Определение № 1248 от 24.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1248 гр. София, 24.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Анна Ненова Частно касационно търговско дело № 20248003902470 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Трън“, Сдружение „Трънски глагоръц“ и Сдружение “Сдружение Трънско културнопросветно дружество „Руй““, чрез адвокат В. В., срещу определение № 1829 от 22.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 1700/2024г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 1646 от 29.04.2024г. по т.д. № 870/2024г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение, постановено по реда на чл. 130 от ГПК, е върната искова молба вх. № 151674 от 20.07.2022г. на касаторите срещу Министерство на околната среда и водите,

Министерство на енергетиката, „Евромакс Сървисиз“ ЕООД и „АсарелИнвестмънт“ ЕАД, и производството е прекратено като недопустимо.

По делото от касаторите е било поискано да бъдат обявени за нищожни допълнителни споразумения № 2 от 10.07.2009г., № 3 от 11.10.2010г. и № 4 от 19.12.2011г. към договор от 12.07.2004г. за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Трън“, област Перник.

Договорът и споразуменията, основани на разпоредбите на чл. 65 и сл. от Закона за подземните богатства (ЗПБ), са били сключени след издаването на 1 протоколно решение на Министерски съвет № 26/08.07.2004г. и разрешение № 346/12.07.2004г. на министъра на околната среда и водите. Със споразумението от 10.07.2009г. срокът на основния договор от 12.07.2004г. е бил удължен с две години, със споразумението от 11.10.2010г. правата и задълженията по договора са били прехвърлени на ответника „Евромакс Сървисиз“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е „АсарелИнвестмънт“ ЕАД, а със споразумението от 19.12.2011г. срокът на договора е бил удължен с още една година. В исковата молба на касаторите е било изложено, че споразумението от 10.07.2010г. е сключено чрез Нона

Караджова, но преди избирането й за министър на околната среда и водите изборът й е бил съгласно решение на 41-вото Народното събрание от 27.07.2009г. Поради това то и следващите две споразумения, сключени съответно от министъра на околната среда и водите и от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, са недействителни.

С исковата молба е било уточнено още, че при осъществяване на проучвателните дейности до населението на община Трън е достигнала информация, че заданието за обхват и съдържание на доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционно предложение „Добив и преработка на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от ЗПБ – метални полезни изкопаеми – златно-сребърни руди от находище „Трън“, участък „Трън-Юг““ от месец май 2017г. е било преработено, и съществуват данни за съдържание на уран, които противоречат на по-ранни геоложки и минероложки проучвания. Тъй като са юридически лица с нестопанска цел, създадени с цел опазване на околната среда на района на град Трън, за касаторите е налице интерес от прогласяване нищожност на споразуменията.

В рамките на производство по предоставяне на концесия за добив на подземни богатства се развива производство по глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във връзка с което сдружението поддържа правен интерес.

Също според изложеното в исковата молба оспорените споразумения имат характер на административен договор (чл. 19а от АПК), но съгласно § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.) съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди 2 влизането в сила на закона, се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс пред гражданските съдилища. Спорът по делото не е бил разгледан от административните съдилища по образуваните предходни производства, съгласно влезлите в сила определение № 3636/15.04.2022г. по ч.адм. дело № 3028/2022г. на ВАС, определение № 5051/27.05.2022г. по ч.адм. дело № 3027/2022г. на ВАС и определение по адм. дело № 97/2022г. на Административен съд – Перник. От тези съдилища е било прието също, че касаторите нямат интерес от прогласяване на нищожността на споразуменията, извод, който те не споделят.

Производството пред Софийски градски съд е било образувано след изпращане на делото по подсъдност от Софийски районен съд, пред който отново са били предявени исковете. Съставът на районния съд е намерил, че делото не му е подсъдно по рода си с оглед цената на предявените искове (определение № 21432 от 16.06.2023г. по гр.д. № 39128/2022г.).

Определението е било потвърдено с определение № 15331 от 15.12.2023г. по в.ч.гр.д. № 12951/2023г. на Софийски градски съд, недопуснато до касация съгласно определение № 865 от 09.04.2024г. по ч.т.д. № 211/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството пред Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че предявяването на исковете не е обосновано с правен интерес. Ищците не са изложили твърдения кои техни гарантирани законни права и интереси и с какво са засегнати с процесните споразумения, с какво последните ще засегнат правото им на здравословна и благоприятна околна среда.

Необходимо условие за допустимост на иска е „засягане“ на ищеца. „Засягане“ е налице, когато се нарушават или застрашават лични права или законни интереси. По делото не се сочи по какъв начин сключените споразумения нарушават условията на благоприятна околна среда и по какъв начин те се отразяват върху упражняването на това право или застрашават неговото упражняване. По делото не се установява по силата на конкретна правна норма ищците да са натоварени да съблюдават и защитават обществения интерес. С разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК законодателят въвежда т.нар.

3 извънредна, нетипична процесуална легитимация, същността на която е, че правото на иск принадлежи по изключение на лице, което не е носител на спорното право, нито на право, засегнато от спорното право. Упражняването на това извънредно право се нарича процесуална субституция, но тя е допустима само в случаите, предвидени със закон. Правото на жалба на юридическо лице с нестопанска цел за защита пред съд на засегнати права, свободи и законни интереси на други правни субекти, може да се упражни само ако това е предвидено със закон, каквато хипотеза в случая не е налице.

Оплакванията на касаторите са, че въззивното определение е неправилно. Съдът е достигнал до неправилния извод, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от търсената защита. Допуснато е смесване на допустимостта на иска с неговата основателност, т.е. по чл. 129 от ГПК и чл.

130 от ГПК. Не е съобразено, че въпросът за допустимостта на иска вече е бил изследван от ВКС, съгласно определението от 09.04.2024г. по ч.т.д. № 211/2024г., с което е изследвана родовата подсъдност на делото. За касаторите е налице правен интерес от предявяване на исковете, тъй като за предявяване на установителен иск не е нужно интересът да е непосредствен, достатъчно е да е налице евентуален интерес, който следва да бъде обоснован от ищеца. Не е било съобразено също, че за касаторите е налице интерес от прогласяване нищожност на споразуменията, тъй като една от целите на сдруженията е опазване на околната среда в района на град Трън (те представляват част от „засегната общност“). В тази връзка касаторите се позовават на § 1, т. 49 от ДР на ЗПБ, Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция), чл. 3 от Директива 2003/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26.05.2003г., чл. 55 от Конституцията на Република България, постановеното особено мнение в определение № 8570/01.07.2020г. по адм. дело № 2184/2020г. на ВАС. Правото на здравословна и благоприятна околна среда спада към правата, които имат найширок кръг носители. В случая правото на здравословна и благоприятна околна среда е засегнато от действията на ответниците. Спорът по делото не е бил разгледан от административните съдилища, от които е прието, освен другото, че сдруженията нямат интерес от прогласяване на нищожността на 4 споразуменията, в какъвто смисъл са и определенията на съставите на Софийски градски съд и Апелативен съд - София.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Формулираните въпроси са:

1. Подлежи ли на отмяна определение, с което съдът допуска смесване на задълженията си по допустимостта на иска с неговата основателност, т.е. по чл. 129 от ГПК и чл. 130 от ГПК?

2. При две противоречиви определения по допустимостта на исковата претенция – първоначално постановено, с което искът се допуска до разглеждане, и второ, с което не се допуска до разглеждане, като недопустим, следва ли по-късно постановеното определение да бъде отменено, тъй като преразглежда въпросът за допустимостта на претенцията?

3. Наличието на евентуален интерес от предявяване на иска счита ли се за достатъчно основание за неговата допустимост?

4. Окончателното произнасяне от административните съдилища за гражданскоправния характер на исковата претенция може ли да се приеме за евентуален интерес от предявяването й пред гражданския съд?

5. Отказ от правосъдие ли е недопускането до разглеждане на искова претенция от АССГ, АС-Перник, ВАС, СГС, САС, т.е. почти всички административни и граждански съдилища?

По първи, втори и трети от въпросите касаторите се позовават на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като сочат определение от 09.04.2024г. по ч.т.д. № 211/2024г., с което, според тях, ВКС вече се е произнесъл по въпроса за допустимостта на предявените искове.

5

Позовават се и на определение № 620 от 03.11.2009г. по т.д. № 502/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., според което: „За предявяване на установителен иск не е нужно интересът да е непосредствен, достатъчно е да е налице евентуален интерес, който следва да се обоснове от ищеца“.

Във връзка с четвърти и пети от въпросите се сочи, че е налице допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК съдът намира следното:

Първи, втори, трети и четвърти от въпросите на касаторите не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Те не могат да бъдат определени като правни въпроси от значение за изхода на делото – включени в неговия предмет и обусловили изводите на въззивния съд по обжалваното определение, съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни производства (чл. 274, ал. 3 от ГПК). Първият въпрос е предпоставен от смесване във въззивното определение на обстоятелствата, обосноваващи допустимост на иска, и тези относно неговата основателност, но мотивите на въззивния съд са изцяло в насока съществуването или не на право на иск на касаторите (процесуалните предпоставки за допустимост на производството). Вторият въпрос е основан на разбирането на касаторите, че с определение № 865 от 09.04.2024г. по ч.т.д.