Закон за биологичното разнообразие

Чл. 1

(1) Този закон урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България.

(2) Биологичното разнообразие е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях.

(3) Биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите.

Чл. 2

Този закон цели:

1. опазването на представителни за Република България и за Европа типове природни местообитания и местообитания на застрашени, редки и ендемични растителни, животински и гъбни видове в рамките на Национална екологична мрежа;

2. опазването на защитените растителни, животински и гъбни видове от флората, фауната и микотата на Република България, както и на тези, които са обект на ползване и търговия;

3. опазването на генетичните ресурси и разнообразието на растителни и животински видове извън естествената им среда;

4. регулиране на въвеждането на неместни и повторното въвеждане на местни растителни и животински видове в природата;

5. регулиране на търговията с екземпляри от застрашени видове от дивата флора и фауна;

6. опазването на вековни и забележителни дървета.

Чл. 3

(1) Държавата изгражда Национална екологична мрежа, включваща:

1. защитени зони като част от Европейската екологична мрежа “НАТУРА 2000”, в които могат да участват защитени територии;

2. защитени територии, които не попадат в защитените зони;

3. буферни зони около защитени територии.

(2) В Националната екологична мрежа приоритетно се включват КОРИНЕ места, Рамсарски места и орнитологични важни места.

Чл. 4

Националната екологична мрежа цели:

1. дългосрочното опазване на биологичното, геологичното и ландшафтното разнообразие;

2. осигуряването на достатъчни по площ и качество места за размножаване, хранене и почивка, включително при миграция, линеене и зимуване на дивите животни;

3. създаването на условия за генетичен обмен между разделени популации и видове;

4. участието на Република България в европейските и световните екологични мрежи;

5. ограничаване на негативното антропогенно въздействие върху защитени територии.

Чл. 5

Защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение.

Чл. 6

(1) Защитени зони се обявяват за:

1. опазване на типовете природни местообитания по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ, L 206/7 от 22 юли 1992 г.), наричана по-нататък „Директива 92/43/ЕИО“, посочени в приложение № 1;

2. опазване на местообитания на видове по Директива 92/43/ЕИО - за видовете животни и растения, посочени в приложение № 2;

3. опазване на местообитания на видове по Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно опазването на дивите птици (ОВ, L 20/7 от 26 януари 2010 г.), наричана по-нататък „Директива 2009/147/ЕО“ - за видовете птици, посочени в приложение № 2;

4. опазване на територии, в които по време на размножаване, линеене, зимуване или миграция се струпват значителни количества птици от видове, извън тези, посочени в приложение № 2.

(2) Застрашените от изчезване типове природни местообитания, включени в приложение № 1 и означени със знак (*), са приоритетни за опазване.

(3) Застрашените от изчезване растителни и животински видове, включени в приложение № 2 и означени със знак (*), са приоритетни за опазване.

Чл. 7

(1) Териториите, включващи типове природни местообитания от приложение № 1, се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:

1. степен на представеност на природния тип местообитание за съответната територия;

2. площ на територията, заета от природния тип местообитание в сравнение с общата площ, заета от същия тип природно местообитание в границите на Република България;

3. степен на съхраненост на структурата и функциите на съответния тип природно местообитание и възможности за тяхното възстановяване;

4. обща оценка на значението на територията за съхранението на съответния тип природно местообитание, въз основа на величината на показателите по т. 1, 2 и 3.

(2) Териториите, включващи местообитания на видовете от приложение № 2, се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:

1. размер и плътност на популацията на вида, обитаваща територията, в сравнение с размерите и плътността на популацията на същия вид в Република България;

2. степен на съхраненост на характерните черти на местообитанието, които са от значение за съответния вид и възможности за тяхното възстановяване;

3. степен на изолираност на популацията, обитаваща територията по отношение на основния район на разпространение на вида;

4. обща оценка на значението на територията за съхранението на съответния вид, въз основа на величината на показателите по т. 1, 2 и 3.

(3) Териториите, включващи местообитания на видовете птици от приложение № 2, и териториите по чл. 6, ал. 1, т. 4 се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:

1. размер и/или плътност на популацията на вида по време на гнездене, зимуване или миграция в сравнение с размера и/или плътността на популацията на същия вид в Европа и в Република България;

2. степен на представеност на местообитанието от значение за вида в съответната територия;

3. обща оценка на значението на територията за съхранението на съответния вид въз основа на величината на показателите по т. 1 и 2.

Чл. 8

(1) Министерството на околната среда и водите осигурява проучването, оценката и изготвянето на документации за териториите по чл. 7, които съдържат:

1. наименование;

2. предназначение на обекта;

3. площно разпределение на горите, земите и водните площи;

4. попълнени стандартни формуляри с данни и оценки;

5. картен материал.

(2) Предложения за териториите – предмет на проучване по ал. 1, могат да правят и други държавни органи, научни и обществени организации.

(4) Министерството на околната среда и водите уведомява обществеността за началото на проучването по ал. 1 и организациите, които ще го провеждат, чрез съобщение на интернет страницата си и най-малко в един ежедневник.

Чл. 9

(1) След изготвянето на документацията по чл. 8 за териториите по отделни райони Министерството на околната среда и водите обявява деня и мястото за провеждане на обществено обсъждане чрез средства за масово осведомяване, но не по-късно от 30 дни преди датата на обсъждането.

(2) За обществените обсъждания по ал. 1 се канят представители на заинтересуваните министерства и ведомства, на съответните областни администрации и общини, научни и академични институти, екологични и обществени организации.

(3) За становищата и предложенията от обществените обсъждания се водят протоколи, които се прилагат към документациите по чл. 8.

Чл. 10

(1) В срок до шест месеца след приключване на обществените обсъждания по чл. 9 Министерството на околната среда и водите изготвя проект на списък на защитени зони, който заедно с документациите и протоколите от обществените обсъждания се внася за разглеждане на заседание на Националния съвет по биологичното разнообразие.

(2) Националният съвет по биологичното разнообразие се свиква на заседание не по-късно от 6 месеца от постъпването на документите по ал. 1. В резултат от обсъждането той предлага на министъра на околната среда и водите да внесе списъка по ал. 1 изцяло или отчасти за разглеждане от Министерския съвет, отпадането на определени територии от списъка или отлагане на разглеждането им за извършване на допълнителни проучвания. При представяне на мотивирано особено мнение от член на съвета министърът на околната среда и водите взема окончателното решение по списъка за внасяне в Министерския съвет.

(3) В срок до три месеца от произнасянето на Националния съвет по биологичното разнообразие министърът на околната среда и водите внася за разглеждане в Министерския съвет списък на защитените зони в съответствие с ал. 2 заедно с особените мнения.

(4) Решението на Министерския съвет и списъкът се обнародват в „Държавен вестник“.

(6) Министерството на околната среда и водите изпраща на Европейската комисия за одобрение списъка на защитените зони по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2, приет от Министерския съвет. На Европейската комисия се изпраща за одобрение и финансова оценка за необходимото съфинансиране от Европейската общност на предвидените мерки за опазване и/или възстановяване на благоприятното състояние на природни местообитания и видове в защитените зони по чл. 6, ал. 1, приети с решението по ал. 4.

(7) Министърът на околната среда и водите разработва Национална рамка за приоритетни действия за „Натура 2000“, в която се определят мерки за поддържане или възстановяване на типове природни местообитания и видове, включително птици, в защитените зони от списъка по ал. 4 и тяхното индикативно остойностяване за нуждите на финансовата оценка за необходимото съфинансиране от Европейския съюз и от националния бюджет. Националната рамка за приоритетни действия за „Натура 2000“ е със срок на действие 6 години, като се преразглежда и при необходимост се актуализира на всеки две години. Актуализирането се осъществява по реда на приемането й.

(8) Министерският съвет одобрява проекта на Националната рамка по ал. 7 по предложение на министъра на околната среда и водите за внасяне в Европейската комисия.

(9) Министърът на околната среда и водите изпраща приетия от Министерския съвет проект на Национална рамка по ал. 7 на Европейската комисия.

(10) След одобрение от Европейската комисия Министерският съвет приема Националната рамка за приоритетни действия за „Натура 2000“ по предложение на министъра на околната среда и водите.

Чл. 11

(1) За защитени зони се обявяват територии, включени в списъка по чл. 10, ал. 4.

(2) Обявяването на защитените зони по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 се извършва от министъра на околната среда и водите в срок до шест години след получаване на одобрение по чл. 10, ал. 6 на списъка на защитените зони.

(3) Обявяването на защитените зони по чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 се извършва от министъра на околната среда и водите в срок до една година след обнародване на решението на Министерския съвет по чл. 10, ал.4.

Чл. 12

(1) Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на съответната защитена зона.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:

1. основанието за нейното издаване;

2. наименованието и местоположението на защитената зона;

3. предназначението на защитената зона;

4. общата площ, както и опис на имотите, включени в защитената зона, и/или координатен регистър на границите на защитената зона.

Чл. 12а

(1) За защитените зони се определят специфични и подробни цели на опазване.

(2) Министърът на околната среда и водите осигурява разработването на целите по ал. 1.

(3) Целите по ал. 1 се разработват на основата на най-добрата налична научна информация и данни.

(4) Предложенията за специфични и подробни цели на опазване се публикуват на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.

(5) В едномесечен срок от публикуването по ал. 4 заинтересованите лица могат да представят на министъра на околната среда и водите мотивирани писмени становища, предложения и възражения по предложените специфични и подробни цели на опазване на защитените зони.

(6) Предложенията по ал. 4 заедно с постъпилите становища, предложения и възражения по тях се внасят за разглеждане на заседание на Националния съвет по биологичното разнообразие.

(7) Националният съвет по биологичното разнообразие се свиква на заседание не по-късно от три месеца от изтичането на срока по ал. 5 за разглеждане на специфичните и подробни цели на опазване.

(8) Министърът на околната среда и водите издава заповед за утвърждаване на целите по ал. 1 в тримесечен срок от произнасянето на Националния съвет по биологичното разнообразие. Утвърдените цели се публикуват на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите, което се отразява в заповедта по чл. 12, ал. 6.

(9) Промяна в специфичните и подробни цели на опазване се извършва по реда на ал. 2 – 8.

Чл. 13

Обявяването на защитената зона не променя собствеността върху земите, горските територии и водните площи в тях.

Чл. 14

За защитените територии, попадащи в границите на защитени зони, се прилага Законът за защитените територии.

Чл. 15

За паметниците на културата, попадащи в границите на защитени зони, се прилага Законът за паметниците на културата и музеите.

Чл. 16

(1) Промените в защитените зони са:

1. увеличение на площта;

2. намаление на площта;

3. заличаване.

5. промяна на предмета и/или целите на опазване.

(2) За промените по ал. 1 се прилагат чл. 9 и 10.

(3) За промените по ал. 1 министърът на околната среда и водите издава заповед.

(4) Обявяване на нови защитени зони се извършва по реда на чл. 9, 10, 11 и 12.

(6) Промяна по ал. 1, т. 5 на предмета на опазване е допустима при възникване на нови данни, установени след обявяване на защитена зона по реда на чл. 12, ал. 6, и се извършва само след отразяването им в стандартния формуляр на зоната по чл. 8, ал. 1, т. 4. Министърът на околната среда и водите издава инструкция за реда и начина на отразяване на нови данни в стандартните формуляри по чл. 8, ал. 1, т. 4.

(7) Промяна по ал. 1, т. 5 на целите на опазване е допустима при възникване на нови данни, установени след обявяване на защитена зона със заповед по чл. 12, ал. 6, включително при издаване на заповед по чл. 12а, ал. 8.

Чл. 17

Заповедите по чл. 12, ал. 1 и чл. 16, ал. 3 се обнародват в „Държавен вестник“.

Чл. 18

За обявените защитени зони и промените в тях Министерството на околната среда и водите и регионалните инспекции по околната среда и водите водят публични регистри.

Чл. 19

(1) Когато съществува опасност от увреждане на територии от списъка по чл. 10, ал. 4, преди да са обявени за защитени зони, министърът на околната среда и водите със заповед, обнародвана в „Държавен вестник“, забранява или ограничава отделни действия в тях за срок до две години, с изключение на обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили.

(2) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира изпълнението й.

Чл. 20

(1) За буферни зони се обявяват зони около резерватите, поддържаните резервати и влажните зони, които са защитени територии, обявени по реда на Закона за защитените територии и непопадащи в националните паркове.

(2) Буферните зони са предназначени да ограничават антропогенното въздействие върху защитените територии по ал. 1.

Чл. 21

Регионалните инспекции по околната среда и водите подготвят документация за обявяване на буферна зона, включваща:

1. описание на земите, горите и водните площи, попадащи в буферната зона;

2. карта на защитената територия и предлаганата буферна зона около нея;

3. предложение за режима на буферната зона.

Чл. 22

(1) Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите назначават комисия с представители на заинтересуваните териториални органи на изпълнителната власт, общините, неправителствени организации и собствениците на земи, гори и водни площи.

(2) Комисията по ал. 1 изготвя протокол с предложение до министъра на околната среда и водите за границите и режимите на буферната зона.

(3) В случаите, когато буферните зони се обявяват едновременно със защитените територии, се прилагат процедурите, предвидени в Закона за защитените територии.

