Решение № 1473 от 29.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1473 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело № 20221100901499 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕНИ СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26 , АЛ.

1, ПРЕДЛ. 3 ОТ ЗЗД и ЧЛ. 26, АЛ. 1, ПРЕДЛ. 1 ОТ ЗЗД.

Ищецът „В.К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, община Столична, п.к.****, район „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. ****, представлявано от изпълнителния директор Л.А.К., е предявил на 15.08.2022 г. искова молба против М. С. на Република

България - ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на енергетиката, със седалище и адрес: гр. София, ул. ****.

В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество “В.К.“ АД (концесионер) и ответника - Държавата (МС на РБ) чрез Министъра на енергетиката в качеството му на представляващ държавата (концедента), на 4.12.2019 г. е сключен Договор за предоставяне на концесия (КД) за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище “ЗЛАТЕН ДОЛ”, УЧАСТЪЦИ “II” и “III”, община Ветово, област Русе, наричан по-долу за краткост “концесионния договор” (КД). Съгласно чл.2, ал.3 от договора, последният е влязъл в сила на 18.12.2019 г. - датата на предоставяне на банковата гаранция по чл.21 ал.2 от КД.

Концесионният договор е сключен на основание чл.66 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в изпълнение на Решение № 544 на МС на РБ от 18.09. 2019 г. (обн. ДВ. бр. 74 от 20.09.2019 г.). С това решение МС на РБ предоставя на “В.К.” АД, гр. София, концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от 1 находище “ЗЛАТЕН ДОЛ”, УЧАСТЪЦИ “II" и “III”, община Ветово, област Русе. Концесията е предоставена на основание чл. 54, ал. 5 и ал.6, във връзка с чл.5, т.3, чл.6, ал.3 и чл.29 от ЗПБ и мотивирано предложение на министъра на енергетиката.

С исковата молба ищецът сочи наличие на възникнал правен спор между ищцовото дружество “В.К.” АД и Министъра на енергетиката, в качеството му на представляващ концедента, във връзка с претендирани от последния неустойки за твърдяни неизпълнения по сключения концесионен договор.

Конкретните неустойки се съдържат в текста на чл.31, ал.2 от КД, ко й т о гласи, че: “При пълно неизпълнение или неточно, включително забавено изпълнение на което и да е от непаричните задължения по чл.8, ал.2, т.3, б.”а”, “в”-”е”, т.6, т.13, т.14 и чл.14, ал.5, концесионерът дължи освен реално изпълнение и неустойка с размер 0,5 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС, за всяко едно задължение”.

Според ищеца разпоредбата на чл.31, ал.2 от КД е договорена в противоречие с добрите нрави, тъй като води до нарушаване принципа на справедливост, като начислените и претендирани неустойки създават условия за неоснователно обогатяване за ответната страна. Заплащането на претендираните неустойки води до това, че неустойката излиза извън своите функции - обезпечителна и обезщетителна. Също така като отделно основание за нищожност поради противоречие с добрите нрави се сочи и нееквивалентност на престациите.

Освен горното, с исковата молбата, ищецът отрича още и валидността на договореното от страните по смисъла на чл.8, ал.2, т.14 от КД, който гласи, че концесионера има задължение: ”да отложи и стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ - Приложение №1, в срок до 30 дни от влизане в сила на този договор. В случай, че в посочения срок концесионерът не е постигнал споразумение с титулярите на права върху земите, покриващи площта, срокът се брои от момента на придобиване на права върху земите от страна на концесионера”. Според ищеца, конкретната договорна клауза е нищожна, тъй като противоречи на закона. В този смисъл и във връзка с дадените му указания в т.1 от Разпореждане № 4852 от 07.09.2022 г., с молба от 12.10.2022г. ищецът пояснява, че разпоредбата на чл.8. ал.2. т.14 от КД е нищожна, тъй като противоречи на следните законови разпоредби, а именно: чл.19, ал.1 от КРБ, чл.9 от ЗЗД, чл.67,ал.2, т.7 от ЗПБ, чл.82 и чл.83 от ЗПБ.

С исковата и уточнителната си молби, ищецът излага доводи и за недължимост на начислените му от ответника неустойки във връзка със чл. 8, ал.2, т.14 и чл. 14, ал.5 от КД;

Иска се да бъде постановено решение с което:

1. Да бъде прогласена за нищожна поради противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, във връзка с чл.92 от ЗЗД, разпоредбата на чл. 31, ал.2 от сключения Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални 2 минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище “ЗЛАТЕН ДОЛ”, УЧАСТЪЦИ “II” и “III”, община Ветово, област Русе.

2. Да бъде прогласена за нищожна и разпоредбата на чл.8, ал.2, т.14 от КД поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД,

3. В условията на евентуалност, според уточнителна молба вх.№ 65471/12.10.2022г. и становище вх.№ 30919/31.03.2023г. се иска установяване спрямо ответника, че същият няма право на вземане за неустойка в размер на 81 849,60 лева, за неизпъление на задължението по чл. 8, ал.2, т.14 от КД, тъй като правото му на вземане не е възникнало;

4. Отново в условията на евентуалност се иска и установяване спрямо ответника, че същият няма право на вземане за неустойка в размер на 81 849,60 лева, за неизпъление на задължението по чл. 14, ал.5 от КД;

Претендират се присъждане на съдебните разноски по делото съгласно чл.78 от ГПК.

