Решение № 207 от 14.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20241001000891 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №100448/19.09.2024 година от Министерство на енергетиката срещу решение №1148/14.08.2024 година, постановено по т.д.20231100902001 по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-18-ти състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД не дължи на Министерски съвет на Република България, представляван от Министъра на енергетиката сумата от 101 639,06 лева, представляваща неустойка за неточно изпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция за 2022 година, съгласно чл.31, ал.4 от Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства – неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали-каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище „Златен дол“, участъци “II“ и „III“, Община Ветово, област Русе, сключен на 04.12.2019 година и сумата от 76855,61 лева, представляваща неустойка за неточно изпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция за 2022 година, съгласно 32, ал.4 от Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни 1 богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства-неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали-каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина от находище „Блян“, участък “VII", участък „I“, участък „III“, участък „IV“ и „V“, разположено в землищата на гр.Ветово и с.Кривня, Община Ветово, област Русе, сключен на 01.09.2020 година и е осъден да заплати разноски в размер на 7499,81 лева.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като съдът е приел, че начислените неустойки противоречат на добрите нрави, тъй като излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, поради което се явяват нищожни.

На основание чл.63а, ал.2 от Закона за подземните богатства титулярът на разрешението или концесионерът предоставя финансово обезпечение за изпълнение на дейностите по ал.1 от същата разпоредба чрез 1.предоставяне на безусловна неотменяема банкова гаранция за всяка година от срока на съответния договор, издадена в полза на министъра на енергетиката със срок на валидност 14 месеца; нова безусловна неотменяема банкова гаранция се издава в срок до два месеца преди изтичане на срока на предходната;

2.откриване на доверителна сметка в избрана от него банка, в която прави вноски, в съответствие с договора; 3.едновременното прилагане на способите по т.1 и 2. Начинът на финансовото обезпечение и предвиденият размер на средствата се договорят между страните и са съществен елемент от съответния договор /чл.63а, ал.3 ЗПБ/. Съгласно уговореното в разпоредбата на чл.31, ал.4 от концесионният договор за добив от находище „Златен дол“ – „При пълно неизпълнение или неточно, включително забавено изпълнение на някое от задълженията по чл.21, ал.1-4 или чл.22, ал.1-3 концесионерът дължи освен реално изпълнение и неустойка с размер 0,5% на сто от стойността на съответната гаранция/вноска по финансовото обезпечение за всеки просрочен ден, но не повече от стойността на гаранцията/вноската по финансовото обезпечение.“ Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.3 от договора: „За всяка следваща година банковата гаранция е в размер на 100 на сто от стойността на концесионното плащане за предходната година с начислен ДДС, но не помалко от стойността на минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС и се предоставя на концедента до 31 януари на съответната година“. Същото е уговорено и в концесионния договор за добив от находище „Блян“ Съгласно уговореното, при неизправно поведение от страна на 2 концесионера, концедентът има право да претендира освен реално изпълнение и неустойка, която е в размер на 0,5% на сто от стойността на съответната гаранция/вноска по финансовото обезпечение за всеки просрочен ден, но не повече от стойността на гаранцията/вноската по финансовото обезпечение.

Съгласно посочените разпоредби концесионерът има задължението да предостави на концедента безусловна и неотменяема годишна банкова гаранция в срок и размер, посочен в съответния договор. Налице са издадени банкови гаранции, но същите са в непълен размер. По отношение на договора за концесия за добив на подземни богатства може да се направи извод за неговия спесифичен характер по отношение на предмета на договора и страните в облигационната връзка. По силата на тези договори концесионерът се е сдобил с възможността да добива подземни богатства, които са изключителна държавна собственост за един относително дълъг период от време, поради което е законосъобразно да му бъде възложена отговорност, която надвишава обичайната търговска дейност, именно защото държавата го е допуснала да експлоатира нейните подземни богатства. Не може да се приеме за критерий зависимостта между естеството на обезпеченото задължение и естеството на очакваната от неизпълнението вреда т.е. за липса на еквивалентност на неизпълненото задължение и наложената санкция чрез неустойката. В настоящия случай не е налице липса на еквивалентност, тъй като договорната неустойка има санкционен характер спрямо концесионера, а не е уговорена само и единствено да репарира евентуалните вреди от неизпълнението. Договорените неустойки са уговорени в границата на договорната свобода по чл.9 ЗЗД между страните по концесионните договори.

Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявените искове, както и присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на недължимост на сумата от 101 639,66 лева, неустойка по концесионния договор за находище „Златен дол“ поради нищожност, а в 3 условията на евентуалност поради нейната прекомерност, съответно за недължимост на сума от 76855,61 лева поради нищожност на клауза за неустойка по концесионния договор за находище „Блян“, а при условията на евентуалност поради нейната прекомерност.