Чл. 23

(1) Протоколът по чл. 22, ал. 2 и коригираната при необходимост документация по чл. 21 се изпращат в Министерството на околната среда и водите.

(2) Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на буферната зона след съгласуване със заинтересуваните ведомства.

(3) Със заповедта по ал. 2 се забраняват или ограничават отделни дейности или строителство, които биха повлияли неблагоприятно върху състоянието и предназначението на защитените територии.

(4) Заповедта по ал. 2 се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 24

Обявяването на буферни зони не води до промяна на собствеността на земите, горите и водните площи, включени в тях.

Чл. 25

(1) Промените в буферните зони са:

1. увеличение на площта;

2. намаление на площта;

3. промени в режима на дейностите;

4. заличаване в случай на заличаване на защитената територия, към която е обявена.

(2) Промените по ал. 1 се извършват по реда на чл. 21, 22 и 23.

Чл. 26

За обявените буферни зони и промените в тях Министерството на околната среда и водите и регионалните инспекции по околната среда и водите водят регистри.

Чл. 27

(1) За защитените зони се разработват териториални планове за управление.

(2) Териториалните планове за управление обхващат и се прилагат за териториите на защитените зони и части от тях, попадащи в териториалния обхват на дейност на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите.

(3) Когато защитени зони попадат в обхвата на национални паркове по Закона за защитените територии, се разработват Териториални планове за управление на защитени зони на териториите на съответния национален парк.

(4) Когато защитени зони или части от тях попадат в морските пространства на Република България, се разработва Черноморски план за управление.

(5) Обект на плановете за управление по ал. 1 са всички защитени зони на територията и в морските пространства на Република България.

(6) За нови защитени зони, обявени след утвърждаване на плановете по ал. 1, съответният план се актуализира в срок до 6 месеца след издаване на заповедта по чл. 12, ал. 6 за обявяване на съответната защитена зона.

Чл. 28

(1) Плановете за управление по чл. 27, ал. 1 се разработват и утвърждават при условия и по ред, определени с наредба, приета от Министерския съвет.

(2) Плановете за управление по чл. 27, ал. 1 се преразглеждат на всеки 6 години и при необходимост се актуализират.

Чл. 29

(1) В плановете за управление по чл. 27, ал. 1 се отчитат спецификите на типовете природни местообитания и видове, предмет на опазване, като се предвиждат мерки за постигане на целите на опазване на защитените зони, отговарящи на екологичните изисквания на типовете природни местообитания и на видовете – предмет на опазване в тях.

(2) Мерките по ал. 1 биват такива за запазване или възстановяване на целостта на защитените зони или свързаността между тях; за запазване или където е подходящо – за възстановяване на благоприятното състояние на предмета на опазване на защитените зони, включително за предотвратяване на влошаването на условията в типовете природни местообитания и в местообитанията на видовете, както и на застрашаването и обезпокояването на видовете, за опазването на които са обявени съответните защитени зони, и включват:

1. забрана или ограничаване на дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти – предмет на защита;

2. превантивни действия за избягване на предсказуеми неблагоприятни събития;

3. поддържащи, направляващи и регулиращи дейности;

4. възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове или на популации на растителни и животински видове;

5. осъществяване на научни изследвания, образователна дейност и мониторинг.

(3) При определяне на мерките по ал. 1 се вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености.

(4) В защитени зони, за които е предвидено съфинансиране по чл. 10, ал. 6 и са определени мерки по ал. 1, но изпълнението им е отложено поради забавяне на съфинансирането, не се прилагат нови мерки, които могат да доведат до влошаване на състоянието на съответната защитена зона.

(5) Когато защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 съвпадат изцяло или частично със защитени територии по Закона за защитените територии, мерките по ал. 1 не могат да противоречат на разпоредбите на Закона за защитените територии, забраните и ограниченията, посочени в заповедите за обявяването и плановете за управление на защитените територии.

Чл. 30

(1) Устройствените планове, областните планове за развитие на горските територии, горскостопанските планове и програми и регионалните програми, разработвани по реда на други закони, се съобразяват с мерките по чл. 29.

(2) За осигуряване на връзките между защитените зони в плановете и проектите по ал. 1 се включват мерки и дейности за опазване на елементите на ландшафта, които въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция са значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните и животинските популации и видове.

(3) Основни елементи на ландшафта по ал. 2 са:

1. реки и техните брегове и оводнени стари речни корита;

2. естествени блата, езера, преовлажнени ливади и други влажни зони;

3. пещери, скални венци и стени и дюни;

4. седловини и други естествени територии, свързващи отделни планински масиви;

5. полски синори, полезащитни пояси, ливади и пасища;

6. заливни речни тераси и крайречна растителност;

7. гори, разположени до 500 м надморска височина.

8. морския бряг.

Чл. 31

(1) Планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона.

(2) Оценката по ал. 1 се извършва за защитените зони, които са:

1. разгледани и одобрени по принцип от Националния съвет по биологичното разнообразие, независимо дали са отложени за допълнително проучване и разглеждане, или са включени в списъка по чл. 10, ал. 3 за внасяне в Министерския съвет за приемане, или

2. включени в списъка по чл. 10, ал. 4, обнародван в “Държавен вестник”, или

3. обявени със заповед по чл. 12, ал. 6.

(3)

1. планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които са в съответствие с параметрите на проекти, планове и програми от по-висока степен, на които е извършена оценка по ал. 1 с положително решение и за които не е поставено условие, изискващо изрично провеждането на нова оценка;

2. планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които са непосредствено свързани с управлението на защитените зони, независимо дали са самостоятелни или интегрирани в други планове, програми, проекти и инвестиционни предложения:

3. политически и финансови планове и програми;

4. проекти, планове и дейности, свързани с оперативна защита при преодоляване на кризи, в случай че осъществяването им е неотложно;

5. планове, програми, проекти и инвестиционни предложения по ал. 5, попадащи в границите на урбанизирани територии - населени места и селищни образувания.

(4) За плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, оценката по ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а.

(5) Извън случаите по ал. 4, оценката по ал. 1 на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения се извършва чрез процедура, определена в наредбата по чл. 31а.

(6) В случаите по ал. 4 при извършване на задължителна екологична оценка или оценка на въздействието върху околната среда, както и при преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка или от оценка на въздействието върху околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда, когато прецени, че няма вероятност планът, програмата или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган взема предвид тази преценка при постановяване на съответното решение по глава шеста от Закона за опазване на околната среда.

(7) В случаите по ал. 5, когато прецени, че няма вероятност планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган го съгласува с решение като може да определи конкретни условия, изисквания и мерки за опазване на защитената зона при осъществяване на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение.

(8) В случаите по ал. 4 при преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка или от оценка на въздействието върху околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда, когато прецени, че има вероятност планът, програмата или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган издава решение да се извърши екологична оценка или оценка на въздействието върху околната среда.

(9) В случаите по ал. 8 и когато за плана, програмата или инвестиционното предложение се извършва задължително екологична оценка или оценка на въздействието върху околната среда и компетентният орган прецени, че има вероятност те да окажат значително отрицателно въздействие върху защитена зона, в екологичната оценка или в оценката на въздействието върху околната среда се включва оценка на степента на въздействие на плана, програмата или инвестиционното предложение върху природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в защитената зона.

(10) В случаите по ал. 5, когато прецени, че има вероятност планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган издава решение да се извърши оценка на степента на въздействие на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение върху природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в защитената зона.

(11) Оценката по ал. 10 завършва с решение на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите. Ако в продължение на 5 години от датата на издаване на решението възложителят не започне действия по осъществяване на инвестиционното предложение или проект или по одобряване на плана или програмата, решението по ал. 12, т. 1 автоматично прекратява действието си.

(12) С решението по ал. 11 съответният компетентен орган:

1. съгласува плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение по ал. 5, като определя конкретни условия, изисквания и мерки за опазване на защитената зона при осъществяване на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение;

2. не съгласува плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение по ал. 5, като излага мотивите за това.

(13) При обективна невъзможност за събиране на достатъчно информация за извършване на оценката по ал. 10 или при неяснота относно степента на увреждане на защитената зона компетентният орган прекратява процедурата, за което уведомява възложителя.

(14) В случаите по ал. 7 и ал. 12, т. 1 условията, изискванията и мерките в решението на компетентния орган са задължителни за възложителя на инвестиционното предложение, плана, проекта или програмата и за съответните компетентни органи по тяхното одобряване съгласно други закони.

(15) Разпоредбите на ал. 13 и 14 се прилагат и в случаите по ал. 4.

(16) Влязлото в сила решение по ал. 7 или по ал. 12, т. 1 е задължително за одобряване на плана, проекта, програмата или инвестиционното предложение от съответните компетентни органи съгласно други закони.

(17) В случаите по ал. 12, т. 2 и ал. 13 инвестиционното предложение, планът, проектът или програмата не могат да бъдат одобрени от съответните компетентни органи съгласно други закони. В тези случаи започнатите процедури се прекратяват.

(18) В случаите по ал. 5 в срок до 7 дни от издаването на решение по ал. 7, 10, 11 или 13 компетентният орган го предоставя на възложителя и го оповестява на интернет страницата си.

(19) Решенията на компетентния орган може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу решения на компетентния орган по планове, програми и инвестиционни предложения, свързани с реализацията на обекти, които са определени като обекти с национално значение със закон или с акт на Министерския съвет и са обекти със стратегическа важност.

(20) Съдът разглежда жалбите по ал. 19, изречение второ и се произнася с решение, като производството приключва в 6-месечен срок от подаването им. Съдът обявява решението в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

(21) За извършване на оценката по ал. 1 възложителят на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение заплаща такса в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет.

(22) В случаите по ал. 9 и 10 оценката на степента на въздействие на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение върху природните местообитания и местообитанията на видовете – предмет на опазване в защитената зона, се възлага от възложителя на колектив от експерти с опит в областта на опазване на местообитанията и/или видовете, като най-малко един от тях е с образование по някоя от специалностите в професионално направление „биологически науки“. Експертите трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да имат завършено висше образование, степен „магистър“;

2. да имат стаж по съответната специалност най-малко 5 години;

3. да извършват или да имат опит в научна дейност и/или експертна дейност, включително изработване на експертизи, писмени консултации или екологични анализи и други в областта на опазване на местообитанията и видовете, включени в приложения № 1 и 2;

4. да познават действащото българско и европейско законодателство в областта на опазване на околната среда и при работата си по оценките по ал. 9 и 10 да се позовават и да се съобразяват с тези изисквания и с наличните методически документи;

5. да не са лично заинтересувани от реализацията на съответния план, проект, програма или инвестиционно предложение – обект на процедурата по оценка за съвместимост;

6. да не са свързани лица по смисъла на Търговския закон;

7. да не се намират с възложителя или с компетентния орган в отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхното безпристрастие.

(23) Компетентният орган по своя преценка или при поискване от възложителя може да изиска колективът по ал. 22 да включва експерти с определена компетентност, съобразена със спецификата на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение.

(24) Решението по ал. 7 губи правно действие, ако в продължение на 5 години от датата от издаването му възложителят не започне действия по осъществяването на проекта или инвестиционното предложение или по одобряване на плана или програмата.

(25) Компетентният орган прекратява процедурата, когато установи, че планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение засягат поземлени имоти в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.

Чл. 32

(1) Компетентният орган съгласува по чл. 31, ал. 12, т. 1 плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение само когато заключението на оценката по чл. 31, ал. 10 е, че предметът на опазване в съответната защитена зона няма да бъде значително увреден.

(3) Изискването на ал. 1 и 2 се прилага и в случаите, когато оценката по чл. 31, ал. 1 се извършва чрез екологична оценка и/или оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда.

Чл. 33

(1) Изключение от разпоредбата на чл. 32 се допуска само по причини от първостепенен обществен интерес и когато не е налице друго алтернативно решение.

(2) Ако съответната защитена зона включва приоритетен тип природно местообитание и/или местообитание на приоритетен вид, то за осъществяване на изключението по ал. 1 могат да бъдат валидни само съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда, а когато такива не са налице, изключение по ал. 1 може да бъде допуснато само при получаване на положително становище от Европейската комисия.

Чл. 34

(1) В случаите по чл. 33 възложителя на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение взема компенсиращи мерки за осигуряване на целостта на Националната екологична мрежа, преди реализацията на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение.

(2) Мерките по ал. 1 се състоят в опазване или възстановяване на същия тип природно местообитание или местообитание на същия растителен или животински вид:

1. на друго място в увредената защитена зона;

2. в разширение на същата или разширение на друга защитена зона;

3. в нова защитена зона.

(3) Разходите по осъществяване на мерките по ал. 1 се поемат от възложителя на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение.

Чл. 34а

В случаите по чл. 33 Министерството на околната среда и водите уведомява Европейската комисия за допуснатите изключения от разпоредбата на чл. 32, ал. 1 и за взетите компенсиращи мерки по чл. 34.

