Решение № 393 от 30.10.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. гр.Велинград, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИ. Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А като разгледа докладваното от ЛИ. Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20225210101019 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК

Образувано е по искова молба на Ф. И. М., с ЕГН-**********, К. Д. Ц., с ЕГН- **********, А. И. Ц., с ЕГН- ********** и К. И. Ц. с ЕГН**********- всички с адрес за призоваване и съобщаване: гр.Сърница, ул."*******" №15, чрез К. Д. Ц., срещу Министерство на земеделието, храните и горите, с ЕИК: 831909905 и адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев" №55, представлявано от принципала - неговия Министър, с която е предявен отрицателен иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на ищците, че Министерство на земеделието, храните и горите не е собственик на следните недвижими имоти, а именно: нива с площ от 7.275 дка, попълнена в КВС като имот 170012; ливада с площ от 1.792 дка, попълнена в КВС като имот 170009; нива с площ от 0.291 дка, представляваща част от попълнен в КВС имот 000183, целият с площ от 1.080 дка; нива с площ от 0.079 дка, представляваща част от попълнен в КВС имот 000182, целият с площ от 1.279 дка..

С исковата молба се излага, че съгласно Удостоверение за наследници изх.№ 00706 от 10.06.2019г. на Община гр.Сърница, ищците са наследници на общия им наследодател - техният дядо И. О. Ц., починал през 1968г.

Замествали своя баща, съответно син на общия наследодател -И. И. Ц., 1 починал на 27.04.2015г. /след баща си И. О. Ц./, видно от Удостоверение за наследници изх.№1774 от 15.06.2015г. на Община гр.Сърница, което е актуално, съпоставено с първото общо Удостоверение за наследници. Излагат, че процесният имот е наследствен от общия им наследодател И. О. Ц. земеделски имот, внесен от него в ТКЗС със Заявление-декларация №192/1955г. и представляващ нива от 10 дка. в м.Орлино,землище на гр.Сърница. Сочат, че този имот бил възстановен на наследниците му с влязло в сила Решение №300 от 02.09.1999г. на Поземлена комисия при Община Велинград, на основание чл.18 ж. от ПП на ЗСПЗЗ, за което намира приложение задължителната съдебна практика на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС, което е актуално и до сега. Твърдят, че все още не е приключила напълно процедурата по възстановяване собствеността върху наследствения им имот, тъй като не са посочени неговите реални граници, действително възстановена площ, както и съседите на имота. Излагат, че процедурата следвало да бъде приключена от правоприемника на ПК- Велинград- Общинска служба по земеделие гр.Сърница /ОСЗ Сърница/, която като е пропуснала да установи идентичността на възстановения им от ПК-Велинград наследствен имот,без правно основание, само защото в имота им има самозалесили се дървета, е заснела отделни части от него, а именно: № 170009-от 1.792 дка;№ 170012- от 7.275 дка; № 000182- от 1.279 дка и № 000183- от 1.080 дка, като дървопроизводителна горска площ държавна собственост. Сочат, че общата реална площ на наследствения им имот е 11.426 дка., но на основата на неправомерно изготвени лесоустройствени планове, които са разкъсали бившата нива на посочените по-горе четири по-малки имота, с изкуствено определени прави вътрешноимотни разделителни линии. Излагат, че изпълняващият длъжността Директор на ДГС „Селище" е отказал да съгласува имотите за възстановяване с мотивите:..."анкетираните имоти не са ниви или ливади, а горски територии държавна собственост, 100 годишна смърчова гора", което е видно от Писмо изх.№РД-13-547/04.08.2016г. на ОСЗ Сърница. Твърдят, че ОСЗ Сърница не се е съобразила с местоположението на горите от ДГФ и с фактическото положение, че тяхната наследствена самозалесила се нива е заградена от всички страни с възстановени земеделски частни имоти. Сочат, че като се направи справка с КВС за всички тези съседни имоти, както и че ДГФ е попълнен по правата линия западно от тези съседни имоти като 000732, 000183, 000182 и т. н., е очевидно, че няма как тяхната бивша нива да е била част от този ДГФ. Излагат, че ОСЗ Сърница 2 отказва да се съобрази с експертното становище на лизензирания експерт И.

