Определение № 2044 от 13.08.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2044 гр. Бургас, 12.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501994 по описа за 2023 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от „ПЛАМС- 2001“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, Природен парк „Витоша“, хотелски комплекс „Копитото“, чрез адв.Красимира Астакова от БАК, против определение № 5821 от 13.10.2023г. по гр.д.№ 8010 по описа за 2021г. на Районен съд Бургас, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Намира за необоснован извода на БРС, че ищецът не е доказал правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост против ответника.

Неправилен бил и извода на съда, че ищецът е заявил само правото си на собственост върху закупената от него сграда и нямало претенция за собствеността върху терена, следователно нямало заявено самостоятелно право върху вещта, което да конкурира правото на собственост на ответника, поради което искът бил недопустим.

Сочи, че през 2006г. ищцовото дружество е придобило от „Войнтех“ ЕООД /в ликвидация/ собствеността на следния недвижим имот : СГРАДА ЗА ШКОЛА ЗА ПОДГОТОВКА НА ВОДОЛАЗИ с идентификатор ***, заедно с прилежащи съоръжения, находящи се в гр.Бургас, кв. „Крайморие“, лесопарк „Росенец“, построени върху държавен поземлен имот със стар идентификатор 009081 с площ от 92,761 дка, както И БРЕГОВО СЪОРЪЖЕНИЕ, построено през 1987г. с обща площ 2714 кв.м., от което вълнолом 2475 кв.м., 239 кв.м. подход към него с дължина 20 м. Към онзи момент държавната земя, върху която била построена школата била с площ от 92,761 дка и била предоставена за изпълнение на това мероприятие със заповед № 720 от 4.08.1987г. на председателя на Асоциация „Горско стопанство и горска промишленост“. В тази заповед 1 било посочено, че школата следва да се построи върху 20 дка върху залесената и незалесена горска площ в землището на гр.Бургас. Впоследствие поземления имот от 92 дка е разделен на два имота със стари кадастрални номера 009091 и 009092 и нови идентификатори *** и ***.

Подчертава, че ищецът е закупил сградите и съоръженията, находящи се в двата поземлени имота, а не както неправилно съдът приел- само в ПИ с идентификатор ***.

След покупката през 2006г. ищецът инициирал процедура за изключване на гори и земи от горския фонд, като през 2009г. ДАГ излязла със становище за изключването от горския фонд по реда на чл.14в от ЗГ за имоти в землището на кв.Крайморие, община Бургас на имотите със стари кадастрални номера 009091 и 009092. Правото на ищеца да закупи земята, върху която е построена сградата на дружеството било уредено в §5 от ПЗР на Закона за горите, но било осуетено от домогванията на ответника- Сливенската митрополия на БПЦ да си възстанови собствеността върху същия поземлен имот. В защита на правата си ищецът провел успешно административно дело срещу заповед на кмета на Община Бургас по чл.20 от ЗВСГЗГФ вр. чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ за принудително изземване на владения от ищеца държавен поземлен имот. Развити са конкретни съображения за незаконосъобразно възстановяване на двата поземлени имота в полза на ответника по делото с решение №1-113 от 12.03.2020г. на Общинска служба „Земеделие“ гр.Бургас.

Счита, че с посочените по- горе факти е обоснован правния интерес на дружеството от завеждането на отрицателен установителен иск против ответника.

Сочи се още, че правото на собственост върху сградата, закупена от „Воинтех“ ЕООД и процесния имот се доказва от събраните по делото доказателства- заповед № 720 от 4.08.1987г. на председателя на Асоциация „Горско стопанство и горска промишленост“;

Протокол от 4.08.1987г. за приемане и предаване на площи от ДГФ; Протокол от 17.06.1999г. за уточняване на границите и площта на „База за подготовка на водолази“, предадена на МО и включена в капитала на „Воинтех“ ЕООД, с който е уточнена границата на войсковия имот от горския фонд, като е прието, че на площта е построена учебна база за подготовка на водолази с Акт за частна държавна собственост 918/05.05.1997г.; Заповед № РД 09715/17.05.1999г. на Министъра на отбраната и министъра на земеделието, горите и аграрната реформа; Становище на началника на РДНСК Бургас, че преустройството е извършено през 1987г. и учебния корпус фигурира в АДС от 1995г. и от 1997г. и има характеристиките на заварен строеж, нанесен в кадастралната карта на Бургас; Акт № 11599 от 13.05.1955г.; Акт №918 от 5.05.1997г.- двата за частна държавна собственост, както и Заповед за деактуване № РД- 11-11 от 13.01.2009г. Същевременно се сочи, че съдът не е допуснал въпроси към приетата по делото СТЕ досежно наличието на сгради и съоръжения в процесния ПИ с идентификатор ***. Вещото лице установило още, че 1338 кв.м. от ПИ с идентификатор *** представляват прилежаща част към сграда с идентификатор ***.

В заключение, частният жалбоподател намира за неправилен извода на районния съд, че производството по предявения отрицателен установителен иск за собственост е 2 недопустимо, тъй като ищецът не е доказал да е титуляр на оспореното от него право на собственост на ответника. Мотивите на съда били относими към материалноправната легитимация по иска, а не по неговата допустимост, тъй като правният интерес на ищеца произтичал именно от твърдението му, че притежава спорното право.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.

Третото лице помагач - „ЕМ ДЖИ ПРОПЪРТИС“ ЕООД, представлявано от адв.

