Решение № 200 от 10.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 803/2024
- Вид
- Решение № 200
- Подписан
- 10.04.2025
- Състав
- Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1, предл.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 · Закон за подземните богатства
- чл.2, ал.1, т.5 · Закон за подземните богатства
- чл.2, ал.1,т.5 и т.6 · Закон за подземните богатства
- чл. 61, ал. 3 · Закон за подземните богатства
- чл. 61, ал. 8 · Закон за подземните богатства
- чл.68, ал.1 · Закон за подземните богатства
- чл.71, ал.1 · Закон за подземните богатства
- чл.286 · Търговски закон
- чл.286, ал.1 · Търговски закон
- чл.309 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 200 гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла Станимирова
Членове:
Рени Ковачка
Васил Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20241001000803 по описа за 2024 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано е образувано по въззивна жалба от Министерство на енергетиката ,представлявано от министъра на енергетиката В. М. против Решение № 1108/05.08.2024 г., постановено по ТД № 20231100900082 на TO VI - 6 състав, по описа на Софийски градски съд (СГС) за 2023 г. в частта, в която съдът е приел за установено, че ищецът „Монолит - 21 - А. и З." ООД не дължи на Държавата начислената неустойка по чл. 32, ал. 4 от договора за концесия за непредставена банкова гаранция за 2020 г..Подържа се в жалбата,че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно,поради подробно изложените съображения. Иска се същото,в обжалваната му част ,да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него бъде постановено решение,с което бъде отхвърлен този отрицателен установителен иск.Претендират се направените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от “МОНОЛИТ-21-А. и З." ООД, с ЕИК 101732851 със седалище и адрес на управление:България,област Благоевград, община Сандански, гр.Сандански, п.к.2800, ул.’’Станке Димитров”№7,с който се оспорва подадената жалба.Иска се решението,в обжалваната му част,да бъде потвърдено.
1
По делото е постъпила и въззивна жалба от "МОНОЛИТ-21-А. и З." ООД против Решение №1108 от 05.08.2024. на СГС по търговско дело №20231100900082/2023г. ,в частта му ,с която са отхвърлени като неоснователни предявените от "МОНОЛИТ-21 - А. и З." ООД срещу ДЪРЖАВАТА искове, както следва:
-ОТХВЪРЛЕН Е ГЛАВНИЯ ИСК да бъде прогласена за нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл.92 от ЗЗД, разпоредбата на чл.32, ал.2 и ал.4 от сключения Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от ЗПБ - строителни материали - пясъци и чакъли от находище “ПИРИНКОВЕЦ”, разположено в землищата на с.Плоски и с.Лиляново, община Сандански, област Благоевград, наричан по-долу “концесионния договор” /КД/.
-ОТХВЪРЛЕН Е ПРЕДЯВЕНИЯ ЕВЕНТУАЛЕН ИСК за намаляване на неустойките по чл.32, ал.2 и ал.4 от Договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от ЗПБ - строителни материали пясъци и чакъли от находище “ПИРИНКОВЕЦ”, разположено в землищата на с. Плоски и с.Лиляново, община Сандански, област Благоевград, поради прекомерност на основание чл.92, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.
-ОТХВЪРЛЕНИ СА ПРЕДЯВЕНИТЕ отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1, предл.второ от ГПК за това, че ответникът няма право на неустойки за неизпълнение на задължението за представяне на отчетите по чл.8, Оал.2, т.6, б.”а” от КД, както и за непредоставяне на годишен работен проект/ГРП/ за добив и първична преработка за 2021 г. и ГРП за 2021 г. за ликвидация и консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегналите земи.
В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на решението в тази му част.Иска се решението ,в обжалваната му част,да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се направените разноски.
От страна на Министерството на енергетиката е постъпил отговор,с който се оспорва подадената въззивна жалба от „Монолит - 21 - А. и З." ООД.В отговора са изложени подробни съображения в тази насока.Иска се решението в тази му обжалвана част да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „МОНОЛИТ – 21- А. и З.“ ООД, ЕИК 101732851 против Министерство на енергетиката.Подържа се в исковата молба,че между ищецът и ответникът Държавата, чрез министъра на енергетиката, е сключен договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства на 27.08.2019г., по чл.2, ал.1,т.5 ЗПБ- строителни материалипясъци и чакъли от находище „Пиринковец“, разположено в землищата на селата Плоски и 2
Лиляново, община Сандански, обл.Благоевград. Твърди, че съгласно чл.2, ал.3 от договора, последният влиза в сила от датата на предоставяне на банковата гаранция по чл.22, ал.2 от договора, касаеща първата година от срока на концесията, която се предоставя не по-късно от 7 дни от датата на подписване на сделката. Ищецът твърди, че банковата гаранция за първата година е издадена от „Пощенска банка“ АД с изх.№ 694/23.08.2019г. и е предоставена на Министерство на енергетиката с вх.№ Е – 26 – М – 372/27.08.2019г. поради което договор влязъл в сила от датата на неговото сключване – 27.08.2019г. и към датата на завеждане на искова молба е породил облигационна връзка между страните по делото.
