Решение № 770 от 30.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20231100902057 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените от ищеца „В.К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „*******, представлявано от изпълнителния директор Л. А. К. срещу ответника Министерски съвет на Република България, представляван от Министъра на енергетиката, със седалище и адрес: гр. София, ул. „*******, обективно съединени искове с правни основания чл.124,ал.1 ГПК и чл.26, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено по отношение на ответника, че „В.К.“ АД, в качеството на концесионер, не му дължи, в качеството му на концедент, сумата от 61 891,20 лева по Фактура № 1000016070 от 30.09.2022 год. за начислена неустойка с посочено в нея основание: „за непредставени доказателства за изпълнение на задължението за отлагане на точките по терена“, иск за прогласяване нищожността поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 ЗЗД на клаузата на чл.32, ал.2 от Концесионния договор за находище „Блян“, участък „ VII“, участък „I“, участък „III“ и участък „I V и V“, разположено в землищата гр. Ветово и с.

Кривня, община Ветово, област Русе по отношение на задължението на концесионера по чл.8, ал.2, т.12 от договора, а при условията на евентуалност иск за намаляване на наложената неустойка от 61 891,20 лева по Фактура № 1000016070 от 30.09.2022 год. като прекомерна по размер на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че правоотношението им с ответника е възникнало по силата на сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали – 1 каолинова суровина и кварцов пясък в каолинова суровина, от находище „Блян“ участък „VII“, участък „I“, участък „III“ и участък „I V и V“, разположено в землищата гр. Ветово и с. Кривня, община Ветово, област Русе за срок от 35 години, като ищецът има качеството на концесионер, а ответникът на концедент. Концесионният договор е сключен на основание Решение № 519 от 24.07.2020 год. на Министерски съвет на Република България, в който са уговорени всички съществени условия във връзка със сключването, съществуването, упражняването на правата и задълженията по договора, сроковете за изпълнението, формите на неизпълнение и последиците от неизпълнението, основанията за спиране и прекратяване на процедурата по предоставената концесия, както и отговорността на страните във връзка с договора. Правомощията по сключване, контрол и изпълнение са възложени на министъра на енергетиката. Основното задължение на концесионера е предвидено, от една страна, в т.7.2.8 от Решение № 519 от 24.07.2020 год. на Министерския съвет на Република България, и от друга страна, в чл.8, ал.2, т.12 от Концесионния договор, като се изразява в стабилизиране на терена, на граничните точки по контура на концесионната площ. Изпълнението на задължението е обезпечено с уговорена между страните неустойка, закрепена в клаузата на чл.32, ал.2 от Концесионния договор. Концесионния договор е сключен на 01.09.2020 год. и влиза в сила на 15.09.2020 год., на която дата ищецът – концесионер предоставя на ответника – концедент първата банкова гаранция за изпълнение на задълженията по договора. В Концесионния договор и в представената схема в Приложение № 1 към него са очертани границите и контура на концесионната площ чрез конкретно посочени гранични точки от №1 до №34, а в Приложение № 2 се съдържат специализирани карти и координатен регистър на граничните точки на всеки един от участъците в самото находище „Блян“. Последното е от значение относно обхвата на задължението на концесионера по чл.8, ал.2, т.12 от Концесионния договор, което обхваща именно площта, очертана в Приложение №1. В изпълнение на чл.9, ал.2, т.1 от Концесионния договор, от представители и на двете страни е разписан Приемо – предавателен протокол на 29.10.2020 год., съгласно който концедента предава на концесионера обекта на концесията – находище „Блян“ участък „VII“, участък „I“, участък „III“ и участък „IV и V“, като е отразено и изпълнение на задължението на концесионера по чл.8, ал.2, т.11 от Концесионния договор. В същия приемо – предавателен протокол е посочено, че при направен обход на контура на концесионната площ се установява, че на терена не са отложени и стабилизирани граничните точки по контура на концесионната площ и изпълнението на задължението по чл.8, ал.2, т.12 от Концесионния договор не е възможно, поради обстоятелството, че статутът и собствеността на земите не са уредени. Обстоятелството се посочва от ищеца, като аргумент за липсата на виновно неизпълнение от негова страна, в качеството му на концесионер по така сключения Концесионен договор.

Ищецът твърди, че едва на 10.10.2022 год. е уведомен за начислената неустойка и нейният размер с получаване на Фактура № 1000016070 от 30.09.2022 год., в която е посочено като основание „за непредставени 2 доказателства за изпълнение на задължението за отлагане на точките по терена“, получена по електронна поща.

На 24.01.2023 год. ищецът получава по електронна поща уведомление от Министерството на енергетиката, с което Директорът на дирекция ФУСИКО моли дружеството да потвърди стойността на задълженията си към Министерството. С писмо с вх. № Е-26-В-80/31.01.2023 год. на Министерството, ищецът възразява, че от уведомлението не става ясно как е формирана сумата по салдото – задължения за неустойки, на какво правно основание и по кой концесионен договор са начислени. В отговор на 02.03.2023 год., ищецът получава по електронна поща уведомление с изх. № Е-26-В-80/02.03.2023 год. на Министерството, в което Директорът на дирекция ФУСИКО потвърждава общия размер на сумата на вземанията на Министерството спрямо ищеца, като пояснява какво е разпределението на задълженията по находища, като за находище „Блян“ е посочена неустойка в размер на 61 891,20 лева, която се дължи „за непредставени доказателства за изпълнение на задължението за отлагане точките по терена“.