В исковата си молба „Ватия кварц“ АД излага, че между „Ватия кварц“ АД и ответника Министерски съвет, представляван от Министъра на енергетиката са сключени два договора за предоставяне на концесии, а именно: договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали – каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище „Златен дол“, участъци “ I I ” и „III“, Община Ветово, Област Русе, сключен на 04.12.2019 година като договорът е сключен на основание Решение №544 от 18.09.2019 година на Министерския съвет на Република България, както и договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства-неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали-каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище „Блян“, участък “VII“ , участък „I“, участък „III“ и участък „IV“ и „V“, разположено в землището на гр.Ветово и с.Кривня, община Ветово, област Русе, сключен на 01.09.2020 година, на основание решение №519 от 24.07.2020 година на Министерския съвет на Република България.

Съгласно чл.21 от концесионния договор за находище „Златен дол“, съответно чл.22 от концесионния договор за находище „Блян“ концесионерът „Ватия кварц“ АД е задължен да предоставя на концедента годишна безусловна и неотменяема банкова гаранция като това задължение не е определено като основно задължение на концесионера, а е определено като гаранция за изпълнение на задълженията на концесионера по основния договор, т.е. като акцесорно задължение, обезпечаващо изпълнението на всички задължения на „Ватия кварц“ АД по концесионния договор.Твърди, че договорните клаузи, идентични и в двата концесионни договори, с които е определена неустойката в случай на забавено частично изпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция са нищожни, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, а в отношение на евентуалност твърди, че същите са прекомерни и моли да бъдат намалени. В чл.21, ал.3 от концесионния договор за находище „Златен дол“ и чл.22, ал.3 от 4 концесионния договор за находище „Блян“ за първата година от срока на концесията гаранцията има точно посочен размер и се предоставя не по-късно от 14 дни след датата на подписване на съответния концесионен договор, като от датата на нейното представяне концесионният договор влиза в сила и започва да тече срокът на концесията. За всяка следваща година банковата гаранция следва да бъде дадена в размер на 100 на сто от концесионното плащане за предходната година с начислен ДДС, но не по-малко от стойността на минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС и да бъде предоставена на концедента в срок до 31 януари на съответната година, като дадените банкови гаранции са валидни до 28-ми февруари на следващата година.

За 2022 година са предоставени банкови гаранции и по двата договора, като с писмо изх. №Е-26-В-167/25.05.2022 година на Министерство на енергетиката дружеството е уведомено, че сумите по гаранциите не отговарят на формираното концесионно възнаграждение, поради което сумите следва да бъдат допълнени. След получаване на уведомлението, сумите са допълнени.На 12.10.2023 година са получени издадени фактури за дължима неустойка за неточно изпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция за 2022 година, считано от 01.02.2022 година до 02.06.2022 година , включително и по двата договора, като за находище „Златен дол“ за 2022 година неустойката е в размер на 101639,66 лева, а за находище „Блян“ в размер на 76855,61 лева. Твърди, че претендираните неустойки не се дължат поради нищожност на клаузите, тъй като размерът на неустойката е уговорен по един и същи начин, както в хипотезата на пълно неизпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция, така и в хипотезата на неточно, включително забавено изпълнение т.е. не се влияе от факта дали е налице пълно неизпълнение или частично и забавено неизпълнение като независимо от формата и вида на неизпълнението клаузата предписва един и същ начин за определянето и, а именно - 0,5 на сто от стойността на цялата банкова гаранция. Така уговорена неустойката накърнява принципа на справедливостта и добрите нрави, както и се нарушава забраната за неоснователно обогатяване, тъй като уговорката е в отклонение на присъщите за неустойката функции. В случая не са съобразени присъщите функции на неустойката при договаряне на неустоечните клаузи в хипотезата на неточно /частично и забавено/ изпълнение, поради което се стига до абсолютно 5 противоречащ на добрите нрави и справедливостта начин на начисляване на неустойката. В случая, за частично неизпълнение в размер на 2922,40 лв. неустойката за забава достига в размер на 101 649,66 лв. /по Концесионния договор за находище „Златен дол“/ и за частично неизпълнение в размер на 2210,82 лв. неустойката възлиза в размер на 76 855,61 лв. /по Концесионния договор за находище „Блян“/. Същите по размер неустойки ищецът би платил за същия период на забава и в случай на пълно неизпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция. Твърди се също така, че неустойката е уговорена като мораторна, с обезщетителен характер, но така както е предвиден начинът й на начисляване, в случай на забава от 200 дни, независимо дали е налице пълно или частично изпълнение, концесионерът ще дължи нейния максимален размер - стойността на самата банкова гаранция, която всъщност е равна на размера на концесионното плащане за предходната година. Следователно, клаузата допуска, в хипотеза на частично изпълнение, въпреки удовлетворен частично интерес на концедента, концесионерът да дължи компенсаторна неустойка, в размер на стойността на банковата гаранция. Наред с мораторната/компенсаторна неустойка, концедентът разполага и с иск за реално изпълнение на задължението за банкова гаранция, поради което уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции.