Решение № 14 от 30.09.2026, Районен съд - Ивайловград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Ивайловград, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Красимира Анг. Христова като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно наказателно дело № 20265650200003 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава III, раздел V, чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Обстоятелства по жалбата:

Жалбоподателят „БУЛГНАЙС“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – град Ивайловград, ул. И.В. № **, обжалва наказателно постановление № НП - 3 от 12.01.2026 г. на административнонаказващ орган (АНО) – Кмет на Община Ивайловград, връчено му на 13.01.2026 г., като постановено в нарушение на закона, необосновано, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага доводи от фактическа и правна страна. Твърди, че при абсолютно същите фактически констатации от същата проверка, от същата дата и час, бил съставен предходен АУАН № 18/10.11.2025 г. за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по който е издадено НП № 2 от 02.01.2026 г. на Кмета на Община Ивайловград. Съгласно чл. 18 ЗАНН с едно деяние може да са извършени няколко административни нарушения, или едно лице да е извършило няколко отделни административни нарушения, но в настоящия случай неправилно се приемало, че е налице идеална съвкупност от нарушения и законът е приложен неправилно. Приело се, че е извършено едно деяние, в първия случай „ползва“, а в другия – „използва“ земеделска земя общинска собственост. Невъзможно било с едно и също деяние спрямо един и същ обект на защита да се извършат две отделни нарушения. Такава хипотеза била допустима, ако обектите на защита са различни, като и съставите на 1 административните нарушения трябвало да са различни от обективна страна.

Следователно, с НП – 3/12.01.2026 г. дружеството се наказвало повторно за едно и също деяние, което било недопустимо и водело до незаконосъобразност.

На следващо място, жалбоподателят твърди, че в АУАН и в НП деянието се квалифицирало по чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, като законът изрично сочел, че субект на подобно нарушение можел да е единствено физическо лице, а жалбоподателят се явявал търговско дружество. Освен това не било конкретизирано по надлежен начин мястото на евентуалното нарушение – имало позоваване на замерване с техническо средство, което не е предвиден от закона начин за установяване на имотни граници. Не се проверило и подаденото срещу АУАН възражение, че се извършвало укрепване на коларски път, а не се касаело за изхвърляне на отпадъци. С тези аргументи моли атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят „БУЛГНАЙС“ ООД, редовно призован, не се явява лично техен представител, за тях се явява адв. Н. К. от ХАК. Поддържа жалбата.

АНО – Кмет на Община Ивайловград, редовно призован, представлява се от юрк. Д. Н.. Оспорва жалбата.

В с.з. е приета като доказателство пълната административна преписка по издаване на оспорвания административен акт.

РП – Хасково, ТО – Ивайловград, уведомена на осн. чл. 62 от ЗАНН, не встъпва в процеса.

Факти от съдебното дирене:

С наказателно постановление № НП – 3 от 12.01.2026 г. на търговско дружество „БУЛГНАЙС“ ООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление – град Ивайловград, ул. И.В. № **, с управител С.И.Г. на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 41, ал. 3 вр. чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 евро за това, че на 24.11.2025 г. в 11:15 часа при извършена проверка от М. Н.

А. – на длъжност главен инспектор в Дирекция „Административно, правно, информационно обслужване и човешки ресурси“ към Община Ивайловград в присъствието на свидетелите Х. Д. И. – специалист „Други дейности по икономика“ при Община Ивайловград и С. Д. Б. – горски стражар в Община Ивайловград, с адрес гр. Ивайловград, ***, на общински поземлен имот с идентификатор *** (номер по предходен план 000075), с начин на трайно ползване – пасище, общинска собственост с площ 43 715 кв.м., находящ се в землището на село Черни рид и общински поземлен имот с идентификатор *** (номер по предходен план 000074) с начин на трайно ползване за селскостопански, горски, ведомствен път с площ 4811 кв.м., находящ се в землището на село Черни рид, община Ивайловград, е установено, че в поземлен имот с идентификатор *** (номер по предходен план 000075) с начин на трайно ползване пасище, общинска 2 собственост с площ 43 715 кв.м., находящ се в землището на село Черни рид, са насипани минни отпадъци, представляващи парчета от гнайсови камъни и парчета от дебели гнайсови плочи за настилка.

В наказателното постановление са описани фактическите обстоятелства по извършване на констатираното нарушение. Посочено е, че с техническо средство на община Ивайловград, джипиес марка Trimble, модел Juno SB, е измерена точно площта, върху която са складирани и разстелени минните отпадъци. Общо е засегната площ от 247 кв.м. при посочени координатни точки, представляваща част от общински поземлен имот с идентификатор *** (номер по предходен план 000075) с начин на трайно ползване пасище – общинска собственост с площ от 43715 кв.м. в землище на село Черни рид, община Ивайловград. На терен е присъствал А.М., живущ в град Ивайловград, който се представил като работник в „БУЛГНАЙС“ ООД. Посочено е, че при служебно извършена проверка по документи в архива на Община Ивайловград се установило, че за описания общински поземлен имот, дружеството няма разрешение за струпване на минни отпадъци, няма договор за ползване на имота, няма учредени права на преминаване и сервитут, няма разрешение за промяна на земеделска земя на неземеделски цели.

АНО е посочил в НП, че с използването на земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й в размер на 247 кв..м. при посочените координатни точки, представляващи част от общински поземлен имот с идентификатор *** дружеството „БУЛГНАЙС“ ООД е нарушило чл. 41, ал. 1, т . 2 от ЗОЗЗ. Констатирано е, че от нарушението не са претърпени имуществени вреди.

