Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд

Чл. 1

Този закон урежда възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

Чл. 2

(1) Възстановява се правото на собственост върху горите и земите, включени в държавния горски фонд съгласно Закона за трудовата поземлена собственост (ДВ, бр. 81 от 1946 г.), Закона за собствеността и стопанисването на частните гори (ДВ, бр. 292 от 1947 г.), Закона за стопанисване и ползуване на горите (ДВ, бр. 71 от 1948 г.), Закона за горите (Изв., бр. 89 от 1958 г.) Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (ДВ, бр. 219 от 1944 г.), Указа за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти (ДВ, бр. 122 от 1949 г.), както и по силата на последвалите закони, укази и актове на Министерския съвет, Държавния съвет и Президиума на Народното събрание.

(2) Възстановява се правото на собственост и върху горите, изключени от държавния горски фонд за изкореняване, но неизкоренени.

(3) Възстановява се правото на собственост върху горите и земите от горския фонд, конфискувани с присъди, които са отменени в частта им за конфискация.

Чл. 3

(1) Правото на собственост върху горите и земите от горския фонд по чл. 2 се възстановява на български физически и юридически лица, от които те са били отнети, или на техните наследници и правоприемници.

(2) Възстановява се правото на собственост на бившите член-кооператори, съдружници и акционери или на техните наследници върху горите и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации и други юридически лица, заличени от регистрите след 9 септември 1944 г. в съсобственост като идеални части от ревира.

(3) Правото на собственост върху горите и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9 септември 1944 г., се възстановява на бившите член-кооператори към датата на преобразуването им или на техните наследници, в съсобственост като идеални части от ревира.

(4) Делба на гори и земи, възстановени в съсобственост при условията и по реда на ал. 2 и 3, не се допуска.

(5) Обединяване на физически лица в кооперации или дружества за съвместно управление и стопанисване се извършва на основата на възстановено право на собственост по ал. 2 и 3.

Чл. 4

(1) Правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се възстановява в сегашното им състояние по място, площ и в граници към датата на отнемането им, ако границите на терена към датата на влизането на закона в сила съществуват или са възстановими.

(2) Правото на собственост върху горите и земите от горския фонд, чиито реални граници не могат да бъдат установени, се възстановява с равни по площ, а при възможност – и по вид гори и земи от държавния горски фонд в същата местност от землището на населеното място или в съседно землище в границите на общината.

Чл. 5

(1) Възстановява се правото на собственост върху горите и земите от горския фонд на бивши собственици, които са получили обезщетение за своите имоти, както и на бивши собственици, които са изплатили свое задължение към държавата, предоставяйки собствеността върху имотите си, след като върнат на държавата полученото обезщетение или размера на изплатеното задължение.

(2) В случаите по ал. 1 редът, условията и преизчисляването на обезщетенията или задълженията се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 6

Собствениците се обезщетяват при несъществуващи или невъзстановими стари реални граници с равни на отнетите им по площ, а при възможност и по вид гори и земи от държавния горски фонд, а при съществуващи или възстановими стари реални граници – и с еднакви по вид и произход, гори и земи – в случаите, когато върху техните имоти са разположени или самите имоти представляват:

1. гори – изключителна държавна собственост;

2. гори и земи от горския фонд, предоставени по нормативен акт на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и на други ведомства за цели, свързани непосредствено с отбраната, гражданската защита и сигурността на страната;

3. гори и земи от горския фонд, включени в резервати и предоставените за строителство, минни и енергийни обекти, комуникационни съоръжения, минерални извори, пещери, открити мини, кариери, сгради и друго законно строителство, както и прилежащите към тях сервитутни зони и/или терени;

4. гори и земи от горския фонд, предоставени на търговски дружества с държавно участие за осъществяване предмета им на дейност и на ведомства, общини и обществени организации за нужди, свързани със социалния отдих и туризма.

