Решение № 77 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20251100900165 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Претенции по чл.124 ГПК вр. с чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД- кумулативно съденинени и искове по чл.92, ал.1 ЗЗД – евентуални на главните претенции.

В исковата си молба ищецът „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК 202704980, чрез адв. А. М. и адв. Ц. Д., твърди, че е сключил с МС на Републиката, чрез министъра на енергетиката, на 22.02.2019 година, договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.1 от Закона за подземни богатства – метални полезни изкопаеми – медни руди с попътни компоненти от молибден и злато, находяще „Прохорово“, участък „Прохорово“, разположено на територията на община Тунджа, обл.Ямбол и община Нова Загора, обл.Сливен.

Твърди, че срокът на договора, за който на ищеца е предоставено право на експлоатация е от 35 години, като началният момент на този срок е датата на влизане в сила на концесионния договор, а влизането в сила е уговорено с нормата на чл.2, ал.3 от договора – от датата на предоставяне на банковата гаранция по чл.22, ал.2 от договора.

Твърди, че банковата гаранция е предоставена на 12.03.2019 година, но към този момент не са изпълнени условията за осъществяване на концесията, поради което концесионерът няма право и не извършва добив.

Ищецът твърди, че на 06.06.2023година, на основание чл.7, ал. 2, т. 12, чл. 92а, ал.1 и ал. 3, т . 1, чл. 926, ал.1, т. 1 и т . 2 и ал. 2 и чл. 92г, ал.1 от Закона за подземните богатства, е съставен констативен протокол за резултатите от извършена проверка по документи за периода 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. за изпълнение на поетите с концесионния договор задължения от 1 страна на концесионера. Въз основа на констативния протокол, на концесионера е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № №-26-П345/29.02.2024 г. от министъра на енергетиката на следните задължения :

1. на задължението по чл. 8, ал. 2, т. 6, б. „ а“ от договора - за представяне на шестмесечен отчет за действително добити количества подземни богатства и съдържанието на металите в тях за второто шестмесечие на 2021 г.Твърди се, че задължението е изпълнено със забава от 7дни, поради което и на основание чл. 32, ал. 2 от договора, е дължима неустойка в размер на 30 575,23лв (873 578,09 лв. х 0.5 % х 8 дни), за което е издадена фактура № 1000017270/ 17.07.2023 г. от Министерство на енергетиката;

2) на задължението по чл. 8, ал . 2, т . 6, б . „ б “ от договора - за представяне на отчети за извършени инвестиции през 2021 г. и 2022 г . в съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 2, т . 6, б. „ б“ и чл. 10, ал. 2 от договора, а именно: дължима неустойка в максимален размер - на основание чл . 32. ал. 2 от договора за 2021 г. в размер на 408 997,08лв., за което е издадена фактура № 1000017271/ 17.07.2023 г. от Министерство на енергетиката: и за 2022 г. - още 408 997. 08лв., за което е издадена фактура № 1000017272/ 17.07.2023 г. от Министерство на енергетиката;

3) на задължението по чл. 22, ал. 3 и 4 от договора - за неточно и забавено изпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция за 2022 г. (представена със забава от 36дни) по чл. 22, ал. 3 от договора, на основание чл. 32. ал. 4 от договора - неустойка в размер на 171 015, 16 лв. (0,5 % х 36 дни X950 084,24 лв.), за което е издадена фактура № 1000017273/17.07.2023 г. от Министерство на енергетиката;

4) на задължението по чл. 23, ал.1 от договора - задължима вноска за изпълнение на задължения , свързани с ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, по банкова сметка със специално предназначение, в размер на 144 159,09 лв. (1/35 част от 5 045 568 лв., определени в съгласувания ЦРП за ликвидация и рекултивация) - за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в размер на 144 159,09лв. за всяка вноска или общо от 720 795,45лв., за което са издадени фактури № 1000017274/ 17.07.2023 г.; фактура № 1000017275/ 17.07.2023 г., фактура № 1000017276/ 17.07.2023 г., фактура № 1000017277/ 17.07.2023 г. и фактура № 1000017278/ 17.07.2023 г . от Министерство на енергетиката.

