Закон за подземните богатства

Чл. 1

(1) Този закон урежда условията и реда за:

1. търсене, проучване и добив на подземните богатства на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море;

2. опазване на земните недра чрез рационално използване на подземните богатства при проучването, добива и първичната им преработка;

3. управление на минните отпадъци от проучването, добива, първичната преработка и складирането на подземните богатства.

(2) Законът не се прилага за дейности, свързани със:

1. научни изследвания, учебна и преподавателска работа;

2. добив на злато от руслата на реките чрез ръчно промиване;

3. добив на соли и елементи от морската вода.

4. плитки геотермални ресурси.

(3) Забранява се добивът на подземни богатства във:

1. леглата на реките;

2. принадлежащите земи на реките и на водохранилищата;

3. крайбрежните заливаеми ивици на реките.

Чл. 2

(1) Подземни богатства по смисъла на закона са полезните изкопаеми дълбоките геотермални ресурси и минните отпадъци от добива и първичната им преработка, групирани като:

1. метални полезни изкопаеми;

2. неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали;

3. нефт и природен газ;

4. твърди горива;

5. строителни материали;

6. скалнооблицовъчни материали;

7. минни отпадъци.

8. дълбоки геотермални ресурси.

(2) Подземните богатства по ал. 1, т. 5 и 6 са общоразпространени полезни изкопаеми.

(3) Подземните богатства на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море със заведени в Националния баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства запаси или запаси и ресурси, за ползването на които няма признати и/или предоставени права и няма открити производства за признаване и/или предоставяне на права по този закон, както и остатъчните запаси или запаси и ресурси след техническата ликвидация на миннодобивните обекти са подземни богатства с установени находища.

(4) Актуализиран списък с информация за местоположението, групата на полезните изкопаеми и състоянието на запасите и/или ресурсите на подземните богатства с установени находища по ал. 3 се изготвя ежегодно от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и се публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Чл. 3

(1) Подземните богатства са изключителна държавна собственост.

(2)

Чл. 4

(1) Търсенето и проучването на подземните богатства се извършва въз основа на разрешение за:

1. търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 и т. 8;

2. проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 и 3.

(2) Добивът на подземни богатства се извършва чрез предоставяне на концесия.

Чл. 5

Права за подземни богатства се предоставят чрез:

1. разрешения за търсене и проучване и за проучване, издадени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма след одобрение от Министерския съвет;

2. разрешения за търсене и проучване и за проучване на нефт и газ и разрешения за търсене и проучване и за проучване на подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона, издадени от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

3. концесии за добив, предоставени от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

4.

Чл. 6

(1) Компетентен орган по чл. 5, т. 1 е министърът на икономиката, енергетиката и туризма който е единен орган по управление на подземните богатства.

(2) Компетентен орган по чл. 5, т. 2 е Министерският съвет, който оправомощава министъра на икономиката, енергетиката и туризма да сключи договор за търсене и проучване или за проучване.

(3) Компетентен орган по чл. 5, т. 3 е Министерският съвет, който оправомощава министъра на икономиката, енергетиката и туризма да сключи договор за добив на подземни богатства.

(4)

(5)

Чл. 7

(1) Министерският съвет определя държавната политика по управление на подземните богатства с цел устойчивото развитие на страната, националната сигурност и привличането на инвеститори и приема Национална стратегия за развитие на минната индустрия.

(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма:

1. разработва и след съгласуване с други заинтересовани министерства, ведомства и организации внася за приемане от Министерския съвет стратегията по ал. 1;

2. координира, провежда обществени поръчки за определяне на изпълнител и възлага изпълнението на инвестиционни и други проекти за геоложко и геоеколожко изучаване на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море;

3. управлява Националния геоложки фонд;

4. организира набирането, поддържането в актуално състояние и съхраняването на данните по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър, както и създаването и поддържането на специализирани карти, регистри и информационна система въз основа на тези данни и въз основа на данни от кадастъра за:

5. издава удостоверения за регистрирани открития на находища;

6. организира създаването и поддържането на Национален баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства за всички видове подземни богатства по чл. 2;

7. извършва предвидените в този закон действия, включително като провежда конкурси и търгове, води преговори и дава разрешения за търсене и проучване и за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 4 – 8 след одобрение от Министерския съвет и сключва договори в случаите, определени с този закон;

8. създава необходимата организация и прави предложения пред Министерския съвет за предоставяне на разрешения за търсене и проучване и за проучване на подземни богатства по чл. 2 в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море, както и за предоставяне на разрешения за търсене и проучване и за проучване на нефт и природен газ и сключва договори в случаите, определени с този закон;

9. контролира изпълнението на задълженията на титулярите на разрешения за търсене и проучване и за проучване по сключените от него договори по този закон;

10. създава необходимата организация и прави предложения пред Министерския съвет за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства по чл. 2;

11. провежда търгове, води преговори в съответствие с решението на Министерския съвет за предоставяне на концесията за добив и сключва концесионни договори в случаите, определени с този закон;

12. контролира изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените по този закон договори;

13. предоставя права за управление на минни отпадъци по реда на част първа, глава осма;

14. в качеството си на компетентен орган по прилагането на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО изготвя и предоставя на Европейската комисия предвидените в директивата доклади;

15. упражнява други правомощия, възложени му с нормативен акт.

Чл. 8

Геоложките изследвания в Република България, финансирани с държавни средства, се възлагат по реда на Закона за обществените поръчки и въз основа на стратегията по чл. 7, ал. 1.

Чл. 9

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма разработва и финансира приоритетната тематика и свързаните с нея годишни задачи в областта на геологията.

Чл. 10

(отменен)

(1) Възлагането на задачите по чл. 9 се извършва чрез конкурс или търг.

(2) Разработването на проектите се извършва въз основа на техническо задание, изготвено или одобрено от Министерството на околната среда и водите.

(3) Министърът на околната среда и водите и изпълнителят сключват договор.

Чл. 11

Цялата придобита геоложка информация, както и създаденият интелектуален продукт стават собственост на държавата и се предават за съхраняване и използване в Националния геофонд.

Чл. 12

(1) Геоложка информация е съвкупността от всички сведения и данни, получени в процеса на геоложките изследвания, търсенето, проучването и добива на подземни богатства, която подлежи на предаване, приемане, обработка и съхранение.

(2) Според вида на информационния носител геоложката информация може да се квалифицира на натурална и оригинална, като:

1. натуралната геоложка информация се носи от натурални информационни носители – образци на скали и минерални суровини от естествени разкрития и геологопроучвателни разработки, сондажна ядка, шлифи, лабораторни проби и други;

2. оригинална геоложка информация са сведенията и данните, получени в процеса на изпълнение на геоложки задачи, които се съхраняват на хартиени, прозрачни, магнитни и оптични носители, както и на различни твърдотелни памети.

(3) Според метода на съхранение на геоложките сведения и данни информацията може да бъде печатна и цифрова (дигитална), като:

1. печатната геоложка информация представлява текстове, графики, таблици, разрези, карти, планове и други;

2. цифровата (дигиталната) геоложка информация са цифрови геоложки сведения и данни, които могат да се обработват, записват, съхраняват и възпроизвеждат чрез компютърни устройства и системи.

(4) Според степента на изпълнение на геоложките задачи геоложката информация се класифицира на първична, междинна и окончателна, като:

1. първична информация е съвкупността от първичните данни от натуралната информация независимо от информационните носители; тя е основа за получаване на междинна и окончателна информация;

2. междинна информация са неокончателните данни, които подлежат на допълнителна обработка и се съхраняват до получаване на окончателната информация;

3. окончателна информация са данни, които отразяват изпълнението на геоложките проучвания, технологичните изследвания, научноизследователските работи и други; окончателната информация може да се съхранява на различни по вид информационни носители.

Чл. 13

(1) Титулярите на разрешение за търсене и проучване и за проучване, концесионерите и изпълнителите на обществени поръчки за геоложки изследвания са длъжни да:

1. водят пълна и подробна документация за геоложките изследвания и другите дейности по предоставените разрешения или концесии и да я представят за проверка в съответствие с условията на сключените договори;

2. отчитат резултатите от геоложките проучвания и другите дейности по предоставените разрешения или концесии чрез междинни отчети и окончателен доклад;

3. предоставят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма придобития веществен материал след приключване на геоложките изследвания, свързани с него;

4. събират, идентифицират, съхраняват и документират минералното разнообразие в предоставените им площи и обекти;

5. водят и съхраняват документация за дейностите по управление на минните отпадъци и съоръжението за минни отпадъци до закриването му и да я представят за проверка на компетентния орган, когато действат като оператори на съоръжения за минни отпадъци.

(2) Резултатите от геоложките изследвания, търсещо-проучвателните и концесионните дейности, тяхното интерпретиране и оценката на постигнатите цели се отразяват в геоложки доклади.

(3) Изискванията към информацията и документацията, получени в резултат на дейностите, извършвани по този закон, се уреждат с акт на Министерския съвет.

Чл. 14

(1) За срока на действие на разрешенията за търсене и проучване и за проучване или на концесиите за добив информацията и документацията по чл. 13 е собственост на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението или на концесионера. Съсобствениците са длъжни да осигурят поверителност на информацията по време на нейното събиране, съхраняване, предаване и ползване съгласно условията на сключения договор.

(2) Копия от информацията по ал. 1, получена в резултат на дейностите по търсене, проучване и добив, се предоставят за съхранение в Националния геоложки фонд от органа, сключил съответния договор, в 10-дневен срок от предоставянето ѝ от лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението или от концесионера.

(3) Цялата информация по чл. 13 се предава от лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението или концесионера в Националния геоложки фонд в 45-дневен срок от прекратяването на разрешението или концесията и става собственост на българската държава.

Чл. 15

Геоложката и техническата информация за подземните богатства, придобита до или след влизането в сила на закона, се предава като държавна собственост в Националния геофонд.

Чл. 15а

(1) Информацията и документацията, отнасящ се до подземни води, придобита във връзка с изпълнение на дейностите по този закон, се споделя със съответните басейнови дирекции.

(2) Басейновите дирекции и Националният геоложки фонд създават обща база данни за управление, съхранение и достъп до информация и документация, отнасяща се до подземни води, придобита или използвана във връзка с изпълнение на дейностите по този закон.

(3) Условията и редът за предоставяне на данните по ал. 2 се определят по реда на чл. 16, ал. 3 и наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.

Чл. 16

(1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма поддържа Национален геоложки фонд, който събира, обработва, съхранява и предоставя за ползване срещу заплащане геоложката информация от изследвания и други дейности, свързани с търсенето, проучването и добива на подземни богатства по чл. 13.

(2) В Националния геоложки фонд се създават и поддържат специализирани информационни системи за данните от геоложките изследвания, търсенето, проучването и добива на подземни богатства.

(3) Функциите на Националния геоложки фонд и условията и редът за ползване на информацията в него от съответните потребители се регламентират с акт на Министерския съвет.

(4) Министърът на енергетиката има право да изисква и да получи цялата налична геоложка и хидрогеоложка информация, налична при органите по управление на водите.

Чл. 17

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма организира набирането, поддържането в актуално състояние и съхраняването на данните по чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗКИР за разрешенията за търсене и проучване и за проучване, предоставени при условията и по реда на закона, и създаването на специализирани карти и регистър и информационна система въз основа на тези данни, както и въз основа на данни от кадастъра.

Чл. 18

(1) Министерството на икономиката, енергетиката и туризма организира създаването и поддържа специализирана карта и регистър на концесиите за добив, предоставени при условията и по реда на този закон.

(2) За всяка предоставена концесия се открива и поддържа партида в Националния концесионен регистър при условията и по реда на Закона за концесиите.

Чл. 19

(1) Специализираните карти на площите за търсене и проучване и за проучване и на концесионните площи и регистрите на разрешенията за търсене и проучване и за проучване и на концесиите за добив на подземни богатства се създават и водят при условия и по ред, определени от Министерския съвет, при спазване изискванията на глава четвърта от Закона за кадастъра и имотния регистър.

(2) Специализираните карти и регистри са публични, поддържат се на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и всички лица имат право да получават официални преписи и извлечения от тях.

Чл. 20

(1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма съставя и води:

1. Национален баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства по чл. 2, ал. 1;

2. специализирани карта и регистър на находищата на подземните богатства по чл. 2, ал. 1;

3. регистър на откритията.

(2) Националният баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства, наричан по-нататък “Националния баланс”, се изготвя ежегодно по данни за състоянието и изменението на запасите и ресурсите, предоставени от изпълнителите на обществени поръчки за геоложки изследвания, от титулярите на разрешения за търсене и проучване и за проучване, и от концесионерите.

(3) Запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства, включени в Националния баланс, се отчитат в съответствие с утвърдени от Министерския съвет класификации на запасите и ресурсите на подземни богатства.

(4) В специализираните карта и регистър на находищата на подземни богатства се отразяват всички находища на подземни богатства, установени в резултат на извършени геологопроучвателни дейности, с доказани и утвърдени запаси или запаси и ресурси, за които има изготвени и заведени в Националния геоложки фонд геоложки доклади, включително откритията на находища.

(5) В регистъра на откритията се регистрират открития, направени:

1. при изпълнение на задачи по геоложки изследвания възложени по реда на Закона за обществените поръчки;

2. от титуляри на разрешения за търсене и проучване и за проучване.

3. от концесионери по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 – само за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8, открити в резултат на дейностите по добива на подземни богатства в границите на предоставената концесионна площ.

(6) Не се вписва в регистъра откритие, заявено от лице, което не е титуляр или няма разрешение за търсене и проучване или за проучване или разрешението не е вписано в регистъра по чл. 17 или заявлението за регистриране на откритие не е подадено в срок, или не е концесионер по предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 – само за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8, открити в резултат на дейностите по добива на подземни богатства в границите на предоставената концесионна площ.

(7) Откритията по ал. 5 се регистрират след разглеждане и приемане на внесените геоложки доклади с изчислени запаси или запаси и ресурси от специализирана експертна комисия, назначена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(8) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма одобрява правила за състава и работата на специализираната експертна комисия.

(9) Откритието на подземно богатство, направено в резултат на геоложки изследвания по смисъла на чл. 8, не поражда права по чл. 29, ал. 1 за откривателя.

(10) Дейността по изготвянето и воденето на Националния баланс се урежда с акт на Министерския съвет.

(11)

(11) Комисията по ал. 7 разглежда и приема геоложки доклади за извършено преизчисляване на запаси или запаси и ресурси на подземни богатства, изготвени от концесионери след извършено допроучване по чл. 34, т. 3 в границите на находището.

Чл. 21

(1) Откритията се регистрират като:

1. геоложко откритие;

2. търговско откритие.

(2) Геоложкото откритие е резултат от дейности по разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства, поражда права за лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 по чл. 31, ал. 5 и заявлението за неговото регистриране съдържа:

1. описание по местоположението на откритието;

2. координати на крайните и характерните точки на площта, включваща откритието;

3. конкретните подземни богатства, които са установени с откритието, и групата по чл. 2, ал. 1, към която принадлежат;

4. качествени характеристики на подземните богатства;

5. предварителна оценка на потенциала на откритието.

(3) Търговското откритие е резултат от дейности по разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства или по предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 – само за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8, открити в резултат на дейностите по добива на подземни богатства в границите на предоставената концесионна площ, поражда права за концесия и заявлението за неговото регистриране съдържа:

1. описание на местоположението на откритието;

2. координати на крайните и характерните точки на площта, включваща откритието;

3. конкретните подземни богатства, които са установени с откритието, и групата по чл. 2, ал. 1, към която принадлежат;

4. качествени характеристики на подземните богатства;

5. технико-икономическа оценка на запасите;

6. предлагани технологии за добив и преработка на подземните богатства и техните предварителни технически характеристики;

7. писмено становище от компетентния орган по околна среда за приложима процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда за инвестиционното предложение за добив и първична преработка на подземни богатства от находището.

(4) Обявяването на откритието за геоложко или за търговско откритие се извършва със заявлението по ал. 2 или 3 от лицата по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 до министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Когато заявлението не отговаря на изискванията, министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощено от него длъжностно лице в срок до 15 дни от подаване на заявлението уведомява писмено заявителя за допуснатите нередовности и дава указания и срок за тяхното отстраняване.

(5) Заявленията по ал. 2 и 3 се внасят от титулярите на разрешения а за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8 – от концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 заедно с геоложки доклад за резултатите от извършените проучвания и изчислените запаси и/или ресурси съгласно наредба за геолого-техническата документация на проучвателните и миннодобивните обекти.

(6) Комисията по чл. 20, ал. 7 разглежда геоложките доклади по ал. 5 в тримесечен срок от тяхното внасяне и изготвя протокол.

Чл. 22

Титулярите на разрешения за търсене и проучване и за проучване и концесионерите са длъжни ежегодно или при поискване, но не повече от два пъти годишно да предоставят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма информация за състоянието и изменението на запасите и ресурсите в предоставените площи и находища, както и необходимата информация и документация по чл. 13 за проверка на тяхната достоверност.

Чл. 23

(1) За предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване, или концесия за добив може да кандидатства всяко физическо или юридическо лице или техни обединения.

(2) Кандидатът не се допуска до съответното производство по предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване, или концесия за добив, когато е налице някое от следните основания за изключване:

1. влязла в сила присъда, с която кандидатът или член на неговия управителен или надзорен орган, или лице, което има правомощия да представлява, да взема решения или да упражнява контрол на тези органи, е осъден за престъпление по чл. 114а – 114т, чл. 159а – 159г, чл. 192а, чл. 212, ал. 3, чл. 240а, чл. 248а, чл. 253, чл. 253а, чл. 254б, чл. 301 – 302а, чл. 304 – 305а, чл. 307, чл. 321 и чл. 321а от Наказателния кодекс, или влязла в сила присъда или друг съдебен акт за аналогично престъпление в друга държава – членка на Европейския съюз, или трета държава;

2. влязъл в сила съдебен или административен акт, с който е установено, че кандидатът не е изпълнил задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях в Република България, или аналогични задължения съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен;

3. влязъл в сила акт, с който е наложено административно наказание по реда на този закон, за последната една година преди подаване на заявлението за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване, или за концесия за добив;

4. допуснато от кандидата неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства, което е довело до прекратяване на съответния договор;

5. регистрация на кандидата или на свързани с него лица в юрисдикция с преференциален данъчен режим по смисъла на § 1, т. 64 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане;

6. обявена несъстоятелност или ликвидация, или открито производство по несъстоятелност на кандидата, или наличие на сходна процедура съгласно законодателството на държавата, в която е установен.

