Акт № 4018 от 02.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4018 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20261110212459 по описа за 2026 година Съдът е сезиран с жалба от ,,***'' ООД, с ЕИК ******* срещу наказателно постановление №Е-НП-7/24.04.2026 г. на Министъра на енергетиката, с което му е наложена имуществена санкция на основание §5 ал.

9 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. в размер на 10 000 лв. /5 112,92 евро/ за нарушение на §5 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.

В жалбата се оспорва материалната компетентност на актосъставителя; основните възражения са свързани с липса на посочена дата на извършване на нарушението, място на извършване на нарушението. Излагат се доводи, че в АУАН и НП е посочено, че „към 31.07.2025 г. „,,***''” ООД, ЕИК ******* не е изпълнило задължението си да заплати втора тримесечна част от вноската по §5 ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.”, като посочената дата категорчно не е коректната такава, тъй като нарушението е извършено чрез бездействие за заплащане на дължима сума по вноска, като коректната дата на нарушението е 01.08.2025 г., но тя липсва в акта и в наказателното постановление, което нарушава правото за защита на наказаното ЮЛ. Правят се и възражения за недоказаност на нарушението, тъй като през 2024 г. и до момента дружеството не е извършвало добив на скалнооблицовъчни материали. Предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно. Редовно призовано дружеството не изпраща представител в с.з. От адв. А. –АК-ХАСКОВО на 12.10.2026 г. е постъпила молба, докладвана на 13.10.2026 г., с която прави искане за спиране на делото до влизане в сила на решение на Конституционния съд за установяване на противозаконност на §5 ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. Ако съдът не приеме това искане за основателно – да отмени НП като незаконосъобразно. Претендира адвокатско възнаграждение. По делото няма 1 приложено адвокатско пълномощно, нито разписка за пролучен хонорар.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от ст.инспектор с юридическо образование Р., която поддържа свое Становище, входирано в съда с вх.№264398/25.08.2026 г. /л.94-л.98 от делото/. В последното излага съобажения за неоснователност на жалбата, поради доказаност на нарушението. Излагат се съображения, че актосъставителят има необходимата компетентност, а датата на извършване на нарушението е посочена коректно в АУАН и НП. Предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, но по мотиви различни от изложените в нея.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Дружеството-жалбоподател е Концесионер по предоставена концесия за добив на подземни богатства съгласно Решение №270 на Министерския съвет от 21 април 2009 г. и договор от 12 юни 2009 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства подземни богатства - скалнооблицовъчни материали - гнайсошисти, от находище „Габъра", с.Черни Рид, общ.

Ивайловград, обл. Хасково, който е влязъл в сила на 12.06.2009 г.

Контролните органи на въззиваемата страна на дата 06.10.2025 г. в изпълнение на Заповед №Е-РД-16-283/30.05.2025 г. на министъра на енергетиката извършила проверка по банковите сметки на Министерството на енергетиката за непогасени задължения на основание §5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.

Била изготвена Справка-извлечение от счетоводните книги на Министерството на енергетиката с №Е-93-00-1227/06.10.2025 г.

От същата се установява, че дружеството-жалбоподател има задължение на основание §5 ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. да заплати годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за 2 добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, не е заплатило в срок до 31.07.2025 г., (съгл. §5 ал. 2 т.

1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.), сумата 2 069,07 лв., представляваща втора тримесечна част от годишната вноска за 2025 г., но не го е сторило.

Контролните органи приели, че е налице нарушение на §5 ал. 2 т. 1 вр. ал.

1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. – неизпълнение на задължение за заплащане на втора тримесечна част от годишната вноска за 2025 г.

Свидетелката И. М. С. заемаща длъжността гл. инспектор в отдел „Контрол", дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол" при Министерството на енергетиката, съставила и връчила надлежно на представляващ ЮЛ АУАН №46/24.10.2025 г.

Няма данни по преписката жалбоподателят-ЮЛ да се е възползвал от възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.

На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

По делото е разпитана И. М. С. свидетел-очевидец на нарушението, участвала в проверката на на жалбоподателя-ЮЛ.

