Определение № 649 от 26.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 649 гр. Пазарджик, 26.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20255200100490 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

Образувано е по предявен иск от Л. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

В., ул. “Г. Д.” №**, чрез процесуалния си представител Л. Л., адвокат от П.

АК, с адрес за призоваване и съобщения: гр. П., ул. “***” No *, ет. *, офис № *, против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „Витоша“ № 2.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че с постановление от 30.04.2013 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Пазарджик е било образувано досъдебно производство №71/2013 г. и прокурорска преписка № 1301/2013 г. по описа на Окръжната прокуратура – Пазарджик, което било обединено с ДП №649/2012 г. по описа на РУ - Велинград.

В хода на провежданото разследване с постановление от 18.05.2015 г. на ищеца било повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 309 ал. 1 във вр. е чл. 26 ал. 1 от НК и по чл. за престъпление по чл. 282, ал.

2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и чл. 18 Ж, ал. 4, т. 2 от ППЗСПЗЗ.

На 16.08.2017 г. , след прецизиране на повдигнатото обвинение е бил изготвен и внесен в Окръжен съд - Пазарджик обвинителен акт, като е било образувано НОХД № 610/2017 г. по описа на същия съд, по което били проведени три съдебни заседания - на 29.09.2017 г., на 12.10.2017 г. и на 16.10.2017 г., като последното било разпоредително. След като съдът 1 установил допуснати отстраними процесуални нарушения от страна на прокурора при изготвяне на обвинителния акт, с протоколно определение Пазарджишкият окръжен съд е прекратил съдебното производство по НОХД No 610/2017 г. и е върнал делото на прокуратурата за изготвяне на нов обвинителен акт.

На 03.08.2018 г. прокурорът отново е внесъл обвинителен акт в Окръжен съд - Пазарджик, като е било образувано НОХД № 557/2018 г. по описа на съда.

В разпоредително заседание проведено на 18.10.2018 г., с протоколно определение съдебното производство е било прекратено и върнато на прокурора за отстраняване на пропуски при изготвянето на обвинителния акт.

В установения процесуален срок, на 24.10.2018 г. от страна на Окръжна прокуратура - Пазарджик, цитираното определение е било атакувано е частен протест и е било отменено от Пловдивския апелативен съд.

Твърди се, че съдебното производство е продължило в период от 18.10.2018 г. до 25.02.2022 г. и по него са били проведени общо 22 съдебни заседания.

С присъда No 260001/25.02.2022 г. по НОХД № 557/2018 г., Пазарджишкият окръжен съд е признал ищецът Л. Г. за невиновен, като го оправдава по обвинението за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и чл. 18 Ж, ал. 4, т. 2 от ППЗСПЗЗ.

В установения от закона срок, на 10.03.2022 г. Окръжна прокуратура Пазарджик е подала въззивен протест против посочената присъда, като е поискала отмяната й и признаването на подсъдимия Л. К. Г. за виновен.

С решение № 53 от 08.04.2024 г. постановено по ВНОХД № 582/2023 г. по описа на ПАС, последният е потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда.

Съобразно изложеното ищецът твърди, че воденият срещу него наказателен процес е продължил 11 години, като в нито един момент той не е станала причина за отлагане и бавене развитието на наказателния процес.

Фактът на воденото срещу Л. Г. наказателно производство бил станал известен на повечето негови роднини, приятели, познати и съграждани във В. и по този начин ищецът твърди, че е бил уронен неговият безспорен авторитет 2 и разколебано доверието към него, като честен и почтен гражданин, доверие, което в продължение на дълги години бил изграждал.

Наред с това се твърди от ищеца, че през времето докато е траело наказателното производство, е живял в непрекъснат стрес и притеснения, изпитвал е срам и разочарование от правоохранителните органи. В резултат на това се е затворил в себе си, станал бил необщителен, загубил сън и апетит.

Допълнително е страдал и от факта, че неговото семейство - съпруга и дете, а и останалите близки от фамилния кръг съпреживявали в голяма степен случващото, като е дало негативно отражение върху тяхната психика.

Твърди се и още, че ищецът е бил принуден да понася и всички ограничения и неудобства, които качеството му на обвиняем и подсъдим му налагало, а именно да пътува от В. до Република България и обратно, като прави съответните финансови разходи, за да се явява за провеждане на следствените действия по досъдебното производство и в съдебните заседания, както и да тръпне от срам, че е подсъдим и от страх, че ще бъде осъден без да има вина, и като последица ще влезе в затвора.

След публикация на във вестник „Знаме“ за воденото срещу него наказателно дело се разклатило и неговото психическо здраве, което наложи да потърси специализирана помощ и лечение от д - р К. Т. - психиатър в “****“ ЕООД, като му е била поставена диагноза ****** и назначено медикаментозно лечение. По този повод му е било издадено медицинско удостоверение № ****** г.

Отново като последица от вмененото му обвинение и продължителния наказателен процес се влошило и физическото му здравословно състояние.

Така, на 07.09.2022 г., след подаденият на 10.03.2022 г. от ОП - Пазарджик въззивен протест против посочената по-горе оправдателна присъда получил инфаркт на миокарда, като бил приет спешно в МБАЛ „Хигия“ - гр.