Ищецът твърди, че с поканата му е определен и даден 14-дневен срок за доброволно изпълнение на тези задължения и с нея е посочена и последицата от липса на такова изпълнение- усвояване на предоставената банкова гаранция и спиране на действието на предоставената концесия, които последици обуславят и правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Ищецът твърди, че претендираните като дължими парични суми от ответника са недължими, поради две основни причини:

Липса на валидност на уговорените неустоечни клаузи, като соченото от ищеца основание за твърдяната нищожност е по чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД – противоречат на добрите нрави, като излага конкретни аргументи в тази 2 насока, касателно всяка от претендираните неустойки.

В условие на евентуалност, ако съдът прецени, че липсва основание да приеме изложената тези за пълна и абсолютна нищожност на тези клаузи, то да съобрази, че клаузите по чл.32, ал.2 и ал.4 са частично нищожни касателно частта, отнасяща се за неточното изпълнение, което е приравнено и при полеките форми на неизпълнение от пълното неизпълнение.

Втората причина за недължимост на претендираните суми е твърдяната от ищеца неизискуемост на тези вземания, което твърдение обосновава с това, че към момента на изискване на плащане на тези сума за концесионера не е възникнало право да извършва добив, тъй като не са настъпили условията на чл.4 от договора. Базирайки се на синалагматичната същност на насрещните престации, отрича, поради липса на възникване на неговото право на добив, за ответника да са възникнали претендираните вземания.

Излага доводи в подкрепа на тази теза и моли съда да уважи отрицателните установителни искове.

В условие на евентуалност заявява, че се позовава на нормата на чл.92, ал.2 ЗЗД, която регламентира възможността, поради прекомерност на неустойката, съдът да намали същата. Излага аргтументи в тази насока.

Моли съда да уважи предявените кумулативно и евентуално съединени искове.

В срока за отговор Държавата, чрез министъра на енергетиката, подава такъв, с който оспорва основателността на предявените искове.

Не спори по допустимост, а по основателност на предявените искове.

Излага следното становище по този въпрос:

Съгласно чл. 5, т. 3 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), права за подземни богатства се предоставят чрез концесии за добив, предоставени от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката.

Компетентен орган по чл. 5, т. 3 от ЗПБ е Министерският съвет, който оправомощава министъра на енергетиката да сключи договор за добив на подземни богатства (чл. 6, ал. 3 от ЗПБ).

Не се спори по делото, че в изпълнение на изискванията на закона, с Решение № 540 на Министерския сьвет от б август 2018г. (РМС № 540/2018г.) е предоставена концесия за добив с предмет - експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) метални полезни изкопаеми - медни руди с попътни компоненти от молибден и злато, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Прохорово", участък „Прохорово", разположено на територията на община „Тунджа", облает Ямбол, и община Нова Загора, област Сливен, която се извършва със средства на концесионера и на негов риск (т. 1 от РМС № 540/2018Г.).

Съгласно т. 4 от РМС № 540/2018г., концесионният договор влиза в сила от датата на предоставянето на банковата гаранция по т. 8.1.1.

Съгласно т. 6.6.1 от РМС №540/2018г. добивът на подземното богатство по т. 1 се осъществява при следните условия:

3

„6.1,1, съгласуване и/или одобряване от министъра на енергетиката на проектите и плановете по т. 7.2.3, изготвени въз основа на мерките и условията в Решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) № 4-2 от 2016 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Стара Загора. Решението е приложение неразделна част от проекта по т, 7.2.3,1;

„6.1.2. съгласуване на цялостния работен проект за добив и първична преработка и на цялостния работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и за рекултивация на засегнатите земи с Агенция „Пътна инфраструктура" и въз основа на разрешение, издадено по реда на чл.

26 от Закона за пътищата.”