Чл. 7

(1) Сгради, извън тези по чл. 6, т. 3 и 4, неузаконени до влизането на закона в сила, предназначени за стопански и обслужващи дейности и които не са собственост или съсобственост на търговски дружества с държавно участие и не представляват сгради на ведомства, общини и обществени организации за нуждите, свръзани със социалния отдих и туризма, могат да бъдат изкупени от лицата по чл. 3, на чиито земи се намират, ако са узаконими съгласно действащите разпоредби, правила и норми по териториално и селищно устройство в срок шест месеца от възстановяването на собствеността им. Стойността се определя по текущи пазарни цени, определени с наредба на Министерския съвет. Редът и начинът на оценката и заплащането се определят с правилника за прилагането на закона.

(2) Ако сградите по ал. 1 не бъдат закупени от лицата по чл. 3, същите могат да бъдат закупени от държавата, а лицата по чл. 3 могат да придобият правата по чл. 6.

(3) Когато сградите не бъдат закупени при условията и по реда на ал. 1 и 2 в срок една година от възстановяването на собствеността, същите се изнасят на публична продан по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Гражданите, които са построили до 17 август 1990 г. сгради, извън случаите по чл. 6, в горите и земите от горския фонд, предоставени им за ползване, не притежават друг вилен имот и тези сгради са предназначени само за задоволяване на лични битови нужди, имат право да придобият собствеността върху имота, като заплатят на държавата стойността на прилежащия терен в размер до един декар, ако сградите са узаконими съгласно действащите разпоредби, правила и норми по териториално и селищно устройство. Стойността се определя по текущи пазарни цени, определени с наредба на Министерския съвет. Редът, начинът и сроковете за оценката и заплащането се определят с правилника за прилагането на закона. Лицата по чл. 3 по тяхно желание могат да получат стойността на прилежащия терен към сградата или да придобият правата по чл. 6.

(5) Ако гражданите по ал. 4 не заплатят земята в тримесечен срок от получаването на оценката, то собственикът на земята придобива собствеността върху сградата, ако я заплати на гражданите, които са я построили, по цени, определени с наредба на Министерския съвет и по ред и начин, определени с правилника за прилагането на закона.

(6) Когато стойността на земята и сградата не бъдат заплатени, сградата и принадлежащият ѝ терен до един декар се изнасят на публична продан по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(7) За придобиване право на собственост при условията на ал. 4 лицата, построили сградите, подават заявление пред поземлената комисия по местонахождение на имота и общината в срок до 31 март 1998 г.

(8) Лицата по чл. 3 изкупуват по цени, определени от Министерския съвет, законни или узаконими временни сгради за обслужващи дейности, намиращи се върху възстановените им гори и земи от горския фонд, при условие, че срокът за функционирането им може да бъде продължен до три години от датата на възстановяване на собствеността. Ако сградите не бъдат изкупени, лицата, които са ги построили, или техните наследници ги премахват в срок три месеца от възстановяване на собствеността, а след изтичане на този срок се премахват от лицата по чл. 3.

(9) Собствениците на сгради, които са реституирани след 1990 г., могат да придобият право на собственост върху нормативно определената прилежаща площ по ред, определен с правилника за прилагането на закона. За придобиване на право на собственост собствениците на реституираните сгради подават заявления до поземлените комисии по местонахождението на имота.

Чл. 8

(отменен)

(1) Горите и земите от горския фонд могат да бъдат собственост на български физически и юридически лица, държавата и общините.

(2) Чужди държави и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху гори и земи от горския фонд.

(3) Чужди граждани могат да придобиват право на собственост върху гори и земи от горския фонд само чрез наследяване по закон. Те са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да го прехвърлят на лицата по ал. 1.

(4) След изтичане на срока по ал. 3 държавата придобива правото на собственост върху горите и земите от горския фонд по цени, определени с наредба на Министерския съвет.

Чл. 9

(1) Собствениците, чиито гори и земи от горския фонд се възстановяват по реда на този закон, нямат право на обезщетение за пропуснати ползи.

(2) Собствениците, чиито гори, възстановени по реда на този закон, са изсечени след 1 януари 1990 г. или в които е осъществено ползване на дървесина от държавното лесничейство след 28 ноември 1997 г., се обезщетяват за стойността на получената при сечта дървесина по действащи пазарни цени към деня на влизане на закона в сила с поименни компенсационни бонове по реда на глава пета от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Чл. 10

Средствата, необходими за изпълнението на този закон, се предоставят от държавния бюджет.

Чл. 11

(1) Възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд се извършва от съответните общински служби по земеделие и гори към Министерството на земеделието и горите Решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците се подписват от началника на службата, от служители, определени от директора на областната дирекция „Земеделие“, и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието.

(2) Поземлената комисия възстановява собствеността върху горите и земите от горския фонд по реда на този закон и извършва други дейности, определени с правилника за прилагането на закона.

(3) В работата на поземлените комисии по възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд задължително участват и упълномощени представители на лесничействата, определени със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

(4) Извършването на техническите дейности за изработване на картите, както и другите материали и данни, чиято необходимост е възникнала в резултат на прилагането на закона, се възлага от министъра на земеделието и горите по реда на Закона за обществените поръчки. Възлагането на техническите дейности във връзка с поддържането и осъвременяването им се извършва от министъра на земеделието и горите при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона. Материалите и данните се съхраняват и поддържат от Министерството на земеделието и горите.

Чл. 12

Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя организацията и структурите на поземлените комисии, извършващи възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

Чл. 13

(1) Лицата по чл. 3 подават заявление за възстановяване правото си на собственост върху горите и земите от горския фонд в поземлените комисии по местонахождението им при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона. Срокът за подаване на заявленията е една година от влизането на закона в сила.

(2) Лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по ал. 1, установяват с иск срещу поземлената комисия правото да възстановят собствеността си върху горите и земите от горския фонд. Въз основа на постановеното решение поземлената комисия при спазване изискванията на този закон, определя земите и горите, върху които се възстановява правото на собственост.

(3) Не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост:

(4) Собствениците на гори и земи от горския фонд, правото на собственост на които се възстановява по този закон, едновременно с подаването на заявлението по ал. 1 декларират писмено пред поземлената комисия обстоятелствата по чл. 5, ал. 1.

(5) Поземлената комисия се произнася с решение за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници и/или нови реални граници в срок до дванадесет месеца от изтичането на срока по ал. 1. В решението се описват размерът на имота, неговото местоположение (местност, граници, съседи), видът и произходът на гората и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилагат скица на имота и таксационна характеристика.

(6) Решенията на общинската служба по земеделие и гори по ал. 5 се съобщават на заявителите по реда на Гражданския процесуален кодекс и могат да се обжалват в четиринадесетдневен срок пред районния съд. Жалбата се подава чрез поземлената комисия. Съдът решава спора по същество. Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд.

(7) С правилника за прилагане на закона се определят изискванията за възстановяване на гори и земи от горския фонд в нови реални граници, картата при възстановяване на горите и земите в съществуващи или възстановими стари реални граници и техническите дейности за изработване картата на землището.

(8) При спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.

(9) Поземлената комисия може да поправи по своя инициатива или по молба на заинтересуваните лица допуснатите в решенията си по този член явни фактически грешки.

(10) При откриване на нарушения по този закон и на правилника за прилагането му, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 6, в срок до една година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три години от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по ал. 5, министърът на земеделието и храните по своя инициатива или по искане на заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение.

(10а) Сроковете по ал. 10 не текат, когато решението на общинската служба по земеделие е издадено в нарушение на чл. 16, ал. 3 от Закона за водите.

(11) Решенията по ал. 9 и 10 се съобщават и обжалват по реда на ал. 6.

(12) В случаите по ал. 2, 6 и 11 правото на собственост се възстановява по реда на чл. 4.

(13) Поземлената комисия се представлява пред съда от нейния началник, заместник-началник или от упълномощено лице с юридическо образование, или от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.

(14) Въводът във владение на собствениците се извършва от поземлената комисия в присъствието на представител на съответното държавно лесничейство в шестмесечен срок от влизането в сила на решението за възстановяване на правото на собственост или на решението на съда.

(15) Горите и земите от държавния горски фонд се установяват служебно от поземлената комисия.

