Решение № 381 от 21.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20261001000377 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 17.04.2026 г. на ответника Република България, представлявана от министъра на енергетиката, срещу решение № 399/30.03.2026 г. по т. д. № 1231/2025 г. на Софийския градски съд, VІ-16 състав, в частта, с която: е признато за установено, че ищецът „Горубсо – Кърджали“ АД не дължи на държавата заплащането на суми за забавено изпълнение на задължения по договор от 9.08.2017 г. за концесия на подземни богатства – златно-сребърни руди от находище „Седефче“, участъци „Централен" и „Южен", както следва: 1) сумата 827,04 евро (1617,54 лв.), представляваща неустойка за неточен размер на вноските по специалната сметка към 31.01.2023 г., за която е издадена фактура № 1000020609/22.05.2025 г.; 2) сумата 12769,97 евро (24975,89 лв.), представляваща неустойка за неточен размер на банковата гаранция за 2024 г., за която е издадена фактура № **********/22.05.2025 г.; 3) сумата 1024,56 евро (2003,86 лв.), представляваща неустойка за забавено уведомяване за извършване на вноската по специалната сметка за 2024 г., за която е издадена фактура № 1000020611/22.05.2025 г.; ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 2 198,93 евро – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че процесните неустойки са недължими от ищеца. Твърди се, че начислената неустойка в размер на 1 617,54 лв. се дължи заради неизпълненото в пълен размер задължение по чл. 25, ал. 2 от процесния концесионен договор, чийто размер към 31.01.2023 г. възлизал на 85 011,78 лв., а не както е приел съдът – 72 867,24 лв., при реално внесени 83 394,24 лв. Поддържа се, че неправилно е прието, че за 2017 г. не се дължи вноска по чл. 25, ал. 2, което изрично следвало и от чл. 1, ал. 4 от тристранния договор за сметката със специално предназначение от 21.04.2021 г. Твърди се, че имало основание и за начисляване на неустойката за забавено уведомяване за извършване на вноската за 2024 г. по специалната сметка, което задължение 1 следвало от чл. 25, ал. 2, изр. 2 от процесния договор и от чл. 1, ал. 6 от договора за специалната сметка. Неправилно било прието и, че неустойката за неточния размер на банковата гаранция за 2024 г. следвало да се начисли само върху неизпълнената част от задължението, а не върху цялата стойност на гаранцията, което следвало от чл. 34, ал. 4 от концесионния договор. Сочи се, че не били отчетени особеностите, естеството и предназначението на договора за концесия.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове, както и да му присъди направените разноски по делото.

Въззиваемият „Горубсо – Кърджали“ АД – ищец по исковете – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

1. Предварително следва да се отбележи, че съобразно чл. 71, ал. 2 от Закона за подземните богатства „министърът на енергетиката представлява Министерския съвет по дела, свързани с изпълнението и прекратяването на концесионните договори, включително предявява вземания на концедента по съдебен ред“. Доколкото самият концесионен договор се сключва за обекти – публична държавна собственост, макар и чрез Министерския съвет, то страна по договора е държавата като специфичен гражданскоправен субект. Поради това процесуалното представителство, осъществявано от министъра на енергетиката по чл. 71, ал. 2 ЗПБ, е в полза на самата държава, а не на МС, който като колективен административен орган е неправосубектен по граждански дела, тъй като няма качеството на юридическо лице /такова има само администрацията на МС съгласно чл. 40, ал. 3 от Закона за администрацията, но тя не е упомената в чл. 71, ал. 2 ЗПБ/.

2. Първата процесна сума от 1 617,54 лв. представлява начислена от концедента неустойка за неточен размер на вноските към 31.01.2023 г. по специалната сметка по чл. 25, ал. 1 от концесионния договор.

Според чл. 25, ал. 1 от процесния договор в срок до един месец след съгласуване от министъра на енергетиката на проекта по чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „г“ страните сключват договор с избрана от тях банка за доверителна банкова сметка със специално предназначение за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи. Според чл. 25, ал. 2 в тази сметка концесионерът внася ежегодно до 31 януари сума, представляваща 1/26 част от размера на средствата за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, определени в съгласувания с министъра на енергетиката проект по чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „г“ от договора, като концесионерът е длъжен да представя доказателства на концедента за извършените преводи в срок до три работни дни от депозиране на сумите, а първата дължима сума по доверителната сметка се внася при подписване на договора за 2 доверителната сметка. Предвидено е и в чл. 25, ал. 3, че при завишаване на общия размер на средствата за ликвидация, консервация и рекултивация в резултат на актуализиране на проекта по чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „г“ концесионерът е длъжен в срок до един месец след съгласуване от МЕ на актуализация на проекта да довнесе в доверителната сметка суми, пропорционални на броя изтекли години от срока на концесията.