В т. 7.2 от РМС № 540/2018Г. са посочени основните задължения на концесионера, като в т. 7.2.6. е вменено задължението да представя при условия, по ред и в срокове, определени в концесионния договор:

„7.2.6.1. шестмесечни отчети за действително добитите количества подземни богатства и съдържанията на металите в тях - до 15 дни след изтичането на съответното шестмесечие;

„7.2.6.2. отчет за изпълнението на годишния работен проект за добив и първична преработка и за вложените инвестиции през изтеклата година, както и за изменеиието на запасите и ресурсите, включващ необходимите документи и доказателства, удостоверяващи верността на посоченото в отчета";

„7.2.14. да извърши ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи за своя сметка, при условия и в срокове, определени в съгласувания проект по т, 7.2.3.4.".

В т. 8.1. от същото решение е посочено, че концесионерът има задължение да представи безусловна и неотменяема годишна банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на всички задължения по концесионния договор, както и всички неустойки при неизпълнение на всяко едно непарично задължение или при нарушаване на условие по концесията.

В т. 11.1 от РМС № 540/2018г. Министерският сьвет оправомощава министъра на енергетиката да проведе преговори и сключи концесионния договор с „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ" АД - гр. София, в срок до 6 месеца от влизането в сила на решението за предоставяне на концесия. По този повод, с писмо изх. № Е-26-П-470/05.09.2018г. е изпратен проект на договор за предоставяне на концесия на концесионера „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ" АД, за изразяване на становище по приложения проект на договор.

В тази връзка с писмо вх. № Е-2б-П-480/20.09.2018г., концесионерът е изразил становище като е направил предложения за промени в следните разпоредби от концесионния договор: чл. 2, ал. 2, т. 3, б, „а е”; чл. 8, ал, 2, т. 7; чл. 11, ал. 3; чл. 19; чл. 20, ал. 2, т. 6; чл. 32, ал. 1, т. 2; чл. 32, ал. 2, 4 и 5 и чл, 35, ал. 3.

В отговор на така изразеното становище с писмо изх. № Е-26-П 480/31.10.2019г. концесионерът е уведомен, че направените предложения не се приемат с мотиви, подробно изложени в писмото.

4

С последващо писмо вх. № Е-26-П-480/07.11.2018 г. концесионерът е приел изложените аргументи за неприемане на направените предложения за изменение в проекта на договор за концесия и е заявил готовност за подписване на договора в предложения му вид.

След изпълнение на предвиденото в т. 11.1 от РМС № 540/2018г., министьрът на енергетиката да проведе преговори с определения концесионер „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ" АД, на 22.02.2019г. е сключен договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) - метални полезни изкопаеми - медни руди с попътни компоненти от молибден и злато, представляващи изклгочителна държавна собственост, от находище „Прохорово”, участък „Прохорово", за срок от 35 години. Началният срок на концесията е датата на влизане в сила на концесионния договор. Концесионният договор влиза в сила на 12.03.2019 г. - датата на предоставяне на банковата гаранция по чл. 22, ал. 2 от договора. Съгласио уговореното в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от концесионния договор „При пълно неизпълнение или неточно, включително забавено изпълнение на което и да е от непаричните задължения по чл. 8, ал.

2, т. 3, 6. „а“, „в“ – „е“, т.6, т.15 4 т.16 и чл.15, ал.5 концесионерът дължи освен реално изпълнение и неустойка в размер 0,5 на сто от минималното годишно концесионно плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане за всяко едно задължение." Конкретният размер на концесионното плащане за добив на подземни богатства по чл, 2, ал. 1 от ЗПБ, включително минималният му размер, се определя съгласно наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и на министъра на финансите (чл. 61, ал. 3 от ЗПБ). Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ (Наредбата), размерът на концесионното възнаграждение не може да бъде по-нисък от съответния минимален размер, определен в приложенията към чл. 8, 9, 10 и 11, и се заплаща независимо от финансовия резултат на концесионера. Конкретният размер на концесионното възнаграждение за подземните богатства по чл. 2, т. 1, 2 и 7 от Закона за подземните богатства се определя по методика съгласно приложение № 3 (чл.