Закон за кадастъра и имотния регистър

Чл. 1

(1) Този закон урежда организацията, финансирането, създаването, воденето и ползването на кадастъра и имотния регистър.

(2) Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават и поддържат в актуално състояние с цел:

1. документиране на местоположението, границите, трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване на недвижимите имоти;

2. създаване и водене на имотния регистър;

3. изработване на устройствени планове;

4. създаване и поддържане на специализирани карти, регистри и информационни системи, на други регистри, предвидени в закон, както и осигуряване на достъп до данните в тях;

5. предоставяне на услуги за нуждите на държавното управление, данъчното облагане на недвижимите имоти, устройственото планиране и инвестиционното проектиране.

Чл. 2

(1) Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред.

(2) Кадастърът обхваща и:

1. данни за правото на собственост върху недвижимите имоти;

2. данни за другите вещни права върху недвижимите имоти;

3. данни за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение;

4. данни за зони на ограничения върху поземлените имоти.

(3) Данните по ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 4 се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри.

(4) Картата, върху която са отразени и специализирани данни по чл. 32, ал. 1, е специализирана карта.

(5) Данните по ал. 1 и по ал. 2, т. 3 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Данните по ал. 2, т. 1, 2 и 4 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение.

Чл. 3

(1) Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти.

(2) В имотния регистър се вписват актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, възбраните и ипотеките върху тях, както и други действия, обстоятелства и юридически факти, за които закон предвижда вписване.

(3) Съдията по вписванията разпорежда вписванията в партидите на недвижимите имоти, които се намират на територията на съответния съдебен район.

Чл. 4

(1) Кадастърът се създава, поддържа и съхранява от Агенцията по кадастъра към министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с кадастъра.

Чл. 5

(1) Имотният регистър се води и съхранява от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието.

(2) Имотният регистър се води и съхранява от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието.

(3) Министърът на правосъдието издава наредба за воденето и съхраняването на имотния регистър.

Чл. 6

(1) Кадастърът и имотният регистър са свързани чрез двустранна връзка въз основа на идентификатора на недвижимите имоти.

(2) Основните данни за недвижимите имоти в имотния регистър се получават от кадастъра. Данните за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти в кадастъра се получават от имотния регистър.

(3) Двустранната връзка по ал. 1 и обменът на данни между кадастъра и имотния регистър се осъществяват при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието.

Чл. 7

(1) За кадастъра и имотния регистър се създават компютъризирани информационни системи, които са свързани помежду си.

(2) Информационните системи по ал. 1 осъществяват връзка и с Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), Единния държавен регистър на стопанските субекти в Република България (БУЛСТАТ), Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, търговския регистър и, регистрите на държавните и общинските имоти.

(3) Условията и редът за създаване, поддържане и ползване на информационните системи, по ал. 1, както и достъпът до данните в тях, както и достъпът до данните в специализираните системи по чл. 32, ал. 1, т. 2 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието.

(4) Достъпът до данните в информационните системи по ал. 1 и по ал. 2 и предоставянето на данни от Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, се осъществяват безвъзмездно.

Чл. 8

(1) Кадастърът и имотният регистър са публични. Кадастралната карта и кадастралните регистри са собственост на държавата.

(2) За предоставяне на услуги от кадастъра се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(3) За нанасяне в кадастъра, за съобщаване на процедури по чл. 35б, ал. 3 и по чл. 49а, ал. 1 и 4 и за справки и услуги по чл. 52, ал. 5, чл. 55 и 56 се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(4)

(5) Агенцията по геодезия, картография и кадастър получава безвъзмездно данните по чл. 54а.

Чл. 9

(1) Финансирането на дейностите по създаването, поддържането и съхраняването на кадастъра се осъществява чрез трансфер от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с такси по този закон, с други приходи, както и със средства по национални и регионални програми за развитие на техническата инфраструктура, по международни програми, проекти и споразумения.

(2) Финансирането на имотния регистър се осигурява чрез трансфер от бюджета на Министерството на правосъдието, с такси по този закон, с други приходи, както и със средства по национални и регионални програми, по международни програми, проекти и споразумения.

Чл. 10

(1) Агенцията по кадастъра е изпълнителна агенция, която е юридическо лице със седалище София и със служби по кадастъра в административните центрове на областите.

(2) Службите по кадастъра са териториални звена на Агенцията по кадастъра.

(3)

Чл. 11

(1) Агенцията по кадастъра се ръководи от изпълнителен директор, а службата по кадастъра – от началник.

(2) Изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра може да предоставя на началниците на службите по кадастъра свои функции, права и задължения освен тези по глава втора, по чл. 35, ал. 1, чл. 47, ал. 2 и чл. 49, ал. 1.

(3) Изпълнителният директор може да бъде лице, което:

1. е завършило висше образование по геодезия с образователно-квалификационна степен “магистър”;

2. има най-малко 5 години стаж по специалността;

3. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано.

(4)

(4) Обстоятелствата по ал. 3, т. 3 се установяват служебно от органа по назначаване. Чуждите граждани представят свидетелство за съдимост или аналогичен документ.

Чл. 12

Агенцията по кадастъра:

1. осъществява дейностите по кадастъра съгласно този закон;

2. осъществява функциите и задачите, определени й със Закона за геодезията и картографията;

3. поддържа държавния геодезически, картографски и кадастрален фонд (Геокартфонд), който приема, съхранява и предоставя за ползване по установения от Закона за Националния архивен фонд ред геодезически, картографски, кадастрални и други материали и данни;

4. осигурява координацията на дейностите по кадастъра с другите държавни геодезически и картографски дейности както и на дейностите по изработването на специализираните карти и регистри по чл. 34;

5. разработва формат на записа на цифровите карти и регистрите и на документи и данни към тях, който се одобрява от министъра на инвестиционното проектиране;

6. съвместно с компетентния държавен орган по метрология организира метрологичния контрол върху геодезическите средства за измерване;

7. осигурява поддържането на квалификацията на служителите;

8. води регистри на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастър, по геодезия и по картография;

9. осъществява координацията при международния информационен обмен, включващ кадастрална информация.

10. е администратор на приходите от таксите, глобите и имуществените санкции, събирани по този закон и по Закона за геодезията и картографията.

11. осигурява координацията с централните и териториалните органи на изпълнителната власт и с юридическите лица по чл. 32, ал. 1 при осъществяване на дейностите по създаване на специализираните карти и регистри; води регистър на създадените специализирани карти и регистри;

12. съставя и поддържа баланси на територията.

13. организира дейността по признаване на професионалната квалификация за регулираната професия „инженер в геодезията, картографията и кадастъра“.

14. осъществява връзка с други специализирани регистри и информационни системи за предоставяне на данни, съхранявани и поддържани при изпълнението на дейностите по кадастъра съгласно този закон;

15. осигурява достъп до поддържаните от нея данни, метаданни и услуги по Закона за достъп до пространствени данни чрез Националния портал за пространствени данни.

Чл. 13

(1) Службите по геодезия, картография и кадастър осъществяват дейностите по геодезия, картография и кадастър, съхраняват предоставените им първични материали и данни от геодезическите измервания и изпълняват и други функции, определени с този закон или устройствения правилник.

(2) Службите по геодезия, картография и кадастър осъществяват дейностите по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри съгласно този закон за определените им райони от територията на страната.

(3) Службите по геодезия, картография и кадастър осъществяват дейностите по поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри и по административно обслужване съгласно този закон за територията на цялата страна.

Чл. 14

При изпълнение на служебните си задължения служителят на Агенцията по кадастъра е длъжен да се легитимира.

Чл. 15

Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Агенцията по кадастъра и на службите по кадастъра се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 16

(1) Дейности по кадастъра могат да изпълняват лица, получили правоспособност по кадастър при условията и по реда на този закон или придобили правоспособност по реда на законодателството на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, съответстваща на изискванията на Закона за признаване на професионални квалификации, както и наличие на правоспособност, придобита по реда на този закон.

(2) Агенцията по кадастъра възлага на правоспособни лица по ал. 1 изпълнението на дейности по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри съгласно глава пета.

(3) Собственик или друго заинтересувано лице може да възложи и на правоспособно лице по ал. 1 изработването на проекти за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, проекти за разделяне и обединяване на недвижими имоти комбинирани скици за пълна или частична идентичност на границите на поземлен имот становища за идентичност на недвижими имоти, кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 35а

(4) В случаите на временно или еднократно предоставяне на услуги в областта на кадастъра от граждани на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария се прилагат част втора на Закона за признаване на професионални квалификации и Законът за дейностите по предоставяне на услуги.

Чл. 17

Правоспособно лице по геодезия, по картография или по кадастър може да бъде:

1. физическо лице, което е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и:

2. юридическо лице регистрирано по реда на Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, което има за предмет на дейност създаване на кадастър, съответно извършване на дейности по геодезия или картография, и в постоянния му специализиран състав има лице или лица, правоспособни да извършват дейности по геодезия, картография и кадастър.

(2) Правоспособно физическо лице може да участва в постоянния специализиран състав само на едно юридическо лице.

(3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1, буква „в“ се установяват служебно от Агенцията по геодезия, картография и кадастър в случаите, в които физическото лице е български гражданин. Чуждите граждани представят свидетелство за съдимост или аналогичен документ.

Чл. 18

(1) Кандидатът подава заявление за вписване в съответния регистър по чл. 12, т. 8 до Агенцията по кадастъра.

(2) Комисия, назначена от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, проверява в 30-дневен срок от постъпване на заявлението дали са налице условията по чл. 17 за вписването на кандидата в съответния регистър. В състава на комисията се включва представител на Камарата на инженерите по геодезия. Вписването се извършва на основание на заповед на изпълнителния директор.

(3) Когато не са налице законните условия, изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър отказва вписването. Отказът се съобщава писмено на кандидата.

(4) Отказът за вписване на кандидата в съответния регистър може да се обжалва пред съответния административен съд в двуседмичен срок от съобщаването му. Решението не подлежи на обжалване.

Чл. 19

(1) Правоспособността да се извършват дейности по кадастър, по геодезия или картография се придобива от момента на вписването в съответния регистър по чл. 12, т. 8.

