Определение № 2485 от 27.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2485 гр. София, 27.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев като разгледа докладваното от Руси Алексиев Частно наказателно дело № 20251100205890 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

С постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура (СГП) от 26.03.2025 г., изведено от канцеларията на същата дата, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 76/2024 г. по описа на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), пр. пр. № 8276/2023 г. на СГП, водено срещу Р. С. О. – за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, и срещу П. С. Е. – за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Срещу така постановения прокурорски акт е подадена жалба от „Мини Бобов дол“ ЕАД, ЕИК 819364367 (в несъстоятелност), в качеството му на ощетено юридическо лице, представлявано от постоянния синдик Р. И.А., вписан в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон (ТЗ), съгласно Заповед № ЛС-04-671 от 19.04.2017 г. на министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр.

35 от 02.05.2017 г.

В жалбата се твърди, че атакуваното постановление на прокурора при СГП е незаконосъобразно. Излага се, че на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл. 227, ал.

2 от НПК ощетеното юридическо лице не е било призовано, чрез синдика и законния му представител, за предявяване на материалите по разследването и не му е била дадена възможност да направи искания, бележки и възражения по реда на чл. 229 от НПК. Развиват се доводи, че с това са накърнени правата и законните интереси на дружеството. Акцентира се, че в хода на съдебното производство по делото „Мини Бобов дол“ ЕАД е било конституирано в качеството на граждански ищец и се е представлявало от законния си представител, на основание чл. 658, ал. 1, т. 7 от ТЗ. На това основание се претендира отмяна на постановения прокурорски акт и връщане на делото на СГП със задължителни указания по приложението на закона.

Развиват се доводи, че от съдържанието на прокурорския акт не могат да бъдат установени мотивите, въз основа на които е прекратено наказателното производство по 1 отношение на обвиняемите О. и Е., а правните изводи на наблюдаващия прокурор не се подкрепят от фактическите обстоятелства, установени по делото. Сочи се, че изводите на СГП следва да бъдат съобразени с диспозитива на решение № 92 от 12.09.2022 г. по н. д. № 100/2020 г. по описа на ВКС, І н. о.

Възразява се срещу изводите на наблюдаващия прокурор при СГП, че деянието, осъществено от всяко от обвиняемите лица, е несъставомерно по чл. 219 от НК, тъй като не може да се търси наказателна отговорност за пропуснати ползи. В тази връзка се изтъква, че на „Мини Бобов дол“ ЕАД реално са били причинени вреди, които имат точно измерим и действителен характер, а не се касае за пропуснати ползи. Сочи се, че е налице причинна връзка между бездействието на обвиняемите лица и причинените вреди на дружеството, тъй като и обв. О., и обв. Е., не са упражнили достатъчен контрол върху отговорните длъжностни лица. Навеждат се съображения, че с подписания договор за наем обвиняемите лица на практика безвъзмездно са предоставили активите на ощетеното юридическо лице за ползване от наемателя, без последният да заплаща текущите разходи, задължението за което произтича от договора за наем, изпълнението на който е следвало да се следи от обв. Е., а работата на обв. Е. да се контролира от обв. О.. Сочи се, че липсата на контрол относно изпълнението на задълженията по наемното правоотношение е било плод на други договорки, които не са били възпроизведени в текста на договора. Акцентира се, че наемателят е преустановил изпълнението на своите задължения към наемодателя веднага след сключването на договора за наем, но последният не е предприел действия по прекратяване на сключения договор. Обръща се внимание, че „Ораново“ ЕООД (понастоящем „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД – в несъстоятелност) не е било единственият кандидат за сключване на договор за наем с „Мини Бобов дол“ ЕАД, поради което е съществувала потенциална възможност, при прекратяване на наемния договор, имуществото да се предостави за временно и възмездно ползване на друг наемател и по този начин в масата на несъстоятелността да бъдат получени достатъчно средства за удовлетворяване на кредиторите. Прави се извод, че интересите на наемодателя са били нарушени, като е бил сключен договор за наем, който, вместо да генерира приходи за собственика на активите, е довел до възникване на несъбираеми вземания, които са останали неплатени, тъй като дружеството – наемател „Ораново“ ЕООД (понастоящем „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД) е обявено в несъстоятелност. Твърди се, че бездействието на обвиняемите лица, отговорни за изпълнението на договора, е довело до вреди за ощетеното юридическо лице и осъществява състава на престъпление по чл. 219 от НК.

