Решение № 175 от 15.05.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Враца, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20231420200202 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Г. И. С., с. Згориград, против Наказателно постановление /НП/ №НП-28/25.01.2023 г. на зам. министър на земеделието, с което на основание чл.44, ал.2 и чл.41, ал.1, т.2 ЗОЗЗ, за нарушение по чл.2, ал.3, вр. чл.1 и 2 ЗОЗЗ и чл.3, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500,00 лв.

В жалбата се заявява, че НП е издадено при грубо нарушение на процесуалните правила и че субектът на нарушението е неправилно определен. При това се прави искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от адв. К. **** – САК, която поддържа жалбата и доразвивайки изложените в нея съображения, моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. ****, която оспорва жалбата и аргументирайки правилност и законосъобразност на атакуваното НП прави искане жалбата да се остави без уважение.

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитани са св. Хр. Х. и И. ****.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

При извършена на 21.11.2022 г. проверка на стопанисван от жалбоподателя имот, находящ се в с. Згориград, обл. Враца, се установило, че 1 имотът е земеделска земя, която жалбоподателят ползва за неземеделски нужди, като в нея е построена еднофамилна сграда с площ от 100 кв.м. на два етажа, сграда за отглеждане на животни с площ от 22 кв.м., гараж с площ от 15 кв.м. и масивен навес с бетонна настилка, като имотът е облагороден и в него има положена бетонна настилка. С оглед на това, на 01.12.2022 г. на жалбоподателят е съставен АУАН, в който е посочено, че като към датата на проверката ползва земеделска земя за неземеделски нужди, като в нея са построена еднофамилна сграда с площ от 100 кв.м. на два етажа, сграда за отглеждане на животни с площ от 22 кв.м., гараж с площ от 15 кв.м. и масивен навес с бетонна настилка, като имотът е облагороден и в него има положена бетонна настилка, той извършва нарушение по чл.2, ал.3, вр. чл.1 и 2 ЗОЗЗ и чл.3, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен лично, като същият не е вписал възражения.

Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП, с което при идентично описание на фактическата обстановка, нарушението е квалифицирано като такова по чл.2, ал.3, вр. чл.1 и 2 ЗОЗЗ и чл.3, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ и на основание чл.44, ал.2 и чл.41, ал.1, т.2 ЗОЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500,00 лв.

Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа показанията на Хр. Х. и И. ****, които съдът кредитира като логични, последователни и незаинтересовани. От показанията на свидетелката Хр. Х. се установява какво е установила в хода на проверкат, а именно, че имотът е земеделска земя, но се ползва за неземеделски нужди, тъй като е застроен. От показанията на св. И. Антов пък се установява, че бащата на жалбоподателя е застроил имота около и след 2015 г., като е изградил селскостопански постройки и когато починал, жалбоподателят е започнал да го ползва, като свидетелят заявява, че сега е разбрал, че в имота има и къща. Съдът кредитира показанията на свидетелите. Същите си кореспондират както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства.

Доколкото обаче установената по делото фактическа обстановка не се оспорва от страните, съдът намира по-подробното обсъждане на доказателствената съвкупност за не необходимо и обременяващо съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледайки я по същество, съдът намира следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се 2 установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка, настоящата инстанция счита, че в хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че при извъшена на 21.11.2022 г. проверка на стопанисван от жалбоподателя имот, находящ се в с. Згориград, обл. Враца, се установило, че имотът е земеделска земя, която жалбоподателят ползва за неземеделски нужди, като в нея е построена еднофамилна сграда с площ от 100 кв.м. на два етажа, сграда за отглеждане на животни с площ от 22 кв.м., гараж с площ от 15 кв.м. и масивен навес с бетонна настилка, като имотът е облагороден и в него има положена бетонна настилка. С това от обективна страна жалбоподателят е извършил нарушение по чл.2, ал.3, вр. чл.1 и 2 ЗОЗЗ и чл.3, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ.

Нарушението е и субективно съставомерно. Жалбоподателят е знаел за какви цели използва имота, знаел е също какво е предназначението му и с какви документи разполага. Безспорно, не той е изградил постройките в имота, но той е ползвал същите. При това съдът намира, че същият е извършил нарушението, в което е обвинен в условията на евентуален умисъл – съсгласил се е с настъпващите последици.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.44, ал.2 и чл.41, ал.1, т.2 ЗОЗЗ. В случая на жалбоподателя е наложена глоба в минималния предвиден размер, при което същата се явява адекватна санкция на установеното нарушение.

При изложените съображения, съдът отчете наведените в жалбата съображения, че НП е издадени при грубо нарушение на процесуалните правила. При извъшената служебна проверка обаче съдът не констатира в хода на административно-наказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила. Видно е както бе изложено вече, че и АУАН и НП съдържат предвидените реквизити, описаното нарушение е ясно и незатрудняващо по какъвто и да е начин възможността на санкционираното лице да организира защитата си, като е налице унисон между описаното фактическо и юридическо обвинение. Не се споделят и възраженията за неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателят поради неправилно определяне на субекта на нарушението. В тази насока се излагат твърдения, че не жалбоподателят е построил сградите в имота, а неговият баща и че това не е станало в деня на проверката, а много по-рано. Това 3 безспорно е така, но обвинението на жалбоподателят не е за построяване на сгради в имота, а за това, че ползва земеделска земя за неземеделски нужди, което ползване за различни нужди се обосновава именно от фактът, че земята е застроена с описаните в АУАН и НП постройки, като от кого са построени е без значение за разглежданото обвинение. Без значение е и това кога са изградени постройките, тъй като обвинението е за ползване на имота, каквото ползване е продължително действие и без значение кога е започнало, очевидно е съществувало и към датата на проверката - 22.11.2022 г. При това съдът намира, че наведените в тази насока възражения са неоснователни и НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

При този изход на делото, претенцията на въззиваемата страна за заплащането на направените в хода на производството разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Ппи отчитане на фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че справедливо и съразмерно е възнаграждение в размер на 130 лв. Ето защо жалбоподателят трябва да бъде осъдено за заплати на Министрерство на земеделието сумата от 120 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивира съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НП-28/25.01.2023 г. на зам. министър на земеделието, с което на основание чл.44, ал.2 и чл.41, ал.1, т.2 ЗОЗЗ, за нарушение по чл.2, ал.3, вр. чл.1 и 2 ЗОЗЗ и чл.3, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ на Г. И. С., с. Згориград, общ. Враца, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500,00 лв.

ОСЪЖДА Г. И. С., с. Згориград, общ. Враца, ЕГН:********** да заплати на Министерство на земеделието сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лв., представляваща направени в хода на производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4