Решение № 1108 от 05.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1108 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20231100900082 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът „М. – 21- А.И. З.“ ООД, ЕИК *******, твърди че между него и ответникът Държавата, чрез министъра на енергетиката, е сключен договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства на 27.08.2019г., по чл.2, ал.1,т.5 ЗПБ- строителни материали- пясъци и чакъли от находище „Пиринковец“, разположено в землищата на селата Плоски и Лиляново, община Сандански, обл.Благоевград.

Твърди, че съгласно чл.2, ал.3 от договора, последният влиза в сила от датата на предоставяне на банковата гаранция по чл.22, ал.2 от договора, касаеща първата година от срока на концесията, която се предоставяне не покъсно от 7 дни от датата на подписване на сделката.

Ищецът твърди, че банковата гаранция за първата година е издадена от „Пощенска банка“ АД с изх.№ 694/23.08.2019г. и е предоставена на Министерство на енергетиката с вх.№ Е – 26 – М – 372/27.08.2019г. Ето защо е видно, че договорът е влязъл в сила от датата на неговото сключване – 27.08.2019г. и към датата на завеждане на настоящата искова молба е валиден и действащ договор, породил облигационна връзка между страните по делото.

Настоящият договор е сключен на основание чл.66 от Закона за подземните богатства/ЗПБ/ в изпълнение на решение на МС /РМС/№32/31.01.2017г., обн. в ДВ, бр.7 от 20.01.2017г.

С това решение МС предоставя на ищеца концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 ЗПБ- строителни материали – пясъци и чакъли от находище „Пиринковец“, разположено в землищата на селата Плоски и 1

Лиляново, община Сандански, обл.Благоевград. Концесията е предоставена на основание чл.54, ал.5 и 6 вр. с чл.5, т.3, чл.6, ал.3 и чл.29 ЗПБ, чл.95е, ал.1 от Закона за концесиите /ЗК/ и вр. с чл.71 от ЗПБ.

С т.11 от РМС, МС на Република България оправомощава министъра на енергетиката да извърши следното: да проведе преговори и сключи концесионен договор с ищеца в срок от 6 месеца от влизане в сила на решението за предоставяне на концесия; да представлява МС по концесионнния договор с изключение на неговото прекратяване; да организира контрола по изпълнение на договора; да предявява вземнията на концедента по съдебен ред и да представлява държавата по дела, свързани с изпълнението на концесионнния договор.

Ищецът твърди, че на 31.05.2022г. е получил писмо от заместникминистъра на енергетиката с изх.№ Е – 26 – М – 256/26.05.2022 година, което представлява покана за доброволно изпълнение и в него са изложени констатации за неизпълнение по процесния договор от страна на ищеца, в качеството му на концесионер. Начислени са и претендирани неустойки, като е даден срок за доброволно изпълнение от 14 работни дни от датата на получаване на документа. Посочени са последици от неизпълнение на паричните задължения, а именно – усвояване на банковата гаранция и осъществяване на законовите правомощия на министъра на енергетиката по чл.68, ал.1 ЗПБ за спиране на действието на предоставената концесия.

В отговор на това писмо ищецът с писмо до МЕ, с вх.№ Е – 26 – М – 256/08.06.2022 година е поискал по- дълъг срок за изпълнение на задълженията по поканата, който съгласно чл.33, ал.1 от сключения договор може да е на-дълъг до 60 работни дни.

Искането му е било уважено и срокът удължен до 60 работни дни, считано от 26.05.2022 година.

Ищецът твърди, че е подал възражение в рамките на този срок с писмо до МЕ с вх.№ Е – 26 – М – 256/18.08.2022 година касателно претендираните неустойки, като е поискал те да бъдат преразгледани, като неоснователно начислени и поради това, че са нищожни, на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД- противоречие с добрите нрави.

Ответникът е дал отговор с писмо от 05.12.2022 година, с което е приел направените възражения за основателни само за неустойката по чл.8, ал.2, т.6, б.“в“ от договора, приемайки същата за недължима Пояснил е, че се отменя т.5 от прежното писмо- покана, а по останалите възражения е пиел, че са неоснователни и неустойките са дължими.

