Решение № 5739 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5739 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20221110145895 по описа за 2022 година

П.зводството е по реда на Част втора, Дял пъ. от ГПК.

П.зводството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 16.11.2022 г. и молба от 02.03.2023 г., подадена от Българска академия на науките /БАН/ срещу Б. М. С., М. С. С., Л. Н. С., К. А. С., В. И. Т., П. И. Т., К.

Д. К., П. П. П., М. М. К., Л. М. К., С. М. В., Г. М. В., Ц. Г. С., Л. Г. Т., М. П. С.,

П. Ц. С., С. С. В., А. Л. И., Г. Л. А., Е. Г. П., А. А. М., Л. Г. Н., Р. Г. Г., В. Д. Г., Б.

Д. П., Д. Г. Г., А. С. З., Б. С. Г., Р. Г. В., К. Ж. В., В. Ж. В., М. Ж. В., Ж. П. В., Б.

П. В. – Б. и Р. Б. В..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН, е собственик на поземлен имот с идентификатор № .., находящ се в с. Владая, район „Витоша“, местност „Големия рид“, с площ от 1609 кв.м. Твъ., че въз основа на оригинерно придобивно основание, по силата на закона, е придобил собствеността върху стопанисваните и предоставени на БАН от държавата терени. Излага доводи, че по силата на ЗБАН, държавната собственост се е трансфо.рала в частна в полза на БАН, като предвид особения характер на собствеността, същата не подлежала на възстановяване по реда на нито един от реституционните закони. Счита, че с влизането в сила на ЗБАН на 19.10.1991 г. процесният имот 1 е преминал в собственост на БАН, доколкото към посочения момент именно Академията е стопанисвала процесния недвижим имот, ведно със застроената в него сграда, предоставени й от държавата за осъществяване на дейността й.

Навежда доводи, че със Заповед № РД-09-01-81/19.06.1984 г. на Председателя на РНС „Девети септември“ било наредено предаването на процесния недвижим имот в полза на Института по техническа кибернетика и роботика към БАН, за което обстоятелство бил съставен и предавателно – приемателен протокол от 19.07.1984 г. Сочи, че с Решение № ВГ113/14.11.2000 г. на Поземлената комисия на община „Витоша“, област София – град, на основание ЗВСГЗГФ, било възстановено правото на собственост на наследниците на С. Г. Р. – ответници в настоящото п.зводството, върху процесния недвижим имот. В тази връзка, ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост от 20.09.2002 г., с № 93, том I, рег. № 3135, дело № 82/2002 г. Ищецът твъ. незаконосъобразност на реституционното решение, с оглед обстоятелството, че към момента на възстановяване на собствеността на наследниците на С. Г. Р., имотът не е бил държавна собственост, тъй като с влизането в сила на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, Академията е придобила собствеността върху същия. Счита, че са налице основания за п.знасяне от страна на съда по отношение на законосъобразността на административния акт за възстановяване на правото на собственост на ответниците спрямо процесния поземлен имот. При условията на евентуалност сочи, че БАН е собственик на имота и на основание изтекла придобивна давност, доколкото Академията е упражнявала фактическа власт върху същия необезпокоявано и непрекъснато от момента на предоставянето на ползването на имота по силата на Заповед № РД-09-01-81/19.06.1984 г. до настоящия момент. Отбелязва, че към настоящия момент процесният имот, ведно с построената върху него сграда, се стопанисвали от Общоакадемично помощно звено „Почивно дело“, по силата на прието решение от ръководството на БАН от 11.12.2018 г. Твъ., че считано от 2009 г. процесният имот бил предмет на наемни правоотношения, като БАН е предоставяло възмездното му ползване и е упражнявало фактическа власт върху него чрез наемателя ЕТ „.. Г.“ ЕООД. Моли съда да признае за установено по отношение на БАН, че ответниците, при съобразяване на квотите от имота, спрямо които претендират права, а именно: Б. М. С. – 12/240 ид. части, М. С. С. – 12/240 ид. части, Л. Н. С. – 24/240 ид. части, К. А. С. – 12/240 ид. части, В. И. Т. – 6/240 ид. части, П. И. Т. – 6/240 ид. части , К. Д. К.

2

24/240 ид. части, П. П. П. – 12/240 ид. части, М. М. К. – 12/240 ид. части, Л. М.

К. – 8/240 ид. части, С. М. В. – 8/240 ид. части, Г. М. В. – 8/240 ид. части, Ц. Г.

С. - – 4/240 ид. части, Л. Г. Т. - 4/240 ид. части, М. П. С. – 8/240 ид. части, П. Ц.

С. 8/240 ид. части, С. С. В. – 8/240 ид. части, А. Л. И. – 2/240 ид. части, Г. Л. А.

– 2/240 ид. части, Е. Г. П. – 4/240 ид. части, А. А. М. – 4/240 ид. части, Л. Г. Н.

