Решение № 42 от 02.10.2024, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Чепеларе, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Емилия Сивенова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело № 20245450100114 по описа за 2024 година

Постъпила е жалба от К. А. К. от гр.Ч. срещу Решение № 03569 от 25.07.2003 г. на **** гр.Ч. в частта му по точка 1, Протоколно решение № 03569 от 23.03.2005 г. на **** гр.Ч. в частта му по точка 1, Писмо с изх. № 124 от 10.02.2005 г. на началник на **** Ч., обективиращо индивидуален административен акт за спиране на реституционното производство, и Писмо с изх. № РД- 1249-1/24.04.2024 г. на началник на **** Ч., обективиращо индивидуален административен акт за отказ за обезщетяване с равни на отнетите по площ, а при възможност и с еднакви по вид гори от съседна местност в землището на гр. Ч., представляващо отказ за възстановяване на правото на собственост в нови реални граници.

Жалбоподателят твърди, че е наследник на В. Д. С., бивш жител на гр.Ч. и че с решение № 85 от 21.06.2002 г. по гр. д. № 45/2002 г. по описа на Районен съд Ч., е признато за установено по отношение на **** гр.Ч., че наследниците на В. Д. С. имат право да им бъде възстановена собствеността върху следните гори в землището на град Ч.: гора в местност “****” с площ от 20,00 дка, гора в местност “****” с площ от 5,50 дка, гора в местност **** с площ от 1,00 дка, и изключена гора в местност “****” с площ от 0,750 дка.

Първоинстанционното решение е потвърдено с Решение № 574/ 13.01.2003 г. по в.гр.д. № 638/2002 г. по описа на Окръжен съд Смолян, и е влязло в сила на 13.01.2003 г.

Въпреки влязлото в сила съдебно решение, с Решение № 03569 от 25.07.2003 г. в частта по точка 1, **** гр. Ч. отказала да възстанови правото на собственост върху имот с площ от 20,000 дка, представляващ гора иглолистна, с произход семенен, находящ се в местността “****” с мотиви, че липсвала свободна площ от местност “****” и технически не можело да 1 се изпълни влезлия в сила съдебен акт, което не било оспорено и влязло в сила. По този начин е постановила нищожен административен акт, тъй като е страна в производството по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ и е обвързана от силата на присъдено нещо на съдебното решение.

Твърди се, че с писмо с изх. № 124 от 10.02.2005 г., на началника на **** Ч., било спряно произнасянето по преписката, касаещо реституцията на този горски имот, с мотиви, че площта на ревира е изцяло възстановена и бил налице спор за материално право с другите съсобствениците на ревир “****”, което е връчено на 14.02.2005 г. на Д. А. К. с препоръчано писмо с известие за доставяне от пощенски оператор. Писмото представлява индивидуален административен акт, който е издаден от началника на ****, а не от компетентния орган **** Ч., което обосновава нищожност на акта, тъй като е постановен от некомпетентен орган и не е спазена предвидената форма.

Твърди, че в хода на спряното производство по преписка с вх. № Ч0438А е издадено Протоколно решение № 03569 от 23.03.2005 г. на **** Ч., с което в частта по точка 1 е признато правото на собственост на н-ците на В. Д. С. за възстановяване по реда и условията на чл.3, ал.2 от ЗВСГЗГФ, върху имот с площ 20,000 дка, представляващ гора в местността „****“. Така постановеното решение след спиране на производството по реституция също е нищожно, съответно незаконосъобразно, тъй като производството следва да се възобнови при наличие на предпоставките за това и едва след това колективният орган следва да се произнесе.

В жалбата се сочи, че със заявление с вх. № РД-1249/22.04.2024 г. до **** гр.Ч. жалбоподателят отправил искане за приключване на реституционното производство за възстановяване на наследниците на В. Д. С., бивш жител на гр. Ч., на имот с площ от 20,000 декара, представляващ гора иглолистна, находящ се в местността “****” в землището на гр.

