Акт № 324 от 03.11.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Благоевград, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Татяна Андонова

Членове:Росица Бункова

Божана Манасиева при участието на секретаря Илиана Ангелова в присъствието на прокурора И. Ал. А. като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600886 по описа за 2026 година Производството пред ОС –Благоевград е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда № 31 от 29.06.2026 г., постановена по н.о.х.д. № 158/2025 г., Районен съд–Разлог е признал подсъдимия М. Х. У.,с ЕГН **********,от гр.

Я.,за НЕВИНОВЕН в това,че в периода 22.08.2022 г. до 07.12.2022 г., в град Я., местност „Б.“, самоволно, не по установения от закона ред ( Закона за собствеността):

„Чл. 30. (ал. 1, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица. Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си;

Чл. 31. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване;

1

Чл. 32. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ;

Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение;

Чл. 34. Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Искът за делба не се погасява с давност“. , е осъществил едно оспорвано от У.Р.Л., А.И.Л. и Н.И.Л. – наследници на покойния И.А.Л. И.Ю.А. и М.Ю.А.- наследници на покойната Б.А.А.; Р.Х.И. и Т. Х. Ц. – наследници на покойния Х. Х. У.; С.А.Д., Е.В.Я. и съпругата му Н.А.Я. – наследници на покойната Д.У.К., свое предполагаемо право, а именно правото на собственост върху 1/3 идеална част от имот с № 720011, с нов кадастрален № *** и 1/3 идеална част от останалите 2/3 от имота предмет на делба по гр. дело № 358/2020 г. по описа на Районен съд- Разлог, като се е разпоредил еднолично със съсобствен имот с № 720011, с нов кадастрален № *** като е добил и продал от него общо 59,31 куб. м. дървесина смърч, на стойност 18 582, 41 лева и общо 49,16 куб. м. дървесина бял бор, на стойност 14 881,61 лева, или цялата дървесина на общата стойност 33 464,02 лева, без съгласието на останалите съсобственици, и случаят не е маловажен,поради което и на осн. чл.304 от НПК е ОПРАВДАЛ подсъдимия за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

Предвид изхода от делото,на основание чл. 190 НПК сторените по делото разноски е оставил за сметка на държавата.

В законовия срок е постъпил протест на ТО-Разлог при РП-Благоевград,с който се настоява за отмяна на присъдата,поради нейната неправилност и 2 постановяването на нова,с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.323,ал.1 от НК и осъден на съответното наказание.

В протеста прокурорът изразява несъгласието си с правните изводи на първоинстанционния съд относно възприетата обективна несъставомерност на деянието,тъй като квалифицирането в обвинителния акт на сечта и продажбата като „разпореждане“ не променя факта, че М. У. самоволно е засегнал правото на собственост на другите сънаследници като е добил и продал дървесина от сънаследствения имот, с което е накърнил правомощието за ползване на общата вещ от останалите съсобственици.

Оспорва се тезата на първия съд,че самоуправство не може да се осъществи между сънаследници (съсобственици) в рамките на техните спорове като се основава на съществуващия в казуса имуществен спор и цитира практика на Върховния съд и ВКС (цитирани са Решение № 472/1992 г. на ВС, Решение № 87/2005 г. на ВКС и Решение № 520/2008 г. на ВКС,Решение №576 от 29.12.2009г на ВКС по н.д №599/2009г), според която субект на престъплението може да бъде сънаследник, който действа еднолично и ограничава правата на останалите.

Следващото възражение на прокурора е липсата на законово основание за извършената сеч,тъй като подсъдимият е действал самоволно и не по установения ред, нарушавайки правилата на Закона за собствеността (чл. 30 – чл. 34) за служене с обща вещ. Издадените позволителни за сеч по Закона за горите не го оправдават, тъй като процедурата е опорочена — подсъдимият се е легитимирал с документи с констатирани несъответствия (Нотариалния акт на нотариус Коновска и Решение № 1422), чиято валидност и квоти са били предмет на висящ съдебен спор.Основава възражението си на изискванията на чл. 111, ал. 8 от Закона за горите и чл. 54, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8 за сечите в горите, които изискват нотариално заверено съгласие на поне половината от съсобствениците, каквото в случая липсва.

Държавното обвинение изтъква,че дори и да не бъдат възприети посочените по-горе възражения с оглед на обстоятелството,че Решение №500257 от 06.07.2024г по гр.дело №358/2020г по описа на РС-Разлог не е влязло в сила и че проведената процедура по Закона за горите изключва наличието на един от обективните елементи на състава на престъплението по чл.323,ал.1 от НК,то 3 следва да се отчете,че подсъдимият е извършил самоволна сеч на количества, които изобщо не са били разрешени административно — по двете позволителни за сеч е следвало да се добият общо 85 куб. м, а реално извозеното количество надхвърля разрешеното с 23.48 куб. м (9.31 куб. м по едното и 14.17 куб. м по другото позволително).

