Определение № 33810 от 17.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1493/2026
- Вид
- Определение № 33810
- Подписан
- 17.09.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Закон за подземните богатства
- чл. 2, ал. 1, т. 6 · Закон за подземните богатства
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33810 гр. София, 17.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20261110101493 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на В. Б. В., представляван от адв. Ш., срещу А.
Г. К., действащ като ЕТ „АЛЕКС-КО-А. К., с която са предявени като частични осъдителни искове за осъждането на ответника да му заплати следните суми:
3 527, 91 евро, частично предявена от 20 451, 68 евро, представляваща дължима главница по договор за заем от 27.05.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 20.01.2026 г. до окончателно изплащане на вземането;
10 609, 31 евро, частично предявена от 61 355, 03 евро, представляваща дължима неустойка за неизпълнение на договорно задължение по договор от 27.05.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 20.01.2026 г. до окончателно изплащане на вземането;
587, 99 евро, частично предявена от 3 393, 96 евро, представляваща заплатено от ищеца задължение на ответника за конценсионно плащане за първото полугодие на 2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 20.01.2026 г. до окончателно изплащане на вземането;
613, 55 евро, частично предявена от 3 509, 51 евро, представляваща заплатено от ищеца задължение на ответника за конценсионно плащане за второто полугодие на 2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 20.01.2026 г. до окончателно изплащане на вземането;
В исковата молба се твърди, че на 27.05.2019 г. между ответника А. Г. К., действащ като ЕТ „АЛЕКС-КО-А. К. и „ГИРСОРИ ПРОПЪРТИ СОФИЯ“ ЕООД е сключен договор за съвместна експлоатация на находище „Св. Георги“ в с. Сладун, общ. Свиленград в условията на партньорство, като съгласно чл. 1 от договора ответникът се задължава след като бъде определен за титуляр на концесия за добив на скално-облицовъчни материали от 1 находището в 1-месечен срок от влизане в сила на концесионния договор да подаде пред Министъра на енергетиката заявление за прехвърляне на права и задължения по предоставената концесия за добив на подземни богатства по чл. 25 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ права за добив за участък „Запад“, както и да съдейства на „ГИРСОРИ ПРОПЪРТИ СОФИЯ“ ЕООД за осъществяване на правата по договора и да осигурява безпрепятственото им упражняване. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си. В исковата молба се твърди още, че според чл. 1, ал. 2 от сключения договор „ГИРСОРИ ПРОПЪРТИ СОФИЯ“ ЕООД предоставя на А. Г. К., действащ като ЕТ „АЛЕКС-КО-А. К.“ заем в размер на 40 000 лв., платим по банковата сметка на физическото лице. Страните се съгласили, че в случай че ответникът изпълни задълженията си по сключения договор няма да дължи връщане на заетата сума, но ако не изпълни което и да е от задълженията си, ще дължи неустойката, уговорена в чл. 5 от договора. Твърди се, че на 11.07.2019 г. А. Г. К., действащ като ЕТ „АЛЕКС-КО-А. К. е сключил с Министерски съвет на РБ Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т.
6 ЗПБ за находище „Св. Георги“, участък „Изток“ и „Запад“, но не е изпълнил задължението си да подаде пред Министъра на енергетиката заявление за прехвърляне на правата по предоставената концесия. Сочи, че с оглед неизпълнението на това задължение, за ответника се е породило задължението за връщане на заетата сума по договор за заем. Освен това с оглед неизпълнението на договорните си задължения ответникът А. Г. К., действащ като ЕТ „АЛЕКС-КО-А. К.“ дължи и заплащане на неустойка в размер на 120 000 лв. Ищецът заявява, че се легитимира като кредитор на посочените вземания на „ГИРСОРИ ПРОПЪРТИ СОФИЯ“ ЕООД по силата на сключен договор за субективна новация от 20.04.2022 г. между страните и ищеца В. Б. В., съгласно който същият встъпва във всички права на „ГИРСОРИ ПРОПЪРТИ СОФИЯ“ ЕООД. В исковата молба се твърди още, че ищецът е очаквал изпълнение на сключения договор от 27.05.2019 г., поради което е извършил за своя сметка две концесионни плащания, дължими от ответника като концесионер по сключения концесионен договор за първото и второто полугодие на 2022 г., като на 26.07.2022 г. заплатил по сметка на Министерство на енергетиката вместо задълженото лице ЕТ „АЛЕКС-КО-А. К.“ сумата от 6 638 лв., а на 16.01.2023 г. заплатил сумата от 6 864, 00 лв.
Твърди, че плащанията били извършени по молба и със знанието на ответника, без намерение за дарение и при очакването за изпълнение на сключения договор, поради което в полза на ищеца възникнали регресни права за връщане на заплатените суми. Въз основа на изложеното моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски.
Към исковата молба са приложени писмени документи, като се иска приемането им като доказателства по делото. Иска се на основание чл. 192 ГПК снабдяване с информация от Министерство на енергетиката. Иска се събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане по отношение на обстоятелствата относно неизпълнението на задълженията на ответника по договора, водените преговори и постигнатите договорености между страните, както и обстоятелствата свързани с концесионните плащания за 2022 г. и наличието на очаквания у ответника за изпълнение на сключения договор. Иска се на основание чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да 2 представи документи свързани с осчетоводяването на дължимите и платени концесионни такси.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника А. Г. К., действащ като ЕТ „АЛЕКС-КО-А. К.“, подаден чрез адв. Н. Г., в който исковете се оспорват по основание и по размер. Според ответника видно от сключения договор от 27.05.2019 г. сумата в заем е предоставена на физическото лице А. Г. К., поради което и искът не е насочен срещу надлежна страна, освен това заемател е „ГИРСОРИ ПРОПЪРТИ СОФИЯ“ ЕООД, поради което и ищецът не е легитимиран да предявява иска. Наведено е възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. По отношение на иска за присъждане на неустойка ответникът оспорва да е налице виновно неизпълнение на договорни задължения. Твърди, че е налице фактическа невъзможност за изпълнение, тъй като находището не е експлоатирано от ответника, като заявява, че инвестиционното намерение за добив на подземни богатства е било обект на продължителни административни процедури по Закона за опазване на околната среда и по Закона за биологичното разнообразие, поради което и ответникът не е реализирал никаква икономическа полза от договора. Ответникът оспорва сключения договор от 25.07.2019 г. като нищожен, заявявайки, че от съдържанието му не стават ясно каква е действителната обща воля на страните, за което излага подробни съображения. Твърди, че договорът противоречи на добрите нрави, тъй като е налице съществена липса на еквивалентност на престациите и създава условия за неоснователно разместване на блага. Освен това договорът съдържа обещание за предприемане на действие, не и за настъпване на краен резултат, като изпълнението му е поставено в зависимост от действие на трето лице – държавен орган.
Ответникът оспорва валидността и на уговорената клауза за неустойка, като твърди, че противоречи на добрите нрави, а също е и прекомерна, тъй като надвишава сумите по договора и евентуалните преки и непосредствени вреди, които биха могли да настъпят. По отношение на претенциите за връщане на заплатените концесионни такси твърди, че не е налице основание. Ответникът заявява, че заплащането на сумите е в резултат на договореностите между страните и ищецът не е заплатил „чужд дълг“, а направил разходи във връзка със собствения си интерес от реализиране на проекта. Сочи още, че за ищеца липсвал правен интерес от погасяването на задълженията, тъй като не е бил страна по концесионния договор и ги е заплатил по съображения за бъдеща стопанска изгода. Заявява, че липсва договорно задължение по договора от 27.05.2019 г. за възстановяване на концесионни такси. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Направени са доказателствени искания за снабдяване с информация от Министерство на енергетиката, РИОСВ-Хасково и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, както и искане за назначаване на експертиза по поставени въпроси. Представя писмени документи /съдебна практика/, чието събиране като доказателства иска.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Исковата молба е редовна и допустима. С оглед доводите на ответника, че не е надлежна страна по договора за заем, във връзка с който ищецът предявява първият 3 осъдителен иск, съдът намира за необходимо да посочи, че процесуалноправната легитимация на страните по делото се определя според твърденията на ищеца, който в случая сочи, че е сключеният договор е именно с ответника, а по основателността на иска съдът ще се произнесе с крайния си акт по същество.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни претенции, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 74 ЗЗД.
По доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи възникване на облигационно отношение между неговия праводател и ответника, по силата на което праводателят му е предал в собственост на ответника, като ответникът е получил заетата сума, със задължение да я върне, че е настъпил падежът за изпълнение на задължението за връщане на заетата сума, както и че са предприети действия прекъсващи погасителната давност.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения, а при доказване на горепосочените обстоятелства от страна на ищеца - да докаже, че е платил.
На основание чл. 145, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде запитан оспорва ли получаването на сумата по банковата сметка на А. Г. К. с наредител „ГИРСОРИ ПРОПЪРТИ СОФИЯ“ ЕООД.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД
В тежест на ищеца е докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е съществувало твърдяното правоотношение по силата на договор от 27.05.2019 г., както и че ищецът е встъпил в правата на „ГИРСОРИ ПРОПЪРТИ СОФИЯ“ ЕООД, валидно уговорена клауза за неустойка, както и наличие на предпоставките за изискуемост на претендираната сума и нейния размер.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения, да проведе насрещно доказване.
На основание чл. 145, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде запитан подавал ли е заявление по чл. 25 ЗПБ за прехвърляне на права и задължения по предоставената му концесия на находище „Св. Георги“.
По иска с правно основание чл. 74 ЗЗД
В тежест на ищеца е докаже при условията на пълно и главно доказване, че е погасил съществуващото задължение на А. Г. К., действащ като ЕТ „АЛЕКС-КО-А. К.“ за концесионни такси за 2022 г., както и че е имал интерес от плащане на чуждото задължение, както и че е настъпил падежът за връщане на сумата от страна на ответниак В тежест на ответника е да докаже своите възражения, включително и че ищецът е изпълнил задължение, което смята за свое, както и да проведе насрещно доказване.
4
На основание чл. 145, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде запитан оспорва ли заплащането на концесионните такси, дължими от А. Г. К., действащ като ЕТ „АЛЕКС-КОА. К.“, дължими за 2022 г. по повод предоставената концесия в находище „Св. Георги“ от името и за сметка на В. Б. В.?
По доказателствените искания:
Страните са представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което същите следва да бъде допуснато събирането им.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства е относимо и допустимо и следва да бъде уважено, но по отношение на един свидетел при режим на довеждане при съобразяване на чл. 159, ал. 2 ГПК и то по отношение на обстоятелствата, свързани с правния интерес на ответника ищеца да заплати концесионните такси, доколкото по отношение на останалите обстоятелства са представени писмени документи.
Разпечатката съдържа 37 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2191baeb-fac1-4206-96c1-9025e6281c34