(2) Вписването в съответния регистър по чл. 12, т. 8 се извършва без провеждане на процедурата по чл. 18, когато физическото или юридическото лице е придобило правоспособност за извършване на дейности по кадастър по реда на съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, съответстваща на правоспособността, придобита по реда на този закон.

(3) Регистрите на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастър, по геодезия и по картография, са публични.

(4) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, и органите на съдебната власт, пред които следва да се установят обстоятелства, вписани в регистър по чл. 12, т. 8, или на които са необходими данни, налични в съответния регистър, приемат удостоверяването на обстоятелствата и данните с писмено искане и/или заявление, уведомление, декларация или друг документ, с който започва производство, без да изискват от заявителите и/или подателите представяне на доказателства за вписани в регистъра обстоятелства и данни.

Чл. 20

(1) Правоспособното лице е длъжно:

1. да извършва възложените му работи по кадастър, съответно по геодезия или картография в съответствие с нормативните изисквания;

2. да защитава класифицираната информация, представляваща служебна тайна, която му е станала известна във връзка с осъществяване на възложената му дейност.

3. да осигурява защита на личните данни, станали му известни във връзка с осъществяване на възложената му дейност.

(2) След одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри лицето по ал. 1 може да ползва данни от тях само по реда, предвиден в глава седма.

(3) Правоспособното лице е длъжно да сключи застраховка „Професионална отговорност“ за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, както и на задълженията на негови служители. Минималният размер на застрахователната сума се определя от Агенцията по кадастъра. Правоспособното лице предоставя на Агенцията по геодезия, картография и кадастър полица за сключената застраховка „Професионална отговорност“.

(4) Правоспособното лице е длъжно да преминава курс за поддържане и повишаване на професионалната си квалификация на всеки две години след края на годината, в която е придобило съответната правоспособност или е преминало курса.

(5) Курсовете за поддържане и повишаване на квалификацията на правоспособните лица по кадастър се провеждат по програма, одобрена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Курсовете се провеждат от университетите, в които се обучават студенти по професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, от неправителствените професионални организации в областта на геодезията, картографията и кадастъра и от лица с квалификация и опит за провеждане на обучения в областта на кадастъра.

(6) Организаторите на курсовете за поддържане и повишаване на квалификацията предоставят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър информация за правоспособните лица, успешно преминали курсовете по ал. 5, която се отразява в съответния регистър по чл. 12, т. 8.

Чл. 21

(1) Правоспособността се загубва:

1. по писмено искане на правоспособното лице до Агенцията по кадастъра;

2. при смърт или с поставянето на правоспособното физическо лице под запрещение;

3. при реорганизация или прекратяване с ликвидация на правоспособното лице;

4. когато физическото лице бъде осъдено за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

5. когато правоспособното лице нарушава задълженията си по чл. 20, ал. 1 или по чл. 25, ал. 1 от Закона за геодезията и картографията и нарушението е повторно.

(2) В случаите по ал. 1, т. 5 правоспособността се загубва за срок от една до три години.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1 – 4 изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра издава заповед за заличаване на правоспособното лице от съответния регистър.

(4) Нарушенията по ал. 1, т. 5 се установяват с акт от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, въз основа на който се издава заповед за заличаване. В заповедта се определя срокът, в който правоспособното лице не може да бъде вписано отново в регистъра.

(5) Заповедта на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра в случаите по ал. 1, т. 2 – при поставяне на правоспособното физическо лице под запрещение, както и по ал. 1, т. 3 – 5, подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението по реда на чл. 18, ал. 4.

(6) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 за българските граждани се установяват служебно от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Чуждите граждани представят свидетелство за съдимост или аналогичен документ.

Чл. 22

Редът за водене на регистрите по кадастър, геодезия и картография и условията и редът за признаване на професионална квалификация за регулираната професия „инженер в геодезията, картографията и кадастъра“ се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 22а

(отменен)

Агенцията по геодезия, картография и кадастър и териториалните й звена при изпълнение на своите функции по кадастъра се смятат за правоспособни за извършване на дейности по кадастъра по силата на този закон.

Чл. 23

Недвижим имот – обект на кадастъра е:

1. поземлен имот;

2. сграда, включително изградена в грубстроеж;

3. самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура.

Чл. 24

(1) Основна единица на кадастъра е поземленият имот.

(2) Поземлен имот е част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.

(3) Поземлените имоти образуват територията на страната, определена от държавните граници, без да се припокриват един с друг.

(4) Държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение са граници и на поземлени имоти.

Чл. 25

(1) Всеки поземлен имот има трайното предназначение на територията, в границите на която се намира.

(2) Промяната на трайното предназначение се извършва по ред, предвиден в закон.

(3) Промяната на трайното предназначение на част от поземлен имот води до образуване на отделни имоти.

Чл. 26

(1) Всеки поземлен имот, сграда съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект и самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура получават идентификатор.

(2) Идентификаторът е уникален номер, чрез който недвижимият имот се посочва еднозначно за територията на сграната. Идентификаторът включва задължително кода по ЕКАТТЕ на населеното място, на чиято територия е имотът.

(3) Идентификаторът се дава от Агенцията по кадастъра.

(4) Структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимия имот и на номера на зоната на ограничение, както и условията и редът за ползването им се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 27

(1) Основни кадастрални данни са:

1. за поземлен имот: идентификатор; граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване, адрес;

2. за сграда и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект: идентификатор; граница и/или очертание на сградата и съоръжението; застроена площ, определена с геодезическите координати на определящите точки; брой етажи; предназначение; адрес;

3. за самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура: идентификатор; етаж; очертание; брой нива в обекта; площ по документ; предназначение; адрес;

4. данните за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение.

(2)

(3) За недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността, кадастърът съдържа само идентификаторите и данни за границите на съответните поземлени имоти.

(4) Данните по ал. 1, данните за геодезическата основа, както и данните за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти се описват чрез структури от метаданни, които съдържат и данни за точността, пълнотата и актуалността им. Данните и метаданните се представят в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5.

(5) Редът за определяне на адресите на недвижимите имоти се определя с наредба на министъра на инвестиционното проектиране.

Чл. 28

(1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават, поддържат и съхраняват в цифров вид.

(2) Кадастралната карта и кадастралните регистри подлежат на приемане, съобщаване на заинтересуваните лица и одобряване по ред, определен от този закон.

(3) Одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри се въвеждат в информационната система от службата по кадастъра.

(4) При въвеждане на кадастрални данни в информационната система се посочва датата на въвеждането им.

Чл. 29

(1) Кадастралната карта съдържа:

1. държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение;

2. поземлените имоти с границите и идентификаторите им;

3. сградите, съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти в тях и идентификаторите им;

4. наименованията на местности, улици, водни течения и площи и други обекти, определени с наредбата по чл. 31;

5. точките от геодезическата основа.

6. самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура и идентификаторите им.

7. зоните на ограничения и номерата им.

(2)

Чл. 30

(1) Водят се кадастрални регистри на:

1. недвижимите имоти – обект на кадастъра;

2. точките от геодезическата основа;

3. точките от геодезическата основа;

4. идентификаторите и промените им.

5. зоните на ограничения.

(2) Кадастралният регистър на недвижимите имоти – обект на кадастъра съдържа:

1. основните данни за имота по чл. 27, ал. 1 без данните за граници на поземлен имот, на сграда и на съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект;

2. данните по чл. 61, ал. 1, т. 1 – 11 за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи правото си;

3. данните по чл. 62, ал. 1, т. 1 – 4 за другите вещни права върху недвижимия имот;

4. номера на партидата на имота в имотния регистър.

5. източниците на данните по т. 2 и 3.

Чл. 31

Съдържанието, както и условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Наредбата определя и класификатора за начина на трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване и предназначение на недвижимите имоти.

Чл. 31а

(1) Зони на ограничения върху поземлени имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен акт, административен акт или договор, се отразяват в кадастъра, а в случаите, когато това е предвидено в нормативен акт – и в специализираните карти и регистри по чл. 32.

(2) Данните за зоните на ограничения по ал. 1 се предоставят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър по реда на глава шеста.

(3) Органите и лицата, които създават и поддържат данните за зоните на ограничения, носят отговорност за актуалността и точността им.

(4) Други органи и лица могат да предоставят данни за зоните по ал. 1 след съгласуването им за актуалност и точност с органите и лицата по ал. 2.

(5)

(6) Данните за зоните на ограничения се предоставят в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5. Данните за зоните на ограничения са част от данните в информационните системи на кадастъра и имотния регистър.

Чл. 32

(1) Ведомствата, общините експлоатационните дружества и други юридически лица съобразно характера на своите функции:

1. организират набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни за:

2. създават и поддържат в актуално състояние специализирани карти, регистри и информационни системи въз основа на данните по т. 1.

3. възлагат изработването и организират приемането на специализирани карти и регистри.

(2) Специализираните карти, регистри и информационни системи се изработват и поддържат въз основа на данните от кадастъра и във формата на записа по чл. 12, т. 5.

(3) Съдържанието на специализираните карти и регистри и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредби, издадени от ръководителя на съответното ведомство и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4) Специализираните карти и регистри се приемат от комисия, назначена със заповед на възложителя, в състав: председател – представител на възложителя, и членове – представители на службата по геодезия, картография и кадастър, на общинската администрация и на други заинтересовани лица. В заповедта на възложителя се определят условията и редът за работата на комисията. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от състава на комисията.

(5)

(6)

(7)

(9) Лицата по ал. 1 предоставят публичен достъп до специализираните карти, регистри и информационни системи за извършване на справки и проверки, както и за получаване на специализираните данни, които събират и поддържат в актуално състояние. Общините и експлоатационните дружества осигуряват помежду си безвъзмезден достъп до специализираните карти, регистри и информационни системи или чрез своя електронна платформа в срок 7 дни след поискването му. Достъпът до данните по ал. 1, т. 1, буква „б“ за физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи се осъществява по реда на чл. 5 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.

(10)

(8)

Чл. 33

(1) Специализираните информационни системи, които използват кадастрални данни, задължително поддържат връзка с информационните системи на кадастъра и на имотния регистър.

(2)

Чл. 34

(1) За нуждите на устройственото планиране и инвестиционното проектиране, както и за други благоустройствени дейности в урбанизираните територии, се изработват специализирани карти за устройствено планиране.

