Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4471 от 29.09.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12980/2022
Вид
Решение № 4471
Подписан
29.09.2026
Състав
Живко Стоянов Желев

Цитирани разпоредби

  • чл.149 ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд
  • чл.2 · Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд
  • чл.60, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 4471 гр. Пловдив, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330112980 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба на Ф. М. А. Б., с която се оспорва решение № *** от ***г. постановено от Поземлена комисия Пловдив – Първенец с което на наследниците на М.А.И. е отказано възстановяване 19 дка иглолистна гора със семенно-издънков произход. Жалбоподателя поддържа, че решението е нищожно, като постановено от незаконен състав.

Освен това се излагат доводи за незаконосъобразност на решението поради липса на мотиви и нарушение на производствените правила, тъй като адм. орган не е дал на заявителя надлежни указания относно изискванията към представените документи удостоверяващи собствеността. Искането е да бъде прогласена нищожността, респективно да се отмени решението като незаконосъобразно.

Въззивваемият Общинска служба по земеделие „Родопи“ – Пловдив, взема становище, че жалбата е неоснователна, а оспореният акт законосъобразен.

Съдът намери за установено следното:

С оспореното Решение № ***/*** г. Поземлена комисия Пловдив – Първенец отказала да признае правото на собственост на наследници на 1

М.А.И. върху иглолистна гора със семенно-издънков произход с площ от 19 дка, находяща се в землището на село ***, община ***. В мотивите към него е посочено, че актът се постановява поради недопустимост на приложените доказателства съобразно чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ.

Установява се от приложената преписка, че процедурата по възстановяване е започнала по заявление на Н.М.А., която е наследник по закон на М.А.И., починал на ***. /лист 46-47/. Видно от приложеното удостоверение за наследници от 19.08.2022 г. на Община *** Н.М.А. е починала на *** г., като за единствен наследник е оставила жалбоподателя Ф.

М. А. Б., който е неин *** /лист 5 на приложеното дело/ .

В производството по издаване на оспорения акт заявителката е представила удостоверение на ***, финансов отдел, издадено на името на наследодателя М.И., в което се сочи, че по емлячните регистри на негово име има записани в село ***, *** частни гори с площ от 19 дка, станали държавна собственост с Министерско постановление № 64/25.08.1949 г. /лист 48/.

За удостоверяване връчването на постановеното решение за отказ към преписката е представена обратна разписка с дата 08.02.2001 г. По направено от жалбоподателя оспорване на подписа в обратната разписка съдът е назначил съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение се установява, че положеният в известието за доставяне подпис не е на лицето Н.М.А. /лист 73/.

От изисканото по реда на чл. 186 ГПК писмо на кметство село ***, община ***, представено в хода на настоящото производство, е видно, че в емлячният регистър на кметството на стр. 429 на името на М.А.И. са записани недвижими имоти, от които гори, както следва: в местност „***“ - 3,40 дка, в местност „***“ – 3 дка, в местност „***“ – 3 дка, в местност „***“ – 2 дка, в местност „***“ – 1,4 дка, в местност „***“ – 0,40 дка, в местност „***“ – 0,500 дка, в местност „***“ – 2 дка, както и пустеещи в местността „***“ – 0,8 дка, и в местността „***“ – 8,800 дка.

Според представеното писмо на Министерството на земеделието и горите към датата *** г., когато е издадено оспореното решение, членове на Поземлена комисия Пловдив – Първенец са били лицата, както следва: председател – М.В.С., заместник-председател - Ж.Й.Т., старши експерти Т.И.Т., Г.И.П., Е.Т.Г, Ц.С.П., А.К.Т., Л.И.Г., Г.С.Ч. и специалист юрист - С.А.Г..

2

Приложеният към преписката екземпляр от оспореното решение, че то е подписано от М.С. – председател, Ж.Т. – зам. председател, Н.С. – секретар, Г.П. и Г.Ч. – членове /лист 51/.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в срок, тъй като съгласно чл.149 ал.5 АПК административните актове могат да се оспорват с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Освен това, съобразно заключението на съдебно-графическата експертиза, следва да се приеме, че по делото не са представени доказателства относно това, че решението е било надлежно връчено на заявителката.

Оспореният акт е издаден в производството за възстановяване на собственост върху гори, по смисъла на чл.2 ЗВСГЗГФ. Съгласно чл.11 от ЗВСГЗГФ /в редакцията от ДВ бр. 49/1999г./ възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд се извършва от съответните поземлени комисии към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, в чийто състав задължително се включва инженер по горско стопанство. Следователно адм. орган, компетентен да издаде адм. акт по чл.13 ЗВСГЗГФ е съответната, съобразно землището поземлена комисия – случая ПК Пловдив – Първенец, чийто правоприемник се явява понастоящем ОСЗ Родопи – Пловдив / лист 39/.

Към датата на постановяване на оспореното решение, съставът на поземлените комисии се е уреждал изрично от чл.60, ал.4 ЗСПЗЗ /в редакцията от ДВ, бр. 48/1995 г./ според която те се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове, като членовете задължително се назначават на щат от Министерството на земеделието и аграрната реформа.

Към дата на издаване на оспореното решене приложимите общи изисквания към неговото задължително съдържание като индивидуален административен акт се регламентират от чл.15, ал.2 ЗАП / отм./. Съгласно чл.15, ал.2, т.6 изр. второ ЗАП / отм./ когато административният орган е колективен /както е в случая/ актът се подписва от председателя и секретаря.

Това са лицата, които са овластени да удостоверят волята на административния орган воля, която е формирана при тяхното участие. За да бъде действителен административния акт, той следва да е издаден от компетентния по материя, място и време орган. В случая се установява, че във 3 вземането на оспореното решение е участвало лице, което не фигурира в списъчния състав на поземлената комисия, съобразно събраните под делото доказателства. Това е посочения като секретар Н.С.. Участието на лице, за което не се представиха доказателства да е било надлежно назначено на съответната длъжност, води до извод за постановяване на решението от ненадлежен състав, което го прави нищожно.

С оглед изложеното съдът намира, че заявеното оспорване е основателно и следва да бъде обявена нищожността на решението предмет на жалбата.

Предвид изхода от делото на жалбоподателят се дължат деловодни разноски в размер на 10 лв. /5,11 евро/- държавна такса. Разноски за адвокатско възнаграждение не се следват, тъй като липсват представени доказателства относно уговарянето и плащането им.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение по протокол № *** от ***г. постановено от Поземлена комисия Пловдив – Първенец /понастоящем ОСЗ Родопи – Пловдив/ по оспорването заявено с жалбата на Ф. М. А. Б., род. на ***., със съдебен адрес ***, адв. И. Д..

ОСЪЖДА Общинска служба земеделие "Родопи" - Пловдив да заплати на Ф. М. А. Б., род. на ***., със съдебен адрес ***, адв. И. Д. сумата 5,11 евро /10 лева /, представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.

Пловдив в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4