Ответникът М. С. НА РБ - ДЪРЖАВАТА,

ЧРЕЗ МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА - Р.Х., със съдебен адрес: гр.

София, ул. „****, тел. ****, ч р е з процесуалния представител - Д. З., упълномощена с пълномощно № Е-94-3-1/08.08.2022г. на Министъра на енергетиката, е депозирал по делото на 28.11.2022 г. отговор на искова молба.

Ответникът счита така предявените искове за допустими, но неоснователни:

Според него, неустойката по чл. 31, ал. 2 от концесионния договор, тълкувана в съответствие с останалите клаузи на договора и чл. 8, ал. 2, т. 14 от същия, е съобразена със съществените задължения, поети от концесионера, за чието неизпълнение е уговорена. Поради това счита, че по начина, по който е договорена, неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и следователно не противоречи на добрите нрави и не е нищожна.

Договорната свобода лежи в основата на установяване на гражданските/търговските взаимоотношения, в това число и по отношение определянето на размера на евентуалната неустойка при неизпълнение на договорни взаимоотношения. Намесата на етичните правила следва да бъде крайно ограничена и не може да се свежда единствено до простата калкулация и съпоставка какво би получила или е получила една от страните по възмезден договор в резултат на присъдена в нейна полза неустойка.

В настоящия случай страните са се съгласили, че съгласно уговореното в чл. 31, ал. 2 от концесионния договор при неизправно поведение от страна на концесионера, концедентът има право да претендира освен реално изпълнение и неустойка, която е в размер 0,5 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС, за всяко едно непарично задължение.

Уговорената в чл. 31, ал. 2 от концесионния договор неустойка, обезпечава изпълнението на непаричните задължения и съдържанието на същата разпоредба е предопределено от задължителното съдържание на 3 договора, съобразено с императивните изисквания на чл. 66, ал. 1, т. т. 4, 5, 7, 8 и 14 от ЗПБ, с цел да се гарантира правото на концедента да контролира изпълнението на задълженията от концесионера. Договорната неустойка се изчислява на база дължимото минимално годишно концесионно плащане (0,5 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС), но до определен размер - не повече от 50 на сто от същото, поради което ответникът счита, че така уговорената договорна неустойка не е нищожна, тъй като тя не е уговорена с единствената цел да излиза извън пределите на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Налице е съгласието на страните по договора за този начин на формиране на главницата (минималното годишно концесионно плащане) и затова изложеното по-горе не води до извод за приложение на чл. 26, ал. 1 ЗЗД в това число и за противоречие на уговорката с добрите нрави.

Неустойката до голяма степен е гаранция за това, че предвидената неустойка ще стимулира и ще гарантира едно точно изпълнение на поетите с договора задължения. Когато неустойката изпълнява и наказателна функция, то определеният размер на неустойката има за цел и да накаже в гражданскоправния смисъл, неизправната страна.

Ответникът счита, че не е налице нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД на чл. 8, ал. 2, т. 14 и на чл. 31, ал. 2 от концесионния договор, тъй като възползвайки се от свободата на договаряне концесионерът доброволно е подписал концесионния договор, приемайки по този начин правата и задълженията (привилегиите и тежестите), предвидени в него.

Освен това, уговорената санкция не е самоцелна и не поставя концесионера в неравностойно положение спрямо концедента, тъй като компенсира при неизпълнение на някое от задълженията, ползваната от него по силата на ЗПБ и концесионния договор привилегия (право) да добива подземни богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, които са изключителна държавна собственост.

По отношение на искането за обявяване на нищожност на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 14 от концесионния договор, поради противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ); чл. 9 от ЗЗД; чл. 67, ал. 2, т. 7, чл. 82 и чл. 83 от ЗПБ, ответникът счита, че токава не е налице, поради което същото се явява изцяло неоснователно.

С писмения отговор е взето отношение и по доводите на ищеца за недължимост на начислените му от ответника неустойки във връзка със чл. 8, ал.2, т.14 и чл. 14, ал.5 от КД;

Моли да му бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

4

С Решение № 544 на М. съвет от 18 септември 2019 г .

(РМС № 544/2019 г.) е предоставена концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Златен дол", участъци „II" и „III", община Ветово, област Русе, описано в Акт за изключителна държавна собственост № 1672 от 20 май 2019г., утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се извършва със средства на концесионера и на негов риск (т. 1 от РМС № 544/2019г.).

В т. 5 от РМС № 544/2019 г., Министерският съвет е определил пряко (чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗПБ) за концесионер „В.К." АД - гр. София, титуляр на Удостоверение за търговско откритие № 553 от 28.02.2019 г., издадено от Министъра на енергетиката. В т. 6.6 от същото решение е посочено, че концесионерът може да упражнява концесионна дейност само върху земя от концесионната площ, върху която е придобил съответни права, и след приключване на необходимите процедури за промяна на предназначението й при условията и по реда на действащото законодателство.