(2) Специализираните карти по ал. 1 се изработват във формата на записа по чл. 12, т. 5 чрез съвместяване на данните от кадастралната карта, данните от специализираните карти по чл. 32, чрез отразяване на водни площи и течения, озеленени площи и други подземни и надземни обекти на благоустройството, данните от одобрен подробен устройствен план, както и други данни по чл. 115 от Закона за устройство на територията. Изработването на специализираните карти по ал. 1 може да се извършва едновременно или отделно от създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри.

(3) Специализираните карти по ал. 1 служат като техническа основа за изработване на устройствените планове и техните изменения, когато съдържат необходимите данни по глава седма, раздел първи от Закона за устройство на територията.

(4) Агенцията по геодезия, картография и кадастър и/или общините възлагат изработването на специализираните карти по ал. 1. Възложители на специализирани карти по ал. 1 могат да бъдат и лицата по чл. 124а, ал. 3 и 4 от Закона за устройство на територията, както и лицата по чл. 124а, ал. 5 от същия закон, на които е издадено разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план.

(5) Специализираните карти по ал. 1 се поддържат от общините.

(6) Съдържанието и редът за създаване и поддържане на специализираните карти по ал. 1 се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(7) За изпълнение на правомощията на експлоатационните дружества в областта на инвестиционното проектиране и в процеса на строителство на елементи на техническата инфраструктура общините осигуряват безвъзмезден достъп до специализираните карти по ал. 1.

Чл. 35

(1) Производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри се открива със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра.

(2) Заповедта по ал. 1 съдържа наименованието и границите на района, за който ще се изработват кадастрална карта и кадастрални регистри, и правоспособното лице, на което се възлага изработването на кадастрална карта и кадастрални регистри. В нея се посочва и срокът за означаване на границите на поземлените имоти, който не може да бъде по-кратък от 30 дни от обнародването на заповедта.

(3) Заповедта по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“, разгласява се чрез два централни всекидневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградата на съответната служба по кадастъра, общината и кметството. Разгласяването и обявяването на заповедта се извършват в 5-дневен срок от обнародването й в „Държавен вестник“.

Чл. 35а

(1) Кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се създават за отделен имот или за група имоти в територии, за които няма одобрен кадастрален план и карти, и планове, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

(2) Кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се създават и по искане на собственика на имота, за негова сметка.

Чл. 35б

(1) Производството по чл. 35а се открива със заповед на:

1. началника на службата по кадастъра по местонахождението на имотите;

2. изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, когато искането е за недвижими имоти, намиращи се в район, за който има издадена заповед по чл. 35, ал. 1.

(2) Заповедта по ал. 1 съдържа местонахождението и границите на имотите, правоспособното лице, на което се възлага изработването, и срока за означаване на границите.

(3) Заповедта по ал. 1 се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 35в

За създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри на територии, заети от линейни обекти, се прилага редът за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 35.

Чл. 36

Областният управител и кметът на общината са длъжни:

1. да осигурят означаването на границите на държавните и общинските имоти в срока, посочен в заповедта по чл. 35, ал. 1;

2. да предоставят на Агенцията по кадастъра, данни за недвижимите имоти от съответните регистри.

Чл. 37

(1) Органите по приходите към общинските администрации при поискване от Агенцията по кадастъра са длъжни да предоставят на службите по кадастъра данни за недвижимите имоти и за собствениците им, съдържащи се в съхраняваните от тях регистри.

(2)

(3) Министерството на регионалното развитие и благоустройството предоставя на Агенцията по геодезия, картография и кадастър данни за име, единен граждански номер и постоянен и/или настоящ адрес адрес на физическото лице, за нуждите на кадастъра.

(4) Службите по вписванията предоставят наличните данни в книгите по вписванията в цифров или в писмен вид.

Чл. 38

(1) Собственикът, а в случаите на т. 1, 3 и 4 и носителят на друго вещно право, е длъжен:

1. да осигури свободен достъп в имота за извършване на работите по кадастъра;

2. да означи с трайни знаци границите на имота си и да опазва знаците от унищожаване;

3. да представи на служител от службата по кадастъра или на лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2 съответно по чл. 35б, ал. 2, при поискване акт, удостоверяващ правата му върху имота, както и да му предостави и други данни съгласно наредбата по чл. 31;

4. да опазва поставените в имота геодезически знаци.

(2) В случай на повреждане или унищожаване на знаците по ал. 1, т. 4 собственикът, съответно носителят на друго вещно право, е длъжен незабавно да уведоми службата по кадастъра. Когато поради строителни или монтажни работи възникне необходимост от унищожаване на геодезически знак, лицето е длъжно да уведоми службата по кадастъра 7 дни преди започване на работите. Знакът се възстановява за сметка на лицето по ред, определен в наредбата по чл. 31.

(3) За изпълнението на съответните задължения по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се издава удостоверителен документ от лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2, съответно по чл. 35б, ал. 2.

Чл. 39

(1) За поставяне на геодезически знаци и измерване служителят от службата по кадастъра, съответно лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2 съответно чл. 35б, ал. 2, има право:

1. да преминава през недвижимия имот до мястото за измерване, съответно до геодезическия знак след уведомяване на собственика;

2. да извършва измервания;

3. да поставя временни геодезически знаци в поземлените имоти или върху сградите;

4. след уведомяване на собственика на недвижимия имот да постави постоянни геодезически знаци в поземления имот или върху сградите.

(2) За извършване на геодезическа дейност върху недвижим имот, свързан с отбраната и сигурността, както и за поставяне на геодезически знаци върху него е необходимо разрешение от ръководителя на съответното ведомство или упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2 съответно чл. 35б, ал. 2, е длъжно да удостовери правото си да извършва действията по ал. 1, както и правото си да изисква представяне на актовете и предоставяне на данните по чл. 38, ал. 1, т. 3.

(4) Лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2, представя в Агенцията по геодезия, картография и кадастър график за извършване на геодезическите измервания и за събиране на документите за собственост, необходими за изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласуван със службата по геодезия, картография и кадастър. Графикът се обявява от правоспособното лице съвместно със службата по геодезия, картография и кадастър на подходящи места с публичен достъп в сградата на службата по геодезия, картография и кадастър, общината и кметството, както и на електронната страница на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Графикът се обявява не по-късно от 14 дни преди започването на геодезическите измервания.

Чл. 40

Разходите за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри са за сметка на собствениците на недвижими имоти само ако липсващите или неточно отразени данни за имотите не съществуват в източниците по чл. 41 и без изпълнение на задълженията им по чл. 36 и чл. 38, ал. 1 – 3 не биха могли да се включат в кадастъра.

Чл. 41

(1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които:

1. се съдържат в карти, планове кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове, приложени подробни устройствени планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство Закона за устройство на територията, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31;

2. са набрани чрез геодезически, измервания и изчисления.

3. се съдържат в одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри или в кадастрални планове, одобрени по реда на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 2004 г.).

(2) Данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от:

1. регистрите към картите и плановете;

2. представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3;

3. регистрите на общинската и държавната собственост;

4.

5. регистрите на органите по приходите към общинските администрации;

6. регистър на населението – национална база данни „Население“;

7. службите по вписванията.

(3) Данните за правото на собственост и за другите вещни права се уточняват въз основа на представените от службата по вписванията по реда на чл. 71, ал. 3 партидите по чл. 65, ал. 3.

(4)

(5) В кадастралния регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, когато такива не бъдат установени по реда на ал. 2.

(6) Когато от събраните данни по реда на ал. 2 и 3 се установи наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.

Чл. 41а

(1) В случаите по чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 границите се означават само в териториите, посочени в заповедта за откриване на производството, в които кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез геодезически, измервания.

(2)

Чл. 42

(1) За създаване и поддържане на кадастралната карта на страната се поддържа триизмерна мрежа от геодезически точки като единна основа на геодезическите измервания.

(2) Геодезическите координати в кадастъра се определят в единна координатна система.

Чл. 43

(1) Границите – предмет на кадастъра, се установяват, както следва:

1. държавната граница – от международни договори;

2. границите на административно-териториалните единици – при условията и по реда, установени от Закона за административно-териториално устройство на Република България;

3. землищните граници при създаване на нови населени места или при промяна на съществуващите – от комисия, назначена от областния управител, в състав: председател – представител на областната администрация, и членове: представители на съответните общински администрации, представители на кметствата и на службата по кадастъра;

4. границите на територии с еднакво трайно предназначение – при условията и по реда, установени със закон, с друг нормативен акт или с одобрен устройствен план;

5. границите на поземлените имоти в урбанизираните територии, след анализиране на данните от:

(2) Агенцията по кадастъра не носи отговорност за отклоненията при нанасяне на границите на поземлените имоти в кадастралната карта, по-малки от допустимите съгласно наредбата по чл. 31.

(3) Споровете за граници на поземлени имоти и на териториални единици се решават по съдебен ред.

(4) Границите на поземлените имоти и землищните граници се означават на място по ред, определен с наредбата по чл. 31.

Чл. 44

(1) Очертанията на самостоятелните обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура се установяват по строителните книжа, по граници, описани в актовете за собственост, и чрез измервания на място.

(2)

(2) Схемите по чл. 29, ал. 2 се изработват в производството по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Чл. 44а

Когато в производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри се констатират несъответствия, получени при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, в кадастралната карта се нанасят границите на обектите на кадастъра, които са материализирани на място, в съответствие с документите за собственост. Когато границите на обектите на кадастъра в урбанизираните територии не са материализирани на място, те се отразяват съобразно границите, заснети в кадастралния план, а за частите с приложена регулация – съобразно границите по приложения регулационен план.

Чл. 45

Изработените от лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2, кадастрална карта и кадастрални регистри на района се приемат от службата по кадастъра. Приемателната комисия се насрочва в срок до 30 дни от представяне на нормативно определените материали и документи.

Чл. 46

(1) Приетите кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти се обявяват на заинтересуваните лица по реда на чл. 35, ал. 3.

(2) В 30-дневен срок от обявяването в „Държавен вестник“ собствениците могат да правят писмени възражения по кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти пред службата по кадастъра.

