Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2842 от 13.10.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1632/2024
Вид
Определение № 2842
Подписан
13.10.2025
Състав
Тотка Калчева, Галина Иванова, Диляна Господинова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2842 гр. София, 13.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002901632 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Министерство на енергетиката, представлявано от Владимир Малинов, министър на енергетиката, чрез процесуалния представител Д. З., служител с юридическо образование обжалва решение № 222 от 08.04.2024 г. по в.т.д. № 885/2023 г. на Апелативен съд София, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1006 от 08.08.2023 г. по т.д. № 206/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-24 състав, с което е признато за установено, на основание чл.124, ал. 1 от ГПК, че „Горубсо - Кърджали“ АД, гр. Кърджали, не дължи на Министерство на енергетиката, гр. София, суми по издадени от Министерство на енергетиката счетоводни документи, както следва:

1. Дебитно известие №1000014284 от 24.11.2021 г. към фактура №1000012717 от 29.01.2021 г. с основание: концесионна вноска - дължимо доплащане за 2-ро шестмесечие на 2020 г. по Допълнително споразумение № 4 от 24.01.2017 г. към Договор за предоставяне на концесия за подземни богатства - оловно - цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Чала“, област Хасково от 16.11.1999 г. на стойност 41 057,46 лв. без ДДС и 49 268,95 лв. с ДДС с причина за издаване: увеличение на вземането;

2.Фактура № 1000013511 от 14.07.2021 г. с основание: „концесионна 1 вноска по ДС № 4 към „Договор за находище „Чала“ от 16.11.1999 г. с падеж 15.07.2021 г., на стойност 94 835,77лв. без ДДС и 113 802,92 лв. с ДДС - в частта за 74 164,01 лв. с ДДС, предвид плащането на сумата от 39 638,91 лв. с ДДС, извършено по представен отчет преди издаване на фактурата;

3.Фактура № 1000014267 от 15.11.2021 г., издадена по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, община Момчилград, област Кърджали от 09.08.2017 г. с основание и предмет на сделката: „Неустойка за забавено представяне на отчета за формиране на концесионно възнаграждение за 1-во шестмесечие на 2021 г. по договора на стойност 5 695,11 лв. и 0 % ДДС, ведно със законна лихва за забава, считано от деня, следващ падежа - за оспорените суми, представляващи концесионни възнаграждения.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК - обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1. При преработката на междинния продукт, получен при добив на руда в предходен период, но подложен на последваща преработка в по-късен период, при която се получава краен продукт – златен концентрат и сплав „Доре“, при реализацията на който се получава приход в този по-късен период, дължи ли се концесионно плащане върху този приход?

2. При изчисляване на конкретния размер на концесионното възнаграждение за метални полезни изкопаеми върху реализираните приходи от крайните продукти, получени при обработката на междинния продукт, следва ли да се приложи формулата, посочена в чл.1, т.1 от Приложение № 3 към чл.10 „Методика за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за метални полезни изкопаеми, за неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, и за скъпоценни и полускъпоценни 2 камъни“ към Наредбата?

Ответникът по касационната жалба „Горубсо - Кърджали“ АД, гр.

Кърджали чрез адв. Б. Х. оспорва подадената касационна жалба. Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „Горубсо-Кърджали“ АД не дължи на Министерство на енергетиката сума в общ размер 129 128,07 лв по издадени от Министерство на енергетиката счетоводни документи, както следва:

1. Дебитно известие №1000014284 от 24.11.2021г. към фактура № 1000012717 от 29.01.2021г. с основание: концесионна вноска - дължимо доплащане за 2-ро шестмесечие на 2020 г. по Допълнително споразумение № 4 от 24.01.2017 г. към Договор за предоставяне на концесия за подземни богатства - оловно - цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Чала", област Хасково от 16.11.1999г. на стойност 41 057.46лв. без ДДС и 49 268.95 лв. с ДДС с причина за издаване: увеличение на вземането;

2. Фактура № 1000013511 от 14.07.2021г. с основание: „концесионна вноска по ДС №4 към „Договор за находище „Чала“ от 16.11.1999г. с падеж 15.07.2021г., на стойност 94 835.77лв. без ДДС и 113 802.92 лв. с ДДС - в частта за 74 164,01 лв. с ДДС, предвид плащането на сумата от 39 638.91 лв. с ДДС, извършено по представен отчет преди издаване на фактурата;

3. Фактура № 1000014267 от 15.11.2021г., издадена по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, община Момчилград, област Кърджали от 09.08.2017г. с основание и предмет на сделката: Неустойка за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1-во шестмесечие на 2021г. по 3 договора на стойност 5 695.11 лв. и 0 % ДДС, ведно със законна лихва за забава, считано от деня, следващ падежа – за оспорените суми, представляващи концесионни възнаграждения.

С оглед предмета на въззивното решение, с което са разгледани обективно съединени отрицателни установителни искове, както са посочени, следва да се приеме, че отрицателният установителен иск, т. 3 за недължимост на вземане на Министерство на енергетиката към „Горубсо Кърджали“ ЕАД, обективирано във фактура № 1000014267 от 15.11.2021г., издадена по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, община Момчилград, област Кърджали от 09.08.2017 г., с основание и предмет на сделката: Неустойка за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1-во шестмесечие на 2021г. по договора на стойност 5 695.11 лв. и 0 % ДДС, ведно със законна лихва за забава, считано от деня, следващ падежа – за оспорените суми, представляващи концесионни възнаграждения, е с цена на иска 5 695,11 лв.