(3) Обстоятелствата по ал. 2, т. 1, 2, 5 и 6 се удостоверяват с декларация. За наличието на обстоятелства по ал. 2, т. 3 и 4 се извършва служебна проверка.

(4) Основание за изключване по ал. 2 не се прилага, когато:

1. в случаите по ал. 2, т. 1 съответното лице е реабилитирано, както и когато са изтекли или до приключване на съответното производство ще изтекат 5 години от изтърпяване на наложеното наказание и кандидатът е представил доказателства, че са платени дължимите обезщетения за вредите, които са резултат от престъплението;

2. в случаите по ал. 2, т. 2:

3. в случаите по ал. 2, т. 5 кандидатът е представил доказателства, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 4 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици.

4. в случаите по ал. 2, т. 6 кандидатът е представил доказателства, че не е преустановил дейността си и е в състояние да изпълни съответния договор съгласно законодателството за продължаване на стопанската дейност, приложимо в държавата, в която е установен.

(5) Преди сключването на договор за търсене и проучване или за проучване, или за концесия лицето, определено за титуляр или за концесионер, предоставя на министъра на енергетиката документи, удостоверяващи липсата на обстоятелства по ал. 2, т. 1, 2, 5 и 6. Не се изисква предоставяне на документи, когато информацията за обстоятелства по ал. 2, т. 1, 2, 5 и 6 е достъпна чрез публичен безплатен регистър или достъпът до нея се предоставя по служебен път.

(6) Алинеи 2 – 4 се прилагат и за всеки един от участниците в обединението.

Чл. 24

(1) Физическо или юридическо лице или техни обединения, за което не е налице основание за изключване по чл. 23, ал. 2 и отговаря на изискванията на чл. 23а, ал. 1, може да получи повече от едно разрешение или концесия за добив.

(2) В случаите по ал. 1 за изпълнение на дейностите по всяко разрешение и/или концесия се сключват отделни договори с министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Чл. 25

(1) Правата и задълженията, произтичащи от предоставено разрешение за търсене и проучване или за проучване, или от предоставена концесия, могат да се прехвърлят изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията по чл. 23 и 23а.

(2) В случаите по ал. 1 прехвърлянето на правата и задълженията се извършва след разрешение, издадено от:

1. министъра на енергетиката – за разрешенията за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2, 4 7 и 8;

2. Министерския съвет – за разрешенията за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3, за разрешенията за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море и за концесиите за добив.

(3) Разходите по прехвърляне на правата и задълженията са за сметка на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението или на концесионера.

(4) В случай, че титулярят на разрешението или концесионерът запазва част от правата си по предоставеното разрешение или концесия, той отговаря солидарно с третото лице за поетите задължения, освен ако в договора е предвидено друго.

(5) В случай, че титулярят на разрешението или концесионерът прехвърли на трето лице изцяло правата си по предоставеното разрешение или концесия, всички права и задължения се прехвърлят на третото лице.

(6) За прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия за добив по право на основание чл. 39, ал. 2, т. 6 и чл. 57б се изисква съгласието на концесионера по предоставената концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4, в границите на която е регистрирано находище на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8, при спазване на условията и реда на ал. 1 и ал. 2, т. 2.

Чл. 26

(1) Производство за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив се открива след проверка в специализираните карти и регистри по този закон и в специализираните карти и регистри по Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра и след съгласуване със:

1. компетентните органи за опазване на националната сигурност, отбраната на страната, околната среда и водите, културните ценности, управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа или оправомощени от тях длъжностни лица;

2. кметовете, на територията на чиито общини е разположена площта за търсене и проучване или за проучване или концесионната площ, за удостоверяване на обстоятелството дали заявената площ за търсене и проучване или за проучване или за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 или 6 попада във:

(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма изисква становище от органите по ал. 1 в 14-дневен срок от постъпване на заявление за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване, или на концесия за добив или от отстраняване на нередовностите и/или непълнотите по него, когато са констатирани такива.

(3) Срокът за съгласувателните процедури не може да бъде по-дълъг от 30 дни.

Чл. 27

Разрешение за търсене и проучване или за проучване се предоставя за една от групите подземни богатства по чл. 2, ал. 1 при спазване условията на чл. 4, ал. 1.

Чл. 28

Разрешението за търсене и проучване или за проучване дава право на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 в границите на предоставената площ:

1. да извършва всички необходими дейности, насочени към откриване на находища на подземни богатства, за които е предоставено разрешението;

2. да извършва оценка на находища на подземни богатства, за които е предоставено разрешението, включително и чрез добив за технологични изпитвания, като добитите количества за техноложки проби и за технологични изпитвания, утвърдени с работните проекти, могат да бъдат предмет на продажба при условия и по ред, определени в договора за търсене и проучване или за проучване преди получаване на концесия за добив.

3. да заяви в срока на разрешението съгласно изискванията на чл. 21 откритието за търговско с оглед на надлежното му регистриране;

4. да получи по право концесия за добив при условията на чл. 29, ал. 1.

Чл. 29

(1) Титулярят на разрешение за търсене и проучване или за проучване се определя пряко за концесионер за добив на открито находище при следните условия:

1. да е обявил и регистрирал по реда на чл. 21, ал. 3 откритие на находище на подземни богатства в срока и границите на площта по предоставеното му разрешение;

2. да е получил удостоверение за направено търговско откритие на находище по реда на чл. 21, ал. 7;

3. да е подал писмено заявление за концесия до министъра на икономиката, енергетиката и туризма в срок до 6 месеца след получаване на удостоверение за регистрираното търговско откритие.

(2) Когато условията по ал. 1, т. 1 и 2 са изпълнени, пряко за концесионер за добив на открито находище или на геотермална зона може да бъде определен и:

1. правоприемникът на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 – едноличен търговец, при смърт на физическото лице – едноличен търговец, и поемане на предприятието от негов наследник;

2. правоприемникът на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 – търговско дружество, при промяна на правната му форма, сливане или вливане;

3. правоприемникът на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 – търговско дружество, при разделяне и отделяне, който съгласно договора или плана за преобразуване придобива правата и задълженията на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението;

4. приобретателят на търговското предприятие при прехвърляне на предприятие.

(3) В случаите по ал. 2 заявление за концесия по право може да бъде подадено в срока по ал. 1, т. 3 и от съответния правоприемник, който придобива правата и задълженията на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението.

(4) В случай че в резултат на дейностите по търсене и проучване или проучване или по концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 титулярят на разрешението или концесионерът е открил находище на дълбоки геотермални ресурси, същият има право да получи концесия при условията на чл. 39, ал. 2, т. 6.

Чл. 30

Титулярят на разрешението за търсене и проучване или за проучване е длъжен:

1. да извършва всички дейности по предоставеното разрешение в съответствие със закона и съобразно условията на сключения договор;

2. да уведомява компетентните органи за всяко откритие на подземни богатства и предоставя необходимата информация относно същото;

3. да предоставя информация по чл. 13 в Националния геофонд;

4. при откриване на минерални, исторически или археологически находки, които имат признаци на паметници на културата, да спре временно работата и да уведоми незабавно министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на културата.

Чл. 31

(1) За подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 и 8 се предоставя разрешение за търсене и проучване или за проучване за срок до:

1. пет години - за нефт и природен газ и за дълбоки геотермални ресурси;

2. три години - за метални полезни изкопаеми, за неметални полезни изкопаеми и за твърди горива.

(2) За подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 – 7 се предоставя разрешение за проучване за срок до две години.

(3) Сроковете по ал. 1 могат да бъдат удължени с две продължения до две години всяко при условия и по ред, определени в сключения договор. Условие за всяко удължаване на първоначално определения срок е изпълнението на работната програма.

(4) След изтичането на сроковете по ал. 3 срокът на разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 и 8 в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море може да бъде удължен до две години, при условие че титулярят е изпълнил работната програма за сроковете по ал. 1, т. 1 и ал. 3 и е подал мотивирано предложение с работна програма за срока на удължаването.

(5) Ако преди края на последното удължаване на сроковете по ал. 3 или 4 титулярят на разрешение за търсене и проучване или за проучване направи геоложко откритие на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 и 8, срокът на разрешението може да бъде удължен до една година, за да може титулярят да оцени това откритие.

Чл. 32

(1) Предоставената площ на разрешението за търсене и проучване или за проучване не може да надвишава:

1. за нефт и природен газ на сушата - 5 хил. кв. км, а в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море - 20 хил. кв. км;

2. за метални полезни изкопаеми и твърди горива - до 200 кв. км;

3. за неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали - до 50 кв. км;

4. за строителни материали - до 1 кв. км;

5. за скалнооблицовъчни материали - до 3 кв. км;

6. за минни отпадъци - до 3 кв. км.

7. за дълбоки геотермални ресурси – до 1000 кв. км.

(2) При регистриране на геоложко откритие на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 и 8, което е на границата на предоставената площ за търсене и проучване или за проучване, титулярят на разрешението има право на разширение на площта с цел цялостна оценка на откритието, при условие че разширението не засяга правата на други титуляри или концесионери, и за площта, която ще бъде засегната от разширението, не е подадено заявление за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване, или на концесия за добив на подземни богатства, преди подаване на заявлението за разширение на площта.

(3) Части от площта по ал. 1, т. 1 - 4 и 8 се освобождават от лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението за търсене и проучване или за проучване преди всяко удължаване на сроковете по чл. 31, ал. 3 – 5 при условия и по ред, определени в сключения договор.

(4) Титулярят на разрешението има право по своя преценка допълнително да освобождава площи в края на всяка година съгласно условията на сключения договор.

Чл. 33

(1) Концесия за добив се предоставя за конкретно находище на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 с установени запаси или запаси и ресурси или отделни негови части (участъци).

(2) С една концесия може да бъдат предоставени права за добив на подземни богатства от едно находище за една или повече групи подземни богатства по чл. 2, ал. 1, които са с установени и заведени в Националния баланс запаси или запаси и ресурси в границите на находището.

(3) В концесията за добив на подземни богатства се включва необходимата налична инфраструктура и принадлежностите към концесията.

Чл. 34

Концесията за добив предоставя право на концесионера:

1. да придобие право на собственост върху видовете добити подземни богатства от находището или от отделни негови части (участъци), за които е предоставена концесията, в съответствие с условията на сключения договор;

2. да придобие право на ползване върху минните отпадъци от добива и първичната преработка в съответствие с условията на сключения договор;

3. да извършва всички необходими дейности, свързани с добива, включително допроучване в границите на находището, складиране, преработка, транспорт и продажба на видовете подземни богатства, за които е предоставена концесията;

4. с допълнително споразумение към концесионния договор да получи право да допроучи и за срока на концесията да добива полезни изкопаеми от минните отпадъци, получени в резултат на дейностите по концесията.

5. да извършва разкривни дейности извън контура на находището в границите на предоставената концесионна площ с цел добив на подземни богатства от находището в дълбочина;

6. да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение по реда на Закона за опазване на околната среда.

Чл. 35

(1) Концесионерът е длъжен:

1. да извършва всички дейности по предоставената концесия съгласно закона и сключения договор;

2. да предоставя информацията по чл. 22 на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(2) Концесионерът е длъжен при откриване на уникални минерални образувания или движими паметници на културата в 7-дневен срок да уведоми министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на културата.

Чл. 36

(1) Концесията за добив се предоставя за срок до 35 години.

(2) Срокът на концесията може да бъде удължен по мотивирано искане на концесионера, направено не по-късно от една година преди изтичането на срока на концесията, основано на план за разработка на находището и финансово-икономическа обосновка за срока на удължаването, при условие че към датата на подаване на искането в находището има запаси или запаси и ресурси и концесионерът е изпълнил всички свои задължения по договора с изключение на окончателните дейности по ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи. Общият срок на концесията не може да бъде по-дълъг от 50 години.

(3) Когато утвърдените запаси или запаси и ресурси не са иззети и оставащите запаси или запаси и ресурси не са достатъчни, за да бъде предоставена нова концесия на друг търговец, с оглед рентабилността на инвестициите, които следва да се извършват, вида на наличната инфраструктура и нейната собственост, както и принадлежностите към концесията, по мотивирано искане на концесионера срокът на концесията може да бъде удължен до 10 години след изтичането на общия срок и при спазване на условията по ал. 2. Срокът се определя съобразно остатъчните запаси или запаси и ресурси в находището и предвидения от концесионера средногодишен добив, който не може да бъде по-малък от достигнатия по време на концесията най-малък годишен добив.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 за срока на удължаването договорът се привежда в съответствие с действащата нормативна уредба, включително клаузите относно размера на концесионното плащане, вида и размера на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора, условията и реда за извършване на дължимите плащания.

Чл. 37

(1) При предоставяне на концесия се определя концесионна площ, която включва:

1. площта на находището или отделни негови участъци, и

2. площите, необходими за осъществяване на дейностите по концесията, извън добива.

(2) Границите на площите по ал. 1 се нанасят в специализираните карти по чл. 18 и чл. 20, ал. 1, т. 2.

(3) Концесионната площ може да бъде променяна по мотивирано искане на концесионера до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, след съгласуване по чл. 24а, ал. 1 и чл. 26 и одобрение от Министерския съвет.

Чл. 38

Концесията за добив по чл. 29 трябва да е съобразена с условията на разрешението и на договора за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства.

Чл. 39

(1) Разрешения за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 се предоставят:

1. чрез конкурс;

2. чрез търг;

3. по право на заявител, когато е единствен кандидат, след изтичане на едномесечен срок от публикуване на съобщение за предстоящо предоставяне на разрешение в “Държавен вестник” и на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

(2) Концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 се предоставят:

1.

2. чрез търг;

3. по право на титуляр на разрешение за търсене и проучване или за проучване при условията на чл. 29, ал. 1 и 2;

4. по право на дружество по силата на приватизационна сделка.

5. по право на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, извършващо неикономическа дейност, или чиято дейност представлява естествен монопол – само за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5, при кумулативното изпълнение на следните условия:

6. по право на концесионер по предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4, който е получил удостоверение за направено търговско откритие – само за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8, открити в резултат на дейностите по добива на подземни богатства в границите на предоставената концесионна площ.

(3) Разрешение за търсене и проучване или за проучване в площ с подземни богатства по чл. 2, ал. 3 или в площ, която включва и/или засяга находище с регистрирано търговско откритие, за което не е подадено заявление за предоставяне на концесия в срока по чл. 29, ал. 1, т. 3, се предоставя само чрез търг за същата група подземни богатства.

(4) Концесия за добив в находище с подземни богатства по чл. 2, ал. 3 или в находище с регистрирано търговско откритие, за което не е подадено заявление за предоставяне на концесия в срока по чл. 29, ал. 1, т. 3, се предоставя само чрез търг.

Чл. 40

(1) За площи, в които е предоставено разрешение за търсене и проучване или за проучване или концесия за добив на подземни богатства, не се предоставят други разрешения или концесии за същите подземни богатства.

(2) За площи, в които е предоставено разрешение за търсене и проучване или за проучване, или концесия за добив на подземни богатства, може да се предоставят разрешения или концесии за други групи подземни богатства при спазване на чл. 24а, ал. 1.

Чл. 41

(1) Предоставените разрешения и концесии се обнародват в “Държавен вестник”, публикуват се на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и се обявяват в общините по местонахождението на обекта заедно със списъка на координатите на граничните точки на площта на разрешението или концесионната площ.

(2) Разрешенията за търсене и проучване или за проучване и решенията за предоставяне на концесии за добив се регистрират в специализираните карти и регистри по чл. 17 и 18 в 7-дневен срок от обнародването им в “Държавен вестник”.

Чл. 42

(1) Разрешения за търсене и проучване и за проучване на подземни богатства се предоставят задължително чрез конкурс:

1. за нефт и природен газ;

2. за подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море;

3. когато в срока по чл. 39, ал. 1, т. 3 за същата площ и за същата група подземно богатство съгласно обявата друг кандидат е заявил интерес и е предоставил информация относно начина и датата на плащане на таксата, дължима при подаване на заявление;

(2)

(3) Условията и редът за провеждане на конкурс и търг за предоставяне на разрешение за търсене и проучване и за проучване, както и за търг за предоставяне на концесия за добив се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 43

(1) Конкурс или търг за предоставяне на разрешения за търсене и проучване и за проучване се провежда по служебна инициатива или по заявления на физически или юридически лица или техни обединения до министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(2) Производството за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване по заявление се открива в тримесечен срок от подаването му. Министърът на енергетиката отказва да открие производството в случаите по чл. 26а, ал. 1.

(3) В случаите по чл. 39, ал. 3 и чл. 42, ал. 1, т. 3 производството се открива със заповед на министъра на енергетиката. Със заповедта се определят:

1. обхват на разрешението – площта, групата подземни богатства и срокът, за който се предоставя разрешението;

2. срокът за провеждане на конкурса или търга, който не може да е по-кратък от 45 дни и по-дълъг от 90 дни от датата на обнародване на заповедта;

3. срокът за закупуване на конкурсните или тръжните книжа;

4. срокът, в който се приемат документите за участие в конкурса или търга;

5. размерът на депозита и срокът, в който трябва да бъде внесен;

6. минималните изисквания относно финансовите, техническите и професионалните възможности и документите по чл. 23а, с които се доказва изпълнението им;

7. други условия на конкурса или търга.

(4) Заповедта по ал. 3 се обнародва в “Държавен вестник” и на интернет страницата на органа по ал. 1.

(5)

(6)

Чл. 44

(1) Производството за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване на нефт и/или природен газ или на разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море се открива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката.

(2) Предложението на министъра на енергетиката съдържа мотиви относно неговата законосъобразност и целесъобразност.

(3) Решението на Министерския съвет за откриване на производството съдържа:

1. обхват на разрешението – площта, групата подземни богатства и срока, за който се предоставя;

2. срока за провеждане на конкурса, който не може да е по-кратък от 120 дни и по-дълъг от 180 дни от публикуване на решението в „Официален вестник“ на Европейския съюз;

3. срока за закупуване на конкурсните книжа;

4. срока, в който се приемат документите за участие в конкурса;

5. размера на депозита и срока, в който трябва да бъде внесен;

6. минималните изисквания относно финансовите, техническите и професионалните възможности и документите по чл. 23а, с които се доказва изпълнението им;

7. други условия на конкурса.

(4) С решението по ал. 3 Министерският съвет оправомощава министъра на енергетиката да проведе конкурса.

(5) Решението се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува на интернет страницата на Министерството на енергетиката и в „Официален вестник“ на Европейския съюз. В срок до 5 работни дни от обнародването в „Държавен вестник“ министърът на енергетиката изпраща решението за публикуване в „Официален вестник“ на Европейския съюз.

Чл. 45

(1) Търг за предоставяне на концесия се провежда по служебна инициатива или по заявление на физическо или юридическо лице или техни обединения до министъра на енергетиката.