(3) Писмени възражения за частите от кадастралната карта и кадастралните регистри, създадени по реда на чл. 41, ал. 1, т. 1, могат да се правят само относно несъответствие с данните от плановете и картите, ползвани при създаването им.

Чл. 47

(1) Възраженията се разглеждат от комисия в състав: председател – началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, и членове: представители на службата по геодезия, картография и кадастър, общинската администрация, областната администрация, областната дирекция „Земеделие“, общинската служба по земеделие, Изпълнителната агенция по горите, Агенция „Пътна инфраструктура“ и на други компетентни административни органи.

(2) Изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра определя със заповед поименния състав на комисиите по общини.

(3) Председателят организира работата на комисията.

(4) Със заповедта по ал. 2 се определят поименно титулярите и по един резервен член. Когато титулярят и неговият заместник не могат да участват в заседание на комисията, мястото им се заема от лице, определено от ръководителя на административния орган, чийто представител е лицето. Решенията на комисията се приемат с мнозинство повече от половината от състава й. За всяко заседание на комисията се изготвя протокол.

(5) В двуседмичен срок от издаването на заповедта по ал. 2 държавните и общинските органи са длъжни да предоставят безвъзмездно на председателя на комисията информацията или документите, с които разполагат и които се отнасят до имотите в обхвата на проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Чл. 48

(1) Комисията се произнася с мотивирани решения по възраженията в 30-дневен срок след изтичането на срока по чл. 46, ал. 2.

(2) Измененията в кадастралната карта и в кадастралния регистър на недвижимите имоти в съответствие с решенията по ал. 1 се извършват от лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2 в срок до 45 дни.

(3) Изпълнението на задълженията по ал. 2 се приема по реда на чл. 45.

Чл. 49

(1) Приетите кадастрална карта и кадастрални регистри се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, която се съобщава на заинтересуваните лица по реда на чл. 35, ал. 3. Заповедта се издава в 14-дневен срок от приемане на измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 48, ал. 2.

(2) Одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване.

(3)

1. скица-копие от кадастралната карта, а за самостоятелен обект в сграда – и схема, с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти за всеки недвижим имот, изработени върху хартия – за партидното дело;

2. кадастралния регистър на недвижимите имоти – върху магнитен, оптически или друг технически носител;

3. данни за постъпилите жалби по ал. 2.

(3) Агенцията по геодезия, картография и кадастър в 7-дневен срок от обнародването на заповедта по ал. 1 в „Държавен вестник“ уведомява министъра на правосъдието, министъра на земеделието и кмета на общината, че са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия.

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

(9)

Чл. 49а

(1) Изработените кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 35а се приемат от службата по кадастъра, за което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Те могат да правят писмени възражения в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред службата по кадастъра.

(2) Комисията по чл. 47, ал. 1 се произнася в 14-дневен срок от изтичането на срока за подаване на възражения. Измененията в кадастралната карта и в кадастралните регистри съобразно решенията на комисията се извършват от лицето по чл. 35б, ал. 2 в 14-дневен срок.

(3) Приетите кадастрална карта и кадастрални регистри по ал. 1 се одобряват със заповед на началника на службата по кадастъра, съответно на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра. Заповедта се издава в 7-дневен срок от приемане на измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 2.

(4) Одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри по ал. 1 не подлежат на обжалване.

(5)

(6)

(7) Службата по геодезия, картография и кадастър в 7-дневен срок от издаването на заповедта по ал. 3 уведомява по електронен път по реда на Закона за електронното управление Агенцията по вписванията, общинската администрация и общинската служба по земеделие по местонахождение на имота, че са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри.

Чл. 49б

След одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия за издаване на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, или се учредява ипотека, се изискват скици и схеми на самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура или скици-проекти и схеми-проекти в случаите на чл. 52, ал. 1, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Чл. 49в

(отменен)

(1) За изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което се отменя заповед по чл. 49, ал. 1 или по чл. 49а, ал. 3 за един или група имоти, се издава заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри от:

1. изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или оправамощен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър – в случаите по чл. 35, ал. 1 и чл. 35б, ал. 1, т. 2;

2. началника на службата по геодезия, картография и кадастър – в случаите по чл. 35б, ал. 1, т. 1.

(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването й пред административния съд по местонахождение на имота.

Чл. 50

Условията и редът за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 51

(1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на:

1. изменения в границите на поземлените имоти, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта;

2. непълноти или грешки.

3. явна фактическа грешка.

4. новопостроени, съществуващи, изменени или премахнати сгради или съоръжения на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти, самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура;

5. изменения в данните, подлежащи на записване в кадастралните регистри;

6. зони на ограничения.

(2) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1, т. 1, 4, 5 и 6 се извършват от служба по геодезия, картография и кадастър, независимо от местонахождението на имота.

(3) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри и отказите за тяхното извършване подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местонахождение на имота.

(4) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от административен орган.

(5) За започване на производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри заинтересованите лица се уведомяват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тази разпоредба не се прилага в случаите на ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 53а, т. 5.

(6) За започване на производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1, т. 2 и 3 за територии, в които попадат повече от 50 поземлени имота, уведомяването на заинтересованите лица се извършва от Агенцията по геодезия, картография и кадастър чрез обявление, обнародвано в „Държавен вестник“. Обявата се разгласява на подходящи места с публичен достъп в сградите на службата по геодезия, картография и кадастър, общината и кметството по местонахождение на имотите. Обявяването в сградите на службата по геодезия, картография и кадастър, общината и кметството по местонахождение на имотите се извършва в 5-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“.

(7) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1, т. 2 и 3 за територии, в които попадат повече от 50 поземлени имота, могат да се извършват по искане на кмета на общината.

(8) За извършване на измененията в кадастралната карта се изработва проект в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници/очертание и идентификатор, а зоната на ограничение – с граници/очертание и номер. Проектът се изработва от правоспособно лице по кадастър. Изработеният проект се подава в цифров вид по електронен път.

(9) При промяна на граници на поземлени имоти и сгради, при създаване на нови обекти на кадастъра, при допълване на непълноти или поправяне на грешки, както и при отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта проектът по ал. 8 съдържа и данни от геодезически измервания.

(10) Преместванията на земни маси в резултат на природни бедствия не променят границите на поземлените имоти в кадастъра, освен в предвидените в закон случаи.

Чл. 52

(1) Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект или схема-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на проект за изменение в случаите на:

1. делба;

2.

3. промяна на граница на поземлен имот по взаимно съгласие на собствениците, в т.ч. за прилагане на влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове съгласно § 8, ал. 2, т. 1 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията;

4. съединяване на поземлени имоти на различни собственици;

5. снабдяване с констативен нотариален акт.

6. член 19, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за издаване на решения за възстановяване на правото на собственост върху поземлен имот;

7. индивидуализиране на имоти, които са предмет на прехвърляне, отчуждаване или придобиване на право на собственост.

(2) Изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършва след постъпване на данните от вписан акт по реда на чл. 86, ал. 1.

Чл. 53

(1) Измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при:

1. възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване;

2. отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6;

3. констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните.

(2) При наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.

(3) За измененията по ал. 1 и 2 относно данните за собствеността се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на всички заинтересовани лица в тридневен срок от извършването им.

Чл. 53а

Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при:

1. изпълнение на влязло в сила съдебно решение;

2. разделяне, съединяване или промяна на граници или очертания между съседни имоти, собственост на едно и също лице;

3. нанасяне, разделяне, съединяване, заличаване, промяна на граници или очертания на сграда, съоръжение на техническата инфраструктура със самостоятелен обект или на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура;

4. повторно определяне на координатите на граничните точки на поземлен имот при условия, определени с наредбата по чл. 31.

5. нанасяне на граници на поземлени имоти въз основа на:

6. нанасяне или заличаване на зона на ограничение.

Чл. 53б

(1) Явната фактическа грешка се отстранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър по заявление от заинтересовано лице или при установяването й от службата по геодезия, картография и кадастър.

(2) Явната фактическа грешка се отстранява въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице по кадастър, по възлагане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър или по възлагане на заинтересовано лице. За констатиране на явна фактическа грешка правоспособното лице изработва карта на контактната зона, списък на засегнатите имоти и проект за изменение на кадастралната карта, които се разглеждат от комисията по чл. 47, ал. 1.

(3)

(4)

(5) Комисията по чл. 47, ал. 1 се произнася за всеки имот в обхвата на проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри относно:

1. периода, в който е възникнал на терена траен топографски обект с естествен или изкуствен произход, ако се съдържат данни в информацията или документите по чл. 47, ал. 5;

2. наличието или липсата на явна фактическа грешка, като за имотите с констатирана явна фактическа грешка посочва основанието за обезщетяване или предлага провеждане на отчуждителна процедура по съответния приложим закон.

(6) Въз основа на решенията на комисията по чл. 47, ал. 1 службата по геодезия, картография и кадастър приема, не приема или връща проекта за изменение на кадастралната карта за отстраняване на недостатъци.

(7) Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по чл. 51, ал. 1, т. 3 се извършват със:

1. заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга до 50 поземлени имота;

2. заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга повече от 50 поземлени имота, както и за поземлени имоти, заети от линейни обекти на техническата инфраструктура.

(8) За обезщетяване на засегнатите лица по реда на чл. 10б, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд заповедта, придружена от скицата-проект, се изпраща на общинската служба по земеделие. Скицата-проект за отстраняване на явната фактическа грешка съдържа данни за площта на територията, за която се дължи обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно по чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

(9) Заповедта по ал. 7, т. 1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването й пред административния съд по местонахождение на имота.

(10) Заповедта по ал. 7, т. 2 се съобщава по реда на чл. 35, ал. 3 и подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването й в „Държавен вестник“ по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местонахождение на имота.

(11) Обжалването на заповедта по ал. 9 и 10 не спира изпълнението й, освен ако съдът не постанови друго.

Чл. 54

(1) Непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.

(2) Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.

(3) Не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата, определена с наредбата по чл. 31.

(4) Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението.

(5) В случаите на чл. 51, ал. 7 измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която се обявява на заинтересованите лица по реда на чл. 35, ал. 3.

(6) Заповедите по ал. 4 и 5 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местонахождение на имота.

