Решение № 1078 от 20.07.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1078

Варна, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

КРАСИМИР

КИПРОВ

Членове:

Р. АНДОНОВА

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия Р. АНДОНОВА административно дело № 382 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК и е образувано по жалба от „Добротич Уинд“ АД – Варна, ЕИК *********, представлявано от Изп. директор К.Й. чрез пълномощника й адв. П.Т. ***, срещу Решение №60 по Протокол №4 от 30.01.2012г на Общински съвет – Ветрино, с което на осн.чл.20 и чл.21 ал.1 т.13 от ЗМСМА се разрешава монтаж на единични ветрогенератори на разстояния по-големи от 1000м по права линия от регулацията на населеното място до имота.

Твърди се нищожност на оспореното решение като издадено от некомпетентен орган, понеже въпросът – предмет на решението на ОбС - Ветрино, е уреден от нормативен акт от по-висока степен – Закона за енергетиката и издадената въз основа на него Наредба №14/15.06.2005г за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обекти и съоръжения за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия (Наредба №14/2005г), т.е. че при приемането му ОбС – Ветрино е излязъл извън пределите на материалната си компетентност, което прави този акт нищожен. Претендира се отмяната му и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание по същество адв.Т. и адв.З. поддържат изцяло така депозираната жалбаи настояват за уважаването й. С писмена защита развиват подробно мотивирани съображения за нищожност, а в евентуалност – и за незаконосъобразност на оспореното решение на всички основания по чл.146 от АПК, като се позовават и на съдебна практика, поддържайки искането си за присъждане на разноски по представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответният ОбС – Ветрино, представляван от председателя Д.Н. чрез пълномощника й адв.Р.А. ***, настоява за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. С писмена защита адв.А. мотивира становище за недопустимост на жалбата, за неоснователност на твърденията за некомпетентност на ОбС да приеме такова решение, както и на тези за допуснати съществени процесуални нарушения при приемането му с оглед факта, че изискванията на чл.26 – чл.28 от ЗНА са влезли в сила от 01.01.2008г, а оспореното им решение е взето преди този момент. Поради това настоява за отхвърляне на жалбата като неоснователна, и на свой ред претендира присъждане на разноски съгл. представения списък по чл.80 от ГПК.

Участващият в производството представител на

Варненска Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият тричленен съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено с Докладна записка вх.№ОбС 0800-3/12.01.2012г от кмета на Община Ветрино до председателя на Общинския съвет (стр.53-54 по преписката) относно разполагане на алтернативни източници на елергия – ВЕИ (ветрогенератори) в земеделски земи на територията на Община Ветрино. В същата се излага, че във връзка с опазване на компонентите на околната среда (въздух, почви, води, ландшафт, биологично разнообразие и др.) от замърсяващите и увреждащите фактори на околната среда (шум, вибрации, отпадъци и др.), кметът предлага на вниманието на местния парламент за обсъждане и приемане на граници за минимално разстояние на алтернативни източници на енергия (ветрогенератори) до най-близките населени места и категорията на земята, на която ще бъдат разположени. Посочени са граничните стойности на нивата на шума в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, предвидени с Наредба №6/26.06.2006г за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателине за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. Посочено е още, че отстоянията до населените места не са регламентирани в законовата уредба на РБ, както и че известен критерий е заложен в чл.141 ал.1 от Наредба №14/2005г за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, според който граничното разстояние на ветротурбините е минимум 500м от регулацията на населените места. В тази връзка на осн.чл.20 и чл.21 т.13 от ЗМСМА кметът е предложил ОбС да вземе решение да се разрешава монтаж на единични ветрогенератори на разстояния, по-големи от 1000м по права линия от регулацията на населеното място до имота.

С изх. №ОбС 0801-8/21.01.2012г (стр.47-49 по преписката) председателят е свикал Четвърто редовно заседание на ОбС – Ветрино на 30.01.2012г с обявен дневен ред, в чиято т.5.8. е включено разглеждане на горецитираната докладна записка на кмета на Общината. На същата дата са определени и водещите комисии по всяка докладна, като тази по т.5.8. от дневния ред е определена Постоянната комисия по „Териториално и селищно устройство, благоустройство и опазване на околната среда“ (стр.51 по преписката).

На проведеното на 26.01.2012г заседание на тази ПК присъствали всички нейни петима членове (стр.42 по преписката).

Становището на комисията, обективирано в Протокол №2/26.01.2012г, е че вносителите били дали пълни и подробни разяснения относно внесения материал, и проекта за решение бил гласувал с четири гласа „за“ и един „въздържал се“.