Подържа се,че на 31.05.2022г. ищцовото дружество получило писмо от заместникминистъра на енергетиката с изх.№ Е – 26 – М – 256/26.05.2022 година, което представлява покана за доброволно изпълнение и в него били изложени констатации за неизпълнение по процесния договор от страна на ищеца, в качеството му на концесионер и били начислени претендирани неустойки, като е даден срок за доброволно изпълнение от 14 работни дни от датата на получаване на документа.В писмото били посочени и последиците от неизпълнение на паричните задължения, а именно – усвояване на банковата гаранция и осъществяване на законовите правомощия на министъра на енергетиката по чл.68, ал.1 ЗПБ за спиране на действието на предоставената концесия. В отговор на това писмо ищецътq с писмо до МЕ, с вх.№ Е – 26 – М – 256/08.06.2022 година, поискал по- дълъг срок за изпълнение на задълженията по поканата, който съгласно чл.33, ал.1 от сключения договор може да е дълъг до 60 работни дни. Искането му е било уважено и срокът удължен до 60 работни дни, считано от 26.05.2022 година. Ищецът подал възражение в рамките на този срок с писмо до МЕ с вх.№ Е – 26 – М – 256/18.08.2022 година касателно претендираните неустойки, като е поискал те да бъдат преразгледани, като неоснователно начислени и поради това, че са нищожни, на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД- противоречие с добрите нрави. Ответникът дал отговор с писмо от 05.12.2022 година, с което е приел направените възражения за основателни само за неустойката по чл.8, ал.2, т.6, б.“в“ от договора, приемайки същата за недължима. Пояснил е, че се отменя т.5 от прежното писмо- покана, а по останалите възражения е пиел, че са неоснователни и неустойките са дължими. Ищецът твърди, че съгласно чл.71, ал.1 ЗПБ за неуредените случаи по сключване, изпълнение и прекратяване на договорите се прилагат разпоредбите на част трета от ТЗ и ЗЗД и поради възникналия между страните спор относно валидността на неустоечните клаузи и оттам и на дължимостта на неустойките.Подържа се в исковата молба, че претендираните от ответника вземания са уредени с нормата на чл.32, ал.2 от концесионния договор, за която твърди, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорените неустойки излизат извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция, както и че противоречи на принципа на справедливостта. Съгласно нормата на чл.32, ал.2 от договора при пълно неизпълнение или неточно, включително забавено изпълнение на което и да е от непаричните задължения по чл.8, ал.2, т.З, б.”а”, “в”-”е”, т.6, т.9, т.10 и чл.15, ал.5, концесионерът дължи, освен реално изпълнение и неустойка с размер 0.5 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС, за 3 всяко едно задължение”. Според ищеца разпоредбата води до неоснователно обогатяване на ответника.Ищеца не оспорва неизпълнението на поетите с договора задължения, но подържа, че в резултат на това неизпълнение за ответника не са настъпили вреди.Подържа се,че неустойките, както са формулирани и претендирани от ответника, обезпечават два пъти и санкционират два пъти едно и също неизпълнение. Излага твърдения, че не е осъществявал дейност по договора за концесия, поради което вреди не са настъпили, още повече, че е предоставен цялостен работен проект за добив и първична преработка във всичките му части - минна и рекултивация за целия срок на концесията. По отношение на неустойката по т.3, се подържа,че тези неустойки са дължими, когато се извършва добив, а в настоящия случай такъв добив не е извършван, поради което претендираните неустойки не се дължат поради това,че концесионерът заплаща определеното по договора минимално концесионно плащане. Това възнаграждение е ясно определено и определяемо по размер от страна на държавата, видно от текста на договора и цитираната в него нормативна уредба чл.19, ал.1, т.4 и т.5 от КД. Т.е за неговото определяне не са необходими отчетните форми по Приложение №3 към концесионния договор. По неустойката по т.4, твърди, че тази неустойка е по същество за непредоставени два листа хартия, на които се отбелязва “0” добив и че няма извършени инвестиции през 2020г. След като няма вреда то договорената неустойка е в противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй тази неустойка е уговорена в изначално нарушение на функциите на неустойката по принцип обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Твърди, че изложените доводи относно нищожността на неустойките касаят и неустойката по чл.15, ал.5 от договора, която е по т.6 от поканата на ответника. По отношение на неустойката по т.8 от поканата, твърди недължимост, тъй като не е налице неизпълнение, за която тя е договорена. Иска се да бъде постановено решение,с което да бъде прогласена нищожността на клаузата по чл.32, ал.2 от концесионнния договор и по чл.32, ал.4 от договора, чиято стойност е в общ размер на 164 529,42лв., поради противоречието и с добрите нрави.Като главен иск по чл.124 ГПК вр. с чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД е заявен този за прогласяване нищожност на клаузата от договора по чл.32, ал.2 и по ал.4 от цитираната разпоредба. В условие на евентуалност се иска да бъде постановено,че ответника няма вземане от неустоечен характер, каквото претендира с отправената покана, поради това, че неустойките са прекомерни и следва да бъдат намалени.