(2) Производство за предоставяне на концесия чрез търг по заявление се открива в 6-месечен срок от подаването му. Министърът на енергетиката отказва да открие производството в случаите по чл. 26а, ал. 2.

(3) Производството за предоставяне на концесия чрез търг се открива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката.

(4) Предложението на министъра на енергетиката по ал. 3 съдържа мотиви относно неговата законосъобразност и целесъобразност, формирани на базата на концесионни анализи, включващи екологичен, финансово-икономически и правен анализ, съответстващи на изискванията по приложение № 1.

(5) С решението по ал. 3 се определят:

1. обектът на концесията и концесионната площ;

2. срокът на концесията;

3. условията, основните права и задълженията по концесията;

4. срокът за провеждане на търга, който не може да е по-кратък от 45 дни и по-дълъг от 90 дни от датата на обнародване на решението в „Държавен вестник“, а за концесии за добив на нефт и природен газ не може да бъде по-кратък от 120 дни и по-дълъг от 180 дни от обнародването на решението в „Официален вестник“ на Европейския съюз;

5. срокът за закупуване на тръжните книжа;

6. срокът, в който се приемат документите за участие в търга;

7. размерът на депозита или на гаранцията за участие в търга;

8. минималните изисквания относно финансовите, техническите и професионалните възможности и документите по чл. 23а, с които се доказва изпълнението им;

9. други условия.

(6) С решението по ал. 3 Министерският съвет оправомощава министъра на енергетиката да проведе търга.

(7) Решението по ал. 3 се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува на интернет страницата на Министерството на енергетиката, а когато концесията е за добив на нефт и природен газ – и в „Официален вестник“ на Европейския съюз. Когато концесията е за добив на нефт и природен газ, в срок до 5 работни дни от обнародването в „Държавен вестник“ министърът на енергетиката изпраща решението за публикуване в „Официален вестник“ на Европейския съюз.

Чл. 46

(1) Конкурсната или тръжната процедура се провежда от комисия, назначена със заповед на министъра на енергетиката.

(2) Комисията се състои от нечетен брой членове и включва представители на администрацията на Министерския съвет, на Министерството на енергетиката и на други ведомства по преценка на министъра на енергетиката. Мнозинството от състава на комисията не може да бъде формирано от представители на едно ведомство. Определят се и резервни членове на комисията.

(3) За извършените действия и за приетите решения комисията съставя протокол.

(4) Със заповедта за назначаване на комисията министърът на енергетиката може да допусне председателя на комисията да привлече консултанти.

(5) Като член на комисията и като консултант към нея не може да участва лице, което:

1. има частен интерес от разрешението или концесията;

2. е свързано лице с кандидат или с участник в конкурса или търга или с лице по чл. 23а, ал. 2, а когато кандидатът или участникът е юридическо лице – и с член на неговия управителен или контролен орган.

(6) Членовете на комисията и консултантите са длъжни в тридневен срок:

1. от получаване на заповедта за назначаване на комисията да подадат декларация за липсата на частен интерес от разрешението или концесията;

2. от узнаване на обстоятелството, че в процедурата участва свързано с тях лице, да подадат искане за освобождаване от комисията; когато узнае, че в конкурса или в търга участва свързано лице, член на комисията декларира това обстоятелство и не участва в работата на комисията.

(7) При наличие на частен интерес от предоставяното разрешение или концесия, при декларирана свързаност с кандидат или с участник в конкурса или в търга или с лице по чл. 23а, ал. 2, както и в други случаи, при които по обективни причини член на комисията не може да изпълнява задълженията си, министърът на енергетиката назначава нов член на комисията. До назначаването на нов член в работата на комисията участва резервен член.

Чл. 47

(1) Заявление за участие в конкурс или в търг може да подава всяко физическо или юридическо лице или техни обединения, за което не е налице основание за изключване по чл. 23, ал. 2 и отговаря на изискванията на чл. 23а, ал. 1. Лице, което е подало заявление, има правата на кандидат в конкурса или в търга. От датата на подаване на оферта лицето придобива правата на участник в конкурса или в търга.

(2) Едно физическо или юридическо лице може да участва само в едно обединение.

(3) Свързани лица не могат да бъдат самостоятелни кандидати или участници в един и същ конкурс или търг, включително като участници в различни обединения.

(4) С конкурсните или с тръжните книжа не може да се поставят изисквания обединенията да имат определена правна форма, за да могат да подадат заявление.

(5) Заявлението се подава по образец, одобрен от министъра на енергетиката.

(6) Заявлението съдържа:

1. трите имена, съответно наименованието на кандидата, данните за контакт, включително електронен адрес, единен идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, БУЛСТАТ и/или друга идентифицираща информация в съответствие със законодателството на държавата, в която кандидатът е установен;

2. декларациите по чл. 23, ал. 3;

3. при кандидати обединения – копие на договора за обединение, а когато няма договор или в договора не е посочено лицето, което представлява участниците в обединението – и документ, подписан от лицата в обединението, в който се посочва представляващият;

4. информация относно начина и датата на закупуване на конкурсните или тръжните книжа, на плащане на таксата за участие и на внасяне на депозита за участие;

5. посочените в конкурсните или в тръжните книжа документи по чл. 23а, с които се доказва изпълнението на изискванията относно финансовите, техническите и професионалните възможности;

6. други документи и/или информация, определени със заповедта или с решението за откриване на производството и в конкурсните или в тръжните книжа;

7. списък на документите и информацията, които се съдържат в заявлението, подписан от кандидата.

(7) Заявлението се поставя в запечатана непрозрачна опаковка, обозначена с надпис „Заявление за участие в конкурс/търг“, с посочване на наименованието на площта или на находището.

Чл. 48

(1) Конкурс или търг се провеждат и когато има подадено само едно заявление.

(2) След изтичането на срока за получаване на заявления, определен в заповедта или с решението за откриване на производството, комисията по чл. 46, ал. 1 в закрито заседание разглежда подадените заявления.

(3) За всяко заявление комисията се произнася по спазването на определените изисквания или по необходимостта от даване на срок за отстраняване на допуснати нередовности и/или непълноти, като посочва техния вид.

(4) При наличие на нередовности и/или непълноти комисията изготвя и изпраща писмено уведомление до кандидата с посочване на констатираните нередовности и/или непълноти, с указания и срок за отстраняването им.

(5) След изтичането на срока по ал. 4 комисията разглежда допълнително представените документи.

(6) Въз основа на резултатите от разглеждане на подадените заявления и допълнително представени документи комисията взема решение за допускане или за отказ за допускане до участие за всеки кандидат и го уведомява писмено за решението си.

(7) Отказът за допускане до участие в конкурса или в търга подлежи на обжалване по съдебен ред по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 49

(1) Допуснат до участие в конкурса или в търга кандидат подава оферта в отделна непрозрачна запечатана опаковка с надпис „Оферта за конкурс/търг“, с посочване на наименованието на площта или на находището, която съдържа:

1. работна програма с разработките по отделните критерии за оценка, включително допълнително ценово плащане, в случаите, когато се предвижда, и документите, с които се доказват, когато такива са определени с конкурсните книжа – при провеждане на конкурс;

2. ценово предложение – при провеждане на търг;

3. декларация за произход на средствата.

(2) Комисията отваря и разглежда постъпилите оферти в срок до 14 дни от изтичането на срока, определен за подаването им. При разглеждане на офертите комисията може по всяко време:

1. да проверява заявените от участниците обстоятелства и верността или автентичността на приложените документи, включително чрез официално запитване до компетентни органи;

2. да изисква предоставяне в определен срок на допълнителни доказателства за обстоятелства, посочени в офертата, или отстраняване на технически несъответствия в работната програма.

(3) При констатирани технически несъответствия в работната програма комисията изпраща писмено уведомление до участника, което съдържа посочване на направените констатации, точни указания и срок за отстраняването им, който не може да е по-дълъг от три работни дни от получаване на уведомлението.

(4) Допълнително представените документи по ал. 2, т. 2 стават неразделна част от офертата, като не може да изменят или допълват офертата относно разработките по отделните критерии за оценка.

(5) Комисията класира участниците в съответствие с конкурсните или тръжните изисквания.

(6) За спечелил конкурса се определя участникът, класиран на първо място в съответствие с методиката за оценка на офертите, определена в конкурсните книжа, а за спечелил търга – участникът, който е предложил най-високата цена.

(7) Комисията съставя протокол и го изпраща за утвърждаване от министъра на енергетиката в срок до три работни дни от приключване на работата на комисията. С протокола комисията предлага:

1. да бъде предоставено разрешение или концесия на спечелилия конкурса или търга участник;

2. прекратяване на търга или конкурса при наличие на някое от основанията по чл. 50а.

Чл. 50

(1) В случаите по чл. 49, ал. 7, т. 1 в тримесечен срок от утвърждаване на протокола министърът на енергетиката:

1. издава разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2, 4 – 8 на спечелилия конкурса или търга участник, след одобрение от Министерския съвет, и сключва договор в срок до три месеца от изтичането на срока за обжалване на разрешението по реда на Административнопроцесуалния кодекс, когато не е подадена жалба;

2. внася в Министерския съвет предложение за даване на разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 или за подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, или за предоставяне на концесия.

(2) Министерският съвет:

1. одобрява издаването на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства или за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2, 4 – 7;

2. приема решение за издаване на разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 или за подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море на участника, спечелил конкурса, и оправомощава министъра на енергетиката да сключи договор;

3. приема решение за предоставяне на концесия на участника, спечелил търга, и оправомощава министъра на енергетиката да сключи договор.

(3) С решението по ал. 2, т. 2 и 3 Министерският съвет определя срок за сключване на договора, но не повече от 6 месеца от влизането в сила на решението.

(4) Когато участникът, спечелил конкурса или търга, не е търговец, разрешението се издава, съответно концесията се предоставя:

1. на новорегистриран от него едноличен търговец или на новоучредено търговско дружество, в което участникът е едноличен собственик на капитала – когато участникът е физическо лице;

2. на новоучредено търговско дружество, в което юридическото лице е едноличен собственик на капитала, съответно участниците в обединението притежават целия капитал в съотношението от договора им за обединение – когато участникът е юридическо лице или обединение.

Чл. 60

(1) Титулярят на разрешението за търсене и проучване или за проучване заплаща годишна такса за площ.

(2) Размерът на таксата по ал. 1 се определя в зависимост от срока на разрешението, размера на предоставената площ и групата подземни богатства, за които се предоставя разрешението.

(3) Редът, размерът и сроковете за заплащане на таксата по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет.

(4) Административните разходи за извършване на контрол по изпълнението на договорите за търсене и проучване или за проучване се покриват от таксите по ал. 1.

Чл. 61

(1) Концесионерът дължи концесионно плащане, размерът на което се определя в зависимост от вида, групата и ценността на подземните богатства, както и от специфичните условия за осъществяване на добива и първичната преработка. Концесионно плащане се дължи и в случаите по чл. 34, т. 4 за добитите полезни изкопаеми от минните отпадъци, за които концесионерът не е платил такова.

(2) Концесионното плащане е цената, която концесионерът заплаща на концедента за предоставеното му право на експлоатация на подземни богатства чрез добив от съответното находище.

(3) Конкретният размер на концесионното плащане за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, включително минималният му размер, се определя съгласно наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и на министъра на финансите.

(4) За целите на изчисляване на размера на концесионното плащане всеки концесионер организира и осъществява счетоводното отчитане на дейността си в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, като осигурява всеобхватното хронологично регистриране на счетоводната информация в аналитични и синтетични счетоводни сметки за всяка отделна концесия.

(5) Размерът, условията и редът за концесионното плащане се определят в концесионния договор. Част от концесионното плащане в размер на 50 на сто се внася в бюджетите на общините по местонахождение на площите по чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2. Когато концесията е за добив на общоразпространени полезни изкопаеми от находище със запаси в обем до 500 000 куб. м, цялото концесионно плащане се внася в бюджетите на съответните общини.

(6) Когато концесионната площ е разположена на територията на повече от една община, разпределението на отчисленията от концесионното възнаграждение за общините се прави съобразно пропорционалното разпределение на концесионната площ върху територията на съответната община.

(7) Концесионното плащане се дължи независимо от крайния финансов резултат от дейността на концесионера.

(8) За находища на подземни богатства с доказани неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики или за възстановяване на добива от находища с преустановен добив в района на общини с трайна безработица Министерският съвет може да приеме решение за:

1. освобождаване на концесионера от концесионно плащане за период до 5 години, или

2. намаляване размера на концесионното плащане до 50 на сто от вече определения за период до 5 години.

(9) Решението на Министерския съвет по ал. 8 се отразява в концесионния договор или в допълнително споразумение към него.

Чл. 62

(1) Паричните постъпления от концесионни плащания, неустойки, гаранции и обезщетения постъпват като приход по бюджета на Министерството на енергетиката.

(2) Сумите по чл. 59, ал. 1 постъпват в бюджета на Министерството на енергетиката.

(3) Сумите по чл. 60, ал. 1 постъпват в бюджета на Министерството на енергетиката.

(4) В случаите по чл. 61, ал. 5 общините отчитат по бюджетите си преведените суми като приходи от концесии.

(5) Разходите за концесионна дейност се предвиждат и финансират чрез бюджета на Министерството на енергетиката и бюджета на Министерството на финансите.

(6) Предвидените по бюджета на Министерството на финансите разходи се извършват и чрез бюджета на Министерството на енергетиката въз основа на одобрена от министъра на финансите план-сметка за разходване на средствата и извършване на промени по реда на чл. 109 или 110 от Закона за публичните финанси.

(7) Министърът на финансите определя изискванията относно отчетите на Министерството на енергетиката за събраните приходи от концесии и направените разходи.

Чл. 63

При изменения в българското законодателство, които ограничават правата или причиняват материални щети на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесионера, при искане от негова страна се изменят условията на сключения договор с оглед възстановяване на правата и интересите му, съответстващо на първоначално сключения договор.

Чл. 64

(1) В случай, че на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешение за търсене и проучване или за проучване бъде предоставена концесия за добив при условията на чл. 29, ал. 1, разходите за търсене и проучване или за проучване, с изключение на тези по чл. 59 и чл. 60, ал. 1, се признават за фактически разходи.

(2) Разходите за разработка на находището за добив се признават за фактически разходи.

(3) Фактическите разходи по ал. 1 и 2 се заверяват задължително от регистриран одитор преди да се приемат за извършени от министъра на енергетиката.

(4) Разходите по ал. 1 и 2, формирани като финансови загуби, започват да се приспадат от годината, в която започне добивът, последователно през следващите пет години. При формиране на нови загуби по време на експлоатация на находището възстановяването им започва от момента на възникването им и за всяка загуба важи петгодишният срок за погасяване.

(5) Източник за възстановяване на направените разходи за търсене, проучване, разработка и експлоатационните разходи са приходите от добитите подземни богатства след заплащане на концесионното възнаграждение.

(6) Разходите за възстановяване на природната среда се включват в разходите преди облагане с печалба.

(7) Разходите, направени допълнително от лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението или от концесионера и изрично уговорени в договора по чл. 66, ал. 1, т. 16, се признават за фактически разходи.

Чл. 65

(1) Разрешението за търсене и проучване или за проучване или концесията за добив влизат в сила от датата на сключване на договор.

(2) Влизането в сила на договора по ал. 1 може да бъде поставено в зависимост от изпълнението на условия, определени с разрешението за търсене и проучване или за проучване, или с решението за предоставяне на концесия за добив, или с действащото законодателство. Изпълнението на условията се обвързва с определен срок.

Чл. 66

(1) Договорът задължително съдържа:

1. страните по договора;

2. предмета на договора, координатите и размера на предоставената площ;

3. срока на разрешението или на концесията, момента, от който той започва да тече, и условията за продължаването му;

4. правата и задълженията на страните;

5. условията и реда за изготвяне и предоставяне на проекти, отчети, първични данни, счетоводни документи и друга информация;

6. принадлежностите към концесията;

7. финансовите условия и реда за извършване на дължимите плащания, условия за промяна на размера на концесионното плащане при промяна на нормативната уредба, уреждаща реда за неговото определяне, включително вида и размера на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора;

8. видовете, обхвата и размера на финансовото обезпечение за изпълнение на задълженията;

9. условията и реда за прехвърляне на права и задължения по чл. 25;

10. условията и реда за прекратяване на договора, включително последиците от неизпълнение на условията за влизането в сила на договора;

11. условията, които определят правата върху геоложка и друга информация, добита от лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението или от концесионера по време на дейностите по договора;

12. реда и начина за извършване на дейностите и временното им спиране;

13. условията за опазване на земните недра, околната среда, защитените територии, културните ценности и човешкото здраве;

14. условията и реда за осъществяване на контрол;

15. условията и реда за действие при възникнали обстоятелства на непреодолима сила;

16. условията и реда за разрешаване на спорове;

17. допълнителни условия.

(2) Договорът за търсене и проучване или за проучване съдържа и задължението за лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението за освобождаване на части от площта в полза на държавата съгласно изискванията на чл. 32, ал. 3.

Чл. 67

(1) Правата, придобити въз основа на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив, се прекратяват с прекратяването на съответния договор.

(2) Договорът се прекратява:

1. с изтичането на срока на разрешението или на концесията и след приемане от страна на компетентните органи на дейностите по ликвидация на геологопроучвателния или миннодобивния обект и/или рекултивация на засегнатите земи и гори;

2. при обективна невъзможност за осъществяване на дейностите по предоставеното разрешение или концесия;

3. при влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението или на концесионера;

4. по взаимно съгласие;

5. при констатиран добив на подземни богатства за техноложки проби и за технологични изследвания и изпитвания по чл. 28, т. 2 в количества над определените в договора;

6. по силата на съдебно или арбитражно решение;

7. когато в срок до три години от влизането в сила на концесионния договор не е започнал добив на подземни богатства по причини, за които концесионерът отговаря, като неподаване на заявление или искане за започване на процедура по специален закон, неизпълнение на указания на компетентен орган при провеждане на процедура по специален закон и други;

8. по други предвидени в договора основания.

(3) При смърт на физическото лице или при прекратяване на търговеца – лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешение за търсене и проучване или за проучване, договорът може да бъде продължен с допълнително споразумение след решение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в случай че правоприемникът депозира в срок до 30 дни заявление за продължаване на договора, поеме всички задължения по него и отговаря на изискванията по чл. 23 и 23а.

(4) При смърт на физическото лице или при прекратяване на търговеца – концесионер, договорът може да бъде продължен с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в случай че правоприемникът депозира в срок до 90 дни заявление за продължаване на договора, поеме всички задължения по него и отговаря на изискванията по чл. 23 и 23а.