Чл. 13а

(1) Влязлото в сила решение по чл. 13, ал. 5, придружено със скица на имота, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота освен в случаите, когато:

1. горите и земите се намират в строителните граници на населените места;

2. в решението по чл. 3, ал. 2 и 3 не е посочен размерът на идеалните части.

(2) Когато от доказателствата по чл. 13, ал. 3 размерът на идеалните части не може да бъде определен в случаите по чл. 3, ал. 2 и 3, установяването им може да се извърши въз основа на споразумение с нотариална заверка на подписите между бившите член-кооператори или техните наследници.

(3) Когато с решението се възстановява правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението.

Чл. 14

(1) Лицата, които не притежават документи за право на собственост съгласно чл. 13, ал. 3 поради това, че същите са изгубени или унищожени не по тяхна вина, подават заявление за възстановяване на правото на собственост върху гори и земи от горския фонд пред поземлените комисии по местонахождението на имота в срок до 31 октомври 1999 г.

(2) Поземлените комисии завеждат в отделен регистър заявленията по ал. 1.

(3) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа създава със заповед областни комисии, които извършват проверка по подадените заявления на лицата по ал. 1, в състав: председател – член на съответния окръжен съд, определен от неговия председател, и членове: представител на областната управа, определен от съответния областен управител, представител на съответната община, определен от общинския съвет, представител на регионалното управление на горите и представител на държавното лесничейство. В работата на комисията се привлича и представител на съответната поземлена комисия,.

(4) Областната комисия извършва на място анкетна проверка на всички заявления по ал. 1, приема решения по тях и съставя протокол за всяко землище поотделно, в който описва издадените решения. Протоколът се предоставя в срок до 31 март 2001 г. на поземлената комисия по реда на Гражданския процесуален кодекс и е задължителен за нея.

(5) Възстановяването на правото на собственост на лицата по ал. 1 се извършва в границите на частните гори и земи от горския фонд за територията на съответното землище, определени с Постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти по чл. 20 от Закона за горите (ДВ, бр. 124 от 1925 г.) или други налични документи и/или картен материал.

(6) Поземлените комисии въз основа на решенията на областната комисия по ал. 3 в срок шест месеца от тяхното получаване издават решения на лицата по ал. 1. В решенията се описват размерът на имота, неговото местоположение, видът и произходът на гората. Към решенията се прилага скица на имота и таксационна характеристика.

(7) Решенията на поземлената комисия по ал. 6 са окончателни и не подлежат на обжалване.

(8) При спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правото си по общия исков ред.

(9) Условията и редът на работата на комисиите по ал. 3 се уреждат с правилника за прилагането на закона.

Чл. 14а

Държавата стопанисва и управлява горите и земите от горския фонд, останали след възстановяването на правата на собствениците.

Чл. 15

(1) Производствата по този закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд са безплатни.

(2) По делата по чл. 13, ал. 2, 6 и 11 се призовава регионалното управление на горите, както и държавното лесничейство или държавната дивечовъдна станция по местонахождението на имота.

(3) По дела за гори и земи от държавния горски фонд по чл. 13, ал. 8 се призовава регионалното управление на горите, държавното лесничейство или държавната дивечовъдна станция по местонахождението на имота.

(4) Регионалното управление на горите може да се представлява пред съда от лицата по чл. 30, ал. 3 и чл. 32, т. 1 и 3 от Гражданския процесуален кодекс, както и от упълномощено от началника на регионалното управление на горите лице с юридическо образование, което е в трудово правоотношение със съответното държавно лесничейство или съответната държавна дивечовъдна станция.

(5) Държавното лесничейство или държавната дивечовъдна станция може да се представлява пред съда от лицата по чл. 30, ал. 3 и чл. 32, т. 1 и 3 от Гражданския процесуален кодекс, както и от упълномощено от директора лице с юридическо образование, което е в трудово правоотношение със съответното регионално управление на горите.

Чл. 16

Собствениците на земи и гори, възстановени по реда на този закон, се освобождават от държавни, държавни нотариални такси и местни данъци и такси при доброволни делби и разпоредителни сделки със земи и гори за срок 5 години, считано от влизането в сила на решението за възстановяване на правото на собственост.