Ч., като при невъзможност за възстановяване в стари реални граници, поискал да бъдат обезщетени с равни на отнетите по площ, а при възможност и с еднакви по вид гори от съседна местност в землището на гр. Ч. - възстановяване в нови реални граници, с оглед изцяло възстановената площ в местност ”****” по твърдения и констатации от страна на реституционния орган.

С писмо с изх. № РД-1249-1/24.04.2024 г., на началника на **** гр.Ч., му било отговорено, че площта на ревир **** е изцяло възстановена, като се отказва възстановяване в нови реални граници на процесния имот. Указано било правото да осъществи правата си по съдебен ред по реда на чл. 13, ал. 8 от ЗВСГЗГФ срещу съсобствениците на ревир “****”, местност “****”, тъй като този спор не можел да бъде разрешен по административен ред от **** гр.Ч., поради което е спряно произнасянето по преписката в тази част.

Предвид горното, счита че Решение № 03569 от 25.07.2003 г. в частта по точка 1 на **** Ч. и Протоколно решение № 03569 от 23.03.2005 г. в частта по точка 1 на ****гр.Ч., издадени по преписка с вх. № Ч0438А от 11.02.2003 г., се явяват нищожни, като са изцяло лишени от законова опора и издадени в пряко противоречие с влязлото в сила Решение № 85 от 21.06.2002 г. по гр. д. № 45/2002 г. по описа на Районен съд Ч., потвърдено с Решение № 574 от 13.01.2003 г. по в.гр.д. № 638/2002 г. по описа на Окръжен съд Смолян. Нищожни са и 2 писмо с изх. № 124 от 10.02.2005 г. на началник на ****Ч. и писмо с изх. № РД-12491/24.04.2024 г. на началник на **** Ч., тъй като са постановени от некомпетентен орган и не в предвидената форма. По тези съображения оспорва посочените административни актове, като съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗАП-/отм./, чието съдържание е възпроизведено в понастоящем действащия чл. 149, ал. 5 от АПК, съгласно който административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, като разпоредбата важи за всички административни актове, без разграничение относно вида им и предметното им съдържание. На следващо място се оспорва писмо с изх. № РД-12491/24.04.2024 г. на началник на **** Ч., се оспорва и като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Протоколно решение № 03569 от 23.03.2005 г. в частта по точка 1 на **** Ч., се оспорва и като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, тъй като няма данни за връчването му на наследниците на В. Д. С. по преписката.

С оглед на горното, моли да бъде прогласено за нищожно Решение № 03569 от 25.07.2003 г. в частта му по точка 1 на **** - гр.Ч., да бъде отменено като незаконосъобразно, съответно да бъде прогласено за нищожно Протоколно решение № 03569 от 23.03.2005 г. в частта му по точка 1 на **** - Ч., да бъде прогласено за нищожно Писмо с изх. № 124 от 10.02.2005 г. на началник на **** - Ч., и да бъде отменено като незаконосъобразно, съответно да бъде прогласено за нищожно Писмо изх. № РД-1249-1/24.04.2024 г. на началник на ОСЗ – гр.Ч..

Иска се съдът да върне преписката на административния орган за произнасяне по искането за възстановяване на правото на собственост върху процесната гора с площ от 20,00 дка в нови граници в съседна местност в землището на град Ч.. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв.Н. Ч. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Постъпило е становище от Л. К. Т. - Началник на **** – гр.Ч., в което излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.3 от АПК и същото това писмо не съдържа в текста си отказ за извършване на административна услуга, а по-скоро невъзможност за извършването на такава поради изцяло възстановената площ на ревир ****.

