Решение № 172 от 11.01.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 172

Хасково, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - XIII тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ПЕНКА

КОСТОВА

Членове:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

БИЛЯНА

ИКОНОМОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ЦВЕТА ТОДОРОВА ПАЗАИТОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА канд № 20237260700722 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от

АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на

„АБ” АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Х. Д. Х., подадена чрез пълномощник - адв.Д.Ф.-Р., против

Решение № 86 от 23.03.2023 г., постановено по АНД № 693/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон. При постановяване на съдебния акт съдът неправилно приел, че не са налице процесуални нарушения при издаване на процесните АУАН и НП и респективно, че са налице материално- правните предпоставки за налагане на административно наказание. Изтъква, че не била спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като се оспорва извода на съда, че в акта било налице описание на нарушението, съдържащо релевантните съставомерни признаци. Нарушен бил и чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка жалбоподателят твърди, че било налице разминаване в описанието на нарушението в АУАН и НП. По отношение на направеното в НП описание на нарушението, жалбоподателят изтъква, че наказанието се налагало за неспазване на проекта, но визираните в АУАН и НП разпоредби предвиждали опазване на земните недра при добива, рационално използване и т.н. Тоест не ставало въпрос за формално нарушение, изразяващо се в неспазване на проект, а за изпълнителни деяния, предвиждащи незаконосъобразно третиране на земните недра, каквото в случая не било налице. За конкретния терен било налице Решение № ХА-33-ПР/2008 г. на Регионална инспекция по околната среда и водите - Хасково, съгласно което не се изисквала оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение „Добив на подземни богатства - андезити в находище „***“ в имот ***, в землището на ***.

Във връзка с издаването на това решение било направено пълно проучване както на терена, в който се извършват ПВР, така и на граничните с него зони, надлежно били уведомени Община Хасково и кметството на ***, а засегнатото население - с обява във вестник „Хасковска Марица“. Не били постъпили писмени и устни възражения, което следвало да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство.

Жалбоподателят посочва още, че в описанието на събраните и разгледани документи в хода на административнонаказателното производство били допуснати фактически неточности, а именно в т. 14 от описания списък на разгледаните документи било записано, че с Писмо вх. № Е-24-00-61/29.11.2021 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Хасково били представени: Извадка от КВС на имот с № ***, с. ***.

Такава извадка в процесния случай не била относима, което било индикация за наличие на процесуални нарушения в описанието на нарушението.

На второ място, в диспозитива на наказателното постановление санкцията била наложена на основание чл. 94, ал. 1 от ЗПБ, която визирала три различни изпълнителни деяния. При общото цитиране на разпоредбата в НП, за наказаното лице не ставало ясно за какво точно деяние е санкционирано, както и какво наказание се предвижда за съответното нарушение.

Следвало да се има предвид, че в

АУАН и НП липсвало конкретно посочване на изпълнително деяние, с което се вменява административна отговорност на „АБ“ АД и в какво качество дружеството можело да понесе този вид отговорност.

Изтъкват се и редица нарушения на материалния закон, като се сочи, че фактът на извършеното взривяване на 09.06.2021 г. не бил безспорно доказан от представения паспорт за ПВР от 09.06.2021 г. В съгласувания с писмо с изх. № Е-26-П-488/11.11.2020 г. на Заместник-министъра на енергетиката Годишен работен проект за добив и първична преработка на строителни материали - андезити от находище „***“ през 2021 г. се съдържал Типов проект за пробивно взривни работи - находище „***“, в който били предвидени конкретни параметри. Тези показатели обаче не отразявали еднородна фактическа обстановка, а само средни показатели, които следвало да се спазват за цялата 2021 г. В тази връзка всяко отделно взривяване имало индивидуални параметри и се характеризирало с различна фактическа обстановка - дълбочина, височина на терена, респективно необходимо количество на заряда, отстояние от урбанизирана територия. Следователно не можело да се приеме за отклонение и нарушение на приетия с годишния план типов проект разминаването в характеристиките на отделните взривявания. Действително в проекта в неговата начална част били записани параметри на ПВР, но в действителност посочените показатели не отговаряли на реалното разстояние от кариерата до най-близката сграда, което било над 300 метра, което означавало, че използваното количество е много под допустимото. Последното било видно и от самия проект в частта относно безопасните разстояния и допустимите количества взривни вещества.

Следвало да бъдат уточнени и индивидуалните характеристики на всеки отделен участък от терена, което не можело да бъде предварително конкретизирано в представения за одобрение годишен проект. Находище „***“ се характеризирало с неравен терен, хълмист, с различна по височина и плътност маса, което изисквало внимателно обследване на терена по участъци преди всяко ПВР. Изискванията на чл. 77 от ЗПБ задължавали фирмата - концесионер и респективно фирмата - изпълнител на ПВР при извършването на дейността си да опазват земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства. С оглед запазване целостта на находището, запасите и ресурсите на подземните богатства и с цел избягване нарушения на ЗПБ, били извършени ПВР извън одобрения Годишен проект за конкретното ПВР, което, с оглед липсата на нанесени имуществени и/или неимуществени вреди на физически и/или юридически лица, както и на терена на находище „***“, следвало да се прецени като „маловажен случай“.