(5) Договор за концесия по чл. 66а се прекратява при:

1. настъпване на някое от основанията по ал. 2, т. 1, 2, 4 – 8;

2. прекратяване на дейността на държавното предприятие, освен ако със закон не е определено друго държавно предприятие, на което да се прехвърлят правата и задълженията по концесията;

3. нарушаване на забраната по чл. 66а, ал. 1, т. 2;

4. настъпване на друго условие, определено със закона, с който е образувано държавното предприятие.

Чл. 68

(1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма има право да спре действието на разрешението за търсене и проучване или за проучване или на концесията, когато титулярят на разрешението или концесионерът извършва дейности, които са в противоречие с действащото законодателство или нарушават клаузите на сключения договор.

(2) В случай на спиране органът по ал. 1 уведомява писмено лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението или концесионера за причините и му определя подходящ срок за съобразяване с действащото законодателство или с клаузите на сключения договор.

(3) лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешение или концесионер, чиито дейности са спрени по ал. 1, няма право да упражнява правата си по съответния договор, както и да търси обезщетения за пропуснати ползи за съответния период на спиране.

(4) Разрешение или концесия, спрени по реда на ал. 1, се подновяват, ако титулярят на разрешение или концесионерът отстрани причините в срока по ал. 2.

(5) Спирането по ал. 1 не удължава срока на съответния договор и този на разрешението или на концесията.

Чл. 69

(1) Разрешението или концесията могат да бъдат прекратени само с акт на органа, който ги е предоставил, когато:

1. действието на разрешението или концесията е било спряно и титулярят на разрешението или концесионерът не е отстранил причините в срока по чл. 68, ал. 2;

2. възникне опасност за националната сигурност, за отбраната на страната, за околната среда, за водите, за безопасността на населението и човешкото здраве, от разрушаване или увреждане на културни ценности или от увреждане на пътища от републиканската пътна мрежа;

3. титулярят на разрешението или концесионерът не спазва изискванията за опазване на земните недра и рационалното използване на подземните богатства, за опазване на околната среда и рекултивация на нарушените терени или за управление на минните отпадъци.

(2) За наличието на обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3 компетентните органи уведомяват Министерския съвет и министъра на икономиката, енергетиката и туризма заедно с мотивирано предложение за необходимостта от предприемане на действия за прекратяване на съответния договор.

Чл. 70

(1) В случаите по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 3 титулярят на разрешението или концесионерът носи отговорност за претърпените вреди и пропуснатите ползи, причинени от предсрочното прекратяване, включително и за срока на спиране.

(2) В случаите по чл. 69 ал. 1, т. 2 на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението или на концесионера се дължи обезщетение, освен ако опасността не е настъпила в резултат на негови действия.

(3) Въз основа на решението по чл. 69, ал. 1 министърът на икономиката, енергетиката и туризма отправя писмено предизвестие до лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението или до концесионера за прекратяването.

(4) При прекратяване по чл. 69 титулярят на разрешението или концесионерът извършва пълна рекултивация на засегнатата земя.

Чл. 71

(1) За неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването на договорите се прилагат разпоредбите на част трета от Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите.

(2) Министърът на енергетиката представлява Министерския съвет по дела, свързани с изпълнението и прекратяването на концесионните договори, включително предявява вземания на концедента по съдебен ред.

Чл. 71а

(1) При прекратяване на концесионния договор концесионерът е длъжен да предаде обекта на концесия на комисия, назначена от министъра на енергетиката. За предаването и приемането на обекта се съставя протокол, който се подписва от членовете на комисията и от упълномощен представител на концесионера.

(2) В състава на комисията се включват представители на Министерството на енергетиката, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на съответния областен управител, в чието управление следва да премине обектът на концесия.

(3) Срокът за предаване и приемане на обекта на концесията е 30 дни от датата на прекратяване на концесионния договор или от датата на приемане на извършени дейности по ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, а в случаите на отказ от продължаване на концесионния договор с правоприемник – от датата на отказа.

(4) Когато концесионерът откаже да предаде обекта, както и когато към датата на прекратяване на концесионния договор търговецът-концесионер е прекратен без правоприемник, комисията по ал. 1 съставя констативен протокол за отказ от предаване на обекта, съответно за невъзможност за предаване на обекта. Протоколът е основание за издаване на заповед за изземване на обекта от областния управител по реда на Закона за държавната собственост.

(5) От датата на приемане на обекта, а в случаите по ал. 4 – от датата на изземването, обектът преминава в управление на областния управител.

Чл. 71б

В 14-дневен срок от датата на приемане на обекта министърът на енергетиката уведомява Министерския съвет и предоставя информация в Националния концесионен регистър за основанието, датата на прекратяване на договора и датата на приемане на обекта.

Чл. 71в

При предсрочно прекратяване на концесията всяка от страните може да търси обезщетение за действително претърпените вреди съобразно общите правила.

Чл. 72

(1) Всеки спор между страните по договор, който не може да се реши по взаимно съгласие, се решава по съдебен ред или чрез арбитраж, ако е предвидено в съответния договор.

(2) В случай, че е договорен международен арбитраж, езикът, мястото на арбитража и други условия трябва да бъдат посочени в съответния договор.

Чл. 73

Страните по договора могат да се споразумеят да отнесат някои несъгласия или спорове за решаване от експерти по процедура, уговорена в сключения договор.

Чл. 74

(1) Регистрирането на откритие на подземни богатства и вписването му в регистъра на откритията на находища на подземни богатства не променя собствеността, предназначението и ползването на недвижимия имот на повърхността на земята.

(2) Предоставените разрешения за търсене и проучване или за проучване или концесии за добив дават право на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението или на концесионера да предприеме самостоятелно съответните правни и фактически действия за постигане на споразумение с титулярите на права на земята в предоставената площ, които го препятстват или затрудняват за осъществяването на дейностите по разрешението или концесията и на съответния договор.

Чл. 75

(1) Титулярят на разрешение за търсене и проучване или за проучване или концесионерът и собственикът на земята могат да сключат договор, с който на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 или на концесионера се прехвърля вещно право или в полза на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението или на концесионера се учредява вещно право на ползване върху земята за срока на разрешението или на концесията и се определят условията и редът за плащане на възнаграждение за това право.

(2) Ако не се постигне съгласие по ал. 1, заинтересованата страна на която са предоставени права за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 отнася въпроса за разрешаване пред министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който в зависимост от естеството на работите, тяхната продължителност и въздействието им върху земните недра и околната среда може да направи искане чрез областния управител по местонахождението на земята до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството за принудително отчуждаване на частните имоти или на част от тях с оглед нуждите на проучването и добива на подземните богатства по реда на глава трета от Закона за държавната собственост и след предварително равностойно обезщетяване. Искането за отчуждаване се придружава със скица-проект въз основа на данни от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти. Скицата-проект и извлечението от кадастралния регистър на недвижимите имоти се получават като вътрешна електронна административна услуга по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. За снабдяване със скица-проект заинтересованата страна, на която са предоставени права за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4, посочва идентификационни данни за проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, приет от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

(3) Начинът на обезщетяване на собственика и цената на имота се посочват от областния управител по местонахождението на имота след потвърждение на министъра на финансите и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4) Имотът се счита за отчужден, когато се изплати определеното обезщетение или когато се издаде нотариален акт за собственост на отстъпения в обезщетение имот.

(5) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, следва реда, определен в законите, които уреждат промяната в предназначението на земята, в случай че тя е земеделска, от държавния горски фонд, общинска или от друг характер.

(6) При условията на ал. 2 въвеждането във владение се извършва по административен ред.

(7) Ако в тригодишен срок от принудителното отчуждаване на имота концесионерът не е предприел действия по изпълнението на работния проект, бившият собственик или областният управител има право да поиска от администратвния съд по местонахождението на имота да отмени принудителното отчуждаване и да постанови възстановяване на даденото от двете страни.

(8) След прекратяване на дейностите по разрешението за търсене и проучване или за проучване или по концесията за добив титулярят или концесионерът е длъжен да предприеме всички мерки за възстановяване на уврежданията на земята в съответствие с условията на договора по ал. 1, разрешението за търсене и проучване или за проучване или концесията за добив, действащото законодателство по опазване на околната среда, други приложими закони и сключения договор.

(9) Решенията по предходните алинеи се съобщават на заинтересованите страни по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Чл. 76

(1) Обезщетенията по чл. 75, ал. 1 се определят въз основа на вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането на земята от дейностите по разрешението за търсене и проучване или за проучване или на концесията за добив и съответния договор.

(2) Ако се окаже, че след прекратяване на разрешението за търсене и проучване или за проучване или на концесията за добив земята не може да послужи за предишното си предназначение, имотите се отчуждават по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 77

Опазването на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства е основно задължение на всички, които осъществяват дейности по тяхното проучване и ползване, проектират минно строителство, подготвят експлоатацията и добиват подземни богатства.

Чл. 78

Всеки титуляр на разрешение за търсене и проучване или за проучване или концесионер е длъжен да извършва дейностите по предоставените разрешения или концесии за добив и съответния договор съгласно изискванията на този закон и действащото законодателство по опазване на околната среда, земеделските земи, горите и на културните ценности.

Чл. 79

Добивът на подземни богатства се извършва само от находища, регистрирани като търговски открития по чл. 21, и/или от находища с утвърдени и заведени запаси или запаси и ресурси в Националния баланс.

Чл. 80

(1) Границите на всяка мина или кариера се определят спрямо установените контури на запасите и/или ресурсите на подземните богатства - обект на експлоатация и площите, необходими за осъществяване на дейностите по концесията, извън добива по чл. 37, ал. 1, т. 2..

(2) Границите по ал. 1 се нанасят в специализираните карти по чл. 17 и 18.

Чл. 81

(1) За всяка мина и кариера се изготвят:

1. карта на мината или кариерата в подходящ мащаб;

2. карта и друга графична информация за подземните части на мината;

3. карти за общия вид на отделните части на мината или кариерата с указани граници на запасите и ресурсите и на минните работи;

4. геоложки план с необходимите профили и данни за находището;

5. маркшайдерски, технически и други данни за извършен мониторинг на минните дейности;

6. необходимите регистри, планове и статистически данни, свързани с изискванията за експлоатацията и с безопасността и здравето на работещите в мините и кариерите.

(2) Картите по ал. 1, т. 1 - 3 се изработват въз основа на данни от кадастъра, от едромащабната топографска карта на страната, както и от други специализирани карти. Съдържанието на картите по ал. 1, както и условията и редът за създаването и поддържането им се определят от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба съгласно чл. 32, ал. 3 ЗКИР.

Чл. 82

(1) Търсенето, проучването, добивът и първичната преработка на подземни богатства, техническата ликвидация или консервацията на геологопроучвателни и миннодобивни обекти и рекултивацията на засегнатите земи се осъществяват въз основа на съгласувани от министъра на енергетиката или от оправомощено от него длъжностно лице цялостни и годишни работни проекти.

(2)

Чл. 83

(1) Работните проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства трябва да съдържат данни за обема, техническите и технологичните решения и сроковете за изпълнение на геологопроучвателните и миннодобивните дейности, за размера на необходимите инвестиции, мерките за опазване на земните недра, околната среда, паметниците на културата, безопасността и здравето на работещите.

(2) Цялостните и годишните работни проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства трябва да осигуряват:

1. прилагане на методи, технологии и системи, ограничаващи отрицателното влияние върху земните недра и околната среда;

2. оптимално извличане на запасите и ресурсите при добива им от земните недра и на съдържащите се в тях полезни компоненти при първичната им преработка;

3. спазване на изискванията за депониране и съхраняване на почвените материали и минните отпадъци;

4. опазване и възстановяване на околната среда чрез планиране на действията по ликвидация или консервация на геологопроучвателните или миннодобивните обекти и рекултивация (включително и поетапна рекултивация) на засегнатите земи и гори;

5. безопасността и здравето на работещите;

6. опазване на паметниците на културата.

Чл. 84

(1) Титулярите на разрешения за търсене и проучване и за проучване и концесионерите са длъжни да изготвят цялостни и годишни работни проекти за ликвидация или консервация на геологопроучвателните или миннодобивните обекти и за рекултивация на засегнатите земи, представляващи неразделна част от проектите по чл. 83, ал. 2.

(2) Проектите по ал. 1 трябва да съдържат данни за обема, техническото изпълнение и сроковете за ликвидация или консервация и рекултивация, за размера на необходимите инвестиции, мерките за опазване на земните недра, околната среда, здравето и безопасността на населението и паметниците на културата.

Чл. 85

Изискванията към обхвата и съдържанието на проектите по чл. 83, ал. 1 и по чл. 84, ал. 1 и на техните изменения и допълнения, както и условията и редът за съгласуването им с компетентните органи се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 86

Титулярите на разрешения за търсене и проучване и за проучване и концесионерите отчитат изпълнението на проектите по чл. 83 и 84 ежегодно с писмен доклад до министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Чл. 87

(1) Опазването на земните недра при търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства се осигурява чрез рационалното им използване.

(2) Рационалното използване на подземните богатства при търсенето, проучването, добива и първичната им преработка включва:

1. спазване на утвърдените с работните проекти методики, технологии и ред за търсене и проучване на подземни богатства;

2. спазване на утвърдения с работните проекти ред за усвояване на запасите на подземни богатства;

3. оптимално изземване на запасите на подземни богатства при експлоатацията на находищата им;

4. оптимално извличане на полезните компоненти от добитите подземни богатства при първичната им преработка;

5. опазване на находищата на подземни богатства от промишлено и друго строителство, усложняващо експлоатацията и рационалното използване на запасите им;

6. спазване на одобрения план и на съгласуваните цялостен работен проект и годишни работни проекти за управление на минните отпадъци;

7. спазване на утвърдените и съгласувани проекти за техническа ликвидация или консервация на геологопроучвателни и миннодобивни обекти и за рекултивация на нарушените терени.

Чл. 88

За спазване на изискванията по опазването на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства всеки титуляр на разрешение за търсене и проучване и за проучване и концесионер е длъжен да:

1. осъществява дейностите по търсене, проучване, добив и преработка на подземни богатства в съответствие с изискванията на действащото законодателство;

2. разработва и утвърждава след съгласуване с министъра на икономиката, енергетиката и туризма икономически обосновани и съобразени с изискванията за опазване на околната среда кондиции за изчисляване на запасите и ресурсите на проучените находища на подземни богатства;

3. съгласува с министъра на икономиката, енергетиката и туризма работните проекти за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства и работните проекти за техническа ликвидация или консервация на геологопроучвателните и миннодобивните обекти;

4. спазва утвърдения с работните проекти ред за промишлено усвояване на запасите и ресурсите на подземни богатства, за първичната им преработка, както и мерките за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда;

5. води съгласно действащата нормативна уредба необходимата геолого-маркшайдерска и статистическа документация за установяване движението на запасите и ресурсите на подземни богатства и показателите за степента и качеството на извличането им от земните недра (загуби и обедняване);

6. извлича оптимално полезните компоненти от добитите подземни богатства при първичната им преработка;

7. документира и съгласува с министъра на икономиката, енергетиката и туризма допуснати извънпроектни загуби на подземни богатства и на полезни компоненти при добива и първичната им преработка;

8. не разработва находища без заведени в Националния баланс запаси или запаси и ресурси от подземни богатства;

9. рекултивира нарушените терени от търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства въз основа на проект, съгласуван с министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

10. предоставя на органите по опазване на земните недра и околната среда справки и обяснения, необходими за изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 89

(отменен)

(1) Министърът на околната среда и водите организира създаването и функционирането на мониторинг на геологожката среда и специализирани геоекологична карта и регистър на мининодобивната дейност на национално равнище.

(2) Съдържанието на картата и регистъра по ал. 1 и условията и редът за създаването и поддържането им се определят от министъра на околната среда и водите и от министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба съгласно чл. 32, ал. 3 ЗКИР.

Чл. 90

(1) Министърът на енергетиката осъществява цялостен контрол:

1. по опазване на земните недра чрез рационално използване на подземните богатства;

2. върху съдържанието и изпълнението на цялостните и годишните работни проекти за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземните богатства, на разрешителните и плановете за управление на минните отпадъци и на проектите за консервация, ликвидация и рекултивация;

3. по изпълнението на договорите за търсене и проучване или за проучване или на концесионните договори;

4. по извършването на търсене, проучване или добив на подземни богатства:

(2) Министърът на околната среда и водите осъществява контрол върху дейностите по предоставените разрешения за търсене и проучване и за проучване и по предоставените концесии за добив и върху действащи и закрити съоръжения за минни отпадъци, включително на изоставените във връзка с изпълнението на условията на решенията, разрешителните и становищата, издадени при условията и по реда на законодателството за опазване на околната среда. Контролът се извършва във вид и в обем, предвидени в глава девета от Закона за опазване на околната среда и в съответните разпоредби на Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие, Закона за водите и на Закона за управление на отпадъците.

(3) Министърът на труда и социалната политика чрез Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ осъществява контрол върху дейностите по предоставените разрешения за търсене и проучване и за проучване и концесии за добив по отношение на здравословните и безопасни условия на труд.

(4) Министърът на културата осъществява контрол върху дейностите по предоставени разрешения за търсене и проучване и за проучване и концесии за добив и върху действащи и закрити съоръжения за минни отпадъци, когато се засягат културни ценности.

(5) Кметът на съответната община осъществява контрол по извършването на търсене, проучване или добив на подземни богатства:

1. без издадено разрешение или предоставена концесия;

2. с разрешение или с концесия, чието действие е спряно по реда на чл. 68 или на сключения договор.

(6) Органите по ал. 1 – 5 могат да възлагат осъществяването на контролните дейности на длъжностни лица от съответната администрация.

(7) Проверки на изпълнението на сключени договори за търсене и проучване, за проучване или за концесии за добив може да се извършват и от Агенцията за държавна финансова инспекция и от Сметната палата в рамките на техните правомощия.

Чл. 91

Органите по чл. 90 в съответствие със своята компетентност имат право:

1. на свободен достъп до всички обекти, сгради и съоръжения на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението за търсене и проучване или за проучване или на концесионера в границите на предоставената му площ и до съоръженията за минни отпадъци;

2. да организират извършването на маркшайдерски измервания и да вземат проби и мостри за контролни лабораторни изследвания;

3. да дават писмени предписания за отстраняване на констатирани пропуски и нарушения, свързани с опазването на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства и изпълнението на работните проекти, както и с опазването на паметниците на културата;

4. да поискат министърът на икономиката, енергетиката и туризма да спре временно, след писмено предупреждение, дейностите по търсене, проучване, добив, преработка и ползване на подземни богатства и по управление на минни отпадъци, когато не се изпълняват предписанията по т. 3;

5. да налагат глоби и/или имуществени санкции за констатирани нарушения по опазването на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства и опазването на паметниците на културата.