Пазарджик и дълго време се лекувал.

И към настоящия момент ищецът бил със силно влошено здраве, депресиран, отчаян, безработен и без доходи, като се издържал от спестяванията си.

Съобразно всичко изложено до тук, ищецът формулира следният петитум:

Съдът като съобрази установеното от него в процеса да постанови 3 решение, е което на основание чл. 2, ал. 1 т. 3 предл. 1 от ЗОДОВ да осъди Прокуратурата на Република България, да му заплати за претърпените неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение срещу него за извършено престъпление по НК, като е бил оправдан, обезщетение в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 23.05.2024 г., и присъди в тежест на ответника направените разноски но делото.

Ищецът прави и следните доказателствени искания:

Да се приемат представените от него писмени доказателства: Заверен препис от присъда № 260001/25.02.2022 г., ведно с мотиви на ПзОС по НОХД No 557/2018 г.; Заверен препис от решение № 53/08.04.2024 г. по ВНОХД № 582/2023 г. по описа на ПАС; МУ № ****** г. издадено от д-р К. Т. психиатър в “****“ ЕООД; Епикриза изх. № **** г. изд. от КО на МБАЛ „Хигия“ АД, гр. Пазарджик.

Да се изиска НОХД № 557/2018 г. по описа на ПзОС.

За установяване на причинените на ищеца неимуществени вреди да се допуснат до разпит трима свидетели при режим на довеждане.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.

Становището е, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Оспорва се и размера на претенцията, а също и че същата кореспондира като пряка последица с действията на Прокуратурата.

Във връзка с основателността на претецията на ищеца, ответникът възразява, че не са представени доказателства за датата на образуване на наказателното производство срещу него, тъй като едва на 18.05.2015 г. Л. Г. е бил привлечен в качеството на обвиняем, като му е било повдигнато и предявено обвинение само за престъпление по чл. 309, ал. 1 във връзка с чл.

26, ал. 1 от НК и спрямо него е била взета най- леката мярка за неотклонение „подписка“, която с постановление на наблюдаващия прокурор от 09.08.2016 г., била отменена.

Твърди се, че едва на 09.02.2017 г., след повторно извършване на действия от органите на досъдебното производство, на Л. Г. е било повдигнато и предявено обвинение освен за престъпления по чл. 309, ал. 1 във връзка с чл.

4

26, ал. 1 от НК и по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 3 от НК, като по отношение на него не са прилагани и каквито и да било други мерки за процесуална принуда.

За престъплението по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 3 от НК Г. бил признат за невиновен и оправдан, а по обвинението за престъпление по чл. 309, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК е било прекратено поради изтичане на погасителната давност. Ето защо се възразява, че след като ищецът не е поискал продължаване на производството на основание чл. 24, ал. 2 от НПК с цел постановяване на опрвадателна присъда, то в случая не бил налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Възразява се, че ищецът не представя доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения за реално претърпени морални вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и които са конкретно посочени от него. В този смисъл се оспорва претенцията и по размер, като се твърди, че е прекомерна и не е съобразена с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика за аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с обществено- икономическите условия в страната. Твърди се, че престъплението чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 3 от НК, за което ищецът е бил оправдан, е тежко такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но независимо от това спрямо него, както бе посочено по- горе не е била взета мярка за неотклонение, като не са прилагани каквито и да било други мерки за процесуална принуда.

Възразява се и относно твърдяната продължителност на воденото срещу ищеца наказателното производство, а именно 11 години, т.к. не е взето под внимание фактическата и правна сложност на воденето срещу него наказателно производство. Отговорността на Прокуратурата на Република България може да бъде ангажирана само за периода от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда, като следва да се отбележи, че досъдебното производство по отношение на ищеца е приключило в рамките на 1 година и 6 месеца. За продължителността на съдебната фаза на процеса, не може да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като в съдебна фаза друг е ръководно решаващият орган- съдът, и от него зависи продължителността на тази фаза. Производството пред двете съдебни инстанции е приключило в 5 разумен срок. Следва да се отчете също така, че голяма част от разглеждането на делото от Окръжен съд- Пазарджик е протекла по време на пандемията от Ковид-19, мотивите към присъдата са били изготвени 1 година и 8 месеца след обявяването й и неподдържането на протеста пред въззивната инстанция. Тези обстоятелства са от значение за преценка размера на евентуално дължимото се обезщетение.

По доказателствата:

Ответникът се присъединява към искането за прилагане към настоящето дело на НОХД № 557/2018 г. по описа на Пз ОС.

Възразява по искането на ищеца за допускане разпит на трима свидетели, поради неспазване изискванията на чл. 156, ал.2 и чл.159, ал.2 от ГПК.

Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.140 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, като настоящето определение представлява и проект за доклад по делото при спазване изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК :

Правното основание на предявените искове е чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ главният иск и чл.86 от ЗЗД на акцесорния. Същите са процесуално допустими като предявени от надлежна страна, при наличие на правен интерес за същата.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.131-133 от ГПК и в законоустановения срокове е депозиран писмен отговор.

По доказателствените искания направени от страните:

Анализа на изложените от страните доводи сочи, че между страните са спорни основанието и размера на вредите, както и дали същите са пряка последица от действията на Прокуратурата на РБ.