Решение № 333 от 13.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. София, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20211100901327 по описа за 2021 година при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 1327 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът В. 3 ЕООД, ЕИК: ******* твърди, че с ответника Държавата, представляван от М.НА Е. е сключил договор за концесия за добив на подземни богатства – строителни материални- пясъци и чакъл по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ чрез добив от находище Лозята в землището на гр. Ветрен, обл. Пазарджик, на 11.08.2015 година. Поддържа, че неустоечната клауза по чл. 33, ал. 2 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Сочи, че по силата на чл. 23, ал. 1 от договора, е имал задължение за представяне на безусловна и неотменяема годишна парична банкова гаранция за обезпечаване задълженията по договора, като при пълно или неточно изпълнение /вкл. забавено/, концедентът има право да събере своите вземания, вкл. за неустойки от представената гаранция, като отправи писмено искане до банката. Твърди, че са начислени неустойки по чл. 33, ал. 2 от договора поради неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 2, т. 3, б.з за второто полугодие на 2015 година, за двете полугодия на 2016 година, второто полугодие на 2017 година – за представени със закъснение 6-месечни отчети , както и по 7,, ал. 2, т. 3, б. ж – за представяне на отчети за изпълнение на ГПР /годишен работен проект/ и за вложените инвестиции за 2016, 2017 и 2018 година, както и са му начислени неправилно лихви за забава за плащане на концесионното възнаграждение за първото и второто полугодие на 2016 година. Твърди, че е изправна страна, тъй като поради бездействие на ответника не е започнал добивът в съответния период до 27.09.2016 година, когато са съгласувани представените в срок Цялостен и годишен работен проект, твърди и че добив не е започнал през 2017 година.

По отношение на неизпълнението на задълженията по чл. 7, ал. 2, т. 3, б.ж от договора – за представяне на отчет за изпълнение на ГПР и за вложените инвестиции за 2016 година – 2018 година сочи, че е узнал на 10.07.2019 година, когато е получил фактури за вземанията. Сочи, че е изправна страна и по тези задължения, тъй като липсата на започнал добив в периода означава, че отчетът за изпълнението е инкорпориран в своевременно 1 представените ГПР, като едновременно с това ответникът не е отправил писмена покана, съобразно установеното в чл. 34, ал. 1 от договора, което пък е довело до начисляване на неустойка в пълен размер.

По отношение на неустойките, начислени за забава в плащане на концесионните възнаграждения за първото и второто полугодие на 2016 година твърди, че са погасени по давност, като поддържа и че възнагражденията за заплатени със забава. Твърди всички претендирани от ответника вземания, за които е усвоена банковата гаранция, да са недължими, поради погасяването им по давност. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че договорът е влязъл в сила в отношенията между страните на 17.08.2015 година, по реда на чл. 23, ал. 2. Относно неустойките за неизпълнение по чл. 7, ал. 2, т. 3, б.з възразява, че задълженията за подаване на отчетите са възникнали, тъй като не са обвързани от започване добив от находището, тъй като определят размера на концесионното плащане за съответния период по реда на чл. 19.

Сочи и че отчетите са представени със забава, което сочи на извод, че ищецът е изпълнявал това задължение въпреки незапочване на добива, но със забава. Относно неустойките за неизпълнение по чл. 7, ал. 2, т. 3, б.ж възразява, че самостоятелни отчети за изпълнение за процесния период и вложените инвестиции и за изменението на запасите и ресурсите не са представени. Твърди и че до концесионера са изпращани двукратно покани за изпълнение на тези задължения, в които е посочена и дължимата неустойка при неизпълнение.

Оспорва възражението за давност, като за част от неустойките намира, че срокът по чл. 111б ЗЗД не е изтекъл. Оспорва и да е нищожна неустоечната клауза. Претендира разноски.

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. 92 ЗЗД за заплащане на неустойки, дължими на основание и в размерите по чл. 33, ал. 2 и чл. 32 от договора за концесия, дължими за неизпълнение на задълженията на концесионера по чл. 7, ал. 2, т. 3, б.з и б.ж от договора, както и вземания за неустойка в размер на законната лихва за забава за заплащане на концесионните възнаграждения за първата и втората половина на 2016 година.

По исковете по чл. 124 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД ищецът носи тежест да докаже сключен договор, съдържащ и неустоечна клауза, която противоречи на добрите нрави или съответно – изтекъл давностен срок. Носи тежест да докаже и изпълнение на задълженията си по договора, във връзка с които е ангажирана неговата отговорност, вкл. срочно и точно изпълнение на визираните задължения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и съответно, по аргумент от чл. 153 ГПК, съдът приема за доказани следните факти: наличието на сключен договор със съдържанието по представения с исковата молба, съдържащ и неустоечни клаузи, формулирани в чл. 33, ал. 2 и чл. 32, отправено искане за плащане и усвояване на банковата гаранция от ответника с писмо от 12.03.2021 година във връзка с описаните в писмото и исковата молба неизпълнения на задължения на ищеца по договора.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с решение № 500 от 11.07.2014 г. на МС е предоставена концесия за добив на подземни природни богатства – експлоатация на подземни богатства по чл.2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ - строителни материали – пясъци и чакъли, представляващи изключителна държавна собственост, от находище Лозята, в землището на гр. Ветрен. Концесионният договор е сключен на 11.08.2015 година и е в сила от 17.08.2015 година, с оглед датата на представяне на банкова гаранция и на основание чл. 23, ал. 2 от договора /л. 97 и сл. от 2 делото/. По силата на този договор между страните е възникнало правоотношение, по което концедентът- ответник е предоставил на концесионера- ищец правото на добив чрез експлоатация на подземни природни богатства по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ от посоченото по-горе находище. Няма спор по делото, че концедентът е изпълнил основно задължение по договора, като е предал обекта на договора на концесионера в срока по чл. 8, ал. 2 от договора.