Чл. 92

Контролните органи по чл. 90 са длъжни да:

1. установяват обективно фактите и да отразяват резултатите от проверките в констативни протоколи;

2. опазват служебната, производствената и търговската тайна, както и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване.

Чл. 93

(1) Който извършва търсене и проучване или проучване на подземни богатства без надлежно издадено разрешение или с разрешение, чието действие е спряно по реда на чл. 68 и на сключения договор, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.

(2) Който извършва добив на подземни богатства без надлежно предоставена концесия или с концесия, чието действие е спряно по реда на чл. 68 и на сключения договор, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва:

1. при първо нарушение с глоба от 1000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.;

2. при повторно нарушение с глоба от 5000 до 50 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 200 000 до 300 000 лв.;

3. за всяко следващо нарушение с глоба от 10 000 до 100 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 400 000 до 500 000 лв.

(3) Който не предаде цялата придобита геоложка и техническа информация за подземните богатства, както и създадения интелектуален продукт в Националния геоложки фонд или не предостави придобития веществен материал в 45-дневен срок след приключване на геоложките изследвания в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 5000 до 10 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.

(4) Титуляр на разрешение за търсене и проучване или за проучване или концесионер, който възпрепятства достъпа до обекта на контролните органи по чл. 90 или нарушава права при извършване на дейности по предоставени разрешения за търсене и проучване или за проучване или концесии за добив, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

(5) В случаите по ал. 2 наред с имуществената санкция наказващият орган постановява и отнемане в полза на държавата на добитите количества подземни богатства, както и на техническите средства, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на добива, за превозването или за пренасянето на добитите подземни богатства. Когато нарушителят се е разпоредил с добитите количества подземни богатства, наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на тяхната парична равностойност. Отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение.

Чл. 94

(1) Който не изпълнява задълженията по опазване на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства или извършва действия по управление, включително, но не само по депониране, преработване, използване и обезвреждане на минни отпадъци без разрешително по чл. 22г, ал. 5, ал. 3 и/или план за управление по чл. 22г, ал. 5, се наказва с глоба от 10 000 до 100 000 лв. или с имуществена санкция от 50 000 до 500 000 лв.

(2) Който не спазва условията на издадено разрешително по чл. 22г, ал. 5, ал. 3 и/или одобрен план за управление по чл. 22г, ал. 5, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2, ако не е предвидено по-тежко наказание, глобата или имуществената санкция е в троен размер.

Чл. 95

(1) Нарушенията по чл. 93, 94 и 94а се установяват с актове на длъжностни лица на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

(2) Нарушенията по чл. 93, ал. 1 и 2 могат да бъдат установявани и с актове на оправомощени от кмета длъжностни лица от общинската администрация, на чиято територия се извършва нарушението.

(3) Наказателните постановления се издават от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощени от него длъжностни лица.

(4) Нарушенията по чл. 93, ал. 4 се установяват и с актове на длъжностни лица от Министерството на околната среда и водите или Министерството на културата, като наказателните постановления се издават от съответния министър или от оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 96

(1) Който с действие или бездействие наруши изискванията за техническа безопасност и безопасност на труда или създаде опасност за здравето на работещите по чл. 83, ал. 2, т. 5, се наказва с глоба или имуществена санкция от 5 млн. лв. до 50 млн. лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Нарушенията по ал. 1 се установяват с актове на длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 97

Производството по налагане на административните наказания и по обжалване на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 22а

(1) Управлението на минните отпадъци се осъществява въз основа на одобрен от министъра на енергетиката план за управление на минните отпадъци, включващ необходимите мерки за предотвратяване, намаляване или ограничаване на отрицателното им въздействие върху компонентите на околната среда, безопасността на хората и човешкото здраве.

(2) Мерките по ал. 1 се основават на най-добрите налични техники, като се вземат предвид техническите характеристики на съоръжението за минни отпадъци, географското му местоположение и местните условия на околната среда.

(3) Планът за управление на минните отпадъци се изготвя съобразно принципа за устойчиво развитие.

(4) Планът за управление на минните отпадъци има за цел:

1. предотвратяване или намаляване образуването на минни отпадъци и на тяхната вредност при отчитане на:

2. оползотворяване на минните отпадъци чрез рециклиране, повторно използване или използване за специфични цели, доколкото това е благоприятно за околната среда съобразно нормативните изисквания за опазването й;

3. третиране и обезвреждане на минните отпадъци;

4. гарантиране на безопасното депониране на минните отпадъци чрез предвиждане в проектите по чл. 82 и изпълнение на дейности и мероприятия за изграждане, експлоатация и закриване на съоръжения за минни отпадъци в съответствие с плана за управление на минните отпадъци:

(5) Минните отпадъци престават да бъдат такива, след като са преминали през процес на оползотворяване, за което е необходимо да отговарят на следните условия:

1. за използването им за специфични цели е налична възприета практика;

2. за тях има пазар или търсене;

3. отговарят на техническите изисквания за специфичните цели и са в съответствие с нормативните изисквания и стандарти, приложими за тях;

4. употребата им няма да доведе до отрицателно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.

Чл. 22б

(1) Минните отпадъци се класифицират по ред, определен с наредбата по чл. 22к, съгласно кодовете в приложение № 1 към Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на отпадъците (ДВ, бр. 66 от 2014 г.) според степента на риска за околната среда и/или човешкото здраве въз основа на качествената им характеристика и състав, както следва: 1 незамърсени почви, инертни отпадъци, неопасни отпадъци от проучването и отпадъци от добива и преработката на торф; 2 неопасни неинертни отпадъци;

3. опасни отпадъци.

(2) Минните отпадъци се депонират и съхраняват на определени за целта площадки или в съоръжения за минни отпадъци, чието местоположение, конструкция и управление предотвратяват или максимално намаляват отрицателното им въздействие върху компонентите на околната среда и/или човешкото здраве, без да причиняват безпокойство чрез шум или миризми и без да влияят отрицателно на места от особен интерес.

(3) Не се допуска насипването или депонирането на минни отпадъци на места извън посочените в ал. 2 съоръжения, както и изоставянето на съоръженията без надзор и контрол.

(4) Съоръженията за минни отпадъци се категоризират според степента на тяхната опасност и риска за околната среда и човешкото здраве, като:

1. съоръжения “категория А” - съоръжения за минни отпадъци, които в резултат на непредвидени обстоятелства или лошо управление могат да станат причина за голяма авария и/или съдържат опасни отпадъци по ал. 1, т. 3 и опасни вещества или препарати над определен праг;

2. съоръжения “категория Б” - всички останали съоръжения за минни отпадъци.

(5) Категорията на съоръжението за минни отпадъци се определя при условията и по реда на наредбата по чл. 22к чрез оценка на риска въз основа на качествената характеристика и състава на минния отпадък, включително на промените му в резултат на възможни вторични въздействия, на степента на стабилност на съоръжението според неговите технически характеристики на неговия настоящ и бъдещ размер и на местоположението му.

(6) Отработените пространства, образувани в резултат на подземен или открит добив на подземни богатства, в които минните отпадъци се връщат като запълващ материал, не са съоръжения за минни отпадъци.

(7)

1. осигуряване на стабилност на минните отпадъци в съответствие с изискванията на чл. 22и, ал. 1;

2. предотвратяване на замърсяването на почвата и на повърхностните и подземни води в съответствие с наредбата по чл. 22к;

3. гарантиране на мониторинг на минните отпадъци и на отработените пространства в съответствие с изискванията на чл. 22л, ал. 3 и 4.

(7) При връщане на минните отпадъци в отработените пространства с рекултивационни и конструкционни цели, независимо дали са генерирани от открит или подземен добив, се предприемат подходящи мерки за:

(8) Когато за запълването на отработените пространства се използват други отпадъци освен минните отпадъци, се прилагат Законът за опазване на околната среда, Законът за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове за тяхното прилагане.

Чл. 22в

(1) Титулярите на разрешение и концесионерите, от чиято дейност се формират минни отпадъци, както и всяко физическо или юридическо лице, в чието държане те се намират, отговарят за управлението на минните отпадъци в съответствие с изискванията на този закон.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да предприемат за своя сметка всички необходими мерки в съответствие с изготвен от тях и утвърден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощено от него длъжностно лице план за управление на минните отпадъци.

(3) Лицата по ал. 1 могат да възложат задълженията по управлението на минните отпадъци на трето лице чрез договор, при условие че то притежава необходимата квалификация, познания и технически възможности за осъществяване на дейностите по управление на минни отпадъци.

(4) Лицата по ал. 1, а в случай на възлагане чрез договор, и тези по ал. 3 са оператори на съоръжения за минни отпадъци.

(5) С оглед удостоверяване изпълнението на условията на разрешителното и на плана за управление на минните отпадъци, предоставяне на обобщена информация за минните отпадъци и докладване състоянието на съоръжението за минни отпадъци операторите предоставят ежегодно до 31 март на министъра на енергетиката отчет, изготвен съгласно изискванията на наредбата по чл. 22к, в който задължително се включват резултатите и изводите от провеждания собствен мониторинг.

(6) След закриването, рекултивацията на засегнатите земи и последващия мониторинг на съоръженията за минни отпадъци минните отпадъци се предават на областния управител на областта, на чиято територия се намират.

Чл. 22г

(1) Всяка дейност, пораждаща минни отпадъци, се осъществява само с одобрен план за управление на минните отпадъци.

(2) За дейности по управление на отпадъци по чл. 22б, ал. 1, т. 1 и 2, съхранявани в съоръжения от категория “Б”, се изисква одобрен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощено от него длъжностно лице план за управление на минните отпадъци.

(3) За дейности по управление на минни отпадъци, съхранявани в съоръжение от категория “А”, се изисква разрешително, включващо одобрен план за управление, издадено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(4) Когато инвестиционното предложение за дейности, пораждащи минни отпадъци, подлежи на процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда, в инвестиционното предложение задължително се включва предложението за управление на минните отпадъци.

(5) Планът за управление на минните отпадъци се изготвя от оператора съгласно изискванията на наредбата по чл. 22к и съдържа най-малко:

1. мотивирано предложение за категория на съоръжението по чл. 22б, ал. 4, както и:

2. характеристика и прогнозно количество на минните отпадъци, които ще се образуват по време на проучването, добива, първичната преработка и складирането на подземните богатства;

3. описание на дейността, пораждаща минните отпадъци, както и всяка последваща преработка, на която те се подлагат;

4. описание на възможните рискове за околната среда и човешкото здраве, както и превантивните мерки за минимизиране на въздействието върху околната среда по време на функционирането и след закриването на съоръжението за минни отпадъци, включително за изпълнение на изискванията на чл. 22и, ал. 1, т. 1 – 4, 6 и 7;

5. процедури за контрол и мониторинг в изпълнение на чл. 22б, ал. 7 и 8 и на приложимите изисквания на чл. 22и, ал. 1, т. 5;

6. план за закриване на съоръжението, предвиждащ рекултивация на земята, засегната от съоръжението, процедури след закриването и мониторинга в съответствие с чл. 22л;

7. мерки за предотвратяване влошаването на състоянието на водите в съответствие с чл. 118 от Закона за водите и за предотвратяване и минимизиране на замърсяването на въздуха и почвата съгласно изискванията на наредбата по чл. 22к;

8. информация и описание как избраните технологии за добив и първична преработка на подземни богатства ще постигнат целите по чл. 22а, ал. 4, т. 1.

(6) В плана за управление на минните отпадъци за хвостохранилища с наличие на цианид операторът предлага мерки за намаляване концентрацията на слабокиселинния разложим цианид, използвайки най-добрите налични техники, до възможно най-ниското равнище, но не по-високо от 10 mg/kg. За хвостохранилища, въведени в експлоатация към 1 май 2008 г., концентрацията се намалява поетапно, като не надвишава 50 mg/kg от 1 май 2008 г., 25 mg/kg от 1 май 2013 г. и 10 mg/kg от 1 май 2018 г. По искане на министъра на енергетиката операторът представя доклад за оценка на риска, съобразен със специфичните условия на миннодобивния обект, чрез който доказва, че посочените граници на концентрация не е необходимо да бъдат понижавани повече.

(7) Заедно с плана за управление на минните отпадъци операторът предоставя на министъра на енергетиката и:

1. влязло в сила решение по ОВОС, издадено по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда, или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, които съдържат и мотиви, че управлението на минните отпадъци не противоречи на плановете и програмите за управлението на отпадъците по Закона за управление на отпадъците;

2. документи, удостоверяващи квалификацията, познанията и техническите възможности за извършване на дейностите по управлението, които стават неразделна част от плана за управление на минните отпадъци след одобрението му;

3. програма за обучение на персонала, която става неразделна част от плана за управление на минните отпадъци след одобрението му и чието изпълнение се отчита едновременно с изпълнението на плана в съответствие с чл. 22в, ал. 5;

4. договор по чл. 22в, ал. 3.

(8) Когато съоръжението е от категория „Б“, документите по ал. 5 и 7 се разглеждат от министъра на енергетиката или от оправомощено от него длъжностно лице в 30-дневен срок и ако има пропуски или информацията е недостатъчна, на кандидата се дава срок за отстраняването им или документите се връщат за отстраняване на нередовностите със задължителни указания.

(9) В срок до два месеца след отстраняване на пропуските по ал. 8 или от повторното внасяне на документите по ал. 5 и 7 министърът на енергетиката или оправомощено от него длъжностно лице одобрява или мотивирано отказва да одобри плана за управление на минните отпадъци.

(10) Министърът на енергетиката или оправомощено от него длъжностно лице одобрява представения план за управление на минни отпадъци, когато:

1. операторът е изпълнил изискванията по ал. 5 и 7;

2. управлението на минните отпадъци не противоречи на плановете и програмите за управлението на отпадъците по Закона за управление на отпадъците, удостоверено с документа по ал. 7, т. 1, издаден от съответния компетентен орган.

(11) Планът за управление на минните отпадъци се преразглежда на всеки 5 години или когато:

1. са настъпили съществени промени в експлоатацията на съоръжението за минни отпадъци, засягащи неговата конструкция, в качествения състав или в количеството на минните отпадъци;

2. е постъпило предложение от оператора за изменение и допълнение на одобрения план;

3. резултатите от проверките на министъра на енергетиката или на оправомощено от него длъжностно лице във връзка с изпълнението на одобрения план налагат това;

4. резултатите от мониторинга налагат това;

5. са настъпили съществени изменения в най-добрите налични техники.

(12) Редът за разработване и за преразглеждане на плана за управление на минните отпадъци се определя с наредбата по чл. 22к.

Чл. 22д

(1) Когато съоръжението е от категория „А“, операторът подава заявление по образец до министъра на енергетиката за издаване на разрешително за управление на минни отпадъци, съхранявани в съоръжение от категория „А“. Към заявлението се прилагат:

1. документи, удостоверяващи самоличността на кандидата – за физически лица;

2. документ, удостоверяващ, че кандидатът има права за търсене и проучване или за проучване, или за добив на подземни богатства, или е упълномощен от лице, притежаващо такива права;

3. предложение за местоположение на съоръжението и други алтернативни варианти за местоположение, отразени на план с нанесени подземни и надземни комуникации, водни обекти, санитарно-охранителни зони, сгради и други;

4. инженерно-геоложки, хидрогеоложки, хидроложки, хидрохимични, сеизмични и морфоложки данни за района, в който ще бъде разположено съоръжението;

5. план за управление на минните отпадъци, изготвен съобразно изискванията по чл. 22г; 6.мерки за предотвратяване на големи аварии и авариен план;

7. предложение за финансово обезпечение по чл. 22з;

8. доказателства, че кандидатът притежава необходимите за дейността квалификация, познания и технически възможности;

9. мотивирано предложение за срока на разрешителното съгласно чл. 22е, ал. 1;

10. декларация относно данните, които според оператора представляват търговска тайна и не трябва да са част от публичния регистър по чл. 22е, ал. 6.

(2) Заявлението и документите по ал. 1 се разглеждат в 30-дневен срок и ако има пропуски или информацията е недостатъчна, на кандидата се дава срок за отстраняването им или се връщат за отстраняване на нередовностите със задължителни указания.

(3) След отстраняване на пропуските и/или допълване на предоставената информация и не по-късно от два месеца след провеждане на процедурата по чл. 22ж министърът на енергетиката или определено от него длъжностно лице от състава на министерството одобрява плана за управление на минните отпадъци по ал. 1, т. 5 и издава разрешително или отказва мотивирано да одобри плана за управление на минните отпадъци и да издаде разрешително.

(4) Министърът на енергетиката или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешително за управление на минни отпадъци, когато:

1. операторът е изпълнил изискванията по ал. 1;

2. управлението на минните отпадъци не противоречи на плановете и програмите за управление на отпадъците по Закона за управление на отпадъците, удостоверено с документа по чл. 22г, ал. 7, т. 1, издаден от съответния компетентен орган;

3. планът за управление на минните отпадъци идентифицира опасностите от големи аварии и те ще бъдат взети предвид при проектирането, изграждането, експлоатацията и поддръжката, закриването и последващия мониторинг на съоръжението за минни отпадъци с оглед предотвратяване на такива аварии и ограничаване на отрицателното въздействие за човешкото здраве и/или околната среда, включително трансграничните въздействия.

Чл. 22е

(1) Срокът на разрешителното по чл. 22д, ал. 3 се определя от министъра на енергетиката по мотивирано предложение на оператора на съоръжението за минни отпадъци.

(2) Разрешителното се преразглежда на всеки 5 години или когато:

1. са настъпили съществени промени в експлоатацията на съоръжението за минни отпадъци, засягащи неговата конструкция, в качествения състав или в количеството на минните отпадъци;

2. е постъпило предложение от оператора за изменение и допълнение на одобрения план;

3. резултатите от проверките на министъра на енергетиката или на оправомощено от него длъжностно лице във връзка с изпълнението на одобрения план налагат това;

4. резултатите от мониторинга налагат това;

5. са настъпили съществени изменения в най-добрите налични техники.

(3) При преразглеждане на разрешителното министърът на енергетиката или оправомощено от него длъжностно лице преценява необходимостта от изменение на условията в разрешителното или от актуализирането им.

(4) Издаденото разрешително, както и неговите изменения се оповестяват чрез публикуване на интернет страницата на Министерството на енергетиката в 14-дневен срок от датата на издаването, а в случаите на трансгранични въздействия се изпращат и на държавите – членки на Европейския съюз, засегнати от дейността на съоръжението за минни отпадъци. В същия срок писмено се уведомява и заявителят.

