Решение № 713 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20251100901532 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е страна по сключен с ответника – Държавата чрез министъра на енергетиката договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – скалнооблицовъчни материали-варовици от находище „Нановица“, община Тетевен, област Ловеч. Посочва, че договорът е сключен на 28.08.2007 г. между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на регионалното развитие и благоустройството и „СЕДИМЕНТ ПРИВАТ“ ЕАД.

Концесията е предоставена с Решение на МС на РБ № 543 от 13 август 2007 г. твърди, че през 2010 г. с ПЗР към ЗИД на Закона за подземните богатства /ЗПБ/ всички концесионни договори преминават към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Посочва, че на основание чл. 25, ал. 2 ЗПБ и Решение на МС № 270 от 13 май 2019 г., считано от 31 май 2019 г. ищецът „Биоминерал“ ООД става приобретател на правата и задълженията по концесията за добив на подземни богатства – скалнооблицовъчни материали-варовици от находище „Нановица“, община Тетевен, област Ловеч. Посочва, че на основание РМС № 630 от 03.09.2024 г. с Допълнително споразумение № 3 към КД, сключено на 3 декември 2024 г. между МС на РБ и „Биоминерал“ ООД бил удължен срокът на концесията с 25 години, считано от 23 април 2024 г. Твърди, че между страните възникнал спор относно неправилно и неоснователно претендирана от ответника сума за концесионно възнаграждение за второ полугодие на 2024 г. Счита, че реално дължимата сума като концесионно възнаграждение за второ полугодие на 2024 г., която „Биоминерал“ ООД трябва да плати и дължи на държавата, и е заплатил, е на стойност 84 742,62 лева. Посочва, че надплатени без основание по сметка на Министерство на енергетиката от страна на 1 ищеца са 130 040,98 лева, с които държавата неоснователно се е обогатила. Твърди, че остатъкът от 50 000 лева до пълния размер на претендираната от ответника сума не е заплатен от ищеца, тъй като счита, че не се дължи. По отношение на тази сума предявява отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Твърди, че в процесния период от 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г. не е извършвал добив на варовици за скалнооблицовъчни материали, а е добивал варовици за трошени фракции, по обективни причини – непотвърждение на запасите от варовици за блокове като скалнооблицовъчни материали. Посочва, че на основание чл. 23 от сключения концесионен договор определянето на дължимото концесионно възнаграждение се извършва въз основа на Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали – Приложение № 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ и се оформя съгласно Образец – отчет за дължимото концесионно възнаграждение. Посочва, че съгласно чл. 7 от Наредбата концесионното възнаграждение се определя и се заплаща на концесионера за добитите от него подземни богатства за съответния период. Твърди, че в самия концесионен договор са предвидени два варианта за определяне на възнаграждението според това към коя група подземни богатства по чл. 2 ЗПБ могат да бъдат отнесени добиваните варовици – като скалнооблицовъчни материали – седиментни и метаморфни скали или като строителни материали – варовици за трошени фракции. Посочва, че след направената от него корекция в отчета за второ 6-месечие на 2024 г. с оглед на конкретната фактическа обстановка, е довело до формиране на реално дължимото концесионно възнаграждение за второ 6-месечие на 2024 г. – общо на стойност 84 742,62 лева с ДДС. Твърди, че на 10.02.2025 г. получил от ответника фактура от 15.01.2025 г. за сумата от 81 751,14 лева с ДДС, която ищецът заплатил като концесионна вноска за второ 6-месечие на 2024 г. С преводно нареждане от 13.02.2025 г. заплатил и допълнително сумата в размер на 2 991,46 лева. Посочва, че на 11.03.2025 г. получил втора фактура от ответника от дата 20.02.2025 г. на стойност 183 032,46 лева с ДДС, като в основание и предмет било записано: „Доначисляване на концесионно възнаграждение за 2-ро шестмесечие на 2024 г., съгласно отчетен добив на подземно богатство, договор /28.08.2007 г./, падеж 30.01.2025 г. находище „Нановица“. Твърди, че от никъде не става ясно въз основа на какво е съставена тази фактура. Посочва, че сумата в общ размер на 264 783,60 лева, освен с горните фактури, е предявена на ищеца и с писмо на МЕ от 04.03.2025 г. Оспорва твърдението на ответника, че отчетът подаден от ищеца на 14.01.2025 г. не съответства на сключения договор. Твърди, че никъде съгласно действащото и относимо законодателство не се говори за рандеман при определяне на размера на концесионното възнаграждение. Счита, че не е налице противоречие между предоставения от него отчет с писмо от 14.01.2025 г., коригиран и допълнен с писмо от 15.02.2025 г. и чл. 24 от концесионния договор. Посочва, че с писмо от 13.03.2025 г. изпратено до ответника внесъл в МЕ възражение и оспорил издадената фактура от 20.02.2025 г. на стойност 183 032,46 лева с ДДС за допълнително начислено концесионно плащане за второ полугодие на 2024 г. С писмото оспорил също така и искането на МЕ за коригиране на представения отчет за дължимото концесионно плащане за процесния период. Отправил и искане за приемане на представения отчет. Твърди, че предвид стеклата се кореспонденция между ищеца и МЕ и под заплахата да бъде спряно действието на договора за концесия /чл. 39, ал. 2/, извършил допълнителни плащания на суми, които счита, че не дължи. Общо заплатена сума била 214 783,60 лева, като от нея реално е дължима 2