Според чл. 2 от договора, добивът се осъществява след съгласуване от М.НА Е. на проектите и плановете по договора, съобразени с решението по въздействие върху околната среда, неразделна част. Според чл. 7, ал. 2, б.а, сред основните задължения на концедента са да извършва добив като изпълнява съгласуваните работни проекти и планове по този договор, според чл. 7, ал. 2, т. 2 – да заплаща дължимото концесионно възнаграждение в сроковете и при условията на договора, според чл. 2, ал. 2, т. 3а – да изработва и представя за съгласуване с министъра - ЦРП /цялостен работен проект/ за добив и първична преработка на подземните богатства- до 8 месеца от слизане в сила на концесионния договор; б. г - ГРП /годишен работен проект/ за добив и първична преработка за всяка година от срока на концесията – до 15 ноември на съответната календарна година, като за първата година – до 8 месеца от влизане в сила на договора; б. ж – отчет за изпълнението на ГРП за добив и първична преработка и за вложените инвестиции, както и за изменението на запасите и ресурсите през изтеклата година – до 31.01. на съответната година; б. з – 6месечни отчети за добитите и действително предадени количества пясъци и чакъли и за среднопретеглената им продажна цена, както и за дължимото концесионно възнаграждение за отчетния период – до 15 дни след изтичане на съответното шестмесечие и по образец.

Според чл. 34, при забава или при пълно или неточно изпълнение на някое от задълженията на концесионера по договора, концедентът отправя писмена покана за доброволно изпълнение, като предоставя срок от 14 до 60 дни /по преценка с оглед неизпълнението/ за доброволно изпълнение, като в случай на такова изпълнение, но заедно с дължимите лихви и неустойки, се заличават последиците на неизпълнението.

Неизпълнение в срока, предоставя право на концедента да спре действието на договора по реда на уговореното в клаузата на чл. 68 ЗПБ и чл. 37 от договора.

В чл. 19 от договора са конкретизирани вида, размера, начин и срок на изпълнение на концесионното плащане. Анализът на разпоредбата установява, че възнаграждението е годишно, като се начислява и ДДС. Същото е платимо на 6-месечни вноски с падеж на 30то число на месеца, следващ отчетния период /съответно – от 1.01. до 30.06. и от 01.07. до 31.12./, за всяка календарна година от срока на концесията. Начинът на определяна на размера на концесионното плащане е установен в чл. 19, ал. 1, т. 3 и т. 4, от които е видно, че е определено като твърд процент /7 %/ и две променливи величини – база за изчисляване на концесионното възнаграждение и добито количество подземно богатство за съответния отчетен период, при определени минимални стойности за добито подземно богатство на тон и задължителна индексация, както и при определена минимална стойност на концесионното плащане за всеки отчетен период /не по-малко от 16 650 лева без ДДС /но определен на база 41 625 тона/шестмесечие добити пясъци и чакъли и предвидената стойност за единица добито подземно богатство за годината.

Според чл. 23 от договора концесионерът има задължение за представяне на безусловна и неотменяема годишна банкова гаранция /което задължение е изпълнено и спор по делото няма/, която е за обезпечение изпълнението на всички задължения по договора, вкл. лихви, неустойки и др. Не е спорно и че при условията на чл. 23, концедентът е усвоил банковата гаранция, като е отправил писмо изх. № от 12.03.2021 година /л. 50 от делото/ за посочените в исковата молба суми и неизпълнение на описаните в същата задължения по договора за концесия.

3

В спорната по делото клауза на чл. 32 и тази на чл. 33, страните са постигнали съгласие относно дължимостта на неустойка при неизпълнение на задължения по договора – по чл. 32, ал. 1 – при неизпълнение или забавено плащане на концесионното възнаграждение- неустойка в размер на законната лихва за забава. Предвидената в чл. 33, ал.

2 от договора неустойка обезпечава изпълнението на задълженията по чл. 7, ал. 2, т. 3, б. а и от б. в – б. з /тоест, процесните задължения/, като е предвидено, че при пълно или неточно /вкл. забавено изпълнение/ на посочените задължения неустойката е в размер на 0,5 % от минималното годишно концесионно плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 50 % от минималното годишно концесионно плащане за всяко едно задължение.

От представените по делото доказателства се установява също и че ЦРП и ГРП за добив и първична преработка за първата година са представени за съгласуване от концесионера на 01.04.2016 година /в предвидения в договора срок/, а на 18.07.2016 година – в коригиран и допълнен вариант. Същите са съгласувани на 27.09.2016 година. От представените първи ГРП и съответно ГРП за 2016 – 2018 година е видно, че същите са представени в срок за съгласуване и в тях е отбелязано, че разработването на находището ще започва през настоящата година, а отчетът за изпълнението на проекта, ще се представи с ГРП за следващата година. Проектите са съгласувани от М.НА Е., като в уведомленията за съгласуване изрично е посочено, че изпълнението на проекта следва да бъде отчетено съгласно изискванията на чл. 86 от ЗПБ.

От представените от ответника и неоспорени писмени доказателства се установява, че ищецът е представял отчети за дължимите концесионни възнаграждения за периода, съобразно уговореното в договора. А на 16.01.2018 година е представил и отчет по образец за реализираните крайни продукти от добива и преработката и средно-претеглената продажна цена за периода 01.07.2018 година – 31.12.2018 година, като е посочена нулева стойност.