(5) Заинтересованите лица могат да обжалват издаденото разрешително или неговите изменения по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването му по ал. 4.

(6) Министърът на енергетиката поддържа публичен регистър на операторите и на издадените по чл. 22д, ал. 3 разрешителни.

Чл. 22ж

(1) Не по-късно от 10 дни след отстраняване на нередовностите или допълване на предоставената информация по чл. 22д, ал. 1 министърът на енергетиката или определено от него длъжностно лице от състава на министерството уведомява обществеността, като публикува на интернет страницата на Министерството на енергетиката информация:

1. за заявлението за издаване на разрешително;

2. че решението, засягащо дадено заявление за издаване на разрешително, подлежи на консултация между засегнатите държави – членки на Европейския съюз – в случай на възможни трансгранични ефекти;

3. за компетентния орган, който е отговорен за вземането на решението, имената, длъжността и начин за връзка с лицата, от които може да се получи информация, свързана с постъпилото заявление за издаване на разрешително, имената, длъжността и начин за връзка с лицата, на които може да се представят становища, коментари и въпроси, както и график за представянето им;

4. за възможните решения;

5. за основанията за преразглеждане – в случай на преразглеждане на дадено разрешително или на условията по него;

6. за сроковете и местата, както и средствата за предоставяне на допълнителна информация в хода на процедурата;

7. за условията за участие на засегнатата общественост в процедурата по издаване на разрешителното.

(2) Публикуваната информация по ал. 1 не трябва да съдържа лични данни и/или данни, които операторът е посочил, че представляват негова търговска тайна.

(3) Сроковете по ал. 1, т. 6 трябва да са достатъчни, но не по-кратки от 30 дни и не по-дълги от 90 дни, за да може засегнатата общественост да се запознае с всяка информация, станала налична след уведомяването по ал. 1, която е от значение за издаване на разрешителното, включително постъпилите становища, коментари и въпроси по ал. 1, т. 3 и резултатите от консултациите по ал. 4.

(4) При вероятност съоръжението за минни отпадъци от категория „А“, за което е открита процедура за издаване на разрешително, да причини съществено въздействие върху околната среда, включително такова, което създава риск за човешкото здраве в друга държава – членка на Европейския съюз, министърът на енергетиката препраща информацията по ал. 1 в 10-дневен срок след отстраняване на нередовностите или допълване на предоставената информация по чл. 22д, ал. 1 и провежда консултации със засегнатата държава членка. Информацията по ал. 1 се предоставя на държава – членка на Европейския съюз, за провеждане на консултации и при постъпило искане от нейна страна.

(5) Становищата, коментарите и въпросите по ал. 1, т. 3, както и резултатите от консултациите по ал. 4 се вземат предвид при издаване на разрешителното или неговото изменение.

(6) Обществеността се уведомява за всяка допълнителна информация, която се отнася до разрешителното по чл. 22д, ал. 4, станала известна след публикуването по ал. 1, като информацията се оповестява на интернет страницата на Министерството на енергетиката в 10-дневен срок от узнаването й.

Чл. 22з

(1) Преди започване на дейностите по разрешителното операторът е длъжен да представи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма финансово обезпечение.

(2) Финансовото обезпечение по ал. 1 трябва да покрива пълния размер на средствата, необходими за:

1. изпълнение на задълженията на оператора по разрешителното и плана за управление на минните отпадъци, включително за рекултивация на засегнатите земи и за времето след закриването на съоръжението, които към момента на предоставяне на обезпечението не са изпълнени;

2. изпълнение на мерките по вътрешния авариен план в случай на настъпване на авария на съоръжението за минни отпадъци.

(3) Размерът на обезпечението се определя съгласно наредбата по чл. 22к според вероятното въздействие на съоръжението върху околната среда, характеристиката на минните отпадъци и бъдещото ползване на рекултивираната земя. Размерът на обезпечението трябва да е достатъчен, за да покрие разходите по необходимите възстановителни работи, в случай че се наложи те да бъдат възложени от министъра на енергетиката на трето лице.

(4) Финансовото обезпечение може да бъде осигурявано чрез:

1. представяне на безусловна неотменяема банкова гаранция, издадена в полза на министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

2. откриване на доверителна сметка в банка, посочена от оператора и приемлива за министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

3. представяне на застрахователна полица, в която министърът на икономиката, енергетиката и туризма е посочен като бенефициент;

4. учредяване на документарен акредитив, средствата от който могат да бъдат усвоявани единствено за изпълнение на дейностите по ал. 2;

5. предоставяне на друго законово обезпечение, съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

6. едновременно прилагане на способите по т. 1 - 5 в съотношение, предложено от оператора.

(5) Размерът на финансовото обезпечение се коригира периодично съобразно дейностите по плана за управление на минните отпадъци, които остава да бъдат изпълнени от оператора, като промяната се извършва след приемане на изпълнените дейности, предвидени в плана, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 22к.

(6) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма освобождава финансовото обезпечение при закриване на съоръжението, като задържа част от него, достатъчна да гарантира задълженията на оператора след закриване на съоръжението за неговата поддръжка, мониторинг и контрол, а при необходимост - и за възстановителни мерки, съобразно плана за управление.

(7) Средствата по предоставените финансови обезпечения не могат да са предмет на принудително изпълнение от трети лица.

Чл. 22и

(1) При изграждане на ново или при изменение на съществуващо съоръжение за минни отпадъци операторът е длъжен да осигури:

1. разполагане на съоръжението за минни отпадъци на подходящо място съобразно изискванията на действащото законодателство за опазване на човешкото здраве, околната среда и културните ценности, както и в съответствие с геоложките, хидроложките, хидрогеоложките, сеизмичните и геотехническите фактори;

2. проектиране на съоръжението за минни отпадъци, така че да отговаря в краткосрочен и в дългосрочен план на условията за предотвратяване на замърсяването на почвата, въздуха, както и на подземните и повърхностните води, като се вземат предвид изискванията на Закона за водите и подзаконовите актове по прилагането му, и за гарантиране ефективното събиране на замърсената вода и инфилтрат;

3. намаляване на ерозията, причинена от водата и вятъра, доколкото това е технически възможно и икономически оправдано – когато това се изисква от разрешителното;

4. подходящо конструиране, управление и поддържане на съоръжението за минни отпадъци за гарантиране на физическата му стабилност и предотвратяване в краткосрочен и в дългосрочен план замърсяването на почвата, въздуха или повърхностните и подземните води, както и за минимизиране, доколкото е възможно, на увреждането на ландшафта;

5. подходящи планове и организация за редовен мониторинг и инспектиране на съоръжението за минни отпадъци от компетентни лица и за предприемане на действия в случай на признаци за нестабилност на съоръжението или замърсяване на водите или почвата;

6. необходимата организация за последваща рекултивация на земята, засегната от съоръжение за минни отпадъци, и закриването на това съоръжение;

7. необходимата организация за изпълнение на задълженията по чл. 22л, ал. 3 – 5.

(2) Рекултивацията на земята, засегната от съоръжението за минни отпадъци, обхваща комплекс от инженерни, мелиоративни, селскостопански, горскостопански и други дейности, изпълнението на които води до възстановяване на нарушените терени до задоволително състояние, по-специално по отношение на качеството на почвата, дивите растения и животни, естествените местообитания, пресноводните системи, ландшафта и за подходящите полезни ползвания.

(3) За резултатите от мониторинга и инспектирането по ал. 1, т. 5 се съставят протоколи. Протоколите се съхраняват от оператора, който ежегодно представя копия от тях на министъра на енергетиката, а по искане – и на други контролни органи. В случай на смяна на оператора протоколите се предават на отговорното за съоръжението за минни отпадъци лице.

Чл. 22к

С наредба на Министерския съвет се определят:

1. специфичните изисквания за управление на минните отпадъци, строителството, експлоатацията и закриването на съоръженията за минни отпадъци, техният технически надзор и мониторинг;

2. условията и редът за характеристика и класификация на минните отпадъци;

3. условията и редът за категоризиране на съоръженията за минни отпадъци;

4. изискванията за разработване и редът за преразглеждане на плана за управление на минните отпадъци, както и редът за преразглеждане на разрешителното за съоръжение за минни отпадъци от категория „А“;

5. критериите за определяне размера на финансовото обезпечение по чл. 22з, условията и редът за неговото представяне, както и за коригиране на размера му;

6. редът за извършване на инспекции на съоръженията за минни отпадъци;

7. изискванията към отчета по чл. 22в, ал. 5;

8. условията и редът за закриване на съоръженията за минни отпадъци.

Чл. 22л

(1) Процедура по закриване на съоръжение за минни отпадъци може да започне:

1. след изпълнение на съгласуван цялостен работен проект по чл. 83 в частта му относно изграждане и експлоатация на съоръжението за минни отпадъци;

2. по искане на оператора съгласувано с министъра на енергетиката;

3. с мотивирана заповед на министъра на енергетиката.

(2) Съоръжение за минни отпадъци може да бъде смятано за окончателно закрито, когато:

1. операторът писмено е уведомил министъра на енергетиката, че е изпълнил задълженията си, предвидени в цялостния работен проект по чл. 83 в частта му относно изграждането, експлоатацията и закриването на съоръжението за минни отпадъци, и задълженията си по действащото законодателство в областта по опазване на околната среда, на земеделските земи и горите и на културните ценности, и

2. министърът на енергетиката в тримесечен срок от уведомлението по т. 1 е извършил окончателна проверка на място по ред, определен в наредбата по чл. 22к, оценил е всички доклади, представени от оператора, констатирал е на място и/или по предоставени от оператора или от друг контролен орган по чл. 90 документи, че земята, засегната от съоръжението за минни отпадъци, е била рекултивирана съгласно чл. 22и, ал. 2, и е съобщил на оператора одобрението си за закриването.

(3) След закриване на съоръжението за минни отпадъци операторът е отговорен за неговата поддръжка, мониторинг и контрол, както и за прилагането на мерки в случай на авария за срок, определен от министъра на енергетиката. Срокът се определя по предложение на министъра на околната среда и водите съобразно актуалния доклад за оценка на риска, като се вземат предвид естеството и продължителността на опасността за човешкото здраве и/или за околната среда.

(4) След закриване на съоръжението за минни отпадъци в рамките на срока по ал. 3 операторът е длъжен да контролира физическата и химическата стабилност на съоръжението и да извършва всички други необходими дейности за минимизиране на всяко възможно отрицателно въздействие върху околната среда и по-специално върху състоянието на повърхностните и подземните води съгласно изискванията на Закона за водите, като:

1. извършва мониторинг на съоръжението, осъществяван чрез изградена и поддържана в изправност контролно-измервателна система;

2. поддържа в изправност съществуващите водоотливни, дренажни, защитни и други необходими съоръжения и осигурява проводимостта на наличните преливни и отвеждащи канали.

(5) Разпоредбите на чл. 22м, ал. 1 – 4 се прилагат и за времето след закриване на съоръжението за минни отпадъци.

(6) В случай че бъде издадено разрешение за проучване или бъде предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 7 за площ, включваща изцяло или част от закрито съоръжение за минни отпадъци, операторът се освобождава от задълженията си по ал. 1 – 5, както и по чл. 22м, като изпълнението им се поема от лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 на разрешението за проучване или от концесионера.

Чл. 22м

(1) В случай на голяма авария операторът незабавно предоставя на министъра на енергетиката и на министъра на околната среда и водите цялата информация, необходима да се прецени и максимално да се ограничи настъпилото или вероятното отрицателно въздействие върху околната среда и да се минимизират отрицателните последици за човешкото здраве.

(2) В случай на авария, засягаща съоръжение от категория „А“, за която е вероятно да причини трансграничен ефект, министърът на енергетиката незабавно предоставя на местната общественост и на засегнатата държава – членка на Европейския съюз, информацията по ал. 1.

(3) Операторът е длъжен да уведомява министъра на енергетиката и министъра на околната среда и водите незабавно, както и писмено не по-късно от 48 часа за:

1. всяко събитие, което е вероятно да засегне стабилността на съоръжението за минни отпадъци;

2. всяко въздействие върху околната среда, констатирано в рамките на процедурите за контрол и мониторинг на съоръжението за минни отпадъци; всяка година до 15 май министърът на околната среда и водите предоставя на министъра на енергетиката списък на събитията, съобщени в периода от 1 май на предходната година до 30 април на текущата година, за които е констатирано въздействие върху околната среда и човешкото здраве, както и на дадените предписания.

(4) В случаите по ал. 1, когато е приложимо, операторът на съоръжение от категория „А“ привежда в действие вътрешен авариен план и изпълнява други инструкции от съответния компетентен орган по отношение на мерките, които трябва да бъдат предприети, и поема разходите за тяхното изпълнение.

(5) Министърът на енергетиката съставя, публикува и поддържа на интернет страницата на министерството актуален списък на закритите съоръжения за минни отпадъци, включително на изоставените, които причиняват сериозни отрицателни въздействия върху околната среда или за които има вероятност в средносрочен или в краткосрочен план да станат сериозна заплаха за човешкото здраве или за околната среда.

(6) Министърът на енергетиката съставя и публикува на страницата на министерството актуален списък на всички събития, засягащи стабилността на съоръженията за минни отпадъци и оказали въздействие върху околната среда.

Чл. 23а

(1) Кандидатът за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване, или концесия за добив трябва да отговаря на минималните изисквания за финансови, технически и професионални възможности, необходими за извършване на дейностите, предвидени в работната програма или в плана за разработка на находището – при предоставяне по право на разрешение за търсене и проучване или за проучване, или на концесия за добив, или определени в конкурсните или в тръжните книжа – в останалите случаи.

(2) За доказване на финансови, технически и професионални възможности кандидатът може да ползва ресурсите на трето лице, когато докаже, че за третото лице не е налице основание за изключване по чл. 23, ал. 2, включително че при изпълнението на договора за търсене и проучване или за проучване, или договора за концесия за добив ще има на разположение ресурсите на третото лице.

(3) Финансовите възможности на кандидата трябва да осигуряват финансов ресурс, необходим за извършването на дейностите по разрешението или извършването на дейностите по концесията, за не по-малко от 5 години от влизането в сила на договора за концесия, включително заплащане на концесионно плащане, и се доказват чрез един или няколко от следните документи:

1. удостоверения от банкова или кредитна институция;

2. годишни финансови отчети или части от тях;

3. доказателства за поетия от третото лице ангажимент да предостави необходимия финансов ресурс при изпълнение на съответните дейности.

(4) Техническите възможности на кандидата трябва да осигуряват активи, необходими за изпълнение на дейностите по разрешението или концесията, и се доказват с един или няколко от следните документи:

1. договор или друг документ, удостоверяващ изискуемите технически възможности;

2. извлечение от съответните счетоводни сметки.

(5) Професионалните възможности на кандидата трябва да осигуряват участието на лица, които да отговарят за извършването на дейностите по разрешението или концесията, достатъчно като брой, с квалификация и с опит в областта на геологията и/или минното дело, за да се осигури качествено изпълнение на дейностите, и се доказват с предоставянето на:

1. договор или друг документ, който доказва поетите от лицата задължения за извършване на дейностите по разрешението или концесията, и

2. професионална автобиография.

Чл. 24а

(1) За дадена площ може да се предоставят повече от едно разрешение за търсене и проучване или за проучване, или повече от една концесия за добив, при условие че те се предоставят за различни групи подземни богатства, дейностите по едното разрешение или концесия не пречат за изпълнението на дейностите по друго разрешение или концесия и е получено съгласие от всеки действащ титуляр или концесионер.

(2) За ограничаване натовареността на територията на страната с миннодобивна дейност Министерският съвет по мотивирано предложение на министъра на енергетиката може да приеме решение за ограничаване издаването на разрешения за търсене и проучване или за проучване за общоразпространените подземни богатства за определен срок.

Чл. 24б

Производствата за предоставяне на разрешения за търсене и проучване и за проучване, и на концесии за добив се провеждат в съответствие с принципите за прозрачност, публичност и конкуренция.

Чл. 26а

(1) Не се открива производство за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване, когато:

1. съществува опасност за националната сигурност или отбраната на страната или околната среда, или водите, или културните ценности, или от разрушаване или увреждане на пътища от републиканската пътна мрежа;

2. е подадено заявление за площ, която покрива изцяло или включва части от площта, в границите на която:

3. подаденото заявление е за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 или 6 и е за площ, която попада в територии по чл. 26, ал. 1, т. 2;

4. подаденото заявление е за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 или 6 и е прието решение на Министерския съвет по чл. 24а, ал. 2.

(2) Не се открива производство за предоставяне на концесия в случаите по ал. 1, т. 1, 2 или 3.

Чл. 45а

Заповедите по чл. 43, ал. 2 и 3 и решенията по чл. 44, ал. 1 и чл. 45, ал. 3 може да се обжалват относно тяхната законосъобразност по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“, а когато подлежат на публикуване в „Официален вестник“ на Европейския съюз – в 14-дневен срок от публикуването. В тези случаи срокът за провеждане на конкурса или търга започва да тече от влизането в сила на съдебния акт, с който се оставя в сила заповедта, съответно решението.

Чл. 50а

Конкурсът или търгът за предоставяне на разрешение или търгът за предоставяне на концесия се прекратява с решение на органа, открил производството, когато:

1. не е подадено нито едно заявление или нито една оферта;

2. няма допуснат участник;

3. нито едно заявление или нито една оферта не отговаря на изискванията на закона, на акта за откриване на производството или на изискванията на конкурсните или тръжните книжа;

4. отпадне необходимостта от провеждане на конкурса или търга в резултат на обстоятелства, които не са предвидени и не са могли да бъдат предвидени при приемане на акта за откриване на производството;

5. се установят нарушения при откриването или провеждането на конкурса или търга, които не може да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е открито производството;

6. участникът, спечелил конкурса или търга, и класираният на второ място участник последователно откажат да сключат договор или не предоставят доказателствата по чл. 23, ал. 5.

Чл. 50б

Актовете, с които се издават разрешения или се предоставят концесии, както и актовете за прекратяване на конкурс или търг може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 51а

(1) Министърът на енергетиката извършва съгласуването по чл. 26, ал. 1, когато заявлението отговаря на изискванията.

(2) След получаването на всички становища по чл. 26, ал. 1, когато те са положителни, се публикува съобщение за предстоящо предоставяне на разрешение в „Държавен вестник“ и на интернет страницата на Министерството на енергетиката.

(3) Когато в срока по чл. 39, ал. 1, т. 3 друг кандидат заяви интерес за същата площ и за същата група подземни богатства, получените документи по чл. 51, ал. 3 се връщат на подалия ги кандидат.

(4) С изтичането на срока по чл. 39, ал. 1, т. 3, когато не е заявен интерес за същата площ и за същата група подземни богатства от друг кандидат, се открива производство за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване по право.

(5) Длъжностни лица в Министерството на енергетиката разглеждат работната програма по чл. 51, ал. 3 в 30-дневен срок от откриване на производството по ал. 4. Когато програмата не отговаря на установените технически или технологични стандарти, кандидатът се уведомява писмено да я коригира в съответствие с дадените му указания в 30-дневен срок от получаване на уведомлението. Кандидатът се уведомява писмено за приемането на работната програма в срока за разглеждането й.

(6) Когато кандидатът не е посочил адрес на електронна поща и не бъде открит на посочения от него адрес, уведомленията по ал. 5 се публикуват на интернет страницата на Министерството на енергетиката за срок от три месеца. В тези случаи 30-дневният срок за коригиране на работната програма започва да тече от датата, на която е изтекъл тримесечният срок.

Чл. 53а

(1) Когато в 6-месечен срок от подаване на заявлението не бъде внесен проект на разрешение за одобрение в Министерския съвет по причини, за които кандидатът отговаря, министърът на енергетиката или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено кандидата за потвърждаване на интерес от предоставяне на разрешението.

(2) Кандидатът за получаване на разрешение за търсене и проучване или за проучване потвърждава интереса си от предоставяне на разрешението и отстранява причините, поради които проектът на разрешение не може да бъде внесен за одобрение в Министерския съвет, в тримесечен срок от уведомяването по ал. 1.

(3) Непотвърждаването на интерес в срока по ал. 2 или неотстраняването на причините, за които кандидатът отговаря, е основание за прекратяване на производството по предоставяне на разрешение.

Чл. 54а

(1) Министърът на енергетиката преценява целесъобразността и законосъобразността от предоставяне на концесия за добив съобразно условията по чл. 56.

(2) В срок до 6 месеца от откриване на производството, съответно от отстраняване на допуснатите нередовности и/или непълноти, министърът на енергетиката внася в Министерския съвет мотивирано предложение за предоставяне на концесия, проект на решение на Министерския съвет и проект на договор за концесия.

(3) С решението за предоставяне на концесия за добив се определят: обектът на концесията; предметът и срокът на концесията; лицето, на което се предоставя концесията; условията на концесията; основните права и задължения на страните; размерът на дължимото концесионно плащане с изключение на случаите по чл. 58, ал. 2, изречение първо; видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по договора за концесия; изискванията, свързани с националната сигурност, отбраната на страната, опазването на земните недра, околната среда и водите, културните ценности, както и други изисквания на концесията.

(4) Решението на Министерския съвет се обнародва в „Държавен вестник“.

(5) Решението на Министерския съвет може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.

Чл. 54б

(1) Когато в срок до една година от подаване на заявлението не бъде внесено мотивирано предложение за предоставяне на концесия, проект на решение на Министерския съвет и проект на договор за концесия в Министерския съвет по причини, за които кандидатът отговаря, министърът на енергетиката или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено кандидата за потвърждаване на интерес от предоставяне на концесията.

(2) Кандидатът за получаване на концесия по право отстранява причините, поради които материалите по ал. 1 не може да бъдат внесени в Министерския съвет, и потвърждава интереса си от предоставяне на концесията в тримесечен срок от уведомяването по ал. 1.

(3) Непотвърждаването на интерес в срока по ал. 2 или неотстраняването на причините, за които кандидатът отговаря, е основание за прекратяване на производството по предоставяне на концесия.

Чл. 57а

(1) Концесия за добив по право на държавно предприятие по чл. 39, ал. 2, т. 5 се предоставя по искане на министъра, който е определен за орган на управление на предприятието, до министъра на енергетиката.

(2) В искането се съдържа информация за:

1. необходимостта от предоставяне на концесията и за изпълнение на условията по чл. 39, ал. 2, т. 5;

2. наименованието, местоположението и координатите на характерните гранични точки на находището;

3. координатите на характерните гранични точки на концесионната площ;

4. имотите – държавна собственост, които са в границите на концесионната площ;

5. изготвени от държавното предприятие план за разработка на находището със съдържание съгласно чл. 54, ал. 2, т. 2 и финансово-икономическа обосновка;

6. декларациите по чл. 23, ал. 3 и декларация, че предприятието притежава необходимите за извършване на добива финансови, технически и професионални възможности.

(3) Министърът на енергетиката извършва съгласуването по чл. 26 и преценява целесъобразността и законосъобразността съобразно условията по чл. 56, ал. 1, т. 1, 2 и 3 на предложението за предоставяне на концесия за добив, и внася в Министерския съвет мотивирано предложение за предоставяне на концесия, проект на решение на Министерския съвет и проект на договор за концесия.

(4) Министерският съвет приема решение за предоставяне на концесия по право на държавното предприятие. Решението е със съдържанието по чл. 54а, ал. 3.

(5) Министърът на енергетиката и държавното предприятие сключват договор за концесия в срок до три месеца от влизането в сила на решението по ал. 4.

Чл. 57б

(1) За предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8 по право на основание чл. 39, ал. 2, т. 6 се подава заявление до министъра на енергетиката, включително по електронен път, което съдържа информация за:

1. трите имена, съответно наименованието на кандидата, данните за контакт, включително електронен адрес, единен идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, БУЛСТАТ и/или друга идентифицираща информация в съответствие със законодателството на държавата, в която кандидатът е установен;

2. изпълнение на условията по чл. 39, ал. 2, т. 6, включително номер и дата на удостоверение за търговско откритие;

3. наименованието, местоположението и координатите на характерните гранични точки на концесионната площ;

4. информация относно начина и датата на плащане на таксата, дължима при подаване на заявление;

5. необходимата информация, изисквана по чл. 60 от Закона за водите за дълбоки хидрогеотермални ресурси;

6. изготвени от концесионера план за разработка на находището със съдържание съгласно чл. 54, ал. 2, т. 2 и финансово-икономическа обосновка;

7. декларациите по чл. 23, ал. 3 и документите по чл. 23а, че концесионерът притежава необходимите за извършване на добива финансови, технически и професионални възможности.

(2) Министърът на енергетиката извършва съгласуването по чл. 26, ал. 1, т. 1 и преценява целесъобразността и законосъобразността съобразно условията по чл. 56, ал. 1, т. 1 и 2 на предложението за предоставяне на концесия за добив, и внася в Министерския съвет мотивирано предложение за предоставяне на концесия, проект на решение на Министерския съвет и проект на договор за концесия.

(3) Министерският съвет приема решение за предоставяне на концесия по право на лицето, което е концесионер по предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 и което е определено за титуляр на удостоверение за търговско откритие на находище на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8. Решението е със съдържанието по чл. 54а, ал. 3.

(4) Министърът на енергетиката и определеното за концесионер лице сключват отделен договор за концесия в срок до три месеца от влизането в сила на решението по ал. 3.

Чл. 63а

(1) Дейностите по техническа ликвидация, консервация и рекултивация на геологопроучвателните и миннодобивните обекти се извършват за сметка на титулярите на разрешенията и на концесионерите.

(2) Титулярят на разрешението или концесионерът предоставя финансово обезпечение за изпълнение на дейностите по ал. 1 чрез:

1. предоставяне на безусловна неотменяема банкова гаранция за всяка година от срока на съответния договор, издадена в полза на министъра на енергетиката, със срок на валидност 14 месеца; нова безусловна неотменяема банкова гаранция се издава в срок до два месеца преди изтичане срока на предходната;

2. откриване на доверителна сметка в избрана от него банка, в която прави вноски в съответствие с договора;

3. едновременното прилагане на способите по т. 1 и 2.

(3) Начинът на финансовото обезпечение и предвиденият размер на средствата се договарят между страните и са съществен елемент от съответния договор.

(4) Титулярят по предоставено разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море или концесионерът по предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море предоставя и финансово обезпечение за обезпечаване на отговорността за предотвратяване и отстраняване на непосредствена заплаха от възникване на екологични щети или за екологични щети, причинени от сондажни, търсещи, проучвателни или добивни дейности в териториалното море, континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море.

(5) Финансовото обезпечението по ал. 4 се договаря между страните в съответния договор съобразно вида и стойността на предвидените дейности по ал. 1.

Чл. 63б

(1) Конкретният размер на обезпечението по чл. 63а, ал. 2 се определя въз основа на предвидените в цялостния работен проект за търсене и проучване или за проучване, или за добив дейности по чл. 63а, ал. 1 съобразно утвърдения график за тяхното изпълнение.

(2) Промяна в размера и/или частично освобождаване на финансовото обезпечение се извършва при условия и по ред, определени в договора.

(3) Средствата по предоставеното финансово обезпечение не могат да са предмет на принудително изпълнение.

Чл. 63в

При предсрочно прекратяване на договора за търсене и проучване или за проучване, или за концесия финансовото обезпечение се прехвърля изцяло на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и се използва за изпълнение на дейностите по чл. 63а, ал. 1.

Чл. 66а

(1) Договорът за концесия с държавно предприятие в случаите по чл. 39, ал. 2, т. 5 съдържа реквизитите по чл. 66, ал. 1, както и:

1. дейностите, за изпълнение на които държавното предприятие може да използва добитите подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5;

2. забрана за разпореждане със или за използване на добитите подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 за дейности извън тези по т. 1;

3. описание на имотите – държавна собственост, които са предоставени на предприятието за нуждите на дейностите по концесията;

4. условие за извършване на добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 след влизането в сила на решение по ОВОС, с което се одобрява осъществяването, или на решение да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение за добив и първична преработка на подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

(2) Държавното предприятие – концесионер, не може да заявява прехвърляне на трето лице на правата и задълженията, произтичащи от предоставената концесия за добив.

Чл. 66б

(1) Концесионният договор може да се изменя и/или допълва по взаимно съгласие на страните с допълнително споразумение:

1. при последващо възникване на опасност за националната сигурност, за отбраната на страната, за околната среда, за водите, за безопасността на населението и човешкото здраве, от разрушаване или увреждане на културни ценностти или от увреждане на пътища от републиканската пътна мрежа;

2. при частично погиване на обекта на концесията или при обективна невъзможност за ползването му по предназначение;

3. при настъпване на обективни обстоятелства, в резултат на които финансовите условия при предоставяне на концесията са значително променени;

4. в други случаи, определени с този закон или в договора.

(2) Когато измененията и/или допълненията са в съответствие с решението за предоставяне на концесия, допълнителното споразумение се сключва с министъра на енергетиката, без да е необходимо приемане на решение на Министерския съвет за даване на съгласие за изменение и/или допълнение на договора, а в останалите случаи допълнителното споразумение се сключва от министъра на енергетиката след приемане на решение от Министерския съвет.

Чл. 66в

(1) В случаите по чл. 66б, ал. 1 всяка от страните може да поиска изменение и/или допълнение на концесионния договор с мотивирано предложение.

(2) Искането на концесионера се отправя към министъра на енергетиката, който преценява законосъобразността и целесъобразността на предложението в срок до три месеца от получаването му.

(3) Концесионерът изразява становище по направено от министъра на енергетиката предложение в срок до три месеца от получаването му.

(4) При приемане на отправеното предложение страните сключват допълнително споразумение за изменение и/или допълнение на договора, съответно министърът на енергетиката внася мотивирано предложение до Министерския съвет за даване на съгласие за изменение и/или допълнение на договора. В случаите по чл. 36, ал. 2 и 3 с мотивираното предложение министърът на енергетиката предлага на Министерския съвет да даде съгласие и за изменения и/или допълнения в концесионния договор в съответствие с чл. 36, ал. 4.

(5) Министерският съвет приема решение по внесеното от министъра на енергетиката предложение.

(6) Страните сключват допълнително споразумение към концесионния договор в съответствие с решението по ал. 5.

(7) Разпоредбите по ал. 1 – 6 се прилагат и при изменение и/или допълнение на договори за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 или на подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море.

Чл. 77а

Изискванията за предотвратяване на аварии при търсене, проучване и добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 92а

(1) Цялостният контрол по изпълнение на договорите за търсене и проучване или за проучване, или за концесия за добив се осъществява от министъра на енергетиката.

(2) Контролът по изпълнението на договорите включва периодичен контрол на изпълнението на условията на разрешението или концесията и на задълженията на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3 или на концесионера в съответствие с предвиденото в договорите.

(3) Контролът се осъществява чрез:

1. длъжностни лица от Министерството на енергетиката;

2. назначени от министъра на енергетиката комисии за контрол по изпълнението на концесионните договори (комисии за контрол);

3. лица, на които са възложени контролни дейности.

Чл. 92б

(1) Длъжностните лица по чл. 92а, ал. 3, т. 1 осъществяват периодичен контрол чрез:

1. проверка и анализ на документите за отчитане на резултатите от изпълнението на задълженията на лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3/концесионера, определени в съответния договор;

2. планирани проверки на място, извършвани въз основа на предварително одобрен график;

3. извънредни проверки на място – при възникнала необходимост.

(2) За резултатите от извършените проверки се съставя констативен протокол.

Чл. 92в

(1) Контролът по изпълнение на договорите за търсене и проучване или за проучване се осъществява от длъжностните лица по чл. 92а, ал. 3, т. 1.

(2) За резултатите от извършения контрол длъжностните лица изготвят доклад до министъра на енергетиката.

Чл. 92г

(1) Контролът по изпълнение на договорите за концесия за добив се осъществява от длъжностните лица по чл. 92а, ал. 3, т. 1.

(2) Въз основа на констатациите от извършения контрол длъжностните лица изготвят доклад до съответната комисия за контрол. При констатирано неизпълнение с доклада се предлагат мерки за отстраняване на констатираните неизпълнения на условия и/или задължения по съответния договор, както и за сезиране на компетентните органи – при констатирано неизпълнение на нормативни изисквания.

Чл. 92д

(1) В зависимост от броя на контролираните договори за концесия за добив, от вида на обектите на концесия и от териториалното им местоположение министърът на енергетиката назначава една или повече комисии за контрол.

(2) В състава на комисията се включват представители на специализираната администрация на Министерския съвет и на Министерството на енергетиката.

(3) Министърът на енергетиката издава заповед, с която определя председателя, заместник-председателя на комисията и останалите членове на комисията.

(4) Комисията за контрол разглежда внесените доклади по чл. 92г, ал. 2. При констатирано неизпълнение комисията приема решения, с които дава указания на длъжностните лица по чл. 92а, ал. 3, т. 1 или прави предложения до министъра на енергетиката.

(5) Комисията за контрол приема годишен доклад за изпълнението на договорите за концесия за добив, който след одобряването му от министъра на енергетиката се предоставя на концедента.

(6) Комисията за контрол има право да предлага на министъра на енергетиката възлагането на трети лица на изпълнението на определени експертни или технически дейности, свързани с контролната дейност, при необходимост.

Чл. 92е

Условията и редът за осъществяване на контрол по изпълнението на договорите за търсене и проучване или за проучване, или за концесия за добив се уреждат в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката.

Чл. 94а

(1) Който извършва дейности, свързани с производствени или непроизводствени инсталации, включително сондажни дейности или комбинирани дейности в териториалното море, континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, без надлежно съгласуван вътрешен план за аварийно реагиране и/или негово изменение в съответствие с Наредбата за изискванията за предотвратяване на аварии при търсене и проучване или проучване, или добив на подземни богатства – нефт и природен газ, в териториалното море, континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.

(2) Който извършва дейности, свързани с производствени или непроизводствени инсталации, включително сондажни дейности или комбинирани дейности в териториалното море, континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, без надлежно приет доклад за големите опасности или негово изменение в съответствие с Наредбата за изискванията за предотвратяване на аварии при търсене и проучване или проучване, или добив на подземни богатства – нефт и природен газ, в териториалното море, континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, се наказва с глоба от 50 000 до 100 000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 100 000 до 200 000 лв.

§ 1

По смисъла на закона:

1. “геоложко откритие” е наличие на подземно богатство, установено в резултат на дейности по разрешение за търсене и проучване или за проучване, което се характеризира с оценка на ресурсите му;

1а. „геотермални ресурси“ е понятие по смисъла на § 1, т. 67 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници;

1б. „геотермална енергия“ е понятие по смисъла на § 1, т. 43 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници;

1в. „дълбоки геотермални ресурси“ е понятие по смисъла на § 1, т. 69 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници;

1г. „плитки геотермални ресурси“ е понятие по смисъла на § 1, т. 70 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници;

2. “дейности по предоставени разрешения за търсене и проучване или за проучване или по концесии за добив” са всички дейности, свързани с търсенето, проучването, разкриването, подготовката за добив, добива и първичната преработка на полезните изкопаеми и геотермални ресурси, за които е издадено разрешението или концесията и които се извършват в съответствие с условията и реда на разрешението, концесията и съответния договор;

3. “дейности, несвързани с търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства” са съхраняване на отпадъци в земните недра, използване на участъци от земните недра за резервоари на въглеводороди или геотермални ресурси, инженерна дейност от национално значение - строителство на тунели, магистрални пътища, тръбопроводи за пренос на въглеводороди и други;

4. “добив” е цялостният технологичен процес на извличане на твърди, течни газообразни полезни изкопаеми и геотермални ресурси от земните недра, включително и чрез преобразуване на естественото им състояние;

5. “запаси” са определени количества или обеми полезни изкопаеми в находището на подземни богатства, които технически е възможно, екологосъобразно и икономически изгодно да бъдат предмет на добив;

6. „земни недра“ са достъпните за човешката дейност части на земната кора (литосферата);

7. “кариера” е съвкупност от минни изработки за открит добив и съоръжения за преработка на подземни богатства;

8. “кондиции” е съвкупност от изисквания към качеството и количеството на подземните богатства в находището, съобразени с минно-техническите, екологичните и икономическите условия за експлоатацията им;

9.