Ищецът с писмо с вх.№ Е-26-В-163/05.06.2023 год. на Министерство на енергетиката подава сигнал, адресиран до Началника на политическия кабинет на Министерство на енергетиката. В сигнала, дружеството – ищец представя разменената до този момент кореспонденция между страните, като изрично се позовава на липса на уведомяване на ищеца – концесионер по реда на чл.33, ал.1 от Концесионния договор, относно евентуално констатирани нарушения на задължения по договора, във връзка с които ищецът да организира защитата си, и които да оспори.

Ищецът сочи, че на 30.06.2023 год. е получил отговор от Министерство на енергетиката с писмо с изх. № Е-26-В-163/26.06.2023 год., във връзка с което на първо място, възразява за годността на получената от ищеца Фактура да породи задължението за неустойка и отново въвежда възражение за ненадлежното му уведомяване по реда на чл.33, ал.1 от Концесионния договор. На второ място сочи, че за първи път с отговора е уведомен, че дължимостта на неустойката за находище „Блян“ е потвърдена с Решение на Комисията за контрол по изпълнение на Концесионния договор, вписано в Протокол №5 от заседание №5, проведено на 11.05.2022 год. На трето място твърди, че за първи път с отговора е бил уведомен, че въз основа на така приетото Решение на Комисията, длъжностните лица са изготвили покана за доброволно изпълнение на задължението, чието неизпълнение е констатирано, както и че поканата е представена за подпис от Министъра на енергетиката с доклад с изх. №Е-93-00-1297/10.10.2022 год., и че към настоящия момент не е получил подписана от Министъра на енергетиката покана за доброволно изпълнение. На четвърто място заявява, че едва с отговора е уведомен за конкретното задължение, чието неизпълнение е установено и формата на неизпълнението, която е прието, че е налице.

Ищецът сочи, че с писмо с вх. № Е-26-В163/14.07.2023 год., изпратено до Министерството на енергетиката е релевирал възражения относно дължимостта на наложената неустойка и отправил молба до Министъра да бъде разпоредено на специализираната администрация (Дирекция „ПРКК“ – 3 контролен орган по чл.92а от ЗПБ) преразглеждане на взетото от Комисията за Контрол решение за начисляване на неустойката в посочения по – горе размер.

Ищецът обосновава правния си интерес от водене на иска по чл.124, ал.1 от ГПК с твърдение, че не е налице виновно неизпълнение на задължение по Концесионния договор от страна на дружеството, в качеството му на концесионер, а от там и за нереализиране фактическия състав на чл.32, ал.2 от Концесионния договор, за налагането на неустойка, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че към момента на предявяване на претенцията за неустойка с Фактура № 1000016070/30.09.2022 год., условието, с настъпването на което е обвързано изпълнението на задължението по чл.8, ал.2, т.12 от Концесионния договор, не е настъпило.

Счита, че ответникът – концедент не може да претендира заплащане на неустойката, докато концесионерът не придобие права върху земите по контура, в зависимост от което е поставено изпълнението на задължението, по отношение на което се твърди ищецът да е в неизпълнение. Твърди, че никъде в Концесионния договор не са уговаряни и предвидени задължения за концесионера да предоставя периодична информация относно процеса по придобиване на права върху земята и терена, попадащи в обхвата на концесионната площ. Смята, че не може във вина на ищеца да се възложи неизпълнение на задължение по предоставяне на документи и данни, за които не е уговаряно задължение.

Искът с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД относно обявяване на клаузата по чл.32, ал.2 от Концесионния договор за нищожна поради противоречие с добрите нрави, ищецът аргументира със съображенията, че неустойката е уговорена в противоречие с принципа за справедливост, като създава предпоставки за неоснователно обогатяване на ответника – концедент, а заплащането й ще доведе до излизане извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции. Отделно като основание посочва и наличие на нееквивалентност на престациите. Възразява, че е налице несъразмерност на уговореното задължение за неустойка и характера и тежестта на предвиденото в чл.8, ал.2, т.12 от Концесионния договор задължение. Възразява още, че уговарянето на неустойката като компенсаторна и възможността едновременно да се търси и реално изпълнение от концесионера, прави клаузата за неустойка неморална. Сочи, че неизпълнението на посоченото задължение е обезпечено и с други правни способи, като подробно цитира конкретни разпоредби от Концесионния договор – чл.33, ал.2 и чл.36, ал.1 за спиране действието на договора; чл.33, ал.3 за правото на концедента да прекрати договора; чл.36, ал.5 за правото на концедента да търси обезщетение по общите правила; чл.22, ал.1 за предоставяната безусловна банкова гаранция от страна на концесионера.

Възразява, че при преценка на съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнение на задължението, се установява наличие на нееквивалентност на престациите.

По евентуалния иск за прекомерност на неустойката, ищецът смята, че въпреки неясните обстоятелства, при които се твърди дължимост на сумата за 4 неустойка, същата е претендирана в максимално допустимия съгласно Концесионния договор размер. Излага твърдения за нередовност на уведомяване на дружеството – концесионер по реда на чл.33, ал.1 от Концесионния договор. Твърди, че характерът на уговореното задължение, респ. неизпълнението му не създава за концедента никакви преки или косвени вреди, които да обосноват високия размер на наложената неустойка.

Неизпълнението на задължението по чл.8, ал.2, т.12 от Концесионния договор не влияе върху съществуването и упражняването на други задължения и условия по Концесионния договор.

Разпечатката съдържа 19 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6eec2e0-a861-4784-93e0-6dfb0afc3b61