– 4/240 ид. части, Р. Г. Г. – 8/240 ид. части, В. Д. Г. – 4/240 ид. части, Б. Д. П. – 4/240 ид. части, Д. Г. Г. – 8/240 ид. части, А. С. З. – 3/240 ид. части, Б. С. Г. 3/240 ид. части, Р. Г. В. 2/240 ид. части, К. Ж. В. – 2/240 ид. части, В. Ж. В.– 2/240 ид. части, М. Ж. В. - 2/240 ид. части, Ж. П. В. – 2/240 ид. части, Б. П. В. – Б. – 2/240 ид. части, Р. Б. В. - 6/240 ид. части, не са собственици на поземлен имот с идентификатор № .., находящ се в с. Владая, район „Витоша“, местност „Големия рид“, с площ от 1609 кв.м. При условията на евентуалност, обективира искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост от 20.09.2002 г., № 93, том I , рег. № 3135, дело № 82/2002 г. по описа на нотариус ... Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Б. М. С., Л. Н. С., В. И. Т., П. И. Т., К. Д. К., П. П. П., М. М. К., Ц. Г. С., М. П. С., П. Ц. С., С. С. В., А. Л. И., Г. Л.

А., Е. Г. П., А. А. М., Л. Г. Н., Р. Г. Г., В. Д. Г., Б. Д. П., Д. Г. Г., А. С. З., Б. С. Г.,

К. Ж. В., М. Ж. В., Ж. П. В., Б. П. В. – Б. и Р. Б. В. са подали отговор на исковата молба. Дават становище за неоснователност на предявените искове.

Твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание възстановено право на собственост по реда на ЗВСГЗГФ и наследство № 95, том I, рег. № 3135, дело № 82 от 20.09.2002 г., по описа на нотариус ... Считат, че към датата на влизане в сила на ЗБАН ищецът е стопанисвал единствено сградата, построена в имота, ведно с припадащия й се терен, а не целия поземлен имот. Оспорват твърдението на ищеца относно незаконосъобразност на реституционното решение за възстановяване на правата им по отношение на процесния недвижим имот. Оспорват твърденията на ищеца, че същият е придобил имота на основание давностно владение. Поддържат, че след реституирането на имота и снабдяването с нотариален акт в тяхна полза са били в постоянно владение на имота и са полагали грижи за поддръжката му.

В тази връзка сочат, че от страна на ищеца не са били осъществявани действия, които да отричат по недвусмислен начин правото им на собственост върху имота. Ето защо молят съда да отхвъ. предявените искове като 3 неоснователни. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. С. е подал отговор на исковата молба. Дава становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твъ., че заедно с останалите наследници на . С. Р. притежават в съсобственост процесния недвижим имот. Излага доводи, че собствеността им е била възстановено по силата на решение № ВГ113/14.11.2000 г. за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, влязло в законна сила на 04.10.2001 г., издадено от ПК към община „Витоша“, област София град. Твъ., че с протокол № ВГ113 от 08.12.2000 г. бил извършен въвод във владение на процесния имот. Въз основа на постановено решение за възстановяване на правото им на собственост по реда на ЗВСГЗГФ, същите се снабдили с констативен нотариален акт. Поддържа изцяло отговора, подаден от останалите наследници, чрез адв. И.. Оспорва правния интерес на ищеца за предявяване на настоящите искови претенции. Поддържа, че ответниците са придобили имота и на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, доколкото владеели същия от момента на извършване на въвода. Оспорва твърдението на ищеца, че упражнява фактическа власт върху целия поземлен имот, като сочи че БАН използва единствено прилежащия терен към сградата, построена в имота, за която ищецът се легитимира като собственик. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвъ. като неоснователни. Претендира разноски.

Ответниците К. А. С., Л. М. К., С. М. В., Г. М. В., Л. Г. Т., Р. Г. В. и В. Ж.

В. не са подали отговор на исковата молба.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да се признае за установено, че ответниците не са собственици на спо.я имот.

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. От цитирания текст се вижда, че основна предпоставка за допустимостта на установителния иск е наличието на интерес от установяване на действителното правно положение.

4

Съгласно ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС на РБ правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то п.зтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, п.зводството се прекратява. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те п.зтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява п.зводството по делото, без да се п.знася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. В конкретния случай съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.

Правото, предмет на отрицателния установителен иск, с който се отрича правото на собственост или друго вещно право се индивидуализира с вещта, върху която съществува, с лицето, което е негов носител и с придобивното основание. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изче. в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.

5

/ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.

Като безспо. между страните са отделени фактът, че ответниците са законни наследници на С. Г. Р.; 2/ издаденото в полза на ответниците Решение № ВГ113/14.11.2000 г. на Поземлена комисия към община „Витоша“, област София – град, по реда на ЗВСГЗФД, по силата на което е възстановено правото им на собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор № .. (със стар пл. № .), находящ се в с. Владая, местност „Големия рид“, с площ от 1609 кв.м.; 3/ наличието на издаден в полза на ответниците Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание възстановено право на собственост по реда на ЗВСГЗГФ и наследство от 20.09.2002 г.