Ищецът твърди, че съгласно чл.71, ал.1 ЗПБ за неуредените случаи по сключване, изпълнение и прекратяване на договорите се прилагат разпоредбите на част трета от ТЗ и ЗЗД и поради възникналия между страните спор относно валидността на неустоечните клаузи и оттам и на дължимостта на неустойките предявява настоящата искова молба.

Ищецът твърди, че претендираните от ответника вземания са уредени с нормата на чл.32, ал.2 от концесионния договор, за която твърди, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорените 2 неустойки излизат извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция, както и че противоречи на принципа на справедливостта.

Съгласно нормата на чл.32, ал.2 от договора при пълно неизпълнение или неточно, включително забавено изпълнение на което и да е от непаричните задължения по чл.8, ал.2, т.З, б.”а”, “в”-”е”, т.6, т.9, т.10 и чл.15, ал.5, концесионерът дължи освен реално изпълнение и неустойка с размер 0.5 на сто от минималното годишно кониесионно плащане с начислен ППС за всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС, за всяко едно задължение”.

Провеждането на тази разпоредба, твърди ищецът, води до неоснователно обогатяване на ответника.

В обобщен вид твърденията на ищеца, с които не оспорва наличие на неизпълнение на поети с договора задължения, са, че в резултат на това неизпълнение за ответника не са настъпили вреди; твърди, че неустойките, както са формулирани и претендирани от ответника, обезпечават два пъти и санкционират два пъти едно и също неизпълнение.

Излага твърдения, че не е осъществявал дейност по договора за концесия, поради което вреди не са настъпили, още повече, че е предоставен цялостен работен проект за добив и първична преработка във всичките му части - минна и рекултивация за целия срок на концесията.

Това за неустойките по т.1 и 2 от поканата.

По отношение на неустойката по т.3, твърди, че тези неустойки са дължими, когато се извършва добив, а в настоящия случай такъв добив не се извършва, поради което претендираните неустойки не се дължат защото концесионерът заплаща определеното по договора минимално концесионно плащане. Това възнаграждение е ясно определено и определяемо по размер от страна на държавата, видно от текста на договора и цитираната в него нормативна уредба - чл.19, ал.1, т.4 и т.5 от КД. Т.е за неговото определяне не са необходими отчетните форми по Приложение №3 към концесионния договор.

По неустойката по т.4, твърди, че тази неустойка е по същество за непредоставени два листа хартия на които се отбелязва “0” добив и че няма извършени инвестиции през 2020г. Не е ясно как в договора е преценено, че вредата за държавата от това е на стойност 12 705,00 лв., какъвто е размера на неустойката. След като няма вреда то договорената неустойка е в противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй тази неустойка е уговорена в изначално нарушение на функциите на неустойката по принцип - обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Твърди, че изложените доводи относно нищожността на неустойките касаят и неустойката по чл.15, ал.5 от договора, която е по т.6 от поканата на ответника.

По отношение на неустойката по т.8 от поканата, твърди недължимост, тъй като не е налице неизпълнение, за която тя е договорена.

Излагайки доводи по тезата за нищожност на неустойките, моли съда, 3 след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което прогласи нищожността на клаузата по чл.32, ал.2 от концесионнния договор и по чл.32, ал.4 от договора, чиято стойност е в общ размер на 164 529,42лв., поради противоречието и с добрите нрави, като заявява, че главен иск по чл.124 ГПК вр. с чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД е за прогласяване нищожност на клаузата от договора по чл.32, ал.2 и по ал.4 от цитираната разпоредба.

В условие на евентуалност следващата предявена претенция цели да бъде установено спрямо ответника, че същият няма вземане от неустоечен характер, каквото претендира с отправената покана, поради това, че неустойките са прекомерни и следва да бъдат намалени.

