Решение № 109 от 28.05.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 267/2026
- Вид
- Решение № 109
- Подписан
- 28.05.2026
- В сила
- 28.05.2026
- Състав
- ИВАН ИВАНОВ, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- ЧЛ.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 450 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22з · Закон за подземните богатства
- чл. 63а, ал. 2 · Закон за подземните богатства
- чл. 11 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 17а · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 60, ал. 2 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 381 · Кодекс за застраховането
- чл. 11 · Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета
- чл. 614, ал. 5 и ал. 7 · Търговски закон
- чл. 614, ал. 5 и ал. 7 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 109 гр. Ловеч, 28.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: И. И.ОВ
Членове:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от И. И.ОВ Въззивно гражданско дело № 20264300500267 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази :
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.435 и сл. от ГПК
Постъпила е Частна въззивна жалба от И. Р. В., ЕГН **********, в качеството на земеделски производител и длъжник по изп. дело № 20258790402939 по описа на ЧСИ В. П., peг. № 879, адрес: **** чрез адв. Г. Д.
- САК, личен номер 100075**** адрес за призоваване: **** правно основание: чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК във вр. с чл. 444, т.8 ГПК срещу Разпореждане от 20.04.2026 г. по изп. дело № 20258790402939 по описа на ЧСИ В. П., peг. № 879, с което е отказано вдигане на наложения запор върху банковата сметка на жалбоподателя в „Обединена българска банка" АД по отношение на постъпващите по същата субсидии от Държавен фонд „Земеделие".
Сочи се,че в законно установения срок обжалват разпореждане на ЧСИ В. П., с което е отказал да вдигне наложения запор върху банковата сметка на длъжника И. Р. В. по отношение на постъпващите средства - субсидии от Държавен фонд „Земеделие".
По изпълнителното дело е депозирана молба от длъжника с вх. № 47232/31.03.2026 г., ведно с банково извлечение, от което безспорно се 1 установява, че по запорираната сметка постъпват единствено средства от Държавен фонд „Земеделие". Независимо от това и въпреки доказания несеквестируем характер на средствата, ЧСИ е отказал да вдигне наложения запор.
Приемат,че разпореждането е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие със закона и трайната съдебна практика по следните съображения:
По смисъла на чл. 444 ГПК и установената съдебна практика принудителното изпълнение не може да бъде насочвано върху средства със специално целево предназначение, предоставяни като публично подпомагане.
Средствата, изплащани от Държавен фонд „Земеделие", представляват целево публично финансиране, средства по Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и финансов ресурс с нормативно определено предназначение. Същите не представляват свободно имущество на длъжника, предназначено за удовлетворяване на частни кредитори. Вземанията от Държавен фонд „Земеделие", които имат за източник бюджета на ЕС, са несеквестируеми на основание чл. 11 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. В противен случай би следвало, че е възможно и допустимо с публични целеви средства от Европейския съюз да бъде погасен дълг на един частноправен субект към друг.
В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в: Решение № 260012 от 1.02.2021 г. на ОС - Силистра по в. гр. д. № 23/2021 г.; Решение № 11 от 6.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 60 от 2.06.2021 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 215/2021 г.
В посочената практика се приема, че несеквестируемостта обхваща и средства с целево предназначение, когато тяхното използване е нормативно обусловено и когато насочването на изпълнение би осуетило целта, за която са отпуснати.
От представеното банково извлечение по сметката в „Обединена българска банка" АД е видно, че постъпленията са единствено от ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ", а именно:
• превод от 30.03.2026 г. - 961.03 лв.;
2
• превод от 08.04.2026 г. - 64.30 лв.
По сметката липсват други приходи, поради което произходът на средствата е напълно проследим и индивидуализиран. Следователно средствата не губят своя защитен характер след постъпването им по банковата сметка.
Сочат,че в съдебната практика се приема, че когато произходът на средствата е доказан и средствата са идентифицирани като субсидии от ДФ „Земеделие", те запазват несеквестируемия си характер и след постъпването им по банкова сметка.
Считат,че допускането на принудително изпълнение върху тези средства би довело до фактическо обезсмисляне на европейското подпомагане, отклоняване на публичен финансов ресурс от неговото нормативно предназначение и невъзможност земеделският производител да осъществява дейността си.
В този смисъл е и съдебната практика:
Решение № 142 от 17.07.2024 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 389/2024 г.
Решение № 85 от 21.04.2022 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 100/2022 г.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът има право да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо.
В случая ЧСИ е отказал да преустанови изпълнението спрямо средства, които имат безспорен защитен характер, въпреки представените доказателства за техния произход.
Поради това считат отказът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Молят Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ като вземе предвид изложената фактическа обстановка и основания, да постанови решение, с което да отмени Разпореждане от 20.04.2026 г. по изп. дело № 20258790402939 по описа на ЧСИ В. П., peг. № 879 и да укаже на ЧСИ В. П. да вдигне наложения запор върху банковата сметка на длъжника И. Р. В. ЕГН ********** в „Обединена българска банка" АД по отношение на постъпващите по нея субсидии от Държавен фонд „Земеделие".
Молят да им бъдат присъдени и сторените разноски в размер на 250 3 евро адвокатски хонорар, 36.81 евро такси за администриране на Жалба по ТТРЗЧСИ и 12.78 евро държавна такса, за което представят договор за правна защита и съдействие и списък на сторените разноски, съгласно чл. 80 от ГПК.
Приложения:
1. Копие от Разпореждане от 20.04.2026 г.;
2. Копие от придружително писмо изх. № 15662/22.04.2026 г.;
3. Копие от молба вх. № 47232/31.03.2026 г.;
4. Банково извлечение;
5. Пълномощно;
6. Договор за правна защита и съдействие № 17/24.04.2026 г.