(7) При нанасянето в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на имот, чието право на собственост е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се прилага редът по ал. 1 – 6.

Чл. 54а

(1) Съдилищата предоставят на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота заверено копие от влязло в сила решение по чл. 43, ал. 3 или решение по чл. 54, ал. 2 в 30-дневен срок от влизането им в сила. Собственикът предоставя на службата по геодезия, картография и кадастър проект за определяне на границите, изработен от правоспособно лице.

(2) Собственикът, съответно възложителят, е длъжен да предостави на службата по геодезия, картография и кадастър данни за изградените, надстроените, пристроените сгради, за сградите под повърхността на земята, за преустроените или премахнатите сгради, за самостоятелните обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура, както и за зоните на ограничения при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 31. Самостоятелните обекти в сграда се нанасят заедно със сградата.

(3) Строежите, обекти на кадастъра, не се въвеждат в експлоатация, ако не са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри. Строежите, които не са обекти на кадастъра, но създават зони на ограничения, не се въвеждат в експлоатация, ако зоните на ограничения не са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри. Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя достъп до информационната система на кадастъра на органите, които въвеждат обектите в експлоатация, за извършване на служебна проверка относно наличието им в кадастралната карта и кадастралните регистри. Строежите по чл. 32, ал. 1, т. 1, букви „б“ и „ж“ не се въвеждат в експлоатация, ако не са нанесени в съответните специализирани карти и регистри по чл. 32.

(4) Административните органи предоставят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър измененията в основните кадастрални данни по чл. 27, ал. 1 и 3.

Чл. 54б

Когато с административен акт или съдебно решение се отмени извършено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, службата по геодезия, картография и кадастър възстановява данните в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти в състоянието им преди изменението без издаване на заповед.

Чл. 54в

Службата по геодезия, картография и кадастър уведомява службата по вписванията за извършените по тази глава изменения чрез информационната система по чл. 7, ал. 1.

Чл. 54г

(1) Когато в производство по закона е необходимо да се установят обстоятелства, вписани в регистър, поддържан от първичен или централен администратор на данни по смисъла на Закона за електронното управление, Агенцията по геодезия, картография и кадастър може да се снабдява и по служебен път с данни от тези регистри. Агенцията по геодезия, картография и кадастър не изисква от заявителите на административни услуги представяне на доказателства за вписани обстоятелства и данни в съответния регистър.

(2) Агенцията по геодезия, картография и кадастър при необходимост се снабдява по служебен път с информация за:

1. вписани актове относно недвижимите имоти;

2. гражданското състояние и родствените връзки между лицата за установяване на наследяване и/или удостоверения във връзка с наследяването.

Чл. 55а

(1) Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя вътрешни електронни административни услуги, определени в наредбата по чл. 58, ал. 1, на административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, за изпълнение на правомощията им, определени в закон, без заплащане на държавна такса.

(2) Органите и лицата по ал. 1 не изискват от гражданите и организациите документите, които получават като резултат от вътрешни електронни административни услуги.

Чл. 55б

(1) Общинските служби по земеделие и общинските администрации подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър при административното обслужване на потребителите на кадастрални услуги.

(2) Общинските служби по земеделие, извън административните центрове на областите, подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър за земеделски и горски територии с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, като приемат заявления и предоставят изработените от информационната система на кадастъра скици на поземлени имоти, скици на сгради, схеми на самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура, удостоверения за характеристики на поземлени имоти. Общинските служби по земеделие приемат и заявления за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти.

(3) Общинските администрации могат да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър за територията на общината, за която има одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, въз основа на споразумение, сключено с Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като приемат заявления и предоставят изработените от информационната система на кадастъра скици на поземлени имоти, скици на сгради, схеми на самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура, удостоверения за характеристики на поземлени имоти. Общинските администрации приемат и заявления за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър оправомощава със заповед служители на общинските служби по земеделие, определени от министъра на земеделието и храните, и служители на общинската администрация, определени от кмета на съответната община, които да извършват административното обслужване. Условията и редът за определяне на служителите, за оправомощаването и за прекратяването на правомощията им се определят с наредбата по чл. 58, ал. 1.

(5) Условията и редът за предоставяне на услугите от органите по ал. 2 и 3 се определят с наредбата по чл. 58, ал. 1. Условията и редът за предоставяне на услугите от органите по ал. 2 се съгласуват с министъра на земеделието и храните.

Чл. 56

(1) Правоспособни лица по кадастър, които са търговци или упражняват свободна професия, могат да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър при административното обслужване на потребителите на кадастрални услуги за териториите с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри.

(2) Лицата по ал. 1 приемат заявления и предоставят изработените от информационната система на кадастъра скици на поземлени имоти, скици на сгради, схеми на самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура, удостоверения за характеристики на поземлени имоти.

(3) Лицата по ал. 1 приемат и заявления за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти въз основа на писмено пълномощно.

(4) Условията и редът за осъществяване и прекратяване на дейността по ал. 1 и контролът върху правоспособните лица по кадастър се определят с наредбата по чл. 58, ал. 1. Обстоятелството по ал. 1 се отбелязва в регистъра по чл. 12, т. 8.

Чл. 56а

За предоставяне на кадастрални услуги по реда на чл. 55б и 56 се заплаща такса, определена в тарифата по чл. 8, ал. 2.

Чл. 56б

(1) Разпечатан валиден електронен документ на хартиен носител се удостоверява за идентичност с електронния документ.

(2) Удостоверяването по ал. 1 се извършва от служители на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, от органите и лицата по чл. 55а, ал. 1, от лицата по чл. 55б, ал. 4 и чл. 56, ал. 1 и от други лица в предвидени със закон случаи.

(3) Удостовереният по реда на ал. 2 документ на хартиен носител има силата на официален документ. Той не подлежи на повторно удостоверяване.

Чл. 56в

Удостоверения за идентичност на недвижим имот се издават от общините, когато освен данните от кадастралната карта е необходимо да бъдат използвани и данните от карти и планове по чл. 41, ал. 1, т. 1, както и данни, които се съдържат в предходни кадастрални и регулационни планове.

Чл. 58а

(1) Създава се Агенция по вписванията като изпълнителна агенция към министъра на правосъдието, която е юридическо лице със седалище София и със служби по вписванията в седалищата на районните съдилища.

(2) Службите по вписванията са териториални звена на Агенцията по вписванията.

(3)

Чл. 58б

(1) Агенцията по вписванията:

1. организира работата по създаването и поддържането на имотния регистър;

2. осигурява връзката между имотния регистър и други регистри;

3. осигурява развитието и техническото усъвършенстване на имотния регистър;

4. създава и поддържа обща електронна база данни, съдържаща електронните партиди на недвижимите имоти и електронни партидни дела на вписаните актове с приложените към тях документи.

5. осигурява повишаването на квалификацията на служителите;

6. е администратор на приходите от таксите и глобите, събирани по този закон;

7. изпълнява и други функции, предвидени с устройствения правилник.

(2) Службата по вписванията в съдебния район на съответния районен съд:

1. извършва вписвания, отбелязвания и заличавания по разпореждане на съдията по вписванията;

2. въвежда информацията по ал. 1, т. 4 в електронните партиди със съдържанието по чл. 59 – 64 и вписаните актове с приложените към тях документи в електронните партидни дела;

3. прави справки и издава удостоверения за вписванията;

4. изпълнява дейности, свързани със създаването на имотния регистър, определени с наредбата по чл. 5, ал. 3.

Чл. 58в

(1) Агенцията по вписванията се ръководи от изпълнителен директор.

(2)

1. е завършило висше юридическо образование;

2. е придобило юридическа правоспособност;

3. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано;

4. има най-малко 5 години юридически стаж.

Чл. 58г

Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Агенцията по вписванията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието.

Чл. 58д

Агенцията по вписванията предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информацията по чл. 143з, ал. 1, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя до 30 април на следващата календарна година по реда на чл. 143з, ал. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 60

В част „А“ на партидата се вписват:

1. идентификаторът;

2. видът на имота – поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда;

3. адресът;

4. границите на поземления имот (идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда);

5. площта в квадратни метри или в декари;

6. предназначението на имота;

7. етажността на сградата;

8. обстоятелството по чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството.

Чл. 61

(1) В част „Б“ на партидата се вписват:

1. името, ЕГН или друг идентификационен номер, адресът – за собственика – физическо лице;

2. наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер – за собственика – юридическо лице;

3. наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на държавното юридическо лице, на което е предоставено управлението – за недвижимите имоти – държавна собственост;

4. наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на организациите или юридическите лица на общинска бюджетна издръжка, на които е предоставено по реда на чл. 12, ал. 2 от Закона за общинската собственост безвъзмездното стопанисване и управление – за недвижимите имоти – общинска собственост;

5. наименованието и кодът на общината по ЕКАТТЕ – за недвижимите имоти – общинска собственост;

6. съдът, видът на регистъра и номерът на тома и партидата – за местните юридически лица, които са регистрирани в съдебен регистър, и за чуждестранни юридически лица, регистрирали клон в Република България;

7. кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер – за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация;

8. видът собственост – частна или публична;

9. при съсобственост – идеалните части (дяловете), както и данните за съсобствениците, а при съпружеска имуществена общност – данните за съпрузите;

10. актът, от който собственикът черпи правото си;

11. номерът и датата на нотариалния акт или на друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване, както и датата на вписването;

12. исковите молби по чл. 114 от Закона за собствеността;

13. обстоятелството, че актът по т. 11 е под условие или срок.

(2) В част „Б“ се отбелязват:

1. молбата за вписване;

2. отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;

3. жалбата срещу отказа по т. 2.

Чл. 62

(1) В част „Б“ на партидата се вписват:

1. видът на правото;

2. носителят на правото;

3. срокът, ако правото е срочно;

4. актът по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване;

5. исковите молби по чл. 114 от Закона за собствеността;

6. договорите, подлежащи на вписване:

(2) В част „Б“ се отбелязват:

1. молбата за вписване;

2. отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;

3. жалбата срещу отказа по т. 2.

Чл. 63

(1) В част „Г“ на партидата се вписват:

1. видът на ипотеката – законна, договорна или за обезпечение пред съд;

2. видът, номерът, датата и издателят на акт, въз основа на който е извършено вписването;

3. размерът на вземането, за чието обезпечаване е учредена ипотеката – главница, лихви, разноски;

4. падежът;

5. кредиторът – съответно с данните за него, посочени в чл. 61, ал. 1;

6. длъжникът – съответно с данните за него или за лицето, за чието задължение е учредена ипотеката, ако то е различно от собственика, посочени в чл. 61, ал. 1;

7. промените на вземането;

8. заличаването на ипотеката и основанието;

9. обстоятелството, че договорът е сключен под условие;

10. подновяването на ипотеката.

(2) В част „Г“ се отбелязват:

1. молбата за вписване;

2. отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;

3. жалбата срещу отказа по т. 2.

Чл. 64

(1) В част „Д“ на партидата се вписват:

1. видът на възбраната – обща или за отделен имот;

2. номерът и датата на акта за налагане на възбраната и органът, наложил възбраната;

3. номерът и датата на вписване на възбраната;

4. размерът на обезпечената сума;

5. заличаването на възбраната и основанието.

(2) В част „Д“ се отбелязват:

1. молбата за вписване;

2. отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;

3. жалбата срещу отказа по т. 2.

Чл. 65

(1) Партидата се води за недвижим имот, който има идентификатор.

(2) Всяка партида има самостоятелен номер.

(3) До влизането в сила на заповедта по чл. 73 имотна партида със съдържанието по чл. 59 – 64 се води независимо дали за имота има създаден идентификатор.

(4) До издаването на заповед по чл. 70 Агенцията по вписванията изготвя електронна партида със съдържанието по чл. 59 – 64 и електронно партидно дело при всяко вписване, отбелязване или заличаване на акт по чл. 110 – 115 от Закона за собствеността, засягащ имот с идентификатор. Електронната партида се изготвя въз основа на съществуващите персонални партиди с наличните данни по вписания акт и предоставените данни за имота от Агенцията по геодезия, картография и кадастър и има значение на помощно средство за последващото изготвяне на имотните партиди по ал. 3 и по чл. 59.

Чл. 66

(1) При разделяне на недвижим имот се откриват отделни партиди за всеки новообразуван имот, в които се вписват номерът на партидата и идентификаторът от кадастъра на разделения имот.

(2) В партидата на разделения имот се вписват номерата на партидите и идентификаторите от кадастъра на новообразуваните имоти и тя се закрива.

(3) Вещните права, ипотеките и другите вещни тежести върху разделения имот се вписват в новообразуваните партиди.

Чл. 67

(1) В партидата на имота, образуван от съединяване на имоти, се вписват номерата на партидите и идентификаторите от кадастъра на образуващите го имоти, както и вещните права, ипотеките и другите вещни тежести върху всеки от имотите.

(2) В партидите на съединените имоти се вписват номерът на партидата и идентификаторът от кадастъра на новообразувания имот и те се закриват.

Чл. 68

(1) Партидата се води на хартия и в електронна форма. При несъответствие между двата записа действие поражда този, който е воден на хартия.

(2) Загубена или унищожена партида се възстановява по ред, определен с наредбата по чл. 5, ал. 3.

Чл. 69

(1) В партидно дело на хартия и в електронна форма се съхраняват:

1. актовете, послужили като основание за вписване;

2. скицата на имота и схемата на самостоятелния обект в сграда;

3. документите по чл. 77.

(2) Партидното дело носи номера на партидата.

Чл. 70

(1) Производството по създаване на имотния регистър за всеки съдебен район се открива със заповед на министъра на правосъдието в съответствие с програмата по чл. 94, ал. 2.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват съдебният район и графикът за изготвяне на партиди на недвижимите имоти по отделните райони съгласно чл. 35, ал. 2, както и се определя съответният съдия по вписванията.

(3) Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 71

(1)

(2) След издаване на заповедта по чл. 70, ал. 1, при сделка с недвижим имот:

1. службата по вписванията въвежда информацията в партидата по чл. 65, ал. 3 и вписаните актове с приложените към тях документи в електронното партидно дело;

2. съдията по вписванията едновременно с вписването проверява съдържанието, идентичността на електронната форма с хартиения носител, подписва партидата по чл. 65, ал. 3 на имота и записва в подлежащия на вписване акт нейния номер.

(3) Службата по вписванията предоставя в цифров вид на службата по кадастъра партидите по чл. 65, ал. 3 за уточняване на кадастралната карта и данните за собствеността и другите вещни права в кадастралния регистър на недвижимите имоти, както и за даване на идентификатори.

Чл. 72

(отменен)

(1) Съдията по вписванията преобразува предварителните партиди в партиди на недвижимите имоти по този закон след предаване на одобрените по чл. 49 кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти.

(2) Съдията по вписванията не преобразува предварителната партида за недвижим имот, за който има постъпила жалба по чл. 49, ал. 2, както и когато носителят на вещното право не е установен по реда на чл. 41. В този случай в предварителната партида се отбелязва съответното обстоятелство и се нанася идентификаторът на имота.

(3) При отпадане на обстоятелството по ал. 2 съответната предварителна партида се преобразува в партида на недвижимия имот.

Чл. 73

(1) След влизането в сила на заповедта по чл. 49а, ал. 3 и след одобряването на кадастралната карта и регистри за съответната територия министърът на правосъдието издава заповед, с която обявява въвеждането на имотния регистър за територията. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“.

(2)

Чл. 74

(1) До обнародването на заповедта по чл. 73 вписванията се извършват по досегашния ред, като се изготвят партиди по чл. 65, ал. 3. В подлежащия на вписване акт се записва и номерът на партидата на недвижимия имот.

(2)

Чл. 75

Редът за създаване на имотния регистър след влизането в сила на заповедта по чл. 73 се определя с наредбата по чл. 5, ал. 3.

Чл. 76

(1) Вписването в имотния регистър може да се извършва:

1. по молба от заинтересуваното лице или от негов представител;

2. по молба от нотариус в случаите, предвидени в закон;

3. служебно – в предвидени от закон случаи.

(2) Служебно откриване и закриване на партиди се извършва в случаите по чл. 54в.

Чл. 77

(1) Молбата за вписване е написана на български език и съдържа:

1. името, адреса и другите данни за молителя, посочени в чл. 61, ал. 1;

2. юридическия факт, подлежащ на вписване;

3. описанието на недвижимия имот;

4. идентификатора на недвижимия имот от кадастъра;

5. партидния номер;

6. други обстоятелства, предвидени в закон;

7. подпис на молителя.

(2) Към молбата се прилагат:

1. скица от кадастралната карта, а за самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура – схема; когато подлежащият на вписване акт предполага формиране на нови или променени имоти, се прилага скица-проект или схема-проект от кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър;

2. писменото доказателство, удостоверяващо вписвания юридически факт;

3. пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник.

(3) При вписване на възбрана към молбата за вписване се прилага документ по чл. 55, ал. 1.

Чл. 78

(1) Молбата за вписване се подава до съдията по вписванията чрез службата по вписванията.

(2) Върху молбата за вписване се отбелязват годината, месецът, денят, часът и минутата на постъпването ѝ и се поставя входящ номер.

(3) След извършване на действията по ал. 2 в съответната част на партидата на имота се отбелязва, че е постъпила молба за вписване.

(4) Молбата може да се оттегли с нова молба.

Чл. 79

Молбата за вписване не може да се подава под условие, срок или друга уговорка. Ако молителят подаде повече от една молба, той може да поиска да не се извършва едното вписване без другото.

Чл. 80

Актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото освен при придобиване на право по давност.

Чл. 81

Вписвания в една и съща част от партидата на един имот се извършват по реда на постъпване на молбите.

Чл. 82

(1) Съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.

(2)

(3) Определението за вписване подлежи на незабавно изпълнение.

(4) Разпорежданията по ал. 1 се извършват и по електронен път с квалифициран електронен подпис.

(5) При извършване на проверката по ал. 1 съдията по вписванията заявява вътрешна електронна административна услуга съгласно чл. 55а.

(6) При извършване на проверката по ал. 1 съдията по вписванията не изисква прилагане на документ за платена такса в случаите, когато таксата е платена по електронен път. За документ за платена такса се смята съвкупността от данните за полученото плащане по сметка на Агенцията по вписванията.

Чл. 83

Когато предвидените в закона изисквания не са налице, съдията по вписванията отказва вписване.

Чл. 84

(1) При всяко вписване в партидата се отбелязва датата (денят, месецът и годината), на която то е извършено. Вписването се удостоверява с подписа на съдията по вписванията.

(2) Върху вписания акт се отразяват входящият номер, датата на вписването и партидният номер.

(3) Определението, с което се отказва вписване, както и подадената жалба се отбелязват в партидата, което запазва реда по чл. 81.

(4) Ако срещу определението, с което е отказано вписване, не се подаде жалба, извършеното отбелязване се заличава служебно.

(5) Вписването се удостоверява и с квалифициран електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.).

Чл. 85

Вписването е недействително, когато липсва определение на съдията по вписванията, както и когато то не е удостоверено по реда на чл. 84, ал. 1.

Чл. 86

(1) Службата по вписванията незабавно уведомява съответната служба по кадастъра за новообразуваните партиди и извършеното вписване.

(2) Образците на документите, чрез които се съобщава информацията по ал. 1, се одобряват от министъра на правосъдието и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 87

Доколкото друго не е предвидено в този закон, се прилагат съответно разпоредбите на глава четиридесет и девета “Общи правила” от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 88

Всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 89

(1) Очевидна фактическа грешка на вписването в имотния регистър се поправя по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс с определение на съдията по вписванията.

(2) Допуснати очевидни фактически грешки и непълноти в партидите по чл. 65, ал. 3 и 4 се поправят или отстраняват по разпореждане на съдия по вписванията по искане на заинтересованите лица, на нотариус или служебно.

Чл. 90

(1) Вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство.

(2) Заличаването се извършва по искане на заинтересуваното лице, прокурор или служебно с определение на съдията по вписванията.

(3) Определението, с което се заличава или отказва заличаването, се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс на лицето, направило искането, или на заинтересуваното лице и подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

Чл. 91

(1) Заличаването на вписването се извършва чрез подчертаване на подлежащия на заличаване текст и забележка, че подчертаният текст, с посочване на началото и края му, е заличен.