Не е спорно, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че: 1) по одобрения през 2018 г. първоначален работен проект за ликвидация и рекултивация общата предвидена сума е 264 455,81 лв., от която 1/26 част възлиза на 10 171,38 лв.; 2) на 21.04.2021 г. е бил сключен тристранен договор за откриване на сметката със специално предназначение – между страните по концесионния договор и „Първа инвестиционна банка“ АД; 2) в чл. 1, ал. 4 от същия е предвидено, че концесионерът се задължава да депозира в сметката сумата 40 685,52 лв., за която е посочено, че е дължима за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.; 2) на 28.04.2021 г. ищецът е внесъл по тази сметка сумата 40 685,52 лв., на 20.09.2021 г. е внесъл сумата 10 171,38 лв., дължима за 2021 г., а на 17.01.2022 г. е внесъл сумата 10 171,38 лв., дължима за 2022 г., т.е. общо 61 028,28 лв. при годишна вноска в размер на 10 171,38 лв.; 3) впоследствие през 2022 г. /с писмо с изх. № Е-26-Г-332/22.12.2022 г./ е съгласуван актуализиран работен проект за ликвидация и рекултивация на стойност 315 758,11 лв., от която 1/26 част възлиза на 12 144,54 лв.; 4) на 11.01.2023 г. ищецът е внесал по специалната сметка сумата 9 865,80 лв. – на осн. чл. 25, ал. 3 от договора, т.е. за довнасяне за периода 2017 – 2022 г.; 5) на същата дата /11.01.2023 г./ ищецът е внесъл и сумата 12 144,54 лв.; 6) към 31.01.2023 г. наличността по сметката е била 83 394,24 лв.

Според ответника дължимата към 31.01.2023 г. наличност по сметката е следвало да бъде 85 011,78 лв., представляваща 7 годишни вноски от по 12 144,54 лв., което надвишава с 1 617,54 лв. фактическата наличност от 83 394,24 лв. Сред визираните 7 годишни вноски ответникът включва и вноската за 2017 г. – когато е сключен процесният договор. Спорният въпрос е дали към 31.01.2023 г. са дължими 6 или 7 годишни вноски по чл. 25, ал. 2 от договора, т.е. дали е дължима и вноска за 2017 г.

Според въззивния съд при отговора на този въпрос следва да се съобрази, че срокът на действие на процесния договор за концесия е 26 години /т.е. изтича през 2043 г./, а в чл. 25, ал. 2 изрично е предвидено, че размерът на годишната вноска по специалната сметка е 1/26 от размера на предвидените средства за ликвидация и рекултивация. От това следва, че общият брой на вноските е 26 – по една за всяка година. Този брой на вноските /26/ отговаря на броя падежни дати на 31.01 от съответната година по чл. 25, ал. 2, считано от 31.01.2018 г. до 31.01.2043 г. Ако би се дължала и вноска за 2017 г., то броят на годишните вноски би станал 27, което очевидно не съответства на изрично предвиденият в чл. 25, ал. 2 начин за определяне на техния размер от по 1/26. Невъзможно е вноските да са 27, а същевременно да се дължат еднократно за всяка от 26-те години и техният размер да бъде 1/26 от базовата стойност. Ако се приеме, че са дължими 27 вноски, но изчислени в размер на 1/26 от базовата стойност, то крайният резултат през 2043 г. ще бъде, че общо внесената сума ще надхвърли размера на базовата стойност – съгласуваната с концедента стойност на средствата за ликвидация и рекултивация, т.е. че концесионерът ще внесе повече от нужното за целта. Тази математическа логика изключва възможността и за 2017 г. да е дължима вноска по чл. 25, ал. 2. Не води до друг извод клаузата на чл. 1, ал. 4 от тристранния договор от 21.04.2021 г. за сметката със специално предназначение, в която е предвидено, че следва да се внесе и вноска за 2017 г. С посочения договор не може да се измени договора за концесия, а и той има обслужващо предназначение – не да изменя концесионния договор, а да го изпълни в частта по чл. 25, ал. 1, като открие специалната сметка.

Следователно, към 31.01.2023 г. са били дължими 6 годишни вноски по чл. 25, ал. 2 от договора, които след актуализацията през 2022 г. възлизат общо на 72 867,24 лв. /6 х 12 144,54 лв./. Към същия момент по специалната сметка е имало наличност от 83 394,24 3 лв., което надхвърля дължимото. При това положение ищецът не е бил в неизпълнение, поради което и не дължи неустойка по чл. 34, ал. 4, която ответникът е начислил в размер на 1 617,54 лв.

3. Втората процесна сума от 29 567,17 лв. представлява начислена от концедента неустойка по чл. 34, ал. 4 за неточен размер на банковата гаранция за 2024 г. по чл. 24, ал. 2 от концесионния договор, за което е издадена фактура № **********/22.05.2025 г. С първоинстанционното решение отрицателният установителен иск е уважен за сумата 24 975,89 лв., но е отхвърлен за разликата до 29 567,17 лв., тъй като е прието, че дължимата неустойка възлиза на 4 591,28 лв. В частта, с която е призната дължимостта на сумата 4 591,28 лв. /т.е. искът е отхвърлен/ първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която искът е уважен, т.е. спорът пред въззивния съд е дали над установената неустойка от 4 591,28 лв. се дължат още 24 975,89 лв.

Фактите, установени с обжалваното решение в тази част, не са спорни. При дължим за 2024 г. размер от 739 179,35 лв. на банковата гаранция по чл. 25, ал. 2 от концесионния договор в уговорения срок до 31.01.2024 г. ищецът е учредил такава в по-малък размер от 608 000 лв. – с представения анекс № 2 с изх. № БГ-54/29.01.2024 г. Впоследствие, с анекс № 3/6.02.2024 г. размерът на гаранцията е увеличен на 740 000 лв., който анекс е представен при ответника на 8.02.2024 г. Спорният въпрос е дали предвидената в чл. 34, ал. 4 от договора неустойка от 0,5 % за всеки просрочен ден /т.е. за 7 дни/ следва да се начисли върху целия дължим размер на гаранцията /т.е. върху 739 179,35 лв./ или само върху изпълнената със забава част от 131 179,35 лв.