Решение № 579 от 08.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000683 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 770/30.05.2024 г., постановено по т.д.№ 2057/2023 г. по описа на СГС, TO, VI-8 съдът е признал за установено по отношение на ответника Министерски съвет на Република България, представляван от Министъра на енергетиката, че ищецът „Ватия Кварц“ АД, в качеството на концесионер, не му дължи, в качеството му на концедент, сумата от 61 891.20 лева по Фактура № 1000016070/ 30.09.2022 г. за начислена неустойка с посочено в нея основание: „за непредставени доказателства за изпълнение на задължението за отлагане на точките по терена“. С решението е отхвърлен предявеният от „Ватия Кварц“ АД срещу ответника Министерски съвет на Република България, представляван от Министъра на енергетиката, иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие с добрите нрави на клаузата на чл.32, ал.2 от Концесионния договор за находище „Блян“, участък „ VII“, участък „I“, участък „III“ и участък „IV и V“, разположено в землищата гр. Ветово и с. Кривня, община Ветово, област Русе, по отношение на задължението на концесионера по чл.8, ал.2, т.12 от договора.

Срещу решението, в частта, с която е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на неустоечната клауза, е подадена въззивна жалба от „Ватия Кварц“ АД.

Ответникът поддържа, че решението е постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като бил лишен от възможността да упражни докрай процесуалната си защита във фазата на устните състезания. Решението било необосновано и нарушавало материалния закон - чл. 26, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД. Клаузата на чл. 32, ал. 2 от Концесионния договор била атакувана като нищожна по отношение на задължението на концесионера за отлагане и стабилизиране на граничните точки по контура на концесионната площ и предвижда, съгласно която при пълно неизпълнение или неточно, 1 включително забавено изпълнение на това непарично задължение, концесионерът дължал освен реално изпълнение и неустойка с размер 0.5 % от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС. Условията и предпоставките, при наличието на които уговорена неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, били разгледани в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и според указанията в т. 3 от решението, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При постановяване на решението съдът не обсъдил фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба и допълнителната искова молба и фактическите и правни доводи на ищеца. Съдът не изследвал основния въпрос при извършване на преценка за прекомерност – въпросът за съотношението на размера на неустойката и очакваните от ответника вреди вследствие забавеното изпълнение. Поддържа, че разликата в размера на очакваните вреди и размера на неустойката била толкова голяма, че водело до наказание, неприсъщо и на санкционната функция на неустойката, което било противно на добрите нрави. Съдът не обсъдил довода, че към момента на сключване на договора страните са били наясно, че поради естеството и предмета на задължението, от забавеното му изпълнение нямало да настъпят преки и непосредствени вреди за концедента /негативни икономически последици/ или няма да настъпят толкова големи за концедента вреди, които да обосноват уговарянето на такава изключително висока неустойка.

Диспропорцията между очакваните вреди и размера на неустойката била толкова голяма, че неустойката излизала извън присъщите й функции, включително и наказателна. Като не се е съобразил с това съотношение на размера на неустойката към очакваните вреди, съдът неправилно преценил, че не е налице накърняване на добрите нрави.

Въззивникът поддържа, че съдът неправилно не взел предвид и не обсъдил естеството на обезпеченото с неустойката задължение, неговия предмет, смисъл и цел, липсата на функционална и корелативна свързаност на това задължение с точното и добросъвестно изпълнение и осъществяване на концесията за добив на подземни богатства.

Естеството, смисълът и целта на обезпеченото с неустойката задължение се изразявали във физическо поставяне на знаци върху собствена земя по гранични точки, които още при сключването на Концесионния договор били индивидуализирани и оповестени посредством три нормативно определени начина съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗПБ. Задължението нямало самостоятелно юридическо значение за индивидуализирането и оповестяването на границите, поради което обезпечаването му с Неустойката по чл. 32, ал. 2 от договора излизало извън нравствената допустимост.

В случай, че съдът бе отчел зависимостта между естеството на обезпеченото задължение и естеството на очакваната от неизпълнението му вреда, би констатирал, че при сключване на договора и за двете страни е била предвидима липсата на преки икономически негативни последици от забавата при изпълнение на задължението и липсата възможност от забавеното изпълнение на това непарично задължение да произтекат толкова големи вреди за концедента.

В обжалваното решение освен въпроса за очакваните мораторни вреди, съдът не коментирал и въпроса за размера на неустойката съобразно определените в клаузата основа и начин за начисляването й, както и дали механизмът за определяне на Неустойката съответства на нейната цел.Поради предвидените в клаузата на чл. 32, ал. 2 от договора база и формула на изчисляване на неустойката, покритите с неустойката предвидими мораторни вреди се съизмерват с вредите, които биха били предмет на обезвреда при забавено изпълнение на минималното годишно концесионно плащане. Размерът на мораторната неустойка, дължима за всеки ден забава, бил 0.5 %, изчислен върху основа, представляваща минималното годишно концесионно плащане с ДДС. Вредите от забавеното изпълнение на задължението по чл. 8, ал. 2, т. 12 били съпоставими с вредите от забавеното изпълнение на минималното годишно концесионно плащане, доколкото определената в клаузата основа, 2 върху която се начислявала неустойката било минималното годишно концесионно плащане с ДДС. Законната лихва за забава била израз на обществения стандарт на мораторно обезщетение. Съгласно Концесионния договор /чл. 31, ал. 1/ при забавено изпълнение на концесионното плащане се дължи неустойка в размер на законната лихва за забава. При извършена съпоставка на установеното от закона обезщетение и определеното в неустоечната клауза мораторно обезщетение се установявало, че неустойката за забава на задължението за отлагане на граничните точки на концесионната площ надвишава 18 пъти размера на законната лихва за забава /10 % годишно към момента на сключване на договора септември 2020 г./ и се равнявало на 180 % /360 дни х 0.5 %/ годишна лихва. Тази разлика в размера показвала изключителна неморална прекомерност и то не поради продължителността на забавата, а поради определените в договора основа и формула за начисляване на размера на неустойката. Неустойката по чл.32, ал.2 надвишавала 18 пъти обезщетението при допуснато забавено изпълнение на концесионното плащане по чл. 31, ал.

1. Това означавало, че определената в неустоечната клауза база и формула за начисляване на Неустойката предпоставяли неоснователно обогатяване на концедента за сметка на концесионера, поради което Неустойката не можело да бъде обоснована като справедлива санкция за допуснато забавено изпълнение, съответстваща на добрите нрави.

Въззивникът поддържа, че като се изхожда от правната същност на Концесионния договор - неговия предмет и цел и от основните престации на страните по договора, нямало основание да се приеме, че от гледна точка икономическия интерес на концедента изпълнението на задължението за отлагане на точките е с многократно поголяма тежест от изпълнението на задължението за концесионно плащане, което да обоснове изключително прекомерния размер на мораторната неустойка.

Въззиваемият Министерски съвет на Република България, представляван от Министъра на енергетиката оспорва въззивната жалба и моли въззивният съд да потвърди решението в обжалваната част. Поддържа, че концесионния договор е нетипична гражданско-правна сделка, в чието съдържание се включват и административни елементи.

Счита, че въпросът за зависимостта между естеството на обезпеченото задължение и естеството на очакваната от неизпълнението вреда бил свързан с въпроса за възмездността на сделката. Въпросът за еквивалентността следвало да се постави за самия договор, а не само за някои от клаузите му. С уговорената неустойка не се нарушавали принципите на справедливостта и еквивалентността, както и забраната за неоснователно обогатяване.

Задължението за неустойка било последица от неправомерно поведение на длъжника.

Срещу това задължение не стояло насрещно задължение, поради което въпросът за еквивалентността не можело да се поставя при обсъждането на въпроса за валидността на клаузата. Ответникът обръща внимание на това, че концесионният договор е договор, по силата на който концесионерът придобива възможността да добива подземни богатства, които са изключителна държавна собственост, за един относително дълъг период от време, поради което и в защита на обществения интерес е да му бъде възложена отговорност, която надвишава обичайната търговска дейност, именно защото държавата го е допуснала да експлоатира нейните подземни богатства. В този смисъл не можело да се приеме за критерий за действителността на клаузата за неустойка зависимостта между естеството на обезпеченото задължение и естеството на очакваната от неизпълнението вреда, тъй като въпросът за еквивалентността е въпрос, който касае насрещните престации при възмездните договори, а не съотношение между вреди и размер на неустойката. В процесния случай не била налице липса на еквивалентност, тъй като уговорената неустойка имала санкционен характер спрямо концесионера, а не била уговорена само и единствено да репарира евентуалните вреди от неизпълнението. Характурът на сключения договор, който давал права за експлоатация на находището и реализация на печалба от добитите подземни богатства, които са изключителна държавна собственост, налагал към концесионера да има изисквания, които надвишават обичайните, тъй като обектът от който ще реализира своята търговска дейност е извън обичайния търговски оборот и е предмет на особена закрила.

3

Освен обезпечителна и обезщетителна функции, неустойката имала и санкционна функция, тъй като била предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка било израз на признатата в чл. 9 от ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили при сключване на договора, виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка задължение поражда за изправната страна право да претендира заплащането й, съгласно чл. 92 от ЗЗД.

Въззиваемият споделя виждането, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Сочи, че добрите нрави са критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те съставляват етични правила за поведение и възгледи, свързани с морала в обществото на определен етап на неговото развитие в определена конкретна сфера. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка се преценяват не към момента на настъпилото неизпълнение, а спрямо момента на сключването на договора, съгласно т. 3 на ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Ответникът по жалбата поддържа, че към момента на сключване на договора за концесия концесионерът не е възразил срещу клаузата на чл. 32, ал. 2 от договора, че същата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави /с писмо изх. № 14/27.08.2020 г. и вх. № Е-26-В-272/27.08.2020 г., концесионерът посочил, че приема изцяло предложения проект на договор и изразил готовност за сключване на същия/. Законодателят придавал правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.