Решение № 457 от 11.08.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20241001000605 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3189 от 11.01.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД, ЕИК

203515139, чрез адвокат Д. Б. Я. - Р. от САК, против Решение № 1473 от

29.11.2023г., постановено по търговско дело № 20221100901499 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-9 състав, и въззивна жалба вх.№56806 от 17.05.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД, ЕИК 203515139, чрез адвокат Д. Б. Я. - Р. от САК, и против Решение № 554 от

14.04.2024г., постановено по търговско дело №20221100901499 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-9 състав.

С въззивна вх.№ 3189 от 11.01.2024г. по описа на Софийски градски съд се обжалва изцяло Решение № 1473 от 29.11.2023г., постановено по търговско дело №20221100901499 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI9 състав, с което са отхвърлени предявените от „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД, ЕИК 203515139, против М. С. на Република България - ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на енергетиката, със седалище и адрес: гр. София, ***, искове с правно основание от чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.31, ал.2 от сключения между страните на 04.12.2019г. Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - 1 индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище „ЗЛАТЕН ДОЛ“, УЧАСТЪЦИ „II“ и „III“, община Ветово, област Русе, за срок от 35 години, и с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата на чл.8, ал.2, т.14 от сключения между страните на 04.12.2019г. Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от ЗПБ неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище „ЗЛАТЕН ДОЛ“, УЧАСТЪЦИ „II“ и „III“, община Ветово, област Русе, за срок от 35 години, като неоснователни, и „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД, ЕИК 203515139, е осъдено да заплати на М. С. на Република България - ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на енергетиката, със седалище и адрес: гр. София, ***, на основание чл.78, ал.3, във вр. с ал.8 ГПК разноски в производството в размер на 500,00 лв.

Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизвоствените правила, необосновано, тъй като при постановяването му са нарушени правилата на логическото мислене и каузалните връзки и са изложени правни твърдения и наведени материалноправни норми, които не са относими към фактите по случая, по подробно изложени съображения, като се иска да бъда отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което :

Да бъде уважен главния иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, предявен за прогласяване на нищожността на чл.31, ал.2 от сключения на 04.12.2019г. Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства- неметални полезни изкопаеми -индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина , от находище „Златен дол“, участъци „II”, „III”, община Ветово, област Русе;

Да бъде уважен втория иск с правно основание чл.26,ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.8, ал.2, т.14 от процесния договор.

В случай, че не бъдат уважени двата главни иска за прогласяване на нищожност на разпоредбите на чл.31, ал.2 и чл.8, ал.2, т.14 от процесния концесионен договор, иска да бъдат разгледани в условия на евентуалност, предявените евентуални искове, както следва:

Първи евентуален иск, предявен в т.2 от петитума на исковата молба - да бъде установено спрямо държавата, че задължението по чл.8, ал.2, т.14 от КД е задължение с ненастъпил падеж и в този смисъл не е налице неизпълнение на това задължение, поради което неустойка не се дължи.

Втори евентуален иск, прецизиран в уточнителна молба вх. № 65471 от 12.10.2022г. да се приеме приеме за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи неустойка за неизпълнение на задължението по чл.14, ал.5 от КД за предоставяне на отчет за изпълнението на Плана за управление на минните отпадъци /ПУМО/ за 2020г.

2

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден отговор на жалбата.

С въззивна жалба вх.№56806 от 17.05.2024г. по описа на Софийски градски съд се обжалва изцяло Решение №554 от 14.04.2024г., постановено по търговско дело №20221100901499 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-9 състав, с което е отхвърлена молба вх. № 3186/11.01.2024 г., подадена от ищеца „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД, ЕИК 203515139, чрез адвокат Д. Б. Я. - Р. от САК, за допълване на осн. чл.250 ал.1 от ГПК на Решение № 1473 от 29.11.2023г. по търговско дело №1499 по описа за 2022г. на СГС, VI - 9 състав, чрез постановяване на решение по следните искове:

Първи евентуален иск, предявен в т.2 от петитума на исковата молба - „да бъде установено спрямо държавата, че задължението по чл.8, ал.2, т.14 от КД е задължение с ненастъпил падеж и в този смисъл не е налице неизпълнение на това задължение, поради което неустойка не се дължи.“

Втори евентуален иск, съгласно уточнителна молба вх. № 65471 от 12.10.2022г. /стр.6/ - „да приемете за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи неустойка за неизпълнение на задължението по чл.14, ал.6 от КД за предоставяне на отчет за изпълнението на Плана за управление на минните отпадъци /ПУМО/ за 2020г.“ Поддържа се, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, като се иска да бъда отменено и делото бъде върнато на първата инстанция за разглеждане на искането по същество.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на жалбата от Д. З., процесуален представител на Министъра на енергетиката, в който се поддържа становището, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, по подробно изложени съображения, като се иска да бъде отхвърлена въззивната жалба, като неоснователна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

„ВАТИЯ КВАРЦ“ АД, ЕИК 203515139, е предявило срещу М. С. на Република България - ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на енергетиката, със седалище и адрес: гр. София, ***, искове правно основание чл.26 , ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, с които иска да бъде прогласена за нищожна поради противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД, във вр. с чл.92 ЗЗД, разпоредбата на чл.31, ал.2 от сключения Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище

„ЗЛАТЕН ДОЛ”, УЧАСТЪЦИ „II“ и

„III“, община Ветово, област Русе; да бъде прогласена за нищожна и разпоредбата на чл.8, ал.2, т.14 от КД поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД алтернативно да

3 бъде установено спрямо държавата, че задължението по чл.8, ал.2, т.14 от КД е задължение с ненастъпил падеж и в този смисъл не е налице неизпълнение на това задължение поради което неустойка не се дължи.

С уточнителна молба вх.№ 65471 от 12.10.2022г. по описа на съда, ищецът е поискал, в случай, че не бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.8, ал. 2, т. 14 от КД в условията на евентуалност, да бъде установено спрямо ответника, че ищецът не дължи неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 8, ал. 2, т. 14 от КД.

С уточнителна молба вх.№65471 от 12.10.2022г. по описа на съда, ищецът е предявил втори евентуален иск - да се приеме за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи неустойка за неизпълнение на задължението по чл.14, ал.5 от КД за предоставяне на отчет за изпълнението на Плана за управление на минните отпадъци /ПУМО/за 2020г.

Ищецът твърди, че между него, като концесионер, и ответника - Държавата /МС на РБ/ чрез Министъра на енергетиката, в качеството му на представляващ държавата /концедента/, на 4.12.2019г. е сключен Договор за предоставяне на концесия /КД/ за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище „ЗЛАТЕН ДОЛ“, УЧАСТЪЦИ „II“ и „III“, община

Ветово, област Русе, влязъл в сила на 18.12.2019 г. - датата на предоставяне на банковата гаранция по чл.21 ал.2 от КД. Концесионният договор е сключен на основание чл.66 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ в изпълнение на Решение № 544 на МС на РБ от

18.09. 2019г. /обн.ДВ.бр.74 от 20.09.2019г./, с което МС на РБ предоставя на „ВАТИЯ

КВАРЦ“ АД, гр.София, концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище

„ЗЛАТЕН ДОЛ“,

УЧАСТЪЦИ „II“ и „III“, община Ветово, област Русе, на основание чл.54, ал.5 и ал.6, във връзка с чл.5, т.3, чл.6, ал.3 и чл.29 от ЗПБ и мотивирано предложение на министъра на енергетиката.

Ищецът е основал исковете си на твърдения за възникнал правен спор между него и Министъра на енергетиката, в качеството му на представляващ концедента, във връзка с претендирани от концедента неустойки за твърдяни неизпълнения по сключения концесионен договор, като е изложил подробни съображения в подкрепа на искането си към съда, по всеки един от исковете, посочени в мотивите на обжалваното решение.

Ответникът М. С. на Република България ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на енергетиката, е представил отговор на искова молба, в който поддържа становището за неоснователност и недоказаност на исковите претенции, по подробно изложени съображения, като претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В решение от 29.11.2023г., по търг.д.№20221100901499 по описа за 2022г. на 4

Софийски градски съд, търговско отделение, VI-9 състав, съдът след като е описал доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, е приел исковете за допустими, но по разгледани по същество за неоснователни, по следните съображения:

Не се спори, че между страните съществува облигационна връзка, обективирана в сключен помежду им Договор от 04.12.2019г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1,т.2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище „ЗЛАТЕН ДОЛ“, УЧАСТЪЦИ „II“ и „III“, община Ветово, област Русе, за срок от 35 години. Легалната дефиниция на концесията се съдържа в нормата на чл.2, ал.1 от ЗК - право на експлоатация върху обект и/или на услуга от обществен интерес, предоставено от концедент на капиталово търговско дружество - концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради, да управлява и поддържа обекта на концесията или да управлява услугата на свой риск. Договорът се сключва в писмена форма, между концедента и концесионера, преследва определен материален интерес и предоставя особено право на ползване върху обекти, публична държавна собственост - върху които държавата осъществява суверенни права и правото да се извършват дейности, за които е установен държавен монопол, с три основни предмета: за строителство, за услуга и за добив - чл.2, ал.2-3 ЗК. От момента на сключването на концесионния договор, фактическият състав на концесията преминава в гражданската си фаза, която се регулира от нормите на гражданското право, към които препращат и самите договорни клаузи.