Решение № 753 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300502780 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. С. Б., Й. М. Г., В. Х.

Г. и Т. Д. Б., в качеството им на ищци по гр.д. № 6783/2020 г. на ПдРС, III гр.с. против постановеното по делото решение № 260133/08.08.2023г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите установителен иск за признаване за установено между страните, че те са съсобственици на поземлен имот № ***** в землището на село *****, местност „*****“, и е уважен насрещният иск на въззиваемите Г. Ц. И., М. Ц. И. и Д. Г. П. с правно основание чл.108 от ЗС, като е признато за установено, че ищците по насрещния иск са собственици на общо 5/18 ид.ч. от процесния имот и ответниците по насрещния иск са осъдени да им предадат собствеността и владението върху реална част от имота, с площ от 133,42 кв.м.

Решението се обжалва от С. С. Б., Й. М. Г., В. Х. Г. и Т. Д. Б. и в частта, с която е уважен насрещният иск по чл.109 от ЗС за това жалбоподателите да премахнат построените в поземления имот три постройки с площи от 36,73 кв.м., 36,51 кв.м. и 10,09 кв.м., плочници и бетонова настилка с обща площ от 49,81 кв.м. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се като погрешен изводът на РС, че жалбоподателите не са установили твърдяното от тях придобивно основание – давностно владение, и по-конкретно, че не са установили да са своили имота.

Твърди се, че неправилно РС е отказал да се произнесе по заявеното от жалбоподателите възражение за нищожност на решение № 11008/25.10.1999г. на ОбСЗ-гр.***, легитимиращо индиректно въззиваемите като собственици на процесния имот. Иска се отмяна на обжалваното решение, уважаване на иска на жалбоподателите за право на собственост и 1 отхвърляне на насрещните искове. Иска се и инцидентно произнасяне в мотивите на решението по възражението за нищожност на горепосоченото решение на ОбСЗ-гр.*****.

Отговор на въззивната жалба е подаден от Д. П. и М. И., чрез пълномощника им адв.

С. Д., с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Изложени са доводи в подкрепа на мотивите на РС, включително и в частта, с която е отказано да се разгледа инцидентен установителен иск за нищожност на решението на ОбСЗГ-гр.***.

Отговори на въззивната жалба са подадени и от Г. И. и Д. Г., чрез назначените им особени представители адв.Р. П. и адв. Я. К.. С отговора от Г. И. въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Също са изложени подробни доводи в подкрепа на мотивите на ПдРС. С отговора от Д. Г. се поддържа, че въззивната жалба е основателна. Твърди се, че действително е допуснато процесуално нарушение, като РС не е извършил инцидентен контрол по законосъобразността на реституционното решение.

ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ № 6783/2020 г. на ПдРС, III гр.с. е образувано по искова молба от Х. Д. Г. / починал в хода на делото и заместен от своите наследници В. Х.а Г. и Д.

Х. Г./, Й. М. Г., Т. Д. Б. и С. С. Б. против Ц. Г. И. / починал в хода на делото, на чието место са конституирани Г. Ц. И. и М. Ц. И./ и Д. Г. П., с която е предявен иска по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗС за това да бъде признато за установено, че ищците са собственици на основание давностно владение на поземлен имот № ***** в землището на село *****, местност „*****“, с площ от 3,621 дка., при квоти от по ½ ид.ч. съответно общо за първите двама ищци и общо за другите двама. В исковата молба се твърди, че през 1971г. първите двама ищци Х. и Й. Г.и построили вилна сграда в процесния имот. Вилата била построена на мястото на дървена барака, която преди това била използвана от родителите на Х. Г..

Ищците посочват, че вилата била електро и водоснабдена, за което били открити партиди в съответните дружества, както и била декларирана в Служба“МДТ“ при Община- гр.***** и за нея от 2006г. ищците Г.и заплащали данъци. През 1982г. ищците Б.и построили в процесния имот вилна сграда, която била електро и водоснабдена и била декларирана в данъчната служба при Община- гр.*****, като от 2006г. заплащали данъци за нея. От построяване на сградите до подаване на исковата молба ищците ползвали поземления имот, в който са построени вилите. След 2005г. предприели действия по узаконяването им, а през 2019г. започнали да се снабдяват с необходимите документи за снабдяване с констативен нотариален акт. Установили, че процесният поземлен имот бил предмет на земеделска реституция, като бил възстановен на Г. В. К. с решение № 11008/25.10.1999г. на ОбСЗгр.***. През 2014г. имотът бил прехвърлен на ответниците. Въпреки възстановяването на собствеността ищците не били виждали никой друг в имота, нито пък някой бил заявил собственически претенции. Твърдят, че са придобили по давност поземления имот, въз основа на упражнявано от тях давностно владение, считано от 1999г. до подаване на исковата молба.

С подадения от Д. Г. П. и Ц. Г.ев И. отговор на исковата молба установителният иск 2 за право на собственост е оспорен като неоснователен. Твърди се, че ответниците са собственици на процесния имот на основание договор за дарение от 2014г. и наследство от майка им М. Г. Г., която от своя страна била наследник на Г. В. К., на когото имотът бил възстановен с горепосоченото решение на ОбСЗ-гр.***. Ищците били изградили в имота без тяхното знание и съгласие постройки, който нямали строителни книжа. Била предприета процедура по събаряне им, като били издадени констативни актове по чл.225а от ЗУТ.

Ищците ползвали само площта от имота, върху която били разположени постройки или около 100 кв.м., а целият имот бил 3621 кв.м. Оспорват ищците да са манифестирали намерение за своене на имота спрямо тях, както и да са заплащали данъци.

От ответниците по главния иск в законовия преклузивен срок са предявени насрещни искова по чл.108 от ЗС и по чл.109 от ЗС. В насрещната искова молба се твърди, че процесният имот попадал в иглолистна гора. Преди завеждане на делото ответниците по насрещния иск водели преговори с ищците за доброволно освобождаване на имота, като поискали да им бъде заплатена сума за постройките. Въпреки отправените до тях покани да освободят имота и премахнат сградите, това не било сторено, а ответниците по насрещния иск продължили да го ползват. С тези си действия пречели на ищците да упражняват правото си на собственост. Поради това са заявени искания да бъде установено в отношенията между страните, че ищците по насрещния иск са собственици на общо 5/18 идеални части, или по 5/36 идеални част от процесния поземлен имот; ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението по отношение на площта от 133,14 кв.м. от имота, върху която са разположени постройките, както и да бъдат осъдени да премахнат тези постройки.

С отговора на насрещната искова молба от Й. Г., Т. Б. и С. Б. исковете по чл.108 и чл.109 от ЗС са оспорени като неоснователни. Оспорват се твърдението, че за процесните постройкие липсвали строителни книжа и не били търпими по смисъла на пар.16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Ответниците по насрещните искове поддържат твърденията си по главния иск, че са собственици на имота на основание придобивна давност. Молят за отхвърляне на исковете.

По делото не е постъпил писмен отговор от конституирания наследник В. Х.а Г..

Постъпил е писмен отговор от ответника по насрещните искове Д. Х. Г., чрез назначения особен представител адв. Я. К., със становище за неоснователност на исковете.

Сочи се, че не било установено ответникът да упражнява фактическа власт по отношение на реалната част от имота, владението върху която се иска да бъде предадена. За недоказан намира и негаторния иск.

С решение № 11008/25.10.1999г. на ПК при Община“*****“-гр.*** по преписка по заявление вх.№ 11008/29.06.1991г. на Г. В. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи / възстановими/ стари реални граници върху из.н.др.причина / изоставена нива по други причини, както беше уточнено от вещо лице Н. Н. в о.з. на 20.05.2025г./ от 3,621 дка., съставляващ имот № ***** в землището на с.*****, местност „*****“, за който не е налице спор, че е идентичен с ПИ № *****.20.174 по КККР за землището на с.*****, 3 одобрени със Заповед № РД- 18- 851/11.12.2019г. на Изп.директор на АГКК. От събраните по делото доказаелства, включително и от заключенията по СТЕ по първоинстанционното дело и от заключението по назначената по настоящето дело комплексна СТЕ, не се установява този имот да е отразен графично на друга карта или план преди одобряване на картата на съществуващите или възстановими стари реални граници за землището на с.*****, въз основа на която е постановено реституционното решение.

По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Х. Н. / без родство със страните/, И. П. / без родство със страните/, А. П. / син на въззиваемата Д. П./, Д. П. / без родство със страните/ и М. Г. / без родство със страните/.

Свидетелят Н. сочи, че познава Г.и и Б.и от много години. Свидетелят имал вила в местността „*****“ / безспорно е, че в тази по- голяма местност попада и местността „*****“/, в която вили имали и ищците по главния иск по първоинстанционното дело. Те се считали за собственици на вилите и на терена около тях, в който били изградили огнище и били поставили по една маса и пейки. Само те имали ключове от вилите си. През годините никой не бил имал претенции спрямо вилите и терена около тях. Наоколо имало гора.

Площта около вилите, която ползвали Г.и и Б.и била около 200- 250 кв.м.. Вилите били водоснабдени и електроснабдени.

Свидетелят П. също познава Г.и и Б.и от деца. Те притежавали вили в местността „*****“. До вилите имало маси на открито. Ползвали общо около 1 дка. от терена около вилите, като паркирали автомобилите си там и поддържали терена. Те заключвали вилите и през годините се демонстрирали като техни собственици.

Свидетелят П. сочи, че е водил разговори, като пълномощник на собствениците на процесния имот, с притежателите на постройките в него. Тъй като първоначално не могъл да намери никаква информация за тях, оставил на едната постройка бележка с личния си телефон. След няколко месеца получил обаждане от лице на име В., който освен това се представил като зет на Б.. Разбрали се да се видят. Срещата станала през месец април 2019г..

В. обяснил, че навремето дядо му- бащата на съпругата му, по своя воля решил да изгради в имота барачка, която впоследствие достроявал. Известно им било, че имотът не е техен.

Постройките- вили, били две, а преди 3- 4 години била изградена и масивна постройка, ползвана за санитарен възел. В разговора с В. свидетелят му обяснил, че желаят имотът да бъде опразнен, като предложил да ги обезщети с пари, затова, че евентуално ще ползва фундаментите на вилите. Предложил да им плати около 5000 лева. В. Обяснил, че трябва да разговаря с Т. Б.. След известно време свидетелят получил отговор, че Б.и са съгласни да напуснат вилата си, като дори били съгласни да оставят всички находящи се там мебели, посуда и др.. Тъй като В. живеел в гр.*****, той свързал свидетеля с другия зет на Т. Б., Р.

С.. Последният настоял да им бъдат платени 15000 лева, поради което преговорите не постигнали успех. Свидетелят не бил разговарял с Г.и. Двете вили ползвали площ от около 150- 200 кв.м. от имота. Останалата част от него била неизползваема, тъй като била силно залесена и стръмна, а през една част преминавал електропровод за високо напрежение.

Свидетелят П. сочи, че е родом от с.*****. Известен му е процесния имот. През 4 него преминавал електропровод за високо напрежение. Имотът бил на Г. В.. Това свидетелят знаел от своята майка. Преди 10 години постройките в имота представлявали бараки. След това по тях започнали да се правят подобрения.