При съставянето на АУАН са направени писмени възражения от управителя на дружеството, с което се твърди, че от „БУЛГНАЙС“ ООД са положени минни отпадъци на площ от 24 кв.м. в основата на коларски път, попадащ в поземлен имот № ***, а останалата част с площ 247 кв.м. не са положени от тях. Във възражението се посочва, че е налице статистическа грешка при измерването на площта на натрупаните от „БУЛГНАЙС“ ООД отпадъци и границите на посочените в АУАН поземлени имоти. Във възражението се посочва, че на 24.11.2025 г. в 14.00 часа отпадъците били извозени от имота.

АНО е приел, че направените възражения са неоснователни, а установеното нарушение и авторството на извършителя са потвърждават.

Прието е, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН – маловажен случай на административно нарушение.

С тези съображения в мотивната част на наказателното постановление АНО е постановил налагането на административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 евро за извършеното нарушение на чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ.

В АУАН са описани идентични обстоятелства.

По делото бяха допуснати до разпит актосъставителя и свидетелите по 3 съставянето на АУАН – М. Н. А., Х. Д. И. и С. Д. Б..

От техните показания се установява, че св. А., в присъствието на св. Б. и св. И., извършили на 24.11.2025 г. проверка в общински поземлен имот *** в землището на село Черни рид. Според А. при проверката се установили две нарушения. Първото нарушение се отнасяло до това, че ползва пасище без правно основание (договор за наем, договор за право на ползване), а второто нарушение се отнасяло до това, че използва земеделски имот за неземеделски цели, изграждане на коларски път с насипване на отпадъци. Относно тяхното разположение А. посочва, че минните отпадъци били поставени между двете нива на пътя, който е в пасището и е коларски път. Едната част на пътя била по-висока и за да се изравни се насипали минните отпадъци. Целта, според свидетеля, била да се направи подход към горната площадка, където се намирали палети и фургони. Пътят, върху който били насипани отпадъците, попадал в общинското пасище. Твърди се, че дружеството можело да обслужва концесионната си площ от полски път, одобрен по документи и съгласуван.

От показанията на св. И. се установява, че тя е присъствала на проверката, извършена на 24.11.2025 г. в землището на село Черни рид. На място се констатирало, че има разпилени гнайсови камъни върху имот общинска собственост, а площта била измерена от А. с помощта на джипиес и възлизала на 247 кв.м. И. смята, че тези отпадъци били разпилени, за да се направи път за преминаване на МПС, като оттам можело да се достигне до кариерното гнездо или до пасище-земеделски имот. Свидетелката обяснява и начина на извършване на замерването, като св. А. замервал с джипиес площта, върху която били разхвърляни парчетата гнайсови камъни, казвал данните на св. Б., който от своя страна ги диктувал на св. И. и тя ги записвала в бележник.

Уточнява, че всички гледали в джипиеса определената точка.

Св. Б. твърди, че проведената проверка е била една от много други такива регулярни проверки на кариерите. Според него измерената площ е била около 240 – 250 кв.м., което съответства на отбелязаното в наказателното постановление. Б. наблюдавал замерването, какво показва джипиеса и какво записва И. като данни.

Правни съображения:

Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима. Обжалваното наказателно постановление № НП – 3 от 12.01.2026 г. на Кмет на Община Ивайловград е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 44, ал. 2 вр. ал. 1 ЗОЗЗ, доколкото се касае до имот – пасище от общинския поземлен фонд.

НП е връчено на жалбоподателя на 13.01.2026 г., като жалбата е постъпила в Община Ивайловград на 15.01.2026 г. и е изпратена в РС – Ивайловград на 22.01.2026 г. Жалбата, преценена по същество, е основателна.

В АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 41, ал. 1, т. 2 от 4

ЗОЗЗ. Цитираната разпоредба гласи: „Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което:… използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й“. Впоследствие в НП е посочено, че с действията си жалбоподателят е нарушил чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ, поради което и на основание чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ вр. чл. 41, ал. 3 от ЗОЗЗ му е наложена имуществена санкция. Така използваните формулировки в АУАН и в НП сочат, че длъжностните лица и АНО са посочили неправилно нарушената разпоредба с оглед правния статут на нарушителя. В ал. 1, т. 1-6 на чл. 41 ЗОЗЗ всички отделни състави на административни нарушения могат да бъдат извършени единствено от лице, което има качеството на физическо лице. Когато същите нарушения са извършени от юридическо лице, приложимата норма е чл. 41, ал. 3 вр. чл. 41, ал. 1 ЗОЗЗ. Тази правна квалификация на административното нарушение следва да бъде формулирана първо в АУАН, а впоследствие и в НП. Само по този начин се постига правилно прилагане на материалния закон и се спазват административнопроизводствените правила при ангажиране отговорността на нарушителя. Освен това тази формулировка е гаранция и за спазване правото на защита на лицето, тъй като само така то може да научи именно в какво качество е привлечен към административно-наказателна отговорност. От това обстоятелство се определя и в какво качество лицето бива санкционирано със съответното административно наказание – за физическите лица е предвидена глоба, а за юридическите лица – имуществена санкция. Тази прецизност в съдържанието на АУАН и НП е задължителна с още по-голямо основание, като се има предвид, че съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, а за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Между административнонаказателната отговорност на юридическото лице и представляващото го физическо лице не съществува идентичност, поради което наказващият орган е бил длъжен да установи по несъмнен начин, че нарушението е извършено във връзка именно с дейността на юридическото лице с оглед диференциране на административното наказание.