Неверни са и твърденията в жалбата за приложимост на чл.60а от ППЗСПЗЗ, тъй като писмото не представлява решение на ОСЗ. На следващо място счита, разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК за неприложима по отношение както на писмо с изх.№1249-1/24.04.2024 год. тъй като същото не представлява административен акт, така и по отношение на Решение №03569/25.07.2003 год. на **** – Ч. и Протоколно решение №03569/23.03.2005 год. на **** – Ч., тъй като са издадени от компетентен орган, при наличието на нормативно регламентираните предпоставки, изискуема форма и липса на съществени процесуални нарушения. Във връзка с наведените в жалбата твърдения за липса на данни за връчване на решение №03569/23.03.2005 год. и данни за влизането му в сила, се сочи че протоколните решения на **** – Ч. са по реда на чл.17, ал.7 от ППЗВСГЗГФ, които се предоставят на 3 изпълнителя на технически дейности съгласно Наредба №49/05.11.2004 год. за поддържане на картата на възстановената собственост, издадена от МЗГ, обн. в ДВ, бр.102/19.11.2004 год. и същите не се връчват на правоимащите лица. Относно приложимостта на разпоредбите на чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ следва да се има предвид, че ОСЗ не може да се произнася с решение за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници и/или нови реални граници, защото ревир местност „****“ е изчерпан и следва в случая да се приложи разпоредбата на чл.13, ал.8, а именно при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред и до неговото решаване от съда с влязло в сила решение се спира произнасянето по административната преписка. С оглед на изложените аргументи, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неснователна.

По искане на жалбоподателя по делото са конституирани като заинтересовани страни Ш. В.

Х., М. Г. К., В. Г. Б..

Съобразно разпоредбата на чл.15, ал.2 ЗВСГЗГФ по делото са конституирани ****– С. и ТП на **** –****– с.*..

По делото е депозиран отговор от **** – гр.С., с който се оспорва изцяло подадената жалба, като се иска същата да бъде отхвърлена като недопустима, неоснователна и недоказана.

Излага се, че жалбата е недопустима с оглед факта, че жалбоподателя е пропуснал срока за обжалване на решение №03569/25.07.2003 год. с което е отказано да бъде възстановено правото на собственост върху процесния имот, с оглед на което към настоящия момент е налице стабилен административен акт /влязъл в сила индивидуален административен акт/, издаден от компетентен орган. Същият не е нищожен, поради това, че е издаден от орган в кръга на неговата компетентност и съгласно дадените му в закона правомощия, в предписаната от закона форма, и липса на противоречие с материалния закон. Счита, че **** е изпълнила съдебното решение с постановяване на протоколно решение №03569/23.03.2005 год., с което признава правото на собственост върху процесния имот, но с оглед разпоредбата на чл.3 от ЗВСГЗГФ не може фактически да възстанови правото на собственост в ревир **** като посочва, че в същия липсва свободна площ. Правилно **** е посочила, че следва да се води спор за материално право по чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ.

Единствената законова възможност за възстановяване е в съсобственост като идеални части от ревира, което към момента е било невъзможно. В тази хипотеза законът е категоричен къде става възстановяването, т.е. същото не може да бъде в нови граници като реална част, а от приложените към жалбата доказателства не се установява да е воден спор за материално право от жалбоподателя. Счита, че писмата до заявителя не са индивидуални административни актове и не следва да бъдат подлагани на съдебен контрол, а решение №03569/25.07.2003 год. е влязло в законна сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

По делото е депозиран отговор от ТП на „****“ – с.*, в който застъпва становище, че Държавата не притежава идеални части от гори в ревир **** и с оглед искането преписката 4 да бъде върната на **** - Ч., счита, че ТП на „****“ – с.* не заинтересована страна в настоящото производство. На следващо място счита, че в случая безспорно е налице спор за материално право по реда на чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ, поради което наследниците на В.С. на база признатото им право на собственост на основание чл.3, ал.2 от ЗВСГЗГФ на 20 дка гора в ревир ****, следва и могат да осъществят по съдебен път срещу всички собственици в ревира, а не по посочения в жалбата административен ред.