Решение № 188 от 12.06.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 59/2026
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 12.06.2026
- Състав
- Ели Георгиева Скоклева
Цитирани разпоредби
- чл.34,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.14,ал.1 · Закон за опазване на земеделските земи
- чл.3 · Закон за опазване на земеделските земи
- чл.41,ал.1,т.3 · Закон за опазване на земеделските земи
- чл.44,ал.2 · Закон за опазване на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. Дупница, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ели Г. Скоклева при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно наказателно дело № 20261510200059 по описа за 2026 година
Адрианополски епископ Е........... –игумен ,представляващ , „Рилската Света Обител-Рилски манастир“ обжалва наказателно постановление № НП-491 /17.12.2025г год., издадено от заместник министър на земеделието и храните,с което е наложена имуществена санкция в размер на 9 451лв. чл.41,ал.3 във вр. с ал.1т.4 ЗОЗЗ във вр. с чл.14,ал.1 и чл.3 ЗОЗЗ.Прави оплаквания за незаконосъобразност като излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че не е субект на горното нарушение.
Административно наказващия орган поддържа жалбата като се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателствапоказанията на разпитаните свидетели и писмените такива, прие за установено следното от фактическа страна:
„Рилската Света Обител-Рилски манастир“ е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр.Дупница, с площ от 10 965кв.м земеделска земя от втора гория. Същият бил отдаден под наем с договор от 18.11.2022г. на „Рила Дриймс Хотелс 1989“ ЕООД гр.Сапарева баня, по силата на който ,наемателят се задължил да ползва недвижимия имот по предназначение.
1
На 28.08.2025г. ,упълномощен представител на жалбоподателя, подал заявление до директора на ОД“Земеделие“ гр.Кюстендил, за издаване на акт за категоризиране на въпросния имот-земеделска земя,за промяна на предназначението за неземеделски нужди.
Във връзка с подаденото заявление, на 15.09.2025г.,длъжностни лица при ОД „Земеделие и гори“ гр.Кюстендил извършили проверка на място на поземления имот, при която установили,че същия е ограден със стоманени колове и телена мрежа,имота е настлан с инертни материали и фрезован асфалт и има поставена сглобяема сграда на един етаж, монтирана върху бетонова площадка.
С писмо от 08.10.2025г. жалбоподателя поканен за съставяне на АУАН и на посочената в писмото дата-10.10.2025г.,в присъствието на жалбоподателя, бил съставен такъв за нарушение по за нарушение по чл.3,във вр. с чл.14,ал.1 ЗОЗЗ. В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН не са постъпили възражения и въз основа на съставения акт, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на осн. чл.41,ал.3 във вр. с ал.1т.4 ЗОЗЗ,била наложена посочената погоре имуществена санкция.
Видно от приложените карти на въпросния имот, от заснемане, извършено министерство на земеделието и храните, през 2020г. и 2023г.,същият е бил в състоянието, описано при проверката на 15.09.2025г.терена е застлан и описаната постройка съществува , и при двете заснемания.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели. Същите не си противоречат и се подкрепят от писмените доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган ,съгл. чл.44,ал.2 ЗОЗЗ, въз основа на АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от заповеди
№РД-46-97/26.02.2018г. и
№
РД46270/16.11.2021г.,издадени от министъра на земеделието и храните.
Събраните по делото доказателства установиха,че в производството по установяване на административното нарушение и съответно налагане на 2 санкцията ,са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.41,ал.1,т.3 ЗОЗЗ- че на 15.09.2025г. е унищожил хумусния пласт от въпросния имот, който е представлявал земеделска земя,чрез настилане на терена и изграждане на временна постройка. Доказателствата по делото безспорно установяват,че действията по осъществяване на изпълнителното деяние са извършени найкъсно през 2020г.,от която година е извършено първото заснемане картата на имота . Предвид,че това заснемане е извършено от министерство на земеделието и храните т.е. на АНО му е станало известно,че е извършено такова нарушение, АУАН е съставен години след изтичане на едногодишния давностен срок по чл.34,ал.1 ЗАНН. Изтичането на предвидената в закона давност, какъвто е настоящия случай,лишава АНО от възможност да реализира административно наказателна отговорност, поради което съдът следва да отмени наказателното постановление,без да обсъжда по същество.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-491 /17.12.2025г год., издадено от заместник министър на земеделието и храните, с което е наложена имуществена санкция в размер на 9451лв. за нарушение по чл.41,ал.3 във вр. с ал.1т.4 ЗОЗЗ във вр. с чл.14,ал.1 и чл.3 ЗОЗЗ на „Рилската Света ОбителРилски манастир“с код по Булстат 000264562, представлявана от
Адрианополски епископ Е........... –игумен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________ 3