10. „метални полезни изкопаеми“ са природни минерални суровини, съдържащи метали или метални съединения в количества и вид, пригоден за тяхното технологично извличане и промишлено използване;

11. “мина” е производствена единица (предприятие), включваща един или няколко обекти за добив по открит, подземен или комбиниран способ и съоръжения за първична преработка на подземни богатства;

12. „минен район“ е площта на находището, в която е мината, разширена с необходимата територия от технологично естество за нормалното функциониране на мината;

13. “находище на подземни богатства” е природно или техногенно струпване на минерални и органични вещества (полезни изкопаеми), или съществуването на дълбок геотермален ресурс, които при определени технически, екологични и финансово-икономически условия може да бъде предмет на добив;

14. “неметални полезни изкопаеми” са природни минерални суровини, които в тяхното естествено състояние след добив или във вид на отделни минерали или химични съединения, извлечени от тях, могат да се използват в материалното производство;

15. “нефт и природен газ” са всички природни течни и газообразни въглеводороди в земните недра;

16. “опазване на земните недра” е спазване на определените с нормативните актове изисквания и ред за ползването на земните недра, както и на изискванията за разумното и рационалното използване на подземните богатства при проучването, добива и първичната им преработка;

17. “оптимално извличане” е възможно най-пълното извличане на запасите и ресурсите на подземни богатства от находищата при добива им, както и на съдържащите се в тях полезни компоненти и елементи при първичната им преработка чрез прилагане на подходящи и екологосъобразни технологии;

18. “отделни части (участъци) от находище” са обособени части от находище на подземни богатства с установени запаси или запаси и ресурси, които могат да бъдат предоставяни самостоятелно за добив чрез концесия, при спазване на изискванията за опазване на земните недра, околната среда и безопасността на труда;

19. „търговско откритие“ е находище на подземни богатства, открити и регистрирани в резултат на дейности по разрешение за търсене и проучване или за проучване или по предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 – само за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8, открити в резултат на дейностите по добива на подземни богатства в границите на предоставената концесионна площ, на място и в момент, когато тяхната разработка, добивът и/или преработката на полезни изкопаеми или геотермални ресурси от тях са икономически изгодни, екологосъобразни и имат търговска стойност по актуални пазарни критерии;

20. „площ на разрешението“ е площта, върху която са предоставени права за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства;

21. “подземни богатства” са природни твърди, течни и газообразни минерални и органични образувания и геотермални ресурси в земните недра и минните отпадъци от проучването, добива и първичната им преработка, които е възможно да бъдат използвани в материалното производство;

22. „ползване на земята по предназначение на разрешение“ е преминаване през имота или временно настаняване и извършване на дейности за нуждите на търсенето и проучването или на проучването;

23. „първична преработка“ или „преработка“ са механични, физични, биологични, термични или химически процеси или комбинация от процеси, извършвани върху добити подземни богатства с цел извличане на полезни компоненти, включително промени в размера, класифициране, сепариране, филтруване и излужване, както и повторното третиране на вече депонирани отпадъци с изключение на топене, термични производствени процеси (без производството на негасена вар) и всички металургични процеси;

24. „минни отпадъци“ са отпадъци в твърдо, течно или шламово състояние – пряк резултат от дейности по проучване, добив, първична преработка и складиране на подземни богатства, в т.ч. открит и подземен добив на подземни богатства, включително чрез сондажи, преработка на извлечения материал или извличане на субпродукти, включително редкоземни елементи, от проучване или добив на геотермална енергия, независимо от техния собственик или държател и от момента, в който са генерирани; не са минни отпадъци отпадъците, които не са пряк резултат от дейности по проучване, добив, първична преработка и складиране на подземни богатства, отпадъците, образувани при дейности по проучване, добив и първична преработка на подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, и водите, които се инжектират и/или реинжектират в земните недра, за които се изисква разрешително по чл. 118а, ал. 7 и ал. 9, т. 1 от Закона за водите;

24а. „оползотворяване на минни отпадъци“ е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел вместо други материали, които биха били използвани за изпълнението на дадена функция, когато това е благоприятно за околната среда в съответствие със Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и с разпоредбите на този закон;

25. “проучвателни операции” са дейностите, провеждани в изпълнение на придобито разрешение за търсене и проучване или за проучване и на сключен договор, с оглед откриване на находище и неговата оценка, както и характеристиката и вероятното му поведение по време на добив, включващи: геоложки, геофизични, геохимични и други необходими специализирани наблюдения, анализи и изследвания, сондиране или минни изработки, тяхното удълбочаване, напускане или завършване, технологични изпитвания, както и свързани с това непредвидени операции; Проучвателните операции не включват дейности по разработване на находища или такива, пряко свързани с извършван добив на подземни богатства.

26. “разходи за търсене и проучване или за проучване” са разходите, разноските и задълженията, направени при изпълнението на проучвателните операции;

27. „разходи за разработка“ са разходите, разноските и задълженията, направени от концесионера при разработката на находището преди преминаване към постоянен добив;

28. “ресурси” са вероятните количества или обеми от полезни изкопаеми в находището, които не са оконтурени и доказани достатъчно убедително с извършените геологопроучвателни работи или за които липсва достатъчна техническа, технологична, екологична и икономическа оценка, необходима за проектиране и извършване на добив;

29. “строителни материали” са разнообразни естествени магмени, метаморфни и седиментни скали и скални разновидности, които се използват за строителни цели в естествен вид или след преработка;

30. “твърди горива” са всички твърди органогенни енергийни и технологични образувания, като торф, въглища, битумолити и други;

31. „титуляр на разрешение“ или „концесионер“ е всяко физическо или юридическо лице, което извършва дейности в Република България по силата на дадено разрешение или предоставена концесия в съответствие с този закон и други приложими закони;

32. “търсене и проучване и проучване” е съвкупност от дейности, насочени към търсене, откриване, проучване и оценка на находища на подземни богатства с цел определяне на тяхното пространствено положение, количество или обем, качество и други геолого-икономически, минно-технически, технологични и екологични параметри, необходими за проектиране и извършване на добив;

33. “скалнооблицовъчни материали” са естествени седиментни, магмени или метаморфни скали и скални разновидности с изразен рисунък и декоративни качества;

34. “инфраструктура на находище на подземни богатства и геотермална енергия” са подходните пътища към находището, разкриващите изработки (шахти и щолни) и други, свързани с дейностите по концесията;

40а. „хвостохранилище (шламохранилище)“ е естествено или инженерно съоръжение за депонирането на финозърнести отпадъци наред с различни количества свободна вода, получени след преработката на подземни богатства и от пречистването и рециклирането на производствена вода;

40б. „насипище (табан)“ е инженерно съоръжение за съхраняване на твърди минни отпадъци върху повърхността на земята;

40в. „язовирна стена/бент“ е инженерно съоръжение, проектирано да задържа или да ограничава вода и/или отпадъци в дадено съоръжение за минни отпадъци;

43а. „инфилтрат“ е всяка течност, процеждаща се през депонираните минни отпадъци и емитирана от или съдържаща се вътре в дадено съоръжение за минни отпадъци, включително замърсено оттичане, което може да засегне неблагоприятно околната среда, ако не се третира правилно;

54. „леглата на реките, прилежащите земи на реките и водохранилищата и крайбрежните заливаеми ивици на реките“ са земите по смисъла на Закона за водите.

55. „опасно вещество“ е вещество или смес, които са опасни по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси;

56. „рекултивация“ е понятие по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи.

57. „инвестиционно предложение“ е понятие по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда;

58. „обект на концесия“ са подземните богатства, представляващи изключителна държавна собственост, за които е предоставена концесията за добив;

59. „принадлежности към концесията“ са сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност, осигуряващи безпрепятственото и нормално осъществяване на дейностите по концесията;

60. „свързани лица“ е понятие по смисъла на § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на Закона за концесиите.

§ 1а

Този закон въвежда изискванията на Директива 2006/21/ЕО от 15 март 2006 г. на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО.

§ 2

Заварените случаи, при които се осъществява дейност, регламентирана с този закон, се уреждат съгласно неговите разпоредби от датата на влизането му в сила.

§ 3

Лица, осъществяващи дейности за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства в срок до три месеца от влизането в сила на този закон, подават молба до органите по чл. 7 за привеждането на дейността при условията и по реда на този закон.

§ 4

В 3-месечен срок от влизането на закона в сила се приемат подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

§ 5

В чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; бр. 16 от 1996 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г.) думите „природни“ и „търсене, проучване и“ се заличават, а думата „тяхното“ се заменя с „техния“.

§ 6

В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г.) чл. 69, т. 3 се изменя така: „3. инертни и други материали, които се използват за задоволяване на строителните нужди на населението и се добиват по кариерен способ в обеми не по-големи от 10 000 куб. м годишно;“.

§ 7

Този закон отменя Закона за мините и кариерите (обн., Изв., бр. 92 от 1957 г.; попр., бр. 17 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1959 г., бр. 104 от 1960 г.; ДВ, бр. 84 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 27 и 56 от 1986 г., бр. 35 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г.).

§ 8

В Закона за морските пространства на Република България (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 11 и 59 от 1998 г.) чл. 43 се отменя.

§ 9

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

Приложение 1

Приложение № 1 към чл. 45, ал. 4 Изисквания към концесионните анализи I. Общи изисквания 1. Концесионните анализи се оформят и предоставят на хартиен и електронен носител като единен документ, който съдържа: 1.1. въведение; 1.2. обща част; 1.3. екологичен, финансово-икономически и правен анализ; 1.4. общи изводи и препоръки; 1.5. приложения. 2. Общата част включва информация и аналитична част, която е обща за концесионните анализи по т. 1. 3. С общите изводи и препоръки в концесионните анализи се оформя становището относно законосъобразността и целесъобразността на предоставянето на концесията. 4. Приложенията към концесионните анализи са на хартиен носител и съдържат най-малко: 4.1. доказателства за собствеността, предназначението и начина на трайно ползване на имотите, включени в концесионната площ (извадка от картата на възстановената собственост и други подобни); 4.2. графична индивидуализация (схема и координатен регистър) на обекта на концесията; 4.3. други документи, които съдържат данни, въз основа на които са изготвени концесионните анализи. 5. Анализите се подписват от авторите и към тях се прилагат документите, удостоверяващи тяхната правоспособност, когато такава се изисква със закон. II. Специфични изисквания 1. Въведението включва: 1.1. предмет, обект и цел на концесията; 1.2. обща информация за изготвяне на анализите: 1.2.1. предмет и цел на концесионните анализи; 1.2.2. източници на информация и актуалност на данните; 1.2.3. договор за възлагане и данни за екипа. 2. Общата част включва и: 2.1. определяне на фактическото и правното основание за предоставяне на концесията за добив; 2.2. индивидуализация на обекта на концесията, концесионната площ и принадлежностите към концесията; 2.3. установяване и анализ на основните характеристики на обекта на концесията за добив. 3. Екологичният анализ включва: 3.1. обща информация; 3.2. техническа характеристика на концесията – предмет, местоположение, описание на обекта и дейността; описание на основните технологични процеси; инфраструктура; етапи на концесията; 3.3. характеристика на други дейности, свързани с инвестиционното предложение (например: необходимост от изграждане на нови елементи на инфраструктурата, третиране на отпадъчните води и други); 3.4. характеристики на потенциалното въздействие – кратко описание на възможните въздействия вследствие на реализацията на инвестиционното предложение; 3.5. определяне на очаквано замърсяване и дискомфорт на околната среда и на риска от инциденти; 3.6. определяне на чувствителни територии, включително зони за защита на водите (предназначени за питейно-битово водоснабдяване, зони за отдих и водни спортове, включително зони за къпане, санитарно-охранителни зони и други), защитени зони, включително дали концесионната площ засяга или тангира контурите на защитени зони от мрежа „Натура 2000“ като част от Европейската екологична защитена зона, във връзка с чл. 5 и 6 от Закона за биологичното разнообразие, санитарно-охранителни зони и други; 3.7. характеристики на потенциалното въздействие – кратко описание на възможните въздействия вследствие на реализацията на инвестиционното предложение: 3.7.1. въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи, единични и групови културни ценности, както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни вещества, вещества, елементи и други замърсители и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници – шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми; 3.7.2. въздействие върху елементи от Националната екологична мрежа, включително на разположените в близост до обекта на концесията; 3.7.3. въздействие върху водовземане, разрешено по реда на Закона за водите, включително върху експлоатирани и резервни съоръжения за водовземане за питейно-битово водоснабдяване на населението; 3.7.4. вид на въздействието (пряко, непряко, вторично, кумулативно, краткотрайно, средно или дълготрайно, постоянно или временно, положително или отрицателно); 3.8. описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които се очаква да бъдат обект на въздействие в резултат от предоставянето на концесията за добив; 3.9. експертна прогноза за предполагаемото въздействие върху засегнатите в резултат на дейностите по концесията компоненти и фактори на околната среда; 3.10. мерки за намаляване на отрицателното въздействие от концесионната дейност върху компонентите на околната среда; 3.11. управление на минните отпадъци, които се очаква да се генерират по време на експлоатацията на обекта на концесията; 3.12. действия при аварийни ситуации; 3.13. собствен мониторинг (при необходимост) на засегнатите в резултат на осъществяването на концесията компоненти на околната среда; 3.14. ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите в резултат на експлоатацията земи, в които се включва отстраняването на екологични щети (при необходимост); 3.15. заключение за допустимото замърсяване на околната среда и водите в съответствие с действащото в страната законодателство. 4. Финансово-икономическият анализ включва: 4.1. описание и характеристика на обекта на концесия, както и на възможните технологии, свързани с ползване на обекта на концесия; 4.2. технически изисквания и нива, необходими за осъществяване на дейността и ползването на обекта, включително оборудване, гарантиращо спазване на изискванията по опазване на околната среда; 4.3. минимална инвестиционна, работна и рекултивационна програма във връзка с осъществяването на концесията по години, включително индивидуализиране и оценяване на задължителните подобрения; 4.4. анализ на разходите и на приходите от концесията, включително нулев сценарий, съдържащ: 4.4.1. анализ на разходите по години – за инвестиции, за експлоатация, за ликвидация и рекултивация и други, свързани с ползването на обекта; 4.4.2. анализ на очакваните приходи по години в резултат на ползването на обекта; принципи, начин и особености на ценообразуването на дадения пазар; 4.5. предварителна оценка и предложение за вид, размер и начин на внасяне на концесионното плащане; 4.6. анализ и изводи за ефективността на проекта, извършени въз основа на вътрешната норма на възвръщаемост, нетната настояща стойност, срок на откупуване на инвестициите и предложение за размера на концесионното плащане; 4.7. обосновано предложение за срок на концесията, включително в зависимост от необходимия период за възстановяване на вложените инвестиции; 4.8. анализ на рисковете и изготвяне на матрица за разпределението им; 4.9. предложения за вида, размера и начина на плащане на депозити, гаранции и други обезпечения за изпълнение на задълженията по концесионния договор. 5. Правният анализ включва: 5.1. анализ на нормативната уредба, регламентираща дейностите, свързани с обекта на концесията, и за определяне на задължителните изисквания, които се спазват от страните по концесионния договор; определяне на правното основание за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства; 5.2. установяване и анализ на собствеността върху земите, покриващи находището, както и на принадлежностите към концесията, включително наличието на ограничени вещни права и други тежести; установяване предназначението на земите, покриващи обекта на концесия; 5.3. установяване наличието на права на трети лица, имащи отношение към ползването на обекта, и установяване на необходимостта от извършване на отчуждителни процедури; 5.4. анализ и препоръки относно съдържанието на концесионния договор, включително: 5.4.1. условия за влизане в сила на концесионния договор; 5.4.2. условия за осъществяване на концесията; 5.4.3. права и задължения на страните по договора; 5.4.4. отговорност за неизпълнение на задълженията по договора; 5.4.5. условия и ред за решаване на споровете между страните. 6. Общи изводи и препоръки: 6.1. анализ на законосъобразността и целесъобразността от предоставяне на концесията, включително установяване на наличието или необходимостта от предотвратяване на обстоятелства, които създават опасност за националната сигурност, за отбраната на страната, за околната среда и водите, за безопасността на населението и човешкото здраве, от разрушаване или увреждане на културни ценности и на други обстоятелства, определени със закон; 6.2. мотивиране на: 6.2.1. отделните елементи от съдържанието на решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия; 6.2.2. минималните нива на приложимите изисквания; 6.2.3. препоръчителните условия, на които трябва да отговарят офертите; 6.3. обосновани предложения за вида и размера на гаранциите за изпълнение на задълженията по концесионния договор и за други обезпечения по договора.

Приложение 2

Приложение № 2 към чл. 54, ал. 2, т. 3 Изисквания към концесионните обосновки 1. Концесионните обосновки – правна и финансово-икономическа, се оформят и предоставят на хартиен и електронен носител като единен документ. Приложенията към концесионните обосновки са на хартиен носител и съдържат най-малко доказателства за собствеността, предназначението и начина на трайно ползване на имотите, покриващи концесионната площ (например извадка от картата на възстановената собственост и други подобни); графична индивидуализация (схема и координатен регистър на обекта на концесията); други документи, които съдържат данни, въз основа на които са изготвени концесионните обосновки. 2. Правната обосновка включва: 2.1. анализ на нормативната уредба, регламентираща дейностите, свързани с обекта на концесията, и за определяне на задължителните изисквания, които се спазват от страните по концесионния договор; определяне на правното основание за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства; анализ на кумулативното наличие на трите предпоставки за приложението на чл. 29, ал. 1; 2.2. установяване и анализ на собствеността върху земите, покриващи находището, както и на принадлежностите към концесията, включително наличието на ограничени вещни права и други тежести; установяване предназначението на земите, покриващи обекта на концесия; 2.3. установяване наличието на права на трети лица, имащи отношение към ползването на обекта, и установяване на необходимостта от извършване на отчуждителни процедури; 2.4. анализ и препоръки относно съдържанието на концесионния договор, включително: 2.4.1. условия за влизане в сила на концесионния договор; 2.4.2. условия за осъществяване на концесията; 2.4.3. права и задължения на страните по договора; 2.4.4. отговорност за неизпълнение на задълженията по договора; 2.4.5. условия и ред за решаване на споровете между страните. 3. Финансово-икономическата обосновка включва: 3.1. описание и характеристика на обекта на концесия, както и на възможните технологии, свързани с ползване на обекта на концесия; 3.2. технически изисквания и нива, необходими за осъществяване на дейността и ползването на обекта, включително оборудване, гарантиращо спазване на изискванията по опазване на околната среда; 3.3. минимална инвестиционна, работна и рекултивационна програма във връзка с осъществяването на концесията, по години; 3.4. анализ на разходите и на приходите от концесията, включително нулев сценарий, съдържащ: 3.4.1. анализ на разходите по години – за инвестиции, за експлоатация, за ликвидация и рекултивация и други, свързани с ползването на обекта; 3.4.2. анализ на очакваните приходи по години в резултат на ползването на обекта; принципи, начин и особености на ценообразуването на дадения пазар; 3.5. предварителна оценка и предложение за вид, размер и начин на внасяне на концесионното плащане; 3.6. анализ и изводи за ефективността на проекта, извършени въз основа на вътрешната норма на възвръщаемост, нетната настояща стойност, срок на откупуване на инвестициите и предложение за размера на концесионното плащане; 3.7. обосновано предложение за срок на концесията, включително в зависимост от необходимия период за възстановяване на вложените инвестиции; 3.8. анализ на рисковете и изготвяне на матрица за разпределението им. 4. Обосновките се подписват от авторите и към тях се прилагат документите, удостоверяващи тяхната правоспособност, когато такава се изисква със закон.