Тончев, който е извършил проверка вкл.и на съхраняващите се в Министерството като архив горско-стопанска карта по ЛУП от 1951г. Твърдят, че старите дървета, които са на възраст повече от 60 години, са не повече от 20 броя, които са били разпръснати из тази нива и оставени на синорите й само да пазят сянка и по никакъв начин не са оказвали влияние, нито са пречили тази нива с площ от почти 11.5 дка да се ползва като нива по предназначение най-вече за отглеждане на картофи. Сочат, че с Писмо изх. №РД-13547/04.08.2016г. на ОСЗ Сърница им е отказано да приключи процедурата по възстановяването на наследствения им имот. Излагат, че на основание т.З на ТР№1/1997г., съгл.която в производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато се касае за наследствена земя, не е задължително участието на всички наследници, депозират молбата само от тях, като видно от приложеното Удостоверение за наследници на общия им наследодател, е че към настоящия момент са общо 35 лица, т.к. исковата молба, подадена от един от наследниците, ползва и останалите за засегнатите в нея общи факти.

Ангажират доказателства. Претендират разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника оспорва изцяло исковата молба. Твърди, че правото на собственост върху процесните имоти за държавата е възникнало при хипотезата на предположение трето на чл.77 от Закона за собствеността - по друг начин определен в закона. Сочи, че имотите са част от държавния горски фонд и собствеността им е определена съгласно регистъра към КВС и КККР, включени са в обхвата на одобрената карта на възстановената собственост и впоследствие на КККР, като характерът им е на частна държавна собственост по смисъла на чл. 27, ал. 4 Закона за горите, което обстоятелство доказва собственически права върху имота и се установява с удостоверенията от общинската служба по земеделие, приложената към него скица, което удовлетворява изискването на чл. 27, ал. 5, т. 3 ЗГ за удостоверяване на собствеността на държавата. Твърди, че липсват доказателства, че общият наследодател на ищците е бил собственик на имотите към момента на одържавяването имот, като в представеното заявление - декларация за членство в ТКЗС липсват имоти с подобни характеристики, както и по какъв начин е придобит имота и на какво основание се легитимира като собственик наследодателя на ищеца към момента на обобществяването. Ангажира доказателствата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на 3 събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

За основателността на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца право съществува, респ. да установи правото си на собственост върху процесният недвижим имот.

В приета по делото съдебно - лесотехническа експертиза на вещото лице Г. е посочено, че позиционирани поземлени имоти с номер 000182, 000183, 170009 и 170012, отнесени към фондовата граница (разделителна линия между фондова принадлежност гори (горски фонд ; горска територия) и земеделски земи към 1951 г.) попада извън горската територия с отстояния от 40 до 135 м. от нея срещу отд. 71”а” по ГСП и картен материал от 1951 г..

Вещото лице излага, че в уводната част на обяснителната записка на ЛУП 1951 г. фондовата граница е описана геодезично като географско положение на точките с геодезични ъгли и азимутно (хоризонтално разстояния между точките и географска посока) и трасирана (позиционирана) на терена с трайни знаци във вид на гранитни блокове , дървени колове , пирамиди и окопи с въглища. Сочи, че към 2016 - 2019 г. в съседство и в посока юг, юг изток, юг запад, север, север изток и север запад и на значителни отстояния от поземлените имоти с номер 000182, 000183, 170009 и 170012, има възстановени поземлени имоти като земеделски земи - масиви 161, 170, 172, лични поземлени имоти в горски територии. Вещото лице е посочило, че държавните горски територии са в посока юг, югоизток, югозапад спрямо възстановени земеделски земи от масиви 170,172. Извън фондовата граница към 1951 г. няма установени самостоятелни малки горски територии, а така също и в южна посока в горската територия наличие на площи земеделски земи. Вещото лице не е установило наличие на данни след кооперирането на земеделските земи да е предоставяна или прехвърляна земеделска земя за нуждите на горското стопанство и/или за изкореняване за земеделски нужди за трансформиране от земеделска земя в горска територия и/или обратно.

