЗД. Претендират се разноски.

Постъпила е въззивна жалба от третото лице-помагач „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК 824106518, чрез адв. Н. Д. от САК против Решение № 258/13.06.2025 год., постановено по гр. д. № 731/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се излага, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно.

Недопустимостта се обосновава, че водоснабдителното дружество не следва да бъде конституирано като трето лице-помагач, тъй като при описаната първоначално фактология в исковата молба общината като ответник няма правен интерес да привлича „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Плевен. Алтернативно се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост по съображения подробно изложени във въззивната жалба. Излагат се твърдения, че предпоставките за отговорност на третото лице-помагач не са доказани безспорно от страна на ищцата. Бездействието на водоснабдителното дружество може да бъде противоправно и вредоносно, само когато то се намира в причинно-следствена връзка с механизма на инцидента и настъпилите от него вреди. Обективният факт на неизпълнение на задължението на общината/третото лице-помагач да загради процесната дупка, и то при положение, че същата е оградена с около 1 метър на височина пръст, към датата на процесното събитие, не може да доведе до ангажиране на неговата деликтна отговорност спрямо ищцата, ако не е установено при условията на пълно и главно доказване, че това поведение на неизпълнение и бездействие е причинило процесните травматични увреждания. Твърди се, че в случая, от събраната доказателствена съвкупност може да се направи единствено предположения за причината за падането на ищцата и 3 неговия механизъм, но не и да се приеме за доказано, че падането е настъпило именно поради липсата на обезопасителна лента.

Претендира се да се обезсили обжалвания съдебен акт или същият да се отмени съдебния акт и се постанови друг, в който да се отхвърли предявеният иск или да се намали присъденото обезщетение, като несъответстващо на чл. 52 от ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивните жалби от Л. Г. В. от гр. Плевен.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесния деликт е в размер на сумата от 30 000 лв. Посочил е, че инцидентът е настъпил като пряка и непосредствена последица от противоправното поведение във вид на бездействие на служители на ответната община, изразяващо се в неупражнен надзор по поддържане и обезопасяване общинските тротоари. Счел е, че съгласно Закона за пътищата (чл. 31) и Закона за движението по пътищата (чл. 167, ал. 1), поддръжката на общинските пътища и тротоари е вменено задължение на общината и като собственик на инфраструктурата (публична общинска собственост), тя е длъжна да поддържа тротоарите в изправно състояние и да гарантира безопасното придвижване на пешеходците. Приел е, че законът изисквал лицата, които стопанисват пътя, да сигнализират незабавно всякакви препятствия по него, независимо от това кой ги е създал и в този смисъл общината е трябвало да упражнява контрол и да предприеме мерки за обезопасяване на мястото, дори когато препятствието е резултат от действия на трето лице. Липсата на мерки за обезопасяване на изкопа съдът е квалифицирал като противоправно бездействие от страна на служителите на общината, като фактът, че общината не е била уведомена за ремонта или че няма достатъчно инспектори, не я освобождава от отговорност, тъй като тя е длъжна да стопанисва имотите си с грижата на добър стопанин в интерес на населението. Съдът подчертава, че макар изкопът да е дело на „ВиК“ ЕООД, гр. Плевен това не изключва гаранционно-обезпечителната отговорност на общината по чл. 49 от ЗЗД, като евентуалните регресни отношения между общината и „ВиК“ ЕООД, гр. Плевен (т.е. възможността общината да претендира исковата претенция обратно от дружеството) не засягат правото на пострадалия да получи обезщетение от собственика на пътя. Съдът е приел, че кметът на общината има законово задължение (съгласно Закона за водите) да контролира изграждането и поддържането на канализационните и водоснабдителните мрежи, което в случая не е било изпълнено.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

4

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт: