Решение № 981 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 981 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110200514 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***, ЕИК *** срещу наказателно постановление № Е - НП - 8 от 21.11.2025 г., издадено от заместник-министър на енергетиката, с което за нарушение на § 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г., на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лева (5112,92 евро), на основание § 5, ал. 9 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.

В жалбата се твърди, че разпоредбата на § 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. била незаконосъобразна, поради което издаденото наказателно постановление следвало да се отмени. Иска се спиране на наказателното производство, тъй като имало образувано административно дело пред АССГ, по което било отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург. Сочи се липса на компетентност на лицето, издало обжалваното НП, а в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира се и прекомерност на наложената 1 имуществена санкция.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, нередовно уведомено, не се явява представител. Съдът е дал ход на делото на основание чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, тъй като представител на дружеството-жалбоподател не е бил намерен на посочения от него адрес за призоваване при посещения на три различни дати и в различно часово време, а след оставено съобщение никой не се е явил.

Представителят на АНО пледира атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Относно искането на жалбоподателя за спиране на наказателното производство по настоящото дело, тъй като имало образувано административно дело пред АССГ, по което било отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург, то следва да бъде отбелязано, че двете производства протичат по различен съдебен ред, като пред АССГ се обжалва издаденият акт за установяване на публично държавно вземане № Е-АУПДВ-3 от 23.06.2025 г. и производството се разглежда по реда на АПК, а настоящото производство се разглежда по реда на ЗАНН във връзка с НПК. Двете производства се разглеждат независимо едно от друго.

Основанията за спиране на настоящото административнонаказателно производство са изчерпателно изброени в чл. 25 от НПК и сред тях не е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург по друго дело и то административно такова. Подобно основание има, но само ако по настоящото дело е било отправено преюдициално запитване, като в случая запитване по настоящото дело не е било отправяно.

Предвид на това и няма основания за спиране на настоящото производство.

Софийският районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател „*** е концесионер по предоставена 2 концесия за добив на подземни богатства, съгласно Решение № 610 на Министерския съвет от 11.08.2015 г. и договор от 17.03.2016 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - варовици, от находище „Борово“, разположено в землището на гр. Борово, община Борово, област Русе, сключен между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на енергетиката и „***, влязъл в сила на 20.03.2023 г.

Предвид на това дружеството има задължение на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. да заплати годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договора за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката.

На 18.06.2025 г. в изпълнение на Заповед № Е-РД-16-283/30.05.2025 г. на министъра на енергетиката била извършена проверка по банковите сметки на Министерството на енергетиката за непогасени задължения на основание § 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. По повод на проверката била изготвена справкаизвлечение от счетоводните книги на Министерството на енергетиката с № Е93-00-764/18.06.2025 г. От изготвената справка-извлечение от счетоводните книги на министерството се установило, че дружеството-жалбоподател „*** не е заплатило в срок до 30.04.2025 г. (съгласно § 5, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.) сумата от 11 143,67 лева, представляваща първа тримесечна част от годишната вноска за 2025 г.

С оглед на това проверяващите приели, че дружеството е извършило административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за заплащане в срока по § 5, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. на първата тримесечна част от годишната вноска за 2025 г.

Срещу „*** бил съставен АУАН № 3 от 30.06.2025 г. за горепосоченото нарушение, което било квалифицирано по § 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. Актът бил подписан от актосъставителя, след което препис от него бил връчен на представляващ дружеството-нарушител, който го подписал с отбелязване, че не е съгласен и възразява. На основание чл. 40, ал.

4 от ЗАНН, актът е бил съставен в отсъствие на свидетели, тъй като нарушението е било установено въз основа на официални документи.

3

АНО приел изложените в акта фактически констатации за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № Е - НП - 8 от 21.11.2025 г., с което за нарушение на § 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лева (5112,92 евро), на основание § 5, ал. 9 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелката С. Б., както и от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелката са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на приложения по делото писмен доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелката подробно разказа как на 18.06.2025 г. извършила проверка за непогасени задължения на основание § 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. Била изготвена справка-извлечение от счетоводните книги на Министерството на енергетиката от която се установило, че дружествотожалбоподател „*** не е заплатило в срок до 30.04.2025 г. първата тримесечна част от годишната вноска за 2025 г., въпреки че с имейл от 10.04.2025 г. концесионерът е бил уведомен, че до 30.04.2025 г. трябва да внесе първата вноска в размер на 11 143,67 лева. С този имейл е бил приложен и Параграф 5, така че той знаел, че тази първа вноска трябва да се внесе до 30.04.2025 г. В същия имейл са били посочени и другите три вноски, до кои дати трябва да се внесат. От приложения по делото договор за предоставяне на концесия се установява, че дружеството-жалбоподател „*** е концесионер по предоставена концесия за добив на подземни богатства, съгласно договора от 17.03.2016 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали варовици, от находище „Борово“, разположено в землището на гр. Борово, община Борово, област Русе, сключен между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на енергетиката и „***, влязъл в сила на 20.03.2023 г., поради което има задължение по § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. да заплати годишна вноска за 2025 г. От справкатаизвлечение от счетоводните книги на Министерството на енергетиката се доказва, че такова плащане не е постъпило в срок до 30.04.2025 г., а и след това. Следователно показанията на свидетелката не само, че не се оборват, а напротив, намират пълна подкрепа в останалия писмен доказателствен 4 материал.

Предвид изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-горе фактическа обстановка.

Съдът, с оглед възраженията и доводите на дружествотожалбоподател, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира следното от правна страна:

АУАН е съставен от компетентен орган, съгласно § 5, ал. 10 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., а именно от длъжностно лице на Министерството на енергетиката – главен инспектор в отдел „Контрол“, дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ при Министерството на енергетиката – С. М. Б..

Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушената законова разпоредба. На основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, актът е бил съставен в отсъствие на свидетели, тъй като нарушението е било установено въз основа на официални документи. Актът е подписан от актосъставителя и е бил връчен на представляващ дружествотожалбоподател. НП също е издадено от компетентен за това орган, съгласно § 5, ал. 10 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., понеже със Заповед № Е-РД-16281/23.05.2025 г. на министъра на енергетиката Жечо Станков, заместникминистърът на енергетиката Красимир Ненов е бил оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на § 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. и заповедта е приложена към административната преписка по делото. В съдържанието на издаденото НП нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразена е нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че НП съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в едногодишен срок от извършване на нарушението, а наказателното постановление е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени 5 нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че „*** е осъществило състава на административното нарушение по § 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.: „Концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства, по които към 31 декември 2024 г. концесионните договори са влезли в сила, заплащат годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. Годишната вноска по ал. 1 се заплаща на четири равни тримесечни части, както следва: за първо, второ и трето тримесечие на 2025 г.

– в срок до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят“. По делото категорично се доказа, че дружеството-жалбоподател „*** е концесионер по предоставена концесия за добив на подземни богатства, съгласно Решение № 610 на Министерския съвет от 11.08.2015 г. и договор от 17.03.2016 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали варовици, от находище „Борово“, разположено в землището на гр. Борово, община Борово, област Русе, сключен между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на енергетиката и „***, влязъл в сила на 20.03.2023 г., поради което има задължение по § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. да заплати годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договора за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. Въпреки това то не е заплатило в срок до 30.04.2025 г. сумата от 11 143,67 лева, представляваща първа тримесечна част от годишната вноска за 2025 г.