Решение № 143 от 19.08.2026, Районен съд - Своге

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20241880100792 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от С. М. Х., ЕГН **********, с адрес: *** и Н. М. Л., ЕГН **********, с адрес: ***** чрез пълномощника адв. Г. З. от САК, против Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните. Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

С исковата молба, съгласно уточненията направени с молба от 23.02.2026 г., в открити съдебни заседания, проведени по настоящото дело на 30.03.2026 г. и на 17.06.2026 г., ищците твърдят, че на основание договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 81, том IV, дело № 1324 от 22.12.1995 г. на Г. М. – Нотариус при Свогенския районен съд, са собственици на дворно място с пространство от 1 380 кв.м., находящо се в землището на с. Церецел, общ. Своге, местността „Попова ливада“, извън строителните граници, при съседи: от север и юг: път, запад: горски фонд и изток – М. Н. Л., поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Церецел, общ. Своге, одобрени със заповед № РД-18-130/19.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като праводателите им по този договор – М. Н. Л. и Н. Х. Л. (** на Л. от 16.03.1959 г. до 05.12.1989 г.) за периода от 1960 г. до 1987 г., са упражнявали давностно владение върху недвижимия имот и са придобили правото на собственост върху същия в режим на СИО по давност през 1970 г., за което са съставени Нотариален акт за собственост на недвижими имоти по давност № 458, т. III, д. № 1515/1969 г. на Свогенски народен съдия и Нотариален акт за собственост на недвижими имоти по давност № 300, т. I, д.

№ 599/1972 г. на Свогенски районен съдия. Твърдят още, че на основание 1 договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том IV, дело № 1325 от 22.12.1995 г. на Г. М. – Нотариус при Свогенския районен съд, ищците са собственици на празно дворно място с пространство от 920 кв.м., находящо се в землището на с. Церецел, общ.

Своге, местността „Попова ливада“, извън строителните граници, при съседи: север и юг: път, изток: К.В.Б. и запад: М. Н. Л., поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Церецел, общ. Своге, одобрени със заповед № РД-18-130/19.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като праводателите им по този договор – М. Н. Л. и М. Д. В. (съпруга на Л. от *** г.) са придобили правото на собственост върху същия в режим на СИО по давност през 1993 г., с оглед упражнявано от Л. за период от 10 години преди това давностно владение върху недвижимия имот, за което е съставен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 125, т. III, д. № 1554/1993 г. на Свогенски нотариус.

От 22.12.1995 г. до сега ищците твърдят, че владеят изцяло и непрекъснато двата имота, като евентуално твърдят, че са придобили правото на собственост върху имотите по давност – ако съдът приеме, че не са ги придобили по силата на горепосочените правни сделки. Сочат, че от комбинирана скица от м. 06.2022 г. на инж. М. – правоспособно лице за извършване на дейности по кадастъра се установявало, че част от имота с площ от 1 380 кв.м., а именно част с площ от 660 кв.м., обозначена със зелен цвят на комбинираната скица, попада в поземлен имот с идентификатор *** – горска територия – частна държавна собственост по КККР на с.

Церецел, общ. Своге, одобрени със заповед № РД-18-130/19.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а част с площ от 117 кв.м., обозначена с розов цвят на комбинираната скица, попада в поземлен имот с идентификатор *** – горска територия – частна държавна собственост по КККР на с.

Церецел, общ. Своге, одобрени със заповед № РД-18-130/19.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК. От същата комбинирана скица се установявало още, че част от имота с площ от 920 кв.м., а именно част с площ от 44 кв.м., обозначена с лилав цвят на комбинираната скица, попада в поземлен имот с идентификатор ***, а част с площ от 620 кв.м., обозначена със светло син цвят на комбинираната скица, попада в поземлен имот с идентификатор ***. Точните граници на имотите са показани в приложената към исковата молба комбинирана скица, като в нея с горепосочените цветове са защриховани частите от имотите на ищците, попадащи в поземлени имоти с идентификатори *** и *** (и двата горска територия на ДАГ - Държавно горско стопанство (ДГС) Своге). Спорните части от имотите на ответника са допълнително индивидуализирани с изготвената по делото Съдебно-техническа експертиза (СТЕ) на вещото лице инж. Л. М. и с последвалото уточнение, направено от пълномощника на ищците в откритото съдебно заседание, проведено по настоящото дело на 17.06.2026 г. По същество се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание дарение, а в условията на евентуалност по давностно владение на спорните реални части от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 660 кв.м., и с площ от 44 кв.м., заключени между точките 1, 2, 3, 4, 23, 22, 21, 20, 13, 15, 16, 19, 11, 12 и 1, обозначени с червен цвят на комбинирана скица – Приложение 1 към заключението на СТЕ на вещото лице 2 инж. Л. М., както и на спорните реални части от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 117 кв.м. и с площ от 621 кв.м., заключени между точките 20, 21, 22, 23, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 14, 19, 16, 17, 18 и 20, обозначени с червен цвят на комбинирана скица – Приложение 1 към заключението на СТЕ на вещото лице инж. Л. М.. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответника, чрез пълномощник на министъра на земеделието и храните, е подаден отговор на исковата молба, в който заявява становище за неоснователност на исковете.

Във връзка с последното оспорва да е налице идентичност между имотите, описани в двата нотариални акта и реални части от имотите на ответника, както и праводателите на ищците да са били собственици на имотите към 22.12.1995 г. Излага твърдения, че поземлените имоти с идентификатор *** и с идентификатор *** са частна държавна собственост, като собствеността на държавата върху целите имоти е определена съгласно регистъра към КВС/КК, за имотите няма влезли в сила решения за възстановяване на правото на собственост по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ), като държавата се легитимира като собственик в режим на частна държавна собственост по силата на закона – чл. 14а от ЗВСГЗГФ и чл. 27, ал.

2, във вр. с ал.1 от Закона за горите (ЗГ). Възразява, че ищците не са предприели действия, с които по ясен и недвусмислен начин да са демонстрирали намерението си да придобият имота за себе си, като такива действия не са доведени до знанието на собственика. По същество искането е съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.

В открито съдебно заседание ищците, чрез пълномощника, поддържат исковата молба и направените уточнения. Претендират се разноски.

Процесуалният представител на ответника – министъра на земеделието и храните не се явява.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено заключението на назначената и изслушана по делото експертиза.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид постъпилата искова молба, заявеното от страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 81, том IV, дело № 1324 от 22.12.1995 г. на Г. М.

– Нотариус при Свогенския районен съд, ищците са придобили правото на собственост върху дворно място с пространство от 1 380 кв.м., находящо се в землището на с. Церецел, общ. Своге, местността „Попова ливада“, извън строителните граници, при съседи: от север и юг: път, запад: горски фонд и изток – М. Н. Л., а на основание договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том IV, дело № 1325 от 22.12.1995 г. на Г. М. – Нотариус при Свогенския районен съд, ищците са 3 придобили правото на собственост и върху празно дворно място с пространство от 920 кв.м., находящо се в землището на с. Церецел, общ.

Своге, местността „Попова ливада“, извън строителните граници, при съседи: север и юг: път, изток: К.В.Б. и запад: М. Н.Л.

От показанията на свидетелите и от заключението на вещото лице се установява, че имотите съществуват на място в реални граници, като са били оградени още от праводателите на ищците по горепосочените правни сделки.

В заключението вещото лице сочи, че при огледа на място и от ортофотоплана се установява, че имотите са оградени с топографски елементи – естествени граници – гора и друг имот, като е налице пълна идентичност между имотите, описани в нотариалните актове от 1995 г. и имотите, заснети в комбинираната скица, а също така със спорните реални части от имотите, на които ответникът претендира да е собственик, които са както следва: от поземлен имот с идентификатор *** – с площ от 660 кв.м., и с площ от 44 кв.м., заключени между точките 1, 2, 3, 4, 23, 22, 21, 20, 13, 15, 16, 19, 11, 12 и 1, обозначени с червен цвят на комбинирана скица – Приложение 1 към СТЕ; от поземлен имот с идентификатор *** – с площ от 117 кв.м. и с площ от 621 кв.м., заключени между точките 20, 21, 22, 23, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 14, 19, 16, 17, 18 и 20, обозначени с червен цвят на комбинирана скица – Приложение 1 към СТЕ. При изслушването на вещото лице инж. М. в съдебно заседание същият е категоричен, че спорните реални части не представляват гора, че в кадастралната карта имотът на ищците изобщо не е нанесен поради грешка, а са нанесени са само границите на част от селището – дворно място на ищците, което е бяло петно (частта, заключена между точките 15, 13, 20, 18, 17, 16 и 15 на Приложение 1 към СТЕ), а спорните реални части погрешно са нанесени като горска територия, каквато те не са. Вещото лице изтъква, че причината за това е, че при изготвянето на КВС са използвани стари топографски карти при нанасяне на границите на селищните образования, които граници в годините са променяни, като в процесния случай същите са посочени в Приложение 1 към СТЕ – Комбинирана скица, включваща имота така, както е по извършеното от вещото лице геодезическо заснемане. Същото отбелязва, че още през 1972 г., видно от Нотариален акт за собственост на недвижими имоти по давност № 300, т. I, д. № 599/1972 г. на Свогенски районен съдия, ливада по т. 1 става овощна градина с площ от 680 кв.м., а бившата нива става зеленчукова градина с площ от 120 кв.м., но тези промени не са заснети и не са отразени в КВС, поради което е налице грешно отразяване на спорните реални части в кадастралната карта, като горска територия и част от имотите на ответника. Няма данни имотът да е обобществяван, нито правно, нито фактически. Свидетелските показания, които са непротиворечиви, установяват, че имотите са владени от праводателя на ищците М. Н. Л. още от 1961 г. (от когато има спомен св. Д. Б., а св. Д. Д. от 1966 г.), а след като същият е починал – от ищците по делото, като са заградени изцяло и представляват овощна градина. Владението е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя, като не е оспорвано от никого в продължение на повече от шестдесет години.

Свидетелските показания кореспондират със заключението на вещото лице, поради което съдът ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните 4 правни изводи:

Разпечатката съдържа 27 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd1430cb-9a6a-4ca9-9f5d-d62441060667