84 742,60 лева с ДДС, като с остатъка от 130 041 лева държавата неоснователно се е обогатила. Твърди, че общо претендираната от МЕ сума за дължимо концесионно плащане за второ шестмесечие на 2024 г. е на стойност 264 783,60 лева с ДДС, която сума счита за невярна и неоснователно формирана в противоречие с договора и действителното фактическо положение. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата 130 041,98 лева, като получена без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащането, както и да се признае за установено спрямо ответника – Държавата, представлявана от министъра на енергетиката, че ищецът „Биоминерал“ ООД не дължи на ответника сумата от 50 000 лева като остатък от начислено концесионно възнаграждение за второ полугодие на 2024 г. по договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства-скалнооблицовъчни материали-варовици от находище „Нановица“, община Тетевен, област Ловеч.

Претендира разноски.

С отговор в срока по чл. 367 ГПК Държавата, представлявана от министъра на енергетиката оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че в чл. 24, ал. 1, т. 4 и 5 от договора е предвидено стойностите за възнаграждение да се индексират ежегодно.

Посочва, че концесионерът бил уведомен, че за 2024 г. индексацията за дължимото минимално концесионно възнаграждение за скалнооблицовъчни материали е в размер на 19,78 лева, а индексацията за дължимото минимално концесионно възнаграждение за строителни материали е в размер на 0,59 лева. Твърди, че размерът на възнаграждението за второто полугодие на 2024 г. е изчислен по данни от концесионера от отчета и заложеното в Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ и възлиза на 264 783,60 лева с ДДС. Счита, че концесионното възнаграждение за второ полугодие на 2024 г. е правилно определено и съгласно изискванията на методиката и на договора за концесия. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

С допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК ищецът заявява, че поддържа изцяло твърденията и исканията предявени с исковата молба. Счита, че са надплатени без основание по сметка на Министерство на енергетиката от страна на ищеца сумата 130 040,98 лева, с която държавата неоснователно се е обогатила.

Твърди, че към датата, на която е следвало да се представи отчета за второто полугодие за 2024 г., дължимото концесионно плащане вече е следвало да бъде определено съгласно изменената разпоредба на чл. 24 от договора, като в тази разпоредба никъде не е посочен средногодишен добив за срока на концесията – „4000 куб.м. при утвърден рандеман 21 на сто“, както е цитирано в отговора на ответника.

Оспорва твърдението на ответника, че при определяне на дължимото концесионно възнаграждение следва да бъде взет предвид рандемана в находището, тъй като така е записано в договора и приложимата нормативна уредба. Посочва, че цитираната от ответника индексация е взета от него предвид при определяне на дължимото концесионно плащане за процесния период. Оспорва направените от ответника изчисления на дължимото за второто полугодие на 2024 г. концесионно възнаграждение.

Ответникът в срока по чл. 373 ГПК не подава допълнителен отговор на допълнителната искова молба.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от 3 фактическа страна следното:

Установява се, че процесната концесия е предоставена с Решение на МС на Република България № 543 от 13.08.2007 г. Видно е от Решение на МС № 270 от 13.05.2019 г., че ищецът „Биоминерал“ ООД става приборетател на правата и задълженията по концесията на мястото на „СЕДИМЕНТ ПРИВАТ“ ЕАД. На основание Решение на МС № 630 от 03.09.2024 г. с Допълнително споразумение № 3 към договора, сключено на 03.12.2024 г. е удължен срокът на концесията с 25 години, считано от 23.04.2024 г.

Съгласно чл. 1 от договора, концедентът предоставя, а концесионерът приема концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 6 от Закона за подземните богатства – скално-облицовъчни материали – варовици, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Нановица“, община Тетевен, област Ловеч.

В чл. 23 е предвидено, че определянето на дължимото концесионно възнаграждение се извършва въз основа на Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали – Приложение № 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на подземните богатства /обн. ДВ, бр. 59 от 29.06.1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г./ и се оформя съгласно Образец-отчет за дължимото концесионно възнаграждение /Приложение № 2 от договора/. В чл. 24, ал.

1, т. 4 и 5 е уговорено, че концесионното възнаграждение се определя и дължи на концесионера, както следва: 4. концесионното възнаграждение за единица добито подземно богатство, използвано за краен продукт плочи, съгласно чл. 1, ал. 3, т. 2, буква „а“ от методиката, не може да бъде по-ниско от 10 лв./куб.м., а за останалата част от добитото подземно богатство – съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1, буква „а“ от методиката, не може да бъде по-ниско от 0,30 лв./тон, като тези стойности се индексират ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните и скалнооблицовъчните материали по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2005 г. и 5. минималният размер на годишното концесионно възнаграждение не може да бъде понисък от сумата, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив подземно богатство за срока на концесията – 4000 куб.м., при утвърден рандеман 21 на сто и предвидените стойности за единица подземно богатство по чл. 1, ал. 3 от методиката.