(2) При несъответствие между подчертаването и забележката за заличаване на текста за заличен се счита текстът, посочен в забележката.

Чл. 91а

Службата по вписванията чрез информационната система по чл. 7, ал. 1 уведомява службата по геодезия, картография и кадастър за всяко вписване в имотния регистър.

Чл. 92

Справки в имотния регистър и извлечение от партидите се правят само по отделни имоти.

Чл. 93

(1) Всеки може да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство.

(2) Образците на удостоверенията се одобряват от министъра на правосъдието.

Чл. 94

(1) Дейностите, свързани със създаването и съхранението на кадастралната карта и кадастралните регистри, на имотния регистър и на информационните системи, се финансират със средства от източниците по чл. 9.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието приема дългосрочна и годишна програма за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър.

(3) Въз основа на годишната програма с утвърдените бюджети на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на правосъдието,, се определят необходимите бюджетни средства за създаване, поддържане, актуализиране и съхраняване на кадастралната карта и кадастралните регистри и на имотния регистър, както и на информационните системи.

(4) Министърът на инвестиционното проектиране и министърът на правосъдието внасят ежегодно в Министерския съвет отчет за изпълнение на програмите по ал. 2.

(5) Министерският съвет внася ежегодно в Народното събрание доклад за дейността по създаване, поддържане, актуализиране и съхраняване на кадастъра и имотния регистър.

Чл. 95

(отменен)

(1) Дейностите по поддържането на основните данни в кадастралната карта, кадастралните регистри и информационната система за кадастъра се финансират със средства от собствени приходи и от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Дейностите по водене на имотния регистър се финансират от бюджета на съдебната система.

Чл. 96

(1) Наказва се с глоба от 100 до 1000 лв. физическо лице, което:

1. извърши действия в нарушение на чл. 39, ал. 2;

2. унищожи или премести геодезически знак или траен знак, означаващ граница на поземлен имот или землище;

3. не изпълни задължения по чл. 38, ал. 1, т. 4 и чл. 54а, ал. 2.

(2) Наказва се с глоба от 1000 до 1000 лв. длъжностно лице, което:

1. не изпълни задължение по този закон;

2. изработи, разпореди да се изработи или одобри устройствени планове и строителни книжа, без да са съобразени с основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри;

3. издаде разрешение за ползване на сграда в нарушение на 54а, ал. 3;

4. извърши действия в нарушение на § 6, ал. 2.

(3) Когато юридическо лице или едноличен търговец извърши нарушение по ал. 1, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

Чл. 97

(1) Физическо лице, което в нарушение на чл. 57 използва кадастрални данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени по реда на този закон, се наказва с глоба от 1000 до 1000 лв.

(2) Когато юридическо лице или едноличен търговец извърши нарушение по ал. 1, се налага имуществена санкция от 5000 до 5000 лв.

Чл. 97а

(1) Правоспособно физическо лице, което наруши за първи път чл. 20, ал. 1 или чл. 25, ал. 1 от Закона за геодезията и картографията, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) Правоспособно юридическо лице или едноличен търговец, което наруши за първи път чл. 20, ал. 1 или чл. 25, ал. 1 от Закона за геодезията и картографията, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 98

(1) Нарушението се установява с акт на длъжностно лице, определено от министъра на регионалното развитие и благоустройството съответно от министъра на правосъдието.

(2) Наказателното постановление се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството съответно от министъра на правосъдието или от определени от тях длъжностни лица.

(3) Глобите се внасят в приход на Министерството на регионалното развитие и благоустройството съответно на Министерството на правосъдието.

(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват при условията и по реда, определени със Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура“ е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение;

1а. „Линеен обект на техническата инфраструктура“ са подземни и/или надземни преносни (довеждащи и отвеждащи) проводи (мрежи) и други елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 от Закона за устройство на територията, включително принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи и/или съоръжения.

1б. „сграда“ или „постройка“ е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31;

2. „груб строеж“ е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи;

3. „трайно предназначение на територия“ е постоянният ѝ статут, определен по реда на закон;

4.

5. „площ“ е площта, определена въз основа на геодезическите координати на точките, определящи граници на поземлени имоти, и на сгради;

6. „цифров вид“ на кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно на книгите по вписванията, е дигитален запис в определен формат на пълното им съдържание върху цифров носител, който позволява компютърна обработка;

7. „традиционен носител“ е хартия, полиестерно фолио или друга материя с подобни качества;

8. „точки от геодезическата основа“ са точките от геодезическите мрежи с местно предназначение и от работната геодезическа основа;

9. „явна фактическа грешка“ е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31; Явна фактическа грешка е и съществуващ на терена траен топографски обект с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определен чрез геодезически измервания, който не е отразен в плановете и картите, одобрени и поддържани по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

10. „адрес на недвижим имот“ е описанието на неговото местонахождение, което се състои задължително от името на областта, общината и населеното място или селищното образувание и включва наименование на улица, съответно площад или булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, самостоятелен обект в сграда, а за недвижими имоти в земеделски земи и горски територии – съответно наименование на местността.

11. „комбинирана скица“ е скица, в която са отразени съвместените данни от два или повече източници: кадастрална карта, кадастрални планове, регулационни планове, устройствени планове, геодезически измервания, специализирани карти, зони на ограничения, както и карти и планове, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд;

12. “група имоти” е съвкупност от не повече от 50 съседни поземлени имота;

13. „заинтересовани лица“ са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата;

14. “правоспособност по геодезия” е признато притежаване на задължителен обем от професионални компетенции въз основа на определено образование и опит, което дава право за създаване и поддържане на единната геодезическа основа, геодезически измервания и обработката им за създаване на държавните топографски карти, както и за извършване на специализираните дейности в областта на геодезията;

15. “правоспособност по картография” е признато притежаване на задължителен обем от професионални компетенции въз основа на определено образование и опит, което дава право за съставяне, редактиране и оформление на държавните топографски карти, тематични, общогеографски и учебни карти и атласи, на глобуси и на релефни карти.

16. „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите на поземлените имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние;

17. „район по чл. 35, ал. 2 и чл. 45“ е населено място, част от населено място, район или част от район по чл. 10 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, състоящ се от повече от 50 съседни поземлени имота;

18. „граница“ е линия, разделяща поземлени имоти и/или сгради, определена от последователно подредени точки, с координати;

19. „очертание“ е линия, свързваща последователно подредени точки, определени чрез геометрични построения;

20. „зона на ограничение“ е затворен контур, в обхвата на който попадат един или няколко поземлени имота или части от тях, за които е въведено ограничение в ползването или извършването на дейности, или представлява сервитутна ивица по смисъла на § 5, т. 33 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.

21. „неурбанизирани територии“ са землища и част от землища извън границите на урбанизираните територии на населените места и на селищните образувания, за които са създадени планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

22. „Повторно нарушение“ е нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

23. „становище за идентичност“ е становище за съответствие между описанието на недвижим имот – обект на кадастъра, в документ за собственост и идентификатора на имота в кадастралната карта и/или номера на имота в кадастрален план, регулационен или подробен устройствен план, картата на възстановената собственост или друг план или карта, и/или съответствие с местоположението на имота на място; становището за идентичност на поземлен имот се издава самостоятелно или заедно с комбинираната скица за пълна или частична идентичност в границите на поземлен имот.

§ 2

Географските обекти се означават в кадастъра с установените им официални имена.

§ 3

Ведомствените кадастри по смисъла на чл. 3, ал. 4 от отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, изработени до влизането в сила на този закон, се считат за специализирани карти, регистри и информационни системи по глава четвърта.

§ 4

(1) До одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри:

1. скиците на недвижимите имоти се издават по досегашния ред;

2. кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство и по реда на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на района;

3. плановете, картите и регистрите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, се поддържат от общинските служби по земеделие при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите;

4. данните по чл. 54а, ал. 2 се предоставят на общинската администрация, която издава удостоверение

(2) За районите, в които е открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, органите по ал. 1, т. 2 и 3 предават на Агенцията по кадастъра данните за измененията в поддържаните от тях планове и карти в 7-дневен срок от отразяването им.

(3) След одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри дейностите на общинската служба по земеделие по поддържане на картата на възстановената собственост и по издаване на скици от нея за съответното землище се прекратяват.

(4) След одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри дейностите на общинската администрация по поддържане на кадастралните планове и по издаване на скици от тях за съответното землище се прекратяват.

§ 5

(1) Урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот.

(2) До влизането в сила на имотен регистър за териториите с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри представянето на вписан акт в службата по геодезия, картография и кадастър се смята за изпълнение на чл. 86, ал. 1.

§ 6

(1) До издаването на заповедта по чл. 35, ал. 1 Агенцията по геодезия, картография и кадастър определя териториите, в които кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез използване на данните от картите и плановете по чл. 41, ал. 1, т. 1, съответно териториите, в които данните се набират чрез геодезически измервания и изчисления, като оценява картите, плановете, регистрите и другата документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, за съответствието им с изискванията за съдържание и точност, определени с наредбата по чл. 31.

(2) За създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри органите, които изработват, одобряват, поддържат и съхраняват карти, планове, регистри и друга документация по ал. 1, предават безвъзмездно на Агенцията по кадастъра в двуседмичен срок от поискването копия от тях, както и от всички актове, с които те се отменят, изменят или преработват. Картите, плановете, регистрите и другата документация се предават и на магнитен, оптически или друг технически носител на данни.

(3) Общините и други юридически лица, които съхраняват кадастрални планове, предават безвъзмездно на Агенцията по кадастъра оригиналите им и свързаната с тях документация в двуседмичен срок от поискването.

(4) Органите на държавната власт и на местното самоуправление предават на службата по геодезия, картография и кадастър копия от всички актове, с които се признава, установява или възстановява право на собственост и друго вещно право върху недвижими имоти, в 30-дневен срок от поискването им или от обнародването в „Държавен вестник“ на заповедта по чл. 35, ал. 1. Актовете, както и съответните регистри се предават и на магнитен, оптически или друг технически носител на данни. Агенцията по кадастъра заплаща само действителните разходи, направени за създаване на копията.

(5) При откриване на производството по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри актовете по ал. 4 се предават комплектовани по отделни райони по чл. 35, ал. 2.

(6) Органите по ал. 2 и 4 са длъжни да удостоверят верността на предоставяните данни.

(7)

(8) Когато при създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастрални регистри се установи явна фактическа грешка в данните по ал. 2, свързани с прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, тя се отстранява по реда на този закон.

(9) Засегнатите собственици при отстраняване на явна фактическа грешка при условията на ал. 8 се обезщетяват по реда на чл. 106 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно чл. 6 и § 8 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд или се отчуждават по съответния ред, като обезщетяването може да се извърши в границите на поземлените имоти, останали свободни след отстраняване на явната фактическа грешка.

§ 7

Министерският съвет, областните управители и кметовете на общините в 6-месечен срок от обнародването на закона предоставят сгради и друга материална база за Агенцията по кадастъра и териториалните ѝ звена.

§ 8

Отменя се Законът за единния кадастър на Народна република България (обн., ДВ, бр. 35 от 1979 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г. и бр. 104 от 1996 г.).

§ 9

В Закона за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 29 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр. 15 от 1991 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 104 от 1996 г., бр. 41 и 79 от 1998 г.; попр., бр. 89 от 1998 г.; изм., бр. 124 и 133 от 1998 г., бр. 26 и 86 от 1999 г., бр. 14 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 21 се изменя така: „Чл. 21. (1) Със застроителен и регулационен план се регулират улици, пътища и имоти за обекти – публична държавна и общинска собственост, урегулират се имоти – частна собственост, ако не са били урегулирани, и се определя конкретното предназначение на всеки имот, както и застрояването в имотите за застрояване. (2) Подробните градоустройствени планове освен в пълната си форма по смисъла на ал. 1 могат да бъдат и: 1. план за регулация и режим на застрояване; 2. план за регулация без режим на застрояване; 3. план за регулация само на улици и имоти за обекти – публична държавна и общинска собственост; 4. кварталнозастроителен и силуетен план. (3) Според устройствените цели и задачи и в съответствие с разпоредбите на правилника за прилагане на закона може да се изработва и прилага един от плановете по ал. 2. (4) За преструктуриране и обновяване на жилищни комплекси, на промишлени, курортни, туристически и други селищни образувания се изработва и прилага застроителен и регулационен план. (5) Когато се регламентират допустими отклонения от правила и нормативи или при свързано застрояване, предвидено в повече от два парцела (урегулирани поземлени имоти), се изработват и одобряват кварталнозастроителни и силуетни планове.“

2. В чл. 21а се правят следните изменения:

3. Създава се чл. 216: „Чл. 216. Плановете по чл. 21 и 21а се изработват въз основа на данни от кадастъра.“

4. В глава втора „Териториалноустройствени планове“, раздел III „Общи и подробни градоустройствени планове“, т. 3, буква „в“ заглавието се изменя така: „в) Подробни градоустройствени планове.“

5. Член 27 се изменя така: „Чл. 27. (1) С плановете по чл. 21, ал. 2, т. 1 и 2 се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти на физически и юридически лица за жилищно и вилно строителство. (2) Предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство и застрояване на урегулираните имоти и кварталите.“

6. Член 28 се изменя така: „Чл. 28. (1) По реда на чл. 27 могат да се урегулират: 1. налични неурегулирани поземлени имоти – за образуване на повече на брой самостоятелни урегулирани поземлени имоти по искане на собствениците с нотариална заверка на подписите; 2. маломерни неурегулирани поземлени имоти – за упълномеряването им с части от съседни имоти; 3. съседни неурегулирани поземлени имоти – за създаване на съсобствени урегулирани поземлени имоти. (2) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 се сключват договори в нотариална форма, които се вписват.“

7. Член 29 се изменя така: „Чл. 29. Собствениците, поискали урегулиране на неурегулирани поземлени имоти по реда на чл. 27, представят в съответната служба по кадастъра скица-копие от одобрения и влязъл в сила подробен устройствен план за издаване на скица-копие по чл. 55, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Издадената от службата по кадастъра скица служи за издаване на нотариален акт.“

8. Членове 30 и 31 се отменят.

9. В чл. 32 се създава ал. 4: „(4) След изтичане на срока по чл. 182а, ал. 1 непълноти и грешки в кадастралната карта и с кадастралните регистри се отстраняват по реда на чл. 53 от Закона за кадастъра и имотния регистър.“

10. В чл. 46, ал. 1 се създава изречение второ: „Поставянето и опазването на граничните знаци се извършва в съответствие със Закона за кадастъра и имотния регистър.“

11. В чл. 52, ал. 2 изречение първо се изменя така: „В случаите по ал. 1 собствеността и границите на поземлените имоти се запазват в съответствие с данните в кадастъра и имотния регистър.“

12. Член 59 се изменя така: „Чл. 59. (1) Реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. (2) Правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот.“

13. Член 60 се отменя.

14. Член 61 се изменя така: „Чл. 61. Делба на поземлен имот, намиращ се в строителните граници на населено място, може да се извършва само ако реално обособените части отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. Проектът за разделяне на имота се изработва въз основа на скица-копие от кадастъра, издадена от съответната служба по кадастъра.“

15. Създава се чл. 62а: „Чл. 62а. При разделяне или съединяване на поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сграда се изисква новообразуваните недвижими имоти да получат идентификатор от кадастъра.“

16. В чл. 112 ал. 3 се изменя така: „(3) Оценките се извършват от комисия, назначена от кмета на общината, по пазарна цена.“

17. Създават се чл. 182а, 1826, 182в и 182г: „Чл. 182а. (1) Ако до влизането в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър бъде заплатено дължимото обезщетение за придадените към парцела недвижими имоти на други физически и юридически лица по влязъл в сила дворищнорегулационен план, съответно когато частите на образуван по регулация общ парцел бъдат изравнени, планът се счита за приложен за тези части от парцела и границите им се приемат за граници на урегулиран поземлен имот. (2) Ако до влизането в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър условията по ал. 1 не бъдат изпълнени, отчуждителното действие на дворищнорегулационните планове се прекратява за съответните имоти. (3) Общините осигуряват изпълнението на разпоредбите на ал. 1 и 2, като служебно или чрез възлагане на правоспособни лица отразяват настъпилите изменения в плановете. Чл. 1826. (1) В срока по чл. 182а, ал. 1 реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. (2) Правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато реално определените части и останалите части от дворищнорегулационния парцел отговарят на изискванията за минимални размери, определени с правилника за прилагане на закона, или когато реално определената част отговаря на изискванията за минимални размери, останалата част (части) се присъединява към съседен парцел. Чл. 182в. В срока по чл. 182а, ал. 1 собствеността на дворищнорегулационен парцел не може да се прехвърля и върху него не могат да се учредяват вещни права, когато обезщетението за частите, които се придават от имота на други лица, още не е платено. Чл. 182г. Висящите производства по отчуждаване на недвижими имоти по дворищнорегулационни планове, одобрени до влизането в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър, се решават по досегашния ред.“

§ 10

В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г.; бр. 64 от 1993 г. – Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г., изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г.; бр. 59 от 1995 г. – Решения № 7 и 8 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 103 от 1996 г. – Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г., изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 62, 87, 98 и 123 от 1997 г., бр. 59, 88 и 133 от 1998 г., бр. 68 от 1999 г.) в чл. 33 ал. 2 се изменя така: „(2) Поземлените комисии възстановяват собствеността върху земи по реда на закона, както и извършват друга дейност, определена с правилника за прилагане на закона. Поземлените комисии поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне и другите материали и данни, получени при прилагането на закона, и издават скици при извършване на разпоредителни сделки и делба на земеделски земи до предаването им на Агенцията по кадастъра по реда на § 6, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.“

§ 11

В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г., ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 166, ал. 1 след думите „чрез вписване“ се добавя „в имотния регистър“.

2. В чл. 169 ал. 1 се отменя.

3. В чл. 171 думите „за ипотеката, трябва да бъдат отбелязани към договора или към молбата за учредяването ѝ“ се заменят с „трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър“.

4. В чл. 175, ал. 2, изречение второ след думите „към вписването“ се добавя „в имотния регистър“.

5. В чл. 179, ал. 2 изречение второ се изменя така: „То се извършва чрез отбелязване в партидата на ипотекирания имот.“

6. В чл. 237, ал. 1 накрая се добавя „в имотния регистър“.

§ 12

В Закона за собствеността (обн., Изв., бр. 92 от 1951 г.; изм., бр. 12 от 1958 г., бр. 90 от 1960 г., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 54 и 87 от 1974 г., бр. 55 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 14 и 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 77 от 1991 г., бр. 33 от 1996 г., бр. 100 от 1997 г. и бр. 90 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 100:

2. В чл. 112:

§ 13

В чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г.; бр. 21 от 1996 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 1996 г., изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г., бр. 96 от 1999 г.) думите „чрез вписване по реда на Закона за привилегиите и ипотеките“ се заменят с „чрез вписване в партидите на недвижимите имоти на наследодателя по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър“.

§ 14

В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г.; бр. 87 от 1994 г. – Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г.; бр. 93 от 1995 г. – Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. – Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г.) в чл. 158 ал. 2 се изменя така: „(2) Съдията по вписванията извършва вписвания в имотния регистър и нотариалните действия, отбелязванията и тяхното заличаване, даването на справки по книгите за вписване, както и други действия, предвидени в закон.“

§ 15

В чл. 18 от Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „на общината“ се заличават.

2. В ал. 2 думите в скоби „кадастрални и други“ се заличават.

3. Създава се ал. 3: „(3) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър.“

§ 16

За създаването на имотния регистър министърът на правосъдието:

1. осигурява внедряването на софтуер за изготвянето на партидите по чл. 65, ал. 3;

2. осигурява преобразуването в цифров вид върху магнитен, оптичен или друг технически носител на наличните данни в книгите по вписванията.

§ 17

Министерският съвет до влизането в сила на този закон да предложи съответни изменения и допълнения на законите, в които се предвижда създаване на ведомствени кадастри.

§ 18

Министерският съвет до влизането в сила на този закон да приеме програмите по чл. 94, ал. 2.

§ 19

Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г., с изключение на чл. 4 и чл. 10 – 22, които влизат в сила от деня на обнародването на закона.