Разпореждане № 2152 от 02.09.2026, Административен съд - Кърджали

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2152

Кърджали, 02.09.2026 г.

Административният съд - Кърджали - I състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ като разгледа докладваното от съдията Ангел Момчилов административно дело № 561 по описа за 2026 година на Административен съд - Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от кмета на община Момчилград, против т. 13 от Решение № КЗЗ-05/09.07.2026 г. на Комисията за земеделски земи, с която е с не е разрешена промяна на предназначението на общо 4 688 км.м. земеделска земя, осма категория, неполивна, собственост на Община Момчилград, за изграждане на обект: „жилищно строителство“ – поземлени имоти с [идентификатор] и [идентификатор] по КККР на [населено място], [община], поради недоказана нужда от изграждането на жилищни сгради.

Въвежда доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Сочи, че с Решение № 13123/17.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8026/2025 г., ВАС е отменил решение № 1480/09.07.2025 г. по адм. дело № 286/2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали и вместо него е отменил т. 8 от Решение № КЗЗ-ОЗ/13.03.2025 г. на Комисията за земеделските земи при Министерството на земеделието и храните, с което е отказано да бъде променено предназначението на процесиите ПИ с идентификатори [номер] и [номер] по КККР на [населено място], [община]. ВАС е върнал преписката за ново произнасяне по заявлението на Община Момчилград.

В цитираното решение ВАС е установил като безспорно, че: процесиите имоти представляват земеделски земи с начин на трайно ползване „пасище“, осма категория, имотите са включени в общинския поземлен фонд, същите попадат в обхвата на действащ ОУП на [населено място], за имотите има влязъл в сила ПУП-ПРЗ, с ПУП-ПРЗ е определено предназначението им за разширяване на строителните граници на [населено място] и за жилищно строителство.

В изпълнение на Решение № 13123/17.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8026/2025 г. на ВАС, Комисията за земеделските земи е постановила ново Решение № КЗЗ-05/09.07.2026 г., т. 13, с което отново е отказала исканата промяна на предназначението на процесиите имоти. При повторното произнасяне Комисията отново е отказала исканата промяна, този път с общо позоваване на чл. 2, ал. 3 от ЗОЗЗ и формула за „недоказана нужда“, без да обсъди в необходимата степен релевантните факти и без да съобрази в пълнота задължителните правни изводи на ВАС.

Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ, при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план заинтересованото лице предлага промяна на предназначението на необходимата земеделска земя за неземеделски нужди, а съгласно чл. 24, ал. 4 от ЗОЗЗ решението влиза в сила след заплащане на дължимата такса. В Решение № 5222 от 1.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1826/2022 г., 11 отделение и в Решение № 17205 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3245/2019 г., 11 отделение, било прието, че устройствените предвиждания не заместват решението на комисията, но представляват задължителна и съществена предпоставка от фактическия състав на промяната. Следователно Комисията е била длъжна да обсъди именно релевантността на действащите устройствени планове, а не да ги обезцени чрез общо позоваване на чл. 2, ал. 3 от ЗОЗЗ.

Следователно при новото произнасяне Комисията е била длъжна да се съобрази с правното разрешение, дадено от ВАС, а не фактически да замести отменения отказ с нов отказ, основан на общо и недоказано твърдение за липса на необходимост.

Твърди, че т. 13 от Решение № КЗЗ-05/09.07.2026 г. на Комисията за земеделските земи, при Министерството на земеделието и храните, прието по Протокол № 5/09.07.2026 г. е немотивирано. В него било посочено единствено, че не била доказана нуждата на Община Момчилград от изграждането на жилищни сгради. Не било посочено какво конкретно Комисията разбира под „доказана нужда“. Наред с това не било указано какви доказателства е следвало да представи Община Момчилград, както и по какви критерии е извършена преценката за наличие или липса на нужда.