От приета по делото повторна съдебно-техническа експертиза на вещото лице Г. се установява, че фондовата граница пресича три от процесиите имоти, като тангира по западната граница на ПИ с идентификатор № ***, пресича ПИ с идентификатори № *** и № ***, по КККР на град Сърница. Вещото лице излага, че може да се приеме, че имоти с идентификатори № *** и № *** попадат изцяло в зоната за 4 земеползуване по картата - ЛУП от 1951 г..

По делото е приета и допълнителна съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че действащата Кадастрална карта и кадастрални регистри на неурбанизираната територия на град Сърница е от 11.11.2019 г., одобрена със Заповед № РД -18-749, а действащия ЛУП на град Сърница е от 2016 г.. Посочва се още, че процесиите имоти - с номера от бившата КВС:

000182 и 000183 на землището на град Сърница в момента са имоти с идентификатори № *** и № *** по действащата КККР на град Сърница. Площта, НТП, а собствеността и съседите са същите като в КВС. Вещото лице излага, че фондовата граница пренесена от карта от 1951 г. пресича имоти с идентификатори № *** и № *** по

КККР на град Сърница като ги разделя на две части, както следва: за имот №***, площ в ЛУП – 1200 кв.м, а площ извън ЛУП (за земеползуване) – 79 кв.м.; за имот № *** 1080, площ в ЛУП – 789 кв.м., а площ извън ЛУП (за земеползуване) – 291 кв.м.. Към допълнението са представени още комбинирана скица на имотите с идентификатори № *** и № *** по КККР на град Сърница, с отразени на нея площите, които се получават при разделянето им от фондовата граница от картата от 1951 г. и координатите на пресечните точки от 1 до 3 в координатна система КС 2005 г.. Следователно от заключението на вещото лице Г. по основната и допълнителната експертиза се установява, че имоти с идентификатори № *** и № ***, по КККР на град

Сърница, с по- голямата част от площта си попадат в ДГФ, както към 1951 г. съобразно ЛУП от същата година, така и към настоящия момент, като не са налице данни да е извършвана промяна на предназначението им, а имоти с номера от бившата КВС: 170009 и 170012 на землището на град Сърница, които към настоящия момент са имоти с идентификатори № *** и № ***, по действащата КККР на град Сърница попадат в площта за земеползване, като фондовата граница пресича три от процесиите имоти, като тангира по западната граница на ПИ с идентификатор № ***.

Следователно от приетите повторна и допълнителна експертиза на вещото лице Г., които съдът кредитира като пълни и компетентно изготвени безспорно се установи, че имотите с идентификатори № *** и № ***, по КККР на град Сърница, предмет на иска никога не са били земеделски земи. Тези имоти са били част от ДГФ, тоест държавни гори. Тези имоти никога не са губили тази си характеристика, поради което и те не биха 5 могли да са предмет на реституция по ЗСПЗЗ, тъй като не представляват земеделски такива, нито такива, които са загубили характера си на земеделска земя, но подлежат на реституция по този закон- чл.10 от ЗСПЗЗ. Следователно постановеното решение, с което на ищците е признато право на възстановяване върху тях е материално незаконосъобразно. Съдържанието на административния акт трябва да е съобразено с материално-правните изисквания на правната норма и да отговаря на нейната хипотеза.,тоест трябва да е в съответствие със закона и нормативните актове въз основа и в изпълнение на който е издаден. Тъй като се касае за държавна собственост и то гора, част от държавен горски фонд, то тези имоти въобще не подлежат на реституция, нито по реда, по който е извършена такава – ЗСПЗЗ, нито по реда за ЗВСЗГГФ. Тези имоти не биха могли да бъде придобити по давност от ищците /също и от техните праводатели/ именно поради това, по аргумент от разпоредбата на чл. 26 от Закона за горите, съгласно който не може да се придобиват по давност горски територии - държавна или общинска собственост, независимо дали са частна или публична държавна или общинска собственост.