Чл. 17

(1) Лицата, които притежават информация и картен материал за землищата и за държавния горски фонд,, са длъжни да ги представят при поискване от поземлената комисия безвъзмездно, като им се заплащат услугите по копирането, стойността на материалите, използвани при изработката им, и пощенските такси. Ползването на тези материали се извършва по законоустановения ред.

(2) В случаите, когато информацията по ал. 1 е класифицирана информация, тя се предоставя при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 18

Собствениците, чието право на собственост върху горите и земите от горския фонд е възстановено, се задължават да ги регистрират в съответните държавни лесничейства и стопанисват съгласно Закона за горите, Закона за ловното стопанство и другите специални закони.

Чл. 19

(1) В горите и земите от горския фонд, за които няма влязло в сила решение на поземлените комисии за възстановяване на собствеността, с изключение на случаите по ал. 3, се провежда само санитарна сеч.

(2) В срок до една година от въвода във владение на собствениците държавните лесничейства залесяват за своя сметка:

1. горите, изсечени от горското стопанство или от държавното лесничейство след 1 януари 1990 г.;

2. горите, поразени от природни бедствия, до въвода във владение на техните собственици, в които държавата е усвоила дървесината.

(3) В случаите, когато заявителят е обжалвал отказа на поземлената комисия да възстанови правото му на собственост, държавното лесничейство извършва предвидените по устройствените проекти дейности, до решаване на спора с влязло в сила съдебно решение.

(4) В случаите по ал. 3, след решаването на спора с влязло в сила съдебно решение, реализираните приходи от извършени дейности се предоставят от държавното лесничейство по писмено искане на собственика, след като се приспаднат разходите, извършени от държавното лесничейство за изпълнението на дейностите, предвидени по устройствените проекти.

Чл. 20

По искане на собствениците горите и земите от горския фонд, върху които е възстановено правото на собственост, се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, по реда на чл. 34 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Чл. 21

(1) Лице, което унищожи, повреди, извади или премести траен знак за означаване на опорната мрежа и границата на горски имот, се наказва с глоба от 250 000 до 500 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от служител на юридическо лице, на неговия ръководител се налага глоба от 1 000 000 до 2 000 000 лв., а на юридическото лице се налага имуществена санкция от 2 000 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 22

Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон, се наказва с глоба от 150 000 до 500 000 лв.

Чл. 23

(1) Лице, което без правно основание ползва горски имот с възстановено право на собственост, се наказва с глоба от 200 000 до 1 000 000 лв.

(2) Лице, което не изпълни заповедта за изземване на имота по чл. 20, се наказва с глоба от 200 000 до 1 000 000 лв.

Чл. 24

(1) Нарушенията по предходните членове се установяват с актове на длъжностни лица, определени от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Глобите се внасят по сметката на Национален фонд „Българска гора“.

(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „горски фонд“ е всяка територия извън строителните граници на населените места, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, предназначена основно за гори, и обхваща: гори, храсти, земи за залесяване, недървопроизводителни земи,;

2. държавният горски фонд обхваща горите и земите от горския фонд, които са държавна собственост;

3. „гора“ е всяка земя, която е обрасла с горскодървесна растителност;

4. „земя“ е всяка площ от горския фонд, незаета от горскодървесна растителност;

5. „вид гора“ е иглолистна, широколистна и смесена, а по произход – семенна и издънкова;

6. „недървопроизводителни земи в горския фонд“ са: поляни, ливади, ниви, ерозирани почви, горски пътища и просеки, морени, грохоти, сипеи, пясъци, ями, кариери, табани, площи, заети от сгради в горите и дворни места, горски разсадници и други, както и водни течения и площи;

7. „Гори-изключителна държавна собственост" са горите и земите в защитените територии, определени със Закона за защитените територии; островите по граничните реки, гори и земи в зоните за строга охрана на водата и водовзем-ните съоръжения, семепроизводствени градини, географски култури и дендрариуми.

