Решение № 1136 от 22.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1136 гр. София, 22.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Е. Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20241100901351 по описа за 2024 година

Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК.

Ищецът „ГОРУБСО-КЪРДЖАЛИ“ АД твърди, че на 16.11.1999 г. между него, като концесионер, и ответника, като концедент, бил сключен договор за предоставяне на концесия за подземни богатства - оловно-цинкови и златосъдържащи руди, чрез добив от находище „Чала“, област Хасково, изменен и допълнен с допълнителни споразумения /ДС/ № 1/05.07.2005 г.; № 2/06.02.2007 г.; № 3/17.06.2015 г. и № 4/24.01.2017 г. Срокът на концесията бил уговорен за 15 години считано от 28.06.2016 г. Платените средства по договора постъпвали като приход в бюджета на Министерство на Енергетиката /чл. 62, ал. 1 ЗПБ/. На 11.04.2024 г. получил фактура № 18770/15.03.2024 г. за сумата 20 179,75 лева. Като основание било посочено неустойка за непредоставяне на банкова гаранция за 2023 г. по процесния договор. Според чл. 20, ал. 1 и 3 от договора в срок до 31 януари на всяка година концесионерът бил длъжен да предоставя на концедента парична гаранция във връзка с изпълнение на задълженията си по договора под формата на безусловна и неотменяема банкова гаранция в размер половината от концесионното възнаграждение за предходната година. В чл. 23а от договора, създаден с чл. 11 от ДС № 1/05.07.2005 г., била предвидена неустойка за забава в изпълнението на задължението по чл. 20, ал. 3. В случай на забава повече от два месеца, неустойката била в размера на банковата гаранция за съответната година. Ищецът оспорва дължимостта на вземането за неустойка по посочената фактура поради следното: 1/ не били посочени основанието, на което била начислена, неизпълненото задължение и неустоечната клауза, както и начинът на формиране на размера; не били представени и други документи, от които тези обстоятелства да се установявали; 2/ за 2023 г. за концесионера не възникнало задължение по чл.

20 от договора да предоставя банкова гаранция, защото към тази година находището било с изчерпани запаси - на етап консервация и ликвидация;

1 добив за 2023 г. година не бил предвиден и извършван, поради което не се дължало и концесионно възнаграждение, респ. не следвало и такова да се обезпечава с банкова гаранция; преди началото на 2023 г. бил изготвен проект за частична ликвидация и консервация на рудник „Чала“, внесен в Министерството, одобрен от технико-икономически съвет и съгласуван с Министъра; на 15.12.2022 г. бил представен и геоложки отчет за състоянието на запасите и ресурсите от златни руди към 01.01.2023 г. и доклад за остатъчните запаси на находище „Чала“; изпълнението на задълженията по ликвидация и рекултивация на рудник „Чала“ било обезпечено чрез предоставяне на парични средства по доверителна сметка със специално предназначение, в изпълнение на задължение по чл. 20а от договора, въведен с чл. 8 от ДС № 1/05.07.2005 г.; наличностите по тази сметка били в размер, поголям от необходимите средства за дейността, предвидени в представения проект; 3/ неустоечната клауза била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

На 09.08.2017 г. между страните бил сключен и договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - метални полезни изкопаеми златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, община Момчилград, област Кърджали със срок 26 години. На 10.02.2024 г. получил от ответника следните фактури: 1/ № 18121/09.01.2024 г. за сумата 76 163,44 лева с основание неустойка за неточен размер на банкова гаранция за 2022 г.; 2/ № 18122/09.01.2024 г. за сумата 32 365,67 лева с основание неустойка за неточен размер на банкова гаранция за 2023 г.; 3/ № 18123/09.01.2024 г. за сумата 37 379,82 лева с основание неустойка за неуведомяване за направени вноски по доверителна сметка за периода 2017 г.– 2021 г. Съгласно чл. 24, ал. 1 и 2 от договора в срок до 31 януари на всяка година, след въвеждане на обекта в експлоатация, концесионерът се задължавал да предостави на концедента банкова гаранция за обезпечение на задълженията по договора в размер на дължимото концесионно възнаграждение за предходната година с ДДС. Според чл. 25 в срок до едни месен след съгласуване на проекта за ликвидация и консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи страните следвало да сключат договор за доверителна банкова сметка със специално предназначение. Необходимите за ликвидация, консервация и рекултивация средства, предвидени в проекта, следвало да се внасят от концесионера на 26 вноски - по 1/26 част всяка година, в срок до 31 януари, като концесионерът следвало да уведоми концедента в срок до три работни дни от депозиране на сумата. В чл. 34, ал. 4 била предена неустоечна клауза за неточно изпълнение на задълженията по чл. 24 и 25 в размер на 0,5 % на ден от стойността на гаранцията/вноската по финансово обезпечение, но не повече от размера на гаранцията/вноската. Ищецът оспорва дължимостта на неустойките за неточен размер на гаранцията за 2022 г. и 2023 г. поради следното: 1/ не били посочени основанието, на което били начислени, неизпълненото задължение и неустоечната клауза, а и начинът на формиране на размера; не били представени и други документи, от които тези обстоятелства да се установявали; 2/ изпълнил точно и в срок и задълженията за предоставяне на гаранция за двете години, и тези за плащане на концесионното възнаграждение; 3/ неустоечната клауза била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Вземането по фактура № 18123/09.01.2024 г. за сумата 37 379,82 лева с основание неустойка за неуведомяване на направени вноски по доверителна сметка за периода 2017 г. – 2021 г., не се дължало, защото: 1/ не 2 били ясни основанието за начисляването й, нито начинът на формиране на размера на претенцията, както периодът на забавата; 2/ в договора липсвала клауза за обезщетяване на вреди от забавено уведомяване; 3/ вземането било погасено по давност; 4/ договорът за доверителна сметка бил подписан на 21.04.2021 г. поради забава на ответника, а на 28.04.2021 г. ищецът внесъл дължимите за периода 2017 г. – 2020 г. суми, с което изпълнил точно задълженията си; сумата за 2021 г. от 10 171 лева внесъл предсрочно, доколкото според договора за доверителна сметка следвало да се извърши до в срок до 31 януари на следващата година; периодът на твърдяната от ответника забава не бил 147 дни, а 137; 5/ поради нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Ищецът оспорил претендираните вземания с писмени възражения, но не получил отговор от ответника.

Предвид изложеното ищецът моли съда да установи със сила на пресъдено нещо несъществуването на претендираните от ответника вземания.

Претендира разноски.

Ответникът Държавата, представлявана от министъра на енергетиката, оспорва исковете. Сумата 20 179,75 лева по фактура № 18770/15.03.2024 г. представлявала вземане за неустойка по чл. 23а от договора от 16.11.1999 г. и допълнителните споразумения към него – за неизпълнение на задължение за внасяне на банкова гаранция в размерите по чл. 20 от договора. Задължението не отпадало при липса на такова за плащане на концесионно възнаграждение, защото тази гаранция обезпечавала всички парични задължения по договора, вкл. лихви, неустойки. Поддържа, че за ищеца възникнали задълженията за неустойките за неточно изпълнение на задълженията за предоставяне на банкова гаранция по чл. 24 от договора от 09.08.2017 г. Гаранцията за 2022 г. не била предоставена в пълен размер, като тази по анекс № 4/20.01.2021 г. била със срок на валидност до 28.02.2022 г. и за обезпечение на задължението за 2021 г., а не за 2022 г. Гаранцията за 2023 г. била предоставена в пълен размер със забава – на 15.03.2023 г. На 28.04.2021 г. били платени вноските по чл. 25 от договора за 2017 – 2020 г. по доверителната сметка, но концедентът не бил уведомен за плащането. Дължимата за 2021 г. била платена със забава – на 20.09.2021 г. Поради това ищецът бил в неизпълнение на задължението по чл. 25 от договора - да уведоми концедента за платените вноски по доверителната сметка в периода 07.05.2021 г. - 20.09.2021 г. Ето защо дължал неустойка за 147 дни забава по 0,5 на ден върху общата стойност на дължимите за 2017-2021 г. вноски. Счита за неоснователни възраженията за нищожност на неустоечните клаузи, като поддържа, че били действителни и неустойките не излизали извън присъщите им функции.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска за установяване несъществуването на вземане за сумата 20 179,75 лева - неустойка по фактура № 18770/15.03.2024 г.:

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че сумата по посочената фактура се претендира за неустойка по чл. 23а от договора от 16.11.1999 г. и допълнителните споразумения към него – за забавено изпълнение на задължение за внасяне на банкова гаранция в размерите по чл. 20 от договора.

С определението от 07.04.2026 г. за безспорни са обявени следните 3 обстоятелства: 1/ че на 16.11.1999 г. между ищеца, като концесионер, и ответника, като концедент, е сключен договор за предоставяне на концесия за подземни богатства - оловно-цинкови и златосъдържащи руди, чрез добив от находище „Чала“, област Хасково, изменен и допълнен с ДС № 1/05.07.2005 г.;

№ 2/06.02.2007 г.; № 3/17.06.2015 г. и № 4/24.01.2017 г., със съдържанието на представените към исковата молба документи; 2/ че срокът на договора е до 15 години считано от 28.06.2016 г.; 3/ че за ищеца не е възникнало задължение да заплаща концесионно възнаграждение за 2023 г. поради липса на предвиден и извършен добив от находището, за които ответникът е бил уведомен, като са одобрени необходимите документи за ликвидация и/или консервация на находището и рекултивация на засегната земя; 4/ че в изпълнение на задълженията по чл. 20а от концесионния договор между страните е сключен и договор за сметка със специално предназначение със съдържанието на представения към исковата молба документ /л. 178 и сл./; 5/ че сумите по тази сметка са внасяни за обезпечение на задълженията на концесионера за ликвидация/консервация на находище „Чала“ и рекултивация на засегната земя; 6/ че към 17.01.2022 г. по сметката има налична сума от 124 846,20 лева, достатъчна за осъществяване на дейностите по цялостен работен проект за ликвидация на рудник „Чала“ и рекутивация на засегнатите земи със съдържание на документа на л. 171 и сл./; 7/ че концесионното възнаграждение за 2022 г. е в размер на 40 359,49 лева. Ето защо съдът намира осъществяването им за доказано.

Както беше посочено по-горе, липсата на възникнало задължение за плащане на концесионно възнаграждение за 2023 г. е обстоятелство, обявено за безспорно с доклада по делото, като ответникът не е направил възражение.

Едва в писмената защита поддържа за ищеца да е възникнало такова задължение, което възражение на основание чл. 147, т. 1 ГПК е преклудирано. Освен това, то е и неоснователно. Условията за заплащане на концесионното възнаграждение са уредени в чл. 17 от договора, изменян с допълнителните споразумения, вкл. с чл. 6 от ДС № 1 /л. 49/. Според изменения чл. 17, ал. 6 и ал. 7 от договора концесионерът дължи възнаграждение за добив на златосъдържащи руди считано от момента на започване на фактическия им добив – 01.05.2004 г., като не дължи такова за времето от датата на прекратяването на фактическия добив до датата на завършване на дейностите по одобрен от компетентни държавни органи проект за окончателна техническа ликвидация и/или рекултивация на концесионния обект. С чл. 17, ал. 8 от договора /изменен с ДС №1/ е уговорено, че от 01.02.2024 г. възнаграждение за добив на оловно-цинкови руди не се дължи. Видно от съдържанието на следващите допълнителни споразумения, текстовете на чл. 17, ал. 6-8 не са изменени по съдържание, а единствено са поставени в ал. 8-10 /виж ДС № 4/24.01.2017 г. - л. 68/.