Не на последно място в проекта, представен на Министерството и одобрен от него, било заложено взривно вещество ВВ ГДА, което, от една страна, не било позволено от закона за употреба, от друга страна, било различно от ползваното на терен взривно вещество, като освен това било обективно по-силно като взрив от ползваното, във връзка с което по делото били ангажирани писмени доказателства. С оглед това се налагал извод, че сметките, заложени в типовия проект, не били коректни, доколкото не били извършвани с правилното взривно вещество, а, от друга страна, описаните в НП фактически положения не били верни, доколкото ползваното взривно вещество не било предвиденото в проекта и това било видно от паспорта на конкретното взривяване. Следвало да се има предвид, че вмененото нарушение не било формално (за това, че не бил спазен проектът), а резултатно (за това, че чрез определени фактически положения не били третирани законосъобразно земните недра).

Неправилното описание на задължението на концесионера „АБ“ АД по смисъла на чл. 82 от ЗПБ в процесното НП, представляващо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН и същевременно нарушение на материалния закон за излизане извън параметрите на одобрения „типов проект“, не водело до нарушение на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗПБ, вр. чл. 88, т. 4 от ЗПБ. В същите формално се посочвало наличие на „работен проект“, който следва да се спазва от концесионера и неговите подизпълнители. В одобрения годишен работен проект и респективно цялостен работен проект се съдържали общите параметри за работа по ПВР, а в т.нар. „типови проекти“ били посочени индивидуалните параметри за всеки конкретен обект. Като доказателство за гореизложеното било посоченото в Констативен протокол от 20.04.2021 г., изготвен след извършен текущ контрол от представители на Министерство на енергетиката, съгласно който в находището „***“ добивът се извършвал в съответствие със съгласувания годишен проект за добив и преработка за 2021 г.

Жалбоподателят заявява още, че фактическото описание на деянието не съдържало съставомерните признаци на отговорността по чл. 94, ал. 1 от ЗПБ. Извършваните на 09.06.2021 г. пробивно - взривни работи отговаряли на утвърдения работен проект за добив и първична преработка за находище "***”, в който била отразена определена технология на добив и взривяване.

Дори да се приемело, че описаните в наказателното постановление действия съставляват нарушение, то същото било маловажно и изложените в обратен смисъл изводи на съда били немотивирани.

Твърди се и наличието на допуснати процесуални нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство, доколкото били оставени без уважение като неотносими към предмета на делото доказателствени искания за разпит на свидетели и за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Касаело се за строго специфична материя, изискваща специални познания, и в тази връзка съдът нарушил правото на защита на жалбоподателя да докаже своите защитни тези аргументирано и компетентно.

Изтъква се и факта, че актосъставителят и свидетелите не участвали в извършена проверка на място и нямали преки впечатления нито по отношение на терена, нито по отношение на резултатите от извършеното взривяване на 09.06.2021 г. В този смисъл техните показания били неотносими към нормата, посочена като нарушена в ЗПБ.

С оглед на така изложеното, се твърди, че постановеното Решение № 86 от 23.03.2023 г. по АНД № 693/2022 г. по описа на Pайонен съд - Хасково е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон и се моли за неговата отмяна, както и за отмяна на процесното наказателно постановление.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, поддържа касационната жалба и подробно изложените в нея доводи. Представя писмени бележки. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА

ЕНЕРГЕТИКАТА не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на ОКРЪЖНА

ПРОКУРАТУРА - Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение

Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № Е-НП-10/11.07.2022 г., издадено от Заместник-министъра на енергетиката, с което на „АБ” АД гр.Хасково за административно нарушение по чл. 94, ал. 1, предл. първо от Закона за подземните богатства (ЗПБ), е наложено на основание чл. 94, ал. 1 от същия закон административно наказание „имуществена санкция” в размер на 50 000 лв. и дружеството е осъдено да заплати на Министерство на енергетиката сумата от 120 лв. - направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 04.11.2021 г. в Министерство на енергетиката (МЕ) постъпило писмо с вх. № Е- 92-00-980/04.11.2021 г. от директора на РИОСВ - Хасково, с което бил препратен сигнал от жител на *** относно извършвани взривни дейности на кариера „***“, предизвикали трусове с разлюляване на къщите и прозорците, с искане за извършване на проверка. Такава проверка била извършена и при същата било установено, че с Решение на Министерски съвет на Република България № 781/10.12.2008 г. на „Пътстрой – 97“ АД била предоставена концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - андезити, от находище „***“, разположено в землището на ***. В изпълнение на цитираното решение бил сключен Договор от 17.03.2009 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - андезити, от посоченото находище. Договорът бил сключен за срок от 25 г. и влязъл в сила от датата на подписването му – 17.03.2009 г. С Решение на Министерски съвет на Република България № 701/01.10.2020 г. се приело „Пътстрой – 97“ АД да прехвърли на „АБ“ АД изцяло правата и задълженията по предоставената концесия, във връзка с което било подписано Допълнително споразумение № 1 от 17.12.2020 г.