Предявява при условие на кумулативност три отрицателни установителни претенции, за прогласяване по отношение на ответника, че за него не е възникнало вземане за неустойка по т.3 от поканата за неизпълнение на задължението за предоставяне на отчети по чл.8, ал.2, т.6, б.“а“ от договора за дължимо концесионно плащане за полугодието на 2019г., 2020 г. и първото полугодие на 2021г. с цена на иска от 50 820лв; да се признание по отношение на ответника, че за него не е възникнало вземане за неустойка по т.8 от поканата за това, че не е направена и предоставена банкова гаранция за 2020г., с цена на иска от 30 492лв и че ответникът няма вземане за две неустойки в размер на 12 705лв. всяка поради неизпълнение на задължения по т.1 и 2 от поканата- за годишен работен проект за добив и първична преработка за 2021г. и за ГРП за 2021г. за ликвидация и консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи.

В срока за отговор ответникът Министерство на енергетиката оспорва по основателност двата главни иска и първия евентуален, а по отношение на трите кумулативно съединени претенции оспорва и допустимост, заявявайки, че за ищеца не е налице интерес от предявяването им.

Излага доводи в подкрепа на тезата си.

Не спори по изложените от ищеца факти относно наличие на договор и предпоставките за неговото сключване, както и относно това, че е отправил покана за плащане на претендираните от него неустоечни вземания.

В допълнителната искова молба навежда доводи относно основателността на претенциите, като се позовава на обстоятелството, че при сключване на този договор договорната свобода е ограничена, поради обстоятелството, че страна по договора е държавата, която действащ с властническите си правомощия и фактически ищецът просто е подписал договор във вариант, предложен от ответника.

Изрично уточнява, че главните претенции са за прогласяване нищожност на чл.32, ал.2 и ал.4 от концесионнния договор, а кумулативно съединените претенции, по т.III от петутима на исковата молба се намират в условие на евентуалност, при евентуално отхвърляне на главните искове.

Излага допълнителни съображения относно основателността на тези искания и уточнява, че трета по ред при условие на евентуалност е претенцията за намаляване на неустойките по чл.32, ал.2 от договора, поради прекомерност.

4

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

След постановяване на определението по чл.374 вр. с чл.140 ГПК по делото е постъпила молба от ищеца с вх.№60796/26.06.2023 година, с която страна заявява следното по отношение на проекта за доклад излага следното:

Счита, че съдът неправилно е възприел твърденията н ищеца, обективирани в исковата молба, защото в доклада следва да бъде записано, че ищецът оспорва наличие на „твърдените неизпълнения на претендираните от ответника задължения“, защото твърди, че някои от тях твърди да са изпълнени, а за други твърди, че не са станали изискуеми, защото не е настъпил падеж за тяхното изпълнение, причина за което е обстоятелството, че добив от находището не се осъществява и поради това тези задължения не са изискуеми.

По отношение на твърдение, че неустойките обезпечават два пъти и санкционират два пъти едно и също неизпълнение, твърди, че това касае само някои неустойки – тези по т.1 и т.2 от поканата за доброволно изпълнение и за определената в чл.32, ал.4 от договора неустойка за предоставяне на банкова гаранция.

Твърди, че по отношение на размера е изложил подробни съображения относно нищожността, чрез подробно извеждане на критериите за нищожност.

Твърди, че е доказана нсществуващата облигационна връзка чрез представяне на концесионния договор.

Твърди, че в доклада съдът не е прогласил за общоизвестна практиката на Министерството на енергетиката относно клаузите за неустойка по договорите на концесия, прилага извлечения от аналогични концесионни договори. Твърди, че тези документи са публично достъпни чрез Единния информационен портал на Министерски съвет, но моли по преценка на съда да изиска тези от ответника извлечения от тези договори, от които може да се установи, че клаузите, касаещи неустойките за неизпълнение на едни и същи непарични задължения, в частта на процентния им размер е един и също, без да се отчита спецификата на конкретното находище, спецификата на непаричните задължения, което обстоятелство води до извод, че клаузите да неустойките са заложени в проекта за концесионен договор императивно от МЕ и не подлежат на промяна.