Закон за опазване на земеделските земи

Чл. 1

С този закон се уреждат опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи и се определят условията и редът за промяна на тяхното предназначение.

Чл. 2

(1) Земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели.

(2) Предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето.

(3) Промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон.

(4) Строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им може да се извършва за оранжерии и за линейни обекти по чл. 17а, ал. 2, а за обекти, чиито функции са свързани със земеделското предназначение на земята и за агрофотоволтаици – при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(5) Опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи се прилагат и за земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, както и за горски територии, които се използват за производство на растителна продукция и за паша на добитъка.

Чл. 3

Собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества.

Чл. 4

(1) Министерството на земеделието и хранителната промишленост осигурява на собствениците и ползвателите на земеделските земи официална информация за:

1. продуктивните, технологичните, екологичните и икономическите качества на земеделските земи, в това число и техните базисни цени, а също така и за потенциалните рискове от влошаване на тези качества поради ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване и заблатяване;

2. опазването на почвената покривка и присъщите ѝ екологични функции от увреждане;

3. задължителните ограничения при ползване на земеделските земи;

4. пестицидите, торовете, промишлените или битовите отпадъци, биологично активните и други вещества, които са регистрирани и одобрени за приложение, и санитарните норми за тяхната употреба, а също така за веществата, забранени за прилагане;

5. качеството на водите за напояване, санитарните норми и максимално допустимите технологични норми за тяхната употреба, а също така и за водите, забранени за напояване на земеделските земи;

6. противоерозионните сеитбообращения за ерозионно застрашените територии;

7. подходящите системи и техника за обработка на почвата.

(2) Министерството на земеделието и хранителната промишленост поддържа информационна система за земеделските почвени ресурси. В информационната система се създава и поддържа специален регистър за земеделските земи:

1. замърсени с тежки метали и металоиди, радионуклеиди, нефтопродукти и други органични замърсители, промишлени, строителни и битови отпадъци;

2. застрашени от ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване и заблатяване.

(3) Регистърът по ал. 2 съдържа информация и за:

1. физически и юридически лица или техните правоприемници, причинители на замърсяване;

2. ограничителни и препоръчителни режими на земеползване и предписания за отстраняване на нарушенията;

3. хумусни депа;

4. промишлени отпадъци, пригодни за рекултивация и подобряване на земеделските земи;

5. краткосрочни и дългосрочни програми за подобряване на продуктивните качества на земеделските земи и опазването им от ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване и заблатяване.

(4) Министерството на земеделието и хранителната промишленост има право да налага задължителни ограничения при ползване на земеделските земи при установени:

1. увреждане на земеделски земи;

2. несъответствие на произвежданата растителна или животинска продукция с хигиенните норми;

3. влошаване на екологичните функции на почвената покривка и качеството на повърхностните и подпочвените води;

4. други случаи, предвидени със закона.

(5) Министерството на земеделието и хранителната промишленост предписва лесомелиоративни и хидротехнически мерки, опазващи почвената покривка от водна и ветрова ерозия.

Чл. 5

(1) Собственикът свободно избира начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променя нейното предназначение и не нанася вреди на собствената земя, земите на другите собственици или на качеството на повърхностните и подпочвените води.

(2) Когато върху ползването на земеделската земя са наложени ограничения по силата на закон, собственикът, съответно ползвателят, е длъжен да ги спазва.

(3) Собствениците и ползвателите на земеделските земи носят отговорност за:

1. съответствието с хигиенните норми на произвежданата растителна или животинска продукция от земеделската земя;

2. вредите, нанесени на земеделските земи, притежавани от другите собственици, а също така и за увреждане на качеството на повърхностните и подпочвените води.

(4) Ползвателите на земеделски земи носят отговорност за изгарянето на стърнища и други растителни отпадъци на земеделската земя и са длъжни да участват при гасенето им.

(5) Собствениците и ползвателите на земеделските земи имат право на данъчни и кредитни преференции, когато прилагат:

1. задължителните ограничения при ползване на земеделските земи;

2. препоръките по опазване на почвената покривка и присъщите ѝ екологични функции;

3. противоерозионната агротехника;

4. системите на огранично земеделие и земеделие с редуцирано използване на хербициди, пестициди и изкуствени торове;

5. проектите за възстановяване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи.

(6) Физическите и юридическите лица носят отговорност, ако с действията си увреждат качеството или екологичните функции на земеделските земи.

Чл. 6

(1) Забранява се:

1. употребата на пестициди, минерални, листоподхранващи и микроторове, както и на биологично активни вещества, които не са получили биологична и токсикологична регистрация от специализираните комисии и съвети към Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда;

2. изгарянето на стърнищата и други растителни остатъци в земеделските земи

3. използването на огранични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието и хранителната промишленост;

4. унищожаването или промяната на изградени противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения без изрично съгласие на съответните държавни органи.

(2) Не могат да се използват за напояване води, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми.

(3) Организациите, които стопанисват и доставят води за напояване, извършват периодично проверки за качеството на водите и в случаите, когато се установят вредни вещества и остатъци над пределно допустимите норми, уведомяват ползвателите и спират подаването на водата до възстановяването на нейното качество. Ползвателите на водите за периода на спиране имат право да искат обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи по исков ред.

Чл. 7

(1) Възстановяване и подобряване на ерозирани, замърсени, засолени, вкислени и заблатени земеделски земи е комплекс от мероприятия или технологии, които целят:

1. възстановяване на нарушените екологични функции на почвената покривка;

2. намаляване или отстраняване на здравните и ветеринарните рискове от употреба на растителна и животинска продукция;

3. запазване и повишаване на почвеното плодородие.