Цената на иска е под 20 000 лв. Предмет на иска е недължимост на неустойка, уговорена между страните в договор от 09.08.2017 г. Договорът между страните е за учредяване на концесия. Споровете относно правоотношения, основани на договор за концесия, съгласно чл. 365, т. 2 от ГПК се разглеждат по реда на производство по търговски спорове. Делата, образувани по искове, въвеждащи такива спорове, са търговски. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК видът на делото, търговско или гражданско, и цената на иска са критерии, определящи за допустимостта на касационното обжалване. Обективен критерий е цената на всеки от исковете. Въведеният имуществен праг засяга всеки от обективно кумулативно съединените искове, по отделно. Когато цената на иска е под предвидения в посочената норма праг, касационното обжалване на въззивното решение, с което е разгледан този иск, не е допустимо. В конкретния случай, искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, относно недължимост на вземане на Министерство на енергетиката към „Горубсо Кърджали“ АД, за което е издадена фактура № 1000014267 от 15.11.2021г., по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, община Момчилград, област Кърджали от 09.08.2017г. с основание и предмет на сделката: Неустойка за 4 забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1-во шестмесечие на 2021г. по договора на стойност 5 695.11 лв. и 0 % ДДС, е с цена под 20 000 лв, видът на образуваното дело по този иск е търговско и в тази част касационната жалба срещу решението на въззивния съд по този иск е недопустима. Същата следва да оставена без разглеждане.

Спорът между страните, определен от въззивния съд, е с оглед сключения договор от 16.11.1999 г за местонаходище „Чала“ дали се дължи допълнително възнаграждение за второ шестмесечие на 2020 г. и размера на концесионната вноска за първо шестмесечие на 2021 г. с падеж 15.07.2021 г., за което концедентът е издал посоченото дебитно известие от 24.11.2021 г. и фактура от 14.07.2021 г.

Въззивният съд е приел, че въз основа на решение на Министерски съвет между Министерски съвет, представляван от Министерство на енергетиката и „Горубсо Кърджали“ АД е сключен договор от 16.11.1999 г. за концесия, на основание чл. 6, ал. 1 и ал. 4, чл. 7, ал. 1 и 2 и чл.4, ал. 1, т. 1 от З Концесиите и § 5 а от ДР на ЗППДОбП вр. чл. 8, ал. 1 от З Концесиите и чл. 33 от Закона за подземните богатства, на подземни богатства – оловно цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Чала“ обл. Хасково. Този договор бил изменен с допълнителни споразумения, № 1-4 включително, като с последното допълнително споразумение № 4 от 24.01.2017 г . бил продължен срока на концесията с 15 години, считано от 28.06.2016 г., променено било концесионното възнаграждение и концесионната площ.

Установено е получаването на дебитно известие, издадено от Министерство на енергетиката (процесното), както и изпращане на писмо от дружеството на 07.07.2021 г. до Министерството с отчет по образец Приложение 2 към допълнително споразумение 4 за определяне на концесионно възнаграждение. На 13.07.2021 г. било извършено плащане на концесионно възнаграждение от 39 638,91 лв, съгласно представен отчет, по който не били дадени никакви бележки или други констатации от страна на Министерство на енергетиката. На 14.08.2021 г. с писмо № 204 от 04.08.2021 г.

Министерството било уведомено за извършеното плащане, като било посочено, че не е предоставена фактура. На 09.08.2021 г. на ищеца била изпратена фактура, която не отговаряла на отчета и на вече извършеното плащане - № 1000013 511 от 14.07.2021 г. с основание: концесионна вноска ДС 5

№ 4 от договор 16.11.1999 г., падеж 15.07.2021 г, находище „Чала“ на стойност 94 835,77 лв без ДДС и 113 802,92 лв с ДДС (фактура 1000013511 от 14.07.2021 г.).

Прието е, че няма задължение за концесионера за отчетност на количество и съдържание на полезния компонент метал „злато“ пред концедента. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 8 от Договора, концесионерът има задължение за представяне на месечен отчет за добити количества руда от полезен компонент от 15 дни, след изтичане на съответния месец, което той е правел срочно.

С оглед приетата фактическа обстановка, въззивният съд е възприел заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-технически експертизи, като е прието, че до 2005 г. при ищеца е преработвана оловно-цинкова полиметална руда от находища: „Пчелояд“, Еньовче“ и „Чала“. През 2003 г. дружеството било започнало да въвежда в експлоатация на участъка със запаси на златосъдържаща руда на рудник „Чала“ и технологични изпитания за нейната преработка. Златосъдържащата руда следвало да се преработва в два стадия, чрез гравитационен метод на обогатяване и последваща преработка по метода CIL (carbo in leach), въглен в излугването.

Технологичната схема за преработване на руда от местонаходище „Чала“ съдържала процесите, трошене, смилане, обогатяване в технологичен цикъл за гравитационно обогатяване цикъл „Гравитация“, до получаването на два продукта, гравитационен концентрат и междинен продукт, последващо обогатяване на доизвличане на злато от получения в цикъл „Гравитация“ междинен продукт и възел на излугването в технологичен възел.