По никакъв начин Комисията не била отчела обстоятелството на действащ ОУП и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, предвиждащи разширяване на строителните граници на [населено място] и жилищно строителство именно върху процесиите имоти. Комисията не била взела предвид факта, че процесиите имоти са собственост на Община Момчилград и са предназначени да бъдат използвани за общински нужди и не попадат в хипотезата на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ (Земеделските земи по смисъла чл. 2 от ЗСПЗЗ са тези, които са предназначени за земеделско производство. За конкретните поземлени имоти има влязъл в сила устройствен план и са предназначени за нискоетажно жилищно застрояване в устройствена зона Жм. Прилагането на производства по ЗСПЗЗ се прилага само в случаите, когато имотите представляват земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, като в този смисъл било Тълкувателно решение № 1 от 25.01.20J3 г. на ВАС.) Счита, че позоваването единствено на чл. 2 от ЗОЗЗ, без да бъдат обсъдени чл. 1, чл. 7 и чл. 8 от ЗУТ и конкретните предвиждания на влезлия в сила ОУП, не било достатъчно за извеждане на правния статут и устройственото предназначение на процесния имот. Подобен подход би довел до едностранчиво тълкуване на приложимата нормативна уредба и до пренебрегване на задължителната последователност между общото устройствено планиране, конкретното предназначение на поземления имот и специалния режим за опазване на земеделските земи.

Излага доводи, че оспореният отказ противоречи на целта на закона. В този смисъл Законът за опазване на земеделските земи целял както запазване на земеделските земи, така и уреждане на случаите, при които по изключение тяхното предназначение може да бъде променено за неземеделски нужди. В конкретния случай промяната не се искала за неопределена или хипотетична цел, или за поземлени имоти, които съгласно ОУП са предвидени за земеделски земи и пасища. Тя била свързана с конкретни общински имоти, за които вече са налице влезли в сила устройствени предвиждания за разширяване на строителните граници на населеното място и жилищно строителство.

Сочи неизпълнение на изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Въвежда съображения, че Решение № 13123/17.12.2025 г. по адм. дело № 8026/2025 г. на ВАС, е влязло в сила и е задължително за административния орган при новото произнасяне. Комисията била длъжна да съобрази както установените от ВАС факти, така и дадените указания по приложението на закона. С постановяването на нов отказ, който не обсъждал по същество установените от ВАС предпоставки и не давал конкретна обосновка, защо те не са достатъчни в новото производство, административният орган не бил изпълнил в пълнота задължението си за съобразяване със съдебното решение. Особено съществено в случая било, че ВАС вече бил отменил предходния отказ на Комисията именно във връзка с неправилното приложение на режима за процесиите земеделски земи. Поради това повторното постановяване на отказ при липса на нови конкретни фактически обстоятелства и при използване на общо формулирано основание за „недоказана нужда“ не представлявало надлежно изпълнение на съдебното решение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени т. 13 от Решение № КЗЗ-05/09.07.2026 г. на Комисията за земеделски земи, с която е с не е разрешена промяна на предназначението на общо 4 688 км.м. земеделска земя, осма категория, неполивна, собственост на Община Момчилград, за изграждане на обект: „жилищно строителство“ – поземлени имоти с [идентификатор] и [идентификатор] по КККР на [населено място], [община], поради недоказана нужда от изграждането на жилищни сгради, след което върне преписката на органа за ново произнасяне. Претендира деловодни разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът намира, че следва да се приемат приложените към административната преписка писмени доказателства, като в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират и страните по делото, а именно: Община Момчилград, в качеството на жалбоподател и органът, издал оспорения административен акт – Комисия за земеделски земи към Министерство на земеделието и храните, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 и чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: Община Момчилград, [БУСТАТ], представлявана от кмета И. К., с адрес за призоваване: [населено място], [улица];

ОТВЕТНИК: Комисия за земеделски земи към Министерство на земеделието и храните, с административен адрес: [населено място], [улица], която да бъде призована чрез ССЕВ.

Заинтересовани страни: НЯМА.

ПРИЕМА и прилага като ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото постъпилата електронна административна преписка по издаване на оспорения акт; копие от Писмо с изх. № 11-257/24.07.2026 г.; Решение № КЗЗ-05/09.07.2026 г..

УКАЗВА на жалбоподателя Община Момчилград, чрез законния му представител, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Да се изиска и приложи а.д. № 286/2025 г. по опис на Административен съд – Кърджали.

УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2026 г. от 10.35 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