Счита,че първоинстанционният съд не следва да преценява тежестта на случая по договорената покупно-продажна цена на дървесината,а размерът на вредите следва да бъде определен по обективен критерий — осреднена пазарна цена. Според назначената по делото експертиза тази пазарна стойност доказва „немаловажност“ на извършеното.

И на последното място,намира за необоснован извода на съда, че подсъдимият е действал с добросъвестното съзнание, че има годно правно основание.М. У. е предприел действията по сеч и продажба при напълно изяснен за него факт, че правото му на собственост е изрично оспорено от неговите роднини в рамките на висящо гражданско дело (гр. д. № 358/2020 г. на РС – Разлог). Умисълът е налице, тъй като той е упражнил правото си преждевременно, преди спорът да бъде разрешен по законния ред.

В съдебно заседание пред ОС-Благоевград, участващият прокурор изцяло поддържа протеста на РП-Благоевград,ТО-Разлог по съображенията, посочени в него и настоява за отмяна на присъдата и постановяването на нова,с която У. да бъде признат за виновен и осъден на съответното наказание.

Подсъдимият М. Х. У. не се явява в производството пред въззивния съд и делото е разгледано в негово отсъствие по аргумент на чл.329,ал.2 от НПК(присъствието му не е задължително).Същият се представлява от защитника си адв.Р. К.,която изразява становище за правилност,обоснованост и законосъобразност на постановения съдебен акт,поради което иска да бъде потвърден и претендира присъждането на направените по делото разноски.

Защитата твърди, че в казуса липсва изискуемата от състава на чл. 323 от НК „противоправна промяна“ на съществуващото състояние.Обвинението е повдигнато за това, че подсъдимият се е „разпоредил еднолично“ със съсобствения имот, като е добил и продал дървесина. Според адвокат К. действията по извършване на сеч не представляват правно разпореждане с недвижимия имот, а се явяват единствено действия по обикновено управление на същия.Намира,че деянието е несъставомерно и от субективна страна.На 4 базата на събраните свидетелски показания и заключението на вещото лице, защитата изтъква, че първоинстанционният съд правилно е съобразил и доводите за това, че случаят не съставлява престъпление (включително с оглед спецификата на вредите).

Благоевградският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в протеста,изслуша страните в производството,обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, прецени наличния по делото доказателствен материал и след като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 от НПК, намери въззивния протест за допустим,но разгледан по същество–за неоснователен.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, и въззивният съд не намира основание да бъде променяна като се има предвид,че пред окръжния съд не е проведено съдебно следствие.Т.е фактическата обстановка се гради върху доказателствения комплекс,събран в хода на първоинстанционното съдебно следствие и тя е следната:

Началото на правопораждащите факти се отнася към 19.11.1998 г., когато Х.

Х.ов У. (бащата на подсъдимия) в качеството си на низходящ наследник на Ю.Ю. У.(дядо на подсъдимия) депозирал пред Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) – гр. Я. заявление за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд в местността „Б.“. В образуваното пред ОСЗ производство под № 1422,заявителят вписал собствените си три имена както като лице, подаващо искането, така и като собственик. Към преписката обаче били приложени писмени доказателства (удостоверение за наследници, препис-извлечение от 1946г. и удостоверение за идентичност на имена), които еднозначно сочели, че праводател и титуляр на одържавеното имущество е дядото на подсъдимия – Ю.Ю. У..

С последвалото Решение № 1422 от 25.04.2001 г. на Поземлена комисия – гр.

Я. била възстановена собствеността върху имот № 720011 с площ от 15 дка в същата местност. В хартиения оригинал на акта, в пълно съответствие с попълненото заявление, като реституент било вписано името на Х. Х.ов У., вместо това на действителния собственик Ю.Ю. У.. Този хартиен оригинал 5 липсва в архива на службата, но в кадастралната карта и в електронната информационна система като титуляр фигурира Ю.Ю. У.. По-късно, след сезиране от правоимащи наследници, свидетелката М.С. (служител и последващ началник на ОСЗ – Я.) извършила проверка и констатирала разминаването между хартиения носител и електронните данни. На основание чл. 13, ал. 9 от ЗВСГЗГФ тя предприела служебна ръчна поправка върху наличното копие от решението, заменяйки в мотивите и диспозитива името на Х. У. с това на Ю. У., което удостоверила с подпис и печат. Действието е извършено в присъствието на част от наследниците, но без писмено уведомяване на останалите заинтересовани лица, като срещу тази поправка е подадена жалба. Паралелно, в Службата по вписванията е регистриран екземпляр от Решение № 1422 (намиращ се на л. 141, т. IV от ДП), сочещ за собственик бащата на подсъдимия Х. Х.ов У.,а така описания поправен от свид.Среброва екземпляр от решението не е вписван в Службата по вписванията.

През 2006г последвал въвод във владение и нотариални производства:

През 2006 г. бил оформен протокол за въвод във владение за въпросния имот с участието на М.М. (служител в ОСЗ) и И.Р. (помощник-лесничей), като в него изрично е отбелязано, че имотът принадлежи на наследниците на Ю.Ю. У.. В това действие лично се включил и подсъдимият М. У., който положил подписа си под документа.