Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 20.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 490/2025
Вид
Решение № 122
Подписан
20.03.2026
Състав
Елеонора Петрова Серафимова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 11, ал. 3 · Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 20, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Пазарджик, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20255200100490 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247 и чл.248 от ГПК .

Производството по делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 543/17.12.2025 г., с което съдът е уважил исковете на ищеца Л. К.

Г. по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца сумата от сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато пред съда обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и чл. 18 Ж, ал. 4, т. 2 от ППЗСПЗЗ, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.04.2024 г., като е отхвърлен иска за разликата от 30 000 лева до 100 000 лева, ведно със законната лихва, като неоснователен. Осъден е ответника да заплати на ищеца разноски по делото за ДТ в размер на 410 лева, както и сумата 1740 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат Против така постановеното решение са постъпили въззивни жалби както от ищеца така и от ответника.

След изпращане на делото на въззивния съд e постановено Разпореждане № 63/26.02.2026 г. на Зам. Председателя на ПАС, с което делото е върнато на първостепенния съд с дадени указания за приложение на процедурата по реда на чл.248 ГПК във връзка с молба на ответника Прокуратурата на РБ в този смисъл, инкорпорирана в подадената въззивна жалба вх. № 47/05.01.2026 г.

На първо място, след проверка съдът констатира, че в диспозитива на постановеното решение е била допусната ОФГ, като във втория му абзац погрешно е посочено, че се осъжда Прокуратурата на РБ за заплати на ищеца разноски по делото за платена ДТ в размер на 410 лв., вместо 10 лв., както и 1

1740 лв., - адв. възнаграждение, вместо 1730 лв., в какъвто смисъл ясни съображения се съдържат в мотивите на съдебното решение. Затова и следва да се приеме, че в разглежданата хипотеза е налице несъответствие между волята на съда в мотивите и нейното външно изражение в диспозитива на съдебния акт, което следва да бъде отстранено по реда предвиден в чл.247 ГПК, като се поправи решението в посочения по-горе смисъл .

По отношение искането за изменение на съдебния акт, инкорпорирано във въззивната жалба на ответника, следва да се посочи, че според настоящия състав на ПзОС не са налице основания за ревизия в становището на съда по този въпрос, т.е. стойността на дължимите разноски за адвокатския хонорар в размер на 1730 лв. е била правилно определена в решението. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие (стр. 12), представен от ищцовата страна е, че същият удостоверява изпълнена уговорка между страните за плащане в брой на сумата от 8650 лв. (въпреки посоченото в противовес на това отразяване пояснение от съставителя на договора, че защита е предоставена на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА). Установява се, че действително от страна на представителя на ОП-Пазарджик в о.с.з. от 22.10.2025 г. е направено възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение, по повод на което съдът не се е произнесъл.

При извършената проверка се констатира, че в случая така определения и присъден в тежест на ответната страна хонорар от 1730 лв. всъщност е далеч под минималната дължима стойност на възнаграждението, изчислена с оглед уважения размер на претенцията (което възлиза на 2595 лв.) и не е прекомерен. Ето защо и следва да приеме, че не са налице предпоставките за допълнителното намаляване на възнаграждението под вече присъдения размер и затова възражението се явява неоснователно.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.247 и чл. 248 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 543/17.12.2025 г. постановено по гр.д. № 490/2025 г. по описа на ПзОС, в следния смисъл : във ВТОРИЯ АБЗАЦ на диспозитива, вместо сумата „…410 лв. …“ да се чете „...10 лв. ….“ и вместо сумата „….1740 лв. …“, да се чете „...1730 лв. ….“.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Решение № 543/17.12.2025 г. постановено по гр.д. № 490/2025 г. по описа на ПзОС, в частта за разноските, инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 47/05.01.2026 2 г., подадена от Прокуратурата на РБ, като неоснователно.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския Апелативен съд.

Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните решения.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3