(2) Възстановяването и подобряването на ерозирани, замърсени, засолени, вкислени и заблатени земеделски земи се извършва въз основа на предварително разработени, съгласувани и одобрени технологии и проекти.

(3) Технологиите и проектите се утвърждават от експертен съвет на Министерството на земеделието и хранителната промишленост с участие на представители на Министерството на околната среда и Министерството на здравеопазването.

(4) Изпълнителите на технологиите и проектите се определят чрез конкурс, обявен от експертния съвет по ал. 3.

Чл. 8

(1) Министерството на земеделието и горите ежегодно администрира по бюджета си приходите от: таксите по чл. 30, ал. 1; приходите от наем и аренда за ползване на земи от Държавния поземлен фонд, както и приходите от тяхната продажба; имуществените санкции и глобите, налагани по този закон приходи от държавни такси, събирани от органите по поземлената собственост съгласно тарифата по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и разходите по този закон и разходите по чл. 10, ал. 10 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

(2)

1. проектиране и изграждане на мелиоративни и противоерозионни обекти; усвояване на нови земи; рекултивация на нарушени терени; подобряване на продуктивните качества на земите; устройство и изграждане на инфраструктурата на земеделските територии; оценка на качеството и категориите на земите; наблюдение и контрол върху състоянието на поземлените ресурси; осигуряване дейността на Комисията за земеделските земи, както и за други дейности, свързани с прилагането на този закон;

2.

(3)

(4) Причинителят на замърсяването или увреждането на земеделските земи поема разходите за дейности по чл. 7 или дължи на държавата изразходваните от нея средства за тези цели.

(5) Държавата поема разходите за отстраняване на причините за неизпълнението на препоръките за опазване на почвената покривка и присъщите ѝ екологични функции, когато те са резултат от действията или бездействията на държавни органи или когато причинителят на увреждането не е установен.

Чл. 9

(1) Условията и редът за приемането на проектите и технологиите, тяхното внедряване и поддържане се определят с наредба на министъра на земеделието и хранителната промишленост.

(2) Собствениците на земите, върху които са приложени проекти и технологии, са длъжни да спазват определените с тях изисквания и предписания.

(3) При неспазване на изискванията и предписанията по ал. 2 собствениците на земите дължат на държавата вложените средства.

Чл. 10

Министерството на земеделието и хранителната промишленост, съответно общината, може да предостави за срок, определен с договор, безвъзмездно право на ползване на физически и юридически лица, възстановили или подобрили със собствени средства държавни и общински слабопродуктивни земеделски земи.

Чл. 11

(1) На рекултивация подлежат:

1. рудници, кариери и други земи с нарушен почвен профил;

2. сгуроотвали, хвостохранилища, сметища и други депа за отпадъци;

3. стари корита на реки;

4. трасета на изоставени канали, пътища, железопътни линии и строителни площадки, след демонтаж на инженерните съоръжения, облицовки и горно строене.

(2) Рекултивацията се извършва въз основа на предварително изготвен, съгласуван и одобрен проект, който е неразделна част от проекта за изграждането на обекта.

(3) Съгласуването на проекта за рекултивация по ал. 2 се извършва от министъра на земеделието или от оправомощено от него длъжностно лице, когато се предвижда рекултивация на земя за земеделски нужди и/или за включването й в горски територии.

(4) Извън случаите по ал. 3 съгласуването на проекта за рекултивация се извършва от:

1. министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице – за сгуроотвали, както и за сметища и други депа за отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците;

2. министъра на енергетиката или от оправомощено от него длъжностно лице за рекултивация, произтичаща от дейността на операторите по действащи разрешения за търсене и проучване или за проучване или концесии за добив за съответните съоръжения за минни отпадъци;

3. министъра на икономиката, инвестициите и индустрията или от оправомощено от него длъжностно лице за рекултивация на закрити мини, рудници и съоръжения към тях, включени в подзаконови нормативни актове, регламентиращи дейностите по закриване на мини, рудници и минни съоръжения от въгледобива, рудодобива и уранодобива;

4. министъра на енергетиката или министъра на икономиката, инвестициите и индустрията съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица – за хвостохранилища.

Чл. 12

(1) Рекултивацията на терените, отчуждени за държавни и общински нужди, се извършва от инвеститора на обекта за негова сметка.

(2) Когато инвеститорът на обекта е заплатил дължимите държавни такси по чл. 30 и стойността на земята на бившите ѝ собственици, той става собственик на рекултивираната земя.

(3) Използването за неземеделски нужди на рекултивирана по ал. 1 и 2 земя става чрез промяна на нейното предназначение по реда на този закон.

(4) Когато инвеститорът е заплатил държавните такси по чл. 30 и стойността на земята на бившите ѝ собственици, но не е извършил рекултивация на терена, той може да поиска промяна на предназначението на земята за други неземеделски нужди, като за това доплаща или получава разликата от дължимите такси съобразно новия вид дейност.

Чл. 13

Министерството на земеделието и хранителната промишленост, съответно общината могат да предоставят за срок, определен с договор, безвъзмездно право на ползване на физически и юридически лица, рекултивирали със собствени средства държавни или общински земи като земеделски.

Чл. 14

(1) Строителството върху земеделска земя от първа до шеста категория се извършва само след отнемане на хумусния пласт.

(2) Хумусният пласт се отнема от цялата площадка или трасе на обекта, с изключение на терените, предвидени за озеленяване.