Чл. 35

Растителните, животинските и гъбните видове от дивата флора, фауна и микота на Република България се опазват в естествената им среда чрез:

1. съхраняване на техните местообитания в Националната екологична мрежа;

2. поставяне на видовете под режим на защита или на регулирано ползване;

3. поддържане или възстановяване на условията в местообитанията, съобразно екологичните изисквания на съответния вид;

4. разработване и прилагане на планове за действие за видове с различна степен на застрашеност;

5. повторно въвеждане в природата на изчезнали видове и попълване на популациите на редки и застрашени видове;

6. контрол и регулиране на неместни видове, които са или биха могли да бъдат въведени целенасочено или случайно в природата и застрашават местни видове.

Чл. 35а

Опазването на местообитания на растителни, животински и гъбни видове от приложение № 2а, както и на видовете от приложение № 3, се извършва чрез защитени територии, обявени по реда на Закона за защитените територии.

Чл. 36

В допълнение към мерките по чл. 35 се прилагат и мерки за опазването на растителните и животинските видове от дивата флора и фауна извън естествената им среда чрез отглеждане на екземпляри и съхраняване на генетичен материал при контролирани от човека условия.

Чл. 37

За защитени на територията на цялата страна се обявяват дивите животински и растителни видове, посочени в приложение № 3.

Чл. 38

(1) За животинските видове от приложение № 3 се забраняват:

1. всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи;

2. преследване и обезпокояване, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;

3. унищожаване или вземане на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени; разрушаване, увреждане или преместване на гнезда;

4. увреждане или унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция;

5. вземане на намерени мъртви екземпляри;

6. притежаване отглеждане, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на взети от природата екземпляри;

7. препариране, притежаване, излагане на публични места, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на препарирани екземпляри.

(2) Забраните по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7 са валидни за всички жизнени стадии от развитието на животните.

Чл. 39

(1) Лице, което е намерило ранен или мъртъв екземпляр, без умисъл е ранило или убило екземпляр от животински вид от приложение № 3, е длъжно при спазване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5 да уведоми за това найблизката регионална инспекция по околната среда и водите или държавно лесничейство.

(2) По преценка на регионалната инспекция по околната среда и водите или държавното лесничейство и в зависимост от състоянието му екземплярът:

1. се пуска на свобода в подходящ район;

2. се изпраща за лечение или отглеждане в спасителен център или зоологическа градина;

3. се предоставя на научно или учебно заведение или природонаучен музей за изследване или попълване на учебни сбирки;

4. се оставя на мястото, където е намерен или убит.

(3) За разпореждането с екземпляра по ал. 2 се съставя протокол, който се изпраща в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 40

(1) За растителните видове от приложение № 3 се забраняват:

1. брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение;

2. притежаването отглеждането, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри.

(2) Забраните по ал. 1 са валидни за всички жизнени стадии от развитието на растенията.

Чл. 41

(1) Под режим на опазване и регулирано ползване от природата се поставят видовете диви животни и растения, посочени в приложение № 4.

(2) В зависимост от състоянието на популациите и биологичните изисквания на отделните видове от приложение № 4 режимите и условията за ползването им обхващат:

1. предписания за достъп до определени райони;

2. временна или местна забрана за ползване на вида или определени популации;

3. срокове, правила и методи за ползване;

4. въвеждане на разрешителен режим или определяне на квоти за ползване на екземпляри;

5. условия за покупка, продажба, притежаване, предлагане за продажба или транспортиране с цел продажба или изнасяне зад граница на екземпляри или части от тях;

6. условия за отглеждане и размножаване на животински и растителни видове при контролирани от човека условия.

(3) За видовете птици от приложение № 4 се забраняват:

1. ловуването и обезпокояването в сезона на размножаване и отглеждане на малките, както и по време на завръщане на мигриращите птици в местата на отглеждане на малките;

2. разрушаването, увреждането или преместването на гнезда;

3. унищожаването, както и събирането и задържането на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени.

Чл. 41а

(1) Забраните по чл. 38, ал. 1, т. 7, с изключение на забраната за търговия, не се отнасят за екземпляри от видове от приложение № 4а, отбелязани със знак “+”, законно придобити на територията на съответната държава - членка на Европейския съюз, съгласно националното й законодателство.

(2) Копие от документа за придобиване на екземпляр по ал. 1, издаден от компетентния орган в държавата на придобиване, се представя в регионалната инспекция по околната среда и водите в едномесечен срок от издаването му.

Чл. 42

(1) Режимите и условията по чл. 41, ал. 2, отнасящи се за риби и ловни видове от приложение № 4, се въвеждат със заповеди на министъра на земеделието и министъра на околната среда и водите, които се обнародват в „Държавен вестник“.

(2) За останалите животински и растителни видове от приложение № 4 режимите и условията за опазване и ползване по чл. 41, ал. 2 се въвеждат със заповеди на министъра на околната среда и водите, които се обнародват в „Държавен вестник“.

Чл. 43

Заповедите по чл. 42 се издават след обсъждане със заинтересуваните централни ведомства, обществени организации и браншови организации на ползватели, а в случаите на регионална или местна забрана за ползване – и със съответните областни управители и кметове на общини.

Чл. 44

(1) При улавяне или убиване на екземпляри от видове от приложение № 4 се забранява използването на неселективните уреди, средства и методи, посочени в приложение № 5.

(2) Забраната по ал. 1 важи и за животинските видове от приложение № 3 и видовете птици по чл. 45 в случаите на разрешено изключение по реда на чл. 49.

Чл. 45

Всички видове птици извън тези по приложения № 3 и 4, естествено срещащи се в диво състояние на територията на Република България, подлежат на опазване и контрол с оглед поддържане популациите им в благоприятно състояние.

Чл. 46

За птиците по чл. 45 се забраняват:

1. улавянето или убиването на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи;

2. задържането на екземпляри;

3. разрушаването, увреждането или преместването на гнезда;

4. унищожаването, както и събирането и задържането на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени;

5. обезпокояването, особено през периода на размножаване и отглеждане на малките.

Чл. 47

(1) За всички видове диви птици извън тези по приложение № 3 се забраняват задържането с цел търговия, транспортът с цел търговия, предлагането за продажба и продажбата на живи или умрели птици или каквито и да е различими части или продукти от такива птици.

(2) Алинея 1 не се отнася за видовете птици, посочени в приложение № 6, като дейностите по ал. 1 могат да се извършват само при доказване, че птиците са били законно убити, уловени или придобити по друг законен начин.

Чл. 47а

За видовете птици по чл. 35 министърът на околната среда и водите изготвя:

1. национален списък на застрашените видове, като се има предвид географското им разпространение;

2. списък и екологично описание на териториите, които са от съществено значение за мигриращите видове по техните миграционни маршрути и като места за зимуване и гнездене;

3. база данни за състоянието на популациите на мигриращите видове по техните миграционни маршрути и на местата за зимуване и гнездене;

4. база данни за състоянието на популациите на мигриращите видове въз основа на информация от опръстеняването;

5. оценка на въздействието на методите за използване на диви птици върху състоянието на популациите;

6. екологосъобразни методи за предотвратяване на вредите, причинени от птици;

7. списък на видовете, които да служат като индикатори за замърсяване;

8. анализ за неблагоприятния ефект от химическото замърсяване върху състоянието на птичите популации.

Чл. 48

(1) Изключения от забраните по чл. 38, 40, чл. 41, ал. 3, чл. 44, 46 и чл. 47, ал. 1 се допускат само когато няма друго алтернативно решение и при условие, че популациите на засегнатия вид не са увредени в областта на естественото им разпространение и са в благоприятно състояние.

(2) Изключенията по ал. 1 се допускат в следните случаи:

1. за защита на видове от дивата флора и фауна и за запазване на природни местообитания;

2. за предпазване от сериозно увреждане на селскостопански култури, добитък, гори, води, рибарници и други видове имоти;

3. в интерес на общественото здраве и безопасност, включително на въздушния транспорт или други причини от първостепенен обществен интерес;

3а. по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива от социален или икономически характер или изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда;

4. за целите на научните изследвания и обучението при въвеждане или повторно въвеждане на видове и на необходимата за тези цел селекция, включително и изкуственото размножаване на растения.

(3) В случаите по ал. 2, когато се засягат видове от приложение № 3, изключенията се допускат само за ограничен брой екземпляри.

(4) Изключенията по ал. 2, т. 3а не се отнасят за дивите птици.

Чл. 49

(1) Изключенията по чл. 48 се допускат с писмено разрешение на:

1. министъра на околната среда и водите или оправомощен от него заместник-министър – за видовете от приложение № 3 без мечка;

2. министъра на земеделието – за мечката;

3. председателя на Държавната агенция по горите – за ловните видове от приложение № 4 след съгласуване с министъра на околната среда и водите или оправомощен от него заместник-министър;

4. министъра на земеделието – за рибите по приложение № 4, след съгласуване с министъра на околната среда и водите;

5. министъра на околната среда и водите или оправомощен от него заместник-министър – за останалите видове от приложение № 4 и за птиците по чл. 45.

(2) В разрешителното по ал. 1 се определят видовете, броят на екземплярите, времето и мястото, уредите, средствата и методите, начинът за разпореждане с екземпляра и други условия, при които се допуска изключението, както и органът или лицето, натоварено да осъществява контрола по спазването на условията.

Чл. 50

(1) Разрешително по чл. 49, ал. 1 не се изисква за изнасяне на екземпляри от видове по чл. 70.

(2) В случаите по ал. 1 се издава само разрешително за износ по реда на глава четвърта.

Чл. 51

Условията и редът за издаване на разрешителните по чл. 49, ал. 1 се определят с наредба, утвърдена от министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието.

Чл. 52

Планове за действие за растителни и животински видове се разработват задължително, когато се установи, че:

1. видът е застрашен в международен мащаб и за опазването му са необходими мерки в цялата област на неговото естествено разпространение;

2. състоянието на популацията на вида в Република България или в отделни региони не е благоприятно;

3. въведен в природата неместен вид въздейства неблагоприятно върху условията на природните местообитания или върху състоянието на местни видове от дивата флора и фауна.

Чл. 53

При условията на чл. 52 с предимство се разработват планове за действие за:

1. приоритетни видове от приложение № 2;

2. защитени растителни и животински видове от приложение № 3;

3. видове – предмет на регулирано ползване от приложение № 4;

4. видове – предмет на повторно въвеждане в природата.

Чл. 54

Плановете за действие обхващат:

1. описание на биологичните особености и екологични изисквания на вида;

2. оценка на разпространението и състоянието на популациите на вида, както и на условията в неговите природни местообитания;

3. данни за заплахите и лимитиращите фактори;

4. възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за вида, включително мерки за опазване извън естествената му среда, ако се налагат такива;

5. възстановителни или поддържащи мерки за местообитанията на вида – предмет на плана;

6. мерки за наблюдение и контрол върху изпълнението и ефекта от осъществените дейности;

7. бюджет и график за реализиране на дейностите.

Чл. 55

(1) Изготвянето на планове за действие може да се възлага от:

1. министъра на околната среда и водите;

2. министъра на земеделието и горите или ръководителите на други заинтересувани държавни органи;

3. неправителствени организации.

(2) Органите и организациите по ал. 1, т. 2 и 3 съгласуват с Министерството на околната среда и водите заданията и проектите на плановете за действие.

Чл. 56

(1) Плановете за действие се внасят за разглеждане в Националния съвет по биологичното разнообразие.

(2) Плановете за действие се утвърждават от съответния компетентен орган по чл. 49, ал. 1 след положително решение на Националния съвет по биологичното разнообразие.

Чл. 57

Условията и редът за разработване на планове за действие за видове се определят с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието.

Чл. 58

(1) Опазването на видовете извън естествената им среда включва:

1. отглеждане и размножаване на животни и растения при контролирани условия във вивариуми, зоологически или ботанически градини, дендрариуми, живи колекции и в центрове за размножаване и отглеждане на защитени видове;

2. създаване на банки за семена, полен, гамети, ембриони, тъканни и клетъчни култури и други колекции за съхраняване на растителни и животински генетични ресурси при специални условия.

(2) Действията по ал. 1 не включват прилагане на техники и методи, които водят до генетични изменения.

Чл. 59

Опазването по чл. 58, ал. 1 се прилага приоритетно за видове и други таксони, които са:

1. непосредствено застрашени от изчезване от естествените им местообитания на местно, национално или международно ниво;

2. от особен икономически интерес;

3. диви предшественици на културни сортове растения или примитивни породи животни;

4. подходящи за използване при повторно въвеждане в природата;

5. от специфичен интерес за науката – ендемити, реликти и други;

6. подходящи за привличане на обществения интерес към проблемите на опазването на биологичното разнообразие.

Чл. 60

(1) Опазването по чл. 58, ал. 1 може да се извършва от научни организации, юридически и физически лица.

(2) Организациите и лицата по ал. 1 са длъжни да:

1. документират образците/екземплярите, както и техния произход;

2. етикетират и маркират образците/екземплярите, когато това е възможно;

3. събират и поддържат информация по определени показатели за състоянието на колекциите, както и за технологиите и техниките за тяхното отглеждане и поддържане;

4. организират или участват в научни и други изследвания от значение за опазване и отглеждане на видовете, включително такива, свързани с повторното въвеждане в природата на диви видове;

5. предоставят размножителни материали от застрашени видове за възстановяване или повторно въвеждане в природата;

6. предоставят при договаряне размножителни материали от застрашени видове за създаване на насаждения за култивирано отглеждане на растения и ферми за отглеждане на животни;

7. обменят информация с други институции с подобно предназначение и цели;

8. осигуряват обществен достъп до колекциите, информация за обществеността, свързана с видовете от колекциите, техните естествени местообитания и опазване на биологичното разнообразие;

9. провеждат образователна и възпитателна дейност;

10. подават необходимата информация за попълване и поддържане на регистрите по чл. 63.

