Решение № 72 от 30.09.2022, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Златоград, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двА.десети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20225420100119 по описа за 2022 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 - 178 АПК, вр. чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ.

Делото е образувано, след връщането му от Административен съд – С. за ново разглеждане.

Постъпила е жалба от Е. С. С., ЕГН ********** от с. Д., общ. З., обл.

С. срещу Решение № 30Г/1 от 20.08.2021 г. на Общинска служба по земеделие - З., с което е отказано, да бъде признато правото на собственост по отношение на имот с площ от 4 249 кв.м. - гора, иглолистна, находящ се в м.

„Н.“, при граници и съседи: имот на Р. Д.; път; имот на Я.Ч. и дере, съгласно декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ № 308/10.02.2003 г., представляващ ПИ с идентификатор ***, с проектна площ - 4 249 кв.м. при съседи:

*** и ***.

Жалбоподателят сочи в жалбата, че съгласно разпоредбата на чл.13. ал.5 от ЗВСГЗГФ „Общинската служба по земеделие се произнася с решение за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в съществуващи, възстановят на терена стари реални граници и/или нови реални граници в срок до дванадесет месеца от изтичането на срока по ал. 1.

Към решението се прилагат Cкица на имота и таксационна характеристика“.

Сочи, че съгласно хипотезата на чл.13, ал.5 ЗВСГЗГФ Общинската служба по земеделие се произнася с решение, с което възстановява правото на собственост върху горите и земите от горския фонд или отказва да възстанови правото на собственост. Сочи, че аргумент в тази насока е и 1 нормата на чл.19, ал. 3 ЗВСГЗГФ, съгласно която „В случаите, когато заявителят е обжалвал отказа на общинската служба по земеделие да възстанови правото му на собственост, държавното горско стопанство извършва предвидените по устройствените проекти дейности, до решаване на спора с влязло в сила съдебно решение “.

Жалбоподателят С. сочи още, че в настоящия случай с обжалваното решение е направен отказ не за възстановяване правото на собственост, а за признаване правото на собственост. При положение, че това право вече е било признато по съдебен и административен ред, то административният орган е излязъл извън своята компетентност в производството по чл.13, ал.5 ЗВСГЗГФ, а липсата на компетентност на административния орган (материална, местна или по степен) винаги води до нищожност на акта.

На следващо място пълномощникът на жалбоподателя твърди, че с обжалваното решение, административният орган е отказал да признае правото на собственост на наследниците на С. С. Д. върху посочения по-горе недвижим имот с мотиви, че документът за доказване правото на собственост бил писмена декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ и не е основание за възстановяване на имота по реда на ЗВСГЗГФ.

В случая, обаче, твърди, че както е посочено и по-горе, правото на собственост на наследниците на С. С. Д. е съдебно признато с влязло в законна сила Решение № 159/11.06.2001г. по в.гр.д.№ 78/2001 г. по описа на Окръжен съд - С., като впоследствие въз основа на него е постановено и влязло в сила Решение № 80А1 /25.04.2003г. на Общинска служба по земеделие - З., за възстановяване правото на собственост върху имота.

Сочи, че това решение, съгласно Тълкувателно решение № 1 по гр. д.

№ 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, докладчик Н. З., има конститутивно действие, което не е зачетено от административния орган.

Твърди, че в случая административният орган не е зачел и задължителната сила на влязло в сила Решение № 17/1б.04.2021 г. по гр.д.№ 26/2021г. по описа на Районен съд - З., с което е прогласена нищожността на Писмо изх. № РД-3444-1/08.01.2021 г., издадено от Началника на Общинска служба по земеделие - З., с което на жалбоподателя е отказано да бъде възстановено правото на собственост на имота - предмет на обжалваното решение.

Твърди също така, че съгласно разпоредбата на чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Обжалваното решение се явява нищожно и поради друг съществен порок - материална некомпетентност от степен на нищожност.

С оглед изложеното, моли, съдът да постанови съдебен акт, с който да прогласи за нищожно атакуваното решение на ОСЗ или да го отмени като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв.Б. К. поддържа жалбата.

2

По делото е депозиран отговор от Общинска служба по земеделие – З., който оспорва жалбата като неоснователна.

По делото е депозиран отговор и от ответника РДГ- С., който също оспорва жалбата като неоснователна.

По делото са конституирани като заинтересовани страни С. С. С., Р. Ю.

Д., А. Д. М., Р. М. К., Р. Я. К., В. М. С., Д. Д. С., Ц. Д. С., Н. Д. М., С. Д. С., РП

– С., ТО – З., Регионална дирекция по горите – С. и ТП „ДГС“ – З.

От новоконституираните страни, единствено становище по жалбата е постъпило от Регионална дирекция по горите – С. и ТП „ДГС“ – З..

Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на Регионална дирекция по горите – С., ОСЗ-З. и ТП „ДГС“ – З., както и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.

По делото са представени в цялост административна преписка № 2098/17.02.2003 г. по реда на ЗСПЗЗ и преписка № 2098-Г/02.07.2021 г. по реда на ЗВСГЗГФ, по която е издадено и оспореното решение на ОСЗ - З. С него ОСЗ - З. отказва да признае правото на собственост върху целия имот с площ 4.249 дка по реда на чл.13, ал. 3 ЗВСГЗГФ с мотив, че документът за доказване правото на собственост е писмена Декларация № 308/10.02.2003 г. по чл.12, ал.3 и не е основание за възстановяване на имота по чл.13, ал. 3, т. 1 ЗВСГЗГФ.

От приложените към преписката документи, се установява, че с Решение № 159 от 11.06.2001 г., постановено по в.гр.д. № 78/2001 г. на ОС-С., на осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ПК- З., правото на наследниците на С.С. Д. от с. Д., починал през 1989 г. да им бъде възстановено правото на собственост върху 34 бр. земеделски земи, описани подробно в диспозитива на съдебния акт с площ, граници и местност по местонахождение. Процесният имот е един от посочените, а именно в т. 17 от решението имоти, описан като нива от 5 дка в м. „Н.“, при граници: Р. Д.; път; Я.Ч. и дере. Към преписката е приложена и нотариално заверената декларация от Е. С., като процесният имот и там фигурира под № 17.

Жалбоподателя Е. С. С. е наследник на С. С. Д.

По делото е приложено удостоверение № 171/21.03.2019 г., в което за процесния имот се споменава, че е бивш земеделски имот в м. „Н.“.

Във връзка с решението на ОСЗ – С., жалбоподател, в качеството си на наследник на С. С. Д. е подал пред ПК-З. заявление с вх. № 2098/17.02.2003 г., с което е поискал възстановяването на 34 бр. земеделски имота, находящи се в землището на с. Д. Към заявлението е приложена нотариално заверена декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ, с рег. № 308/10.02.2003 г. по описа на нотариус М. Д., с район на действие РС-З. и Удостоверение за наследници № 605/05.12.2002 г., изд. от кметство на с.Д., общ. З.. Въз основа на така подаденото заявление ОСЗГ-З. е постановила Решение № 80А1 от 25.04.2003 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на С. С. Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на 34 бр.

3 земеделски имоти, в това число нива от 5 дка, находящ се в землището на с.

Д., в местността „Н.“, при граници (съседи): имот на Р. Д., път, Я.Ч. и дере, заявен с пореден № 17 от заявлението и установен с Декларация по чл. 12, ал.

3 ЗСПЗЗ № 38/10.02.2003 г.

По образуваната реституционна преписка е постановено и Решение № 90А1 от 03.12.2003 г. по реда на чл. 18ж ППЗСПЗЗ, с което ОСЗГ е признала правото на собственост на наследниците на С. С. Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на имоти, изброени в позиции от 1 до 32 и е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти или части от тях обособени в позиции от 1 до 3. Видно от съдържанието на т. 17 от цитираното решение е посочено, че правото на собственост се признава по отношение на нива от 5 дка, находящ се в землището на с. Д. в местността „Н.“, при граници (съседи): ДА СЕ ПРЕДСТАВИ УДОСТОВЕРЕНИЕ И СКИЦА ПО ЧЛ. 13, АЛ. 4 ППЗСПЗЗ.

Видно от приложения към преписката Протокол № 30-Г от 20.08.2021 г. комисия в състав - началник на ОСЗ, главен експерт ОСЗ, главен специалист ОСЗ, младши експерт ОСЗ и главен юрисконсулт ОД „Земеделие“ - С., е проВeдено заседание за произнасяне по искането на жалбоподателя, в което е взето решение за отказ за признаване на правото на собственост. В цитирания протокол е посочено, че съгласно § 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, правото на собственост на гори и самозалесили се земеделски земи се възстановява по реда на този закон, както и че разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, правото се доказва с изрично изброени документи, а представеният по преписката документ е декларация № 308/10.02.2003 г. Волята на органа е обективирана в атакуваното Решение № 30Г/1 от 20.08.2021 г., с което е постановен отказ да бъде признато правото на собственост върху ПИ с проектен идентификатор ***, с площ от 4 249 кв.м., находящ се в местността „Н.“, при мотиви, че документът за доказване правото на собственост е писмена декларация № 308/10.02.2003 г. по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ и не е основание за възстановяване на имота (чл. 13, ал. 3, т. 1 ЗВСГЗГФ).

Тоест в обобщение следва да се изброят следните факти:

Заявление е подадено за възстановяване правото на собственост на земеделски земи, още преди 1999 г. от наследниците на С. С. Д, вкл. и за процесния имот по реда на ЗСПЗЗ.

Следва признаване правото на собственост на наследниците на С. С. Д. с решение на ОСЗ – З. от 03.12.2003 г., след което е и постановено решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, вкл. и по отношение на процесния имот, като е възстановено правото на собственост на наследници на С. С. Д. в съществуващи, възстановими стари реални граници.

За процесния имот е посочено, че трябва да се представят скица и удостоверение. Без да е приключена преписката по ЗСПЗЗ е образувана нова преписка по ЗВСГЗГФ – отново за същия имот, като тази преписка е образувана по повод представени и служебно изискани удостоверение и скица от самата ОСЗ.

По настоящото делото съдът е назначил СТЕ, която е изготвена от вещото 4 лице Д. С..

Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно, компетентно и пълно.

От заключението на вещото лице, а и от приложеното решение на ОС – С. и отмененото с него решение на РС – З., се установява, че с. Д. е присъединено към смолянски окръг през 1961 г., като преди това е било към кърджалийски окръг. По това време са се създавали ТКЗС-та. По неясни причини не се откриват документи – емлячни регистри, документи за внасяне на земя в ТКЗС и други за цялото населено място. Вероятно затова, срокът за подаване на заявления за възстановяване на земеделските земи на бившите им собственици е пропуснат и затова правото на наследниците на С. Д. е признато едва с решението на ОС – С.

Вещото лице извършило оглед на процесния имот, при който е установило и поради това дава заключение, че процесният имот представлява стръмен терен, като в най-долната част има стопанска постройка и скали. В средната, в по-равнината част има нива, засята с тютюн. В най-горната част има иглолистни дървета. Останалата част, която е по-голямата, представлява ливада, като в нея има много овощни дървета – около 12 ореха, стара черница, стари череши, ябълки ,сливи, дюля, круша. В една малка част има млади акациеви дървета.

Характерът на процесния имот е земеделски със смесено предназначение.

Процесният имот е включен в горски фонд, като лесоустройствения план за землище Долен е приет на 02.07.1995 г. От стари сателитни заснемания, вещото лице е установило, че процесният имот не е залесен, а се вижда като паша и нива. Само малка част – в горния край, е самозалесена.