(3) Не се отнема хумусният пласт от земите, предназначени за гробища, залесяване и включени в санитарно-охранителните зони, както и в случаите, когато той е с дебелина под 10 см.

(4) Хумусният пласт от земеделските земи, замърсени с тежки метали и металоиди, радио-нуклеиди, органични и други замърсители над пределно допустимите концентрации, се използва по специални технологии, одобрени отминистъра на земеделието и хранителната промишленост и министъра на околната среда.

Чл. 15

(1) Хумусният пласт се използва за рекултивация на нарушените терени, а при липса на такива – за подобряване на слабопродуктивни земи.

(2) Отнетият хумусен пласт от рудници и кариери се използва за рекултивация на същите площи по време и след приключване на експлоатацията им или за рекултивация на други нарушени терени.

(3) Отнетият хумусен пласт при прокарване на подземни тръбопроводи се използва за рекултивация на изкопите след засипването им.

(4) Отнемането и оползотворяването на хумусния пласт по ал. 1, 2 и 3 се извършват от инвеститора на обекта с негови средства.

(5) Отнетият хумусен пласт от физически или юридически лица при строителство върху собствени земи се използва за техни нужди.

Чл. 16

Редът за използване на хумуса, рекултивацията, подобряването на земите и приемането на рекултивираните площи се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието и хранителната промишленост, съгласувана с министъра на околната среда и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 17

(1) Промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната от:

1. комисии към областните дирекции „Земеделие и гори“ – когато исканата площ е до 50 дка от пета до десета категория или не е поливна и земята е в землищата на населените места на територията на съответната област;

2. Комисията за земеделските земи – за останалите случаи.

(2) При процедурите за промяна на предназначението на земеделските земи те се категоризират в 10 категории според продуктивните възможности на почвените и климатичните условия, релефните и технологичните качества на земята, пригодността ѝ за производство на различните видове растителна продукция и наложените ограничения на земеползване при условия и по ред, определени с наредба, приета от Министерския съвет.

(3) При несъгласие с определената по ал. 2 категория заинтересованите лица могат да поискат експертиза, която се назначава от министъра на земеделието и горите по реда, определен с наредбата по ал. 2.

(4) Министърът на земеделието и горите определя поименния състав на комисиите към областните дирекции „Земеделие и гори“, в които включва представители на регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Дирекцията за национален строителен контрол при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, областните администрации, заинтересуваните земеделски и стопанско-промишлени браншови организации и член на Комисията за земеделските земи или експерт на Министерството на земеделието и горите.

(5) Комисията за земеделските земи осъществява контрол на работата на комисиите по ал. 1, т. 1.

Чл. 17а

(1) Промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди може да се допуска за:

1. изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията;

2. създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания);

3. създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания).

(2) Не се изисква утвърждаване на площадки и трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи за изграждането на линейни обекти на техническата инфраструктура, когато те не са разположени на повърхността на терена и необходимата площ на всяко едно от прилежащите към тях съоръжения, разположени на терена, е до 15 кв. м, за линейните обекти за пренос на електроенергия с ниво на напрежение 110 kV и по-високо – необходимата площ на всеки елемент от линейния обект е до 100 кв. м а за кранови възли, станции за катодна защита, свещи, контролно-измервателни прибори и електрически съоръжения към газопроводи с площ не по-голяма от 300 кв. м.

(3) Промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, както и в случаите изпълнение на концесионен договор, се извършва, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране.

(4) Промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се допуска в случаите по чл. 22а, ал. 1, т. 5 от Закона за насърчаване на инвестициите.

Чл. 18

Заинтересованите лица могат да искат определяне и утвърждаване на площадка и/или трасе и промяна на предназначението на земята, когато това име необходимо за изграждането на обекти, несвързани с използването на земята по предназначение.

Чл. 19

Предложенията за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране и за промяна на предназначението на земеделска земя за държавни нужди се правят от министъра на регионалното развитие и благоустройството за обекти и съоръжения на територията на повече от една област, от областния управител – за обекти и съоръжения на територията на съответната област, а за общински нужди – от кмета на съответната община.

Чл. 20

(1) Границите и предназначението на земеделските земи, които се включват в границите на урбанизираните територии, се определят с общ или подробен устройствен план.

(2) Промяна на предназначението на земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии, може да се извършва и по квартали в съответствие с разработките на плана по предложение на кмета на общината.

Чл. 20а

(1) Собствениците на земеделска земя правят искане пред кмета на общината за включването ѝ в границите на урбанизираните територии или за създаване на нови урбанизирани територии и за промяна на предназначението ѝ.

(2) Кметът на общината в 30-дневен срок от постъпване на заявлението прави предложение до комисията по чл. 17, ал. 1, която се произнася с мотивирано решение в 30-дневен срок от постъпване на предложението. Положителното решение е основание за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план при условията и по реда на Закона за устройство на територията. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.

(3) Изричният или мълчаливият отказ на комисията по чл. 17, ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно.

Чл. 21

(1) За всеки обект, който се предлага да бъде изграден или разширен върху земеделски земи, се определя необходимата площадка със скица на имота или скица-проект, когато площадката е за част от имота, с посочени граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки, а за линейните обекти на техническата инфраструктура – трасе с предварителен проект по чл. 126, ал. 6, т. 1 от Закона за устройство на територията. За определянето на площадките и трасетата се изискват и влезли в сила решения или становища, издадени по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.

