Акт от 05.06.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е N гр. Сливен, 05.06.2020 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА при участието на прокурора ………и при секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр. д. N 63 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1227/ 04.11.2019г по гр. д. № 6651/2018г. на Районен съд Сливен, с което е обявен сключеният на 25.11.2014 година между "…………. и "………………. "Предварителен договор за прехвърляне на права и задължения по концесионен договор", с който "………. АД прехвърля на "……………" АД всички права и задължения по сключения на 04.07.2012 година между "…………… като Концесионер, и Министерския съвет на Република България, като Концедент, "Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - доломити от находище "……………………….", разположено в землището на с. Дядово, община Нова Загора, област Сливен, срещу заплатена по уговорения в чл. 2 от Предварителния договор от приобретателя "Тера груп" АД на прехвърлителя "………….., цена от 12000, 00 лева с включен в цената ДДС за окончателен.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника, чрез процесуален представител, в която се твърди, че решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано.

Неправилно районният съд е констатирал, че Договорът от 25.11.2014 г., който ищецът иска да бъде обявен за окончателен е годен да бъде обявен за окончателен, тъй като от него било видно намерението и на двете страни за сключване на окончателен договор, съдържали се всички уговорки относно съществените условия на окончателния договор - описан бил изцяло предмета, изрично е посочена цената и способа за погасяването на задължението, свързано с нея, както и са били ясни условията при, които двете страни се задължават да сключат окончателния договор. Счита се, че Договорът от 25.11.2014 г., носи елементите на договор с клауза за пораждане на действие при условията на чл.25 ал.2 от ЗЗД, но приложен в областта на отношенията между търговци, не може да бъде наименуван „предварителен договор" и да търси защита на правата на страната, получила наименованието „приобретател", да иска обявяването му за окончателен по реда на общото производство за това. Договорът е породил евентуалното задължение на продавача, при сбъдване на несигурното събитие, а именно Министерски съвет да издаде разрешение за прехвърлянето на концесията, да го прехвърли по определения за това законов ред, на приобретателя по договора. При неизпълнение на това задължение се пораждат облигационните отношения между страните - връщане на получените суми и правото на неустойки за неизпълнението му. Договорът не може да бъде обявен за окончателен по съдебен ред, защото няма характера на типичен предварителен договор по чл.19 от ЗЗД. Налице са специалните норми на Закона за подземните богатства, които изключват приложението на общите разпоредби на ЗЗД.

Развиват се съображения в подкрепа на тази теза.

На следващо място съдът не е извършил анализ на изтъкнатите аргументи за заобикалянето на закона, противоречието с „добрите нрави" в правото и привидността на предварителния договор. Навеждат се доводи за допуснати от съда нарушения, свързани с отхвърляне на доказателствени искания, което е нарушило правата на защита на ответника, лишавайки го от възможност да представи доказателства за твърденията си.

Развити са и аргументи, че ищцовото дружество не отговаря на законовите изисквания да упражнява правата по концесията, поради което и ответникът не може да бъде задължен да сключи окончателен договор.

На следващо място са развити аргументи, че така наречения предварителен договор от 25.11.2014 г., който ищецът иска от съда да бъде обявен за окончателен, е нищожен, поради факта, че чрез него се цели заобикаляне на закона, като едно лице, за което не са налице основанията за притежаване на концесионни права по право, фактически да упражнява такива, а именно да извършва добив на подземни богатства - публична държавна собственост. На последно място се твърди, че решението е немотивирано.

В жалбата са направени доказателствени искания за разпит на свидетели, като чрез първия от тях ответникът се стреми да докаже, че ангажиментът на новите собственици на „Биндер"АД да прехвърлят концесионните права е лично към това лице и как и защо се е стигнало до подписване на 2 договора за прехвърляне на концесионните права с един предмет, но с различни дружества. Ще бъде доказана и причината за възникване на този ангажимент именно към него. Също така същият ще даде показания относно формалната страна на изградената схема чрез сключване на договори за продажба на инертни материали, като обясни мотивите и целите за сключването им. Ще докаже фактическото осъществяване на „добив" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПБ не от концесионера, а от трето дружество, което е в реални договорни отношения с Динко И. Пенев и изпълнява негови заявки за производство на инертни материали, а именно - „Бултранс корект"ЕООД.