(3) Освен задълженията по ал. 2 зоологическите градини и в центровете за отглеждане и размножаване на защитени видове животни са длъжни да:

1. настаняват животните при условия, които удовлетворяват техните биологични изисквания и изискванията за запазването и размножаването им;

2. осигуряват подходяща за отделните видове обстановка в местата, където те са затворени;

3. поддържат високо ниво на превантивни и лечебни ветеринарни грижи и хранене при отглеждането и развъждането на животните;

4. предприемат необходимите мерки за предотвратяване бягството на животни, за да бъдат избегнати възможни екологични заплахи за местните видове.

Чл. 61

(1) Минималните изисквания и условия, при които се отглеждат животни в зоологическите градини и в центровете за отглеждане и размножаване на защитени видове животни, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.

(2) В случай на прилагане на принудителната мярка по чл. 122, ал. 1, т. 3 Министерството на околната среда и водите разпорежда поставянето на животните в други зоологически градини или места, където са осигурени условията в наредбата по ал. 1 и по чл. 60, ал. 2 и 3.

Чл. 62

(1) Дейността в зоологическите градини се извършва въз основа на лиценз, издаден от Министерството на околната среда и водите, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на околната среда и водите.

(2) Лицензът по ал. 1 се издава само при спазване на изискванията на чл. 60, ал. 2 и 3 и тези в наредбата по чл. 61, ал. 1.

(3) При установяване на дейност на зоологическа градина без лиценз или в нарушение на изискванията и условията, при които е издаден лицензът, министърът на околната среда и водите:

1. предписва мерки и определя срок не подълъг от 2 години, в който зоологическата градина трябва да отстрани нарушенията, и/или

2. налага принудителната мярка по чл. 122, ал. 1, т. 3.

(4) При неизпълнение на предписанията в определения по ал. 3, т. 1 срок министърът на околната среда и водите налага принудителната мярка по чл. 122, ал. 1, т. 3 и/или т. 4.

Чл. 62б

Центровете за отглеждане и размножаване на защитени видове животни подлежат на регистрация в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 63

(1) Министерството на околната среда и водите води регистър на организациите и лицата, които притежават и поддържат колекции от диви видове от местната или чуждата флора и фауна.

(2) Министерството на земеделието и горите води ведомствен регистър на организациите и лицата, които притежават и поддържат колекции от видове от културната флора и фауна, както и на специализирани колекции от диви дървесни и храстови видове или ловни видове от местната или чуждата флора и фауна.

Чл. 64

Специализираните организации, които създават и поддържат „национални колекции“, се определят с акт на Министерския съвет, когато:

1. изпълняват и/или координират дейности по национални или международни програми, свързани с генетични ресурси;

2. колекциите са предназначени за опазване и поддържане на значително таксономично разнообразие от световната флора и фауна, включително диви родственици на културни растения или примитивни породи и/или представляват стратегически ресурс поради значителното разнообразие от видове, сортове, породи, форми, линии, включително такива с местен произход и/или са еталонни по прилагане на поети от Република България международни задължения.

Чл. 65

Условията и редът за попълване, поддържане и обслужване на колекции, с изключение на тези, принадлежащи на физически лица, се определят с актове, издадени от ръководителите на организациите и юридическите лица по чл. 60, ал. 1.

Чл. 66

(1) Държавата е собственик на генетичните ресурси от естествената флора и фауна на Република България.

(2) Достъпът до ресурсите се осъществява при спазване на разпоредбите на този закон, а когато те са защитени от патент или други права на интелектуална собственост – и на специалното законодателство в тази област.

(3) Генетичните ресурси могат да бъдат предоставяни за използване от други държави въз основа на предварително договаряне в писмена форма на условията и начина за разпределение на ползите от него при взаимноизгодни условия, включващи:

1. цитиране на естествения произход на материала;

2. предоставяне от държавата ползвател на получени, свързани с тях или произтичащи от тях научни резултати и технологии;

3. възвръщане на част от средствата, получени при използване на материала, както и на продукти или изследвания, произтичащи от него с търговска цел;

4. участие в съвместни научни изследвания.

(4) Договарянето може да предвиди безвъзмездно предоставяне на генетични ресурси, когато те са предназначени за нетърговски цели: научни изследвания, обучение, опазване на биологичното разнообразие или на общественото здраве.

(5) Предоставянето на материалите за ползване от трети лица се извършва с писмено съгласие на собственика при спазване на разпоредбите на ал. 2, 3 и 4.

(6) Условията и редът за предоставяне на достъп до генетични ресурси се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 67

(1) Въвеждането в природата, както и вносът с цел развъждане и отглеждане на неместни животински, растителни и гъбни видове, включително подвидове и вариетети се допускат, ако това не уврежда природни местообитания в тяхната естествена област на разпространение или местни видове от дивата флора, фауна и микота или техни популации.

(2) Дейностите по ал. 1 се разрешават въз основа на разработена програма само след положителна научна експертиза, възложена от съответния компетентен орган по ал. 3 и след положително решение на Националния съвет по биологичното разнообразие.

(3) Дейностите по ал. 1 се извършват с писмено разрешение на:

1. председателя на Държавната агенция по горите – за дървесни, храстови и ловни видове;

2. министъра на околната среда и водите – за всички останали видове.

(4) Органите по ал. 3 могат със заповед, обнародвана в „Държавен вестник“, да забраняват въвеждането в природата на неместни видове, които биха застрашили естествени природни местообитания или местни видове от дивата флора и фауна.

Чл. 68

(1) Повторно въвеждане в природата на местни животински и растителни видове се извършва по начин, който би допринесъл за трайно възстановяване на видовете в благоприятно състояние.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват с писмено разрешение на съответния компетентен орган по чл. 67, ал. 3 съгласувано със заинтересуваните централни ведомства и след отчитане мнението на обществеността в района на повторно въвеждане на вида.

Чл. 69

Условията и редът за издаване на разрешителните по чл. 67, ал. 3 и чл. 68, ал. 2 и за отчитане мнението на обществеността се определят с наредби, съответно на министъра на околната среда и водите и на министъра на земеделието и горите.

Чл. 70

Разпоредбите на тази глава се прилагат за екземпляри от видове, включени в приложения А, В, C и D към чл. 3 от Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях, наричан по-нататък “Регламент 338/97”.

Чл. 71

(1) Министерството на околната среда и водите е ръководното ведомство по прилагане на изискванията на Регламент 338/97.

(2) Министърът на околната среда и водите със заповед определя местата, изпълняващи функции на спасителни центрове по чл. 104, ал. 1, т. 1.

(3) Дейността на спасителните центрове по ал. 2 се определя с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.

Чл. 72

(1) Българската академия на науките със своите специализирани институти, щатен научен персонал и асоциирани експерти е научният консултативен орган по прилагане на Регламент 338/97.

(2) По предложение на Българската академия на науките министърът на околната среда и водите издава заповед със списък на експертите, изпълняващи функции по чл. 84 и чл. 87,.

(3) В списъка по ал. 2 се посочват имената, адресът и начините за връзка, сферата на компетентност и районът на действие на експертите.

Чл. 73

(1) Внасянето и изнасянето на екземпляри от видове по чл. 70 се извършва съгласно изискванията на Регламент 338/97, на Регламент (ЕО) № 865/2006 на Комисията за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 338/97 относно защитата на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях, наричан по-нататък “Регламент 865/2006”, на този закон, на митническото законодателство, на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на растенията.

(2) Превозването на живи животни от видовете по ал. 1 се извършва съгласно изискванията за транспортиране на живи животни, публикувани от Секретариата на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), съставена във Вашингтон на 3 март 1973 г. (ратифицирана с решение на ВНС - ДВ, бр. 103 от 1990 г.) (ДВ, бр. 6 от 1992 г.), наричана по-нататък “Конвенцията”, а при въздушен транспорт - съгласно изискванията, установени с Резолюция 620, Приложение “А” на Международната организация на авиационните превозвачи (IATA).

Чл. 74

(отменен)

(1) При издаването на разрешителни по чл. 75, ал. 1 екземплярите от видовете по чл. 70, т. 1 се третират като екземпляри от видове по чл. 70, т. 2, когато са:

1. размножавани в развъдници, регистрирани в Секретариата на Конвенцията;

2. индивидуално маркирани по недвусмислен начин.

(2) Условието по ал. 1, т. 2 не се прилага за растения и в случай, че маркировката би увредила здравето на дадения екземпляр.

Чл. 75

(отменен)

(1) Внасянето на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 и изнасянето на екземпляри от видове по чл. 70 се извършва само с разрешително, издадено от министъра на околната среда и водите или упълномощени от него лица по образец СИТЕС, посочен в приложение № 7.

(2) Разрешително по ал. 1 не се изисква при:

1. транзитиране на екземпляри;

2. внасяне на екземпляри в случаите по чл. 74, ал. 1.

(3) Всяка пратка екземпляри по ал. 2, т. 1 задължително се придружава от оригинален екземпляр на разрешително за износ по образец СИТЕС, издадено от ръководното ведомство по прилагане на изискванията на Конвенцията на държавата на износа.

Чл. 76

(отменен)

(1) За всяка пратка екземпляри се издава отделно разрешително по чл. 75, ал. 1, което я придружава по време на внасянето или изнасянето.

(2) Разрешителното е със срок на валидност шест месеца от датата на издаването му.

(3) Разрешителното се счита за недействително:

1. след изтичане на срока по ал. 2;

2. след преминаване на границата, ако не е заверено от митническия орган, съгласно чл. 87, т. 3;

3. когато се установи, че издаването му е въз основа на невярно представена от кандидата информация за условията за внасяне и изнасяне;

4. при повреждане;

5. при унищожаване;

6. при изгубване или кражба.

(4) Притежателят на разрешително е длъжен:

1. в случаите по ал. 3, т. 1, 2 и 4 да върне в 15-дневен срок оригинала и всички копия в Министерството на околната среда и водите;

2. в случаите по ал. 3, т. 5 и 6 незабавно да уведоми за това Министерството на околната среда и водите.

(5) В случаите по ал. 3, т. 3 и 6, Министерството на околната среда и водите незабавно уведомява за това митническите органи, ръководното ведомство на държавата на вноса и Секретариата на Конвенцията, като посочва номера, датата и други опознавателни данни за разрешителното.

Чл. 77

(отменен)

(1) Лицето, което внася или изнася, е длъжно при преминаване през границата да представи на митническия орган разрешителното по чл. 75, ал. 1.

(2) Когато лицето, което внася или изнася, не пренася пратката лично, разрешителното трябва да е прикрепено към транспортните документи.

Чл. 78

(отменен)

(1) В случаите на внасяне и изнасяне на екземпляри, които са хербарийни или музейни експонати, предназначени за дарение или обмяна при нетърговски отношения между лица по чл. 96, ал. 1, разрешителното по чл. 75, ал. 1 може да бъде заменено от етикет, одобрен от Секретариата на Конвенцията.

(2) Условията и редът за издаване на етикетите се определят със заповед на министъра на околната среда и водите.

Чл. 79

(отменен)

Министърът на околната среда и водите или упълномощените от него лица отказват издаване на разрешително по чл. 75, ал. 1, когато:

1. на кандидата е била наложена глоба или имуществена санкция или му е конфискуван екземпляр по реда на този закон, за срок две години от влизането в сила на наказателното постановление;

2. има писмено становище на научния консултативен орган, че това застрашава оцеляването на вида в дивата природа;

3. има писмено становище на научния консултативен орган, че кандидатът няма необходимите условия за отглеждане на дадения жив екземпляр;

4. се нарушават условията по чл. 73, ал. 2;

5. внасянето и изнасянето на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 е с цел търговия, за предоставяне на услуги или за други дейности, които имат за основна цел печалба, с изключение на:

Чл. 80

(1) Кандидатът за разрешителни и сертификати по чл. 4, параграфи 1 и 2, чл. 5, параграфи 1 и 4, чл. 8, параграф 3 и чл. 9, параграф 1 от Регламент (EO) № 338/97 и по чл. 30, параграф 1, чл. 37, параграф 1, чл. 44a и чл. 44з, параграф 1 от Регламент (EO) № 865/2006 подава на хартиен носител или по електронен път през портал за електронни административни услуги писмено заявление до министъра на околната среда и водите съгласно изискванията на чл. 13, параграф 1, чл. 20, 26, 34, 41, 44д, 44л и 50 от Регламент (EO) № 865/2006.

(2) Заявлението по ал. 1 съдържа:

1. информацията съгласно форматите в Регламент за изпълнение (ЕС) № 792/2012 на Комисията от 23 август 2012 г. за определяне на правила във връзка с формата на разрешителните, сертификатите и другите документи, предвидени в Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях, и за изменение на Регламент (ЕО) № 865/2006 на Комисията (ОВ, L 242/13 от 7 септември 2012 г.);

2. единен идентификационен код или БУЛСТАТ, а за чуждестранни юридически лица – VAT номер;

3. желания от заявителя начин на получаване на изготвените разрешителни и сертификати.