(2) Едновременно с основната площадка или трасе се определят необходимите спомагателни и допълнителни площадки и трасета за осигуряване на транспортен достъп чрез път с трайна настилка, за, терени за временно ползване и други, свързани с изграждането и/или с ползването на обекта.

(3) За обекти, за които транспортният достъп се осъществява по селскостопански пътища и се предвиждат дейности, свързани с използването на транспортни машини с габарити или други технически характеристики, различни от предвидените за селскостопанските пътища, промяна на предназначението на земята за пътя се извършва по общия ред едновременно с основния обект.

(4) Когато се засягат земи от първа до шеста категория, за обекта се определят най-малко две площадки или трасета, с изключение на земите, които се предлагат за добив на подземни богатства, и в други случаи, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) Когато за обектите се изисква предлагането най-малко на две площадки или трасета, площадките се определят със скица на имота или скица-проект, когато площадката е за част от имота, с посочени граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки, а трасетата за линейните обекти на техническата инфраструктура – с предварителен проект с варианти на трасето по чл. 126, ал. 6, т. 1 от Закона за устройство на територията.

(6) Когато поземлените имоти, за които ще се определя необходимата площадка, се намират в територия с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, органите по чл. 19 и комисията по чл. 17, ал. 1 могат да се снабдяват по служебен път със скица или скица-проект като вътрешна електронна административна услуга по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. За снабдяване със скица-проект собственикът или инвеститорът посочва идентификационни данни за проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, приет от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Чл. 22

(1) Площадките и трасетата на обектите по чл. 21 се утвърждават с решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 по искане на собственика на земята – за случаите по чл. 18, и по искане на инвеститора на обекта – за случаите по чл. 19. Решението се издава в едномесечен срок от подаването на писменото искане.

(2) Площадката или трасето не се утвърждава, когато предлаганата площадка не е съобразена с хигиенни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в други закони.

Чл. 23

(1) Не се допуска върху поливни площи и земи от първа до четвърта категория проектиране и изграждане на обекти с площ над 500 дка, освен с разрешение на Министерския съвет за всеки отделен случай по предложение на Комисията за земеделските земи.

(2) При изграждане на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или на общински обект от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията ал. 1 не се прилага.

(3) Изграждането и/или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, използващи фотоволтаични (слънчеви) системи, освен в случаите, когато производството на електрическа енергия се използва за собствени нужди, се допуска върху неполивни земеделски земи от седма до десета категория или некатегоризируеми.

(4) Не се допуска утвърждаване на площадки и/или трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.

(5) До отразяване на границите на пясъчните дюни в кадастралната карта и в специализираните карти и регистри по чл. 6, ал. 7 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие утвърждаването на площадки и/или трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се разрешават след писмено становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, удостоверяващо, че в имота не попадат пясъчни дюни.

(6) При изграждане на индустриални паркове по Закона за индустриалните паркове ал. 1 не се прилага.

Чл. 24

(1) При влязло в сила решение за утвърждаване на окончателна площадка и/или трасе заинтересованото лице може да поиска разрешение за изработване на подробен устройствен план по реда на Закона за устройство на територията.

(2) При наличие на влязъл в сила подробен устройствен план заинтересованото лице предлага промяна на предназначението на необходимата земеделска земя за неземеделски нужди. Комисиите по чл. 17, ал. 1 в 30-дневен срок от предложението постановяват решение за промяна на предназначението на земеделските земи.

(3) Промяната на земеделската земя може да се решава на етапи.

(4) Решението по ал. 2 влиза в сила след заплащане на такса по чл. 30, ал. 1 или 2, освен в случаите по чл. 30, ал. 3 и 4.

(5) Решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато:

1. в тримесечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а не е заплатена таксата по чл. 30, или

2. в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или

3. в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало.

(6) При изграждане на обекти за държавни и общински нужди, за които се провеждат отчуждителни процедури, ал. 5 не се прилага.

(7) Земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост.

(8) В случаите по ал. 7 такса по чл. 30, ал. 1 или 2 не се заплаща.

(9) В случаите по ал. 7 в 14-дневен срок от влизането в сила на подробния устройствен план органът, одобрил плана, изпраща на министъра на земеделието и храните копие от него, придружено с констативен акт, удостоверяващ влизането му в сила, и регистър на засегнатите имоти. Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение, което да послужи за служебно отразяване на промяната на предназначението на земеделската земя в съответните регистри. Отказът за издаване на удостоверение подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10)

(11)

(12)

Чл. 24а

Решенията по чл. 22, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 на комисиите по чл. 17, ал. 1 се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересуваните лица и могат да се обжалват при условията и по реда на същия кодекс. Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.

Чл. 24б

(1) При необходимост от изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници за постигане на националната цел по чл. 12, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници и във връзка с прилагане на насърчението по чл. 17, ал. 1, т. 8 от същия закон, земеделските земи се считат с променено предназначение след влизането в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници и издаване на удостоверение по ал. 6. За земеделските земи от общинския поземлен фонд с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади изречение първо се прилага, когато за тях през последните три години са проведени процедури при условията и по реда на чл. 37и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и не са сключени договори за наем.

