Решение № 392 от 30.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20231001000896 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Министерство на енергетиката против решение № 260 272/ 06.07.2023 г. по т.д. № 2493/2020 г. на СГС, ТО, 11 състав с което е уважен предявения от „Горубсо Кърджали“ АД, ЕИК 108060915 отрицателен установителен иск срещу въззивника, че не дължи сума в общ размер 245 573, 14 лв. по издадени от последния на 15.10.2020 г. четири дебитни известия за увеличение на концесионно плащане, както следва:

- Дебитно известие № 1000012054 от 15.10.2020 г. към фактура 1000008346 от 30.01.2019 г. с основание: концесионна вноска, ДС № 4 договор/ 16.11.1999 г.; падеж 15.01.2019 г.; находище „Чала“, на стойност 4 838.80 лв. без ДДС и 5 806.56 лв. с ДДС и причина за издаване: увеличение на концесионно плащане;

- Дебитно известие № 1000012055 от 15.10.2020 г. към фактура 1000009225 от 15.07.2019 г. с основание: концесионна вноска, ДС № 4 договор/ 16.11.1999 г.; падеж 15.07.2019 г.; находище „Чала“, на стойност 65 1

153.21 лв. без ДДС и 78 183.85 лв. с ДДС и причина за издаване: увеличение на концесионно плащане;

- Дебитно известие № 1000012056 от 15.10.2020 г. към фактура 1000010364 от 15.01.2020 г. с основание: концесионна вноска, ДС № 4 договор/ 16.11.1999 г.; падеж 15.01.2020 г.; находище „Чала“, на стойност 48 606.32 лв. без ДДС и 58 327.58 лв. с ДДС и причина за издаване: увеличение на концесионно плащане;

- Дебитно известие № 1000012057 от 15.10.2020 г. към фактура 1000011543 от 15.07.2019 г. с основание: концесионна вноска, ДС № 4 договор/ 16.11.1999 г.; падеж 15.07.2020 г.; находище „Чала“, на стойност 86 045.96 лв. без ДДС и 103 255.15 лв. с ДДС и причина за издаване: увеличение на концесионно плащане, ведно със законната лихва за забава върху сумата по всяко едно от издадените дебитни известия, считано от деня, следващ падежа.

Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и следва да бъде отменено.

Въззиваемата страна „Горубсо Кърджали“ АД оспорва иска и моли решението да бъде потвърдено.

С предявеният иск „Горубсо Кърджали“ АД твърди, че с Решение № 643 от 01.10.1999 г. на Министерския съвет на РБ на дружеството е предоставена концесия с предмет особено право на ползване на подземни природни богатства – оловно-цинкови и златосъдържащи руди, чрез добив от находище „Чала“, област Хасково. На 16.11.1999 г., въз основа на решението на МС дружеството е сключило договорът за концесия, изменен и допълнен с четири допълнителни споразумения, последното от които е от 24.01.2017 г. за удължаване на концесионния срок с 15 години. Ищецът посочва, че на 10.11.2020 г. е получил четири дебитни известия /ДИ/, издадени от Министерството на енергетиката /МЕ/ за периода 2019–2020 г., към вече платени фактури. Дружеството поддържа, че тези известия са неоснователно издадени, тъй като за визираните периоди липсва основание за увеличаване на заплатените концесионни възнаграждения. Изтъква се, че дължимото възнаграждение за периода 2018–2020 г. се определя съобразно текста на § 8 от допълнителното споразумение от 24.01.2017 г. във връзка с чл. 1 от Приложение № 3 към чл. 10 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства 2 по реда на Закона за подземните богатства /ЗПБ/. Според тази нормативна уредба концесионното възнаграждение се определя за единица добито подземно богатство за съответния период. Твърди се, че пред МЕ била представена справка за добита руда, произведен продукт и акумулиран междинен продукт на депо. От предоставените отчети и от цитираната справка било видно, че е налице разлика в приходите от реализация, респективно в разходите. Тя се формирала от преработката на междинния продукт от гравитационно обогатяване, който дружеството съхранявало на депо за последваща преработка и който е бил образуван от добита руда в периода 2005–2011 г.

Дружеството твърди, че този добив е реализиран преди пускането в експлоатация на инсталацията за преработка на продукта, като за него е била заплащана дължимата концесионна такса в годините на добиването му, съгласно чл. 17, ал. 1 от договора и изменението, направено с допълнително споразумение № 1 от 05.07.2005 г., а именно: че концесионерът се задължава да заплаща годишно парично концесионно възнаграждение в размер на 0.4% от стойността на метала злато в добитите количества златосъдържащи руди, изчислена по средноаритметичните международни цени на Лондонската метална борса за предходния 6-месечен период на календарната година. Този начин на изчисляване на концесионното възнаграждение бил променен с допълнително споразумение № 4 от 24.01.2017 г. Ищецът счита, че клаузите на последното споразумение нямат обратно действие, поради което за него не е възникнало задължение да заплаща допълнително концесионно възнаграждение за получените продукти в периода 2003–2011 г., каквото се претендира с процесните дебитни известия.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че с подписването на допълнително споразумение № 4 от 24.01.2017 г. договорните клаузи, определящи начина на формиране на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства от находище „Чала“ са приведени в съответствие с Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ. Съгласно тези промени дължимото плащане за единица добито подземно богатство се изчислява като процент от стойността на добитите подземни богатства, в съответствие с чл. 1 от Приложение № 3 към чл. 10 от Наредбата. Затова от второто полугодие на 2016 г. дружеството 3 следвало да плаща за метала злато в добитите количества руда, за всяко шестмесечие, въз основа на изчисления показател за рентабилност „R“. При формирането на този показател се включвали приходите и разходите по концесията за предходния шестмесечен период, като тук се отнасяли всички разходи, направени за добива и преработката, както и приходите от продадената продукция.

Ответникът изтъква, че в първоначално представените от ищца отчети е била формирана рентабилност, по-висока от минималната, но изчисленията на концесионното възнаграждение са били направени въз основа на минимално определения процент, тъй като неправилно са били включени разходи за стари отчетни периоди /2003–2011 г./. Поддържа, че към писмата, с които концесионерът оспорва дължимостта на сумите, са представени нови отчети за приходите и разходите на дружеството, които се различават от първоначално подадените в Министерството на енергетиката. Освен това в тези отчети били допуснати множество неточности и несъответствия, които възпрепятствали точното изчисляване на задълженията на дружеството към държавата. Счита, че извършването на промени в официално представените вече отчети за приходите и разходите /ОПР/ за стари периоди е недопустимо. В заключение заявява, че от концесионера не се претендира повторно заплащане на концесионно възнаграждение, а с издадените дебитни известия се иска заплащане на увеличението на концесионната вноска за посочения период вследствие на корекция в данъчната им основа, направена по повод на коригираните месечни отчети.

С допълнителната искова молба ищецът навежда доводи, че противно на уговореното в § 8 от допълнително споразумение № 4, ответникът иска да бъде заплатено концесионно възнаграждение не върху приходите от добитото подземно богатство в периода на действие на споразумението, а върху приходите на дружеството от реализацията на преработен междинен продукт от гравитационно обогатяване, добит в предходен период. Развива тезата, че въпросният материал не представлява добита руда, а е остатъчен продукт, съхраняван в хвостохранилището на дружеството, който е образуван от преработката на добита руда в периода 2005–2011 г., като за тази добита руда дружеството вече било заплатило дължимото концесионно възнаграждение на база действащите договорни клаузи.

4

Ищецът излага етапите на проекта за провеждане на концесията.

Добитата от находището руда се преработвала от Кърджалийската обогатителна фабрика. На втория етап от проекта – изграждане и пускане в експлоатация на инсталация за гравитационно обогатяване на рудата, реализиран през 2003–2004 г., се получавал гравитационен концентрат със средно съдържание около 7000 g/t Au при достигнато извличане на злато от 60–65%. През март 2006 г. било преустановено производството на оловноцинков концентрат и дружеството започнало да произвежда само гравитационен концентрат. Тъй като степента на извличане на златото при тази незавършена схема е била незадоволителна (60–65%, което не е съответствало на изискванията на концесионния договор за пълноценно оползотворяване на полезните компоненти в рудата), отпадъчният пулп се е събирал в обособен участък от хвостохранилището с оглед последващото му връщане за доизвличане на златото. За тези обстоятелства Министерството на енергетиката било уведомено с писмо с изх. № 395 от 27.04.2009 г., в което изрично ищецът посочил, че отпадъкът от гравитационното обогатяване се съхранява в специално изградени депа за междинния продукт.

Третият етап, за който МЕ било уведомено с цитираното писмо, включвал изграждането на инсталация за доизвличане на злато от гравитационния отпадък /т.нар. CIL инсталация/, с която постигнали над 95% обща степен на извличане на злато от рудата до металната сплав „Доре“.

Ищецът твърди, че на практика, с реализацията на инвестиционното предложение, била извършена частична реконструкция на действащата обогатителна фабрика и е внедрена технология за извличане на благородни метали от отпадъка от гравитация. По този начин дружеството започнало да преработва след 2012 г., когато е реализирана въпросната инвестиция, материалът, събиран и съхраняван в хвостохранилището на дружеството в периода 2005–2011 г. Логично било след като е започнала поетапната обработка и реализация на междинния продукт, това да намери отражение във финансови отчети за този период.

Счита, че като прилага чл. 10 от Наредбата, Министерство на енергетиката неправилно определяло показателя „рентабилност“, защото при формирането му неправомерно взема и печалбата от преработката на междинен продукт. Заявява, че приложените към възраженията документи 5 съдържали уточняващи данни необходими за правилното прилагане на Наредбата, поради което твърдението за изкуствено намаляване на рентабилността било невярно. Оспорва твърдението на ответника за допуснати неточности и несъответствия в представените отчети. Поддържа, че при констатиране на евентуални неясноти или грешки в документацията, Министерството на енергетиката било длъжно да уведоми концесионера и да даде указания за отстраняването им, а такива действия от страна на ответника не са били предприети.

Твърди, че първоначалните фактури за определяне на концесионното възнаграждение били издадени от Министерството на енергетиката въз основа на надлежно представените отчети. Години по-късно министерството ревизирало отчетите с твърдението, че следва да направи промени в тях и да издаде процесните дебитни известия

С отговора на допълнителната искова молба, Министерство на енергетиката я оспорва. Поддържа, че разходите за преработка на междинния продукт до получаването на сплав „Доре“ са част от всички разходи на обогатителната фабрика, поради което и тези разходи се отразяват на концесионното възнаграждение.

Изтъква, че относно допуснатите неточности в представените отчети по концесионния договор е уведомил концесионерът по електронна поща и по телефон, поради което и ищецът бил предварително запознат с обстоятелството, че от страна на Министерство на енергетиката ще бъдат извършени съответните корекции в отчетните документи.

Пред въззивната инстанция, съобразно дадените с определение № 500/ 29.07.2024 г. на САС указания, с молба от 14.11.2024г. Министерство на енергетиката е описало обстойно начина по който е определило размера на концесионните възнаграждения за процесния период съобразно данните в първоначално представените отчети. Подчертава, че с подписването на ДС № 4 основният фактор при формиране на задълженията за концесионно възнаграждение става рентабилността на предприятието. Печалбата на дружеството, получена от преработката на междинния продукт в процесните периоди е по – висока, прави дружеството рентабилно и съответно води до по – висок процент на дължимите концесионни възнаграждения.