Чл. 81

Към заявлението по чл. 20 от Регламент 865/2006 се прилагат:

1.

2. за чуждестранните юридически лица - документ, удостоверяващ правния статус на заявителя, издаден в съответствие с националното му законодателство до три месеца преди подаване на заявлението;

3. адрес и описание на условията, при които ще се отглеждат внасяните живи екземпляри.

Чл. 82

(1) Към заявлението по чл. 26, 34, 41 и 50 от Регламент 865/2006 се прилагат:

1. документ за произход - в случаите, когато екземплярът не подлежи на регистрация по чл. 90;

2. документ за регистрация съгласно чл. 91 или чл. 96, ал. 1;

3. данни за самоличността на заявителя;

4.

5. за чуждестранните юридически лица - документ, удостоверяващ правния статус на заявителя, издаден в съответствие с националното му законодателство до три месеца преди подаване на заявлението;

6. в случаите на изнасяне на екземпляри, размножени и отгледани на затворено - кратко описание на рода или културата, от което да личи произходът на отделните екземпляри, формиращи оста на този род или култура, и номерът на полученото генетично поколение.

(2) Изискванията по ал. 1, т. 4 не се прилагат в случаите по чл. 96, ал. 1.

(3) За видове съгласно приложение № 4 на този закон, които попадат в приложения А, B и C от Регламент 338/97, към заявлението по ал. 1 се прилагат и копия от следните документи:

1. разрешително за лов на името на ловеца;

2. регистрация по чл. 110, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (обн., ДВ, бр. 58 от 2001 г.; бр. 43 от 2002 г. - Решение № 3722 на Върховния административен съд от 2002 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2003 г.; бр. 10 от 2004 г. - Решение № 654 на Върховния административен съд от 2004 г.; изм., бр. 62 от 2007 г.) или разплащателен протокол по чл. 112, ал. 1, т. 2 от същия правилник.

Чл. 83

(1) В 5-дневен срок от получаване на заявлението по чл. 80 за издаване на разрешително за внасяне, изнасяне или сертификат за реекспорт на екземпляри от видове съгласно приложения А и B от Регламент 338/97 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице изисква становище от научния консултативен орган по чл. 72.

(2) За износ на екземпляри от видове съгласно приложение № 4 на този закон, които попадат в приложения А, B и C от Регламент 338/97, становището по ал. 1 се изисква еднократно и е валидно за целия ловен сезон.

(3) Становището по ал. 1 не се изисква за износ на екземпляри, които са обект на предварително определена национална квота, публикувана от Секретариата на Конвенцията.

Чл. 84

(1) Научният консултативен орган представя на Министерството на околната среда и водите становище в 15-дневен срок от получаване на искането по чл. 83, ал. 1.

(2) При необходимост от проверка на място тя се извършва от експерт от списъка по чл. 72, ал. 2.

Чл. 85

Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешителните и сертификатите по чл. 80 в срок до 5 работни дни от получаването на становището по чл. 84, ал. 1 съгласно изискванията на Регламент 338/97, Регламент 865/2006 и на този закон.

Чл. 86

Митническите органи осъществяват митнически надзор и контрол при внасяне и изнасяне на екземпляри от видове по чл. 70 на и извън митническата територия на Република България в съответствие с този закон, митническото законодателство и изискванията на Регламент 338/97 и на Регламент 865/2006.

Чл. 87

(1) При проверка на пратки с екземпляри по чл. 70 митническите органи изискват от граничната ветеринарна и фитосанитарна служба да установи в срок до 2 часа от началото на проверката дали екземплярите отговарят на данните, определени в придружаващите ги документи, съгласно изискванията на Регламент 338/97 и Регламент 865/2006. В случай че тази идентификация не може да бъде извършена, митническите органи се обръщат за идентификация на екземплярите към съответен експерт от списъка по чл. 72, ал. 2, който е длъжен да се яви на граничния пункт в срок до 6 часа от повикването.

Чл. 88

При установяване на нарушение на изискванията на този закон и Регламент 338/97 или в случаи на съмнение за нарушение митническите органи задържат екземплярите и вещите, послужили за извършване на нарушението, и незабавно уведомяват Министерството на околната среда и водите или съответната регионална инспекция по околната среда и водите, които осигуряват поставянето на екземплярите при подходящи за тях условия в спасителни центрове.

Чл. 89

Съответните регионални инспекции по околната среда и водите и спасителни центрове оказват пълно съдействие на митническите органи за изясняване на случаите по чл. 88 и вземане на решение по тях.

Чл. 90

(1) На регистрация подлежат всички екземпляри от видове гръбначни животни съгласно приложения А и B от Регламент 338/97, с изключение на:

1. хранителни продукти, получени от тях;

2. видове - предмет на Закона за лова и опазване на дивеча;

3. цветни мутации на видовете птици, които не притежават естествената окраска на дивите форми;

4. дребни кожени изделия;

5. риби;

6. екземпляри от видове по чл. 57, т. 5, буква “а” от Регламент 865/2006.

(2) Екземплярите от видове съгласно приложения А и B от Регламент 338/97, за които е издадено разрешително за внос и за които има оригинално разрешително за износ или сертификат за реекспорт, издадено от трета държава, се регистрират служебно от регионалните инспекции по околната среда и водите без заявление на собственика по реда на чл. 92.

(3) В 7-дневен срок от получаването на документите по ал. 2 Министерството на околната среда и водите изпраща копия от тях в съответната регионална инспекция по околната среда и водите за регистрация.

Чл. 91

Регистрацията се извършва с документ, издаден от съответната регионална инспекция по околната среда и водите по постоянния адрес на собственика на екземпляра – физическо лице, или по седалището, съответно адреса на управлението, на собственика на екземпляра – юридическо лице.

(4) Регистрационна карта не се издава в случаите, когато за екземплярите е издаден сертификат съгласно чл. 8, т. 3 и чл. 9, ал. 2, буква “б” от Регламент 338/97 на името на собственика.

Чл. 92

(1) За регистрацията по чл. 91 собственикът в 15-дневен срок от придобиването на екземпляра внася в регионалната инспекция по околната среда и водите заявление, в което посочва:

1. лични данни - за физически лица, за български юридически лица - наименование, седалище, адрес и БУЛСТАТ или единен идентификационен код за търговците, а за чуждестранните юридически лица - документ, удостоверяващ правния статус на заявителя, издаден в съответствие с националното му законодателство до три месеца преди подаване на заявлението;

2. данни за екземпляра – вид и състояние (жив, мъртъв, част от екземпляр или продукт);

3. адрес на отглеждане – при придобиване на жив екземпляр;

4. начин на придобиване – внесен, закупен, разменен, дарен, размножен на затворено, намерен.

(2) Към заявлението по ал. 1 в зависимост от случая се прилагат:

1. документи, указващи законния произход на екземпляра:

2. информация за начина на маркиране на екземпляра и номера на маркировката;

3. номер на регистрирана дейност по чл. 97, ал. 1 и 2.

Чл. 93

Регионалните инспекции по околната среда и водите издават документа за регистрация по чл. 91 в 5-дневен срок от постъпване на документацията по чл. 90, ал. 3 или заявлението по чл. 92.

Чл. 94

(1) Собственикът на регистриран екземпляр е длъжен в 15-дневен срок писмено да уведоми регионалната инспекция по околната среда и водите при:

1. промяна на обстоятелства, свързани с екземпляра – продажба, смяна на адреса на отглеждане на жив екземпляр или смърт, кражба или изгубване;

2. унищожаване, повреждане, изгубване или кражба на документа за регистрация на екземпляра.

(2) Регионалните инспекции по околната среда и водите:

1. отразяват промените по ал. 1 в регистъра по чл. 95;

2. издават нов документ за регистрация в случаите по ал. 1, т. 2;

3. уведомяват Министерството на околната среда и водите за случаите на кражба или изгубване на екземпляр или документ за регистрация.

Чл. 95

Регионалните инспекции по околната среда и водите водят регистър на екземплярите по чл. 90.

Чл. 96

(1) Регистрацията на екземпляри по чл. 90 не се отнася за колекции в зоологически градини, музеи, университети, институти на Българската академия на науките и други научни и академични институти.

(2) Лицата по ал. 1 представят в Министерството на околната среда и водите списък на наличните екземпляри по видове, като в началото на всяка текуща година внасят информация за настъпилите в списъка промени през изтеклата година.

Чл. 97

(1) Физически и юридически лица със съдебна или търговска регистрация в Република България имат право чрез Министерството на околната среда и водите да регистрират в Секретариата на Конвенцията дейности за размножаване и отглеждане на видове по чл. 70, т. 1.

1. размножаване и отглеждане с търговска цел на екземпляри от видове съгласно Приложение I от Конвенцията;

2. производство, преработка, пакетиране, препакетиране, износ и реекспорт на продукти от есетрови риби.

(2) За регистрацията по ал. 1 лицата подават в Министерството на околната среда и водите заявление, в което посочват:

1. адреса, където ще се извършва дейността или единен идентификационен код за търговците;

2. научното наименование на видовете и условията за тяхното размножаване и отглеждане;

3. доказателства за законното придобиване на изходния размножителен материал.

5. регистрация по Закона за рибарството и аквакултурите на лицата по ал. 1, т. 2.

Чл. 97а

(1) Юридическите лица по чл. 97, ал. 1 могат да се регистрират за ползване на опростени процедури по чл. 18 и 19 от Регламент 865/2006.

(2) За регистрацията по ал. 1 лицата подават до министъра на околната среда и водите заявление, в което посочват:

1. наименование, седалище и БУЛСТАТ или единен идентификационен код за търговците;

2. научното наименование на видовете, за които ще се ползва опростената процедура;

3. доказателства за законното придобиване на изходния материал.

(3) Министърът на околната среда и водите упълномощава лицата по ал. 1 да попълват специфичната информация в разрешителните съгласно чл. 18, ал. 1, буква “в” и чл. 19, ал. 1, буква “ г” от Регламент 865/2006.

Чл. 98

(1) В 15-дневен срок от постъпване на заявлението Министерството на околната среда и водите извършва проверка на обстоятелствата по чл. 97, ал. 2 и изисква становище от научния консултативен орган по реда на чл. 83.

(2) В зависимост от проверката и становището по ал. 1 Министерството на околната среда и водите:

1. изпраща документация за регистриране на дейността в Секретариата съгласно изискванията на Конвенцията;

2. писмено уведомява заявителя за номера на регистрацията на дейността;

3. в случай на отказ за регистриране по т. 1 в 30-дневен срок писмено уведомява заявителя.

Чл. 99

При прекратяване на регистрирана дейност лицата по чл. 97, ал. 1 са длъжни в 15-дневен срок да уведомят за това Министерството на околната среда и водите, което изпраща в Секретариата на Конвенцията информация за заличаване на регистрацията.

Чл. 99а

(1) Научни институции, които извършват обмен на екземпляри с други научни институции, могат да се регистрират в Секретариата на Конвенцията за ползване на изключения по чл. 7, ал. 6 от Конвенцията.

(2) За регистрацията по ал. 1 научните институции представят в Министерството на околната среда и водите заявление, съдържащо наименованието, седалището и адреса на институцията и в зависимост от случая:

1. решение на общото събрание на Българската академия на науките за създаване на специализирани научни звена съгласно Закона за Българската академия на науките и нейния устав;

2. решение на Народното събрание за откриване на висше училище съгласно Закона за висшето образование;

3. решение за създаване на музей съгласно Закона за паметниците на културата и музеите.

(3) В 10-дневен срок от получаване на заявлението по ал. 2 Министерството на околната среда и водите уведомява заявителя за регистрационния номер и го регистрира в Секретариата на Конвенцията.

(4) За въвеждане и изнасяне на екземпляри за целите на научния обмен на лицата по ал. 1 се използват етикети съгласно чл. 52, т. 2 от Регламент 865/2006.

Чл. 100

Търговия с екземпляри на територията на Република България от видове по чл. 70 се извършва при спазване на разпоредбите на този закон и на чл. 8 от Регламент 338/97.

Чл. 101

(отменен)

Забранява по чл. 100 не се отнася за екземплярите, които са:

1. придобити преди влизане в сила на Конвенцията;

2. отгледани на затворено животински екземпляри или изкуствено размножени растения – при доказване на тези обстоятелства;

3. необходими за развитие на науката, когато съответните видове са единствено подходящи за такива цели и не съществуват екземпляри от видовете, отгледани на затворено;

4. предназначени за размножителни програми или научни изследвания с цел запазване на вида.

Чл. 102

(1) Забранява се извършването на търговски сделки с нерегистрирани екземпляри по чл. 90, както и с екземпляри от видове по чл. 70, за които законният произход не може да бъде доказан.

(2) При продажбата на екземпляри, регистрирани по чл. 91, продавачът предоставя на купувача оригинала на документа за регистрация на екземпляра.

3. сертификат по чл. 8, ал. 1 от Регламент 338/97, като за внесените в Европейската общност екземпляри се предоставят и съпътстващите го оригинални разрешителни по CITES за износ, сертификат за реекспорт или сертификат за произход, издадени от трета държава.