(2) В случаите по ал. 1 заинтересованото лице подава заявление до директора на съответната областна дирекция „Земеделие“, когато се засяга площ до 50 дка, съответно до министъра на земеделието и храните, когато се засяга площ над 50 дка, към което прилага копие от влезлия в сила подробен устройствен план, придружен с констативен акт, удостоверяващ влизането му в сила, регистър на засегнатите имоти, документите, необходими за промяна на предназначението на земята, посочени в правилника за прилагане на закона, както и становище от министъра на енергетиката или оправомощени от него длъжностни лица, че има необходимост от реализиране на конкретното инвестиционно намерение за постигане на националната цел по чл. 12, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. За промяна на предназначението на земи от общинския поземлен фонд, за които се дължи такса по чл. 30, ал. 2, се прилага документ от съответната общинска администрация, указващ размера на дължимата местна такса и доказателство, че същата е платена.

(3) В 10-дневен срок от подаване на заявлението, в случай че не е окомплектовано с документите по ал. 2, министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице изпраща на заявителя уведомление за констатираните несъответствия, като в 14-дневен срок от получаване на уведомлението заявителят отстранява несъответствията.

(4) В 10-дневен срок от получаване на документите по ал. 2, съответно от отстраняване на несъответствията по ал. 3 министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице определя служебно таксата по чл. 30, ал. 1 и уведомява писмено заинтересованото лице по реда на Административнопроцесуалния кодекс за дължимата такса.

(5) В 30-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 4 заинтересованото лице заплаща определената такса и уведомява административния орган по ал. 4. В случай че заинтересованото лице не заплати дължимата такса и не уведоми административния орган в срока по изречение първо, производството се прекратява със заповед на министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице, която подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.

(6) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението за заплатената такса по чл. 30, ал. 1 министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение, което да послужи за служебно отразяване на промяната на предназначението на земеделската земя в съответните регистри. Отказът за издаване на удостоверение подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс и заплатената такса се възстановява.

(7) За удостоверенията по ал. 6 се прилагат изискванията по чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3, като сроковете започват да текат от датата на връчването им на заинтересованите лица.

Чл. 25

(1) Препис от решението за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се издава на заявителя след представяне на документ, удостоверяващ плащане на таксата по чл. 30, ал. 1 или 2.

(2)

(3) Препис от решението за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се изпраща от комисиите по чл. 17, ал. 1 на общинската администрация по местонахождението на имота и на компетентната дирекция на Министерството на земеделието и храните.

(4) Министърът на земеделието и храните публикува на интернет страницата на министерството решенията на Комисията за земеделските земи по чл. 40. Директорът на съответната областна дирекция „Земеделие“ публикува на интернет страницата на областната дирекция решенията на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1.

Чл. 26

Разрешение за строеж се издава само при влязло в сила решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 или удостоверение по чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 за промяна на предназначението на земеделската земя, и след като се отнеме и съхрани или оползотвори хумусният пласт съгласно чл. 14 и 15.

Чл. 27

(1) Влезлите в сила решения за промяна на предназначението на земеделски земи, собственост на физически и юридически лица, необходими за държавни и общински нужди, са основание за отчуждаването на тези земи по реда за отчуждаване на имоти за държавна и общинска нужда.

(2) Процедурата на отчуждаване на земи за държавни и общински нужди започва в срок до три години от влизането в сила на решението за промяна на предназначението на земята, а когато отчуждаването се извършва на етапи – в срок до три години за съответния етап.

(3) Когато отчуждаването на земи се извършва на етапи поради характера на изграждания обект, собствениците на земите ги ползват по тяхното първоначално предназначение без право за изграждане на обекти и влагане на инвестиции с дълготраен характер. При неспазване на тези ограничения собствениците не се обезщетяват за извършените подобрения и премахват изградените сгради и съоръжения за своя сметка.

Чл. 28

Отчуждените за държавни нужди земи по чл. 27, ал. 1 се актуват като публична държавна или общинска собственост.

Чл. 29

(1) Промяната на предназначението на земеделски земи от държавния или от общинския поземлен фонд, необходими за изграждане на обекти на техническата инфраструктура или на други обекти от лица, на които продажбата или учредяването на право на строеж или сервитути върху държавни и общински имоти се извършва без търг или конкурс по силата на закон, може да се извърши за тяхна сметка след решение за предварително съгласие на министъра на земеделието, съответно на общинския съвет за изработване на подробен устройствен план, въз основа на подадено от тях заявление. С решението министърът на земеделието и храните, съответно общинският съвет определя и срока на валидност на предварителното съгласие по образец, одобрен от министъра на земеделието.

(2) В заявлението по чл. 1 се посочва ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, когато заявителят е юридическо лице или едноличен търговец, или номер и дата на издаване на документа за самоличност, когато заявителят е физическо лице, като се прилагат:

1. картен материал с отразено проектно ситуационно разположение на площадките или трасетата в имота/имотите с геодезически координати на определящите ги точки;

2. предварителни (прединвестиционни) проучвания.

(3) След утвърждаване на площадка (трасе) и при влязъл в сила подробен устройствен план за земите по ал. 1 министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице, съответно общинският съвет продава земите или учредява ограничени вещни права или сервитути върху тях.

(4) Извън случаите по ал. 1 промяна на предназначението на земеделски земи от държавния или от общинския поземлен фонд за нуждите на физически или юридически лица може да се извършва, след като лицата ги придобият в собственост или им бъде учредено право на строеж върху тях или сервитути.

(5) Разпоредбите на този член не се прилагат при промяна на предназначението на земеделски земи от държавния поземлен фонд или общинския поземлен фонд за изграждане на национални обекти или на общински обекти от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост.

Чл. 30

(1) При промяна на предназначението на земеделска земя, когато не е от общинския поземлен фонд се заплаща държавна такса, определена с тарифа, утвърдена от Министерския съвет. Таксата се заплаща от собственика на земеделската земя, поискал промяната на предназначението ѝ, или от инвеститора на обекта за държавна или общинска нужда.

