Решение № 304 от 11.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Кюстендил, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Росица Б. Савова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Любка Евг. Н.а като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500084 по описа за 2023 година

С.м., с код по БУЛСТАТ ***, местно поделение на БПЦ – БП, със седалище в *****, чрез пълномощника адв. Ю. Н. от САК, със съдебен адрес: *****, обжалва Решение № 541 от 25.11.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1570/2022 г. по описа на същия съд, в частта му, в която Дупнишкият районен съд е признал за установено по предявен от Б. И. М. от с.с., община Д., срещу въззивника инцидентен установителен иск по отношение на ответника, че между страните е съществувало трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда за процесния период – ноември 2017 – август 2020г.; осъдил е С.м. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Б. И. М. сума в размер на 800 лева, представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар съобразно уважената част от исковете, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - да внесе по сметка на РС – Дупница сума в размер на 50 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на иска.

Въззивникът навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част .

Твърди, че решаващият състав не е обсъдил в решението наведените от ответника доводи за неоснователност и възражения срещу основния иск и срещу инцидентния установителен иск. Възразява срещу аргументите на районния съд, обосновали уважаване на инцидентния установителен иск, в които съдът приел, че между страните макар да не е било налице същинско трудово правоотношение, било налице приравнено на него правоотношение, което следва да се изведе от §1, т. 2 от ДР на ЗОДФЛ/отм./ вр. чл. 10, т. 1 от ЗОДФЛ /отм./, и счита, че решението е в пряко противоречие със смисъла, вложен от законодателя, в тези цитирани от съда разпоредби. Подчертава, че правоотношенията между служителите с духовно звание в БПЦ – БП са приравнени на трудовите за целите на облагане на доходите им в специален закон, но това приравняване не е във всички аспекти на трудовото правоотношение.

Навежда допълнителни аргументи, анализирайки разпоредбата на чл. 29 от Закон за вероизповеданията в редакциите от 2002 г. и след изменението й с ДВ, бр. 108 от 2018 г. в 1 сила от 01.01.2019 г. Акцентира, че още с настоящия устав на БПЦ – БП / приет на 11.12.2008 г. и в сила от 09.01.2009 г., по време на действие на старата редакция на чл. 29 от Закона за вероизповеданията от 2002 г./, отношенията между изповеданието и лицата с духовно звание са определени като специални нетрудови служебни правоотношения, предвид особената дейност на свещенослужителите.

Сочи, че цитираната от съда съдебна практика, обективирана в решение № 191/05.03.2010 г. по гр. д. № 4956/2008 г. на ВКС, е постановена преди промяната на чл. 29 от ЗВ, респ. към настоящия момент е недопустимо позоваване на разпоредбите на КТ в отношенията между страните. Сочи неточности, допуснати от първоинстанционния съд, който цитирал разпоредби на Устава на БПЦ-БП и на чл. 29 ЗВ в отменената им редакция.

Подробно се анализират разликите между трудово правоотношение и процесното правоотношение между свещенослужител и съответното вероизповедание. Допълва, че лицата с духовно звание в БПЦ – БП се осигуряват на специално основание, което не е по трудово правоотношение, във връзка с което се подават осигурителни декларации със специален код „82“, и се позовава на представени писмени доказателства и приетата ССчЕ.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което се отхвърли предявения инцидентен установителен иск. Претендират се разноските в двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Б. И. М., чрез пълномощника му адв. Н. Б. от АК - Кюстендил, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания, а първоинстанционното решение в обжалваната му част се приема за правилно и законосъобразно. Въззиваемият акцентира върху приетите по делото 7 допълнителни споразумения към трудов договор № 73/01.03.2003г., сключени на основание чл. 19 от КТ, от които било видно, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника не само в процесния период, а преди и след него. Твърди, че те са официални документи, които не могат да бъдат оборвани с устни твърдения.Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената в първоинстанционното производство (л.108) Заповед № 73/10.04.1993 г. (препис) на М.С. и П.Б.М. , съгласно решение на Софийски епархийски съвет ищецът Б. М., новоръкоположен свещеник , е назначен на щатно енорийско служение при храм ***,с.с., С. област, считано от 14.02.1993г. Със същата заповед е определена и основна месечна заплата в размер на 1850 лв.

Липсва представен трудов договор ( в т.ч. с посочена дата **г.), макар такъв да е упоменаван в приложени допълнителни споразумения. Всъщност, считано от тази дата **г.- ищецът е назначен за завеждащ временно енорията при храм *** в с.Б., Д. духовна околия – видно от Заповед №9/ 04.03.2003г.на М.С. и П.Б.. Споразуменията касаят изменение размера на възнаграждението на същия, последното от които с дата 04.01.2021г.

В представени такива споразумения от 07.01.2014; от 05.01.2015г.; от 10.01.2017г.; от 12.01.2018г. (л.58-л.61 от първоинстанционното дело) не се упоменава конкретен трудов договор, а ищецът е наричан „служител“.

Приложено е и удостоверение за получен от Б.М. брутен доход от „трудово/служебно правоотношение“ за 2018г., както и справка от НОИ за статус на социално осигуряване на ищеца към 30.07.2020г.