На 30.01.2012г било проведено редовно заседание на Общински съвет – Ветрино, на което присъствали всички тринадесет общински съветници (стр.2 по административната преписка). По т.6.8. от дневния ред били докладвани докладната записка, горецитираното становище на ПК и проекта за решение, не били направени изказвания и нямало обсъждане, след което ОбС преминал към гласуване, и с 12 гласа „за“ и един „въздържал се“ приел оспореното си понастоящем Решение №60, с което на осн.чл.20 и чл.21 ал.1 т.13 от ЗМСМА разрешава монтаж на единични ветрогенератори на разстояния по-големи от 1000м по права линия от регулацията на населеното място до имота.

Съдебното оспорване на това решение е обявено по реда на чл.188 вр.чл.181 ал.1 и ал.2 от АПК; по делото не са постъпили искания по реда на чл.182 ал.2 и ал.3 от АПК.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, които са взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Относно характера на оспореното

Решение №60 по Протокол №4 от 30.01.2012г на ОбС – Ветрино:

Съгласно легалната дефиниция на чл.75 ал.1 от АПК нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Според ал.2 на текста нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.

С оглед присъщите му правни характеристики и независимо от начина, по който е наречено – решение, оспореният понастоящем административен акт на ОбС – Ветрино притежава в кумулативност всички императивноизискуеми характеристики на подзаконов нормативен акт. Конкретно – решението представлява волеизявление за създаване на общо правило за поведение, регулиращо посредством властнически метод поведението на гражданите и техните организации в конкретна сфера на осъществяването на изпълнителната дейност, т.е. административноправна норма, която се отнася за неопределен и неограничен брой адресати – желаещите да поставят и експлоатират ветрогенератори на територията на Община Ветрино, т.е. с ограничен териториален обхват, и с многократно правно действие, неограничено във времето. По съществото си конкретната административноправна норма, представляваща подзаконов нормативен акт, е забраняваща такава – с нея се въвежда забрана за монтаж на единични ветрогенератори на разстояние по-малко от 1000м по права линия от регулацията на населеното място до имота.

В същия смисъл са и мотивите на определение

№7091/13.07.2022г по адм.д. №5563/2022г на ВАС – София, ІІІ отд., с което касационната инстанция е приела, че оспореното Решение №60 по Протокол №4 от 30.01.2012г на ОбС – Ветрино представлява подзаконов нормативен акт, защитата срещу който се осъществява по реда на чл.186 и сл. от АПК.

Относно допустимостта на жалбата на

„Добротич Уинд“ АД против това решение: Съгл.чл.187 ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, т.е. жалбата на дружеството, депозирана през 2022г против ПНА от 2012, не е просрочена. Въпросът за наличие на активна процесуална легитимация на „Добротич Уинд“ АД за оспорване на решението е разрешен положително с горецитираното определение №7091/13.07.2022г по адм.д. №5563/2022г на ВАС – София, ІІІ отд.

Със същото е прието, че за дружеството е налице пряк и непосредствен личен интерес от оспорване на подзаконовия нормативен акт, с оглед предмета му на дейност (производство, търговия и пренос на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници – л.72 по делото), фактът на заявено пред Община Ветрино инвестиционно намерение с маркирани параметри и производствен потенциал (чл.95 от ЗООС), сключеният в изпълнение на същото предварителен договор за придобиване на право върху имот на територията на Община Ветрино, и предприетите действия за изпълнение на процедурата по чл.92 от ЗААС, и подготвителни такива по чл.17а и чл.18 от ЗОЗЗ. Безспорно предприетото с оспореното решение увеличаване на разстоянието за поставяне на ветрогенераторите влияе отрицателно на инвестиционното им намерение, съответно – евентуалната му отмяна би довела до положителен ефект за дружеството, изразяващ се в постигане на по-благоприятно от създаденото с него положение.

Относно основателността на жалбата на

„Добротич Уинд“ АД:

Разгледана по същество, допустимата жалба се преценява и като основателна.

Главното възражение на жалбоподателите за отмяна на оспорения ИАА е твърдяната му нищожност като издадено от некомпетентен орган, и настоящият касационен състав го споделя като основателно.

Съобразно изричното позоваване в него, оспореният ПНА е издаден на осн.чл.20 и чл.21 ал.1 т.13 от ЗМСМА. Първият текст предвижда, че ОбС определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл.17, както и на други дейности, определени със закон. Съгл. чл.17 ал.1 т.8 от Закона местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси. Според втория текст ОбС определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура.

Иницииращата докладна записка на кмета е обоснована именно с необходимостта от опазване на компонентите на околната среда от замърсяващи и увреждащи фактори, и по конкретно – шум, вибрации и отпадъци, съпътстващи строежа и експлоатацията на ветрогенераторите. В тази връзка са цитирани допустимите норми на шум в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях. От изложеното е видно, че по силата на ЗМСМА ОбС – Ветрино разполага с компетентност да определя изисквания за дейността на ФЛ и ЮЛ на територията на Общината, произтичащи от екологичните особености на населените места, и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура.