Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 384 от 01.08.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 450/2023
Вид
Определение № 384
Подписан
01.08.2023
В сила
28.08.2023
Състав
Димитър Пандалиев Бозаджиев, Асен Валериев Велев, Ани Харизанова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384 гр. П., 01.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Бозаджиев

Членове:

Ани Харизанова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно частно гражданско дело № 20235200500450 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2305/26.05.2023г. на ищеца О. Г.Х (ORMUS GmbH) FN (фирмен номер) № 455115м, дружество регистрирано, съгласно законите на Република А., със седалище и адрес на управление: 1220, В., Капеленвег № 35/1/49, Република А., представлявано от управителя К.Л. против Определение № 215/03.05.2023г., постановено по гр.д. № 20235230100077 по описа за 2023 година на Районен съд – П., с което е прекратено образуваното по искова молба на жалбоподателя производство по предявения от дружеството отрицателен установителен иск срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, с правно основание чл. 124, ал. 1, пред. 3 от ГПК, за приемане за установено, че ответникът не е собственик на движими вещи, подробно описани в исковата молба, представляващи „скални остатъци и земни маси“, поради липса на правен интерес. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на определението, като се релевира наличието на правен интерес от завеждане на иска, с оглед оспорване правото му на собственост върху вещите от страна на държавата, чрез нейните министерства – Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и Министерство на енергетиката (МЕ). Твърди се, че насочвайки ищцовото дружество да провежда процедури по Закона за подземните богатства (ЗПБ) и Закона за опазване на околната среда и водите (ЗООСВ), които се изискват за подземни богатства, държавата третира процесните обекти като вещи публична държавна собственост – каквито са подземните богатства. По този начин счита, че се възпрепятства упражняването на правото му на собственост върху тях.

Това оспорване на собствеността било изложено и в отговора на исковата молба, където във връзка с основателността на исковата претенция е посочено, че вещите били изключителна държавна собственост, с оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 3, ал. 1, във връзка с пар. 1, т. 24 от ДР от ЗПБ, както и чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България 1

(КРБ), както и посочено, че за експлоатирането на вещите, е било необходимо провеждане на процедури и разрешителни режими за управление на минни отпадъци и подземни богатства. По тези съображения счита, че правен интерес от завеждане на иска е налице.

Отправя искане първоинстанционното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждането му по същество. Не претендира присъждане на съдебни разноски за настоящото производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника – Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт И. Г., с адрес: гр. С., ул. Г. С.

Р.“ № 102, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата, поради което се иска потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на съдебни разноски за настоящото производство – възнаграждение за юрисконсулт.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и представените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

С Постановление за възлагане от 24.11.2016 г. по изп. дело № 20168840401433 по описа на ЧСИ М.Н.А., рег. № 884 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – П., ведно с Приложение № 1 към него – План за координати в координатна система 1970 г., съгласно което се индивидуализира местоположението на вещите с посочените им координати, след проведена публична продан на ищеца са възложени в собственост движими вещи, представляващи „скални остатъци и земни маси“, находящи се в Подобект № 3, с площ от 151,225 дка, на инженерно съоръжение Т.Н.О № 3 на находище „В.в., местност „Ч.“, върху имот № 000889 с площ от 499,551 дка, в землището на с. Е., ЕКАТТЕ 27406, общ. П., обл.

П., а именно:

- „Скални остатъци и земни маси“, представляващи Актив № 3, ситуирани в участък № 3 върху площ от 6 274 кв. м. по Плана с координати в координатна система 1970 г. – Приложение № 1 към Постановлението за възлагане, неразделна част от него, придобити от дружеството – ищец за сумата от 3 803,05 лв.;

- „Скални остатъци и земни маси“ представляващи Актив № 5, ситуирани в участък № 5 върху площ от 7 589 кв. м. по Плана с координати в координатна система 1970г. Приложение № 1 към Постановлението за възлагане, неразделна част от него, придобити от дружеството – ищец за сумата от 3 888,15 лв.;

- „Скални остатъци и земни маси“, представляващи Актив № 6, ситуирани в участък № 6 върху площ от 6 978 кв. м. по Плана с координати в координатна система 1970г. Приложение № 1 към Постановлението за възлагане, неразделна част от него, придобити от дружеството – ищец за сумата от 3 872,05 лв.;

- „Скални остатъци и земни маси“, представляващи Актив № 7, ситуирани в участък № 7 2 върху площ от 6 777 кв. м по Плана с координати в координатна система 1970г. Приложение № 1 към Постановлението за възлагане, неразделна част от него, придобити от дружеството – ищец за сумата от 3 760,50 лв.

В постановлението за възлагане изрично е посочено, че владението на вещите е предадено на ищеца, чрез адвокат Стоян Янков.

С писмо с изх. № 1029/04.04.2017г. на Изпълнителна агенция по околна среда към Министерство на околната среда и водите (ИАОС към МОСВ), дружеството-ищец е уведомено, че находище „В.в. 416/1964 ЦМ сулфидни медни руди“ фигурира в описа на закритите съоръжения за минни отпадъци, изготвен от ИАОС преди 01.05.2008г., като дейността и експлоатацията на съоръжение – Насипище/ Отвал/ Табан № 3 за отпадъци от разкрИ.е и добив на полезни изкопаеми с код 010101 в района на находище В.в. 416/1964 ЦМ сулфидни медни руди“ , върху имот № 000889, местност Ч., с. Е., общ. П., обл. П., е преустановена преди 01.05.2006г., респективно е прекратено приемането на отпадъци.

С молба на ищеца с вх. № Е-99-00-103/12.04.2017г. до министъра на енергетиката, ищецът е поискал, в съответствие с изискванията на ЗПБ, да бъде регистриран като титуляр в регистъра за осъществяване на дейност – експлоатация на съоръжение, прекратило приемането на „произведени технологични отпадъци“ по чл. 2, т. 2 от ЗПБ преди 01.05.2006г. С посочената молба ищецът е поискал и становище, дали при осъществяване на дейност с посочените скални остатъци и земни маси следва да се извършват дейностите по глава 8 „Управление на минните отпадъци“ от ЗПБ. С Писмо с изх. № Е-99-00103/18.07.2017г., в отговор на молбата, министърът на енергетиката е посочил, че доколкото се касае за „минни отпадъци“, то съгласно разпоредбата на чл. 22а от ЗПБ, оперирането с тях следва да се извърши след одобрен План за управление на минните отпадъци (ПУМО).

Освен това, с оглед данните по преписката към този момент, с оглед наличния правен спор за собственост с трети лица по отношение на конкретните движими вещи, ищецът следва да сезира министъра на енергетика за одобряване на ПУМО, след като се уточни собствеността върху тях. Между ищецът и министерство на енергетиката е протекла кореспонденция, като в следващо писмо с изх. №-04-20-44/07.08.2019г., във връзка с искано от ищеца тълкуване на нормативната уредба по отношение израза „скални отпадъци и земни маси, получени при експлоатация на рудник „В.в.“ през периода 1961-1979 г.“, от министерство на енергетиката е посочено, че „по смисъла на пар. 1, т. 24 от ДР на ЗПБ „минни отпадъци“ са отпадъци – пряк резултат от дейности по проучване, добив, първична преработка и складиране на подземни богатства, в т.ч. открит и подземен добив на подземни богатства, включително чрез сондажи или преработка на извлечения материал, независимо от техния собственик или държател и от момента, в който са генерирани“.

Във връзка с инициирана от ищеца процедура пред министъра на енергетиката по глава 8 „Управление на минните отпадъци“ от ЗПБ, за одобрение на ПУМО и вписване на дружеството към специалния регистър по чл. 22е, ал. 6 от ЗПБ, с писмо на министерство на енергетиката с изх. №-99-79/08.06.2020 г., са посочени изричните изисквания, на които следва да отговаря представения от ищеца ПУМО за част от обект (съоръжение за минни 3 отпадъци) О.Н.Т. № 3 на находище „В.в.“, с. Е., както и че следва да се представят и конкретни документи – влязло в сила решение по ОВОС, документи, удостоверяващи квалификацията за извършване на дейности по управлението и други, за да бъде разгледано по същество неговото искане.

По делото не са представени доказателства процедурата по глава 8 „Управление на минните отпадъци“ от ЗПБ да е приключила с издаването на акт по същество от компетентния орган – министърът на енергетиката, съответно дали се е развило производство по обжалване по АПК и какъв е неговия завършек.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 от ГПК, предявен от ищеца О. Г.Х (ORMUS GmbH) против Държавата, представлявана от министъра на финансите (първоначално посочено министъра на регионалното развитие и благоустройството), за приемане за установено, че ответникът не е собственик на движими вещи, представляващи „скални остатъци и земни маси“, находящи се в Подобект № 3, с площ от 151,225 дка, на инженерно съоръжение Т.Н.О № 3 на находище „В.в., местност „Ч.“, върху имот № 000889 с площ от 499,551 дка, в землището на с. Е., ЕКАТТЕ 27406, общ. П., обл. П., подробно описани погоре.

Съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да уточни правния си интерес от предявяване на иска срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В срок е представена молба-уточнение, като ищецът е насочил исковата претенция срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите. С молбата ищецът е конкретизирал, че извежда правния си интерес, с оглед това, че се е легитимирал като собственик на процесните движими вещи пред Министерство на енергетиката с искане за становище как да ги експлоатира, съобразно правната рамка. В отговор на запитването му, от министерство на енергетиката приемали и твърдели, че редът и условията за опериране с минни отпадъци са уредени в глава 8 от ЗПБ, поради което следвало да бъде представен от ищеца и одобрен от министъра на енергетика План за управление на минните отпадъци (ПУМО). С оглед на това ищецът счита, че по този начин Държавата класифицирала вещите като подземни богатства, които съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 3 от ЗПБ са държавна собственост и била предявила собственически претенции спрямо тях.

С подадения по делото отговор на исковата молба, ответникът е възразил срещу допустимостта на исковата претенция, като е изложил, че липсва правен интерес от завеждане на иска, явяващо се абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му.

Министъра на енергетиката не бил легитимиран да предявява собственически претенции от името на държавата, поради което развилото се пред него производство било от административен характер, съответно липсвал правен интерес за ищеца от водене на предявения иск. В становището си по съществото на спора е изложил аргументи, че разпоредбата в чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗПБ е посочено, че подземните богатства са полезните изкопаеми и минните отпадъци от добива и първичната им преработка, групирани като 4 минни отпадъци. Твърди се, че процесните вещи представляват минни отпадъци по смисъла на пар. 1, т. 24 от ЗБП, поради което на основание чл. 3 от ЗПБ, същите представляват изключителна държавна собственост. С оглед разпоредбата на чл. 7 от ЗДС, вещите публична държавна собственост не могли да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност, поради което въпреки възлагането на вещите след проведена публична продан от ЧСИ А., ищецът не можел да придобие собствеността върху тях.