Решение № 587 от 24.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. София, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван И.

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Иван И. Въззивно търговско дело № 20221001000291 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 299 от 5.12.2021 г. по т. д. № 795/ 2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ-3 състав са отхвърлени като погасени по давност предявените от Министерския съвет на Република България, представляван на основание чл. 71 от Закона за подземните богатства от Министъра на енергетиката на Република България - гр. София срещу „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД - с. Челопеч, община Челопеч, Софийска област искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД, за присъждане на неустойка по чл. 20, ал.3, вр. с чл. 7, ал.2, т.20, б.„б“ от договор за концесия от 19.05.1999 г. и допълнителните споразумения към него, дължима за неизпълнено задължение за извършване на минимални инвестиции в добива и първичната преработка на подземни богатства от находище Челопеч, в размер на сумите, както следва : 1) 25 001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 6 255 243.62 лева - неустойка за 2010 г. ; 2) 25 001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 3 068 923. 35 лева - неустойка за 2011 г.; 3) 25 001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 3 194 872. 81 лева - неустойка за 2012 г.; 4) 25 001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 3 872 453. 50 лева - неустойка за 2013 г.; 5) 25 001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 475 260.81 лева - неустойка за 2014 г.; 6) 25 001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 2 233 408. 65 лева - неустойка за 1

2015 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Министерския съвет на Република България, представляван на основание чл. 71 от Закона за подземните богатства от Министъра на енергетиката на Република България - гр. София, в която се твърди, че е постановено при нарушение на материалния закон и при необоснованост в частта, касаеща изводите на съда за изтекла в полза на ответника погасителна давност.

В кратките мотиви, посветени на погасителната давност не били разгледани по същество възраженията на ищеца. Липсата на конкретизация по вид и размер на минималните инвестиции, която не се оспорвала и от ответника означавала, че дружеството е злоупотребявало и недобросъвестно не е изпълнявало задължението си да посочи минимални размер на инвестициите, надявайки се да избегне отговорността за неизпълнение по този начин, и именно това негово поведение довело до невъзможност неизпълнението да бъде установено по-рано. Едва след публикуването през 2020 г. на доклада за извършен одит на ефективността на контрола по изпълнението на концесионните договори за добив на подземни богатства за периода от 1.01.2017 г. до 31.12.2018 г. страните започнали обсъждане на изпълнението и отчитането на задължението за минимални инвестиции.

В констативните протоколи, представени от ответника, били посочени само размерите на изпълнените инвестиции за съответната година и на планираните за следващата, но не било посочено, че между тях има разминаване с оглед годишния работен проект. В резултат на този допълнителен „пропуск“ ръководството на министерството било подведено и не могло да установи наличието на неизпълнение на задължението за извършване на минимални инвестиции. Тези обстоятелства били в резултат или на проявена груба небрежност от концесионера или на умишлено прикриване на неизпълнението от съставителите на констативните протоколи.

За да започне да тече давността кредиторът трябвало да е в състояние да установи, че е налице договорно неизпълнение, а в настоящия случай от предаваните му доклади концедента не бил в състояние да установи наличието на неизпълнение на задължението за минималните инвестиции, тъй като концесионера изобщо не ги бил отчитал.

Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена.

-3-

Ответникът по въззивната жалба „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД - с. Челопеч, община Челопеч, Софийска област в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

2

На първо място изтъква съображения срещу неправилния, според него, извод на съда относно възникването на основание да се дължи неустойка за всяка от годините от исковия период, и при невъзможността да обжалва тези мотиви отделно от крайния положителен за него резултат по спора, се позовава на тяхната неправилност - нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Въззивникът подвеждащо посочвал в жалбата като правилно приети за безспорни обстоятелства, които били основни спорни пунктове, за изясняването на които ответникът направил искане за допускане на комплексна експертиза, която неоснователно било отхвърлено.

Съдът не изяснил дали в съгласуваните през процесния период годишни работни проекти са били посочени всички инвестиции, които концесионерът е предвиждал да направи във всички сфери на концесионната дейност за съответната година ; дали страните са съгласували всеки от годишните работни проекти и конкретно частта, която представлява „минималните“ за съответната година инвестиции в добива и в първичната преработка ; дали може да се твърди частично неизпълнение на задължението за минимални инвестиции в добива и в първичната преработка ; дали отговорност за неустойка може да възникне само за неизпълнение на определено поето задължение, което е конкретизирано или в процеса може да се конкретизира по вид и размер и което се отнася до минималните инвестиции в добива или в първичната преработка на добитата руда.

Не било вярно твърдението в жалбата, че „безспорно“ за времето след 2008 г. страните постигнали съгласие задължението за минимални инвестиции да бъдат всички посочени в съгласуваните годишни работни проекти за осъществяване на дейностите по концесията.

Подвеждащи били и неточните твърдения, че концесионерът едностранно подавал годишни работни проекти, в които посочвал размер на инвестициите, без да отбележи дали този размер е различен от минималния.Отделно от това в първоинстанционното производство ищецът не посочил кои са тези частично неизпълнени минимални инвестиции, които дори и да не са били конкретизирани в годишните работни проекти, можело да се конкретизират.