(4) При продажба на екземпляр от вид по чл. 70 търговците са длъжни да издават фактура, в която задължително вписват номера и вида на документите по чл. 102б, ал. 2 и 3, както и номера и вида на маркировката на екземпляра, ако има такава.

Чл. 102б

(1) Лицата, които извършват търговски сделки с екземпляри от видове по чл. 70, са длъжни да притежават и при поискване от контролните органи да представят документ, доказващ законния им произход.

(2) В случаите на регистрация по чл. 90 лицата по ал. 1 представят регистрационна карта, издадена съгласно чл. 91.

(3) Извън случаите по ал. 2 лицата по ал. 1 представят в зависимост от случая:

а) копие от разрешително или сертификат за реекспорт по CITES, издадени от трета държава;

б) копие от фитосанитарен сертификат, издаден от трета държава, когато съгласно Конвенцията такъв се използва вместо разрешително по CITES;

в) копие от разрешително за внос по чл. 4, ал. 1 и 2 от Регламент 338/97;

г) сертификат по чл. 8, т. 3 от Регламент 338/97;

д) документ, доказващ законния произход на екземплярите съгласно Приложение B от Регламент 338/97, в случай че са придобити на територията на Европейската общност;

е) разрешително по чл. 49 за видовете съгласно приложения № 3 и № 4;

ж) оценителен протокол по чл. 110, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча или разплащателен протокол по чл. 112, ал. 1, т. 2 от същия правилник;

з) документи по Закона за рибарството и аквакултурите, ако екземплярите са придобити чрез риболов;

и) копие от документ за регистрация на дейността по чл. 97, ал. 1;

к) фактура за покупка на отгледаните на затворено или култивирани екземпляри, в случай че търговецът не е производител, а в останалите случаи - декларация от производителя, че продадените екземпляри са отгледани на затворено или са култивирани;

л) документ по чл. 108.

(4) В случаите по ал. 3, буква “в” задължително се представят и съответните документи по ал. 3, буква “а” или “б”.

(5) При непредставяне на документацията по ал. 2 и 3 контролният орган задържа екземплярите и ги изпраща в спасителен център по чл. 71, ал. 2, като изисква от продавача да представи съответните документи в срок 10 дни от извършване на проверката, като:

1. при непредставяне на документите в 10-дневния срок екземплярите се отнемат в полза на държавата;

2. при представяне на документите по ал. 1 екземплярите се връщат на собственика, след като заплати разходите, направени от спасителния център по тяхното настаняване и отглеждане.

Чл. 103

(1) Разпореждането с екземпляри от видове по чл. 70, отнети в полза на държавата по чл. 129, ал. 1, се извършва от министъра на околната среда и водите.

(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на отнети в полза на държавата екземпляри съгласно изискванията на Закона за митниците, Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на растенията.

(3) Алинея 2 не се прилага в случаите на представен валиден документ по чл. 80.

Чл. 104

(1) До влизането в сила на наказателното постановление за отнемане на екземплярите в полза на държавата министърът на околната среда и водите разпорежда:

1. настаняване на живите екземпляри в определени за целта спасителни центрове;

2. съхраняване на подходящи места на мъртви екземпляри, хранителни продукти или медикаменти.

(2) Чуждестранните екземпляри, за които не са извършени митнически формалности, се поставят под режим на митническо складиране.

Чл. 105

(1) Екземплярите се връщат на собственика при отменяне на наказателното постановление по съдебен ред в 7-дневен срок след влизането в сила на съдебното решение.

(2) В 15-дневен срок след влизането в сила на съдебно решение, с което се отхвърля жалбата срещу наказателното постановление за отнемане на екземплярите в полза на държавата след митническо оформяне, министърът на околната среда и водите се разпорежда с тях съгласно чл. 106.

Чл. 106

(1) При отнемане на живи екземпляри в полза на държавата министърът на околната среда и водите разпорежда:

1.

2. връщането им на държавата на износа в случаите по чл. 16, ал. 3, буква “б” от Регламент 338/97;

3. предоставянето им на зоологическа или ботаническа градина или на спасителни центрове;

4. пускането им на свобода, когато екземплярите са взети от природни местообитания в рамките на страната, в случай че няма очевидни пречки за тяхното оцеляване;

5. продажбата им.

(2) При отнемане на мъртви екземпляри в полза на държавата министърът на околната среда и водите разпорежда:

1. безвъзмездното им предоставяне на висши училища или центрове за обучение на кадри по прилагане на Конвенцията – за попълване на учебни сбирки;

2. безвъзмездното им предоставяне на природонаучни музеи, а когато имат художествена стойност – на музеи на изкуствата;

3. продажбата им.

(3) При отнемане на хранителни продукти или медикаменти в полза на държавата министърът на околната среда и водите разпорежда:

1. връщането им на държавата на износа;

2. предоставянето им на висши училища или центрове за обучение на кадри по прилагане на Конвенцията – за попълване на учебни сбирки;

3. унищожаването им.

Чл. 107

(1) Разходите, свързани със становищата и проверките по чл. 84 и чл. 87, ал. 1 и с разпорежданията по чл. 102б, ал. 5, т. 1 и чл. 104 в случай на прилагане на чл. 105, ал. 1, са за сметка на бюджета на Министерството на околната среда и водите.

(2) Разходите по ал. 1 се възстановяват в бюджета на Министерството на околната среда и водите от средствата, получени в случаите на продажба по чл. 106.

(3) Разходите, свързани с разпорежданията по чл. 102б, ал. 5, т. 1, чл. 104 и 106, са за сметка на нарушителя. За обезпечаване на тяхното плащане органите, установяващи нарушението, могат да задържат стоки или суми.

Чл. 108

При продажба по чл. 106 екземплярите се считат за законно придобити при представяне на документа, с който са закупени.

Чл. 109

(1) Отделни вековни или забележителни дървета във или извън населените места се обявяват за защитени, съгласувано с физическото или юридическото лице – собственик на имота, в който се намира дървото.

(2) Директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите и лицето по ал. 1 подписват протокол, в който се посочват местонахождението и характеристиките на дървото – вид, възраст, височина и други особености, неговото състояние и необходимите поддържащи мерки, както и задълженията на собственика за опазване на обекта.

(3) Протоколът по ал. 2 и скица за местонахождението на дървото се изпращат в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 110

Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на дървото за защитено, която се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 111

Собствениците на дървета, обявени за защитени, са длъжни:

1. да ги опазват от унищожаване или увреждане;

2. да уведомяват съответната регионална инспекция по околната среда и водите за настъпили промени в състоянието на обекта;

3. да съгласуват със съответната регионална инспекция по околната среда и водите дейностите, необходими за поддържане или възстановяване на състоянието на обекта;

4. да осигуряват достъп на представители на регионалната инспекция по околната среда и водите до имота за извършване на проверки по състоянието на защитените дървета.

Чл. 112

(1) Министерството на околната среда и водите може да финансира поддържащи или възстановителни дейности, необходими за опазване на защитените дървета.

(2) Собствениците внасят в Министерството на околната среда и водите предложения за финансиране на дейности по ал. 1 чрез съответната регионална инспекция по околната среда и водите.

Чл. 113

(1) Обявените защитени дървета се вписват в регистри в Министерството на околната среда и водите и съответната регионална инспекция по околната среда и водите.

(2) Унищожени, изсъхнали или невъзстановимо увредени защитени дървета се заличават по реда на чл. 109, ал. 2 и чл. 110.

(3) Регистрите по ал. 1 са публични.

Чл. 114

Министерството на околната среда и водите и други държавни органи и техните поделения в рамките на своите компетенции осъществяват управлението и контрола по опазване на биологичното разнообразие в Република България.

Чл. 115

Министърът на околната среда и водите:

1. провежда държавната политика по опазване и поддържане на биологичното разнообразие;

2. изготвя с участието на отрасловите ведомства и неправителствени организации и внася в Министерския съвет Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие;

3. изготвя с участието на отрасловите ведомства и неправителствени организации и внася в Министерския съвет Национален план за опазване на биологичното разнообразие, организира и отчита изпълнението на плана;

4. изгражда и поддържа Националната екологична мрежа;

5. възлага разработването и утвърждава планове за действие за видове;

6. координира дейностите на други министерства, ведомства, общини, обществени организации, научни и академични институти по опазване на биологичното разнообразие;

7. организира контрол върху дейностите на собствениците или ползвателите на земи, горски територии и водни площи, включени в Националната екологична мрежа;

8. финансира дейности по прилагане на този закон;

9. разработва и прилага механизми за стимулиране на дейности на собствениците или ползвателите, неправителствени организации, сдружения и други, насочени към опазването, поддържането и възстановяването на биологичното разнообразие;

10. организира система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие и създава бази данни и географски информационни системи за регистриране на състоянието и установяване на измененията в биологичното разнообразие, осигурява достъп и обмен на данни по опазване на биологичното разнообразие;

11. изготвя годишен отчет за състоянието на биологичното разнообразие и за дейностите по неговото опазване;

12. представлява Република България по въпросите за опазване на биологичното разнообразие;

13. организира и поддържа държавни публични регистри, предвидени в този закон;

14. издава заповеди, списъци, разрешителни и лицензии, предвидени в този закон;

15. публикува списъци и измененията в тях за видовете по чл. 47а, т. 1 и 2.

Чл. 115а

Орган за управление на мрежата „Натура 2000“ на национално ниво е министърът на околната среда и водите, който:

1. разработва и утвърждава методически ръководства и указания с цел прилагане на единен подход в планирането и управлението на мрежата „Натура 2000“;

2. организира дейности по събиране, валидиране, анализ и управление на научна информация и данни за „Натура 2000“;

3. извършва периодична оценка за достатъчността на мрежата „Натура 2000“ и на изпълнението на целите на мрежата „Натура 2000“ на национално ниво;

4. извършва промени в стандартните формуляри с данни и оценки за защитените зони;

5. организира изготвянето и представя на Европейската комисия докладите по чл. 12 от Директива 2009/147/ЕО и чл. 17 от Директива 92/43/ЕИО;

6. подпомага методически органите за управление на защитените зони по чл. 117а, ал. 1, включително чрез организиране и провеждане на регулярни семинари и обучения на участниците по специфични теми, свързани с „Натура 2000“;

7. утвърждава правилник за работата на комитетите на заинтересованите страни по чл. 117а, ал. 3 – 5;

8. утвърждава плановете за управление по чл. 27, ал. 1 и техните актуализации и промени след разглеждане от Националния съвет по биологичното разнообразие;

9. организира разработването на Националната рамка за приоритетни действия за „Натура 2000“ и следи за нейното изпълнение.

Чл. 116

(1) Създава се Национален съвет по биологичното разнообразие като консултативен орган на министъра на околната среда и водите.

(2) Съставът на Националния съвет по биологичното разнообразие се определя със заповед на министъра на околната среда и водите, като в него се включват представители на заинтересуваните министерства и ведомства, научни и академични институти, неправителствени и природозащитни организации.

(3) Дейността на Националния съвет по биологичното разнообразие се урежда с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.

(4) Националният съвет по биологичното разнообразие заседава в разширен състав, когато:

1. проследява и обсъжда напредъка в управлението на мрежата „Натура 2000“;

2. дава становища в процеса на разработване на стратегически документи по управление на мрежата „Натура 2000“, както и стратегически документи, свързани с типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони;

3. прави предложения за по-ефикасно и по-ефективно прилагане на политиките по „Натура 2000“;

4. дава становище по проекта на Националната рамка за приоритетни действия за „Натура 2000“.

(5) Разширеният състав на Националния съвет по биологичното разнообразие се определя по реда на ал. 2 и в него се включват представители на териториални и местни органи на власт и национално представени синдикални, работодателски, секторни и други организации.

Чл. 117

Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите и директорите на дирекции на националните паркове:

1. контролират спазването на изискванията за опазване на биологичното разнообразие при осъществяването на дейностите на собствениците или ползвателите на земи, горски територии и водни площи, включени в Националната екологична мрежа;

2. координират и контролират прилагането на плановете за управление по чл. 27, ал. 1 и плановете и проектите, предвидени в този закон, включително интегрирането им в общинските планове и програми;

3. контролират опазването на растителните и животинските видове, предмет на този закон;

4. поддържат регионалните регистри, предвидени в този закон;

5. санкционират нарушители в предвидените в този закон случаи.

Чл. 117а

(1) Орган за управление на регионално ниво на защитените зони и части от тях, попадащи в териториалния обхват на дейност на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, е директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите. За защитените зони на териториите на националните паркове по Закона за защитените територии орган за управление на защитените зони е директорът на съответната дирекция на национален парк, а за защитените зони и частите от защитени зони, попадащи в морските пространства на Република България, орган за управление на защитените зони е директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“.

(2) Органите за управление на защитените зони по ал. 1:

1. разработват и актуализират плановете за управление по чл. 27, ал. 1;

2. предлагат на органа по чл. 115а за утвърждаване плановете за управление по чл. 27, ал. 1 и техните актуализации след съгласуване от комитетите на заинтересованите страни;

3. подкрепят организационно и методически собствениците по чл. 119, ал. 1 за изпълнението на мерки, включени в плановете за управление по чл. 27, ал. 1;

4. изпълняват и/или координират мерки и дейности, включени в плановете за управление по чл. 27, ал. 1;

5. извършват оценка и докладват поне веднъж годишно на органа по чл. 115а за изпълнението на плановете за управление по чл. 27, ал. 1;

6. предлагат на органа по чл. 115а за утвърждаване промени в плановете за управление по чл. 27, ал. 1 след съгласуване от съответния комитет на заинтересованите страни;

7. председателстват работата на комитета на заинтересованите страни.