8. „ревир“ е ограничена горска площ от трайни естествени граници, инструментално измерени на терена.

9. документите за право на собственост в случаите по чл. 14, ал. 1 се считат за изгубени или унищожени не по вина на собствениците, когато такива документи не съществуват за землището или за част от него.

§ 1а

Правомощията на министъра на земеделието и горите по прилагането на закона могат да се упражняват от писмено упълномощени от него лица.

§ 2

(1) Прекратява се правото на ползване върху гори и земи от държавния горски фонд, предоставено на физически лица по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.

(2) Физически лица, заварени при влизането на закона в сила да ползват гори и/или земи от държавния горски фонд, а след възстановяването на собствеността – и от общинския горски фонд по силата на актове по ал. 1, могат да продължат ползването им срещу заплащане на такса, установена и внасяна по ред и начин, определени в правилника за прилагането на закона. В тези случаи размерът на ползваната гора и/или земя от горския фонд не може да надвишава един декар.

§ 3

При разпореждане или делба на възстановени съсобствени гори или земи от горския фонд реалните дялове не могат да бъдат помалки от един декар.

§ 4

Срокът по чл. 13, ал. 1 за собствениците или за техните наследници, чиито гори и земи от горския фонд са конфискувани с присъди, отменени в частта за конфискацията, тече от момента на влизането в сила на решението за отмяна, но не по-рано от влизането на закона в сила.

§ 4а

Поземлените комисии се произнасят по искания за възстановяване на гори и земи, попадащи в границите на национални паркове, след определянето на границите по § 4 от Закона за защитените територии.

§ 4б

(отменен)

Когато сроковете по чл. 13, ал. 10 са изтекли, министърът на земеделието и горите или заинтересуваните лица могат да направят искане, а общинската служба по земеделие и гори може да се произнесе с решение до 1 януари 2004 г.

§ 5

(1) Не се възстановява вещно право на ползване, предоставено на физически и юридически лица и общини преди влизането в сила на Закона за стопанисване и ползуване на горите (обн., ДВ, бр. 71 от 1948 г.; изм., бр. 270 от 1950 г.; отм., Изв., бр. 89 от 1958 г.), в т. ч. “балталъци”, “къшлаци” и “яйлаци”.

(2) Този закон не се прилага за лица, на които от държавата са отстъпени гори и земи за вечно ползване.

§ 5а

Когато сроковете по чл. 13, ал. 10 са изтекли, министърът на земеделието и горите или заинтересованите лица могат да направят искане в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. Общинската служба по земеделие и гори се произнася с решение в тримесечен срок.

§ 5б

(1) Исковете по чл. 13, ал. 2 се предявяват в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.

(2) Висящите производства по чл. 13, ал. 2 се приключват при условията и по реда на този закон.

§ 6

Наследниците, на които се възстановява правото на собственост върху горите и земите от горския фонд, се освобождават от данък върху наследството.

§ 7

Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа обнародва в „Държавен вестник“ землищата, в които възстановяването на собствеността върху двувластните земи по границите на Република България се отлага до уреждане на въпросите на междудържавно равнище.

§ 8

Собствениците на гори, чието право на собственост не може да бъде възстановено по реда на чл. 4, както и тези, чиито гори са изключени от държавния горски фонд за изкореняване и изкоренени, се обезщетяват с равни на отнетите им по площ, а при възможност – и с еднакви по вид гори и земи от държавния горски фонд.

§ 9

(1) Правото на собственост върху гори, намиращи се в строителните граници на населените места, което не е възстановено по друг начин, на земеделски земи, залесени или самозалесили се, както и на земеделски земи, включени в Държавния горски фонд, се възстановява при условията и по реда на този закон.

(2) Заявленията за възстановяване на правото на собственост върху залесени или самозалесили се земеделски земи, както и на земеделски земи, включени в държавния горски фонд, подадени пред поземлената комисия по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се считат за заявления за възстановяване на собственост върху гори и земи по реда на ал. 1.

§ 10

Министерският съвет издава правилник за прилагането на закона в срок един месец от влизането на закона в сила.

§ 11

Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.