Мартин Богдев от БАК, оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Правилно съдът приел, че няма заявено от ищеца самостоятелно право върху вещта, което да конкурира правото на собственост на ответника, поради което искът е недопустим. В частната жалба не били изложени факти и обстоятелства, които да опровергават този извод на съда. Според ответното дружество жалбоподателят не заявява различно право върху имота, нито самостоятелно право върху имота, нито възможност за придобиването му на оригинерно основание или по реституция. След като тези условия не били налице, то не е налице и възможност да се обсъждат условията и предпоставките за придобиване на имота от ответника. Затова намира за ирелевантни доводите в частната жалба, касаещи придобиването на имота от БПЦ.

Сочи се, че твърдението на ищеца е, че ако бъде отречено правото на собственост на ответника, той би имал възможност да закупи земята, върху която е построена сградата на дружеството съгласно §5 от ПЗР на ЗГ. Правилно РС приел, че тази разпоредба е неприложима, тъй като земята не е изключена от горския фонд, поради което ищецът не е правоимащо лице и не може да закупи терена дори да се отрекат правата на Сливенската митрополия. Това обстоятелство било удостоверено в писмото от ИАГ, съгласно което срокът за одобряване на предложението на ищеца за изключването от горския фонд е изтекъл.

На следващо място се сочи, че по делото е безспорно установено, че ищецът не е собственик на обект, разположен върху процесния ПИ с идентификатор ***, а твърденията на ищеца са, че е собственик на обект в съседния имот- ПИ с идентификатор ***. Това, според ответника по жалбата, изключва възможността да претендира закупуването на собствеността върху терен, сроковете за което са изтекли.

Ответникът Сливенска митрополия, представлявана от адв. Александър Тодоров от САК, също е представил отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, а изложените в нея твърдения като неверни. Недоказани останали твърденията на ищеца, че в процесния имот има осъществено строителство /трафопост, пречиствателна станция, сграда, плацове и алеи/, представляващи негова собственост или за придобиване на сгради или съоръжения в имота. Напротив- школата за водолази била построена в съседния имот ПИ с идентификатор ***, а бреговото съоръжение било разположено в имот 009086, който не е идентичен нито с процесния имот, нито с ПИ с идентификатор ***. Според експертизата в процесния имот са построени две вилни сгради, които не са нанесени в кадастъра, но същите не били собственост на ищеца, нито били построени от него законно, поради което са станали собственост на собственика на терена /държавата/ на основание 3 чл.92 ЗС. Същото се отнасяло до евентуални алеи, пречиствателна станция, плацове или други съоръжения, доказателства за наличието на които не били представени. Според протокола от 1999г. реализираното в имота строителство било описано в АДС 918/5.05.1997г., в който били посочени само сградата- кораб и вълнолома. Изтъква се, че тъй като ищецът не е собственик нито на сграда, нито на съоръжение, нито на терен, дори в съседния на процесния имот, още по- малко в ПИ с идентификатор ***, то искът му бил недопустим, поради което правилно районният съд е прекратил делото.

На второ място са развити съображения, че ищецът няма правен интерес от иска, тъй като дори да отрече правата на ответника върху имота, това няма да създаде възможност на ищеца да го придобие. Сочи се, че теоретично е съществувала възможност за придобиването на имота по реда на §5, ал.3 от ПЗР на ЗГ /нов/, но същия никога не е бил изключван от Държавния горски фонд, тъй като не е била издавана заповед за това. Представеното от ищеца становище по чл.14б, ал.3 от ЗГ /отм./ за изключване на имота от горския фонд, чийто срок на валидност бил 6 месеца според §83 от ПРЗР към ЗИД на Закона за фуражите, е загубило действието си и ищецът няма никаква възможност, т.е. право да придобие имота на основание на това становище. Затова счита, че няма възможност процедурата по заявлението на ищеца за изключването на имота от ДГФ да продължи, респективно- ищецът да закупи процесния имот. Сочи се още, че няма подадено от ищеца заявление по §123 от ПЗР на ЗИД /от 2006г./ на ЗГ /отм./, а срокът за това е бил едногодишен. От скицата било видно, че до днес процесния имот представлява горска територия. По изложените съображения счита, че дори да отрече правата на Сливенската митрополия оспорвайки законосъобразността на реституционното решение в нейна полза, ищецът не би могъл да стане собственик на процесния имот или дори на ПИ с идентификатор *** /за сградата- кораб, за която разполага с нотариален акт/.

На следващо място се сочи, че ищецът дори не твърди да притежава постройка в процесния имот, а считал, че двата терена на ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** представляват прилежаща площ към сграда ПИ с идентификатор *** /корабът, монтиран в ПИ с идентификатор ***/. СТЕ по делото обаче установила, че само част от ПИ с идентификатор *** би могла да се определи като прилежаща площ към сградата, като в устните си обяснения пред съда експертът заявил, че никаква част от процесния ПИ не представлява прилежащ терен към кораба. Ето защо ищецът нямал правен интерес от иска. Наличието на евентуална постройка /кораба/ в съседния имот според ответника няма как да обоснове правния интерес на ищеца.

На следващо място се сочи, че ищецът не е собственик на сграда в ПИ с идентификатор ***, тъй като липсвали доказателства праводателят му „Войнтех“ ЕООД да е придобило имота от държавата, за да може да го прехвърли на ищеца. Другото съоръжение- вълнолом и подход към него също не било собственост на ищеца, тъй като представлява брегово съоръжение, т.е. публична държавна собственост съгласно чл.6, ал.4 от ЗУЧК, сделките с която са забранени от закона- чл.7, ал.1 ЗДС. Развити са също подробни съображения, че корабът не представлява сграда, бетонирането му на терена не представлява законен строеж, а представлява подобрение към терена, което по силата на 4 приращението става собственост на собственика на земята, поради което не може да се прехвърля без терена.