(3) Директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите определя със заповед състава на комитета на заинтересованите страни, в който се включват представители на териториални и местни органи на власт, научни организации и висши училища, регионални структури или регионални представители на браншови, синдикални, работодателски и други секторни организации, регионални структури или регионални представители на организации на собственици или ползватели на земи или ресурси в „Натура 2000“, неправителствени организации, представители на органа по чл. 115а и на другите заинтересовани органи за управление по ал. 1.

(4) Директорът на съответната дирекция на национален парк определя със заповед състава на комитета на заинтересованите страни, в който се включват представители на териториални и местни органи на власт, научни организации и висши училища, регионални структури или регионални представители на браншови, синдикални, работодателски и други секторни организации, собственици и ползватели на обекти в парка, ползватели на ресурси в парка, неправителствени организации, представители на органа по чл. 115а и на другите заинтересовани органи за управление по ал. 1.

(5) Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ определя със заповед състава на комитета на заинтересованите страни, в който се включват представители на териториални и местни органи на власт, научни организации и висши училища, регионални структури или регионални представители на браншови, синдикални, работодателски и други секторни организации, собственици и ползватели на обекти в морските пространства, ползватели на ресурси, неправителствени организации, представители на органа по чл. 115а и на другите заинтересовани органи за управление по ал. 1.

(6) Комитетите на заинтересованите страни по ал. 3 – 5:

1. участват в целия процес по разработване, актуализация и промяна на плановете за управление по чл. 27, ал. 1;

2. обсъждат и предоставят информация, необходима за разработването и актуализирането на плановете за управление по чл. 27, ал. 1, от компетентността на членовете на комитета;

3. обсъждат редовно напредъка на процеса по разработване и актуализиране на плановете за управление по чл. 27, ал. 1;

4. обсъждат проектите на плановете за управление по чл. 27, ал. 1 и техните актуализации преди предоставянето им за утвърждаване от органа по чл. 115а;

5. проследяват и обсъждат регулярно напредъка по изпълнението на плановете за управление по чл. 27, ал. 1;

6. правят предложения за промени на плановете за управление по чл. 27, ал. 1 към органа за управление по ал. 1.

(7) условията и редът за определяне на състава на комитетите на заинтересованите страни по ал. 3 – 5 се уреждат с правилника по чл. 115а, т. 7.

Чл. 118

Министерството на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и другите държавни органи и техните поделения, както и общините, в сферата на своята компетентност:

1. осъществяват дейности по опазване на биологичното разнообразие;

2. интегрират опазването на биологичното разнообразие и устойчивото управление на биологичните ресурси във всички планове, проекти, програми, политики и стратегии в съответния сектор, като включват в тях преди всичко дейности по опазване на биологичното разнообразие, в съответствие с приоритетите на този закон, на Националната стратегия и на Националния план за опазване на биологичното разнообразие както и на Националната рамка за приоритетни действия за „Натура 2000“;

3. разработват планове за действие за растителни и животински видове и осигуряват прилагането им, както и прилагането на плановете за управление по чл. 27, ал. 1;

4. сътрудничат с други компетентни органи, когато дейностите имат взаимосвързани или натрупани ефекти върху биологичното разнообразие или когато тяхната компетентност засяга един и същ обект или територия;

5. организират отраслови системи за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие и на защитените зони и създават бази от данни и географски информационни системи за характеристиките им, като предоставят на Министерството на околната среда и водите информация, съгласувана по вид и период на представяне;

6. финансират приоритетно научни изследвания и дейности, свързани с опазване на биологичното разнообразие и устойчивото управление на биологичните ресурси;

7. използват резултатите от проучването на биологичното разнообразие при изготвянето на планове, проекти, програми и политики в сектора или между секторите;

8. контролират дейността на собствениците или ползвателите на земи, горски територии и водни площи, включени в Националната екологична мрежа;

9. санкционират нарушители в предвидените в този закон случаи;

10. осъществяват международно сътрудничество по въпроси от обща загриженост, свързани с опазване на биологичното разнообразие и защитените зони.

Чл. 119

(1) Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, общините, както и физическите и юридическите лица – собственици и ползватели на горски територии, земи и водни площи в Националната екологична мрежа, осъществяват тяхното стопанисване и охрана съгласно разпоредбите на този закон и другите специални закони.

(2) Собствениците и ползвателите на горски територии, земи и водни площи са длъжни да осигуряват свободен достъп в имотите си за извършване на дейностите и контрола по този закон при спазване на изискванията на другите специални закони.

Чл. 120

Агенция „Митници“ осъществява митническия контрол върху внасянето и изнасянето на екземпляри от видовете по чл. 70 съгласно изискванията на този закон, Закона за митниците и другите нормативни актове, свързани с митническия контрол.

Чл. 121

За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и на вредните последици от тях компетентните органи или упълномощени от тях лица налагат принудителни административни мерки по реда на чл. 122.

Чл. 122

(1) Министърът на околната среда и водите или определено от него длъжностно лице от състава на министерството:

1. спира разпореждания на органи на изпълнителната власт, които са в нарушение на този закон;

2. спира реализацията на планове и проекти, започнати или утвърдени в нарушение на този закон;

3. затваря зоологически градини или части от тях, които не функционират в съответствие с изискванията на този закон;

4. отнема лицензи на зоологически градини в случаите по чл. 62, ал. 4.

(2) Директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите:

1. спират дейности по ползването на горите, земите и водните площи и на други ресурси, както и строителството в защитени зони и буферни зони, които са в нарушение на заповедите за обявяването им или на утвърдените по съответния ред планове за управление по чл. 27, ал. 1, устройствени, технически и горскостопански програми планове и проекти;

2. спират дейности или обекти, които увреждат или замърсяват околната среда над допустимите норми в защитени и буферни зони;

3. спират разпореждания на регионалните управления на горите, държавните лесничейства и общинските органи, които са в нарушение на този закон;

4. издават предписания за мерки за предотвратяване и/или отстраняване на нарушения.

(3) Директорите на регионалните управления на горите, директорите на държавните лесничейства, както и кметовете на общини спират дейности и строителство в предоставени за ползване гори, земи и водни площи – държавна, общинска и частна собственост, извършвани в нарушение на утвърдените планове за управление по чл. 27, ал. 1 и устройствени и технически планове и проекти.

Чл. 123

Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд и на Закона за административното производство.

Чл. 124

За нарушение на режимите, определени по реда на чл. 19, чл. 23, ал. 2, чл. 29, 30 и 42, физическите лица се наказват с глоба от 50 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 200 до 5000 лв.

Чл. 125

За нарушение на чл. 38, чл. 39, ал. 1, чл. 40, чл. 41, ал. 3, чл. 44, 46, чл. 47, ал. 1, чл. 60, ал. 2 и 3, чл. 100, чл. 102, ал. 1 и чл. 111, т. 1 физическите лица се наказват с глоба от 100 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 500 до 10 000 лв.

Чл. 126

За осъществяване на дейност без лиценз по чл. 62, ал. 1 или без разрешение по чл. 67, ал. 3 и чл. 68, ал. 2 физическите лица се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 2000 до 25 000 лв.

Чл. 127

(1) За нарушения по чл. 16, букви “б”, “в”, “г” и “д” от Регламент 338/97 физическите лица се наказват с глоба от 700 до 4000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1500 до 10 000 лв.

(2) За нарушения по чл. 16, букви “к”, “л” и “м” от Регламент 338/97 физическите лица се наказват с глоба от 1000 до 6000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 2500 до 12 000 лв.

(3) За осъществяване на дейност в случаите по чл. 16, букви “а”, “е”, “ж”, “з”, “и” и “й” от Регламент 338/97 физическите лица се наказват с глоба от 2000 до 10 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 5000 до 30 000 лв.

Чл. 128

За нарушение на чл. 41а, ал. 2, чл. 92, ал. 1, чл. 94, ал. 1, чл. 102, ал. 4 и чл. 102б, ал. 5 физическите лица се наказват с глоба от 50 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 100 до 5000 лв.

Чл. 129

(1) Вещите, предмет на нарушение, и вещите, послужили за неговото извършване, се отнемат в полза на държавата.

(2) Продажбата на вещи по ал. 1 се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 130

(1) Нарушенията по чл. 124 и 125 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от министъра на земеделието и горите, от областния управител или от кмета на общината. Наказателните постановления се издават съответно от министъра на околната среда и водите, от министъра на земеделието и горите, от областния управител или от кмета на общината, или от упълномощени от тях лица.

(2) Нарушенията по чл. 126 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от министъра на земеделието и горите, а наказателните постановления се издават съответно от министъра на околната среда и водите и от министъра на земеделието и горите или от упълномощени от тях лица.

(3) Нарушенията по чл. 127 и 128 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите, а наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него лица.

(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Благоприятно състояние на видовете“ е, когато:

2. „Благоприятно състояние на природно местообитание“ е, когато:

3. „Ботаническа градина“ е институция, която поддържа колекции от живи растения за нуждите на експерименталните ботанически изследвания, естественонаучното и природозащитното образование и възпитание и е отворена за посещение повече от пет месеца в годината.

4. „Вивариум“ е изкуствено подготвено място за отглеждане на диви животни.

5. „Вид“ е група от морфологично сходни организми, имащи общ произход, които са потенциално способни да обменят помежду си генетичен материал в естествени условия.

5а. “Видове от интерес за Общността” са видове, които на европейската територия на държавите членки са застрашени, освен онези, за които тази територия се явява гранична за естественото им разпространение и които не са застрашени или уязвими в западния палеарктически регион, или са уязвими (т. е. е вероятно скорошното им преминаване в категорията на застрашените видове, ако факторите, причинили заплахата, продължават да съществуват), или са редки (т. е. чиито популации са малки и по настоящем не са застрашени или уязвими, но са изложени на риск - срещат се в ограничени географски райони или поединично разпръснати в по-голям район), или са ендемични и изискват особено внимание вследствие на специфични характеристики на местообитанието им и/или в следствие на потенциалното въздействие при тяхното използване върху местообитанието им, и/или потенциалното въздействие от тяхното използване върху природозащитния им статус.

6. „Влажна зона“ е район, включващ езера, блата, мочурища, торфища или други водни площи, независимо дали са естествени или изкуствени, постоянни или временни, с вода, която е статична или течаща, прясна, полусолена или солена, включително морска вода, чиято дълбочина или отлив не надхвърля 6 м.

7. „Внасяне“ е въвеждане на митническата територия на Република България на екземпляр, включително на екземпляр, уловен в морска среда, която не е под юрисдикцията на никоя държава.

8. „Водни площи“ са площи от горските територии, поземления фонд и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, залети с вода.

9. „Възстановяване“ е пресъздаване в естествени условия на съобщества от организми, екосистеми и комплекси от тях по модел на естествено съществуващите или създаване на условия за повторно възникване или увеличаване числеността на природни популации.

10. „Генетичен материал“ са материали от растителен, животински или гъбен произход, съдържащи функционални единици на наследственост.

11. „Генетични ресурси“ са генетичен материал с реална или потенциална стойност.

12. „Гори“ са горските територии по смисъла на Закона за горите.

13. „Дата на придобиване“ е датата, на която екземплярът е взет от дивата природа, роден на затворено или изкуствено размножен, придобит при търговски отношения или размяна.

14. „Дендрариум“ е жива колекция от дървета и храсти върху определена територия, организирана по систематичен, географски или друг научен принцип.

15. „Екземпляр“ е всяко животно или растение, живо или мъртво, всяка лесно разпознаваема част от тялото или всеки продукт, получен от животното или растението, както и всяка друга стока, която въз основа на съпроводителен документ, опаковка, означение, етикет или друго обстоятелство може да се идентифицира като част или дериват от животно или растение.

16. „Екземпляр, отгледан на затворено“ е екземпляр от животински вид, роден, излюпен и отгледан на затворено, или екземпляр от растителен вид, размножен изкуствено. Изкуствено размножен екземпляр е този, който е получен чрез репродукция в среда, създадена или модифицирана от човека и под негов контрол, който при животните произхожда най-малко от второ поколение, отглеждано от човека без добавка на генетичен материал от дивата природа.

17. „Екосистема“ е динамичен комплекс от растителни, животински и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица със специфични взаимосвързани процеси и специфичен общ облик.

18. „Ендемичен вид“ е този, който се среща само в определен географски район.

19. „Застрашен вид“ е този, който е заплашен от изчезване в целия си ареал или в голяма част от него.

20. „Земи“ са селскостопанските земи по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

20а. “Зона от значение за Общността” е територия, която в биогеографския регион или региони, към които принадлежи, допринася в значителна степен за съхраняването или възстановяването до степен на благоприятно природозащитно състояние на тип природно местообитание по приложение № 1 или на вид по приложение № 2, допринася в значителна степен за целостта на мрежата от защитени зони по чл. 3 и/или допринася в значителна степен за съхраняването на биологичното разнообразие в конкретния биогеографски регион. При животински видове, които се нуждаят от големи местообитания, териториите от значение за Общността отговарят на местата в естествената област на разпространението им, които притежават физични и биологични елементи от решаващо значение за тяхното съществуване.

21. „Зоологическа градина“ е постоянно заведение, където животни от диви видове се държат с цел да се показват пред публика в продължение на повече от 7 дни в годината, с изключение на циркове, магазини за животни и други заведения, които не показват пред публика значителен брой животни или видове.

22. „Изнасяне“ е извеждане извън митническата територия на Република България на екземпляр.

23. „Колекция“ е сбирка от екземпляри от растителни, животински или гъбни видове (включително семена или други размножителни материали), отглеждани или съхранявани при контролирани от човека условия и предназначени за научни и образователни цели или за целите на опазването и възстановяването на видовете.

24. „КОРИНЕ място“ е територия, описана по стандартната международна методика на проекта на Съвета на Европа „КОРИНЕ биотопи“.

25. „Ландшафт“ е територия, специфичният облик и елементите на която са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни и/или човешки фактори.

26. „Местообитание на вид“ е районът, определен от специфични абиотични и биотични фактори, в който този вид се намира постоянно или временно в някой от стадиите на своя жизнен цикъл.

26г. “Микота” са всички видове гъби в определен район.

27. „Организъм“ е всяко живо тяло, което е съставено от съгласувано действащи органи и съществува самостоятелно. Организъмът е индивид в популация от отделен вид.

28. „Орнитологично важно място“ е територия от международна значимост за опазване на птиците, описана по стандартната международна методика на Бърд Лайф Интернешънъл.

28а. “Планове, програми и инвестиционни предложения” са плановете, програмите и инвестиционните предложения и техните разширения и промени по смисъла на Закона за опазване на околната среда.

29. „Популация“ е териториално обособена съвкупност от индивиди от един и същи вид, които могат свободно да обменят генетичен материал помежду си.

30. „Потенциално застрашен вид“ е този, за който е вероятно скорошното му преминаване в категорията на застрашените видове, ако факторите, причинили заплахата, продължават да съществуват.

31. „Природно местообитание“ са естествени или близки до естествените сухоземни или акваториални области, характеризиращи се с характерни географски, абиотични и биотични особености, придаващи им специфичен облик.

31б. “Проекти” са областните планове за развитие на горските територии, горскостопанските планове и програми и други проекти, с които се предвиждат дейности, които не попадат в обхвата на приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда с изключение на проекти, които се изискват по Закона за устройство на територията.

31в. “Природни местообитания от интерес за Общността” са онези местообитания от европейската територия на държавите членки, които в зоната на тяхната естествена област на разпространение са застрашени от изчезване или имат малък естествен район на разпространение, вследствие на намаляване на популацията или въз основа на вече ограничен район на разпространение, или представляват изключителни примери за типичните особености на един или няколко от следните девет биогеографски региона: алпийски, атлантически, черноморски, бореален, континентален, макронезийски, средиземноморски, панонски и степен.

32. „Първостепенен обществен интерес“ е този, свързан с общественото здраве, националната сигурност, изключително благоприятни въздействия върху околната среда, както и със специфични обществено значими задължения по отношение на транспортни, енергийни и комуникационни системи.

33. „Рамсарско място“ е влажна зона, която отговаря на критериите на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция) (ДВ, бр. 56 от 1992 г.).

34. „Рядък вид“ е този, чиито популации са малобройни, разпръснати или зависими от специфични фактори и ако не непосредствено, то косвено е застрашен или потенциално застрашен по смисъла на т. 19 и 30.

35. „Спасителен център“ е юридическо или физическо лице, определено от министъра на околната среда и водите, което се грижи за конфискувани живи екземпляри.

36. „Съхранение“ са всички мерки, които са необходими за запазване или възстановяване на природните местообитания и популациите на диви растителни, животински и гъбни видове в благоприятно състояние.

37. „Таксон“ е общото наименование на класификационните единици, към които се отнасят подвидът, видът и по-високите единици от ниво вид.

37а. “Трета държава” е държава, която не е държава - членка на Европейския съюз.

38. „Устойчиво управление“ е управление на ползването, развитието и опазването на природните ресурси по начин и степен, които дават възможност на настоящите поколения и общности да си осигуряват социални, икономически и културни блага, без да се:

39. „Фауна“ са всички видове животни в определен район. 40 „Флора“ са всички видове растения в определен район.

41. “Център за размножаване и отглеждане на защитени видове животни” е юридическо лице, което притежава издадено разрешение от министъра на околната среда и водите да отглежда и размножава защитени видове животни с цел опазване и/или повторно въвеждане в природата.

§ 2

В срок до 4 години от влизането в сила на този закон министърът на околната среда и водите внася в Министерския съвет списъка по чл. 10, ал. 3.

§ 3

В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон министърът на околната среда и водите внася в Министерския съвет проект на наредбата по чл. 66, ал. 6.

§ 4

В срок до една година от влизането в сила на този закон всички физически и юридически лица, притежаващи екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 и 2, ги регистрират по реда на глава четвърта, раздел IV.

§ 5

В срок до една година от влизането в сила на този закон всички физически и юридически лица по чл. 60, ал. 1 подават необходимата информация за вписване в регистрите по чл. 63.

§ 6

В срок до една година от влизането в сила на този закон лицата по чл. 96, ал. 1 представят списъците по чл. 96, ал. 2.

§ 7

В срок до 4 години от обнародването в „Държавен вестник“ на наредбата по чл. 61, ал. 1 собствениците на зоологически градини са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на наредбата и да подадат заявление за издаване на лиценз.

§ 8

(1) Буферните зони около резервати и поддържани резервати, без тези, попадащи в национални паркове, обявени по реда на отменения Закон за защита на природата, запазват своите граници и режими, освен ако не са променени по реда на глава втора, раздел IV на този закон.

(2) Буферните зони около резервати, попадащи в национални паркове, се заличават с този закон.

(3) Вековните дървета, обявени за защитени по реда на отменения Закон за защита на природата, запазват своите режими, освен ако не са заличени по реда на глава пета на този закон.

§ 9

Този закон отменя Закона за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47 от 1967 г.; изм., бр. 3 от 1977 г., бр. 39 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г. и бр. 29 от 2000 г.).

§ 10

В Закона за лова и опазване на дивеча (обн., ДВ, бр. 78 от 2000 г.; изм., бр. 26 от 2001 г.) в приложението към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 се правят следните изменения:

1. Точка „6. Мечка (Ursus arctos L.)“ се отменя.

2. Точка „23. Голям корморан (Phalacrocorax carbo L.)“ се отменя.

§ 11

В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 98 от 1999 г., бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., бр. 23 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:

2. В чл. 38 се правят следните допълнения:

3. В чл. 39, ал. 1 думите „съгласно предложението на комисията по чл. 38“ се заменят с „при положителни решения по чл. 38, ал. 3 и 5“.

4. В чл. 42 се създава ал. 6: „(6) Със заповед по ал. 5 и без спазване на процедурите по ал. 1 може да се актуализира площта на защитената територия, когато корекцията произтича от по-точни замервания и не е свързана с промяна на определените граници на защитената територия.“

5. В чл. 67 се създава ал. 3: „(3) Охраната на отделни резервати и поддържани резервати, извън границите на националните паркове, може да се предоставя от министъра на околната среда и водите на други органи на изпълнителната власт или на общини.“

6. В чл. 74 се правят следните изменения:

7. Член 75 се отменя.

8. В чл. 79, ал. 3 след думата „лесничейства“ се добавя „и дирекциите на природни паркове“.

9. Член 86 се отменя.

10. В приложение № 1 четвъртата колона на таблицата и текстът след таблицата се заличават.

11. В приложение № 2 четвъртата колона на таблицата се заличава.

§ 12

В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г.) в чл. 3, ал. 2 накрая се добавя „освен в случаите по чл. 67, ал. 3 от Закона за защитените територии“.

§ 13

Изпълнението на закона се възлага на министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и горите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и на кметовете на общините.

Приложение 2а

Приложение № 2а към чл. 35а 1. ГРЪБНАЧНИ 1. VERTEBRATES ПТИЦИ AVES РАЗРЕД ГЪСКОПОДОБНИ ANSERIFORMES Сем. Патицови Anatidae Голяма белочела гъска Anser albifrons РАЗРЕД СИНЯВИЦОПОДОБНИ CORACIIFORMES Сем. Пчелоядови Мeropidae Пчелояд Merops apiaster 2. РАСТЕНИЯ 2. PLANTES ОТДЕЛ ПОКРИТОСЕМЕННИ MAGNOLOPHYTA (ANGIOSPERMAE) Сем. Лободови Chenopodiaceae Влакнеста басия Bassia hirsuta Сем. Острицови Cyperaceae Буксбаумиева острица Carex buxbaumii Двуредна острица Carex disticha Туфеста острица Carex elata Ръждива острица Carex ferruginea Тъмнокафява острица Carex fuliginosa Хартманиева острица Carex hartmanii Тинеста острица Carex limosa Пиринска острица Carex pirinensis Брадавичеста острица Carex punctata Скална острица Carex rupestris Режещ кладиум Cladium mariscus Михелов дихостилис Dichostylis mishelianus Полегнал изолепис Isolepis supina Белардиева кобрезия Kobresia myosuroides (Elyna bellardii) Крайбрежен сцирпус Scirpus litoralis (Schoenoplectus litoralis) Триръбест сцирпус Scirpus triqueter Сем. Наводникови Elatinaceae Прешленолистен наводник Еlatine alsinastrum Тритичинков наводник Elatine triandra Сем. Бобови Fabaceae (Leguminosae) Жълт хедизарум Hedysarum grandiflorum Червен хедизарум Hedysarum tauricum Едноцветна конска подкова Hippocrepis unisiliquosa Алпийско секирче Lathyrus alpestris Планинско секирче Lathyrus montanus Блатно секирче Lathyrus palustris Панчичево секирче Lathyrus pancicii Скално секирче Lathyrus saxatilis Tрансилванско секирче Lathyrus transsylvanicus Южна леща Lens ervoides Блатен звездан Lotus uliginosus Бяла лупина Lupinus albus Карстова люцерна Medicago carstiensis Крайбрежна люцерна Medicago littoralis Родопска люцерна Medicago rhodopaea Урумов окситропис Oxytropis urumovii Кожухаров окситропис Oxytropis kozhuharovii Тетрагонолобус Tetragonolobus maritimus Странджанска детелина Trifolium ligusticum Тимотейкова детелина Trifolium phleoides Мехуреста детелина Trifolium physodes Рубинова детелина Trifolium rubens Остроплоден сминдух Trigonella spicata Кавказка детелина Trifolium spumosum Късозъба детелина Trifolium squamosum Разперенозъба детелина Trifolium squarrosum Рилска глушина Vicia abbreviata Подземна глушина Vicia amphicarpa Отсеченолистна глушина Vicia truncatulla Сем. Букови Fagaceae Странджански дъб Quercus hartwissiana Сем. Дзукови Juncaceae Жабешка дзука Juncus ranarius Разперена светлика Luzula deflexa Сем. Салепови Orchidaceaea Редкоцветен салеп Orchis laxiflora Сем. Житни Poaceae (Gramineae) Качулато диво житo Aegilops comosa Коленчато диво жито Aegilops geniculata (A. lorentii) Маркграфово диво жито Aegilops markgrafii (A. dichasians) Крайбрежен елуропус Aeluropus littoralis Тракийска класица Alopecurus thracicus Прекъсната ветрушка Apera interrupta Едрокласа овсига Bromus lanceolatus Мизийска овсига Bromus moesiacus Парилска овсига Bromus parilicus Съчленен коринефорус Corynephorus divaricatus Гъстоцветен пирей Elymus picnanthus (Agropyron litorale) Пиринска власатка Festuca pirinica Парвотризетум Parvotrisetum myrianthum Перидикцион Perydiction sanctum (Brachypodium sanctum) Айтоска ливадина Poa aitosensis Йорданова ливадина Poa jordanovii Мочурна ливадина Poa palustris Пиринска ливадина Poa pirinica Родопска дива ръж Secale rhodopaeum Корабска гъжва Sesleria korabensis (S. klasterskii) Сбит овесец Danthoniastrum compactum Царска трева Imperata cylindrica Извит парафолис Parapholis incurva 2. ГЪБИ 2. MYCOTA Polyporaceae Северен амилоцистис Amylocystis lapponica Boletaceae Кървавочервена манатарка Boletus dupainii Величествена манатарка Boletus permagnificus Розовобяла манатарка Boletus roseoalbidus Обикновен филопорус Phylloporus pelletieri Tricholomataceae Царска катателазма Catathelasma imperiale Трицветен леукопаксилус Leucopaxillus compactus Clathraceae Арчеров клатрус Clathrus archeri Cortinariaceae Превъзходен паяжинник Cortinarius praestans Suillaceae Сибирска масловка Suillus sibiricus МЪХОВЕ ОТДЕЛ ЛИСТНАТИ МЪХОВЕ BRYOPHYTA Leucobrium glaucum Sphagnum spp.