(2) При промяна на предназначението на земеделска земя от общинския поземлен фонд, включително в случаите по чл. 29, ал. 3 и 4 за земите от общинския поземлен фонд, се заплаща местна такса, определена от общинския съвет.

(3) Не се заплаща такса по ал. 1 и 2 за строителство при условията на чл. 4, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; за засаждане на горски дървесни видове;; за земи, изключени от строителните граници на населените места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, когато отново се иска включването им в същите граници; за строителство, свързано с прилагането на технологии и мероприятия по чл. 7, както и в случаите по чл. 22а, ал. 12 от Закона за насърчаване на инвестициите.

(4) Не се заплаща такса по ал. 1 и 2 от държавата и от общините, когато се променя предназначението на земеделска земя от държавния или от общинския поземлен фонд за изграждането на обекти публична държавна или публична общинска собственост.

Чл. 31

(отменен)

(1) Към Министерството на земеделието и хранителната промишленост се образува национален фонд „Опазване и подобряване продуктивните качества на земеделските земи“.

(2) Средствата по фонда се набират от:

1. таксите по чл. 30 за земите от Държавния поземлен фонд и земите на физически и юридически лица;

2. петдесет на сто от приходите от наем и аренда за ползване на земи от Държавния поземлен фонд;

3. дарения от физически и юридически лица;

4. приходи, получени от управлението на фонда, вкл. лихви;

5. други източници.

(3) Набраните във фонда суми се съхраняват в отделна приходно-разходна извънбюджетна сметка.

(4) План-сметката за прихода и разхода на средствата по Националния фонд „Опазване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи“ се одобрява ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и хранителната промишленост и министъра на финансите. В план-сметката се определя размерът на средствата, които ще се използват за покриване на част от издръжката на органите по прилагането на закона.

Чл. 32

(отменен)

(1) Към общините се образува общински фонд „Опазване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи“.

(2) Средствата по фонда се набират от:

1. таксите по чл. 30 – за общински земи;

2. сумите, получени от оземляване и от предоставяне за ползване на земи от общинския поземлен фонд;

3. глобите и имуществените санкции по глава девета по наказателни постановления, издадени от кмета на общината или от упълномощените от него лица.

(3) Ежегодно с утвърдената план-сметка от Министерския съвет част от средствата, постъпили в Националния фонд „Опазване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи“, се пренасочват към общинските фондове съобразно размера на земеделските земи на територията на общината.

(4) Набраните във фонда по ал. 1 суми се съхраняват в отделна приходно-разходна извънбюджетна сметка. План-сметката за приходите и разходите на общинския фонд се одобрява ежегодно от общинския съвет.

Чл. 33

(отменен)

Средствата от фондовете по чл. 31 и 32 се разходват за проектиране и изграждане на мелиоративни и противоерозионни обекти, усвояване на нови земи, рекултивация на нарушени терени, подобряване продуктивните качества на земите, устройство и изграждане на инфраструктурата на земеделските територии, оценка на качеството и категоризацията на земите, наблюдение и контрол върху състоянието на поземлените ресурси и други дейности, свързани с опазването на земята.

Чл. 34

(1) Решението за утвърждаване на окончателна площадка за проектиране на обект губи правно действие, ако след изтичане на три години от влизането в сила на подробния устройствен план заинтересованото лице не направи искане за промяна предназначението на земята.

(2) Когато обектът се изгражда на етапи, решението за утвърждаване на площадка или трасе губи правно действие, ако в едногодишен срок от влизането в сила на подробния устройствен план не бъде поискана промяна предназначението на земята за изграждане на първия етап.

Чл. 35

Решението за промяна на предназначението на земята и удостоверението по чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 се отменя или изменя, когато:

1. размерът на земята надхвърля нуждите, за които е предоставена;

2. нуждите от земята са отпаднали;

3. в тригодишен срок от влизане на решението в сила не е започнала процедурата за отчуждаване на земята за държавни и общински нужди;

4. в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта за държавни и общински нужди не е започнало;

5.

6.

Чл. 36

Решение на Комисията за земеделските земи може да се отмени или измени и когато се установи, че при издаването е допусната очевидна фактическа грешка или са настъпили промени в обстоятелствата, при които е издадено.

Чл. 37

(1) Предложение за отменяне или изменяне на решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 и на удостоверението по чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 може да правят собственик на земеделската земя, министър, ръководител на ведомство, областен управител, кмет на община и други заинтересувани организации и лица.

(2) За предложението за отмяна или изменяне на решението за промяна на предназначението на земеделската земя и удостоверението по чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 се уведомява заинтересованото лице по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В 14-дневен срок от уведомлението лицето може да представи писмен отговор.

(3)

(4) В случаите по чл. 35, т. 1 не се допуска продължаване на срока на валидност на решението.

Чл. 38

(1) Предложение за отмяна или изменяне на решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 и на удостоверение по чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 се разглежда и решава от органа, издал решението или удостоверението, с ново решение или удостоверение в едномесечен срок от изтичането на срока по чл. 37, ал. 2.

(2) Актът, с който се отменя или изменя решението, съответно отказът за това, се съобщава на заинтересуваните лица и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.

(3) При отмяна на решението за промяна предназначението на земята за държавни или общински нужди на собственика се заплаща от държавата или общината обезщетение за причинените вреди и пропуснатите ползи.