Желае се отмяна на атакувания прокурорски акт и връщане на делото на СГП със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК, установи, с оглед приложеното към делото известие за доставяне от 19.08.2025 г., че същата е депозирана в законоустановения седемдневен срок от получаване на преписа от постановлението на прокурора при СГП, от надлежно легитимиран да инициира съдебен контрол върху атакувания съдебен акт субект, поради което е и процесуално допустима.

След извършване на проверката по отношение на редовността (допустимостта) на подадената жалба, съдът пристъпи и към преценка на обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство на СГП.

Преценката за обоснованост на контролираното от съда постановление за прекратяване на наказателното производство включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите (1) извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай 2 вече са събрани и проверени; (2) от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение; (3) допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата – игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н. Съдът, обаче, е ограничен при изпълнение на тези си правомощия от пределите на компетентността на прокурора. В рамките на тези ограничения, съответният произнасящ се съдебен състав не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства (в този смисъл и решение № 60/2003 г. на І-во н. о. на ВКС). Правомощията на съда в процедурата по чл.

243, ал. 5 – ал. 8 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Регулираните правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до съдебната фаза, а в другия – за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение. Изложеният извод произтича и от самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, главно процесуално значение, респективно правомощия, в досъдебната фаза на наказателния процес, където той се явява dominus litis (господар на процеса). Ако съдът прецени, че изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка е формирана въз основа на грешни фактологични изводи, като грешката е резултат от някоя или някои от по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да я изменя, като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното нарушение/я при оценката на събрания доказателствен материал (например непълнота на разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на доказателство/а и пр.).

Преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответства ли актът на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът преценява, дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава, нарушение при събирането или проверката на доказателствата по делото, нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.). В рамките на тази преценка е и правомощието на съда да установи и правилността на правната квалификация, по която лицето е привлечено като обвиняем. Това правомощие обаче е лимитирано от конституционно установеното в чл. 127, т. 3 от Конституцията, репродуцирано в чл. 46, ал. 1 от НПК, такова на прокурора. Съобразно посочените норми, изключително правомощие на прокурора е да разреши въпроса, дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Поради това, съдът не разполага с процесуалното правомощие да дава указания на прокурора дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице, за конкретно извършено от него престъпление, още помалко да му указва да повдигне обвинение с внасянето на обвинителен акт. Съображения в 3 този смисъл са изложени в решение № 1/14.01.1999 г. на Конституционния съд, решение № 249/2002 г. на II-ро н. о. на ВКС, решение № 348/2003 г. на І-во н. о. на ВКС, решение № 60/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 54/2012 г. на II-ро н. о. на ВКС и др.

При така очертаните предели на правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал.

5 от НПК, настоящият съдебен състав, след преценка на материалите по делото, изложените в жалбата доводи и приложимите разпоредби на закона, прие за установено следното:

І. По хода на досъдебното производство:

Досъдебно производство № 99/2012 г. по описа на Национална следствена служба (НСлС), пр. пр. № 5176/2010 г. по описа на СГП, е образувано с постановление на прокурор при СГП от 26.05.2010 г., срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Ръководството и надзора върху разследването е упражняван от СГП до внасяне на делото в закрития Специализирания наказателен съд (СпНС), където за разглеждането му е образувано НОХД № 899/2018 г. по описа на СпНС.

С протоколно определение от 25.04.2018 г., постановено по НОХД № 899/2018 г. по описа на закрития СпНС, потвърдено с определение № 76 от 17.05.2018 г. по описа на закрития Апелативен специализиран наказателен съд (АСпНС) по ВНЧД № 197/2018 г., съдебното производство по делото е прекратено и същото е изпратено на закритата Специализирана прокуратура (СП), за отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила. В последната досъдебното производство е заведено под № 524/2018 г.