При условие на кумулативност се предявени три отрицателни установителни претенции, за прогласяване по отношение на ответника, че за него не е възникнало вземане за неустойка по т.3 от поканата за неизпълнение на задължението за предоставяне на отчети по чл.8, ал.2, т.6, б.“а“ от договора за дължимо концесионно плащане за полугодието на 2019г., 2020 г. и първото полугодие на 2021г. с цена на иска от 50 820лв; да се признание по отношение на ответника, че за него не е възникнало вземане за неустойка по т.8 от поканата за това, че не е направена и предоставена банкова гаранция за 2020г., с цена на иска от 30 492лв и че ответникът няма вземане за две неустойки в размер на 12 705лв. всяка поради неизпълнение на задължения по т.1 и 2 от поканата- за годишен работен проект за добив и първична преработка за 2021г. и за ГРП за 2021г. за ликвидация и консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи.
4
В представения отговор ответникът Министерство на енергетиката оспорва е оспорило всички предявени искове.Иска се да бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат отхвърлени като бъдат присъдени направените по делото разноски.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от фактическа страна: На 27.08.2019 година страните по делото сключили договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1,т.5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – пясъци и чакъли от находище „Пиринковец“, разположено в землищата на с.Плоски и с. Лиляново, община Сандански, обл.Благоевград. По силата на този договор ищецът „МОНОЛИТ – 21 – А. и З.“ ООД, в качество на концесионер и МС на Република България, представляван от министъра на енергетиката, в качество на концедент, се съгласяват държавата да предостави на концесионера концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ - строителни материали – пясъци и чакъли, представляващи изключителна държавна собственост, съгласно Акт за изключителна държавна собственост №1582 от 31.08.2016г. от находище „Пиринковец“, разположено в землището на с.Плоски и с.Лиляново, общ. Сандански, обл.Благоевград, която се извършва със средства на концесионера и на негов риск, като определената концесионна площ е с размер на 239 670 кв.м.С чл.2 от договора страните са определили срок на действие на договорната връзка от 35 години, като началният момент на това действие - влизане в сила на договора - е от датата на предоставяне на банкова гаранция по чл.22, ал.2 от договора, като е предвидена възможност срокът на концесията да бъде продължаван до 15 години. С договора са уговорени условията за осъществяване на концесията, а именно- наличие на съгласувани и/или одобрени от министъра на енергетиката проекти и планове по чл.8, ал.2,т.3 от договора, изготвени въз основа на мерки и условия, посочени в решение № БД – 20 – ПР на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Благоевград от 14.04.2016г. и решение №9 от 14.05.2016г. за неговата поправка, които решения са приложение и неразделна част от проекта по чл.8, ал.2,т.3, б.“а“ от договора; да бъдат спазени нормативните изисквания при осъществяване на концесията, със забрана за прехвърляне на права и задължения по концесията, освен при наличие на разрешение на МС по реда на действащото законодателство. С договора са уредени правата и задължения на страните по сделката, както и последиците от неизпълнение на същите. С нормата на чл.22 от договора е уредено задължение на консеционера да предостави на концедента безусловна и неотменима банкова гаранция, чиято цел е да обезпечи изпълнение на всички задължения, произтичащи от концесионния договор; за първата година размерът на тази гаранция е определен от 30 492лв., със задължение да бъде представена в 7 - дневен срок за предоставянето и, който започва да тече от датата на подписване на договора – 27.08.2019г., като за всяка следваща година е предвидено размерът да зависи от стойността на концесионното плащане за предходната година с начислен ДДС – 100% от него, но не помалко от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС и се предоставя на концедента до 31 януари на съответната година; предвидено е предоставените банкови 5 гаранции по ал. 2 и 3 да са валидни до 28 февруари на следващата година. Целта на уговорката за предоставяне на банкова гаранция е посочена в чл.22, ал.5 от договора и тя е да обезвъзмезди концедента при пълно или неточно, вкл. забавено изпълнение,на което и да е задължение на концесионера, произтичащо от договора, като концедентът има право да събере дължимите по договори суми, произтичащи от концесионни плащания, дължима вноска по чл.23 от договора, ДДС, лихви и неустойки, като отправи писмено искане до съответната банка, които от което изпраща на концесионера. Начинът, по който концедентът осъществява контрол по изпълнение на договора е посочен в разпоредбата на чл.24 от договора, като този контрол се осъществява от министъра на енергетиката и има периодичен характер. С нормата на чл.31 от договора страните са се съгласили относно начина за обезвреда на концедента от пълното или неточно, вкл. забавено изпълнение на задължението на концесионера за заплащане на концесионно възнаграждение, чрез института на нестойката, чийто размер са определили в размер на законната лихва, като в нея се включват и разходите на концедента, които е направил за събиране на дължимите плащания. За неизпълнение на задължения, произтичащи от процесния договор са предвидени следните неустойки- за неизпълнение на задължението за представяне на ГРП за добив и преработка на пясъци и чакъли от находището/ за 2021г./ - се дължи освен реално изпълнение и неустойка в размер на 0,5% от минималното годишно концесионна плащане за всеки ден на просрочие, но не повече от 50% от годишното минимално концесионно плащане – 12 705лв.