Другите свидетели следва да установяват обстоятелства, свързани с фактическото осъществяване на добива по концесията.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства, „правата и задълженията, произтичащи от предоставена концесия за добив, могат да се прехвърлят изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията на чл. 23, само е разрешение на Министерския съвет". В разглеждания случай с налице изискващото се от закона условие за прехвърляне на правата и задълженията но концесията (разрешение на Министерския съвет), дадено с Решение № 455 от 2 юли 2018г. на Министерския съвет, с което се разрешава на „……………..- гp. Сливен, да прехвърли на „……………- гр. София, изцяло правата и задълженията но предоставената концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - доломити, от находище ……………“ разположено в землището на с. Дядово. Община Нова Загора, Област Сливен, без да се изменят условията на предоставената концесия. Така по делото е доказано с пълно доказване изпълнението на всички юридически факти от фактическия състав на чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства за обявяване от съда на сключения между „……………………….на

25.11.2014г. „Предварителен договор за прехвърляне на права и задължения по концесионен договор“ за окончателен. Съществените елементи на договора по чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) за прехвърляне изцяло или частично на права и задължения, произтичащи от предоставена концесия за добив, са предмета на договора. Сключеният предварителен договор за прехвърляне на права и задължения но концесионен договор от 25.11.2014г. съдържа тези съществени елементи - предметът му е прехвърлянето на всички нрава и задължения по изрично посочената в предварителния договор концесия за добив на подземни богатства, а цената е определена на 12000 лв. с включен в нея данък върху добавената стойност, т.е. сключеният между страните договор е такъв по чл. 19 от ЗЗД и щом това е така. предявеният от едната от страните по договора иск за обявяването му за окончателен е допустим на основание чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, тъй като няма никакви други законови изисквания или условия за допустимост на иска по чл. 19, ал. 2 от ЗЗД нито в този закон, нито в ЗПБ, нито в друг нормативен акт. Няма законово изискване за страните и за формата на договора по чл. 25, ал. 2 от ЗПБ за прехвърляне на правата и задълженията по сключен концесионен договор. При положение, че е изпълнено законовото изискване за даване на разрешение за прехвърлянето от страна на Министерския съвет, фактическият състав на прехвърлянето на правата и задълженията по концесионния договор ще бъде завършен със сключването на договор за прехвърлянето на правата и задълженията между концесионера - прехвърлител и посоченото в решението на Министерския съвет трето лице - приобретател. Участието в този договор като страна на Министъра на енергетиката не е задължително законово условие за настъпване на правния резултат - прехвърлянето на правата и задълженията по концесионния договор. Изтичането на едномесечния срок за сключване на допълнително споразумение към договора за концесия, посочен в т. 2 от решение № 455 на Министерския съвет, не е пречка за обявяване от съда на предварителния договор за окончателен, защото този срок е инструктивен и с изтичането му не се преклудира действието на даденото разрешение от Министерския съвет в т, 1 на същото решение за прехвърлянето на правата и задълженията по концесията. Твърди се още, че са неоснователни и недоказани твърденията на въззивника в жалбата, че „Тера труп“ не отговаряло на задължителните изисквания на чл. 23 от ЗПБ, тъй като нямало необходимите управленски и финансови възможности за упражняването на правата и задълженията но процесната концесия за добив на подземни богатства. В разглеждания случай липсва „забранен от закона правен резултат", който страните да постигат с посочените от ответника два договора. Всеки един от двата договора преследва разрешен от закона правен резултат и липсва законова презумпция, че сключването на единия, или и на двата, постига забранен от закона правен резултат. Със сключването на тези два договора „Тера груп" АД по никой начин не придобива качеството „концесионер", нито придобива някое от правата, които има концесионерът „………………по действащия концесионен договор.

Решаващият съд е разгледал в процеса изложените твърдения от ..Биндер“ АД за заобикаляне на закона и правилно ги приел за изцяло неоснователни.

По искането на жалбоподателя за допускане на разпит на петима свидетели съдът се е произнесъл в закрито заседание като го е оставил без уважение.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемата страна в с.з. се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Изводите на районния съд обаче, с оглед направените и пред него възражения, са неправилни.

С отговора на исковата молба са въведени възражения за нищожност поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави.

Безспорно е, че на 25.11.2014 година между „…………….“

АД, в качеството му на прехвърлител, и „………….АД, като приобретател е сключен Предварителен договор за прехвърляне на права и задължения по Концесионен договор, съгласно който страните се задължават в срок от 60 дни след получаване на разрешение от Министерския съвет по чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства да сключат окончателен договор при условията на сключения предварителния договор, с който прехвърлителят "…………." АД да прехвърли на приобретателя "…………. АД всички права и задължения по сключения на 04.07.2012 година между ……………..като Концесионер, и Министерския съвет на Република България, като Концедент, "Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - доломити от находище "………………", разположено в землището на с. Дядово, община Нова Загора, област Сливен, срещу заплащане от приобретателя „…………“ АД на прехвърлителя „………………на цена в размер на 12000,00 лева с включен в цената ДДС. Съгласно чл. 2 от Предварителния договор договорената цена от 12 000 лева е платена с прихващане преди сключването на договора и към момента на сключването му задължението на Приобретателя да заплати цената е изпълнено.