7. Квитанция за заплатена държавна такса
8. Квитанция за заплатени такси по ТТРЗЧСИ по сметката на ЧСИ В. П.
9. Списък на сторените разноски на основание чл. 80 от ГПК 10. Два преписа от Жалбата, ведно с приложенията, за насрещните страни
Дата: 07.05.2026 г.
Постъпили са и писмени възражения от „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез юрисконсулт Р. М., упълномощен с нотариално заверено пълномощно peг. № 3229/09.05.2024 г. и заверка на съдържанието peг. № 3230/09.05.2024 г., том 2, акт 39 по описа на Д.Н. - нотариус с район на действие - СРС, вписан под № 609 в регистъра на Нотариалната камара, Съдебен адрес: **** на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК срещу жалба с Вх. № 62575/07.05.2026 г., подадена от ЗП И. Р. В. по изп. дело № 2939/2025 г. по описа на ЧСИ В. П.
Сочат, че в законно установения срок, представят и молят ЛОС да приеме писмени възражения срещу жалба с Вх. № 62575/07.05.2026 г., подадена от ЗП И. Р. В. по изп. дело № 2939/2025 г. по описа на ЧСИ В. П.
На първо място, считат подадената частна жалба за подадена извън срока по чл.436, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят е мотивирал правния си интерес и възможност за подаване на частна жалба срещу действията на ЧСИ В. П. на основание чл.435, ал.2, т.2 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС - Срокът за обжалване при 4 насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника ши е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника. В настоящия случай частната жалба е подадена и администрирана в деловодната система на ЧСИ В. П. на 07.05.2026 г„ което е след изтичане на двуседмичния срок, предвиден в разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК. Считаме че длъжникът по изп. дело № 2939/2025 г. по описа на ЧСИ В. П. е разбрал за наложения запор върху банковите му сметки в Обединена Българска Банка АД много по-рано, още със самото налагане на запора на 16.01.2026 г. В кориците на изпълнителното дело се съдържа отговор на запорното съобщение с изх. № ИЗХ-ЗАП-002305/16.01.2026 г., от който е видно, че третото задължено лице - банка е уведомила съдебния изпълнител, че запорът не може да бъде изпълнен, поради недостатъчна наличност на средства по сметката.
Сочат,че дори и да се приеме, че длъжникът не е узнал, че са запорирани сметките му в Обединена Българска Банка АД, то същият е уведомен за това обстоятелство и с връчване на Поканата за доброволно изпълнение по горепосоченото изпълнително дело на 31.03.2026 г., тъй като в нея са посочени всички наложени обезпечителни мерки по изпълнителното дело.
Предвид гореизложеното, считат, че жалбоподателят е бил уведомен за предприетото изпълнение чрез налагане на запор върху банковите му сметки още на 16.01.2026 г. и след това на 31.03.2026 г. Предвид това, считат, че жалбата е недопустима, като просрочена.
Необходимо е да се отбележи,според тях, че в частната жалба не са наведени твърдения от длъжника относно датата, от която счита че е узнал/уведомен за наложения запор (съответно насоченото изпълнение срещу имущество), които да установят наличието на правен интерес и възможност за обжалване на действията на съдебния изпълнител на основание чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.
Следва да се има предвид, че с приемане на настоящия ГПК, 5 законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. С подадената частна жалба, длъжникът обжалва действието на ЧСИ В. П., с което отказва да вдигне запора върху банковите сметки на длъжника, а считаме че същият няма такава възможност, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК. В разпоредбата лимитирано са посочени възможностите за обжалване на действията на съдебния изпълнител от длъжника, а отказът да бъде извършено определено действие не е едно от тях.
Сочат също така,в случай, че съдът приеме подадената жалба за допустима, то считат че същата е неоснователна и недоказана.
Считат, че ЧСИ В. П. е предприел законосъобразни действия по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в Обединена Българска Банка АД, за да обезпечи вземането на взискателя по изпълнителното дело. Налагането на запор върху банкови сметки на длъжника ограничава възможността му да се разпорежда с постъпващите средства по тях чрез средства на банката за отдалечен достъп - банкомати (ATM), но не го възпира от това да изтегли несеквестируемите суми на „каса" в клон на конкретната банка, доколкото те не могат да бъдат обект на принудително изпълнение. Следва да се отбележи, че липсва информация за извършени преводи от Обединена Българска Банка АД към ЧСИ В. П. с цел изпълнение на запора върху банковите сметки, наложен по изп. дело № 2939/2025 г. по описа на ЧСИ В. П..
На следващо място, длъжникът не е представил категорични доказателства,според тях, които да установят, че по сметките му Обединена Българска Банка АД постъпват само средства от субсидии, които счита за несеквестируеми. Не са представени и доказателства, че сметката е специална и служи само за такива целеви плащания. Предвид това, считат че не следва да се вдига запора върху сметките на длъжника, доколкото по тях може да постъпват и средства със секвестируем характер, които да послужат за изпълнение на запора.
6
Сочат,че дори и да се приеме, че по банковата сметка на длъжника в Обединена Българска Банка АД постъпват единствено средства от субсидии, това не обосновава необходимостта от пълното вдигане на запора, доколкото несеквестируемите суми не могат да бъдат обект на изпълнение и да послужат за удовлетворяване вземането на взискателя.
Предвид гореизложеното, молят ЛОС да остави без разглеждане, жалбата на ЗП И. Р. В. срещу Разпореждане от 20.04.2026 г. на ЧСИ В. П., с което е отказано вдигане на запора върху банковите сметки на длъжника в Обединена Българска Банка АД, като недопустима и просрочена.
Разпечатката съдържа 57 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee84f106-a033-4126-9dfe-6d7177321c66