(4) При отмяна на решението за промяна на предназначението на земята, както и в случаите по чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 и ал. 11 заплатената такса по чл. 30, ал. 1 или 2 не се възстановява. Когато реализирането на инвестиционното намерение не може да бъде осъществено поради наложени с нормативен или общ административен акт забрани и решението или удостоверението за промяна на предназначението на земеделската земя бъде отменено по искане на заинтересованото лице, заплатената такса по чл. 30, ал. 1 или 2 се възстановява.

Чл. 39

(1) Към Министерството на земеделието и хранителната промишленост се създава Комисия за земеделските земи.

(2) В състава на комисията по ал. 1 се включва по един представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на правосъдието, на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, на Министерството на енергетиката, на Министерството на земеделието и храните и на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ в структурата на Селскостопанската академия. При необходимост в заседанията на комисията могат да участват и представители на други заинтересовани ведомства.

(3) Министърът на земеделието и хранителната промишленост е председател на Комисията за земеделските земи. Той определя поименния ѝ състав по предложение на съответните министри и ръководителите на други ведомства.

(4) Министерството на земеделието и хранителната промишленост осигурява административното, техническото и финансовото обслужване на Комисията за земеделските земи.

Чл. 40

(1) Комисията за земеделските земи с решение:

1. утвърждава краткосрочни и дългосрочни програми за възстановяване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи;

2. утвърждава площадки и трасета за изграждане на всякакъв вид обекти върху земеделски земи с площ над 50 дка за земеделски земи от първа до четвърта категория или поливни,, в случаите по чл. 19 и когато земята е в землищата на населените места от повече от една област;

3. при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план или парцеларен план разрешава промяна на предназначението на земеделски земи за изграждане на обекта;

4. разрешава промяна на предназначението на земеделска земя на етапи по искане на заинтересованото лице;

5. отказва утвърждаването на площадката или трасето в случаите, посочени в чл. 22, ал. 2;

6. обсъжда исканията за промяна на предназначението на поливни площи и земи от първа до четвърта категория, като прави предложения до Министерския съвет в случаите по чл. 23;

7. отменя или изменя свое решение по реда, предвиден в този закон, решения по отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата (ДВ, бр. 27 от 1973 г.) както и решения във връзка с подадени жалби по реда на чл. 24а.

8.

9. спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя, когато възникнат въпроси, свързани със здравни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в закон, до тяхното изясняване;

10. разрешава временно ползване на земеделска земя при условията и по реда на правилника за прилагане на закона.

(2) Решенията по ал. 1 се съобщават на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Решенията за утвърждаване на площадки и трасета за проектиране, за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди и отказът за издаване на решение могат да се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 41

(1) Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което:

1. извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя;

2. използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението ѝ;

3. заема земя без трасиране на границите ѝ по чл. 25, ал. 2 или в отклонение на определените граници;

4. унищожава хумусния пласт;

5. започне изграждането на обект върху поголяма площ от разрешената му или го измести върху земя от по-висока категория;

6. не освободи в срок предоставената за временно ползване земеделска земя или не я върне в първоначалния ѝ вид.

7.

(2) При повторно нарушение наказанието е глоба от 1000 до 10 000 лв..

(3) На юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 20 000 лв.

Чл. 41а

(1) Наказва се с глоба от 500 до 6000 лв. ползвателят на земеделска земя, на която е извършено изгаряне на стърнища и други растителни отпадъци.

(2) При повторно нарушение наказанието е от 1000 до 12 000 лв.

(3) Наказанието по ал. 1 и 2 се налага и на лице, което е нарушило забраната по чл. 6, ал. 1, т. 2.

Чл. 42

(1) Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. длъжностно лице, което:

1. издаде заповед за одобряване на подробен устройствен план или парцеларен план върху земеделска земя, без да има решение за утвърдена площадка (трасе) за проектиране на обект, постановено от комисиите по чл. 17, ал. 1;

2. разреши започване на строителството върху земеделска земя, чието предназначение не е променено по реда на закона;

3.

4. не уведоми общинската администрация за извършената промяна в предвидените в закона случаи;

5.

(2) При повторно нарушение наказанието е глоба от 1000 до 10 000 лв..

Чл. 43

(1) Наказва се с глоба от 250 до 2000 лв. лице, което не поддържа противоерозионно или друго съоръжение за опазване на земята.

(2) Наказва се с глоба, равна на удвоената стойност на съоръжението, лице, което унищожи или повреди противоерозионно или друго съоръжение за опазване на земята.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 500 до 1500 лв., а по ал. 2 – четворният размер на стойността на съоръжението.

Чл. 44

(1) Нарушението се установява с акт на длъжностни лица, определени от министъра на земеделието, а в случаите на нарушения за земи от общинския поземлен фонд, кактои в случаите по чл. 41а, ал. 1 – от длъжностни лица, определени от кмета на общината.

(2) Наказателното постановление се издава от министъра на земеделието и хранителната промишленост или от оправомощено от него длъжностно лице съответно от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Наказателните постановления се издават, обжалват се и се изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Глобите и имуществените санкции по наказателни постановления, издадени от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице, постъпват в общинския бюджет.

Чл. 45

(1) При установяване на нарушение на закона министърът на земеделието и хранителната промишленост дава задължителни предписания и определя срок за отстраняване на последиците.

(2) При неизпълнение на предписанията и неотстраняване на последиците в определения срок министърът на земеделието и хранителната промишленост спира със заповед изграждането на обекта. Заповедта подлежи на обжалване по реда на чл. 40, ал. 3.