Неоснователно жалбоподателят твърдял, че спорът е само правен и се концентрирал само върху тълкуването на клаузи от договора, както и че изводите на първоинстанционния съд относно неизпълнението били правилни. Грешката на съда при тълкуването на клаузите била, че търсил смисъла на уговореното не в логиката и връзката между клаузите, а се позовал на фактически установилата се от 2008 г. до 2019 г. практика между страните при съгласуване на годишните работни проекти да се посочват като прогнозни всички инвестиции, които концесионерът планира да направи във всички сфери на концесионната си дейност. При липсата на доказателства за неизпълнение на конкретна по вид и размер инвестиция в добива и /или в първичната преработка за която и да е от годините в пресния период, претенциите били изначално неоснователни.

3

Неоснователни били доводите в жалбата относно неправилност на изводите на съда за погасяване на претенциите за неустойка по давност. Доводите за „падежиране“ на вземането след решението на Сметната палата през 2020 г. били неоснователни, тъй като концесионерът не бил страна по проверката и не бил обвързан от констатациите в доклада, а и проверката била за периода 1.01.2017 г. - 31.12.2018 г - извън спорния по настоящето дело период.

Освен това твърденията за липса на яснота какво е било отчитано от концесионера за всяка от процесните години били напълно несъстоятелни и вътрешно противоречиви, а в крайна сметка и останали недоказани. За първи път във въззивната жалба били въведени доводи, че относно отношенията по договори за концесия в закона съществувала празнина, която следвало да бъде попълнена чрез аналогия на закона и аналогия на правото. Негодни били усилията на въззивника да обоснове за първи път в жалбата виновно поведение на концесионера - да укрие от концедента неизгодни за себе си обстоятелства при отчитане на изпълнението на инвестициите през исковия период.

Молбата към съда е да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на всяка от частичните претенции, но в мотивите да приеме, че не е установено да е възникнала отговорност за плащане на неустойка за всяка от претенциите, а дори и да е възникнала - че всяка от тях е погасена по давност.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от надлежна стран в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

-5-

В исковата молба ищецът Министерски съвет на Република България, представляван на основание чл. 71 от Закона за подземните богатства от Министъра на енергетиката на Република България - гр. София твърдял, че с договор за концесия, сключен на 19.05.1999 г. предоставил на ответника „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД - с. Челопеч, община Челопеч, Софийска област особено право на ползване на подземни природни богатства златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище Челопеч.

По силата на чл. 7, ал.2, т.20, б. „б“ от договора концесионерът се задължил да извършва минимални инвестиции в добива и в първичната преработка на добитата руда в размер на 18 000 000 $ за периода 1.01.2004г. - 31.12.2008 г., а за останалия период от договора - след 2009 г.- минимални инвестиции, конкретизирани по вид и размер в съгласуваните годишни 4 работни проекти за осъществяване на дейностите по концесията.

Концесионерът не изпълнил това свое задължение за периода 2010г.- 2015 г., като при посочен в годишните работни планове размер на минималните инвестиции отчело по ниски стойности. Неизпълнението било установено в края на 2020 г. при извършената вътрешна проверка на изпълнението на договора.

С писмо от 25.01.2021 г. концесионера бил уведомен за неизпълнението и поканен да плати предвидената в чл. 20, ал. 3 от договора неустойка в размер на 10 % върху неизпълнената част от задължението, в общ размер 11 723 789.10 лева.

С писмо от 4.02.2021 г. концесионерът отговорил, че не дължи плащане, като оспорил и възникването на вземането за неустойка. Опитите за доброволно уреждане на спора останали неуспешни.

Молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника, на основание чл.

92 от ЗЗД да му заплати сумите, както следва : 1) 25 001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 6 255 243.62 лева - неустойка за 2010 г. ; 2) 25 001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 3 068 923. 35 лева - неустойка за 2011 г.; 3) 25 001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 3 194 872. 81 лева - неустойка за 2012 г.; 4) 25 001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 3 872 453. 50 лева - неустойка за 2013 г.; 5) 25 001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 475 260.81 лева неустойка за 2014 г.; 6) 25 001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 2 233 408. 65 лева - неустойка за 2015 г.

Ответникът „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД - с. Челопеч, община Челопеч, Софийска област в писмения отговор я оспорил като неоснователна.

Изтъкнал, че е изпълнил точно задълженията си по договора в процесния период и затова не било възникнало основание за плащане на претендираните неустойки. В годишните работни проекти страните по договора били съгласували цялостна инвестиционна програма, като било изрично посочено, че размерът на инвестициите е прогноза, която подлежи на промяна и няма обвързващ характер спрямо концедента. Изпълнението на годишната производствена програма за всяка една от годините от исковия период станал възможно именно защото вложените инвестиции в добива и първичната преработка на подземните богатства са били минималните, т.е. необходимите и достатъчни, за които концесионерът поел задължение да извърши и бил изпълнил. В съставените от ищеца констативни протоколи за извършените проверки на място на изпълнението на договорните задължения на концесионера, не било отразено нарушение на задължението по чл. 7, ал.2, т.20, б. „б“.