Със Заповед № 307/01.11.2017 г. на осн.чл.81,чл.95,чл.207,т.1,2,3,4 и 5,чл.208,ал.1,т.4 2 и чл.210 във вр.с чл.191,ал.1,т.5 от Устава на Българската православна църква – Българска патриаршия във връзка с решение на Софийски епархийски съвет, на свещенослужителя е наложено, считано от тази дата, дисциплинарно наказание "снемане от длъжност" до покаяние, изразено в писмена форма за срок от една година и "аргос" – пълно запрещаване от свещенослужение, с която заповед се преустановява изплащане на месечното му трудово възнаграждение и осигуровки.

Със Заповед № СМ – 127Д/15.11.2018 г. е отхвърлена молбата за възстановяване на щатно служение и е продължен срокът на наложеното дисциплинарно наказание „снемане от длъжност“за срок от още една година.Този срок на визираното наказание е продължен с още една година със Заповед на М.С. и П.Б. (същата под №СМ-94 Д / 11.07.2019г.), с която заповед е наредено завеждане на църковно-наказателно дело за низвержение на Б. М., а решението на Софийския епархийски съвет за завеждане на църковно-наказателно дело срещу М. е потвърдено със Заповед №СМ-162 Д/ 30.12.2019г.

Със Заповеди № СМ-259Д от 30.12.2020 г. и № СМ-329Д от 30.12.2021 са потвърдени всички взети решения за завеждане на църковно-наказателно дело за низвержение на ищеца свещеник Б. М. и е възложено изготвяне на обвинителен протокол, който да внесе за разглеждане в Епархийски църковен съд на митрополията и е продължен срокът на наложеното наказание "снемане от длъжност" за срок от още една година.

Със Заповед № СМ-106Д от 21.10.2022 г. се отстранява от служение провинилият се свещенослужител – ищецът Б. М. поради повдигнато църковнонаказателно преследване по Обвинителен протокол от 30.09.2022 г., входиран в деловодството на Софийска света митрополия с вх. per. № 1853 от 20.10.2022 г. докато трае църковно – наказателното преследване.

При предходното разглеждане на спора – по образуваното гр. дело № 1671/2020 по описа на РС – Дупница е приет инцидентният установителен иск, като се иска установяване съществуването на трудово правоотношение между страните „по смисъла на Кодекса на труда“ за процесния период.

От заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Х., се установява, че в НОИ Б. М. е осигуряван на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване. Осигурителните вноски са в размери, съответстващи на размерите на работещите по трудов договор трета категория труд.Представеното в това производство копие от трудова книжка на ищеца не съдържа данни за визирания период, респ.няма вписано каквото и да било правоотношение с ответника.

При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна:

В случая искът, относно който решението на ДнРС е предмет на настоящата въззивна проверка, е по чл. 357, ал. 1 КТ и има за предмет установяване съществуването на трудово правоотношение между страните.

Въззивният съд счита, че правоотношенията между страните за процесния период се регулират от Устава на Българската православна църква – Българска патриаршия , приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г., публикуван в „Църковен вестник”, брой, 09.01.2009 г.и съгласно §11 (2) Уставът влиза в сила от публикуването му в „Църковен вестник”, като съгласно чл.29,ал.1 от Закона за вероизповеданията правоотношенията със свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат съгласно устава на религиозната институция.

Именно на база посочения Устав се налага извод, че ищецът не е бил в трудово правоотношение „по смисъла на Кодекса на труда“- каквото е искането по положителния установителен иск, тъй като за самото назначаване, както и относно правата и задълженията, респ.предвидените наказания, вкл. и дисциплинарни такива относно свещенослужителите съществуват особени правила в Устава, т.е.не е приложим КТ.

Изрично са посочени особени правила относно правното положение на служителите в БПЦ , които - съгласно чл.222. (1) от Устава- са лицата с духовно звание ( към които се е числял и 3 ищецът) и църковнослужителите (миряни) ; респ. съгл.ал.2 лицата с духовно звание са:

Българският патриарх, епархийските митрополити, епископите, свещениците, дяконите, монасите и монахините, а съгл.ал.3 църковнослужителите са лица, чиято дейност е свързана с обслужване на присъщите на Църквата дейности – клисари, певци, свещопродавачи и други, както и тези в администрациите на Светия Синод, на митрополиите, архиерейските наместничества, на църквите и манастирите.

В текста на чл. 223,ал.1 от Устава е пояснено, че правата и задълженията на свещенослужителите и монасите в ставропигиалните и епархийските манастири и монахините в епархийските манастири се определят от каноническите правила и настоящия Устав.

Наличието на здравно или друг вид осигуряване не води до промяна на характера на правоотношението в трудово (самото осигуряване стои извън обхвата на трудовото правоотношение, а и самото осигуряване също е предвидено в текстове от Устава на БПЦ – напр.чл.223(2) - указващ , че лицата по ал. 1 се осигуряват задължително по реда на Закона за здравното осигуряване, респ.чл. 225. (1), в който се посочва, че свещенослужителите, които получават възнаграждение, подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове по държавното обществено осигуряване, както и на здравно осигуряване, съгласно разпоредбите на закона.

Не на последно място, самият устав прави разграничение в горната насока, доколкото изрично в чл. 227,ал.1 е подчертано, че църковните служители са светски лица (миряни), които се назначават от съответните църковни органи и се ползват с правата и задълженията на служителите по Кодекса на труда и други разпоредби на трудовото и осигурителното законодателство, каквото предвиждане няма по отношение на лицата с духовно звание.