Чл. 46

(отменен)

Глобите по тази глава се определят въз основа на минималната месечна работна заплата за страната, действаща към момента на издаване на акта за констатиране на нарушението.

§ 1

(1) По смисъла на този закон:

1. „Рекултивация“ е комплекс от технически и биологически дейности, с които се възстановява първоначалното ползване на земята, а когато това е невъзможно, се създава друг вид ползване или се оформя подходящ ландшафт.

2. „Линейни обекти“ са автомагистрали, пътища, железопътни линии, плавателни, отводнителни и напоителни канали, подземни и надземни топлопроводи, паропроводи, газопроводи, продуктопроводи, водопроводи, канализации, кабели, електропроводи, въжени, телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и телекомуникационни линии.

3. „Парцеларен план“ е подробен устройствен план за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии по смисъла на Закона за устройство на територията, по който се извършва промяна на предназначението, отчуждаване и/или ограничаване правото на собственост върху поземлените имоти.

4. „Екологичните функции на почвената покривка“ се изразяват чрез способността ѝ да акумулира водни запаси, хранителни елементи, активно органично вещество и свързаната с него химична енергия; да осигурява условия за жизнена дейност на растенията и микроорганизмите; да регулира химичния състав на атмосферата, повърхностните и подпочвените води; да поддържа устойчивостта на геоекосистемите.

5. „Увреждането на почвената покривка“ е изменение на физичните, химичните и биологичните характеристики на почвите, при което възниква опасност екологичните функции на почвената покривка да бъдат нарушени или затруднени в съществена степен или за продължителен период.

6. „Базисна цена на земеделската земя“ е нормативно установена от държавата парична равностойност за комплекс от продуктивните, технологичните, екологичните и икономическите качества на земеделската земя при използването ѝ по предназначение.

7. „Хумусно депо“ е земна площ, определена за съхраняване на хумусния пласт от физическото или юридическото лице, получило разрешение за промяна в предназначението на земеделска земя.

8. „Лице, което има право да строи в чужд имот“ е лицето, на което е учредено право на строеж, или лицето, на което правото да строи в чужд имот е определено със закон или е предоставено въз основа на писмен договор със собственика на поземления имот, вписан по партидата на съответния имот в съответната служба по вписванията.

9. „Заинтересовано лице“ е собственикът на земята, лицето с право да строи в чужд имот и инвеститорът, които са направили искане за утвърждаване на площадка/трасе и/или за промяна на предназначението на земята.

10. „Поливна“ е земеделската земя, която е разположена на територия, обслужвана от напоителна система или напоително поле, или може да се напоява от естествен водоизточник, позволяващ гравитачно подаване на вода в имота.

(2)

11. „Агрофотоволтаици“ са енергийни обекти за производство на електрическа енергия от слънчева енергия, изградени върху земеделска земя, които позволяват спокойното и безпрепятствено използване на земеделската земя за нейното предназначение.

§ 2

(1) За строителство, извършено върху земеделска земя, без да е променено предназначението ѝ, се провежда процедурата по реда на този закон.

(2) В случаите по ал. 1 собственикът на обекта заплаща санкцията по глава девета на закона и двойния размер на таксата по чл. 30.

(3) Когато земята, върху която е извършено строителството, е държавна или общинска собственост по смисъла на чл. 10б, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и са заплатени сумите по ал. 2, собственикът на обекта може да придобие собствеността върху земята с променено предназначение по нейната пазарна цена по ред, определен с правилника за прилагането на закона.

§ 3

Земеделски производител, на когото е наложена санкция по този закон, не може да ползва субсидия и да сключва договор по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на земеделските производители за следващата стопанска година, както и да получава средства от държавния фонд „Земеделие“ по чл. 13, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от същия закон за срок три години от влизането в сила на наказателното постановление.

§ 4

Този закон отменя Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (обн., ДВ, бр. 27 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 58 от 1985 г., бр. 24 от 1987 г. и бр. 26 от 1989 г.).

§ 5

Заварените недовършени процедури за определяне на площадка и трасе или за промяна на предназначението на земята се довършват по реда на този закон.

§ 6

Инвеститор на обект, на когото до влизането на този закон в сила е издадено решение за отчуждаване или предоставяне на земя за неземеделски нужди, се въвежда във владение върху земята по реда на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата. Когато тригодишният срок по чл. 19, ал. 2 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата е изтекъл и обектът не е изграден, инвеститорът иска ново решение по реда на този закон.

§ 6а

Промяна на предназначението на земеделски земи с начин на трайно ползване – пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, се разрешава, когато е:

1. предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината;

2. предвидено за изграждане на обекти с национално значение, национални обекти по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, както и на общински обекти от първостепенно значение;

3. предвидено за изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията, на археологически обекти по смисъла на Закона за културното наследство и на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;

4. предоставена концесия с решение на Министерския съвет.

§ 7

В Закона за мините и кариерите (обн., Изв., бр. 92 от 1957; попр., бр. 17 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1959 г., бр. 104 от 1960 г.; ДВ, бр. 84 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 27 и 56 от 1986 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 22 ал. 4 се изменя така: „Предоставянето на земеделските земи за нуждите, посочени в ал. 1, се извършва по реда на Закона за опазване на земеделските земи.“

2. В чл. 26 се правят следните изменения:

§ 8

В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 37 от 1978 г.) ал. 2 на чл. 10 се изменя така: „Промяна на предназначението на земеделските земи се извършва по реда на Закона за опазване на земеделските земи.“

§ 9

Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет, който издава правилник за прилагането му.