Съдът приобщи и следните писмени доказателства – Справка-извлечение от счетоводните книги на Министерството на енергетиката №Е- 93-00-1227/06.10.2025 г.; Договор от 12 юни 2009 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства подземни богатства-скалнооблицовъчни материали - гнайсошисти, от находище „Габъра", с. Черни Рид, община Ивайловград, област Хасково, заповеди за компетентност, служебна бележка, извада от Указ №57, извадка от решение за избиране на МС на РБългария.

Въз основа на всичко изложено дотук, съдът прие за категорично доказана описаната по-горе фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и възраженията в жалбата в обратната насока са неоснователни. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му и съдът приема, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на процесуалните правила в тази връзка.

Съгласно разпоредбата § 5 ал. 1 - 4 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства, по които към 31 декември 2024 г. концесионните договори са влезли в сила, заплащат годишна вноска за 2025 3 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. Годишната вноска за 2025 г. се заплаща на четири равни тримесечни части, както следва: за първо, второ и трето тримесечие на 2025 г.

- в срок до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят, а за четвърто тримесечие на 2025 г. - в срок до 30 ноември 2025 г. Вноските се внасят в приход на държавния бюджет по сметка на Министерството на енергетиката.

В конкретния случай е безспорно установено, че „,,***''" ООД, с ЕИК ******* е Концесионер по предоставена концесия за добив на подземни богатства съгласно Решение №270 на Министерския съвет от 21 април 2009 г. и договор от 12 юни 2009 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства подземни богатства - скалнооблицовъчни материали - гнайсошисти, от находище „Габъра", с.Черни Рид, общ. Ивайловград, обл. Хасково, който е влязъл в сила на 12.06.2009 г.

Установено е също, че дружеството-жалбоподател не е заплатило в срок до 31.07.2025 г., (съгл. §5 ал. 2 т. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.), сумата 2 069,07 лв., представляваща втора тримесечна част от годишната вноска за 2025 г. Именно това поведение – невнасяне в срок на част от годишната вноска е обявено от законодателя за административно нарушение.

При безспорно установено нарушение от страна на жалбоподателя-ЮЛ, са налице основания за отмяна на наказателното постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.42 ал.1 т.3 пр.1 ЗАНН и по чл. 57 ал.1 т.5 пр.2 ЗАН.

В случая са основателни възраженията в жалбата, че липсва посочена дата в АУАН и в НП. В АУАН и НП е отразено, че „дружеството не е заплатило в срок до 31.07.2025 г. сумата от 2 069,07 лв.”. Така посочено, не става ясно по недвусмислен начин, коя точно дата са приели контролните и наказващия орган за дата на нарушението.

Ако хипотетично бъде прието, че това е 31.07.2025 г. /граматически следва този извод/, то тази дата е и погрешна, защото коректната е 01.08.2025 г. Както правилно отбелязва в жалбата си наказаното лице, вмененото му нарушение се осъществява чрез бездействие и то настъпва в деня, следващ последния, в който е било възможно да постъпи заплащане на дължимата втора вноска, а имено - 01.08.2025 г., която е и коректната дата на 4 нарушението.

Съдът приема въз основа на гореизложеното, че при административнонаказателната отговорност на жалбоподателя-ЮЛ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, въпреки безспорната доказаност на нарушението.

При този изход на делото основателна би била претенцията на жалбоподателя-ЮЛ за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл.63д ал.1 ЗАНН, но в случая съдът намира, че не следва да бъдат присъждани такива.

Видно от данните по делото, на дата 12.10.2026 г. е входирана в деловодството на съда молба с вх.№314177/12.10.2026 г. от адв. А. –АК- Хасково, /докладвана на съдията на 13.10.2026 г./. С нея се претендира адвокатско възнаграждение при отмяна на НП. Към тази молба и въобще по делото, липсва надлежно представено пълномощно за адв. А., както и данни за заплатено възнаграждение, въпреки отбелязването в молбата, че се „представя разписка за получен хонорар”.

По делото няма приложено адвокатско пълномощно за адв. А., нито разписка за пролучен хонорар, поради което искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №Е-НП-7/24.04.2026 г. на Министъра на енергетиката, с което на ,,***'' ООД, с ЕИК *******, е наложена имуществена санкция на основание §5 ал. 9 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. в размер на 10 000 лв. /5 112,92 евро/ за нарушение на §5 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя-ЮЛ за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5

6